Решение № 11780 от 15.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1105/2026 г.

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 12238/16.01.2026 г . от ЗАД „А*" АД, ЕИК * Седалище и адрес на управление: гр. София 1303, ул. „Ш*, срещу „Д*" АД, ЕИК *, гр. София, бул. „К*., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация:

1. чл.411 КЗ, с който „Д*" АД, ЕИК * да бъде осъден да заплати на ЗАД

„А*" АД, ЕИК * сумата от 165.81 евро, представляващо разликата между

изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 324.28 лева вреди и 15.00 лева

ликвидационни разноски и общо застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 648.57 лева по регресно вземане по покана с вх. № 310B018511/26.09.2025 г.

по описа на ответника, затова че на 04.11.2024 г., в гр. София, на републикански път II-

18 (Околовръстен път - София), на паркинг до административен номер 260 при излизане от паркинга, водачът на т.а. „Ф*" (рег. № *), не е съобразил разстоянието и траекторията между него и т.а. „М*" (рег. № *), като по този начин е причинил е

настъпило ПТП между т.а. „Ф*" (рег. № *) и т.а. „М*" (рег. № *), следствие на което

причинил щети на т.а. „М*" (леви панели, калник с третата странична врата), за което

ПТП е съставен двустранен констативен протокол, ведно със законна лихва

върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-

16.01.2026., до окончателното плащане на вземането;

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2024 г., в гр. София, на републикански път II-18 (Околовръстен път - София), на паркинг до административен номер 260 е настъпило ПТП между т.а. „Ф*" (рег. № *) и т.а. „М*" (рег. № *), при което водачът на л.а. „Ф*", при излизане от паркинга не е съобразил разстоянието между двата автомобила и траекторията, като по този начин е направил удар в задните части (леви панели, калник с третата страничва врата) на двата автомобила и причинил щети на т.а. „М*". Твърди се за ПТП било съставен ДКП.

Посочва се, че т.а. л.а. „Ф*" е застрахован при ответника по Гражданска отговорност, а т.а. т.а. „М*" е застрахован при ищеца па Каско. При ищеца е заведена щета. Получените вреди били отстранени при доверен сервиз, като стойността на ремонта била 648.57 лева и била изплатена на сервиза, извършил ремонтирането.

Твърди, че с изплащането встъпва в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл.411 КЗ срещу причинителя на вредата или неговия застраховател. Твърди се, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева. Общата сума била 663.57 лева.

Сочи, че на 26.09.2025 г. ответникът е получил регресна покана. На 24.10.2025 г. ответникът е изплатил сумата от 339.28 лева на ищеца, която представлявала половината от 648.57 лева, т.е. 324.28 лева и 15 лева ликвидационни разноски.

Твърди, че непогасената част е 324.29 лева, като 165.81 евро. Това представлява разликата между изплатеното обезщетение от 324.28 лева до пълния размер на вредите от 663.57 лева или 324.29 лева, което са 165.81 евро.

Не е възстановена разликата от 324.29 лева или 165.81 евро.

Предвид горното за ищеца е налице правен интерес за образуване на настоящото съдебно производство срещу „ответника.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка ЗАД „А*“ АД, IBAN *, BIC: IABGBGSF при „Ин*“ АД – клан Централен, гр. София.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, ПТП, механизъм за ПТП, вреди, както и причинно-следствената връзка. Оспорва основанието на иска. Твърди, че отговаря само за 339.28 – 324.28 лева изчислени обезщетение и 15.00 ликвидационни разноски – отговаря се до размера на платената от ищцовото дружество застрахователна сума. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на т.а. „М*“ за реализиране на процесното ПТП и за причиняване на вредите от същото, изразяваш се в нарушение на правилото на чл. 98. ал. 1 от ЗДвП - неправилно паркиране. Твърди, че самият свидетел е признал този факт за неправилно паркиране. Твърди, че оценката на вредите е значително завишено. Претендираното обезщетение било завишено. На това основание счита, че искът за мораторна лихва е неоснователен.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни се представляват от юросконсулти. Поддържа своите претенции.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ВАЛИДНОСТТА И ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото

производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска – чл.411, КЗ и чл.412, ал.3 вр. чл.86 ЗЗД.

