Решение № 179 от 11.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1865/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление /НП/ № 25-1158-003294/08.10.2025 г., издадено от А.К.Р. – на длъжност Началник в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна Полиция“ Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на В. К. Н., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДВП, за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДВП, извършено на 08.05.2025 г. на територията на Община Перник. Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от В. К. Н., с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Оспорва извършването на описаното в него нарушение, за което е наказан. Поддържа, че при издаването му са допуснати нарушение на процесуалния и материалния закон. Съобразно изложеното прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят участва не лично и се представлява от адв. Н. Н., който излага подробни доводи за незаконосъобразност на същото и прави съответно искане да бъде отменено. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар. За административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведените открити съдебни заседания. В писмото с вх. рег. № 33241/08.12.2025 г., с което е изпратен препис от преписката във връзка с обжалваното наказателно постановление, от административно-наказващият орган е заявено становище за законосъобразност на същото и е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя, с искане да бъде редуциран до предвидения в закона минимален размер, в случай че се претендира и жалбата бъде приета от съда за основателна. По делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя Д. Е. К. и свидетеля по АУАН – С. Н. П. относно констатациите при съставянето на акта. Разпитана в качеството на свидетел е и Н.П.Н. – съпруга на жалбоподатея, която сочи, че е ползвал платен годишен отпуск в деня на санкционираното нарушение. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 17.09.2025 г., разпитания по делото свидетел Д. Е. К. – актосъставител, и в присъствието на свидетеля – С. Н. П., е издал въз основа на получен снимков материал от Агенция „Пътна инфраструктура” Акт за установяване на административно нарушение № 471124/17.09.2025 г. срещу В. К. Н., ЕГН ••••••••••, за това че на 08.05.2025 г. в 13:46 часа, в Община Перник, на път Автомагистрала № А-3, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № ••••••••, собственост на Община Рила, с посока на движение от гр. Перник към гр. Дупница, на км. 21+932, се движи в лентата за принудително спиране, без да има повреда на превозното средство и здравословни проблеми на водача или пътниците в ППС, с което е прието, че виновно е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДВп. АУАН е предявен и връчен на В. К. Н. на 17.09.2025 г. и е подписан от него с възражения, че на 05.08.2025 г. се е прибирал със служебния автомобил, почувствал се е зле и е отбил в аварийната лента, за да предизвика пътно-траснпортно произшествие. Във връзка с обсъждания АУАН при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление № 25-1158- 003294/08.10.2025 г., издадено от А.К.Р. – на длъжност Началник в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна Полиция“ Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на В. К. Н., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДВП, за нарушение на чл.58, т. 3 ЗДВП, извършено на 08.05.2025 г. на територията на Община Перник. Посочено е, че нарушението е установено от снимков материал по смисъла на чл. 189, ал.15 от ЗДВП и регистрирано в електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.11.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОД МВР - Перник на 04.12.2025 г. Към наказателното постановление е приложен снимков материал от дата 05.08.2025 г. и са приложени декларации за управление на МПС и пътен лист, касаещи тази дата, която е различна от посочената в АУАН и НП дата на санкционирано нарушение – 08.05.2025 г. Като писмено доказателство по делото са приети Заповед № 123/07.05.2025 г.на Кмета на Община Рила за разрешен платен годишен отпуск на В. К. Н., заемащ длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места”, в периода 07.05.2025 г. – 09.05.2025 г., както и писмо с вх. № 7620/04.2026 г. от Община Рила с приложения, в което е посочено, че в регистъра за издадени пътни листа на Община Рила няма пътен лист за управление на процесния лек автомобил за дата 08.05.2025 г., както и че на посочената дата жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуск. Посочено е още и че съгласно данните от GPS системата за проследяване на автомобилите, собственост на Община Рила,няма изминати километри или изминат пробег за процесния автомобил за дата 08.05.2025 г. По делото в качеството на свидетели, са разпитани актосъставителя Д. Е. К. и свидетеля по АУАН – С. Н. П. относно констатациите при съставянето на акта. Показанията на същите съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства и от същите съдът приема за доказано, че АУАН е издаден въз основа на снимковия материал, приложен към него, касаещ нарушение на различна дата от посочената от актосъставителя и административнонаказващия орган. В качеството на свидетел по делото е разпитана Н.П.Н., съпруга на жалбоподателя, показанията на която съдът също кредитира като логични, непротиворечиви и кореспондирани със събраните по делото писмени доказателства. От показанията на посочения свидетел се установява, че описания в АУАН и НП лек автомобил е собственост на Общи Рила и се управлява от жалбоподателя, който на датата на твърдяното нарушение е ползвал разрешен годишен отпуск. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Е. К., С. Н. П. и Н.П.Н., които съдът кредитира по гореизложените съображения, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът също кредитира изцяло, включително от приетите заверени преписи от наказателното постановление № 25-1158-003294/08.10.2025г., АУАН серия АД, № 471124/17.09.2025г., декларация по чл.188 от Г.К., декларация по чл.188 от В. Н., покана до В. Н., сведение от Г.К., снимков материал от дата 05.08.2025 г. , копие на пътен лист, заповед № 8121 з-1632/2021 г. на МВР, касаеща комптентността на актосъставителя на АУАН и на административно-наказващия орган, Заповед № 123/07.05.2025 г.на Кмета на Община Рила за разрешен платен годишен отпуск на В. К. Н. в периода 07.05.2025 г. – 09.05.2025 г., писмо от Община Рила с вх. № 7620/04.03.2026 г. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в наказателното постановление. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Тежестта на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. В доказателствена тежест на административнонаказващият орган е и да попълни административно-наказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно наказателно обвинение доказателства. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН. В конкретния случай по делото не са представени доказателства от административно-наказващият орган нито описаният в обжалваното наказателно постановление автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № ••••••••, собственост на Община Рила, да се е движил в лентата за принудително спиране на Автомагистрала № А-3 на посочената в него дата – 08.05.2025 г., нито да е бил управляван от наказаното лице – жалбоподател по време на нея, като по делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Съществено в тази връзка е обстоятелството, че представеният снимков материал за извършено нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДВП касае друга дата, различна от процесната. По-конкретно, на снимковия материл /лист 15 от делото/ е заснето нарушение на 05.08.2025 г., а наказателното постановление е издадено за нарушение, извършено на 08.05.2025 г. Предвид изложеното, съдът намира, че твърдяното и санкционирано нарушение с обжалваното наказателно постановление е недоказано по делото, поради което неправилно и в нарушение на материалния закон административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП на 08.05.2025 г., извършено при обстоятелствата, описани в обсъжданите АУАН и НП. За пълнота следва да се посочи, че санкционираното нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДВП не само не е безспорно доказано от административно-наказващият орган, чиято е доказателствената тежест за това, но твърдения във връзка с него са опровергани от ангажираните писмени доказателства от жалбоподателя – Заповед № 123/07.05.2025 г.на Кмета на Община Рила за разрешен платен годишен отпуск в периода 07.05.2025 г. – 09.05.2025 г. и писмо от Общинска администрация Рила с вх. № 7620/04.03.2026 г., както и от показанията на свидетеля Н.П.Н., от които се установява, че на 08.05.2025 г. /датата на санкционираното нарушение/ В. К. Н. е ползвал разрешен платен годишен отпуск и не е управлявал лекия автомобил, с който е извършено описаното в АУАН и НП нарушение. Следва да се посочи и че в полученото писмо от Общинска администрация – град Рила е посочено, че по данни GPS системата за проследяване на автомобили на Община Рила няма данни за изминати километри от описания в АУАН и НП автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № •••••••• за дата 08.05.2025 г., като не са издавани и пътни листа в тази връзка. В обобщение, в процесния случай данните от събраните доказателства по делото мотивират съдебния състав да приеме, че извършването на нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП на 08.05.2025 г. , не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението, са установени точно и че законосъобразно жалбоподателят е бил привлечен към административно-наказателна отговорност с обжалваното наказателно постановление. С оглед презумпцията за невиновност в чл. 1 6 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административно-наказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. По разноските: При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил разноски в производството за плащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложеното по делото пълномощно от 21.11.2025 г. /лист 4/, имащо и характер на договор за правна защита и съдействие, се установява, че страните са договорили възнаграждение в размер на 1000 лева за защита и процесуално представителство по настоящото дело, както и представителство пред множество други институции, като е отразено, че сумата е платена. Тези разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен фиш. От ОДМВР Перник е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото, и като съобрази размера на присъждани адвокатски възнаграждение по дела със сходен предмет и при идентична икономическа обстановка, съдът намира за основателно, поради което и размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум - чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1. от 400 лв. /204.52 евро/. В тази връзка следва да се посочи и че представеното пълномощно, с което е уговорено и плащане на претендирания адвокатски хонорар, касае извършването на множество други дейности, т.е. отбелязаната в него сума в размер на 1000 лв. не е уговорена еднствено за процесуално представителство по делото. Предвид изхода спора, няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът