Присъда № 13 от 22.1.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3175/2024 г.

от общ характер № 20242120203175 по описа за 2024 година след проведено тайно съвещание, въз основа на закона и доказателствата по делото: МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 13/22.01.2026г. по НОХД № 3175/2024г. по описа на БРС. Производството по делото е образувано по внесен от Бургаска районна прокуратура обвинителен акт по Досъдебно производство № 303/2022г. по описа на ОДМВР – Бургас, пор. № 2204/2022г., пр. пр. вх. № 12667/2022г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу И. С. Ч., ЕГН ••••••••••, роден на *г. в гр. Бургас, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, работи като шофьор в „*“ ЕООД, с адрес: *, за това, че /след допусната с влязло в сила протоколно определение от 04.12.2025г. очевидна фактическа грешка в обвинителния акт/ на 18.07.2022г., в гр. Бургас, в търговски обект - склад, находящ се на ул. “*” № 114, стопанисван от „П.“ ООД, ЕИК ••••, представлявано от Г. Ж. Д., с адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*, без съгласието на притежателя на изключителните права „П.“ (Procter & Gamble Company US), представляван на територията на Б. от В. Н. Д., използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 22, ал. 1 от ЗМГО /“Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е предлагането на стоките с този знак за продажба...“/, марки - обекти на тези изключителни права, без правно основание, а именно извършил продажба на 150 броя перилни препарати „Ариел професионал колор“ /Ariel professional color/, 5 литра, с маркировка „100 пранета“, носещи знаци, имащи словни и фигуративни елементи /словесно и географско обозначение/, сходни на горепосочената марка, като стойността на стоките като оригинални възлиза на общата сума от 2 759,18 лева /две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, като имитация на общата сума от 1961 лева /хиляда деветстотин шестдесет и един лева/ и роялти стойност 229,93 лева /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ – престъпление по чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 22 от ЗМГО. Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички, посочени от страните свидетели и вещи лица, и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства. В съдебно заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните и приобщени в хода на съдебно следствие доказателствени материали по категоричен начин се установява, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 22 от ЗМГО, така както е внесен обвинителният акт срещу него. Предвид това, моли Ч. да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление, като с оглед чистото му съдебно минало и добро процесуално поведение, се иска на същия да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, а именно – една година „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, чийто размер да се определи по справедливост от съда. Застъпва се също така, че в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени сторените по делото разноски, които са в размер на 311,10 евро, а по отношение на веществените доказателства се сочи, че същите следва да се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат. Защитникът на подсъдимия – адв. Д. Р. от БАК застъпва становище за недоказаност на обвинението по отношение на нейния подзащитен. В тази връзка счита, че по делото е безспорно установено, че друго лице – * ЕООД е използвало в търговската си дейност процесните фалшиви стоки, предлагайки същите за продажба в стопанисван от него търговски обект, именно от където те са били иззети. Наред с това защитата счита, че предвид количеството и естеството на вида изделия от защитените марки, описаното в обвинителния акт деяние не разкрива степен на обществена опасност, достатъчна същото да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, а по-скоро разкрива белезите на административно нарушение по ЗМГО. По тези съображения се моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият И. С. Ч. завява, че не желае да се възползва от правото си да даде обяснения по делото. В хода на съдебните прения се присъединява към изложеното от своя защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка, около която се обединява целият състав, а именно: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият И. С. Ч., ЕГН ••••••••••, е роден на *г. в гр. Бургас, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като шофьор в „*“ ЕООД, с адрес: *. Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. На 27.07.2022г., въз основа на подаден от свидетеля Б. И. А. като упълномощен представител на „П.“ сигнал, от служители на Сектор „Индустрия и търговия“ при ОДМВР-Бургас била извършена проверка за използване в търговска мрежа, без съгласието на правоприносителя, на стоки, носещи запазената търговска марка. В сигнала било посочено, че на 22.06.2022г. свидетелят А. извършил тестови покупки на перилни препарати марка „Ариел“ от магазините от търговска верига * в гр. Бургас, като при извършения от него полеви тест за автентичност, предоставен му от „П.“, свидетелят установил, че закупените от него стоки се различават от оригиналните продукти на правопритежателя на защитената марка. В тази връзка свидетелят направил снимки на закупените перилни препарати и полеви тестове, които предоставил на „П.“. След потвърждение на резултата от полевите тестове от страна на правопритежателя на изключителното право „П.“, свидетелят А. сезирал органите на МВР. В хода на извършената проверка, в търговски обекти на магазини от търговска верига *, находящи се в гр. Бургас, били установени и иззети течни перилни препарати „Ариел професионал колор“ в разфасовка от 5 литра, които стоки не били оригинални, а имитиращи съответната търговска марка. Проверки били извършени в три търговски обекта – магазини за хранителни стоки, стопанисвани от * ЕООД, находящи се в гр. Бургас, съответно в ж.к. *, на ул. * и на ул. „* В хода на тези проверки, в които участвали и служители на отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР – Бургас – свидетелите С. Г. Г., Н. С. Р., * С. Г., Т. С. С., С. И. П. и С. Н. К., свидетелят А. посочвал перилни препарати, чиито опаковки не отговаряли на оригиналните по това, че външните им белези били различни – бач-ководете им били сгрешени или въобще липсвали такива. На произволно избрани от тези продукти бил извършен и тест с химически реактор „Iron CAS”, произведен и предоставен от „П.“, служещ за проверка само на автентични продукти на марката. За извършените проверки служителите на отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР – Бургас съставили констативни протоколи, а стоките били предадени доброволно от свидетелите Г. А. П. – управител на * ЕООД, С. С. К. и З. Т. К., последните две в качеството на управителки на съответните търговските обекти. Общото количество на перилните препарати, предадени доброволно от посочените трима свидетели, било 53 броя туби течен перилен препарат „Ариел професионал колор“ /Ariel professional color/, 5 литра, с маркировка „100 пранета“. В хода на проверките било установено също така, че свидетелят П. е закупил иззетите стоки от „П.“ ООД, за което му била издадена фактура № 0000003317/18.07.2022г. за закупени общо 150 броя перилни препарата „Ариел“ на обща стойност 3078,00 лева. Тези перилни препарати подсъдимият Ч. закупил и приел в склада на „П.“ ООД от неустановено в хода на разследването лице, без необходимите съпътстващи документи и сертификат за произход, а впоследствие продал същите (цялото закупено от неустановеното по делото лице количество) на * ЕООД. От справка в Патентно ведомство на Б. се устновява, че правопритежателят на изключителното право „П.“ (Procter & Gamble Company) не е давал разрешение на което и да е от двете търговски дружества – „П.“ ООД и * ЕООД да използват в търговската си дейност продукти, обозначени с регистрираните марки на „П.“, сред които е и марката „Ариел“. От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-маркова експертиза се установява, че съществува идентичност и сходство (по отношение на различните знаци) между изобразените върху приобщените като веществени доказателства 53 броя туби течен перилен препарат – обект на експертизата знаци и регистрирани марки, както и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Сходството между сравняваните знаци се дължи на идентичност и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаци. Сходството може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки. Съществуват обаче различия в словни и фигурални знаци между опаковките на изследваните веществени доказателства, иззети от търговската мрежа на * ЕООД и оригиналните продукти на регистрираните марки. Съгласно заключението по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, общата пазарна цена на процесните 150 броя перилни препарати „Ариел професионал колор“ /Ariel professional color/, 5 литра, с маркировка „100 пранета“ като оригинали е в размер на 2 759,18 лева, като имитация – 1961 лева и роялти стойност – 229,93 лева. По доказателствата: Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, а именно: показанията свидетелите Б. И. А., Г. А. П. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК), С. С. К. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК), З. Т. К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), С. Г. Г. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК), Н. С. Р. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т. 2 от НПК), * С. Г. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК), Т. С. С. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), С. И. П. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК), С. Н. К. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК), П. К. К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Г. Ж. Д. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК) и В. Н. Д.; писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подсъдимия И. С. Ч., справки от Патентното ведомство на Б. за търговската марка „Ariel“, справки от ТРРЮЛНЦ, протокол за оглед на веществени доказателства от 28.07.2023г., ведно с фотоалбум към него, констативни протоколи, протоколи за доброволно предаване и фактура № 0000003317/18.07.2022г., издадена от „П.