Решение № 9811 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 449/2026 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба, подадена от З. Б. К., [ЕГН], с адрес: гр.Варна, [улица], ет.*, ап.*, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000325002369-091-001/22.10.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 281/16.01.2026г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността й по чл.19 ДОПК за публични задължения на „Аякс-2002“ООД в общ размер 220 606.42 лева за главници и лихви, а именно: отговорност за корпоративен данък за д.п. 2019г. и 2020г. – 2539.99лв. главници и 1578.48лв.- лихви; отговорност за данък върху представителните разходи за 2020г.- 4.07лв. главница и 2.11лв.- лихви; отговорност за данък върху социалните разходи по ЗКПО за д.п. 2019г., 2020г. и 2021г.- 378.23лв. главници и 210.03лв.-лихви; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за д.п. м.12.2019г. до м.11.2023г.- общо в размер на 21327.06лв.- главници и 11485.34лв.-лихви; отговорност за данък върху доходите на ФЛ- свободни професии, граждански договори и др. за данъчни периоди м.10-12.2019г., 2020г. и 2021г., както и м.01-06.2022г. – общо главници в размер на 1576.91лв. и лихви- 883.06лв.; отговорност за ДДС- за д.п. м.12.2019г., м.01 и 02.2020г., м.05.2020г., м.07.2020г.- м.02.2021г., д.п.м.04-м.09.2022г. в общ размер на 32122.20лв. - главници и 19397.99лв.-лихви; отговорност за вноски ДДО за осигурител по КСО- д.п.м.12.2019г.-м.09.2022г., м.02.23г., м.07-11.2023г. в общ размер на 52176.53лв. и лихви- 28614.28лв.; отговорност за вноски за УПФ за осигурител по КСО- за д.п.м.12.2019г.-м.09.2022г., м. 02.23г., м.07-11.2023г. в общ размер на 9448.78лв. главници и 5200.8лв.-лихви; отговорност за вноски за здравни вноски за осигурител по ЗЗО за д.п.м. 12.2019г.- м.09.2022г., м. 02.23г., м.07-11.2023г. в общ размер на 21886.50лв.-главници и 11773.98лв. лихви. Жалбоподателката твърди, че ревизионният акт е неправилен и необоснован, постановен в противоречие на материалния и процесуалния закон. Счита, че не е посочено коя точка и коя конкретна хипотеза на чл.19, ал.2 от ДОПК е налице, което препятства адекватната защита срещу РА и представлява съществено нарушение на общите изисквания за форма на административните актове. Твърди, че не е установено наличие на недобросъвестно плащане в натура или пари от имуществото на задълженото лице, което да представлява скрито разпределение на печалбата или дивидент, нито отчуждаване на имуществото на „Аякс-2002“ ООД безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на дружеството да е намаляло и по тази причина не са заплатени публичните му задължения. Твърди, че предоставените му служебни аванси са използвани от управителя за покриване на текущи разходи за извършване на стопанска дейност, както и че през целия ревизиран период дружеството е разполагало с вземания от клиенти, както и с активи, които обстоятелства обаче не са обсъдени от органите по приходите. Твърди, че в периода 2018-2025г. дружеството не е спирало да погасява задълженията си – текущи и по образуваното изпълнително дело, а сключването на предварителен договор за покупка на недвижими имоти на 03.07.2023г. не води до намаляване на имуществото му, което се потвърждава от факта, че същият е намерил счетоводно отражение по дебита на сч. сметка 492 „Разчети за гаранции“ и по кредита на сч. сметка 422 „Подотчетни лица“. Освен това към момента на провеждане на ревизионното производство срокът за сключване на окончателен договор не е изтекъл, тъй като същият е уговорен до 31.12.2025 година. Твърди и че не е налице причинно-следствена връзка между нейното поведение и несъбираемостта на публичните задължения на дружеството. Твърди, че органите по приходи не са посочили кога е настъпила насъбираемостта, който факт е от съществено значение за ангажиране на отговорността на управителя по чл.19, ал.2 от ДОПК. Не е посочено и кога дългът е квалифициран като „трудно събираем“, като липсва анализ на имущественото състояние на „Аякс-2002“ ООД, въпреки че дружеството е съдействало при извършването на ревизията и е предоставило всички изискани му документи – главна книга, оборотна ведомост, хронологии и други. Твърди, че през периода 2018-2023г. дружеството е разполагало с активи, срещу които публичният изпълнител не е насочил принудително изпълнение чрез провеждане на публична продан, като същевременно, предвид наложените запори, дружеството не е могло само да ги реализира, в резултат на което същите са се обезценили. Моли обжалваният РА да бъде отменен, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Счита за установено по делото предоставянето на служебни аванси, които не са били осчетоводени, а през 2023г. част от този ресурс е счетоводно оформен като задатък по предварителен договор без окончателно прехвърляне на имота. Твърди, че вещото лице дава отговори въз основа на счетоводното отразяване, но не установява реално ликвидност и събираемост, а в частта на предварителният договор е навлязло и в преценка по съществото на спора. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4886 евро върху материален интерес 112794 евро. По съображенията в представеното писмено становище, счита обжалваният РА за правилен и законосъобразен. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156 от ДОПК, от легитимирано лице – адресат на оспорения РА, и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което е допустима. От Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000325002369-020-001/22.05.2025г. /л.2/, издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Варна се установява, че е възложено извършване на ревизия на З. Б. К. от инспектори по приходите, която да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г.; отговорност за данък върху представителните разходи за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; отговорност за данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставени в натура за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на правоотношения за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2023г.; отговорност за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др., за периода от 01.10.2019г. до 30.06.2022г.; отговорност за ДДС за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2023г.; отговорност за ДОО – за осигурители, за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2023г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2023г.; отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители, за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2023 година, като ревизията следва да бъде извършена в срок от два месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която е на 28.05.2025г. електронно. В обстоятелства имащи значение за ревизията е посочено, че е за установяване на отговорността на по чл.19 от ДОПК за задълженията за данъци и/или ЗОВ на „Аякс-2002“ ООД. За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад № Р-03000325002369-092-001/20.08.2025г., а въз основа на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция “ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 281/16.01.2026 г. го е потвърдил, като е обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е приел за неоснователни. В обжалваният ревизионният акт, органът по приходите е установил, че „Аякс-2002“ ООД е дружество с ограничена отговорност, вписано в Агенцията по вписванията на 22.02.2002г. с капитал 5000 лева, разпределен в 100 дяла по 50 лева; за периода на задълженията, за които е ангажирана отговорност по чл.19 от ДОПК, управител на дружеството е З. Б. К., а съдружници са З. Б. К. и И. Я. К., с дялово участие по 2500 лева. Съгласно писменото обяснение на жалбоподателката, дадено в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, за проверявания период е била управител на „Аякс-2002“ ООД и в това качество е извършвала действията, съответстващи на длъжността, съгласно договор за възлагане на управлението; а счетоводната дейност е водена от лица, назначени по трудов договор; за периода са извършвани продажби на имущество на дружеството на пазарни цени, определени въз основа на изготвени пазарни оценки от лицензирани оценители, като получените суми от продажбите са послужили за погасяване на задължения към НАП, банкови институции и контрагенти. От „Аякс-2002“ ООД е представен договор за възлагане на управлението на „Аякс-2002“ ООД от 28.08.2017г., съгласно който за периода, посочен в искането – от 01.01.2019г. до 30.11.2023г., З. К. е била назначена в предприятието по договор за управление и контрол. Представени са главни книги и оборотни ведомости за периода 2018-2023 г., извлечения от сч. сметка 422 „Подотчетни лица“ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2023г., нотариални актове за продажба на недвижими имоти, както и договори за продажба на пътни превозни средства и машини. При анализ на представените документи, органите по приходите са установили, че периода 2018-2020г. са продадени недвижими имоти на И. К. - съпруг на З. К. и съдружник в „Аякс-2002“ ООД, на обща стойност 43800 лева, като за част от продадените имоти е представен доклад за определяне на пазарна стойност, съгласно който стойността, посочена в него, превишава продажните стойности на имотите; през 2018г. са продадени недвижими имоти в общ размер на 331500 лева, както и пътни превозни средства и машини в общ размер на 695079,60 лева на „Варна Инвест Холдинг“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Б. Я. - син на З. К.. От анализа на счетоводните регистри на дружеството органите по приходите са констатирали, че по дебита на сч. сметка 422-13-1 „Подотчетни лица“, с аналитичност „З. К. – служебни аванси“, са осчетоводени служебни аванси, както следва: през 2018г. – 1133179,39 лева, през 2020г. – 52843,38 лева, през 2021г. – 236,27 лева, и през 2022г. – 107000 лева, срещу кредитиране на сч. сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, подробно описани по дати и суми на стр.33 от РД, както и кредитиране на сч. сметка 501 „Каса“, описани по дати и суми на стр.33-34 от РД. Установено е, че З. К. не е възстановявала неусвоените служебни аванси към края на всяка отчетна година и е продължавала да получава такива. Същевременно дружеството към 31.12.2018г. е имало изискуеми задължения в общ размер на 100554,80 лева. С част от предоставените аванси лицето е погасявало заеми, изплащало е възнаграждения, командировъчни разходи, извършвало е разплащания с доставчици и други. Установено е и че на 