Решение № 282 от 27.6.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 388/2025 г.

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С Решение № 30/14.03.2025 г. на Районен съд Кнежа, постановено по гр. дело № 866/2024г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.16 ал.1 от ЗАЗ от Н. П. П., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••••••••• против ЕТ„•••••••••••••“, ЕИК ••••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••••••, представляван от С. С. И., ЕГН ••••••••••, с който се иска да се измени цената на рентата от 35 лв. на дка годишно на 70лв., увеличена в о.с.з. на 90 лв. на дка годишно, съгласно чл.12 от Договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство от 14.03.2016 г., с нот. заверен подпис с peг. № 718 от 14.03.2016 г. от регистъра на В. Р. - нотариус, с район на действие PC - Кнежа и вписан в СВ - Кнежа, том 3, № 53, дв.вх.р. № 990/2016 г., сключен между ЕТ „•••••••••••••”, ЕИК ••••••••••••, в качеството му на арендатор и Л. Н. М., ЕГН ••••••••••, в качеството й на арендодател и на съсобственик на следните четири броя земеделски имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор 37376.636.8, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля“, съставляващ НИВА с площ от 23, 631 дка, с номер по предходен план 636008, четвърта категория;

1. Поземлен имот с идентификатор 37376.51.4, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Юсуфов геран“, съставляващ НИВА с площ 10, 533 дка, номер по предходен план 051004, трета категория;

1. Поземлен имот с идентификатор 37376.277.2, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Конунски дол“, съставляващ НИВА с площ от 12, 050 дка, номер по предходен план 277002, трета категория и 4. Поземлен имот с идентификатор 37376.635.19, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля“, съставляващ НИВА с площ от 13, 003дка, номер по предходен план 635019, четвърта категория.

Със същото решение на Районен съд Кнежа е отхвърлен като частично неоснователен и недоказан предявения от Н. П. П., ЕГН •••••••••• от гр. •••••••••••••••• против ЕТ „•••••••••••••“, ЕИК ••••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••, представляван от С. С. И., ЕГН •••••••••• иск с правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ в частта за сумата над 829, 44 лв. до 1530 лв.вкл., която сума представлява дължима рента за дела й от описаните по-горе ниви - земеделска земя, за стопанските години 2020 г.-2021 г., 2021 г.-2022 г. и 2022 г.-2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 07.12.2023 г. до окончателното им заплащане.

С решението на КРС Н. П. П., ЕГН •••••••••• от гр.София, кв.

„Връбница” бл. 509, вх.Б, ап.53 е осъдена да заплати на ЕТ „•••••••••••••“, ЕИК ••••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.

•••••••••, представляван от С. С. И., ЕГН •••••••••• направените в производството деловодни разноски от общо 800 лв., от които 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Срещу така постановеното решение на Кнежански РС е постъпила въззивна жалба от Н. П. П. чрез пълномощника й адвокат Р. М. от ПлАК, с която същото се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразено със събраните по делото доказателства.Въззивницата навежда доводи, че първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че Н. П. П. е наследница на Ц. К. Р. и Н. Ц. К., б.ж. на гр. Кнежа, на които е възстановена собствеността на процесните недвижими имоти - земеделска земя в землището на гр. Кнежа.Една от наследничките - Л. Н. М., която също има дял от 7, 890 дка от нивите, е сключила договор за аренда за цялата земя за срок от 14 стопански години с ЕТ „•••••••••••••", като на същата дата е продала идеалните си части от процесните недвижими имоти на С. С. И..Първоинстанционният съд основателно е приел, че въззивницата има правен интерес от предявяване на искове с правно основание чл.8, ал.1 и чл. 16, ал.1 от ЗАЗ, както и че същите са предявени срещу надлежната страна - ЕТ „•••••••••••••", но въпреки това е приел, че искът с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ е следвало да се предяви срещу Л. Н. М. на основание чл.30, ал.3 от ЗС.Изложени са доводи, че към момента на предявяване на иска, Л. Н. М. не е съсобственик с нея, нито е получавала рента за земята, след сключване на договора за аренда и договора за продажба. Съсобственик на земята е •••••••••••••, който е и ЕТ „•••••••••••••".Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че цялата рента се заплаща от 15 декември на текущата година до 30 март на следващата година. Посочва, че от сключването на договора на 14.03.2016 г. до стопанската 2023/2024 г. икономическите отношения в земеделието са се изменили съществено, като стойността на рентата, която се плаща по сключените от ЕТ „•••••••••••••" арендни договори с други арендодатели за стопанска 2023/2024 г., съгласно заключението на приетата по делото експертиза е 90 лв./дка годишно.