С определение № 8375/27.02.2026 г. (л. 36-42 от делото), Съдът е разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.411 КЗ:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения

автомобил автомобил – т.а. „М*" (рег. № *), с покрит риск за процесното ПТП;

2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното

събитие 04.11.2024 г.;

3. т.а. „Ф*" (рег. № *) да е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие – 04.11.2024 г.;

4. Възникнало ПТП на 04.11.2024 г., в гр. София, на републикански път II-18

(Околовръстен път - София), на паркинг до административен номер 260, като при излизане от паркинга, водачът на т.а. „Ф*" (рег. № *), не е съобразил разстоянието и траекторията между него и т.а. „М*" (рег. № *), като по този начин е причинил ПТП

между т.а. „Ф*" (рег. № *) и т.а. „М*" (рег. № *), за което е съставен Двустранен

констативен протокол за ПТП подписан от двамата участника в ПТП;

5. Имуществени вреди (леви панели, калник с третата странична врата)) лек автомобил

т.а. „М*" (рег. № *)

6. имуществени вреди да са причинени, вследствие от ПТП;

7. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД - виновно противоправно поведение на водача

на т.а. „Ф*" (рег. № *).

8. размерът на щетите е 648.57 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски. Общият

размер е 663.57 лева.

9. ищецът е изплати процесната сума от 648.57 лева за отстраняване на щетите 10. Ответникът да е изплатил сумата от 324.28 лева и 15.00 лева, като непогасената част

да е 324.29 лева или 165.81 евро, която представлява непогасена част от главница за нанесени вреди

11. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 26.09.2025 г.

12. размерът на законната лихва за забава върху ….. за периода от ….. г. до …. г. е ….

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по чл.411 КЗ, както и направените от него възражения:

Правопогасяващо – с поведението си водачът на т.а. „М*" (рег. № *) е причинил или

е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Да обори презумцията по чл.45,

ал.2 ЗЗД, както и размерът на вредите не е този, който претендира ищецът;

съпричиняване от страна на водача на т.а. М* – нарушение на чл.98 ЗДвП.

За да бъде уважен иска по чл.86 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:

1. наличие на главно вземане

2. период на забава

3. размер на вземането

С определение № 8375/27.02.2026 г. (л. 36-42 от делото), настоящия съдебен състав е отделен като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения

автомобил автомобил – т.а. „М*" (рег. № *), с покрит риск за процесното ПТП;

2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното

събитие 04.11.2024 г.;

3. т.а. „Ф*" (рег. № *) да е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие – 04.11.2024 г.;

4. Възникнало ПТП на 04.11.2024 г., в гр. София, на републикански път II-18

(Околовръстен път - София), на паркинг до административен номер 260, като при излизане от паркинга, водачът на т.а. „Ф*" (рег. № *), не е съобразил разстоянието

и траекторията между него и т.а. „М*" (рег. № *), като по този начин е причинил ПТП

между т.а. „Ф*" (рег. № *) и т.а. „М*" (рег. № *), за което е съставен Двустранен

констативен протокол за ПТП подписан от двамата участника в ПТП;

5. Имуществени вреди (леви панели, калник с третата странична врата)) лек автомобил

т.а. „М*" (рег. № *)

6. имуществени вреди да са причинени, вследствие от ПТП;

7. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД - виновно противоправно поведение на водача

на т.а. „Ф*" (рег. № *).

8. ищецът е изплати процесната сума от 648.57 лева за отстраняване на щетите

9. Ответникът да е изплатил сумата от 324.28 лева и 15.00 лева, като непогасената част

да е 324.29 лева или 165.81 евро, която представлява непогасена част от главница за нанесени вреди

10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 26.09.2025 г.

Не се спори по т.1,2,3,4 (в частта за настъпило ПТП, дата и място, без механизъм), 5,6,7,9,10,11,12 от по-горе разпределената доказателствена тежест.