05.04.2018г. З. К. е изплатила дивидент в размер на 41200 лева в полза на сина си Б. Я.. При извършена съпоставка между неотчетените служебни аванси и задълженията на дружеството към края на всеки данъчен период органите по приходите са установили, че към 31.12.2018г. крайното салдо по сч. сметка 422-13-1 е в размер на 665590,70 лева, а задълженията на „Аякс-2002“ ООД са в размер на 100554,80 лева; към 31.12.2019г. крайното салдо по сч. сметка 422-13-1 е в размер на 415398,08 лева, а задълженията на „Аякс-2002“ ООД са в размер на 256733,60 лева; към 31.12.2020г. крайното салдо по сч. сметка 422-13-1 е в размер на 305957,63 лева, а задълженията на „Аякс-2002“ ООД са в размер на 332949,50 лева; към 31.12.2021г. крайното салдо по сч. сметка 422-13-1 е в размер на 213054,55 лева, а задълженията на „Аякс-2002“ ООД са в размер на 332949,50 лева; към 31.12.2022г. крайното салдо по сч. сметка 422-13-1 е в размер на 260203,02 лева, а задълженията на „Аякс-2002“ ООД са в размер на 370081,20 лева; към 31.12.2023 г. крайното салдо по сч. сметка 422-13-1 е в размер на 18754,51 лева, а задълженията на „Аякс-2002“ ООД са в размер на 404535,00 лева. Органите по приходите са приели, че към края на всеки от проверяваните данъчни периоди З. К. е разполагала със служебни средства в значителни размери, но не е предприела действия за погасяване на задълженията на дружеството към НАП. Установено е, че през 2023г. по сч. сметка 492 „Разчети за гаранции“ е отчетена сума, представляваща част от невърнатия служебен аванс, в размер на 230000 лева, като счетоводното записване е във връзка със сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти– апартамент за 250000 лева и складово помещение за 58000 лева, собственост на З. К. и на съпруга й И. К.. Към момента на ревизията продажбата не е осъществена, като от ревизираното лице е представено споразумение към предварителния договор от 16.05.2024г., съгласно което срокът за сключване на окончателен договор е продължен до 03.07.2025 година. Сумата в размер на 230000 лева е усвоена като задатък по продажба, която не е реализирана. При извършена проверка в информационния масив на НАП органите по приходите са установили, че „Аякс-2002“ ООД има следните непогасени публични задължения: данък върху добавената стойност по справки-декларации по ЗДДС за периода 01.12.2019г. – 30.09.2022г. в общ размер на 32122,20 лева; корпоративен данък по годишна данъчна декларация за 2019г. в размер на 2539,99 лева; данък върху представителните разходи за 2020г. в размер на 4,07 лева; данък върху социалните разходи по ЗКПО за периода 2019-2021г. в общ размер на 378,23 лева; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за периода 01.12.2019г. — 30.11.2023г. в общ размер на 21327,06 лева; данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др., за периода 01.10.2019г. — 30.06.2022г. в общ размер на 1576,91 лева.; осигурителни вноски за ДОО за осигурител за периода 01.12.2019г. – 30.11.2023г. в общ размер на 52 176,53 лева.; осигурителни вноски за УПФ за осигурител за периода 01.12.2019г. – 30.11.2023г. в общ размер на 9448,78 лева; здравноосигурителни вноски за осигурител за периода 01.12.2019г. - 30.11.2023г. в общ размер на 21886,50 лева, както и дължимите лихви, които не са внесени. Във връзка с публичните задължения на дружеството е изискана информация от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна относно предприетите действия за събиране на задълженията на „Аякс-2002“ ООД. Установено е, че за публичните задължения е образувано изпълнително дело № 180506565/2018г., издадено е съобщение за доброволно изпълнение изх. № С180003-149-0006001/25.04.2018г., както и 66 броя разпореждания за присъединяване. Наложени са запори върху банкови сметки на „Аякс-2002“ ООД, но предвид липсата на средства по тях не са събрани суми за погасяване на задълженията. Издадени са три броя постановления за възлагане на движима вещ. До 05.09.2024г. са проведени 24 броя търга за три броя моторни превозни средства, с реализация на имуществото в общ размер на 11877,55 лева. По отношение на притежаваните от дружеството движими вещи – метална цистерна и фасадно скеле, е установено, че двукратно са изпращани предложения до лицензиран оценител за извършване на експертна оценка, но не са постъпили оферти. Извършено е и проучване на пазарните стойности на активите и предвид стойностите на всички установени активи е прието, че максималната очаквана оценка е в размер на 17500,00 лева, което представлява под 10% от общия размер на задълженията на дружеството, и след пълно проучване на имущественото състояние на дружеството дългът на „Аякс-2002“ ООД е категоризиран като „трудно събираем“. От органите по приходите е установено, че дружеството е извършвало плащания във връзка с образуваното изпълнително дело, описани по суми и дати на стр.37 от РД, но след 13.05.2025г. от дружеството са преустановени плащания. Органите по приходите са приели, че въпреки наличието на декларирани задължения за данъци и осигурителни вноски жалбоподателката, в качеството на управляващ и представляващ „Аякс-2002“ ООД, не е погасила същите в законоустановените срокове, а е извършвала тегления на средства от банковите сметки на дружеството и от касата, за които не са представени доказателства, че са използвани за стопанските нужди на предприятието. През периода е изплатен дивидент на сина на З. К., както и от нея са усвоени средства по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като към приключване на ревизията сделката не е финализирана и не е извършено прехвърляне на имотите по нотариален ред. Тези действия са квалифицирани от органите по приходите като недобросъвестни, тъй като са довели до намаляване на имуществото на дружеството и до възпрепятстване на плащането на задълженията. Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са приели, че е налице фактическият състав, пораждащ отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК. Жалбоподателката е отклонила и усвоила парични средства от имуществото на дружеството за периода 01.01.2018г. – 31.12.2023г., като към момента на издаване на РА средствата са в размер на 230000 лева, изтеглени от банковите сметки на дружеството като служебен аванс, невъзстановени и усвоени от жалбоподателката под формата на задатък за придобиване на недвижими имоти. Сделката, след сключване на предварителен договор през 2023г., към момента на издаване на РА не е нотариално финализирана и имотът не е включен в активите на „Аякс-2002“ ООД. Същевременно са подавани справки-декларации по ЗДДС за периода 01.12.2019г. – 30.09.2022г. с деклариран данък за внасяне, годишни данъчни декларации по ЗКПО за 2019г. и 2020г. с дължим корпоративен данък, както и декларации образец 6 за задължителни осигурителни вноски, но задълженията на дружеството не са погасени. Като управител на дружеството, жалбоподателката е била наясно с възникналите данъчни и осигурителни задължения и умишлено е възпрепятствала тяхното събиране, поради което действията й следва да се считат за недобросъвестни, тъй като са извършени след деклариране и/или установяване на задълженията. Прието е, че отговорността на З. К. обхваща всички невнесени и изискуеми данъчно-осигурителни задължения на „Аякс-2002“ ООД, декларирани през периода, в който тя е управител и представляващ дружеството. В качеството на ръководител и законен представител на дружеството ревизираното лице е било наясно със съществуването на задълженията към бюджета и независимо от това е извършвало действия, с които умишлено е възпрепятствало тяхното погасяване. Въз основа на установените факти и обстоятелства от органите по приходите е прието, че са налице всички предпоставки на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на К. за несъбраните публични задължения на „Аякс-2002“ ООД, установени по подадени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС и декларации образец 6 по Наредба № Н-13 от 17.12.2019 година. При административното обжалване, решаващият орган по чл.152, ал.2 от ДОПК /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. За неоснователни са счетени твърденията на К., че не са предприети действия за реализиране на публична продан на запорираното имущество, както и че дружеството не е спирало да погасява публичните си задължения. Тъй като изтеглените от дружеството парични средства като служебен аванс от З. К. са в размер на 230000 лева, а установените и неплатени публични задължения на „Аякс-2002“ ООД, възникнали в периода м.01.2019г. – м.11.2023г., са в общ размер на 220606,42 лева, решаващият орган е приел, че с РА правилно е ангажирана отговорността на З. К. по чл.19, ал.2 от ДОПК за всички неплатени публични задължения, вкл. тези за лихви, които съгласно чл.16, ал.3 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5 от 29/03.2021г. по тълкувателно дело № 7/2019г. на ВАС, също попадат в обхвата на отговорността по чл.19 от ДОПК. Като доказателства по делото са приети и представените от жалбоподателката споразумение от 13.02.2026г. към предварителния договор за продажба на недвижим имот от 03.07.2025г., постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх.№ С250003-023-0002108/29.07.2025г. и постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК изх.№ С250003-139-0002180/03.11.2025г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, както и справка за задълженията към НАП на З. Б. К. от 29.10.2025 година. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че вземанията на „Аякс-2002“ ООД от клиенти по години възлизат, както следва: з 2018г. - вземания от клиенти – 311 х.лв. /310710,48 лева/, присъдени вземания – 152 х.лв. /152530,17 лева/; за 2019г.- вземания от клиенти – 632 х.лв. /631933,40 лева/, присъдени вземания – 152 х.лв. /152530,17 лева/; за 2020г.- вземания от клиенти – 776 х.лв. /775691,52 лева/, присъдени вземания – 152 х.лв. /152530,17 лева/; за 2021г. - вземания от клиенти – 699 х.лв. /698773,15 лева/, присъдени вземания – 153 х.лв. /152530,17 лева/; за 2022г. - вземания от клиенти – 554 х.лв. /553673,63 лева/, присъдени вземания – 153 х.лв. /152530,17 лева/; за 2023г. - вземания от клиенти – 501 х.лв. /500611,95 лева/; присъдени вземания – 153 х.лв. /152530,17 лева/; отчетната стойност на дълготрайните активи на „Аякс-2002“ ООД по години възлиза на: за 2018г. – 819444,96 лева; за 2019г. – 513268,94 лева; за 2020г. – 180960,72 лева; за 2021г. – 180960,72 лева; за 2022г. – 169555,79 лева; за 2023г. – 112188,22 лева. Съгласно заключението размерът на задълженията на дружеството с натрупване по ИД № 180506565/2018г. за главници и лихви за всяка от ревизираните години са: за 2018г. – 100557,30 лева общо, в т.