Въззивницата посочва, че съдът може по искане на всяка заинтересована страна да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Твърди, че е предявила иск на основание чл.16, ал.1 от ЗАЗ, считано от стопанска 2023/2024 г. до края на договорния период - 01.10.2030 г. цената на рентата да се измени на 90 лв./дка годишно, тъй като ответникът не се е съгласил да измени договора в тази му част. След подаване на исковата молба, съдът е приканил страните към доброволно уреждане на спора и е дал едномесечен срок за отговор на ответника, който категорично е отказал да бъде изменен договора в частта относно размера на рентата. Според въззивницата, първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗАЗ, която предвижда да се отправи едномесечно предизвестие до арендатора за промяна на договора за аренда е пречка да се разреши материалния спор, ако няма доказателства, че такова предизвестие е отправено, като посочва, че нормата на чл.16 ал.4 от ЗАЗ е процесуалноправна и не е пречка за решаване на материалноправния спор по същество.Счита, че решението, с което е отхвърлен иска е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния и процесуалния закон.

Във въззивната жалба се твърди, че ответникът ЕТ „•••••••••••••" е плащал на Н. П. по банковата й сметка дължимата рента за стопанските години от 2015 г. до 2020 г., от което е видно, че между страните има установени трайни преки договорни отношения по договора за аренда. Към момента на завеждане на иска, арендаторът ЕТ „•••••••••••••" не е изплатил рента за ползването на земеделската земя, която е собственост на Н. П. П. за последните три стопански години – 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. На 14.03.2024 г., след за завеждане на иска, ответникът е заплатил на ищцата сумата 829, 44 лв. - рента за наетата от него земеделска земя в землището на гр. Кнежа за стопанските години 2020/2021 г. 2021/2022 г. и 2022/2023 г., като плащането е извършено от едноличния търговец, а не от физическото лице •••••••••••••. В тази връзка, въззивницата твърди, че на ответника е била известна банковата й сметка, по която трябва да превежда дължимата рента, поради което необосновано съдът е приел, че арендната вноска е плащана от ответника на страната по договора и че същият не е платил на ищцата, тъй като не е знаел банковата й сметка. Твърди, че неправилно е приел, че цялата рента се заплаща от 15 декември на текущата година до 30 март на следващата година.

Според въззивницата, първоинстанционният съд не е съобразил в мотивите си обстоятелството, че за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. ответникът е заплатил на Н. П. рента в размер на 493, 65 лв. за всяка година или по 65, 00 лв./дка, т.е. за тези години е платил рента в размера, в който е плащал на другите арендодатели. Счита, че ответникът й дължи на основание чл. чл.8 ал.1 от ЗАЗ рента за стопанската 2020/2021 г. в размер на 347 лв., за стопанската 2021/2022 г. в размер на 552 лв. и за стопанската 2022/2023 г. в размер на 631 лв. или общо 1530 лв., тъй като в този размер е платил рента на останалите арендодатели. От последната сума следва да се приспадне сумата от 829, 44 лв., която ответникът й е заплатил 14.03.2024 г. Счита, че необосновано и незаконосъобразно искът е отхвърлен в тази му част.

В заключение въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение на Районен съд - Кнежа, като необосновано и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да измени вписаната в чл.12 от договора за аренда на процесните недвижими имоти – земеделска земя цена на рентата от 35 лв./дка годишно на 90, 00 лв./дка годишно, както и да бъде осъден ответника ЕТ „•••••••••••••", ЕИК •••••••••••• да й заплати сумата от 700, 56 лв., представляваща дължима рента за дела й от процесните ниви - земеделска земя за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., след като е приспадната платената сума от 829, 44 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание на 04.06.2025г.пред ПОС въззивницата Н. П. П., чрез своя процесуален представител- адвокат Р. М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи като отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.Претендират се направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият ЕТ „•••••••••••••", ЕИК ••••••••••••, гр.Кнежа представляван от ••••••••••••• чрез своя пълномощник– адвокат С. Ч. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на КРС е законосъобразно.В чл.12 от сключения договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство от 14.03.2016 г. изрично е регламентирано, че арендното плащане на един декар е в размер на 35 лв./дка годишно. Разпоредбата на чл.16 от Договора изрично разписва и урежда реда и процедурата, въз основа на която се изменя договора.Посочено е, че въззивната жалба съдържа нови, различни твърдения, непосочвани досега в цялото развило се производство, които не се съдържат в ИМ, нито са заявявани в хода на съдебното производство пред КPC и ПлОС /по в.гр.д. № 653/2024 г. по описа на ПлОС/. По отношение на заявеното, че след подаване на исковата молба, първоинстанционният съд е приканил страните към доброволно уреждане на спора, въззиваемият счита че това не е основание за уважаване на иска по чл.16 ал.1 от ЗАЗ, а съдът е изпълнил задължението си, съгласно чл.140 ал.3 от ГПК.Изложени са подробни съображения, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗАЗ, която императивно е определила процедурата за изменение на вече сключен договор за аренда в частта на плащането.Ако след сключване на договора обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да иска изменение на договора.Съгласно чл.16 ал.4 от ЗАЗ и чл.16 от процесния договор, насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок, като в случая не е определен друг срок. Твърди, че в нито един момент от производството, въпреки своевременно направеното възражение в тази насока, ищцовата страна не е ангажирала доказателства, а и не е имало възражения в тази насока да е направила предложение до арендатора за изменение на размера на арендата по сключения процесен договор, преди образуване на съдебното производство. Счита, че в случая, не са налице предпоставките, за да се приеме, че искът е основателен.Съгласно чл.16, ал.5 ЗАЗ ако страните не постигнат споразумение по иск на страната, направила предложението, решение взима районният съд.Посочено е, че с оглед изрично регламентираната в закона процедура за изменение на аренден договор, в случая не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно оснвание чл.16 от ЗАЗ.

Твърди се, че въззивницата Н. П. П. не е страна по договора, за да има правна възможност да иска изменението му, като самата тя е посочила в исковата молба, че процесния договор е сключен със съсобственика Л. Н. М., като не е налице и делба на имотите, предмет на договора за аренда.За да е налице произнасяне на компетентния съд, съгласно чл.16, ал.5 от ЗАЗ следва да се е развило друго производство: 1 предложение за изменение от страната по договора, което обикновено е в писмена форма; 2.неприемането му в срока, определен от предлагащия и 3.едва тогава по иск на страната, направила предложението, решение взема районният съд. Тази процедура не е спазена, такива предложения от страна на ищцата не са отправяни, нито устно нито писмено, като едва с връчването на исковата молба на 14.12.2023 г., ответникът е разбрал за искането на ищцата.

Относно иска по чл.8 ал.1 от ЗАЗ, въззиваемият твърди, че е заплатена претендираната и дължима по договора сума, касаеща стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., за който факт съдът е приложил разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, поради това, че след образуване на делото ответникът е превел сумата от 829, 44 лв.Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а съгласно ал.2 на цитираната норма размерът се договаря. Уговорената цена е 35 лв./дка годишно за декар арендувана земя и обстоятелството, че през някои от годините назад ЕТ е плащал на други арендатори по-висока цена е правно ирелевантно в настоящия случай. Позовава се и на факта, че щом договорът за аренда следва да е писмен с нотариална заверка на подписите, то и измененията, които се правят съгласно изричното му съдържание следва да е писмено с такава нотариална заверка. Между страните няма сключен анекс, няма и друга писмена договорка, която да изменя клаузите на договора в насока изменение на размера на плащането. В отношенията между страните приложение намира договора за аренда и клаузата на чл. 12 относно уговорената рента.

В заключение въззиваемият моли Окръжния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

В съдебното заседание на 04.06.2025 г.не се е явил представител на, въззиваемата страна ЕТ „•••••••••••••“.От пълномощника адвокат С. Ч. от ПАК е депозирана молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие, с която се поддържат доводите, изложени в писмения отговор.Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Кнежа като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд като прецени оплакванията визирани в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение на КРС е постановено след отменително решение на ПОС.С решение на ПОС №466/30.10.2024г., постановено по въвззивно гр.д. №653/2024г. на основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК е обезсилено изцяло решение на РС Кнежа №88/04.07.2024г., постановено по гр.д. №936/2023г. Делото е върнато на РС Кнежа за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по депозираната молба по реда на чл.214, ал.1 ГПК молба за изменение на исковете и по действително предявените от ищцата Н. П. П. срещу ЕТ“•••••••••••••“искове с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл.16 ал.1 ЗАЗ, по заявените от ищцата размери на исковите претенции.

При новото разглеждане на делото от РС Кнежа, същото е образувано като гр.д. №866/2024г.Изпълнени са указанията на въззивната инстанция, като в съд.заседание на 04.02.2025г.съдът е допуснал изменение на предявените искове по реда на чл.214 ГПК.

С оглед така допуснатото изменение предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от Н. П. П. от гр.София, чрез пълномощника й адвокат Р. М. от ПАК срещу ЕТ“••••••••••••• от гр.Кнежа обективно съединени искове, както следва:

-иск с правно основание чл.16, ал.1 ЗАЗ, с който се претендира изменение на цената на арендното плащане от 35лв./дка годишно в размер на 90лв./дка годишно;

-иск с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ, с който ищцата претендира ответникът да й заплати сумата 1 530лв.дължима рента в увеличен размер от 90лв./дка, съобразно дела й в отдадените под аренда земеделски имоти за три стопански години: 2020/2021г; 2021/2022; 2022/2023г., от която да се приспадне сумата от 829, 44лв., заплатена от ответника на ищцата на 14.03.2024г., след завеждане на иска.

Безспорно от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 14.03.2016г.е сключен договор за аренда на земеделска земя между ЕТ“•••••••••••••“гр.Кнежа, представляван от ••••••••••••• в качеството му на арендатор и Л. Н. М. като съсобственик и арендодател, по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване следните земеделски земи:

1./нива в м.“Гостиля“ с площ от 23, 631 дка, четвърта категория, № на имота 636008;

2/нива в м.“Юсуфов геран“с площ от 10, 533 дка, трета категория, № на имота 051004;

3./нива в м.“Гостиля“ с площ от 13, 002 дка, четвърта категория, № на имота 635019;

4./нива в м.“Конунски дол“ с площ от 12, 050 дка, трета категория, № на имота 277002.

Общо площта на отдадените под аренда 4 земеделски имота е в размер на 59, 216 дка.Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, рег. №718/14.03.2016г. на нотариус В. Р. и е вписан в Служба по вписванията гр.Кнежа на датата на сключването му -14.03.2016г.Съгласно чл.4 арендният договор е сключен за срок от 14 години, за периода 01.10.2016гдо 01.10.2030г., а според чл.12 страните са договорили арендното плащане за 1 дка да е в размер на 35лв./дка годишно.