“ ООД с получател * ЕООД за закупени общо 150 броя перилни препарата „Ариел“ на обща стойност 3078,00 лева; заключенията на изготвените по делото експертизи – съдебномаркова експертиза, изготвена от вещото лице М. П. А. и съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице М. Д. А., включително заявеното от експертите при изслушването им в съдебно заседание, както и веществените доказателства – 53 броя туби от твърда бяла на цвят пластмаса, всички еднотипни, с дръжка, носещи знаци, сходни на регистрирана търговска марка „Ariel“, притежание на „П.“ (Procter & Gamble Company US). Посочените доказателства са както вътрешно, така и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство и приобщени по делото в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания съдът кредитира изцяло като последователни, логични, достоверни, кореспондиращи едни с други и подкрепящи се от останалите доказателствени материали. От показанията на свидетелите Б. И. А., С. Г. Г., Н. С. Р., * С. Г., Т. С. С., С. И. П., С. Н. К., Г. А. П., С. С. К. и З. Т. К. се установява фактът на извършените проверки в търговските обекти на * ЕООД, в хода на които са установени и впоследствие предадени доброволно на полицейските органи процесните веществени доказателства – 53 броя туби течен перилен препарат „Ариел професионал колор“ /Ariel professional color/, 5 литра, с маркировка „100 пранета“, извършените химически полеви тестове на част от които, избрани на случаен принцип, са показали, че съдържанието им не съответства на това на оригиналния продукт. От показанията на свидетелите П. К. К. и Г. Ж. Д. се установява, че гореописаните туби течен перилен препарат са част от направена от подсъдимия И. С. Ч. покупка от неустановено лице, което е минало през склада на дружеството, в което и тримата са били съдружници – „П.“ ООД, като цялата така закупена стока (общо 150 броя) е била впоследствие продадена на * ЕООД, за което от подсъдимия Ч. е издадена и фактура. От показанията на свидетеля В. Н. Д. – представител на „Procter & Gamble“ за Б., които кореспондират с приобщената по делото справка от Патентното ведомство на Б., се установява, че официалният и единствен дистрибутор на марките на „Procter & Gamble“ за територията на Б., е дъщерна компания, свързана с „Procter & Gamble“, а именно – „ПРОКТЪР И ГЕМБЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съдът кредитира изцяло и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, респ. ал. 5 от НПК, показания на свидетелите П., К., К., Г., Р., Г., С., П., К., К. и Д., като липсата на спомени по отношение на конкретни релевантни към предмета на доказване по делото обстоятелства, респективно наличието на противоречия относно такива, които бяха отстранени в хода на съдебното следствие, е разбираема с оглед изминалия период от време. Експертните заключения са обективно и компетентно изготвени, като дават добре обоснован отговор на поставените задачи. От заключението по съдебно-марковата експертиза се установява наличието на идентичност и сходство между отделни знаци, изобразени върху иззетите и приобщени като веществени доказателства 53 броя туби течен перилен препарат и регистрирани марки – обект на закрила, което може да доведе до объркване на потребителя, в т.ч. включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки, въпреки съществуващите различия в словни и фигурални знаци между опаковките на изследваните веществени доказателства и оригиналните продукти на регистрираните марки. От заключението по съдебно-оценъчната експертиза се установява пазарната цена на инкриминираните 150 броя перилни препарати „Ариел професионал колор“ /Ariel professional color/, 5 литра, с маркировка „100 пранета“, като оригинали, като имитация и роялти стойност. Съдът кредитира и всички представени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като същите са неоспорени от страните. По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на подсъдимия Ч. е осъществило признаците на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, но тъй като е налице административно нарушение със същите признаци (от обективна и субективна страна), а именно това по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, при извършена преценка по чл. 305, ал. 6 от НПК достигна до извод, че извършеното съставлява административно нарушение, а не престъпление. Съгласно чл. 172б, ал. 1 от НК на наказание подлежи лице, което без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание. В чл. 127, ал. 1 от ЗМГО пък е предвидено, че на наказание подлежи лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. В тази връзка и както се посочи по-горе, от обективна и субективна страна съставите на престъплението и административното нарушение съвпадат. От обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е използвал в търговската си дейност марки, сходни с тези на „Ariel“, чрез предлагането за продажба на стоки – перилни препарати, носещи знаци, имащи словни и фигуративни елементи, сходни на тази марка. Това е така, тъй като в склада на търговското дружество „П.“ ООД, ЕИК ••••, в което същият е бил съдружник към момента на деянието и съответно чрез което е осъществявал търговска дейност, той е предлагал за продажба посочените по-горе стоки и е реализирал продажба на същите, които са били закупени от * ЕООД, видно от приобщената по делото фактура № 0000003317/18.07.2022г., издадена от „П.