ч. 94286,79 лева – главници, и 6270,51 лева – лихви; за 2019г. – 244349,74 лева общо, в т.ч. 222646,33 лева – главници, и 21703,41 лева – лихви; за 2020г. – 327898,92 лева общо, в т.ч. 279954,97 лева – главници, и 47943,95 лева – лихви; за 2021г. – 384453,87 лева общо, в т.ч. 306306,58 лева – главници, и 78147,29 лева – лихви; за 2022г. – 369788,83 лева общо, в т.ч. 263027,50 лева – главници, и 106761,33 лева – лихви; за 2023г. – 404535,00 лева общо, в т.ч. 264761,98 лева – главници, и 139773,02 лева – лихви. При съобразяване на представените справки от интернет сайта на НАП за извършени от „Аякс-2002“ ООД плащания и погасените с тях задължения за ревизирания период и вальора на всяко плащане с периода и срока на плащане на задълженията, като се вземе за текущо плащане всяко такова, което е платено в забава не повече от 7 дни, и същевременно задължение, което не фигурира в справката за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичния изпълнител, погасените с постъпилите суми текущи задължения по видове и размери са: през 2018г. – 187335,64 лева; през 2019г. и 2020г. са събрани само просрочени задължения, присъединени към изпълнителното дело; през 2021г. – 5038,94 лева; през 2022г. – 2616,29 лева; през 2023г. – 5744,18 лева. С останалите преведени суми са погасявани само просрочени задължения, присъединени към изпълнителното дело, т.е. нетекущи задължения. За периода м.02.2023г. – м.06.2023г. дружеството има непогасени (били текущи преди присъединяването им към ИД № 180506565/2018г.) задължения за д.п.01.02.2023г. – 28.02.2023г. в размер на 1214,79 лева. Съгласно заключението за периода м.03.2023г. – м.06.2023г. дружеството няма непогасени задължения. Такива задължения не фигурират в задълженията по ИД № 180506565/2018 година. Погасените задължения по ИД № 180506565/2018г. за периода от м.05.2018г. до 30.06.2023г. са в общ размер на 141032,48 лева, а за периода от 01.07.2023г. до 31.12.2025г. – в общ размер на 88462,50 лева. Последно събраната сума по ИД № 180506565/2018г. е от 31.10.2025г. в размер на 5000 лева, доброволно платена от „Аякс-2002“ ООД. В резултат на извършените изпълнителни действия /организирани търгове за продажба на активи на длъжника/ по ИД № 180506565/2018г. са събрани общо 19447,55 лева. През периода от 14.07.2023г. до 31.12.2023г. към ИД № 180506565/2018г. са декларирани и присъединени следните задължения: 2098,63 лева – ДОО; 1134,70 лева – здравни осигуровки; 1353,87 лева – ДОД; 343,40 лева – УПФ, или общо 4930,60 лева. За отразяване на задължението за плащане по предварителния договор е взето следното счетоводно записване: Dt с/ка 492 „Разчети за гаранции“ – 230000 лева – Kt с/ка 422 „Подотчетни лица“. Отразеният задатък по предварителния договор за продажба на недвижими имоти по сч. сметка 492 „Разчети за гаранции“ е осчетоводен разчет с продавачите под формата на платена гаранция за предстоящата сделка, като счетоводното отразяване по сч. сметка 492 „Разчети за гаранции“ не представлява разход. Така извършеното осчетоводяване не води до реално намаляване на имуществото на дружеството към момента на извършването му, тъй като на практика предоставените парични средства на управителя като актив на дружеството, представляващ служебни аванси, се намаляват с посочената сума, като възниква друг актив, представляващ предоставена гаранция – задатък за придобиване на недвижими имоти. От представените писмени доказателства в с.з., по които е работило вещото лице, се установяват факти и обстоятелства, които е констатирало- инвентарна книга на „Аякс-2002“ ООД към 09.05.2023г., справка за извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях, както и амортизационен план за 2023г. на „Аякс-2002“ ООД, от който се установяват активите, които са налични, но не са изведени от експлоатация, поради което не присъстват в инвентарната книга. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган – изрично определен в приложената на електронен носител /диск/ Заповед № Д-3002/30.12.2024г. на Директора на ТД на НАП Варна и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен – чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на действие на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕУУ за всеки един от тях. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл.120, ал.1 от ДОПК, вр. чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за формираните изводи за установените размери на допълнителните задължения за данъци и ЗОВ на ревизираното физическо лице, които са конкретизирани по основание, по размер и по период. Както в РА, така и в представляващия неразделна част от него РД /арг. от чл.120, ал.2, изречение първо от ДОПК/, се съдържат конкретни съображения, свързани с установените публични задължения, поради което актът е мотивиран. Неоснователни са твърденията в жалбата за допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само на това основание. На жалбоподателя е предоставена възможност за представяне на доказателства и вземане на становище, като същият е запознат с извършените процесуални действия и със събраните доказателства. Събрани са множество