Не е спорно, че размерът на обичайните разноски са 15.00 лева. Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава в 30-дни от получаването на покана, както и към ….. г. ответникът е бил в забава, на основание чл.412, ал.3 КЗ. Не е спорен периодът на забавата, както и размера на мораторната лихва. Спорно е наличието на главно задължение.

Страните спорят относно наличието на вина у водача на т.а. „М*" (рег. № *), механизъм на ПТП, размера на вредите.

Страните спорят частично по т.4 (механизъм на ПТП), т. 8 от по-долу разпределената доказателствена тежест (размерът на вредите да е 648.57 лева).

Спорно остава дали водачът на т.а. „М*" (рег. № *) е имал вина – съпричиняване – паркирал ли е неправилно. Нарушен ли е чл.98 от ЗДвП.

Страните не спорят по размера на вредите – 648.57 лева.

По делото от двете страни са ангажирани свидетелски показания, които съдът напълно кредитира като обективни, пълни и достоверни. Същите са подкрепят от останалия доказателствен материал. От показанията се установи участващите МПС, датата и начина по който е осъществено ПТП. Установи се метеорологичната обстановка, мястото на ударите по л.а., както и какви са вредите. Свидетелят признама, че при маневра движение на т.а. Г* назад ударил паркирания автомобил, защото другият автомобил не е бил оставил разстояние. Признава, че със задницата е направил щети на паркирания автомобил. Имал видимост към другия автомолил.

По делото е депозирано заключение на САТЕ (л.69-92 от делото), което съдът напълно кредитира като обективно, пълно, изготвено от компетентно вещо лице. Страните не са го оспорили или направили възражения по него. От него се установи механизма на ПТП:

На 04.11.2024 г. през светлата част на денонощието, на паркинга пред Централен офис на Пощенска Банка в гр. София (Околовръстен път). т.а. „М*“ модел „С*" с per. №* е бил паркиран пред входа на офис на „Пощенска Банка“. В този момент водачът М. Х., управляващ автомобил „Ф*“ модел „К*" с per. № * потегля нaзад и извършва маневра завиване надясно за паркиране в съседното паркомясто, находящо се пред ролетна метална врата. Автомобилът Ф* удря задната лява част на л.а. „М*”, със скорост около 12 km/h.

Първоначалния контакт между автомобил „Ф*“ и автомобил „M*“ настъпва непосредствено на границата на лентата за движение и процесното паркомясто, на което е паркирал автомобил „М*“, пред наличната ролетна врата на клон на „Пощенска Банка“. Към момента на удара, автомобил „М* C*” e бил в състояние на покой, паркиран пред банката.

Вследствие на ПТП настъпват материални щети по задната лява част на автомобил „М* C*”, деформацията по автомобила е описана в приложената опис претенция.

Заключението установява, че т.а. „М*“ модел „С*" бил паркиран на паркомястото до ролетната врата. По делото ответникът не успя да ангажира, че т.а. С* е паркирал на мястото за товарене и разтоварване – рампата, за да създава пречки за движението на другия т.а. К*. Нещо повече, дори свидетелят признава, че е видял къде е бил паркиран т.а. С*. Видно от деномичната скица, т.а. С* е бил паркирал на разчертаното, обозначевоно място за паркиране. По делото не се установи т.а. С* да е паркирал на забранено място. Ето защо възражението на ответника, че водачът на т.а. С* е нарушил чл. 98 ЗДвП не е основателно.

Експертизата установява, че водачът на автомобил „Ф*“ преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за другите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното редство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасност.

В конкретния случай, при наличие на паркиран автомобил зад бус „Ф*“, водачът на буса следва да се съобрази с паркираният зад него автомобил „М*“.

Водачът на бус „Ф*“ М. Х. има техническа възможност да предотврати ПТП като при движението си назад се съобрази с паркираният зад него автомобил.

Причината за ПТП са технически неправилните действия на водача на автомобил „Фолскваген К*.

Технически правилно е водачът на автомобил „Ф*“ преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за другите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасност.

Технически правилно е при движение назад, водачът на автомобил „Ф*“ да се съобрази с паркирания зад него автомобил „М*“.