“ ООД с получател * ЕООД за закупени общо 150 броя перилни препарата „Ариел“ на обща стойност 3078,00 лева. Тук единствено за пълнота, с оглед възражението на защитата, че по делото са налице доказателства за това, че впоследствие и купувачът * ЕООД е използвал в търговската си дейност процесните фалшиви стоки, предлагайки същите за продажба в стопанисван от него търговски обект, именно от където те са били иззети, следва да се отбележи, че съгласно Конституцията на Б. решаването на въпросите дали, кога, кое лице и за какво престъпление да привлече към наказателна отговорност е възложено изцяло в правомощията на органите на прокуратурата. В тази връзка повторното предлагане на стоките за продажба би могло също да осъществи състава на чл. 172б, ал. 1 от НК, респ. на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, от друг субект на наказателна отговорност, но не рефлектира върху съставомерността на процесното деяние. Нормите на чл. 172б, ал. 1 от НК и чл. 127, ал. 1 от ЗМГО са бланкетни, като понятието „използване в търговската дейност" намира легално определение в допълващата разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, към която чл. 127, ал. 1 от ЗМГО препраща изрично. В хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО попада и предлагането на стоките с този знак за продажба. Т.е. след като по делото е установено, че в склада на търговското дружество „П.“ ООД, в което е бил съдружник, подсъдимият е предлагал за продажба процесните стоки и е продал същите на * ЕООД, то той безспорно ги е използвал в търговската си дейност. Същевременно по делото се установява, че в полза на търговеца не е било дадено съгласие от единствения представител на процесната търговска марка за Б., като липсва и правно основание за използване в търговската му дейност на тази марка. Безспорно се установява и че марките, които се намират върху предлаганите стоки са сходни с оригиналната търговска марка. Т.е. използваните марки са неоригинални (фалшифицирани). По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО притежателят на изключителното право върху марка може да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана. Точно по този начин е процедирано в случая. Ето защо и този елемент от обективната стана на процесното деяние е реализиран. Деянието е извършено и от субект, годен да понесе отговорност по смисъла на чл. 172б, ал. 1 от НК, респ. чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, предвид задължителните за съдилищата разяснения по т. II от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСНК, съгласно която субект на престъплението по чл. 172б от НК, когато ползвател на неправомерно идентифицираните стоки е юридическо лице, е съответното физическо лице, от поведението на което юридическото лице е придобило качеството на ползвател. В случая именно подсъдимият Ч. е бил физическото лице, което е извършвало правни действия от името на търговеца. Именно той е бил физическото лице предприело конкретните действия по закупуването, а впоследствие и предлагането на стоките в търговската дейност на дружеството, съответно и продажбата им. При това положение именно той е субектът по смисъла на цитираното тълкувателно решение, годен да осъществи деянието по чл. 172б от НК, респ. чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Умисълът за извършване на деянието се изразява в намерението на дееца да предлага стоките в търговската си дейност, заблуждавайки или не потребителите за тяхната „оригиналност", което безспорно дава отражение върху цената им. Последното пък е свързано както с професионалната компетентност на дееца, така и със задължението му да изиска от продавача на стоката сертификат за произход, за да бъде сигурен, че закупуваната стока е оригинална и се ползва със съответното правно основание да я търгува. Т.е. прекият умисъл на дееца като субективно психическо отношение към деянието и неговия резултат следва да се изведе от обективираното му поведение на предлагане за продажба като проява на използване в търговската дейност на процеснтие стоки, при липсата на документи за техния произход, съответно за съгласие на притежателя на правото върху регистрирания знак за ползването му. С оглед на изложеното, налице са всички елементи от обективна и субективна страна както на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, така и на административното нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НПК съдебният състав е длъжен да извърши преценка дали извършеното съставлява престъпление чл. 172б, ал. 1 от НК или административно нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Както е прието с цитираното Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСНК, за правилната квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на предпоставките за административнонаказателна отговорност, е важно да се определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни последици. Прието е още, че абсолютният размер на вредите се определя по презумптивния механизъм на чл. в чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (отм.), понастоящем в чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗМГО – по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките – предмет на нарушението. Така определеният размер е практически ориентир за правилната квалификация на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК и разграничаването му от административните нарушения. Тези постановки на цитираното тълкувателно решение са намерили отражение и в трайната практика на съдилищата. Въз основа тези критерии съдът на първо място достигна до извод, че абсолютният размер на вредите, претърпени от ощетеното юридическо лице – „П.