доказателства, вкл. от трети лица, свързани с облагането на ревизираното лице, включително са приобщени такива от предходни проверки, като същите са анализирани и мотивирано е посочено въз основа на кои от тях приходните органи са иззели изводите за ангажиране на отговорността на управителя. Обстоятелството, че в РА не е уточнено по коя от двете хипотези на чл.19, ал.2 от ДОПК е ангажирана отговорността на ревизираното лице за задълженията на „Аякс-2002“ ООД, не представлява съществено процесуално нарушение, като този пропуск е преодолян при административното обжалване на РА, при което решаващият орган по чл.152, ал.2 от ДОПК е обосновал наличието на хипотезата по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА съдът съобрази следното: Разпоредбите на чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК регламентират предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица – членове на органи на управление или управители на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Материалноправните норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 от ДОПК уреждат самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав. В настоящия случай предмет на съдебна проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Кумулативно необходими предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК са: 1. лицето да има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК; 2. да извърши някое от описаните в т.1 и т.2 действия; 3. действията да са извършени недобросъвестно; 4. вследствие на тези действия имуществото на задълженото лице да е намаляло; 5. в резултат на плащането да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. С оглед характера на особената отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК – отговорност на трети лица за задължения на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав се носи от органите на приходната администрация. Предвид изискването за поредност в чл.20 ДОПК и че отговорността на третото лице по чл.19 от ДОПК е лична и субсидиарна, обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. Съгласно тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. на ОССК на Върховния административен съд, по тълкувателно дело № 7/2019 г. отговорността на третото лице включва установеното задължение за лихви на задълженото юридическо лице – главен длъжник. В приложимата към спора разпоредба на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към разглеждания казус е хипотезата на плащане на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата. Жалбоподателката е субект на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК за публичните задължения на „Аякс-2002“ ООД, възникнали в процесния период /01.01.2019г. – 30.11.2023г./, през който е била управител на задълженото юридическо лице. Задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на главния длъжник съществуват. Те са определени от него по основание и по размер по реда на чл.105 от ДОПК с подаване на годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС и декларации образец 6 по Наредба № Н-13 от 17.12.2019 година. По аргумент от чл.105 от ДОПК минималното съдържание на тези декларации включва посочване на основата и размера на дължимия данък. Тоест налице е първата от кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл.19, ал.2 от ДОПК. Установи се, че управителят е единственото лице, което представлява и управлява дружеството, запознат е със задълженията му и има достъп до сметките му, както и до наличните пари в брой. Ревизираното лице не оспорва извършените тегления на парични суми от банковите сметки на „Аякс-2002“ ООД, предоставени му от дружеството под формата на служебни аванси, конкретно посочени в РД и РА, които се потвърждават от представените в хода на ревизионното производство банкови извлечения от сметките на дружеството и счетоводните му регистри, но твърди, че не е недоказано те да представляват скрито разпределение на печалба или дивидент, каквото е изискването за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. Съгласно легалното определение на понятието „скрито разпределение на печалба“ в §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО, това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви „а“ и „б“. Действията на разпореждане с имущество на дружеството, касаещи продадените недвижими имоти и превозни средства и машини на свързани лица – съпруга на жалбоподателката и търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е синът на жлбоподателката, макар да представляват отчуждаване на имущество, не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗКПО, тъй като разпореждането не е безвъзмездно, нито е установено да е извършено на цени, които са по-ниски от пазарните. По сделките са уговорени и заплатени насрещни парични престации, като органите по приходите не са установили и не твърдят заплатената цена да се различава от пазарната такава. Последното обстоятелство би следвало да е установено чрез заключение на независим оценител, каквото не е изготвено в хода на ревизионното производство. Релевантни за отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. За тях са приложими правоизключващи възражения за наличие на други или и на други причини за непогасяване на публичните задължения, или за съществуване на обстоятелства, изключващи недобросъвестността при извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия. От визираните в чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК действия на разпореждане с имущество е констатираното отклоняване на парични средства от дружеството чрез предоставяне на служебни аванси на неговия управител З. К.. Действително по време на ревизията е установено, че с част от предоставените служебни аванси са погасявани заеми, изплащани са възнаграждения и разплащания с доставчици, т.