Решение № 2423 от 14.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13319/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Ф. М. с ЕГН: •••••••••• – действаща лично и в качеството на родител и законен представител на И. В. М. с ЕГН: •••••••••• и Л. В. М. с ЕГН: ••••••••••, и трите с адрес: гр. Пловдив, бул. ,,••••••••, срещу ,,ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: 200103397, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,••••••••, за присъждане в полза на ,,Първа инвестиционна банка ” АД, в качеството й на ползващо се лице по Договор за застраховка ,,Спокойствие с FiHealth” по застрахователна полица № 2022923112339/23.09.2022 г., сключен между В.А.М., починал на 27.04.2024 г. – наследодател на ищците, в качеството му на кредитополучател по Договор за банков кредит от 23.09.2022 г., сключен с ,,ПИБ” АД, с основно покритие ,,смърт от заболяване или от злополука”, на сумата от 26 000 лв., частично от 161 476,47 лв., представляваща непогасена част от кредитно задължение на наследодателя В.А.М., починал на 27.04.2024 г., към ,,ПИБ” АД, към датата на смъртта му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В подадената искова молба ищците твърд ят, че са наследници по закон – преживяла съпруга /Г. Ф. М./ и низходящи /И. В. М. и Л. В. М./ на В.А.М., починал на 27.04.2024 г. Сочат, че приживе наследодателят е сключил с ,,ПИБ” АД Договор за банков кредит от 23.09.2022 г. като към датата на смъртта му дължимата сума по същия възлизала на 161 476, 47 лв. Ищците посочват, че смъртта на наследодателя е настъпила в резултат на инфаркт, което представлява застрахователно събитие – смърт, вследствие на заболяване - покрит риск по Договора за застраховка „Спокойствие с FiHealth”. Твърди се, че въпреки отправената до „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД покана от 17.05.2024 г., ответникът не е изпълнил задълженията си по Договора за застраховка „Спокойствие с FiHealth“, а именно да изплати дължимата застрахователна сума по договор за банков кредит от 23.09.2022 г., в размер на 161 476,47 лв. към датата на смъртта на В.М., в полза на ,,ПИБ” АД. Като основание за отказ застрахователят е приел, че смъртта на наследодателя не е настъпила при покрит от застраховката риск, както и че не е извършена аутопсия, за да се установи конкретната причина за смъртта. Според ищците обаче в Договора за застраховка „Спокойствие с FiHealth” не е предвидено изискване причината за смъртта да бъде установена чрез аутопсия като условие за изплащане на застрахователното обезщетение. Искат от съда да постанови решение, с което да осъди „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на „ПИБ“ АД, ЕИК 831094393, сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – „Смърт в резултат на заболяване“, представляващо покрит риск по застрахователна полица „Спокойствие с FiHealth“ № 2022092311239/23.09.2022 г., сключена за застрахованото лице В.А.М., ЕГН ••••••••. Посочената сума от 26 000 лева се претендира като частичен иск от общо дължимото застрахователно обезщетение в размер на 161 476,47 лв. Претендира се присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Фи хелт Застраховане“ АД, с който се оспорва като неоснователна предявената искова претенция, като не се спори относно сключването на договора за кредит и застрахователния договор, настъпването на смъртта на В.А.М. на 27.04.2024 г., нито относно обстоятелството, че ищците като негови законни наследници са отправили искане до „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение, по което е постановен отказ поради липса на покрит риск. Ответникът поддържа, че не са налице данни смъртта да е настъпила вследствие на злополука или заболяване – покрити рискове по договора, като сочи, че съгласно Съобщение за смърт № 10/27.04.2024 г. тя е настъпила внезапно и по неизвестна причина, поради което не възниква задължение за застрахователно плащане. Ответникът оспорва материалната доказателствена сила на Удостоверение с рег. № 298000- 3210/09.07.2024 г. на РУ – Мадан като съдържащо единствено предположение за „вероятно получен масивен инфаркт”. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. Претендират се и разноски по делото. Като съищец в производството с определение, от 17.12.2024 г., като съищец, съгласно чл. 134, ал. 2 ЗЗД, е конституиран ,,ПИБ” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,•••••••• П. По делото съищецът „ПИБ“АД дава становище, в което посочва, че не оспорва фактите и обстоятелствата, свързани със сключването на договора за кредит, договора за застраховане, како и факта на смъртта на В.А.М.. Възразява, че искът е неоснователен, тъй като не е налице бездействие от страна на съищеца като кредитор за получаване на застрахователното обезщетение, което счита за недължимо, доколкото ищците в качеството си на наследници погасяват дължимите месечни вноски по договора за кредит, сключен с наследодателя. Настоящият съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е представен Договор за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор” /,,Договора”/ под № 068LD-R-003452/23.09.2022 г., ведно с Погасителен план, от който е видно, че на 23.09.2022 г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който ,,ПИБ” АД е представила на кредитополучателя В.А.М. кредит в размер на 174 000 лв. за погасяване на съществуващи задължения по предходни договори за банков кредит, сключени със същата банка. Видно е, че за обезпечение на кредита е предвидено учредяване на първа по ред ипотека върху собствен на кредитополучателя имот, описан в т. 20 от Договора. Видно от т. 4 на Договора, В.А.М. се е задължил да сключи и поддържа валидна застраховка ,,Спокойствие с FiHealth” с покритие до 100% от целия размер, съответно остатъка на кредита върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността си. Застраховката следва да бъде сключена с посочен от банката-застраховател, а именно ответника ,,ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, за сметка на кредитополучателя, но в полза на ,,ПИБ” АД. С исковата молба е представена Застрахователна полица за застраховане ,,Спокойствие с FiHealth” № 2022092311239/23.09.2022 г., ведно с приложени към същата Общи условия, преддоговорна информация под формата на Застрахователно решение на основание декларирани обстоятелства в Заявление за застраховане от 23.09.2022 г., от което е видно, че В.А.М. е сключил и поддържал валидна застраховка с ответника по настоящото дело. От същата е видно, че е с предмет на покритие: живота, здравето, телесната цялост и работоспособността на кредитополучателя В.А.М. и покрити рискове: (i) смърт в резултат на заболяване или злополука, (ii) трайно намалена работоспособност (над 70%) в резултат на злополука или заболяване. Видно е още, че застрахователните премии се плащат разсрочено с месечните вноски по кредита, като банката ги превежда на застрахователя. В Общите условия на застрахователния договор, в раздел VIII „Необходими документи за изплащане на застрахователни суми и обезщетения“, т. 8.1.2.4. се посочва, че в случай на извършена аутопсия следва да бъде представен протокол от аутопсия или съдебномедицинска експертиза. Застраховката е сключена в полза на „ПИБ“ АД и служи за обезпечение на вземането по Договора. По делото е представено Съобщение за смърт № 10/27.04.2024 г. на ЦСМП – гр. Смолян, филиал – Рудозем, в което като причина за смъртта на М. се сочи ,,внезапна смърт – неизвестна причина”. Налице е и препис-извлечение от акт за смърт на В.А.М. с ЕГН: ••••••••••. Установява се от удостоверение за наследници на В.А.М., че негови законни наследници са съпругата му Г. Ф. М., като е представено и удостоверение за сключен граждански брак между В.А.М. и Г. Ф. Теризева (приела след брака фамилното име М.), както и низходящите му от първа степен – И. В. М. и Л. В. М., за които са представени актове за раждане. Представено е Удостоверение с рег. № 298000-3210/09.07.2024 г. на РУП – Мадан, от което е видно, че е получен сигнал на тел. 112 на 27.04.202 г., около 13:15 ч., в РУ-Мадан. Посочва се, че на място екип на СЦМП-гр. Рудозем констатирали смъртта на В.А.М. като ,,вероятно получен масивен инфаркт”, като от страна на ответника е направено оспорване на верността на посоченото удостоверение. По реда на чл. 192 ГПК, съдът е допуснал събиране на писмени доказателства от РУ МВР – Мадан. Съдът следва да посочи, че оспореното удостовереие е издадено въз основа на материали от извършена проверка на полицейските служители на място по повод постъпил в РУ – Мадан сигнал на тел. 112 около 13:15 ч. на 27.04.2025 г. и изготвена от тях докладна записка по случая с рег. № 298p-5138/29.04.2024 г. по описа на РУ - Мадан. По делото е представено Писмо с изх. № 2580/09.09.2024 г. на „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, от което е видно, че след като ответникът е бил уведомен за настъпилата смърт на В.А.М., той е информирал ищците, че претенцията им не е покрита, тъй като причината за смъртта не е установена чрез аутопсия и в релевантните документи е конкретизирано, че причината е неизвестна. От разпита на свидетеля В.В.Б. – приятел на кредитополучателя В.М., който заявява, че го познава от около ,,6–7 години”. Свидетелят сочи, че в деня на смъртта на М., св. Б., починалият М. и техен познат – Велислав, са карали мотори в гориста местност в района на гр. Рудозем, като след направена почивка В.М. е споделил, че не се чувства добре. По думите на свидетеля незабавно му е била оказана първа помощ, включително сърдечен масаж и други действия за реанимация. Свидетелят твърди, че пристигналият лекар, около 25–30 минути след подаване на сигнал на тел. 112, е констатирал смъртта на В.