Решение № 5636 от 12.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12523/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 8489 от 10.05.2024г., постановено по гр. дело № 43772/2022г. по описа на СРС, 34-ти състав е разпределено ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на съсобствени между страните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 68134.2817.553 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ул. ••••••••, с площ от 540 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план – 553, кв. 27, парцел 16, при съседи – поземлени имоти с идентификатори 68134.2817.554, 68134.2817.5731, 68134.2817.551, 68134.2817.552, 68134.2817.5690, който по документ за собственост представлява УПИ с пространство от 500 кв. м., съставляващо парцел 16, пл. № 553, в кв. 27 по плана на гр. София и на построената в него второстепенна постройка, разположена в южната част на парцела, както следва: П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. да ползват реално Дял I от вариант № 1 по точки: 19; 8; 9; 10; 11; 12; 13; 14; 15; 16; 17; 18; 19, отразени в розов цвят на приложение № 1 – комбинирана скица и проект за разпределение на ползването на ПИ 68134.2817.553 по КККР, УПИ XVI – 553, кв. 27 по РП на гр. София, Връбница и сграда от заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 309387 от 01.11.2023 г. (лист 127-136 от делото), изготвена от вещото лице инж. Л.Т.М., както и съгласно вариант II от допълнение към съдебно-техническата експертиза с вх. № 64311 от 27.02.2024 г., изготвена от вещото лице инж. Л.Т.М. (лист 160-163 от делото) да ползват реално площ от 9 кв. м., обхващаща част от съществуващо спално помещение, по точки: Д; Е; Ж; З; И, отразени в червен цвят на приложение № 1 – проект за разпределение на ползването на сграда (търговски обект – Бърза закуска) в ПИ 68134.28.17; К. И. Ц., И. К. Ц., С. И. Ц., Д. С. А. и Г. Ж. Ц. да ползват реално Дял II от вариант № 1 по точки: 45; 46; 47; 48; 49; 50; 51; 52; 53; 45 и 3; 4; 9; 8; 7; 6; 5; 3 и 1; 2; 20; 21; 22; 23; 24; 25; 26; 27; 28; 29; 30; 1, отразени в розов цвят на приложение № 1 – комбинирана скица и проект за разпределение на ползването на ПИ 68134.2817.553 по КККР, УПИ XVI – 553, кв. 27 по РП на гр. София, Връбница и сграда от заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 309387 от 01.11.2023 г. (лист 127-136 от делото), изготвена от вещото лице инж. Л.Т.М.. С решението са осъдени К. И. Ц. и Г. Ж. Ц. да заплатят на П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. сумата от 95 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза съразмерно на притежавания дял в съсобствеността. С решението е осъдена И. К. Ц. да заплати на П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. сумата от 95 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза съразмерно на притежавания дял в съсобствеността. С решението е осъдена С. И. Ц. да заплати на П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. сумата от 38, 33 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза съразмерно на притежавания дял в съсобствеността, а Д. С. А. е осъден да заплати на П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. сумата от 38, 33 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза съразмерно на притежавания дял в съсобствеността. Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответниците- К. И. Ц., И. К. Ц., С. И. Ц. и Д. С. А., с която се обжалва решението в частта, с която е разпределено ползването на процесния самостоятелен търговски обект „Бърза закуска“. Изложени са съображения, че изводът на СРС, че Т. Ц. и И. Ц., съпрузи и притежатели на дворното място в режим на съпружеска имуществена общност към момента на изграждане на постройката, следвало да си учредят взаимно право на строеж на същата, за да я придобият като самостоятелен обект бил незаконосъобразен. Поддържат, че констатациите на съда, че се касаело за второстепенна постройка били направени при липса на каквито и да било доказателства, сочещи на „допълващо застрояване“ по смисъла на чл. 41 ЗУТ. Касаело се за самостоятелна сграда, която не допълвала основна сграда в имота. Същата била с предназначение търговски обект и била узаконена и била притежание на лицата, които я били изградили в собственото си място. Сочат, че узаконената по надлежния ред самостоятелна постройка била притежание на трети за процеса лица и ползването й не подлежало на разпределяне. Считат, че страните в процеса нямали права върху тази чужда недвижима вещ. Твърдят, че постройката не била и нямало как да бъде съсобствена между страните по делото. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли искането за разпределение на ползването на процесната сграда. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Р. Д.- Е. и С. К. Е., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че било недопустимо представителят на ответниците да релевира права на трети, неучастващи в процеса лица. Твърдят, че не било доказано по делото, че бил налице самостоятелен обект на право на собственост. Сочат, че търговски обект на място не съществувал, а изградената постройка не отговаряла на изискванията за жилище. Същата имала спомагателен, помощен характер, поради което собствеността върху нея се обуславяла от правото на собственост върху земята. Поддържат, че правилно СРС бил приел, че ответниците не били оборили презумпцията на чл. 92 ЗС, поради което в производството по спорна съдебна администрация бил разпределил ползването и върху второстепенната постройка с площ от 55 кв.м. Срещу така постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от П. Р.- Е. и С. К. Е. срещу решението в частта, с която е определен начин на разпределяне на ползването на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.2817.553 по ККР и КР на гр. София, както и на изградената в него второстепенна постройка с площ от 55 кв.м, разположена в предната част от дворното място. Изложени са съображения, че в противоречие с изявленията на страните и изискванията на закона образуваните дялове за страните не били компактни и консолидирани, а били разпокъсани. Предложените варианти за разпределение предвиждали самостоятелен вход към двора за ответниците, но не и за ищците независимо от обстоятелството, че условията на място позволявали обособяване на самостоятелни входове за двете страни. Решението не било съобразено и с представените по делото писмени документи и приетите за безспорни обстоятелства относно притежаваните от страните обекти в недвижимия имот, разположението на обектите за общо ползване- разпределителни и захранващи шахти и съоръжения, осигуряващи захранването на имота с вода, електричество и др. Искането към съда е да отмени решението и да постанови ново, с което да разпредели ползването на процесните имоти. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от въззивниците-ищци. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При съобразяване на посочените правомощия настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо поради следните съображения: Предмет на извършвано по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС разпределяне на ползването е конкретен самостоятелен обект на право на собственост, върху който всички участващи в производството лица имат вещни права. Естеството на спорното правоотношение – начина на ползване на съсобствената вещ, обуславя участието на всички носители на вещни права върху нея при съдебното администриране начина на ползването й и постановяване на еднакво решение спрямо всички. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 от ГПК. В този смисъл и Решение № 265 от 27.06.2011г., постановено по гр.д. № 912/10г. на ВКС, І гр.о. В конкретния случай от приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том LLXXXVI, дело № 27446/93г. на нотариус Е.Б. се установява, че на 28.10.1993г. Ц.Н.Ц. и С. И. Ц. са продали на дъщеря си Т. Ц. Ц. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им на името на първия, а именно първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Обеля“, застроен на 84 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, без мястото върху което е построена сградата, цялото с пространство от 500 кв.м., съставляващо парцел ХVI пл. № 553 в кв. 27 по плана на гр. София, кв. „Обеля- 1“. От приетия препис от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 31, том LXXII, дело № 14230/94г. на нотариус Стойка Пашова се установява, че на 20.06.1994г. Ц.Н.Ц. е прехвърлил на дъщеря си Т. Ц. Ц. следния свой недвижим имот: урегулирано дворно място с пространство от 500 кв.м., представляващо парцел ХVI пл. № 553 в кв. 27 по плана на гр. София, кв. „Обеля- 1“ без построените в мястото сгради, при съседи на мястото по скица: улица, парцел XVII, парцел XV, парцел XIV, срещу задължението на Т. Ц. Ц. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Ц.Ц. и съпругата му С. И. Ц., докато са живи или чрез трето лице като им осигури спокоен живот, какъвто са водили до сега. От приетия препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 136, том Първи, рег. № 6242, дело № 117 от 2013г. на нотариус Е.П., се установява, че на 19.07.2013г. Т. Ц. Ц. и съпругът й И. К.ов Ц. са дарили на дъщеря си С. И. Ц. и на малолетния им внук- Д. С. А., при равни квоти на всеки по ½ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ж.к. ••••••••, а именно: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.2817.553, описан като урегулирано дворно място с пространство от 500 кв.метра, съставляващо парцел ХVI пл. № 553 в кв. 27 по плана на гр. София, кв. „Обеля- 1“, заедно с първи етаж от изградената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, съставляваща имот с идентификатор 68134.2817.553.1.1 с предназначение на самостоятелния обект жилище с площ 84 кв.м. От приетия препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, том Първи, рег. № 6241, дело № 116 от 2013г. на нотариус Е.П., се установява, че на 19.07.2013г. Т. Ц. Ц. и съпругът й И. К.ов Ц. са дарили на сина им К. И. Ц. и на малолетната им внучка И. К. Ц. при равни квоти на всеки по 1/2 идеална част следния недвижим имот: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.2817.553, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ж.к. ••••••••, описан като урегулирано дворно място с пространство от 500 кв.метра, съставляващо парцел ХVI пл. № 553 в кв. 27 по плана на гр. София, кв. „Обеля- 1“, заедно с изградената в имота едноетажна сграда с частично мазе, построена до двуетажната масивна жилищна сграда, която едноетажна сграда с частично мазе е с площ по строителни книжа от 49 кв.м., състояща се от лятна кухня, антре, баня с тоалетна, килер, тераса, гараж със самостоятелен вход и мазе под лятната кухня, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор 68134.2817.553.2. От приетия препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, том VII, рег. № 24869, дело № 1240/2018г. по описа на нотариус В.Б. се установява, че на 17.12.2018г. С. И. Ц. и Д. С. А. са продали на П. Р. Д.- Е. и С. К. Е. следния техен съсобствен недвижим имот, а именно първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, съставляваща имот с идентификатор 68134.2817.553.1.1 с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с площ от 84 кв.м., както и 1/3 от притежаваната от тях 1/2 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ж.к. ••••••••, а именно поземлен имот с идентификатор 68134.2817.553. Приет е препис от Акт за узаконяване № 16 от 03.07.2001г., издаден на Т. Ц. Ц., с който е узаконена пристройка към търговски обект- бърза закуска в кв. Обеля, п. XVI-553, кв. 27 със ЗП от 28, 56 кв.м, както и Заповед № РД-50-02/01.04.2004г. на главния архитект на район „Връбница“, с която на основание чл. 18, ал. 2 от ЗАП е допусната поправка на явна фактическа грешка като в Акт за узаконяване № 16/03.07.2001г. вместо „одобрявам за узаконяване пристройка към търговски обект“ да се чете „одобрявам за узаконяване търговски обект „Бърза закуска“, както и в печата, положен върху проектната документация по част архитектура от 29.06.2001г. да се чете Узаконявам „Търговски обект „Бърза закуска“. Приет е препис от Удостоверение за граждански брак на И. К.ов Ц. и Т. Ц. Ц.. От приетия във въззивното производство препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том LXXI, дело № 13767/1975г. на нотариус К. Богомилов се установява, че на 14.07.1975г. Ц.Н.Ц. и С. И. Ц. са дарили на дъщеря си Т. Н. и на сина си Б.Ц.Н. общо с равни части на всеки от тях собствения си втори етаж от двуетажната жилищна сграда без дворното място, в което тя е построена, находящи се в гр. София, Обеля, което дворно място представлява парцел VIII, 6/38/ в квартал 27 по плана на София- Обеля, с пространство на парцела – 557 кв. От приетия във въззивното производство препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том LLXIX, дело № 23998/1993г. на нотариус В.А. се установява, че Т. Ц. Ц. е дарила на брат си Б.Ц.Ц. следния свой собствен недвижим имот- 1/2 идеална част от втори етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен на 84 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизи, без мястото върху което е построена сградата, находящо се в гр. София, кв. Обеля, цялото с пространство от 557 кв.м. по нотариален акт № 198/75, а по скица от 500 кв.м., съставляващо парцел XVI, пл. № 553 в кв. 27 по плана на кв. Обеля- гр. София. При така събраната доказателствена съвкупност се установява, че Б.Ц. е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен на 84 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизи, изградена в процесното дворно място, без да притежава идеални части от дворното място. Следва да бъде посочено, че горното обстоятелство не е било спорно между страните. Напротив, още в исковата молба ищците са посочили, че жилището на втория етаж от двуетажната сграда било собственост на трето лице, което нямало права в собствеността на дворното място /без да сочат кое е това лице и без да насочват исковете си срещу него/. С молба от 07.03.2025г. /вследствие на дадените от въззивния съд указания с определението от 04.02.2025г./ въззивниците- ищци са посочили, че собственикът на втория етаж не притежавал право на собственост и ограничени вещни права върху дворното място освен правото на строеж, което било имплицитно включено в правата му върху втория жилищен етаж. С молба от 16.04.2025г. въззивниците-ищци са посочили, че правото на строеж върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.2817.553 по КК и КР на гр. София за собственика на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 68134.2817.553.1 било придобито от лицето Б.Ц.Ц. на основание Нотариален акт за дарение № 178, т. 71, дело № 13767/1975г. на Първи нотариус при СРС, по силата на който Ц.Н.Ц. и С. И. Ц. дарили на Б.Ц. и Т. Н. втория етаж с площ от 84 кв.м. и на основание Нотариален акт за дарение № 137, т. 119, дело № 23997/1993г. на Първи нотариус при СРС по силата на който Т. Ц. Ц. била дарила на Б.Ц. своята 1/2 идеална част от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, застроен на 84 кв.м. В молбата изрично са посочили, че доколкото правото на строеж било неделима част от правото на собственост върху постройката с прехвърлянето на правата върху втория етаж от жилищната сграда било прехвърлено и съответното право на строеж върху земята. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Въззивният съд намира, че в случай като настоящия – когато в съсобствен парцел е построена сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни лица /включително и такива, които са собствениците на самостоятелни обекти в сградата, но не притежават идеална част от парцела, в който тя е построена /както Б.Ц./, като е възможно лице да притежава дял от правото на собственост върху земята, но да не притежава самостоятелен обект в сградата/ - тогава при разпределението на ползването на парцела следва да бъдат отчетени правата на всички лица, включително и на притежаващите самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на строеж, тъй като те следва да ползват земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение/. В този смисъл и Решение № 481/25.05.2011г. по гр.д. № 979/2009г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №181/07.07.2011г. по гр.д. №1159/2010г. на ІІ ГО на ВКС, Решение № 28 от 01.02.2012г. по гр.д. № 331/11г. на ІІ г.о./. В тази хипотеза - каква част от парцела е застроена, каква част е необходима за осигуряване ползването на сградата/ и като такава съставляваща нейна обща част/ и каква част остава за разпределение на ползването между съсобствениците на земята – е въпрос по съществото на спора и следва да се реши при участието на всички лица, които имат някакви права включително и с участието на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, които не притежават права върху земята, върху която тя е построена. Така и Определение № 574 от 13.09.2012г., постановено по ч.гр. дело № 469/2012г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение и Решение № 210 от 05.11.2015г. по гр. дело № 2311/2015г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение. С оглед гореизложеното се налага извод, че Б.Ц. в качеството си на суперфициарен собственик е надлежна страна и следва да участва в разпределението на ползването на незастроената част от дворното място, тъй като следва да има възможност да ползва прилежащата част от сградата, както за осигуряване на достъп до нея, така и с оглед евентуалната необходимост от извършване на ремонтни работи. В този случай разпределянето на ползването следва да се извърши по начин всеки от съсобствениците да има възможност да ползва такава част от дворното място, която съответства на неговия дял в съсобствеността при отчитане на правата на останалите съсобственици, вкл. и на лицата, които не притежават право на собственост върху дворното място, но притежават право на собственост или вещно право на ползване върху сградата или част от нея. Когато правото на собственост върху сграда или част от нея е притежавано отделно от собствеността върху дворното място, построеното тежи върху терена въз основа на право на строеж, което ограничава правата на собственика на дворното място. Участието на собственика на самостоятелен обект, изграден в дворното място, предмет на разпределението по чл. 32, ал. 2 от ЗС, е необходимо с оглед определянето на част от незастроената площ за общо ползване с цел отчитане правата на собственика или вещния ползвател на част от сградата да ползва земята за достъп до сградата и за използване й според нейното обичайно предназначение. След като дворното място е застроено то има за предназначение наред с евентуалната възможност за ползване на част от него със стопанска цел, и да обслужва постройките, поради което разпределянето на ползването на незастроената му част следва да се извърши по начин в еднаква степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за осигуряване на достъп до притежаваните в индивидуална собственост или ползваните въз основа на вещно право на ползване постройки и самостоятелни обекти в тях. В конкретния случай първоинстанционният съд е разпределил ползването на съсобствения имот без участието на задължителен необходим другар – суперфициарният собственик Б.