е. използвани са за осъществяваната от задълженото юридическо лице независима икономическа дейност. За останалата част от сумите няма данни да са разходвани за дейността на „Аякс-2002“ ООД и в края на съответния данъчен период не са възстановявани в патримониума на дружеството, поради което правилно от органите по приходите е прието, че същите са разпределени в полза на управителя З. К. и съставляват скрито разпределение на печалба по дефиницията на §1, т.5, буква „а“ от ЗКПО. Плащането на пари от имуществото на задълженото лице /„Аякс-2002“ ООД/ под формата на получени служебни аванси е извършено недобросъвестно от жалбоподателката. Недобросъвестността като правно понятие няма легално определение в българското законодателство. Приема се, че недобросъвестността винаги е свързана със знанието за определени факти, като в случая се касае за знание относно наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице, представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие по непогасяването им. Като представляваща дружеството, жалбоподателката несъмнено е била наясно с декларираните от самото задължено лице чрез подаване на съответните данъчни декларации публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Гореизложеното обосновава извод за наличие на втората и третата предпоставки, визирани в чл.19, ал.2 от ДОПК. За ангажиране на отговорността на управителя обаче не е достатъчно управителят недобросъвестно да е извършил някое от посочените в чл.19, ал.2, т.1 и 2 действия, а също така вследствие на това действие имуществото на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК да е намаляло, поради което да не са погасени публичните му задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Тоест следва от данъчните органи да е доказано намаляване на имуществото на задълженото лице, както и причинно-следствена връзка между действието на управителя и неплащането на данъчните и осигурителните задължения на главния длъжник. Наличието на последните две предпоставки не се установява по делото. От мотивите в РА и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП се установява, че за извършено плащане на пари от имуществото на „Аякс-2002“ ООД, представляващо скрито разпределение на печалбата, от органите по приходите е приета сумата в размер на 230000 лева, предоставена като служебен аванс и впоследствие осчетоводена по дебита на сч. сметка 492 „Разчет по гаранции“ и по кредита на сч. сметка 422 „Подотчетни лица“ във връзка със задатък по предварителен договор за покупка на недвижими имоти, която сделка не е нотариално финализирана и съответно не е породила вещнопрехвърлителен ефект. Осчетоводяването на сумата по посочените сметки не е спорно между страните и се потвърждава от заключението по ССЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Същото е изготвено от компетентен специалист в съответната област /счетоводство/, и се подкрепя от останалите доказателства по делото – счетоводните документи /главни книги, оборотни ведомости, извлечения от сч. сметка 422 „Подотчетни лица“ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2023г. и др./ на „Аякс-2002“ ООД. От извършената счетоводна операция във връзка с отразяване на задължението за плащане по предварителния договор е видно, че задатъкът по предварителния договор за продажба на недвижими имоти по сч. сметка 492 „Разчети за гаранции“ е отразен като осчетоводен разчет с продавачите под формата на платена гаранция за предстоящата сделка. Същият не представлява разход за дружеството, тъй като не води до реално намаляване на имуществото на дружеството към момента на извършването му. Този извод се подкрепя от заключението на ССЕ, според което предоставените парични средства на управителя като актив на дружеството, представляващ служебни аванси, се намаляват с посочената сума, като възниква друг актив, представляващ предоставена гаранция – задатък за придобиване на недвижими имоти. Предвид горното, вследствие на извършените действия на плащане на пари от имуществото на главния длъжник – „Аякс-2002“ ООД, под формата на служебни аванси, имуществото на задълженото лице не е намаляло, поради което не е налице четвъртата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателката по чл.19, ал.2 от ДОПК. Не всяко действие на разпореждане с имуществото на задълженото лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК е относим към фактическия състав на субсидиарната отговорност на управителя по чл.19, ал.2 от ДОПК, а само такова, с което се намалява имуществото на главния длъжник, каквото в случая не е налице. Не е налице и причинно-следствена връзка между извършеното действие – плащане на пари от имуществото на „Аякс-2002“ ООД, и невъзможността да се погасят възникналите публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружеството. Причинно-следствената връзка представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Разпоредбата на чл.19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за несъбираемост на публичните вземания. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко нанасянето на вреда на фиска, при знание, че това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Тоест извършените действия на разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. Общият размер на публичните задължения за данъци и ЗОВ /главници и лихви/ на „Аякс-2002“ ООД, във връзка с които е ангажирана отговорността на жалбоподателката по чл.19 от ДОПК, е 220606,42 лева. За да е налице отговорност на жалбоподателката З. К. по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, необходимо е в резултат на безвъзмездното отчуждаване на сумата от 230000лв., имуществото на дружеството да е намаляло в размер, недостатъчен за погасяване на горепосочените публични задължения на дружеството. Установяването на факта на намалението е в доказателствена тежест на приходните органи. Органите по приходите са описали предприетите от публичния изпълнител действия за събиране на задълженията на „Аякс-2002“ ООД по образуваното срещу него ИД № 180506565/2018г. и събраните суми за частично погасяване на задълженията, като е посочено и че дългът е категоризиран като трудно събираем, но липсват констатации за това какво е било имущественото състояние на „Аякс-2002“ ООД непосредствено преди и след извършването на описаните като недобросъвестни действия на управителя. Предвид горното ответникът не установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице намаление на имуществото на „Аякс-2002“ ООД, което е в резултат именно на изплатените от дружеството служебни аванси на управителя Кунева в размер на 230000 лева, което да води до невъзможност за погасяване на публичните му задължения в общ размер на 220606,42 лева /главници и лихви/. Този извод се обосновава и от данните, съдържащи се в счетоводните баланси, приложенията към ГФО, оборотните ведомости и главните книги на „Аякс-2002“ ООД за периода 2018-2023г., според които към 31 декември на всеки от процесните данъчни периоди дружеството е разполагало с активи и вземания от трети лица /клиенти на дружеството/ в по-голям размер от публичните му задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Наличието на активи на дружеството се установява и от представените по делото инвентарна книга и амортизационен план на „Аякс-2002“ ООД за 2023 година. Видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отчетната стойност на дълготрайните активи на дружеството за всеки отчетен данъчен период надвишава размера на задълженията за данъци и ЗОВ и са напълно достатъчни за тяхното погасяване, като освен това са налице и вземания от клиенти в значителни размери. Наличието на имущество на главния длъжник – „Аякс-2002“ ООД, обосновава липса на изискващата се уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните и осигурителните задължения на представляваното дружество. След като главният длъжник разполага с имущество /активи/, от което е възможно принудителното удовлетворяване на публичните вземания на държавата в лицето на данъчната администрация, за събирането на които през 2018г. е образувано изпълнително дело, несъбирането на задълженията не са пряка причина от извършеното от жалбоподателката действие на имуществено разпореждане /получаване на служебни аванси от дружеството/. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, констатирано от вещото лице, че „Аякс-2002“ ООД регулярно /по време на целия процесен период/ доброволно е погасявало част от публичните си задължения, вкл. текущи такива, както и че за периода м.03.2023г. – м.06.2023г. дружеството няма непогасени задължения, като такива не фигурират и в задълженията по ИД № 180506565/2018 година. Императивната норма на чл.20 от ДОПК предвижда принудителното изпълнение да се насочи приоритетно към имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност, т.е. спрямо имуществото на главния длъжник по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, и едва след констатирана липса на такова, от което да се удовлетвори публичното вземане на държавата, да се пристъпи към ангажиране на субсидиарната отговорност на управителя по чл.19 от ДОПК. От събраните доказателства се установи налично имущество на главния длъжник – „Аякс-2002“ ООД, което обосновава липса на сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на управителя, предвид липсата на кумулативната материалноправна предпоставка за намаляване на имуществото на задълженото лице като причина да не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски. Липсата на която и да е от кумулативните предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК изключва отговорността на третото лице – управител, за задълженията задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Предвид горното обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 6905,11 евро, от които 5,11 евро – за ДТ, 400 евро – депозит за вещо лице, и 6500 евро – адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът