Решение № 1358 от 30.9.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 725/2026 г.

Производството е по рида на чл.145 от АПК вр. с чл.64 от ЗЗК.

В жалбата „Радеви – РР“ ЕООД оспорва Решение № 316/16.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-733/2025 г., с което е прието, че не е извършено нарушение на ЗЗК от страна на „Адамото“ ЕООД. Твърди се, че решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на фактическите изводи.

Жалбоподателят поддържа, че КЗК не е обсъдила в съвкупност събраните доказателства и не е отчела дългогодишно изградената търговска идентичност и репутация на ресторант „Прага“, осъществяващ дейност от 1994 г., свързана с предлагането на чешка кухня, специфична визуална концепция, използването на образа на Й. Ш., характерно меню и трайно установена клиентела.

Излагат се доводи, че неправилно е приложен чл. 35 ЗЗК, като не е отчетено съвкупното въздействие на използваните от „Адамото“ ЕООД рекламни и визуални елементи, чешкият език, сходната стилистика и разполагането на маси и пейки в непосредствена близост до ресторант „Прага“. Според жалбоподателя това пространствено позициониране, включително под видимото обозначение на ресторант „Прага“, създава възможност клиентите да възприемат обслужваната от ответното дружество зона като част от ресторант „Прага“ и по този начин да бъдат пренасочвани към конкурентния обект.

Оспорва се и възприетият от КЗК подход при преценката за вероятност от объркване на средния потребител, като се сочи, че значителна част от клиентите са туристи, които формират избора си предимно въз основа на външните обозначения, визуалните елементи и пространственото разположение на обектите. Поддържа се, че Комисията неправилно е анализирала отделните елементи изолирано, вместо да прецени общото им въздействие върху потребителското възприятие.

Жалбоподателят оспорва и значението, придадено на кадастрална скица от 2015 г. и на данни от Google Maps, като твърди, че те не установяват действителния начин на осъществяване на търговската дейност и обслужването на клиентите в спорната зона и не могат да обосноват извод за самостоятелно изградена търговска идентичност на „Адамото“ ЕООД.

По тези съображения се поддържа, че изводът на КЗК за липса на вероятност от объркване и на нарушение на правилата за нелоялна конкуренция е неправилен и необоснован, поради което се иска отмяна на оспореното решение.

Моли за отмяна на решението на КЗК и връщане на преписката на КЗК за ново разглеждане и пълно и обстойно обсъждане на доказателствата и извършване на цялостна преценка на вероятността от объркване на средния потребител. Ако се приеме, че делото е изяснено от фактическа страна, моли да се отмени решението и се установят извършените нарушения, както и да се присъдят сторените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Считат, че КЗК е съобразила всички представени доказателства и е достигнала до извод, че обектът за хранене на дружеството жалбоподател притежава репутация и пазарна разпознаваемост. Поддържат, че комисията е отчела пространственото позициониране на двата обекта. Представените снимки са неясни и не могат да обосноват заключение за противоправно поведение от страна на „Адамото“ЕООД. Считат, че средният потребител би осъзнал веднага факта на объркване след като му се предложи менюто на ресторант „Адамото“. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Административен съд София област, след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, съобрази следното:

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по преписка № КЗК-733/2025 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 94, ал. 1 ЗЗК, по искане на „РАДЕВИ-РР“ ЕООД за установяване на нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, извършени от „АДАМОТО“ ЕООД, налагане на предвидените в закона санкции и прекратяване на нарушенията.

В искането е посочено, че „РАДЕВИ-РР“ ЕООД продължава семеен бизнес в областта на хотелиерството и ресторантьорството, развиван от 1992 г. в собствен имот в [населено място], [улица], първоначално чрез ЕТ „Ивелин-Р-Р. Радев“, а след прекратяването му през 2019 г. – чрез дружеството. В обекта се стопанисва ресторант „Прага“, ориентиран към традиционната чешка кухня, като според искателя през годините е изградена разпознаваема търговска визия чрез наименование, екстериор, интериор, рекламни символи и меню.

„АДАМОТО“ ЕООД стопанисва ресторант „Адамо“ в нает съседен имот на същата улица. Според искателя двата ресторанта осъществяват дейност на един и същ продуктов и географски пазар и се намират в непосредствена близост, като разполагат с външни места за хранене в общо тротоарно пространство без трайно физическо разграничение.

Твърди се, че от 2022 г. ресторант „Адамо“ постепенно е променил екстериора, рекламните си елементи, дизайна и съдържанието на менюто по начин, сходен с използваните от ресторант „Прага“. Като конкретни прояви са посочени използването на надписи и символи, насочващи към чешката кухня, както и поставянето на транспарант с меню с чешки надписи в непосредствена близост до рекламата на ресторант „Прага“, използваща като отличителен символ образа на Й. Ш.. Според искателя съвкупността от тези елементи, непосредствената близост на обектите и организацията на външните пространства създават у потребителите впечатление за свързаност или идентичност на двата ресторанта.

В искането се поддържа още, че служители на ресторант „Адамо“ излизат извън територията на обекта и насочват потенциални клиенти към него, като ги въвеждат в заблуждение относно местонахождението на ресторант „Прага“ и принадлежността на разположените отвън маси. Твърди се, че вследствие на това част от клиентите установяват, че са попаднали в друг ресторант едва след извършване на поръчка. Поискано е КЗК да установи и конкретните физически лица, които според искателя съдействат за извършване на нарушенията.

Според „РАДЕВИ-РР“ ЕООД описаното поведение представлява имитация на цялостния търговски продукт на ресторант „Прага“ и заблуждаваща реклама, водещи до отклоняване на клиентския поток към ресторант „Адамо“. Твърди се и увреждане на доброто име на ресторант „Прага“, тъй като негативни отзиви в социални мрежи и онлайн платформи за услуги, предоставени от ресторант „Адамо“, били отнасяни от потребителите към ресторант „Прага“. Като имуществена последица е посочено и намаляване на оборота с 20 000 лв. през последната година.

Искателят счита, че поведението на ответното дружество осъществява съставите на нарушенията по чл. 30, чл. 31, чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, а при неприемане на специалните състави – общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Поддържа, че между страните съществуват конкурентни отношения, а действията на „АДАМОТО“ ЕООД противоречат на добросъвестната търговска практика и могат да доведат до отклоняване на потребителското търсене и до имуществено и репутационно увреждане на конкурента.

С оглед изложеното е поискано КЗК да установи нарушенията по посочените разпоредби на ЗЗК, да наложи предвидените в закона санкции, да постанови прекратяване на нарушенията и да присъди направените в производството разноски.

Установена е следната фактическа обстановка:

От събраните в административното производство доказателства КЗК е установила, че „Радеви-РР“ ЕООД осъществява от 2019 г. стопанска дейност, свързана с хотелиерство, ресторантьорство и управление на заведение за хранене в [населено място] – ресторант „Прага“, находящ се на [улица]. Заведението функционира под наименованието „Прага“ от 1994 г., първоначално като кафе-аперитив, стопанисван от ЕТ „Ивелин – Р – Р. Радев“, а впоследствие от „Радеви-РР“ ЕООД. Ресторантът предлага чешка кухня и напитки, като за приготвяне на част от предлаганите ястия се закупуват хранителни продукти от Чехия. През 2019 г. управителят на дружеството е утвърдил рецептурник за чешка кухня, използван като официален източник на рецепти за менюто на ресторанта и действащ и към м. юни 2025 г.

Ресторант „Прага“ се популяризира чрез табели, менюта, външна реклама и транспаранти. В административното производство са представени и разпечатки от публикувани в Google потребителски отзиви, в които наред с положителни оценки за ресторант „Прага“ се съдържат коментари за намиращия се от другата страна на улицата ресторант, възприет от част от потребителите като сходен с чешки ресторант.

КЗК е установила още, че „Адамото“ ЕООД осъществява ресторантьорска дейност от 2020 г. и стопанисва бистро „Адамо“, находящо се в [населено място], [улица]. За целта дружеството ползва по договор за наем от 11.11.2019 г., преподписан на 01.10.2024 г., обект за обществено хранене – ресторант с лятна градина на две нива, с обща площ 213 кв. м. Дружеството е наело и лицева стена и подпокривно пространство от магазин на [улица]за периода от 30.05.2025 г. до 30.05.2027 г.

Съгласно представените от „Адамото“ ЕООД меню и снимков материал, в ресторант „Адамо“ се предлагат ястия от интернационалната, българската и италианската кухня – скара, морски дарове, пица и други, като в менюто присъстват и отделни ястия с кнедли, включително телешко филе със сметана и кнедли и гулаш с кнедли. Обектът се обозначава и рекламира посредством табели, надписи, транспаранти и изображения на меню, част от които са на чешки и полски език, като пред заведението са поставени и рекламни надписи за предлагани чешки бири и продукти.

Видно е от снимковия материал представен по делото, че обектът на ответника се намира от двете страни на улицата. От едната страна е поставена табелата на „Адамото“ , а от другата страна, непосредствено да ресторант „Прага“ е другият обект на ответника. Т.е. обектът се намира от двете страни на улицата. От представения снимков материал, вкл. и в съдебно заседание се вижда, че масите и столовете на обекта на ответника от към страната на ресторант „Прага“ се различават от тези на жалбоподателя. На обектът, който е от страната на ресторант „Прага“ не е поставена нарочна табела „Адамо“, което обаче може визуално да се възприеме, че е част и от ресторант „Адамото“. Видно е от снимковия материал, че всички заведения визуално не се различават особено. Масите и столовете на ресторант „Адамо“ поставени от другата страна на улицата се различават както от масите и столовете на ресторант“Прага“, така и от масите и столовете на ресторант „Адамо“.

Представено е от жалбоподателя отзив от чешки турист, който е посочил, че тъй като ресторант „Прага“ е бил затворен е бил настанен на маса пред ресторант „Прага“ от господин, който говорел чешки. Впоследствие се оказало, че са седнали в ресторант „Адамо“.

КЗК в решението си е приела, че двете дружества са предприятия по смисъла на ЗЗК и се намират в конкурентни отношения, тъй като осъществяват ресторантьорска дейност на територията на Стария град в Несебър. „Радеви-РР“ ЕООД стопанисва ресторант „Прага“, функциониращ от 1994 г. и предлагащ основно чешка кухня, а „Адамото“ ЕООД стопанисва ресторант/барбекю „Адамо“, в който от края на 2019 г. се предлагат ястия от различни национални кухни. За процесен КЗК е определила периода от 2022 г. до постановяване на решението.

След анализ на събраните доказателства КЗК е приела, че не е осъществено нарушение по чл. 30 ЗЗК, тъй като твърдяното наподобяване на външния вид на ресторант „Прага“ и използването на рекламни надписи и символи на чешки език не представляват твърдение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид. Комисията не е установила и увреждане на доброто име и репутацията на искателя.

По отношение на твърдяното нарушение на чл. 31 ЗЗК Комисията е приела, че действията, сочени като външна и интериорна имитация, не попадат в приложното поле на тази разпоредба. Твърденията, че служители на ресторант „Адамо“ са привличали клиенти чрез заблуждаваща информация относно предлагането на чешка кухня, са приети за недоказани поради липса на конкретни данни и доказателства за такива действия.

Относно твърдяната заблуждаваща реклама КЗК е установила, че върху ресторант „Адамо“ са поставени рекламни табели с марки на чешки бири и надписи на чешки език. Комисията е приела, че тези надписи рекламират действително предлагани в заведението чешки бири и сами по себе си не създават впечатление, че ресторантът предлага изцяло чешка кухня. Отчетено е и обстоятелството, че обектите се намират в туристическата част на Несебър, посещавана от значителен брой чуждестранни туристи, поради което използването на надписи на различни езици е насочено към привличане на съответните групи клиенти.

При преценката по чл. 35, ал. 1 ЗЗК КЗК е извършила сравнителен анализ на външния вид на двата обекта. Установено е, че ресторант „Прага“ е обозначен с големи надписи „PRAGA“, докато заведението на ответника е обозначено с „BARBEQUE ADAMO“ и „TERASSE ADAMO“. Констатирани са съществени различия и в графичното и визуалното оформление на менютата. Ресторант „Прага“ предлага основно чешка кухня, докато „Адамо“ предлага интернационална, българска и италианска кухня, с основен акцент върху риба и морски деликатеси, наред с отделни ястия, съдържащи кнедли. Въз основа на тези обстоятелства КЗК е приела, че не е налице имитация на услугите и продуктите на ресторант „Прага“.

Не е установено и нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Комисията е приела за недоказани твърденията за действия на служители на „Адамо“, насочени към привличане на клиенти на ресторант „Прага“, като не са представени доказателства и за конкретно отнети клиенти, прекратили отношенията си с дружеството искател.

По общия състав на чл. 29 ЗЗК КЗК е отчела, че не са представени доказателства за инвестиции, изградена клиентска мрежа, загуба на клиенти или увреждане на доброто име на „Радеви-РР“ ЕООД. Установено е още, че двата ресторанта са разположени от двете страни на [улица]ресторант „Адамо“ на № 6, а ресторант „Прага“ на № 13, като и двата обекта са обозначени с ясно видими и различни наименования. Поради това Комисията не е възприела тезата, че ресторант „Адамо“ визуално се явява естествено продължение на ресторант „Прага“.

С постановеното решение КЗК е установила, че „Адамото“ ЕООД не е извършило нарушения по чл. 30, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, чл. 35, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, и е оставила без уважение искането на „Радеви-РР“ ЕООД за възлагане на направените в производството разноски.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Комисията за защита на конкуренцията, в рамките на предоставените ѝ със ЗЗК правомощия да установява наличието или липсата на нарушения на забраните за нелоялна конкуренция по глава седма от закона.

При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството Комисията е извършила необходимото проучване на релевантните за спора обстоятелства, като е събрала и обсъдила представените от страните доказателства, становища и възражения и е изследвала поведението на предприятията с оглед на всички заявени основания за нарушение на правилата за нелоялна конкуренция. Производството пред КЗК по ЗЗК по своето естество е насочено именно към събиране и проверка на доказателствата относно предмета на проучването, като за тази цел Комисията разполага и със специалните правомощия по чл. 45 ЗЗК.

Неоснователно е оплакването, че Комисията е подходила формално или избирателно при установяване на фактите. От съдържанието на решението се установява, че относимите фактически обстоятелства са разгледани както поотделно, така и във взаимната им връзка, включително местоположението и начина на организация на двата търговски обекта, използваното обзавеждане и обозначения, представения снимков материал, характерът на предлаганите услуги и останалите обстоятелства, на които страните основават твърденията си.

Обстоятелството, че при преценката на събраните доказателства Комисията не е възприела поддържаната от жалбоподателя интерпретация на фактите, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Различната оценка на доказателствата е въпрос на материална законосъобразност на направените от административния орган изводи, но сама по себе си не сочи на непълнота на проведеното проучване.

Поради това съдът приема, че производството е проведено от компетентния орган при спазване на установените процесуални правила, като на страните е осигурена възможност да изложат становищата и възраженията си и да представят доказателства, а релевантните за спора факти са изяснени в необходимата за произнасянето пълнота. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение.

Като предварителна предпоставка за приложението на правилата относно нелоялната конкуренция следва да се установи, че страните имат качеството „предприятия“ по смисъла на ЗЗК и осъществяват стопанска дейност в отношения на конкуренция помежду си.

В процесния период както „Радеви-РР“ ЕООД, така и „АДАМОТО“ ЕООД осъществяват самостоятелна стопанска дейност, изразяваща се в предоставяне на ресторантьорски услуги срещу възнаграждение, поради което притежават качеството „предприятия“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. Обстоятелството, че двете дружества извършват еднородна дейност на една и съща територия и предлагат взаимозаменяеми услуги на един и същ кръг потребители, обуславя и наличието на конкурентни отношения между тях през релевантния за спора период.

Правилно КЗК е определила като процесен периодът от 2022г. , когато „Адамото“ според твърденията в искането започва да променя екстериора до настоящия момент.

Следователно са налице субектните предпоставки за приложението на Глава седма от ЗЗК и за разглеждане на твърденията за осъществено нарушение на забраната за нелоялна конкуренция, включително по чл. 29 ЗЗК.

1. По твърдяното нарушение на чл. 30 ЗЗК – увреждане на доброто име и доверието към конкурент

Съгласно чл. 30 от ЗЗК се забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и към предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.

За осъществяване на състава е необходимо да е установено конкретно поведение на конкурента, изразяващо се в твърдение или разпространяване на неверни сведения или представяне на действителни факти в изопачен вид, които са насочени към идентифицируем конкурент, неговото предприятие, стоки или услуги и са годни да увредят доброто му име или доверието в него.

Правилно КЗК е приела, че твърдяното от жалбоподателя поведение не осъществява обективните признаци на този състав. Поставянето на надписи на чешки език, рекламирането на чешки марки бира, както и твърдяното сходство във външното оформление на ресторант „Адамо“ с ресторант „Прага“ сами по себе си не представляват твърдение или разпространяване на неверни сведения относно жалбоподателя, нито представяне на факти, отнасящи се до него, в изопачен вид. Тези действия биха могли да бъдат преценявани във връзка с други състави на нелоялна конкуренция, но не покриват специфичното изпълнително деяние по чл. 30 ЗЗК.

Не водят до различен извод представените потребителски отзиви в интернет. От тях не се установява „Адамото“ ЕООД да е разпространявало негативна или невярна информация относно ресторант „Прага“. Напротив, цитираните потребители дават положителна оценка на ресторанта на жалбоподателя. Самото наличие на отрицателни оценки за ресторант „Адамо“ не установява увреждане на репутацията на ресторант „Прага“ вследствие на поведение на ответното дружество.

Ето защо правилен е изводът на КЗК за липса на нарушение по чл. 30 ЗЗК.

2. По твърдяното нарушение на чл. 31 ЗЗК – въвеждане в заблуждение.

Съставът на чл. 31 ЗЗК изисква въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на тяхното използване или предоставяне чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.

Жалбоподателят свързва нарушението основно с използването от ресторант „Адамо“ на елементи, асоцииращи се с Чехия и чешката кухня, както и с твърдени действия на негови служители, които насочвали потенциални клиенти към ресторанта.

И тези твърдения не обосновават нарушение на чл. 31 ЗЗК.

Външното оформление на обекта, рекламните табели, използването на чужд език и твърдяното сходство с друг търговски обект не представляват сами по себе си твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти относно съществени свойства на предлаганата услуга. В тази част поведението правилно е разгледано от КЗК преди всичко във връзка със състава на имитацията по чл. 35, ал. 1 ЗЗК.

Що се отнася до твърдението, че служители на ресторант „Адамо“ са заблуждавали преминаващи лица относно това кое заведение е чешкият ресторант и по този начин са ги насочвали към обекта на ответника, по административната преписка липсват конкретни доказателства за такива действия. Не са индивидуализирани съответните служители, нито са установени конкретни случаи, време, място и съдържание на отправени към потребители заблуждаващи твърдения.

От представения в съдебно заседание отзив на турист не би могло да се приеме за установено заблуждаване на туристите и насочването им към обекта на заинтересованата страна. На първо място самият турист е посочил, че ресторант „Прага“ е бил затворен. На второ място, съдът намира, че фактически невъзможно е турист да бъде настанен на маса в ресторант „Прага“, тъй като както се вижда от снимковия материал тези маси са непосредствено пред вратата на ресторант „Прага“ и няма как туристът да бъде настанен на тях. Поради което съдът не възприема като правдоподобно изложеното в отзива.

При липсата на доказано изпълнително деяние по чл. 31 ЗЗК не може да бъде ангажирана отговорността на „Адамото“ ЕООД на това основание.

3. По чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗК – заблуждаваща реклама.

За да бъде една реклама квалифицирана като заблуждаваща, следва тя по начина на своето представяне или съдържание да подвежда или да е способна да подведе лицата, до които достига, и вследствие на това да е годна да повлияе върху икономическото им поведение или да причини или да може да причини вреди на конкурент.

В случая рекламните табели и надписи, разположени върху ресторант „Адамо“, представляват реклама по смисъла на ЗЗК. Това обаче не е достатъчно за квалифицирането им като заблуждаваща реклама.

От снимковия материал се установява, че заведението е ясно обозначено с надпис „BARBEQUE ADAMO“. Наред с него са поставени изображения и наименования на чешки марки бира – Staropramen, Kozel и Pilsner Urquell, както и надписи на чешки език, свързани с предлагането на наливна чешка бира. По делото не се спори, че такива напитки действително се предлагат в ресторанта. Следователно рекламното послание в тази част съответства на реално предлаган продукт.

Обстоятелството, че рекламата е на чешки език, също не е достатъчно, за да създаде обективно невярното внушение, че заведението представлява чешки ресторант или че предлага единствено или преимуществено традиционна чешка кухня. Това е още по-малко вероятно предвид останалите визуални елементи на обекта и менюто, от които е видно предлагането на риба, морски дарове, скара, пица и други ястия.

Следва да бъде отчетено и местоположението на обектите в Стария град на Несебър – туристическа зона, посещавана от значителен брой чуждестранни туристи. При тези условия използването на надписи на различни езици представлява обичаен способ за адресиране на рекламното послание до чуждестранните посетители и само по себе си не доказва стремеж за създаване на заблуждение относно характера на заведението.

Ето защо съдът споделя извода на КЗК за липса на заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗК.

4. По твърдяното нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК – имитация.

Основните възражения на жалбоподателя са относими именно към състава на чл. 35, ал. 1 ЗЗК.

За установяването на нарушение е необходимо предлаганата услуга да е представена посредством външен вид, наименование или други отличителни белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно нейния произход, предлагащото я лице, качеството, естеството или други съществени характеристики.

При преценката следва да се изхожда не от наличието на отделни сходни елементи, разгледани изолирано, а от цялостното впечатление, което двата обекта създават у обичайния потребител.

В случая е безспорно установено, че ресторант „Прага“ функционира под това наименование от 1994 г. и е разпознаваем като заведение, предлагащо чешка кухня. Това обстоятелство обаче не е достатъчно само по себе си, за да обуслови забрана за друг ресторантьор в района да предлага чешки продукти или да използва чешки език при рекламата на действително предлагани чешки стоки.

Сравнителният анализ на двата обекта не установява такава степен на сходство, която да е годна да доведе до объркване.

Ресторантът на жалбоподателя е обозначен с ясно видим надпис „PRAGA“, изпълнен с жълти букви върху тъмнозелен фон. Обектът на „Адамото“ ЕООД е обозначен с различното наименование „BARBEQUE ADAMO“, изписано с големи неонови букви, както и с табела „TERASSE ADAMO“.

Съществени са различията и между менютата. Менюто на ресторант „Прага“ е тъмнозелено, с надпис „PRAHA“, „CZECH RESTAURANT“ и изображение на националния флаг на Чехия. Менюто на „Адамо“ е синьо, с надпис „Grill&Fish Adamo“ и изображение на два делфина.

Различен е и основният асортимент. Ресторант „Прага“ е ориентиран към чешката кухня, докато „Адамо“ предлага интернационална, българска и италианска кухня, риба, морски дарове, скара и пица. Наличието на отделни ястия с кнедли не може да бъде приравнено на имитация на ресторантьорската услуга на жалбоподателя, доколкото отделни хранителни продукти или типове ястия не индивидуализират сами по себе си конкретно предприятие.

Неоснователно е и основното възражение на жалбоподателя, че начинът на пространствено разполагане на местата за сядане, използвани от „АДАМОТО“ ЕООД, създава впечатление за естествено продължение на ресторант „Прага“ и по този начин въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение потребителите относно това от кой търговец се предоставя съответната ресторантьорска услуга.

Съдът споделя разбирането на жалбоподателя, че при преценката за наличие на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК отделните елементи на търговското представяне не следва да бъдат разглеждани напълно изолирано един от друг. От значение е цялостното впечатление, което те създават у средния потребител. Това обаче не означава, че всяко сходство в общото визуално възприятие или всяка пространствена близост между два конкурентни обекта представлява имитация по смисъла на закона.

Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗК забранено е предлагането на стоки или услуги с външен вид, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение, включително относно произхода и продавача на услугата. Следователно за осъществяването на състава е необходимо установеното поведение на конкурента, разгледано обективно и в неговата цялост, да е годно да създаде у потребителя погрешна представа относно търговския произход на предлаганата услуга. Самото наличие на определена асоциация между два намиращи се в непосредствена близост ресторантьорски обекта не е равнозначно на заблуда относно лицето, което предоставя услугата.