С оглед изложеното съдът приема, че вина за процесното поведение има водачът на т.а. К*, тъй като е нарушил чл.40 ЗДвП. Същият не е съобразил задължението се да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Нещо повече, дори водачът на т.а. К* сам установява, че е видял, че другият автомобил пречи на него, но въпреки това е започнал маневрата. Следователно, след като е видял препятствие, същият е следвало да не предприема маневра по чл.40 ЗДвП.

С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание.

От САТЕ се установи и размера на вредите и че същите отговорят по място, механизъм, сила и интензитет на процесното ПТП, поради което е налице причинно-следствена връзка между настъпилите вреди, увредените части на т.а. С* и процесното ПТП.

Експертизата установява, че стойността на щетите по средни пазарни цени е 2302.30 лева, а при ремонт на официален сервиз на колата е 2416.00 лева. Стойност на щети на база средни пазарни цени, без тези на официалния сервиз е 664.60 лева или 339.81 евро. Съгласно чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка.

Следователно чл.411 КЗ регламентира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО) на виновния водач спрямо застрахователя по имуществена отговорност (ЗИМ) на увредения автомобил, като не поставя ограничение в размера обезщетението. Отговорността се свежда единствено и само до размера, който ЗИМ е платил на собствения на увредения автомобил.

Но само ако причинените вреди надхвърлят застрахователната сума, тогава ЗИМ може да предяви вземането си срещу причинителя на вредата и то само за разликата между застрахователната сума по договора и причинените вреди, които е заплатил на собственика на увредения л.а.

Следователно спорен е въпросът каква е застрахователната сума, т.е. до какъв размер отговаря ЗИМ спрямо увреденото лице. Това ще отговори на възражението на ответника каква е неговата отговорност – дали размерът на обезщетението е по средни пазарни цени или при официален сервиз.

Видно от договора за имуществено застраховане Пълно Каско действителната стойност на л.а. и неговата застрахователна сума са едни и същи, а именно 17 000 лева (л.6 от делото). Автомобилът е с година на производство 2014 г., което означава, че към датата на настъпване на ПТП 2021 г. автомобилът е на 7 години.

Видно от договора за Каско страните са се договорили обезщетението да бъде по експертна оценка или възстановяване в доверен сервиз или от друг сервиз.

При това положение за процесния случай са валидни чл.72 от ОУ – обезщетението се определя по фактури от сервиз или по експертна оценка.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в закона случаи – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая при частична уврежда на процесния автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о./, постановени при действието на КЗ (отм.) , но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

По изложената аргументация следва извода, че дължимото се застрахователно обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП.

При това положение съдът приема, че размерът на вредите от това ПТП са 664.60 лева или 339.81 евро. На това основание възражението на ответника, че размерът на щетите е завишен е неоснователен. Страните не са оспорили САТЕ и не са доказали друго в противната посока. Ето защо съдът приема, че ищецът е доказал размера на вредите.

Не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 324.28 лева.

При това положение ответникът продължава да дължи разликата между платената част от 324.28 лева до размера на вредите, а именно 664.60 лева, което е 340.32 лева или 174.00 евро.

Следователно искът е доказан по размер на 32 лева или 174.00 евро.

С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, ищецът твърди и доказва, че е заплатил стойост на вреди в размер а 648.57, а претендира само остатъка от 165.81 евро. При това положение съдът следва да се произнесе само за 165.81 евро, въпреки, че ищецът е доказал по-голям размер на вреди. Няма увеличение цената на иска. Ето защо искът се явява основателен.

Останалите възражения на ответника не са основателни, тъй като няма иск по чл.86 ЗЗД.

По разноските

С оглед изхода от делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Искът е уважен изцяло.

Ищецът претендира: 25.57 евро държавна такса (л.6 от делото), 450.00 лева или 230.08 евро за юрисконсултско възнагреждение (л.98 от делото), 487.75 евро депозит за вещо лице (л.55 от делото и молба с вх. № 162930/21.05.2026 г.). ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема същото за неоснователно, само защото е бланкетно, а не е мотивирано. Ето защо не следва да се произнася.

Ето защо, общият брой разноски, които следва да се признаят на ищеца са в размер на 743.39 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