Ц.. Нарушаването на служебното задължение на съда да следи за правилното конституиране на страните в случаите на задължително необходимо другарство с оглед обезпечаване задължителното им участие в процеса е довело до постановяване на процесуално недопустимо решение. Ако във въззивното производство се установи, че при разглеждането на правния спор не е взел участие необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар – в този смисъл са разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК. Предвид което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на решение по спора в съответствие с разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ГПК с участието на задължителния необходим другар Б.Ц., собственик на втори етаж от жилищна сграда, построена в процесното дворно място. Както беше посочено в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват, както съсобствениците на незастроеното дворно място, така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради или самостоятелни обекти, на които съдът е длъжен да обезпечи участието им като главни страни, за да бъдат отчетени правата им на ползване на част от земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според предназначението й. Следва да бъде посочено, че предвид неучаствалия в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС суперфициарен собственик във въззивното производство не следва да бъде разглеждан по същество и предявения иск за разпределяне на ползването на второстепенната постройка в дворното място. Този въпрос следва да бъде разгледан по същество от първоинстанционния съд, който следва да изследва въпроса за собствеността на същия, респ. дали постройката представлява самостоятелен обект на право на собственост. Това е така, доколкото при разпределяне на ползването на незастроена площ между съсобствениците заетата площ от постройките, индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използвана от тях и да се съпоставя към правата, които имат върху дворното място. Затова при новото разглеждане на делото съдът следва да възложи на вещо лице да разработи варианти за разпределение като има предвид правата на суперфициарния собственик, както и различни варианти за ползване на постройката в зависимост от установеното фактическо положение, както и с оглед изричното изявление на ответниците в първото по делото съдебно заседание пред СРС, че желаят да бъде определен общ дял от дворното място за ползване на всички ответници, притежаващи 5/6 идеални части от дворното място. По отношение на съществуващия между страните спор относно собствеността на постройката в зависимост от изводите си първоинстанционният съд ще го включи при разпределението или ще отхвърли иска спрямо него. Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено изцяло, доколкото е постановено при неучастие на задължителен необходим другар и делото следва да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, който следва да отстрани констатираната нередовност на исковата молба и да даде указания за насочване на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу всички лица, които биха се легитимирали като носители на права в съсобствеността на дворното място. В частност и срещу суперфициарния собственик Б.Ц.. При новото разглеждане на делото следва да бъдат взети предвид уточненията на исковата молба, направени с молбата от 07.03.2025г., с която е посочено, че Г. Ж. Ц. не е ответник по този иск, тъй като не била собственик на дворното място, нито на процесната постройка /същата е ответник по иска по отношение на мазетата, отделен за разглеждане в друго съдебно производство/. По разноските. По претендираните разноски в настоящото производство, както и по отговорността за разноските в първоинстанционното производство, следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК и по аргумент от т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК. Така мотивиран, Софийският градски съд