“ (Procter & Gamble Company US), е толкова нисък, че обосновава извод за липсата на престъпление и наличието на административно нарушение. Както се установи по делото общата стойност на всички вещи като имитация е 1961 лева, а като оригинали е в размер на 2 759,18 лева. Следователно размерът на вредите, определен по описания по-горе механизъм, е 2 759,18 лева. Този размер на вредите, отнесен към актуалната икономическа обстановка в страната, съдът намира за толкова нисък, че характеризира извършеното от подсъдимия като административно нарушение, а не като престъпление. Сумата от 2 759,18 лева е по-ниска от четири минимални работни заплати към момента на извършване на деянието (определен с ПМС № 37/24.03.2022г.) и по-ниска от две средни работни заплати за страната към същия момент. Следва да се има предвид, че в законодателството не е предвидена ясна граница между наказателната и админстративнонаказателната отговорност – с изрично количествено отражение. Според съда вреди в размер близък до процесния (2 759,18 лева) би следвало да се третират като такива, довели до реализирането на административно нарушение. Обратното би означавало кръгът на административните нарушения да се стесни изключително много и на практика почти всяко поведение от вида на процесното да се третира като престъпление. Настоящият съдебен състав счита, че целта на законодателя не е такава. Т.е., при съпоставката между престъплението по 172б, ал. 1 от НК и нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, направена през призмата на претърпените в конкретния случай вреди, съдът достигна до краен извод, че поведението на Ч. е административно нарушение, а не престъпление. Нещо повече, вредите не следва да се вземат предвид изолирано и сами по себе си, без съпоставка с броя на предлаганите за продажба стоки. В случая броят на артикулите също не е голям (общо 150), което в комбинация с ниската стойност на вредите, свидетелства за обществена опасност, насочваща към извършване на административно нарушение, а не на престъпление. В тази връзка съдът отчете и липсата на данни за извършени от Ч. правонарушения или престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с интелектуалната собственост. Няма как обществените отношения, които се защитават от чл. 172б, ал. 1 НК, да се увредят в значителна степен от предлагането на едва 150 бр. стоки, носещи съответния знак. Всички изложени обстоятелства, заедно с ниската стойност на причинените от деянието вреди (обсъдена по-горе), водят до крайния извод, че обществената опасност на извършеното деяние насочва към осъществено административно нарушение, а не престъпление. Това мотивира съда да приеме, че в случая не е осъществен съставът на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, поради което призна подсъдимия за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение. Същевременно, с оглед вмененото му с чл. 305, ал. 6 от НПК задължение и след като достигна до извод, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна от състава на нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, съдът прие, че на подсъдимия следва да се наложи административно наказание. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното съС.ие на нарушителя. Отчитайки стойността и броя на вещите – предмет на нарушението, оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина по делото и безупречното му процесуално поведение, съдът прие, че наказанието на Ч. следва да се определи в минимално предвидения от закона размер, поради което и на основание чл. 305, ал. 6 от НПК му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1022,58 евро /равностойност на 2000 лева/ за извършено нарушение на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Този размер съдът прецени като съответен на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия противоправно деяние. ПО РАЗНОСКИТЕ: С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършването на административно нарушение и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК (към която препраща чл. 84 от ЗАНН) И. С. Ч. беше осъден да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 311,07 евро /триста и единадесет евро и седем евроцента/, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на РС – Бургас сумата от 40,90 евро /четиридесет евро и деветдесет евроцента/, представляваща направените в хода на съдебното производство разноски. ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО с присъдата съдът отне в полза на Държавата вещите, предмет на административното нарушение, като постанови след влизането в сила, същите да бъдат унищожени. Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: