Решение № 895 от 29.9.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1966/2025 г.

Депозирана е искова молба от Т. Г. З. с дата на раждане •••••••••• г., роден в Гърция, притежаващ паспорт № •••••• на 14.05.2019 г., валиден до 13.05.2029 г., c постоянен адрес: N.C. чрез адв. Н. Я. срещу Й. Г. З. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Г.О.\ an. 18. Предявен е иск с правно основание чл. 49 СК за постановяване на решение за прекратяване на гражданския брак, с произнасяне по въпроса за брачната вина/ инвокирано с последваща молба/, като ищецът уточнява, че не претендира издръжка и няма семейно жилище, по което да се произнася съдът. След развода ищецът желае ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Р.. Ищецът е предявил иск за развод с ответницата Й. З., с която е сключил граждански брак на 29.11.2014 г. Това е трети брак за ищеца и втори за ответницата. От брака нямат общи деца. Ищецът е живял след брака в щата Северна Каролина, САЩ, като след сключването му е започнал административни действия за присъединяване на съпругата си, които обаче са протичали бавно. През 2015 г. е извършил две кратки посещения в България, по време на които е живял с ответницата в хотел. През 2016 г. ищецът се е върнал в България, без да е уведомил съпругата си, след като е получил информация за извънбрачна връзка на ответницата. След като се е убедил в това, е уведомил ответницата за прекратяване на отношенията. През 2017 г. ищецът се е срещнал със съпругата си еднократно в Солун, а през 2018 г. е получил от нея искане за пари, на което не е отговорил. От 2017 г. насам няма физически контакт между страните. Ищецът посочва, че брачната връзка е изчерпана както физически, така и емоционално, настъпило е дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, което не може да бъде преодоляно. Той не желае брачната връзка да продължава единствено по документи и счита връзката за юридическа, без реално съдържание. Ищецът моли съдът да постанови решение за прекратяване на гражданския брак, без да се произнася по въпроса за брачната вина, като уточнява, че не претендира издръжка и няма семейно жилище, по което да се произнася съдът. След развода желае ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Р.. В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Ответницата Й. Г. З. оспорва твърденията на ищеца по предявения иск за развод по чл. 49 от СК. Неоспоримо е, че страните са сключили граждански брак на 29.11.2014г. Съдебният отговор съдържа обяснение за обстоятелствата, довели до настоящия спор, като се посочва, че към момента на сключване на брака ответницата е била диагностицирана със злокачествено онкологично заболяване и е претърпяла спешна операция. В този критичен за нея момент ищецът е бил до нея. След операцията страните се завръщат в България, взимат решение за сключване на брак и закупуване на недвижим имот. Планът на съпрузите бил ответницата да остане в България за уреждане на имотни и административни въпроси, а ищецът да се върне в САЩ за оформяне на необходимата документация за нейното пребиваване. Впоследствие ищецът се е оттеглил от брачните задължения, като е посещавал ответницата рядко и с различни оправдания, въпреки тежкото здравословно състояние и ангажиментите по изплащане на предварително закупения имот. По време на почивка в Солун през 2017 г. страните са обсъдили трудностите във връзката, но ищецът е напуснал почивката, като оставя ответницата сама и без възможност за контакт. Оттогава контакт между страните няма, а ответницата установява, че ищецът е започнал връзка с друга жена. От изложеното следва, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като причините за разстройството се дължат на поведението и действията на ищеца, който не е изпълнил съпружеските си задължения и е лишил ответницата от възможност да поддържа контакт и да запази брачните отношения. В хода на производството ответницата моли съдът да се произнесе за развода по чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 44, т. 3 от СК, като с решението да се отчете вината за разстройството на брака по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК. След прекратяване на брака ответницата желае да запази фамилното си име З.. Ответницата по първоначалния иск – Й. Г. З.– е подала насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК, основан на чл. 145, ал. 1 от СК, с който претендира присъждане на издръжка от съпруга Т. Г. З.. В насрещния иск се сочи, че действително са налице предпоставки за прекратяване на брака по първоначалния иск за развод, но се твърди, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по изключителна вина на съпруга – ищец по първоначалния иск и ответник по насрещния иск. Твърди се, че страните са се запознали в Гърция, където ответницата по първоначалния иск е работела. Около година след започването на връзката е било установено злокачествено онкологично заболяване и е претърпяла спешна операция. В този момент ищецът по първоначалния иск е бил до нея, след което двамата се завърнали в България, взели решение за сключване на брак и за закупуване на недвижим имот. Ответницата е останала в България за осъществяване на покупката, включително сключване на предварителен договор и авансово плащане със собствени средства, а ищецът се завърнал в САЩ с ангажимент да подготви необходимите документи за нейното пребиваване там. Излага се, че след сключването на брака посещенията на съпруга в България станали редки и непостоянни, въпреки тежкото здравословно състояние на съпругата и финансовите затруднения, свързани с изплащането на имота. Ответницата твърди, че ищецът фактически е абдикирал от съпружеските си задължения. Оспорват се твърденията на ищеца, че в поведението на ответницата е имало извънбрачна връзка, довела до прекратяване на отношенията. Напротив, сочи се, че през 2017 г. двамата са били заедно на почивка в Солун, което свидетелства за поддържани към този момент нормални отношения. В рамките на тази почивка двамата обсъдили проблемите в брака, след което ищецът заявил, че трябва спешно да се върне в САЩ поради заболяване на майка си, като напуснал Гърция и оставил съпругата си сама. От този момент ответницата не е успяла да установи контакт със съпруга си, а впоследствие узнала, че той е започнал връзка с друга жена. При тези факти в насрещния иск се поддържа, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, което обуславя правото на невиновния съпруг да претендира издръжка по чл. 145, ал. 1 СК. С насрещния иск се иска осъждане на Т. Г. З. да заплаща на Й. Г. З. месечна издръжка в размер на 400 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния иск моли съда да допусне събирането на доказателства, включително гласни такива, както и други релевантни доказателства при необходимост. Представеният отговор на насрещния иск съдът приема като становище на ответника по този насрещен иск по чл. 145, ал. 1 СК. В отговора се сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е подаден от надлежна страна и в срок, но се изтъква, че ищцата по насрещния иск не е уточнила началния момент и периода, за който претендира издръжка. По същество ответникът оспорва насрещния иск изцяло – както по основание, така и по размер. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 145 СК, тъй като ищцата не е невиновна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и поради това няма право на издръжка. В изложението се поддържа, че вината за разстройството е на самата ответница, която поддържала извънбрачна връзка по време на брака. Оспорват се твърденията , че е заплатила авансовите суми за закупуване на недвижимия имот със собствени средства, като се посочва, че капарото и последващите вноски били заплащани със средства, изпратени от ответника. Твърди се също, че ищецът е предприел действия за подготовка на документи за заминаване на съпругата в САЩ, но тя сама се отказала без причина. В отговора е възпроизведена и версията на ответника относно срещата през 2017 г. в гр. Солун, като се подчертава, че страните не били на почивка, а провели разговор с цел изясняване на отношенията. Според ответника последвалият отказ от финансова подкрепа се дължал на разбирането му, че ищцата се интересувала единствено от парични средства. Ответникът навежда и доводи за собственото си здравословно и имуществено състояние – страдал от заболяването сънна апнея, ползвал кислородна маска, бил пенсионер с ограничени доходи и обитаващ жилище под наем, поради което не разполагал със средства да изплаща издръжка. С оглед на изложеното, ответникът по насрещния иск моли съда да отхвърли претенцията за издръжка като неоснователна, както и да присъди направените от него разноски в производството. Съдът, като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства, установява от фактическа и правна страна следното. Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа акт за граждански брак № 137/29.11.2014 г. на Община Горна Оряховица, страните са сключили граждански брак на 29.11.2014г. По делото са събрани писмени доказателства удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа акт за граждански брак № 137/29.11.2014 г. на Община Горна Оряховица; доклад от хистологично изследване № 5114/13.05.2014 г.; доклад от хистологично изследване от 15.04.2014 г.; медицински лист, издаден от д-р Йоанис Калоянидис от 15.03.2022 г.; Предписание за закупуване на консумативи от д-р Макс Монтилус; Документ за текущи сметки; Допълнение към договор за наем; Заявка за продажба; Резюме на пациента Т. Г. З.. медицински документ, издаден от Lumberton Internal Medicine Group с легализиран превод на български език. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че страните не живеят заедно от години, не комуникират и брачната връзка е изпразнена от съдържание.Ищецът е установен трайно извън страната . По отношение на претенцията за произнасяне по въпроса за вината от двете страни , видно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че вина за разтрогване на брачните отношения имат и двете страни, поради обстоятелството, че всеки един от брачните партньори не е поел инициативата за запазване на брака.Съответно ищецът е направил избор да се установи трайно извън Република България, а ответницата не е споделила желанието на съпруга си , да живеят извън страната.Последната не отрича инициативата на съпруга й за документалната организиране на преместването й и легалното пребиваване в държавата на ищеца.Въпреки поетата организация от страна на ищеца, ответницата не е споделила волята му в тази насока. Предвид изложеното претенцията на ответницата за заплащане на издръжка в размер на 400 лева или 204.52 евро евро от съпруга й след прекратяване на брака не подлежи на уважаване. Страните не притежават семейно жилище по смисъла на закона. По отношение фамилното име на ответницата. След прекратяване на брака ответницата желае да запази фамилното си име З.. Предвид изхода на спора , разноските остават за всяка една страна. Страните следва да заплатят и дължимата държавна такса, всеки един от тях по 12.78 евро. Водим от горното, съдът