В конкретния случай съществена част от тезата на жалбоподателя се основава именно на местоположението на използваните от „АДАМОТО“ ЕООД маси и места за сядане спрямо ресторант „Прага“. Според жалбоподателя разполагането им в непосредствена близост до ресторант „Прага“, включително в зоната срещу входа на обекта, в съчетание с използваните рекламни и декоративни елементи, създавало впечатление, че тази площ представлява естествено продължение на ресторант „Прага“.

Това възражение не обосновава само по себе си нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК.

Обстоятелството, че поради особеностите на застрояването и организацията на търговската дейност по конкретната улица местата за сядане на единия търговец се намират непосредствено до или в близост до друг ресторантьорски обект, не представлява белег, който сам по себе си може да бъде квалифициран като имитация. ЗЗК не предоставя на търговеца изключително право върху пространството около неговия търговски обект извън площите, върху които той разполага със съответното правно основание, нито му осигурява право да изисква конкурент да не осъществява ресторантьорска дейност в непосредствена близост до него.

Поради това, доколкото „АДАМОТО“ ЕООД разполага масите и местата за сядане върху площ, която има право да използва, самото им разполагане в непосредствена близост до ресторант „Прага“ не може да бъде забранено посредством нормите на конкурентното право. Обратното разбиране на практика би довело до предоставяне на жалбоподателя на изключително право върху начина на използване на съседното пространство, каквото право не произтича от разпоредбата на чл. 35 ЗЗК.

Не променя този извод и обстоятелството, че от определен зрителен ъгъл или при възприемане на пространството от преминаващите по улицата лица зоната с масите на „АДАМОТО“ ЕООД би могла визуално да изглежда като продължение на пространството пред ресторант „Прага“. Това впечатление е обусловено в значителна степен от непосредствената пространствена близост на двата обекта и от общия начин на организация на ресторантьорската дейност по улицата, а не непременно от използването от заинтересованата страна на индивидуализиращи ресторант „Прага“ белези.

В тази насока съдът съобрази и представения в съдебното производство снимков материал. От него не се установява идентичност в използваното обзавеждане на двата обекта. Напротив, масите и местата за сядане, използвани от „АДАМОТО“ ЕООД, се различават от тези на ресторант „Прага“. Това обстоятелство има значение при преценката на цялостното визуално въздействие, тъй като не подкрепя твърдението за целенасочено възпроизвеждане на външното оформление на ресторант „Прага“.

От същия снимков материал се установява и че сходни елементи в оформлението на откритите търговски площи се срещат и при други заведения, разположени по същата улица. Използването на маси, столове, пейки, рекламни табели и други обичайни за ресторантьорската дейност елементи не може само по себе си да бъде възприето като индивидуализиращ белег на конкретен ресторант. При преценката по чл. 35, ал. 1 ЗЗК следва да се установи не просто наличие на сходни или характерни за съответния вид търговска дейност елементи, а такова тяхно използване и съчетаване, което обективно е способно да създаде заблуждение относно търговския произход на услугата.

Съдът не възприема и довода, че използването на чешка тематика, чешки език, чешки продукти и напитки, включително в съчетание с непосредствената близост между обектите, е достатъчно за установяване на нарушение. Безспорно продължителното осъществяване на дейността на ресторант „Прага“ и изградената от него чешка тематична концепция са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при цялостната преценка. От тях обаче не произтича изключително право на жалбоподателя върху използването на чешка тематика в ресторантьорската дейност. Предлагането на чешки ястия и напитки, използването на чешки език или на общи препратки към чешката култура са допустими и за други стопански субекти, доколкото конкретният начин на тяхното използване не възпроизвежда отличителната идентичност на конкурент по начин, годен да заблуди потребителя.

При това положение съвкупната оценка на установените по делото обстоятелства не обосновава извод, че „АДАМОТО“ ЕООД е придало на своя обект такъв външен вид или е използвало такава комбинация от отличителни белези на ресторант „Прага“, че средният потребител обективно да не може да индивидуализира двата търговски обекта или да остане с погрешното впечатление, че услугата се предоставя от един и същ търговец.

Неоснователно е в тази връзка и възражението, че КЗК е следвало задължително да извърши проверка на място, вместо да се позовава на наличния снимков материал и на данните за местоположението на обектите. Безспорно огледът на място би могъл да представлява допълнителен способ за установяване на пространственото им разположение, но неизвършването му не представлява само по себе си съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено би било нарушението, ако вследствие на това релевантни за спора факти са останали неизяснени и това е повлияло върху крайния извод на административния орган.

В случая основният факт, на който жалбоподателят се позовава — непосредствената пространствена близост на местата за сядане на „АДАМОТО“ ЕООД до ресторант „Прага“ — не е спорен. Дори този факт да бъде възприет изцяло по начина, твърдян от жалбоподателя, той не е достатъчен за установяване на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Поради това липсата на проверка на място не е довела до неизясняване на факт, който би обусловил различен правен резултат.

Съдът намира за необходимо да посочи и че разграничаването на два съседни ресторантьорски обекта не може да бъде възложено изцяло като задължение на единия конкурент чрез забрана да използва законосъобразно площите, с които разполага. При положение че жалбоподателят счита, че особеностите на пространственото разположение могат да създадат неяснота за посетителите, той също разполага с възможност да предприеме подходящи организационни и визуални действия за по-ясното индивидуализиране на собствения си обект — например чрез обозначаване на принадлежащите към ресторанта места за сядане, подходящо разполагане на табели или други отличителни средства.

Това обстоятелство не освобождава конкурента от задължението му да се въздържа от имитация или друго нелоялно конкурентно поведение. То обаче е от значение при твърдение, че заблуждаващото впечатление произтича преимуществено от физическата близост и конфигурацията на пространството, а не от възпроизвеждането на индивидуализиращи белези на ресторант „Прага“.

Следователно не всяко визуално усещане за пространствена свързаност между два съседни търговски обекта представлява имитация. За приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК е необходимо това впечатление да е резултат от използването на такива сходни или имитиращи белези, които обективно могат да заблудят потребителя относно търговския произход или продавача на услугата. Такава степен на сходство и такава обективна вероятност от заблуждение в настоящия случай не се установяват.

Ето защо съдът приема, че КЗК правилно е достигнала до извод за липса на нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, а възраженията на жалбоподателя относно пространственото разположение на обектите, разгледани както самостоятелно, така и във връзка с останалите установени по преписката обстоятелства, не обосновават различен правен извод.

При съвкупната преценка на тези обстоятелства не се установява цялостният визуален ефект на ресторант „Адамо“ да възпроизвежда отличителните белези на ресторант „Прага“ по начин, способен да създаде у средния потребител погрешна представа относно търговския произход на услугата или връзка между двете предприятия.

Правилен следователно е изводът на КЗК за липса на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК.

5. По твърдяното нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК – нелоялно привличане на клиенти.

Фактическият състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК предполага наличие на нелоялни конкурентни действия, насочени към привличането на клиенти, които са довели до прекратяване или нарушаване на договорни отношения с конкурент или до осуетяване сключването на такива.

За разлика от съставите, при които е достатъчна опасността от увреждане, в тази хипотеза следва да бъде установен конкретен резултат и причинна връзка между нелоялното действие и прекратяването, нарушаването или осуетяването на конкретни отношения с клиенти.

По преписката такива обстоятелства не са доказани.

Твърдението, че персоналът на „Адамо“ е насочвал клиенти към заведението чрез предоставяне на невярна информация, не е подкрепено с конкретни доказателства. Не са индивидуализирани служителите, не са посочени конкретни клиенти и не са установени случаи, при които вследствие именно на такива действия клиенти на ресторант „Прага“ са прекратили отношенията си с него или е било осуетено сключването на отношения с жалбоподателя.

Не са представени и доказателства за реално отнети клиенти. Общото твърдение за намаляване на клиентелата или отклоняване на потребителски поток не може да замести доказването на конкретните елементи от фактическия състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК.

От представения отзив в съдебното производство не би могло да се стигне до извод за съзнателно отклоняване на клиенти, след като е очевидно ясно било на туриста, че ресторант „Прага“ е затворен.

При това положение правилно КЗК е приела, че липсват както доказани нелоялни действия по привличане на клиенти, така и конкретният вредоносен резултат, изискуем от закона.

6. По твърдяното нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и относно извода на КЗК за липса на нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК.

Съгласно чл. 29 ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. От съдържанието на разпоредбата следва, че за осъществяване на фактическия състав е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: поведението да е осъществено при извършване на стопанска дейност; между засегнатите стопански субекти да съществува конкурентно отношение; конкретното действие или бездействие да противоречи на добросъвестната търговска практика и вследствие на това да уврежда или да е обективно годно да увреди интересите на конкурент.

Следователно не всяко поведение на един търговец, което се отразява неблагоприятно върху икономическите интереси на негов конкурент, представлява нелоялна конкуренция. Същественото за приложението на чл. 29 ЗЗК е използваният конкурентен способ да противоречи на установените правила за добросъвестно пазарно поведение. Именно недобросъвестният характер на конкретното действие или бездействие разграничава забраненото от закона поведение от допустимото съперничество между участниците на един и същ пазар.

В случая не се спори, че „Радеви-РР“ ЕООД и „АДАМОТО“ ЕООД осъществяват конкурентна ресторантьорска дейност в непосредствена близост. Спорът е дали конкретният начин, по който „АДАМОТО“ ЕООД организира използваното от него пространство, представлява недобросъвестен способ за привличане на клиентела и възползване от изградената разпознаваемост на ресторант „Прага“.

Основното оплакване на жалбоподателя е, че поради разположението на масите, столовете, пейките и останалите елементи на външното пространство обектът на „АДАМОТО“ ЕООД визуално се възприема като естествено продължение на ресторант „Прага“, поради което потребител, насочил се към последния, би могъл да седне на маса, която фактически се обслужва от конкурентния търговец.

Тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 29 ЗЗК. Възможността от определен зрителен ъгъл или при първоначалното възприятие на потребителя да се създаде впечатление за пространствена свързаност между двата ресторанта не е равнозначна на установяване на поведение, противоречащо на добросъвестната търговска практика.

За тази преценка определящо е дали визуалната близост е резултат от конкретни действия на „АДАМОТО“ ЕООД, чрез които целенасочено или обективно се заличава разграничението между двата търговски обекта, или произтича от обективното им местоположение и от обичайния начин на организиране на ресторантьорска дейност в тази част на града.

От събраните по делото доказателства не се установява първата хипотеза. Представеният снимков материал сочи, че масите и обзавеждането, използвани от двата търговеца, се различават. Не се установява „АДАМОТО“ ЕООД да е възпроизвело специфично оформление на ресторант „Прага“ по начин, който да заличава индивидуализацията на двата обекта. Наред с това от снимковия материал е видно, че сходни решения при оформяне на външните пространства – разполагане на маси, столове, пейки, рекламни елементи и други принадлежности – се използват и от останалите заведения по същата улица и представляват обичаен начин за организиране на ресторантьорската дейност в туристическа градска среда.

Съществено за приложението на чл. 29 ЗЗК е и че не е установено „АДАМОТО“ ЕООД да е предприемало допълнителни действия, чрез които да създава или поддържа у потребителите погрешно впечатление, че неговият обект представлява част от ресторант „Прага“ или че между двата търговеца съществува организационна, търговска или друга връзка. Не са установени действия на служители, насочващи клиенти на „Прага“ към обслужвани от „АДАМОТО“ ЕООД маси под подобен предлог, нито други конкретни способи, посредством които последното дружество да се възползва недобросъвестно от репутацията и разпознаваемостта на конкурента.

Самото разполагане на места за сядане в непосредствена близост до конкурентен ресторант също не представлява действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, когато съответният търговец разполага с правно основание да използва площта. От чл. 29 ЗЗК не може да бъде изведено задължение конкурентът да се въздържа от използването на законно предоставено му пространство само защото то се намира до обекта на друг търговец и поради това съществува възможност за визуално възприемане на двете пространства като свързани.

Подобно разбиране би разширило приложното поле на общата забрана извън нейното предназначение, като на практика би предоставило на жалбоподателя защита не срещу недобросъвестен конкурентен способ, а срещу самото осъществяване на конкурентна дейност в непосредствена близост до неговия обект.

Не обосновава различен извод и обстоятелството, че ресторант „Прага“ функционира на съответното място от продължителен период и е придобил определена разпознаваемост сред потребителите. Изградената търговска репутация подлежи на защита срещу нейното недобросъвестно използване от конкурент, но сама по себе си не предоставя право на търговеца да изключи други участници на пазара от използването на обичайни за съответната стопанска дейност способи за организация и представяне на техните обекти.

В същия смисъл използването на чешки продукти, напитки, чешки език или други елементи, свързани с чешка тематична насоченост, не може само по себе си да бъде определено като недобросъвестно конкурентно поведение. За приложението на чл. 29 ЗЗК би било необходимо тези елементи да са използвани в конкретна съвкупност и по такъв начин, че да се установи стремеж или обективен резултат на неправомерно възползване от индивидуализацията и репутацията на ресторант „Прага“. Такива обстоятелства по делото не са доказани.

Необходимо е също да се разграничи увреждането на конкурент като елемент от състава на чл. 29 ЗЗК от обичайните неблагоприятни последици, които произтичат от самото наличие на конкуренция. Възможността част от клиентите, преминаващи покрай ресторант „Прага“, да изберат да ползват услугите на „АДАМОТО“ ЕООД безспорно може да засегне икономическите интереси на жалбоподателя, но това не е достатъчно за приложение на общата забрана. Законът не забранява привличането на клиентела на конкурент, а привличането ѝ посредством действия или способи, противоречащи на добросъвестната търговска практика.

При съвкупната преценка на установените факти съдът приема, че именно този съществен елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК не е доказан. Пространствената близост между двата обекта е обективно обусловена от тяхното местоположение; използваното обзавеждане не е идентично; сходни елементи при организацията на външните пространства се използват и от други ресторантьорски обекти по улицата; не са установени действия за представяне на двата ресторанта като един обект или за създаване на впечатление за връзка между тях; не е доказано и използването на други способи, чрез които „АДАМОТО“ ЕООД недобросъвестно да се възползва от репутацията на ресторант „Прага“.

Ето защо, макар между страните да съществува конкурентно отношение и поведението на единия търговец обективно да е годно да засегне икономическите интереси на другия чрез привличане на част от клиентопотока, липсва установено действие или бездействие, което да противоречи на добросъвестната търговска практика. При липсата на този задължителен елемент не е осъществен фактическият състав на общата забрана по чл. 29 ЗЗК, поради което правилно КЗК е приела, че в тази част нарушение не е налице.

Останалите представени по делото доказателства в съдебно заседание са неотносими към предмета на спора, поради което и съдът не ги обсъжда.

Ето защо съдът намира, че правилно КЗК е установила липсата на нарушения по чл. 30, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК. Оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

С оглед на гореизложеното ще следва да се присъдят разноски в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.2 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НПП.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София област