М.. Св. Б. сочи, че не знаел М. да е имал здравословни проблеми или оплаквания. От разпита на свидетеля Х. С. Д. – фелдшер в ЦСМП – гр. Смолян, който заявява, че си спомня за посещение през 2024 г. на място в околностите на гр. Рудозем, в местността „Кичик кая“, по повод подаден сигнал за починало лице. Свидетелят сочи, че е пристигнал приблизително 30 минути след подаване на сигнала на тел. 112, като на място е възприел, че В.М. не диша и няма сърдечна дейност. Същият бил със зеници в трайна мидриаза и студени крайници, поради което е приел, че е настъпила смърт. Допълва, че е установил наличие на застойни петна в областта на шията с леко синкав оттенък, което го е навело на извод за внезапно настъпила смърт, възможно вследствие на масивен инфаркт или друга остра вътрешна причина (напр. руптура). Посочва, че като причина за смъртта е отбелязал „масивен инфаркт“, тъй като не е била извършена аутопсия. По делото е приета съдебномедицинска експертиза, в която вещото лице посочва, че единственият сигурен начин за установяване на причината за смъртта е извършването на аутопсия. Според експерта описаните от свидетеля В.В.Б. симптоми могат да бъдат свързани с „внезапна сърдечна смърт”, която се сочи като най-вероятна в конкретния случай. Посочва се, че когато смъртта се дължи на нарушение в сърдечния ритъм или проводимостта, тя настъпва практически в рамките на минути. Отбелязва се още, че не са налице данни за предхождащи заболявания при В.М., както и че липсата на видими следи от насилие при външния оглед дава основание да се изключи травматична причина за смъртта. Установява се от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на смъртта на кредитополучателя В.А.М. – 27.04.2024 г., дължимите суми по Договор за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“ № 068LD-R-003452/23.09.2022 г. възлизат на общо 162 198,33 (сто шестдесет и две хиляди сто деветдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева. Заключението на СМЕ и ССЕ., след преценка по реда на чл. 202 от ГПК, съдът възприема като обективни, компетентни и съдържащи отговор на поставените въпроси. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявен е иск правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. чл. 383 ал. 1 КЗ: По допустимостта: Предявения иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД е допустим. Процесуалната легитимация на ищците-физически лица се обуславя от заявената от тях принадлежност на спорното материално право, респ. от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Въпросът за активната материалноправна легитимация на ищците, а именно дали са носители на права по договор за застраховка в полза на кредитора "ПИБ" ЕАД като трето ползващо се лице, включително и на правото да търси от застрахователя заплащане на обезщетение в полза на банката, реализирайки така едно чуждо имуществено право, съответно наличието на елементите от фактическия състав на предявения иск, са от значение за решаване на спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. По иска по чл. 134 ЗЗД ищците действат не като титуляр на претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането му. Следователно, за да има интерес от този иск, ищците следва да твърдят, че имат качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както и да обосноват правния си интерес от предявяване на иска, какъвто е налице, когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. За да бъде допустим такъв иск в практиката на ВКС трайно се приема, че е достатъчно ищецът да твърди наличие на елементите на състава по чл. 134 ЗЗД, като основателността на иска е обусловена от доказването им. Материалноправната легитимация е свързана е принадлежността на правоотношението - установяване на носителя на правото и установяване носителя на задължението. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество и обуславя основателността на иска. /Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК/ По основателността : Легитимацията на ищците по иска с правно основание чл. 134 от ЗЗД, вр. чл. 383, ал. 1 КЗ произтича от качеството им на наследници на кредитополучател по договор за потребителски кредит с кредитодател "ПИБ" АД. Няма спор, че по отношение на договора за кредит с цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията по потребителския кредит е сключена застраховка ,,Спокойствие с FiHealth” по застрахователна полица № 2022923112339/23.09.2022 г., на кредитополучателите на потребителски кредити със застрахован В.М., застраховател "“Фи Хелт Застараховане“АД и с бенефициер кредитодателя "ПИБ" ЕАД. Както бе посочено по-горе, в рамките на срока за застрахователна закрила наследодателят на ищците е починал. В практиката на ВКС преобладаващо е разбирането, че кредитополучателят, който е застраховал здравето и живота си срещу определени рискове, респективно наследниците му имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната компания като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД /косвен иск/ решение № 138 от 05.01.2016 г по т. д. № 1727/14 г на ВКС, II ТО, определение № 693 от 08.08.2016 г по т. д. № 2977/2015 г., ТК, II ТО на ВКС, определение № 604 от 05.11.2019 г по т. д. № 385/2019 г., ТК, II ТО на ВКС и др. В случая застраховката е сключена по реда на чл. 383 КЗ от длъжник в полза на кредитор. Съгласно чл. 383, ал. 3 изр. 1 КЗ съищецът се явява длъжник по отношение на ищеца и има задължението да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. Като не предприема тези действия съищецът заплашва правната сфера на ищеца. Следователно в случая ищецът има материално-правна легитимация да предяви косвен иск за оставащата сума по договора за кредит. /в този см. Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/20 г на ВКС, I ТО /. Съгласно чл. 383, ал. 1 КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай на смърт на длъжник - застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението (чл. 383, ал. 3 КЗ). Следователно, в разглеждания случай, доколкото ищците като наследници на кредитополучателя, който е наследил и задълженията по договора за кредит и отговаря за тях до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН), има качеството на застрахован без обаче да има право да получи от застрахователя обезщетение, равняващо се на непогасената част от задълженията по кредита (има право на евентуален остатък от застрахователното обезщетение - чл. 383, ал. 4 КЗ), а кредиторът, в чиято полза е сключен договорът за застраховка, има задължение да предприеме с грижата на добрия стопанин действия относно изплащането на застрахователната сума, като по този начин се удовлетвори, съответно се погасят задълженията по договора за кредит, се налага извод, че ищецът има качеството и на кредитор на банката - ползващо се лице по договора за застраховка по отношение на посоченото й задължение. Чрез бездействието на банката, а от друга страна чрез бездействието на застрахователя да плати на банката се застрашава имуществената сфера на ищеца, който продължава да е задължено лице по договора за кредит, като се застрашава възможността да се погаси изцяло вземането по кредита. По делото не са спорни обстоятелствата , че е налице сключен Договор за банков кредит от 23.09.2022 г., сключен с ,,ПИБ” АД, Договор за застраховка ,,Спокойствие с FiHealth” по застрахователна полица № 2022923112339/23.09.2022 г., сключен с ответника, както и факта на смъртта на В.А.М. са безспорно установени по делото. Спорен по делото дали отказът на застрахователя – ответник е правомерен, с оглед позоваването му на настъпил непокрит риск по Договора за застраховка „Спокойствие с FiHealth“. Според съда не се установява наличие на основанието за отказ, на което се е позовал ответника-застраховател, а именно липса на покрит риск, доколкото не е установена конкретната причина на смъртта. Съдът счита, че по делото не се установява основанието за отказ на което се позовава ответника. Основният му аргумент е, че не е установена причината за смъртта. Но от заключението на вещото лице по допусната СМЕ, обясненията на вещото лице в съдебно заседание, както и показанията на свидетеля-очевидец В.В.Б. симптоми могат да бъдат съотнесени към т.нар. „внезапна сърдечна смърт”, като тази хипотеза се явява най-вероятна с оглед конкретните данни по делото. Установи се по делото, че когато смъртта се дължи на нарушен сърдечен ритъм или проводимост, тя настъпва практически за минути, като същевременно по делото липсват доказателства за предхождащи болести при В.М.. Липсата на видими следи при външиня оглед на трупа, дават основание да се изключи травматична причина за смъртта. По делото безспорно се доказа, че на наследодателя на ищците не е извършена аутопсия. Настоящият съд възприема като обосновано становището на вещото лице, че аутопсията представлява единственият сигурен и категоричен способ за установяване на точната причина за смъртта. Въпреки това, в хода на съдебното дирене, не се установи наличието на договорно или нормативно изискване извършването на аутопсия да представлява задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл следва да се има предвид разпоредбата на Общите условия на застрахователния договор, раздел VIII „Необходими документи за изплащане на застрахователни суми и обезщетения“, т. 8.1.2.4., от която не произтича подобно изискване. Допълнително, по делото се установи, че В.А.М. е починал вследствие на внезапно проявил се сърдечен проблем, като най-вероятната причина за смъртта е масивен инфаркт. Този извод се обосновава както от данните, съдържащи се в Удостоверение с рег. № 298000- 3210/09.07.2024 г. на РУ – Мадан, така и от показанията на свидетеля Х. С. Д.. При тези констатации съдът намира, че не се установи наличието на риск, изключен от обхвата на застрахователното покритие. При това положение съдът приема, че настъпилата смърт на наследодателя на ищците представлява покрит застрахователен риск, за който застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение в уговорения по договора обем. Въпреки възложената му доказателствена тежест, ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на релевантни обстоятелства, които да обосновават изключване на отговорността му или да го освобождават от задължението за изплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката-кредитор. Както бе посочено, съищецът „ПИБ” АД не е отправил самостоятелно искане за изплащане на застрахователно обезщетение към ответника – застраховател. По подаденото от наследниците на В.М. искане за изплащане на застрахователната сума, предназначена да обезпечи задълженията по договора за банков кредит, е постановен изричен отказ. Съгласно установената съдебна практика, застрахованият, респективно неговите наследници, притежават качеството на кредитори на застрахователя. /В този смисъл Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., I т.о. на ВКС/. Поради това неизпълнението на задължението от страна на застрахователя да изплати дължимото обезщетение в полза на кредитора на застрахования („ПИБ” АД) води до неблагоприятни последици в имуществената сфера на застрахования и неговите наследници, тъй като засяга възможността за погасяване на задължението по кредита. С оглед на изложеното съдът намира, че бездействието на ответника представлява неизпълнение на договорно задължение, което обосновава ангажиране на неговата отговорност. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан по своето основание. Предявеният иск е доказан и по размер, доколкото същият е установен от заключението на приетата по делото съедбно-счетоводна експертиза като съдът приема, че остатъкът от дължимата сума по Договор за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“ № 068LD-R-003452/23.09.2022 г. възлиза на общо 162 198,33 (сто шестдесет и две хиляди сто деветдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева. С оглед на основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предявяване на иска - 15.11.2024 г. до окончателното й изплащане. По разноските При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищците за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски съгласно представения списък (1 040 лева – внесена държавна такса по иска, 300 лева – депозит за съдебномедицинска експертиза, 80 лева – възнаграждение за свидетел, 400 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 3 600 лева – адвокатско възнаграждение). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото делото се отличава с висока правна и фактическа сложност. От страна на процесуалния представител на ищците са извършени множество процесуални действия в защита на техните интереси – подаване на искова молба, депозиране на уточняващи молби и участие в две съдебни заседания, поради което е налице реално осъществено процесуално представителство. С оглед на изложеното, съдът приема, че в полза на ищците следва да бъде присъдена обща сума в размер на 5 420 лева, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски. От страна на конституирания съищец „ПИБ” АД не са представени доказателства за направени разноски, нито е депозиран списък по чл. 80 ГПК, поради което в негова полза не следва да бъдат присъждани такива. Настоящият съд следва да отбележи, че съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. С Решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г. е опредЕ. дата на въвеждане на еврото 01.01.2026 г. В диспозитива на съдебния акт всички суми следва да са посочени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите в лева се преизчисляват към евро при курс 1.95583 лева за 1 евро при правилата за закръгляне към най-близкия цент съгласно Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. Извършените изчисления са както следва: дължими 26 000 лева, като част от общия размер на задължението от 162 198, 33 лева след преизчисляването - 13 293,59 (тринадесет хиляди двеста деветдесет и три евро и петдесет и девет цента) евро от общия размер от 82 931,56 (осемдесет и две хиляди деветстотин тридесет и едно евро и петдесет и шест цента) евро, а дължимите разноски са в общ размер от 2 771,23 (две хиляди седемстотин седемдесет и едно евро и двадесет и три цента) евро. Така мотивиран, съдът