Няма спор с оглед представените по делото скици, че към настоящия момент нивата под №1 представлява ПИ с идентификатор 37376.636.8, нивата под №2 е ПИ с идентификатор 37376.51.4; нивата под №3 е ПИ с идентификатор 37376.635.19, нивата под №4 представлява ПИ с идентификатор 37376.277.2.

Безспорно е, че ищцата и въззивник Н. П. П. като наследник на Ц. К. Р. и Н. Ц. К., на които е възстановена собствеността на процесните 4 земеделски имота, се легитимира като съсобственик на идеални части от същите в размер на 7, 890 дка от общата площ на отдадените под аренда зем.земи в размер на 59, 216дка, което обстоятелство не се оспорва от ответника –арендатор по договора.

Безспорно е, че след завеждане на ИМ с платежно нареждане от 14.03.2024г./л.69 от гр.д.№936/2023г.по описа на КРС/ ответникът ЕТ“•••••••••••••“е заплатил на ищцата Н. П. сумата 829, 44лв., представляваща рента за три стопански години - 2020/2021; 2021/2022 и 2022/2023.

От заключението на вещото лице С. Б., прието при първото разглеждане на делото по гр.д.№936/2023г.по описа на КРС, се установява, че и за предходни стопански години 2015/2016; 2016/2017; 2017/2018; 2018/2019; 2019/2020 арендаторът ЕТ“•••••••••••••“ е изплащал на въззивницата Н. П. рента в посочен в експертизата размер на основание процесния аренден договор, независимо, че същата не е страна по него. Установено е от вещото лице, че за стопанската 2023/2024г.средното рентно плащане за ниви в землището на гр.Кнежа е в размер на 83лв.по данни на ОбС“Земеделие“гр.Кнежа, а за същата стопанска година 2023/2024г.ЕТ „•••••••••••••“ е изплащал среден размер на годишна рента от 90лв. за арендовани земеделски земи При така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на двата иска с правно основание чл.16, ал.1 и чл.8 ал.1 ЗАЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. В разпоредбата на чл.16 ал.4 от ЗАЗ е предвидено, че насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок. Съгласно чл.16 ал.5 от ЗАЗ, ако страните не постигнат споразумение по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд.Идентична е и клаузата на чл.16, т.1, 2 и 3 от процесния договор за аренда, които възпроизвеждат текста на горепосочените разпоредби на чл.16 от ЗАЗ.

Правото да се иска изменение на арендния договор принадлежи "на всяка от страните „.Независимо че въззивницата Н. П. П., ищца в първоинстанционното производство е съсобственик на отдадените под аренда земеделски имоти, същата не е страна по договора за аренда от 14.03.2016г.според чл.16 ал.1 ЗАЗ, тъй като такова качество имат само Л. Н. М. като арендодател и ЕТ“•••••••••••••“като арендатор. Фактът, че арендаторът безспорно й е заплащал ежегодно рента за всяка стопанска година, от 2016/2017 до 2022/2023г.съобразно дела й в съсобствените отдадени под аренда земи, също не обуславя извода, че въззивницата е страна по арендния договор, за да претендира неговото изменение в частта за размера на арендното плащане.Според чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обекта на договора още да не е предаден.Тази разпоредба не е приложима в конкретния случай, доколкото въззивницата се легитимира като съсобственик на земите, предмет на арендния договор като наследник на общите наследодатели Ц. К. Р., поч.на 26.08.1976г.и Н. Ц. К., поч.на 14.06.1990г., т.е по силата на наследствено правоприемство.Същата не е приобретател по смисъла на чл.17 ал.2 ЗАЗ, за да замести арендодателя по сключения договор, тъй като по наследство е придобила идеални части от процесните земи, респ.станала е съсобственик на същите още преди сключване на арендния договор.

