Мотиви към Решение № 3944 от 21.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 10425/2022 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р С С срещу НП № 11-01-35 от 14.07.2022 г., издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателката за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ППЗОП (обн. ДВ бр. 28/08.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., попр. ДВ бр. 20/08.03.2019 г.) вр. чл. 44, ал. 3, т. 1 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 17/26.02.2019 г.), на основание чл. 141, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2 от ППЗОП (обн. ДВ бр. 28/08.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) вр. чл. 32, ал. 1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателката се иска НП да бъде отменено и да се прекрати административно-наказателното производство, като се излагат в тази връзка конкретни доводи за липса на административно нарушение, респективно за липса на такова, извършено от самата въззивничка, срещу които доводи възразява – с изложени конкретни аргументи - административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител), претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ангажираните писмени доказателствени материали (с уточнението, че ангажирането на свидетелски показания /в това число на актосъставителя и на свидетелите по АУАН/ не е задължително - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) – отчасти (по-конкретно с изключение на писмото на министъра на здравеопазването с изх. № от 13.12.2021 г. в частта му касателно задължението на жалбоподателката за публикуване в съответния профил на купувача въз основа на съответните вътрешни правила – виж по-долу!) – освен оправомощаването на конкретния директор на АДФИ да издава НП по АУАН по ЗОП и ППЗОП, съставени от финансовите инспектори на АДФИ (процесният АУАН е съставен от главен финансов инспектор в АДФИ), с писмена (и подписана) заповед на министъра на финансите се установява още фактическата обстановка по НП, с която страните са запознати и към която съдът препраща (по този начин съдът излага установената от него фактическа обстановка, избягвайки преповтарянето й), с изключение на това, че въз основа на съответните вътрешни правила г-жа Ставрева е била лицето, натоварено с публикуване на процесната информация в профила на купувача, доколкото от приложеното писмо от главния секретар на Министерство на здравеопазване ведно със самите приложени вътрешни правила (актуални към съответния минал период), т. е. от самия текст на правилата, ползван пряко от съда, а не посредством препредаване (практически тълкуване, каквото реално е направено в тази връзка в писмото с изх. № от 13.12.2021 г. на министъра на здравеопазването), се установява, че във въпросните правила (в този смисъл досежно тази част от релевантната за изхода на делото и установена от съда фактическа обстановка с настоящото решение се извършва препращане и към визираните получени по делото вътрешни правила, които също са достъпни за страните) липсва уредба на това кой точно служител следва да публикува документите/информацията по чл. 44, ал. 3, т. 1 от ЗОП. В продължение на горното, независимо от това, че пазарните консултации при съответното външно участие, визирани в чл. 44 от ЗОП, не се явяват някаква алтернатива на пазарните проучвания по чл. 21, ал. 2 от ЗОП (изложеното конкретно тук е във връзка с част от доводите на жалбоподателката), действително не може да бъде направен извод, че отговорно за нарушението, за което е ангажирана отговорността (следва да бъде отбелязано, че задължението по чл. 44, ал. 3, т. 1 от ЗОП е именно за възложителя), е въззивничката Ставрева (това, че в длъжностната й характеристика е посочено задължение по принцип да публикува съответната информация в профила на купувача не означава, че конкретната процесна такава е следвало да се публикува именно от Румяна Ставрева като нейно правно регламентирано задължение), т. е. при издаване на НП е нарушен материалният закон (без да е налице хипотеза, при която да се следва изменение на НП съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН), поради което на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН се следва отмяна на обжалваното постановление; законово основание за прекратяване на административно- наказателното производство не е налице, като същото производство в случая приключва (а не се прекратява) с отмяната на постановлението. При този изход на делото правно основание за присъждане на разноски (изобщо) в полза на АДФИ, включително на исканото юрисконсултско възнаграждение, липсва. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение. Мотивиран от всичко изложено, съдът