Решение № 827 от 23.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2565/2025 г.

С решение № 284 от 3.06.2025 г., по гр.д. № 259/21 г., ОС Благоевград, отхвърля исковете на А. Г. Г. срещу Гаранционен фонд за заплащане на сумата 50 000 лв., предявена като частичен иск от сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на сумата 2 345,47 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на ПТП от 13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.08.2018 г. до окончателното им изплащане. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцовата страна А. Г. Г.. Излага оплаквания, че съдът е допуснал процесуални нарушения, тъй като след настъпване на ново обстоятелство (влизане в сила на оправдателна присъда) не е дал нови указания за кои от фактите не се сочат доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е отменил допусната КСМАТЕ и събирането на гласни доказателства. Сочи, че макар да е оправдан по повдигнатото обвинение, водачът е извършил редица нарушения – навлизане в насрещна лента, несъобразяване с маркировката от непрекъсната линия, неправилно изпреварване. Подчертава, че оправдателната присъда е постановена не защото нарушението не е извършено, а защото обвинението не било доказано по безспорен начин. Сочи още, че експертизите от наказателното производство не са годно доказателство в гражданския процес. Намира, че в мотивите на първостепенния съд е формиран извод, че принос за ПТП има и водача на лекия автомобил, но въпреки това съдът като краен резултат е отхвърлил иска срещу ГФ изцяло. Поддържа твърдението, че водачът на лекия автомобил е започнал маневрата си след като ищецът Г. (мотоциклетист, движещ се след него) вече е извършвал маневрата изпреварване и това е следвало да бъде взето предвид. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете. Претендира разноски, вкл. по чл. 38 ЗА. Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата. Счита оплакванията за неоснователни. Сочи, че оправдателната присъда касае твърдяното в исковата молба, а именно – че правилата за движение са нарушени от Л. К. К., който обаче е признат за невиновен. Подчертава, че застъпването и пресичането на непрекъснатата линия от водача на лекия автомобил е било практически обосновано, поради липса на възможност да премине покрай спрелите автомобили. Изтъква, че ищецът сам е извършил забранена маневра – т.нар. „тройно изпреварване“. Третото лице помагач Л. К. К. не взема становище по жалбата. Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК. Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Ищецът А. Г. Г. твърди, че на 13.08.2018 г. при ПТП претърпял имуществени и неимуществени вреди, като поддържа, че инцидента е предизвикан от водач на лек автомобил без застраховка на гражданската му отговорност. Претендира Фондът да му заплати сумата 50 000 лв., предявена като частичен иск от сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки и страдания) и сумата от 2 345,47 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди (разходи по лечение), ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.08.2018 г. до окончателното им изплащане, както и разноски. Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер, като счита за нарушен принципа в чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е движил с неразрешена и несъобразена скорост, както и поради това, че неправилно се е движил по пътното платно (не в своята лента). Третото лице помагач на страната на Фонда - Л. К. К., твърди, че като водач на автомобил, извършвал маневрата "заобикаляне" на спрял в дясната пътна лента автобус, за което бил подал мигач. В същото време ищецът извършил забранената маневра "тройно изпреварване", като при разминаването е ударил с десния си крак предния ляв калник на автомобила в областта над лявата гума. Твърди, че при това действие кракът на мотоциклетиста се е усукал и това било причината за счупването. От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка: Страните не спорят, че на 13.08.2018 г. в гр. Петрич, е настъпило ПТП между управляван от Л. К. лек автомобил и мотоциклет, управляван от ищеца А. Г.. Няма спор, че К. нямал застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът поискал на 19.04.2019 г. да получи обезщетение, но Фонда отказал. По делото е приложено решение № 101/21.05.2024 г. по НОХД № 798/2020 г. РС - Петрич, което е потвърдено с Решение № 334/11.12.2024 г. постановено по ВНОХД № 828/2024 г. по описа на ОС - Благоевград, влязло в сила на 11.12.2024 г. Наказателния съд е признал К. за невиновен в това, че е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 26 ЗДВП, като движейки се по двупосочно пътно платно, с непрекъсната единична линия между пътните ленти, при заобикаляне на паркирано в дясната пътна лента превозно средство – автобус, предприел маневра "завой на ляво", вместо да се прибере в лентата си за движение след заобикаляне на превозното средство, не дал предимство (не пропуснал) изпреварващия го мотоциклет, управляван от ищеца, поради което блъснал същия, в резултат на което по непредпазливост му причинил средна телесна повреда - счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, счупване на медиална клиновидна кост и средна клиновидна кост на дясното ходило, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалия - престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "б" пр. 2 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. От представените по делото доказателства и от допусната и изслушана пред въззивния съд медицинска експертиза, се установява, че ищеца Г. е пострадал на 14.08.2018 г. при ПТП, като е получил счупване и изкълчване на дясното ходило тип Листфранк – фрактура на вътрешната и средната клиновидни кости, на ладиевата кост и на втора и четвърта предноходилни кости в основата им. След постъпване в лечебно заведение първоначално е лекуван консервативно с поставена гипсова шина. При свалянето на последната било установено наличие на множество були (мехури) вследствие на големия оток. Пристъпено е към мануална репозиция и фиксация по оперативен път с Киршнерови игли. След месец ищецът отново е потърсил помощ в лечебно заведение, където са установени остеопоротични промени и персистираща фрактура на ладиевата кост и на базата на четвъртата метатарзална кост. Отново е извършена операция за изваждане на иглите и поставяне на планки и винтове, като констатираните сраствания са освободени. На 26.03.2019 г. синтезният материал е премахнат оперативно, като отново са документирани остеопоротичните структури на дясното ходило. По правило възстановяването от подобен тип увреди протича от 1 до 4 месеца, като до възобновяване на всички дейности може да се достигне и година. При ищеца е установено, че няма пълно възстановяване на функциите на глезенната става и ходилото, като има значимо ограничение в движенията, с постоянен оток, синкаво оцветяване и продължаваща болка. Пояснено е, че няма данни за падане, а процесната травма се получава при прегъване с усукване на фиксираното годило, което е настъпило при поставено върху степенката на мотора ходило, фиксирано върху нея и в резултат на притискането му от елементите на автомобила (преден ляв калник, предна лява врата). Отречено е, травмата да е получена при нанасяне на ритник върху автомобила, като категорично е заявено, че единственият механизъм за едновременно счупване и на клиновидните кости и на навикулара не е при ритане, а при компресия между две твърди повърхности (л. 105). Вещото лице дава предположение, че в зоната на травмата е започнал процес на артроза, който трябва да бъде лекуван оперативно, както и че вероятно е налице срастване при сухожилието, което дава ротацията на ходилото. Приложените финансови документи (за сумата от 2345,47 лв.) установяват разходи свързани с лечението. Пред въззивния съд е разпитана св. К. Р. Г., съпруга на ищеца, пътуваща с него на мотоциклета в деня на инцидента. Разказва, че се движели в колона, преминали покрай спрял автобус и колата, която се движела пред тях се отклонила в дясно, като те започнали изпреварване. В този момент обаче л.а. „Мерцедес“ ги засякъл и ги избутал в лявото платно, получило се съприкосновение и кракът на мъжа й пострадал. Първият досег между превозните средства настъпил в лентата за насрещно движение. Маневрата изпреварване била предприета в момента, в който автомобилът вече се отклонявал надясно. Мотористът овладял движението на мотора, спрели в дясно, а лекият автомобил в ляво. Когато шофьорът спрял в ляво, дошъл при тях им казал, че предприел завой, за да отиде до брат му (който живеел от лявата страна на улицата) и не ги видял. При преразпита пред въззивния съд свидетЕ.та е пояснила, че мястото на удара е пред сграда с № 10 (л. 60, л. 93, л. 107), като е поддържала версията, че след като автомобилът е понечил да се отклони в дясно, тя е видяла стоповете и съпругът й е продължил движението си направо. Разяснява, че в дясно е имало спрял автобус, а след това празно място и други спрели две превозни средства. Св. Г.а разказва, че по време на лечението тя била и майка, и баща, само тя работела, наела сестра, която да идва в дома им да помага за превръзките, тъй като по крака на пострадалия имало отоци, наподобяващи изгаряния. Ищецът се движел с патерици около 6 месеца, после с бастун, върнал се на работа като ключар, но имало проблем с продължителното стоене на крак. СвидетЕ.та помагала на съпруга си през възстановителния период. Сега отново пътували с мотора, но вече не можели да катерят и избирали равнинни маршрути. Той куцал като ходи, при промяна на времето го наболявало, провели рехабилитация, но в „Пирогов“ им казали, че няма какво повече да се направи. Приетата САТЕ (част от комплексната експертиза) е дала заключение, че л.а. Мерцедес е заобиколил спрял автобус и два автомобила, спрели на разстояние пред него, навлизайки частично в лявата лента, върнал се е в дясна лента и се е отклонил надясно. Водачът на мотоциклета е ускорил и е предприел изпреварване на автомобила, но последният в следващ момент се е отклонил на ляво, като в този момент мотористът е бил от лявата му страна. Настъпил удар между ляв преден калник и лява предна врата на автомобила и дясна степенка на мотоциклета. Ищецът не е имал техническа възможност да спре и да избегне удара, тъй като опасната зона за спиране (19.64 м) е била поголяма от разстоянието между двете превозни средства към момента на отклоняване на автомобила в ляво (14-15 м) – л. 110. Разяснено е подробно, че ударът е настъпил в областта на степенката, тъй като тя е най-издадената й част от мотоциклета. При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според решение № 180 от 05.01.2017 г. по т. д. № 3155/2015 г., Т. К., ІІ Т. О., ВКС, „влязлата в сила оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимия не е извършил престъплението, за което е обвинен, се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд.“. За да е задължителна осъдителна или оправдателна присъда то винаги следва да е налице тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. (така в решение № 46 от 19.05.2022 г. по т. д. № 408/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). В настоящият казус се установява, че с влязла в сила присъда наказателния съд е отрекъл водачът на лекия автомобил К. да е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 26 ЗДВП, движейки се по двупосочно пътно платно, с непрекъсната единична линия между пътните ленти, при заобикаляне на паркирано в дясната пътна лента превозно средство – автобус, предприел маневра "завой на ляво", вместо да се прибере в лентата си за движение след заобикаляне на превозното средство, не дал предимство (не пропуснал) изпреварващия го мотоциклет, управляван от ищеца, поради което блъснал същия. Общият текст на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДвП установяват забрани за водачите да създава опасности за движението и извършване на маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение, както и задължения да бъдат внимателни и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства. Според чл. 20 водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, а според чл. 25 трябва преди предприеме каквато и да е маневра водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. На последно място чл. 26 от закона регламентира задължението за подаване на светлинен сигнал от водача на МПС при предприемане на маневра. За тези деяния водачът К. е бил оправдан от наказателния съд по време на хода на започналия граждански процес. Исковата молба, по която е започнало производството е била общо формулиран в частта, в която е описано транспортното произшествие. След възобновяване на гражданския процес съдът не е указал и ищецът не е уточнил какви са конкретните му твърдения за извършване на нарушение, предвид оправдателната присъда. Такова уточнение на твърденията е сторено с въззивната жалба пред въззивния съд, в която изрично е посочено от ищеца, че водачът е извършил редица конкретни нарушения, а именно – навлизане в насрещна лента, несъобразяване с маркировката от непрекъсната линия, неправилно изпреварване. Тези твърдения не са обхванати като фактическа обстановка от постановената оправдателна присъда. В тази връзка, те на общо основание могат да бъдат разглеждани в настоящият процес като граждански деликт, и при установяване на закононарушение и останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, отговорността на водача може да бъде ангажирана. Според чл. 41, ал. 2 от ЗДвП при изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. Според данните по делото няма установена подобна маневра от водача К., към релевантния момент на удара между превозните средства. Няма спор, че К. е предприел завой на ляво, за да спре пред дома на брат си (находящ се на отсрещната страна на улицата), а не е изпреварвал попътно движещо се превозно средство. В тази част тезата на ищеца за нарушение на ЗДвП не е доказана. Установява се обаче, че водачът К. е нарушил чл. 16, ал. 1 ЗДвП, тъй като доколкото не е извършвал изпреварване, на платното за движение с две пътни ленти, е предприел навлизане в лентата за насрещно движение (за да се установи пред сграда, намираща се от другата страна на улицата). Така той е нарушил и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, забраняващ на пътните превозни средства да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия, която е разделяла двете насрещни ленти за движение. Предприемайки тази забранена маневра водачът е предпоставил настъпването на инцидента с движещия се в една посока с него ищец. В същото време, по делото се установява, че самият ищец също е нарушил правилата за движение. От показанията на св. Г.а се установява, че движещият се пред тях автомобил е понечил да се отклони в дясно и в този момент ищецът е започнал неговото изпреварване. Съдът кредитира показанията, дадени при първоначалния разпит на свидетЕ.та, а не тези при преразпита, когато тя е заявила, че мотоциклетът е продължил движението си направо. Повторно дадените показания са събрани след изслушаните вече коментари на вещото лице – автоексперт, при обсъждане на първоначално изготвената, но неприета САТЕ. Експертът е разяснил на кои факта следва да се обърне внимание с оглед установяване на действителния механизъм, значението на мястото на предприетите маневри (напр. позиционирането на т.нар. завод „Стаханов“), като е подчертано, че са налични противоречия в сведенията, изнесени от св. Г.а. В този смисъл, поддържаното от свидетЕ.та становище при втория разпит, че мотоциклетът е продължил да се движи направо, а не е предприел изпреварване, съдът не възприема – същото е мотивирано от разясненията на експерта и не се ползва с достоверност. При тези данни съдът приема, че ищецът Г. е нарушил правилата за движение, като е започнал изпреварване на място, където то е било забранено с пътната маркировка (непрекъсната линия). Той е следвало в съответствие с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство и да намали скоростта и да спре при възникнала за движението опасност. Тъй като именно водачът на мотоциклета се е движел след автомобила, то той е бил длъжен да наблюдава цялостната пътна обстановка, развиваща се пред него, като избере подходящ начин за безопасно придвижване и подходяща скорост (според САТЕ, мотористът е ускорил непосредствено при изпреварването на автомобила). Следва да се отбележи, че (макар и непрецизно досежно начинът на повдигане на обвинението за нарушение по чл. 26 ЗДвП), наличието на оправдателна присъда относно неподаването на светлинен сигнал не може да бъде игнорирано. В този смисъл по делото не може безкритично да се приеме твърдението на свидетЕ.та - съпруга на ищеца, че водачът К. не е сигнализирал за извършвания завой в ляво. В тази връзка следва да се изтъкне и следното: Дори и да се приеме, че К. не е подал сигнал за завой на ляво, а е намалил и се е отклонил в дясно, ищецът е имал възможност да действа законосъобразно само чрез намаляване на скоростта на управлявания мотоциклет. Той не е можел и да започне придвижване напред (каквато маневра е предприел според свидетЕ.та при преразпита) чрез ускоряване на скоростта (както е посочил автоексперта), тъй като К. не е подал и светлинен сигнал за отклонение в дясно. СвидетЕ.та е пояснила, че е видяла стоповете на автомобила и е решила, че същият ще завие и спре в дясно, но този извод е субективен при липса на светлинен пътепоказател за предприемането на тази маневра. При възприемането само на светлините на „стоповете“, водачът на мотоциклетът е бил длъжен да съобрази поведението си с намаляване на скоростта и евентуално спиране, а не с движение напред, заобикаляне или изпреварване. С оглед така изложените по-горе доводи и при наличието на нарушения и от двете страни, съдът приеме, че ищецът е допринесъл в по-голяма степен за инцидента като той е способствал с 2/3, а другият водач – с 1/3. Този извод се налага, тъй като макар и К. да е нарушил забраната за прекосяване на непрекъсната линия със завой на ляво, Г. също е допуснал идентично нарушение. Ищецът обаче, като се е движел зад нарушителя, не е съобразил още и другите посочени по-горе правила и не е адаптирал начина си на придвижвани и скоростта си с възникналата опасност, която е бил длъжен да възприеме. Макар и да не е бил подаден десен светлинен пътепоказател за отбиване в дясно, Г. е счел, че това е намерението на водача на лекия автомобил и неправомерно е увеличил скоростта си за придвижване напред или за заобикаляне (изпреварване) на превозното средство (с оглед кои от показанията на св. Г.а ще се кредитират). И в двата случая ищецът е извършил нарушение на чл. 20 ЗДвП. Предвид казаното, в условията на предявен иск срещу Гаранционния фонд, последният следва да отговаря само за 1/3 от причинените на ищеца вреди от виновно и противоправно поведение на водач К., който е управлявал без застраховка на гражданската си отговорност. Съдът приема, че увреждането на десния глезен на моториста е настъпило поради притискането му между степенката на мотоциклета и лявата част на автомобила, а не поради ритане на последния, каквито са категоричните изводи на съдебни лекар с оглед механизма на счупванията. Относно размера на дължимото в този случай обезщетение съдът съобрази относимите критерии - възрастта на пострадалия (активна, 42 г.), естеството на травмите (фрактури и изкълчване на няколко кости в зоната на десен глезен), оперативните лечения, които са проведени, възникналите особености, които отличават случая като по-сложен (появата на були (мехури) и сраствания, които не са в следствие на действия на самия ищец), времето за възстановяване, което по правило е 1-4 месеца, но в случая са налични данни за по-дълъг период и остатъчен дефицит на движения в ставата, накуцване при умора, персистиращи болки, данни за артрозни процеси, ползваните помощни средства при раздвижване (проходилка, патерици), обичайните при тези травми трудностите в обслужването, придвижването и ежедневните дейности, необходимостта от помощ и съдействие, ограничаването на социалния и личния живот, трудова дейност, хобита, активност и пр. В същото време съдът отчита, че ищецът се е върнал на работа (макар и с необходимост от повече почивки), възобновил е дейности като туризъм при подбор на маршрути, отново е започнал да управлява мотоциклет и пр. С оглед казаното, въззивният състав прием, че подходящ размер на обезщетение е сумата от 30 000 лв., която е съобразена с момента на инцидента – 2018 г., принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, обществено икономическите отношения към същия и определяните от съдилищата обезщетения за травми от подобен вид, настъпили към този момент. Обичайно практиката е възприела за фрактура, лекувана консервативно и без усложнения ориентировъчен размер на обезвреда да е сумата от 15 000 лв., която съответно се коригира с оглед спецификата на казуса. В настоящият спор се установяват оперативни манипулации, продължителност на възстановяването, остатъчна трудност на движения и болков синдром, което определя двоен размер на обезвредата. Този размер следва да бъде намален с оглед съпричиняването на вредните последици от ищеца, като на същия се присъди сумата от 10 000 лв. Относно иска за имуществени вреди, същите се установяват от писмените доказателства на л. 19-26 за стойност от 2 345,47 лв. Според вещото лице, това са разходи свързани с лечението. След прилагането на процента принос дължима е обща сума от 781,82 лв. Лихва върху вземането за неимуществени вреди се дължи от 19.07.2019 г. (молбата до фонда е от 19.04.2019 г.), съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, а не от 20.08.2018 г., както е претендирано. От тази дата се следва и лихвата върху обезщетението за имуществени вреди, тъй като всички разходи са сторени преди 19.04.2019 г. При така визираните доводи обжалваното решение следва да бъде отменено частично, като се присъди сумата от 10 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди и 781,82 лв. – за имуществените, със съответната лихва. В останалата част решението следва да се потвърди. При този изход на спора на представителя на ищеца пред първата и втората инстанция се следва възнаграждение в размер на общо 2000 лв. (1 022,58 евро), а на представителя на Фонда – общо 400 лв. (204,51 евро). Фондът следва да внесе по сметка на бюджета сумата от 82,79 евро за КСМАТЕ, и 646,90 лв. (330,76 евро) като такси за бюджета и за двете инстанции. Ищецът дължи на Фонда разноски за експертиза в размер на 800,43 евро. Воден от гореизложеното, съдът