Правилни са изводите на РС Кнежа, че независимо, че не е страна по арендния договор, ищцата като съсобственик на идеални части от отдадените под аренда земеделски имоти, които не са поделени, има правен интерес да иска изменение на сключения договор за аренда и договаряне на по- благоприятни условия относно размера на арендното плащане, но това следва да се осъществи при изричното съгласие на страните по арендния договор. Аргумент в тази насока е факта, че процесният договор за аренда е сключен на 14.03.2016г., от един от съсобствениците Л. Н. М., а считано от 07.02.2017г. е изменена и допълнена разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, предвиждаща аренден договор да бъде сключен от съсобственик притежаващ над 50 на сто идеални части от съсобствен имот.

В конкретната хипотеза освен, че не е страна по арендния договор, не е спазена и процедурата по чл.16 ал.1 и ал.4 ЗАЗ за неговото изменение.Нито се твърди, нито са представени писмени доказателства, от които да е видно, че ищцата като съсобственик на отдадените под аренда земеделски земи, преди завеждане на исковата молба е отправила подобно предложение или искане до страните по арендния договор „ЕТ“•••••••••••••“и Л. М. за изменение на същия в частта относно арендното плащане, това предложение да не е прието или страните да не са постигнали споразумение относно цената на дка/годишно и едва тогава по иск на страната, направила предложението да се сезира районният съд.Обстоятелството, че действително е налице увеличение на размера на рентните плащания за земите в землището на гр.Кнежа, че арендаторът за последната стопанска година 2023/2024 е заплащал средна рентна цена от 90лв./дка годишно на други арендодатели, само по себе си не обуславя основателност на претенцията по чл.16 ал.1 ЗАЗ.Нормата на чл.16 от ЗАЗ за изменение на размера на арендното плащане е специална, в случая не е спазена, поради което искът на посоченото основание за изменение на размера на арендното плащане от 35 лв./дка на 90лв./дка годишно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.В същия смисъл са и изводите на РС Кнежа.

Неоснователна е и претенцията за заплащане на арендна вноска в увеличен размер за минало време, за стопанските 2020/2021; 2021/2022; 2022/2023 в размер на 90лв./дка годишно.Съгласно чл.8, ал.1 ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Безспорно е, че след завеждане на ИМ, на 14.03.2024г.арендаторът ЕТ“•••••••••••••“ е заплатил на въззивницата рента за тези три стопански години общо в размер на 829, 44лв. Изплатената сума съответства на арендното плащане, съгласно чл.12 от сключения аренден договор, респ.по 35лв./дка годишно и притежавания от въззивницата дял в съсобствените земеделски земи, отдадени под аренда, независимо, че същата не е страна по договора.Не е налице надлежно изменение на арендния договор и увеличение на цената на дължимата рента за един дка годишно, поради което искът, с който се претендира заплащане на този увеличен размер, респ.по 90лв./дка за трите стопански години и то за минал период от време, за разликата над 829, 44лв.до претендирания размер от 1530лв.е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен, в който смисъл са и изводите на РС Кнежа.

При служебна проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция констатира, че КРС не се е произнесъл по цялото искане, касаещо иска по чл.8, ал.1 ЗАЗ, което е предпоставка за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК.С оглед допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК този иск е предявен за сумата 1 530лв.Съдът е отхвърлил иска за разликата над 829, 44лв. до 1 530лв., но липсва произнасяне за заплатената сума в размер на 829, 44лв., в която част искът би следвало да се отхвърли като погасен чрез плащане. Доколкото липсата на произнасяне за горепосочената част от иска, не е предмет на обжалване с въззивната жалба, Окръжният съд не може да се произнася.

С оглед изложеното и на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на РС Кнежа като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.

Въззиваемият не е направил разноски пред настоящата инстанция и такива не следва да се присъждат.

Всеки от предявените искове е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжният съд