Решение № 576 от 14.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1393/2026 г.

административно наказателно дело № 20261100601393 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. С Решение Рег. № 3681/14.10.2025г. по АНД № 15871 / 2023г. на Софийски районен съд обв. Д. Д. П. е признат за виновен в това, че на 15.01.2023г., около 16:00 часа в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. •••• чрез нанасяне на удари с ръце и крак е причинил лека телесна повреда на съпругата си - Л. Г. П.а, изразяваща се в кръвонасядане на носа, кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане с подлежащ оток в областта на лявото бедро, реализирал медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а, вр. чл. 130 ал. 1 от НК и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, във вр. с чл.78А ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Със същото решение обвиняемият е признат за невиновен на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК във вр. с чл. 78А ал. 1 НК и оправдан за това, че деянието е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо съпругата си Л. Г. П.а, а именно: на 10.05.2021г., вечерта, в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. ••••, упражнил физическо и психическо насилие, като ритал по цялото тяло Л. Г. П.а, както и нанасял удари с ръце и юмруци по главата и тялото и я обиждал с нецензурни думи; на неустановена дата за периода на 09.10.2022г.-10.10.2022г., вечерта, в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. ••••, упражнил физическо и психическо насилие, като извил ръцете, ударил по главата и блъснал назад Л. Г. П.а, която се ударила в стената и гардероба и я обиждал с нецензурни думи; на 26.12.2022г., в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. ••••, упражнил физическо и психическо насилие, като блъскал и удрял с ръце по тялото Л. Г. П.а, направил опит да я души и я обиждал с нецензурни думи. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК обв. П. е осъден да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица както следва: в полза на СДВР в общ размер на 1157,40 лева, а в полза на СРС по сметка на бюджета на съдебната власт - в общ размер на 630,52 лева. На основание чл.190, ал.2 от НПК обв. П. е осъден да заплати по 5 лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист. Срещу така постановеното решение в осъдителната му част (включително за присъдените разноски) е подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемия, с искане да бъде отменено в посочената част и въззивният съд да постанови ново решение, с което да признае обвиняемия за изцяло невиновен. Направено е и алтернативно искане за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отстраними при връщане на делото за ново разглеждане в СРС. В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата. Нямат доказателствени искания. Излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото пред първоинстанционният съд – не било уважено многократно отправеното до съда мотивирано искане за провеждането на разпит в условията на непосредственост и устно състезание на свидетелите, разпитани на досъдебното производство и обвиняемият бил лишен от възможността да участва в задаването на конкретни въпроси във връзка с доказване авторството на деянието. Представителят на СГП пледира за решение, с което предвид на това, че не е установена по категоричен начин посочената системност на упражненото домашно насилие спрямо пострадалото лице, каквото изискване e имал законът към инкриминираната дата, въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, да извърши преквалификация на извършеното от обв. П. и да го осъди за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като го оправдае по първоначалното му обвинение. По повод заявеното от прокурора искане, защитникът счита, че същото не може да бъде уважено, тъй като престъплението по чл. 130 от НК е от частен характер. СГС като взе предвид постъпилата жалба, обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено СЛЕДНОТО: Въззивната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна досежно алтернативното искане за отмяна на обжалваното решение поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Досъдебно производство № ЗМК 91/23г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 2373/23г.по описа на СРП е водено срещу Д. Д. П. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК - за това, че на 15.01.2023г., около 16:00 часа в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. •••• чрез нанасяне на удари с ръце и крак е причинил лека телесна повреда на съпругата си - Л. Г. П.а, изразяваща се в кръвонасядане на носа, кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане с подлежащ оток в областта на лявото бедро, реализирал медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, като е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо нея: на 10.05.2021г., вечерта, в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. ••••, упражнил физическо и психическо насилие, като ритал по цялото тяло Л. Г. П.а, както и нанасял удари с ръце и юмруци по главата и тялото и я обиждал с нецензурни думи; на неустановена дата за периода на 09.10. - 10.10.2022г., вечерта, в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. ••••, упражнил физическо и психическо насилие, като извил ръцете, ударил по главата и блъснал назад Л. Г. П.а, която се ударила в стената и гардероба и я обиждал с нецензурни думи; на 26.12.2022г., в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. ••••, упражнил физическо и психическо насилие, като блъскал и удрял с ръце по тялото Л. Г. П.а, направил опит да я души и я обиждал с нецензурни думи. След приключване на разследването, предвид формалното наличие на предпоставките за провеждане на производство по реда на Глава 28 от НПК, Софийска районна прокуратура е внесла по реда на чл. 375 от НПК в Софийски Районен съд постановление от 16.11.2023г. с предложение обв. П. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за посоченото престъпление. Фактическите положения, посочени в постановлението, са следните: Обв. Д. Д. П. е съпруг на постр. Л. Г. П.а. Двамата живеели заедно на адрес гр. София, ж.к. ••••. Личните взаимоотношения помежду им рязко се влошили през последните години, като причина за това били различни по вид битови и междуличностни взаимоотношения. През този период от време постр. П.а била непрекъснато подлага на психически и физически тормоз от страна на обвиняемия, изразяващ се в агресия, заплахи, нанасяне на физически удари по тялото, обиди и други подобни. Така например на 10.05.2021г. вечерта, в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. ••••, обвиняемият упражнил физическо и психическо насилие, като ритал по цялото тяло Л. Г. П.а, както и й нанасял удари с ръце и юмруци по главата и тялото и я обиждал с нецензурни думи. Също така на неустановена дата за периода на 09.10.-10.10.2022г., вечерта, в същия апартамент той упражнил физическо и психическо насилие, като извил ръцете, ударил по главата и блъснал назад постр. П.а, която се ударила в стената и гардероба и я обиждал с нецензурни думи. Освен това, на 26.12.2022г., на същото място, упражнил физическо и психическо насилие, като блъскал и удрял с ръце по тялото постр. П.а, направил опит да я души и я обиждал с нецензурни думи. В свидетелските си показания постр. П.а посочила повече от три случая по смисъла на чл. 93 т. 31 от НК. На 15.01.2023г., около 16:00 часа в апартамент № 123, в гр. София, ж.к. •••• обв. П. взел решение да причини лека телесна повреда на съпругата си - Л. Г. П.а чрез нанасяне на удари с ръце и крак. В изпълнение на своето решение, обвиняемият след като видял пострадалата, предизвикал спор по повод храненето на дъщеря им, след което хвърлил купичка със зрънчо по нея. В изпълнение на по – рано взетото решение, обвиняемият започнал да нанася удари с ръце по тялото на съпругата си. Чрез нанасяне на удари с ръце и крак причинил лека телесна повреда на съпругата си - Л. Г. П.а, изразяваща се в кръвонасядане на носа, кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане с подлежащ оток в областта на лявото бедро, реализирал медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие като е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо нея. Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство СМЕ, на постр. П.а е причинена лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота и изразяваща се в кръвонасядане на носа, кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане с подлежащ оток в областта на лявото бедро. По образуваното АНД № 15871 / 2023г. по описа на Софийски районен съд е проведено съдебно следствие, в хода на което са разпитани в качеството на свидетели неразпитвани на досъдебното производство лица Д.И.С., М.И.Я., Д.Ц.Д., назначена е техническа експертиза с предмет на изследване информация от обаждане на телефон 112, разпитани са всички вещи лица, изготвили експертизи по делото, събрани са писмени доказателства. Районният съд е отхвърлил като неоснователни отправените от защитата искания провеждането на разпит на свидетелите, разпитани на досъдебното производство с мотива, че на основание чл. 378 ал. 2 от НПК всички събрани на досъдебното производство доказателства могат да се ползват пряко и непосредствено от решаващия съд. Настоящият съдебен състав счита, че безспорно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК създава възможност при разглеждане на делото от първоинстанционния съд да се преценяват събраните в досъдебното производство доказателства, но не преклудира възможността за непосредствено събиране на доказателства-напротив изрично я предвижда. Текстът е в съответствие с множество основни принципи на наказателния процес-състезателност, равни права на страните, разкриване на обективната истина, право на защита, непосредственост и устно извършване на наказателното производство. Възприетото в правната теория и константна съдебна практика становище е, че основна фаза в наказателния процес е съдебната и именно там той се развива в своята пълнота при спазване на всички принципи и гарантиране на правата на страните. Отказвайки събирането на поисканите от защитата доказателства в противоречие с гореспоменатите принципи първоинстанционния съд е нарушил съществено правото на защита на обвиняемия, който е лишен от възможност за реализира част от правомощията, гарантиращи това му право. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетелите, разпитани за първи път в хода на съдебното следствие Д.И.С., М.И.Я. и Д.Ц.Д. и събрани от съда писмени доказателства, решаващият съд е приел за установено, че за посочените в обвинението три предходни случая спрямо инкриминирания от 15.01.2023г., за които се твърди, че пострадалата е била подлагана на домашно насилие от обвиняемия: на 10.05.2021г., на неустановена дата за периода 09.10.2022г. – 10.10.2022г. и на 26.12.2022г., той не се е намирал в семейното жилище, а е бил извън него, като относно първите две дати е бил и извън гр. София. Това са нови фактически положения, които не се съдържат в постановлението на прокурора, с което се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, но въпреки установяването им, районният съд не е прекратил съдебното производство и не е върнал делото на прокурора, а го е решил по същество, като по този начин е нарушил процесуалните правила на диференцираната процедура по глава 28 от НПК. Неспазването на разпоредбата на чл. 378 ал. 3 изр. 2 от НПК представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което не може да бъде санирано от въззивната инстанция, която предвид правомощията по чл. 334, т. 1 от НПК след като отмени решението, връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният при новото разглеждане на делото следва да прецени обстоятелствата по чл. 376 от НПК и по чл. 377 от НПК и в случай, че разгледа делото в открито съдебно заседание и установи нови фактически положения, на основание чл. 378 ал. 3 изр. 2 от НПК – да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора. Действащата към момента на инкриминираната дата норма на чл. 93, т. 31 от НК, даваща определение за извършено в „условията на домашно насилие“ престъпление в първоначалната си редакция ДВ бр.16/19г. е изисквала то да е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и да е осъществено „спрямо ...съпруг, или бивш съпруг...“, т.е. предпоставката за квалифициращия състав на това деяние е факта на трайно (продължително) и последователно извършване на отделни прояви, които се намират в единство помежду си и които заедно характеризират поведението на дееца, насочено към лице, с което той живее съвместно в едно домакинство. Съгласно посоченото в Решение № 281 от 19 юли 2023 г. по н. д. 989/2022 г. на I НО на ВКС при системното упражняване на насилие спрямо жертвата следва да съществува единство от обективна и субективна връзка. Нормата на чл. 93, т. 31 от НК е претърпяла законодателно изменение с ДВ бр. 67/23г., в сила от 04.08.2023г. с отпадане на изискването за „системност“. Това изменение, в сила към момента на постановяване на обжалваното решение, не е по – благоприятно за обвиняемия, тъй като улеснява доказването на разследваното престъпление, стеснявайки неговия предмет и редуцирайки елементите от неговия състав, поради отпадане на изискването за това инкриминираното деяние да е предхождано от други прояви на насилие, обосноваващи „системност“ на действията на неговия извършител. Решавайки обаче делото по същество, въпреки че не е разполагал с такава законова възможност предвид приетите за установени, посочени по – горе нови фактически положения, сочещи, че не е налице изискуемата от закона към момента на извършване на деянието „системност“ по смисъла на чл. 93 т. 31 от НК, за да се приеме, че деянието е извършено в „условията на домашно насилие“ и въпреки отчетеното обстоятелство, че действително изменението на чл. 93 т. 31 от НК , ДВ бр. 67/23г. не се явява по благоприятен закон за дееца с оглед чл. 2 ал. 2 от НК, районният съд е признал за виновен и е осъдил подс. П. по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, че именно в условията на домашно насилие е причинил на съпругата си лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Освен това, в противоречие с разпоредбата на чл. 304 от НПК го е оправдал за това, че деянието е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо съпругата си Л. Г. П.а, макар че такъв оправдателен диспозитив е незаконосъобразен, тъй като цитираната законова норма свързва оправдаването на обвиняемия с „деяние“, а не с предхождаща го дейност в случая на „системно упражняване на физическо и психическо насилие“. Според действащата нормативна уредба към инкриминираната дата, неустановяването на системно упражняване на физическо и/или психическо насилие, предшестващо нанесения на свид. П.а побой на 15.01.2023г. изключва причиняването на телесна повреда да е извършено при условията на домашно насилие, но в производството по глава 28 от НПК, законодателят допуска оправдаване на обвиняемия (чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК) само при фактическите положения изложени в постановлението, която хипотеза в конкретния казус не е налице. Единствено правилното и законово дължимо поведение на съда в случая е било да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора предвид новите фактически положения, които е приел за установени. Ако след връщането прокурорът прецени, че за поведението на обвиняемия не може да му се търси наказателна отговорност за престъпление от общ характер, но същото може да се квалифицира като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК от частен характер, следва на основание чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК да спре наказателното производство и да предостави на пострадалата 6-месечен срок, считано от получаване на съобщение за спирането, в който да подаде тъжба до съда по реда на чл. 81 от НПК и ако тя не се възползва от това си право – след изтичането на срока да прекрати наказателното производство (чл. 24 ал. 6 от НПК). Не може да бъде уважено направеното пред въззивния съд искане на представителя на СГП за решение, с което упражнявайки правомощията си да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, настоящата инстанция да извърши преквалификация на извършеното от обв. П. и да го осъди за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като го оправдае по първоначалното му обвинение. Такъв процесуален подход е незаконосъобразен, тъй като разглеждането на настоящото дело се подчинява на особените правила по чл. 378 от НПК, в които няма норма, която да препраща към общите такива, включително към чл. 287 ал. 5 от НПК, който дава възможност по искане на прокурора (участието на който не е задължително – чл. 378 ал. 1 изр. 2 от НПК) или на частния обвинител (какъвто няма по тези дела – чл. 376 ал. 4 от НПК), съдът да се произнесе с присъда за престъпление от частен характер. Въззивният съд също е ограничен в рамките на фактическите положения, изложени в постановлението по чл. 375 от НПК, поради което не би могъл да реши делото при установени други различни обстоятелства. С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав намира, че обжалваното Решение Рег. № 3681/14.10.2025г. по АНД № 15871 / 2023г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, XIX-ти състав следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Така мотивиран и на основание чл. 334 т. 1, вр. чл. 335 ал. 2 от НПК‚ Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVIII – ти въззивен състав