Решение № 683 от 12.5.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 87/2026 г.

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-540 от 05.03.2026 г., подадена от Д. Х. Х. от гр. Габрово, [ЕГН], чрез адв. Г. Н. от АК Габрово, против Решение изх. № 264000-3397 от 26.02.2026 г. на директора на ОД на МВР – Габрово, с което е отказано изтриване на лични данни на жалбоподателя, обработвани във връзка с преписка № ЗМ 56/2013 г. по описа на ОД на МВР – Габрово и наказателно производство по НОХД № 28/2016 г. на Окръжен съд – Габрово.

С обжалваното Решение директор ОДМВР Габрово е отказано изтриване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР. Производството е стартирало въз основа на подадено от Х. заявление, разгледано по същество като допустимо, но счетено за неоснователно, т.к. от получена справка е установено, че заявителят е осъждан по НОХД № 28 от 2016 г. на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено с 5 години. Налице е реабилитация по чл. 8 от НК. Сроковете за съхранение на личните данни на лицата, обработвани във връзка с провеждане на наказателно произвоство в случая са нормативно установени с Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и тези данни не следва да се изтриват. Не е налице нормативно основание за заличаването им.

В жалбата си Х. сочи, че така постановеният отказ е незаконосъобразен. Административният орган не е извършил конкретна подробна преценка относно необходимостта от съхраняването и обработката на съответните данни. Сам е констатирал, че е настъпила реабилитация за лицето, но не е анализирал дали такава необходимост продължава да е налице, което съставлява липса на мотиви. Инструкцията, на която авторът на АА се позовава, е била предмет на преценка от страна на ВАС и е прието, че нормата на чл. 3 от нея противоречи на чл. 5 от Директива 2016/680, като последната с оглед прякото си действие следва да намери приложение, което не е сторено от него. Реабилитацията е самостоятелно основание за заличаване на данните и въпреки, че органът е установил наличието на тази предпоставка, не е постановил нормативно предвидената последица от нея и в противоречие с императивните правила е постановил оспорения отказ. Жалбоподателят сочи, че е изтекъл абсолютният давностен срок за изпълнение на наказанието «лишаване от свобода». Също така деянието, за което е бил осъден Х., е декриминализирано във връзка с промени в Закона за кредитните институции и ТР № 1 от 15.03.2024 г. по ТД № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС. В тази връзка не е налице основание за обработка на личните данни на жалбоподателя, напротив, налице е основание за отпадане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6, пр. 1 от ЗМВР. Не е извършена конкретна проверка за нуждата от съхраняване на тези данни и административният орган не е изложил съображения в тази насока в издадения от него ИАА, което прави последният немотивиран и издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

Ответната страна възразява, че не изтекъл давностният срок от датата на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80 от НК.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и чл. 68 от Закона за МВР.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат Г. Н. от Адвокатска колегия - Габрово, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна в лицето на административния орган, издал обжалвания ИАА, се представлява от юрисконсулт И. С., която оспорва жалбата.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства от фактическа страна се установява, че от името на жалбоподателя на 06.02.2026 г. в ОД на МВР – Габрово е подадено искане от упълномощения му представител – адвокат Г. Н. за снемане на полицейската регистрация и за изтриване на лични данни на Х., основано на реабилитация по чл. 86, ал. 1 от НК. Конкретно се иска снемане от полицейска регистрация, съхранявана в МВР, по отношение на жалбоподателя на основание чл. 18 и чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Х. е реабилитиран на 11.11.2022 г. по Присъда № 48 от 18.10.2016 г. по н.о.х.д. № 28 от 2016 г. по описа на ОС – Габрово, изменена с Решение № 90 от 25.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 363/2016 г. на АпС – Велико Търново, оставено в сила с Решение № 217/07.11.2017 г. по Е1Д № 634/2017 г. по описа на ВКС. Следователно налице е законово основание за снемане на полицейската регистрация по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – прекратяване на наказателното производство или отпадане на основанието за регистрация /настъпилата реабилитация/. Налице е основание по чл. 17, §.1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 25а от ЗЗЛД /Закона за защита на личните данни/. С настъпилата по право реабилитация е отпаднала необходимостта от съхраняването на тези данни на лицето с оглед целите, за които са били събирани. Продължаването на съхранението би нарушило принципа за ограничаване срока на съхранение по чл. 5, §.1, б.“е“ от Регламента.

Към искането е представено Свидетелство за съдимост валидно до 23.07.2026 г., от което се установява, че по отношение на жалбоподателя е налице реабилитация по чл. 86 от НК от 11.11.2022 г. Престъплението, за което е бил осъден, е по чл. 252, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК – извръшване по занятие на банкови сделки от страна на същия като физическо лице /предоставяне на заеми с лихва/, без съответното разрешение.

Информацията е потвърдена от направената електронна справка за съдимост от 17.02.2026 г.

По така изложените обстоятелства страните не спорят. Спорът е не от фактическо, а от правно естество.

По искането е изготвена и Обобщена справка от 19.02.2026 г. от гл. юрисконсулт, като се предлага данните да не бъдат заличавани. Като мотиви се излагат следните съображения: Личните данни на Х. се обработват въз основа на чл. 3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверка на данни за престъпления от общ характер. По силата на така посочената норма липсва основание за изтриването на тези данни, съгл. чл. 56, ал. 6 от ЗЗЛД. Сходни аргументи са валидни и по отношение на настъпилата реабилитация по чл. 86 от НК, т.к. хипотезите за заличаването са изчерпателно изброени в посочения текст на чл. 3 от Инструкцията.

В резултат е издадено процесното Решение, с което се постановява отказ за заличаване на личните данни на Х. от регистрите на МВР по така изложените по-горе съображения – липса на правно основание за това. Сочи се, че сроковете за съхранение на такива данни, събрани във връзка с проведени наказателни производства по НПК, са регламентирани в посочената по-горе Инструкция от 2014 г.

Съгласно чл. 68 от ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Такъв безспорно е бил случаят с жалбоподателя при регистрацията му. Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата, която се осъществява при условията на този закон, т.е. ЗМВР се явява специален по отношение на ЗЗЛД при наличие на норми, намиращи се в колизия. Въпросът е кога и при какви предпоставки следва да бъде прекратена регистрация и събраните данни – заличени. Съгласно ал. 6, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:

1. регистрацията е извършена в нарушение на закона;

2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;

4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Съдът намира, че нито една от тези предпоставки не е налице. Общият принцип за снемане на регистрацията според тази норма е, че това се прави когато лицето не следва да носи наказателна отговорност, като в такива случаи се прекратява наказателното производство, лицето е оправдано, освободено е от такава или е починало. Няма данни да е налице и първата предпоставка – не се установява регистрацията да е извършена в нарушение на закона. Настъпилата реабилитация не може да се приравни към нито един от изчерпателно уредените случаи.

Съхранението от полицейските органи на лични данни обаче, вкл. на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта, включително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите- членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Т.е. не се възприема идеята, че веднъж направена, регистрацията на едно физическо лице остава да се съхранява и обработва до неговата смърт. Напротив – за всяко лице следва да се прави преценка дали това е необходимо, до какъв момент и в какъв обем.

Съгласно чл. 5 от Директивата, държавите-членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. Срокът е обаче не бъдещо несигурно събитие, каквото са условията по чл. 68 от ЗМВР и чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., а точно посочен срок от време, с изтичането на който се поражда, изменя или прекратява дадено субективно право. Такова бъдещо сигурно събитие не е предвидено, нито са регламентирани срокове за извършване на периодични проверки за необходимост от съхранение на данните. Липсата на точно траспониране на това изискване във вътрешното ни законодателство не следва да се тълкува в ущърб на правоимащите лица, чиито лични данни са обект на закрила, поради което Директивата има пряко приложение, вкл. и с оглед нормата на чл. 64 от нея, според която тя влиза в сила в деня след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз - 04/05/2016 и нормата на чл. 63, §.1, която предвижда изрично, че държавите-членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Т.е. от тази дата Директивата следва да има директно приложение.

В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В случая е налице както реабилитация, така и промяна в законодателството досежно третирането на извършеното от жалбоподателя престъпление, като не са обсъдени каква опасност съставляват към момента той и поведението му. Съгласно ТР № 1 от 15.03.2024 г. по ТД на ОСНК на ВКС престъплението, за което е осъден жалбоподателят не съставлява престъпление в определени хипотези, то не се включва в определението за банкова дейност, ако няма данни, че предоставяните от него в заем средства са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и осъществяването на такава дейност не съставлява престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК. И двете обстоятелства са съществени за решаването на случая, но не са обсъдени от административния орган при издаването на процесния ИАА. Не става ясно има ли данни в периода след влизане в сила на присъдата дали жалбоподателят е осъществявал друго правноукоримо поведение, кога и какво и какви са последиците от него. Не е направен извод дали и до кога той представлява с поведението си опасност за обществения ред и защитените от закона обществени блага и ценности.

Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. Обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо, само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай, по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка, като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Такива действия и такава преценка в случая не са правени. Административният орган се е задоволил единствено да установи, че не са налице основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, което е обаче недостатъчно в светлината на изискванията на правото на ЕС и решението на СЕС. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В случая не е обсъдено дори ограничение на направената вече регистрация. Наличието единствено на реабилитация не е достатъчно основание за заличаване на регистрацията, но в случая освен него са налице и други обстоятелства от така посочените, които подлежат на изследване и обсъждане и които не са установени от административния орган изобщо.

Административният орган дължи извършването на такава проверка, при която следва да се направи съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във конкретния случай и спрямо всяко конкретно лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, в който смисъл е т. 67, вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Подобна съпоставка липсва в заповедта. Административната преписка по издаването й не съдържа данни за извършването на такава оценъчна дейност. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимостта от продължаване на съхранението на личните данни трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, а именно заповедта по чл. 21, ал. 1 от НРИСПР, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. Липсата на мотиви на административния орган в контекста на задължителното тълкуване, дадено от СЕС с решението по дело С-118/2022 не може да бъде заместена от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, както от първата така и от касационната инстанция. /В този смисъл: Решение № 4297 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2026 г., V о.; Решение № 2497 от 9.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 462/2026 г., V о.; Решение № 2552 от 9.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10040/2025 г., V о.; Решение № 2077 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2025 г., V о.; Решение № 1263 от 5.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2025 г., V о. и др./

В заключение съдът намира, че в случая административният орган не е обосновал и доказал необходимостта от поддържането на регистрация в регистрите на МВР на жалбоподателя и в то в цялостния й първоначален вид. Изложеното налага извода, че обжалваният индивидуален административен акт трябва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на искането за снемане на регистрацията при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение. Трябва да съобрази изложеното в решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, като конкретно се извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано, като се вземе предвид горецитираното ТР № 1 от 15.03.2024 г. на ОСНК на ВКС, поведението на жалбоподателя след извършване на деянието и влизане в сила на присъдата, както и изминалото до подаване на заявлението време, е все още необходимо съхраняване на данните от тази регистрация за целите, за които са събрани и дали продължителното им съхраняване е пропорционално на преследваната с регистрацията цел и не засяга ли повече от необходимото правата на жалбоподателя.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в негова полза трябва да се присъдят такива. Жалбоподателят е внесъл държавна такса в размер на 5.11 евро, представляван е от адвокат, като по силата на приложен договор за правна защита и съдействие е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 евро, която сума съдът не счита за прекомерно висока.

Воден от изложеното и на основание 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 168 от ЗМВР, Административен съд- Габрово