Решение № 3332 от 20.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18058/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на „Афеса Транс“ ООД срещу ЗК „Уника“ АД. Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за застраховка „Отговорност на международен автомобилен превозвач“, обективиран в застрахователна полица № ••••••••••••••/21.04.2016г., съгласно който ответникът поел отговорността на ищеца като автомобилен превозвач на товари, превозвани с МПС с рег. № СВ•••••••АС. Срокът на застрахователно покритие бил 27.04.2016г.-26.04.2017г., а застраховката била валидна за територията на Европа. С добавък № 1/22.08.2016г. между страните било уговорено допълнително застрахователно покритие, отнасящо се за влекач Волво FH440с рег. № СВ ••••••••АР, като лимитът на отговорността бил съгласно чл. 23, пар. 3 от CMR или чл. 71 от ЗАП, но не повече от 250 хил. евро за едно събитие и в годишен агрегат на влекач/товарен автомобил. Съгласно опаковъчни листи от 17.03.2017г. испанско дружество продало 204 броя домакински уреди на немско дружество, като превозът на стоките бил възложен на трето дружество, което превъзложило транспортната дейност на ищеца с начална точка гр. Сарагоса, Испания, до крайно местоназначение – обект на BSH Hauisgeraete GMBH в гр. Хербрехинген, Германия, съгласно сключен договор за международен превоз на стойки, за който е съставена CMR № ••••••••••/17.03.2017г. При извършване на превоза на стоките, на 20.03.2017г. около 01,15ч., на 108 км. на магистрала А63, близо до гр. Лесперон, Франция, застрахованият при ответника влекач с рег. № СВ ••••••••АР и тегленото от него ремарке претърпял ПТП, в резултат от което били унищожени всички превозвани стоки – от деформациите станали напълно негодни за употреба (тотал щета). Ищецът своевременно уведомил ответника за настъпилото ПТП, като била образувана ликвидационна преписка с № ••••••••••••••, по която били представени всички изискани документи от ищеца, но до настоящия момент нито имал поставен отказ, нито имало изплатено застрахователно обезщетение. Вследствие на ПТП били причинени имуществени вреди, както следва: 39 893,80 евро, представляваща стойността на унищожените стоки, и 1493,36 евро, представляваща общо заплатена цена за наемане на два дъмпера (полуремаркета) за четири дни и транспортиране на унищожената стока до пункт за събиране на скрап. На 11.12.2017г. ищецът бил уведомен от застрахователя на собственика на погиналия товар, че дължи и следва да заплати сума в размер от 42 487,16 евро, представляваща изплатено от тях застрахователно обезщетение за претърпените от собственика на товара вреди при процесното ПТП. Спрямо ищеца бил предявен осъдителен иск, по който било образувано дело № 10О13/18 на Окръжния съд – Елваген, Германия, за заплащане на сумата от 44 630,16 евро в полза на „Акса Корпорейт Солюшънс Германия“, като за това производство ответникът бил уведомен. В хода на процеса била постигната съдебна спогодба, според която ищецът трябвало да заплати на немското дружество 22 315,08 евро на вноски. Ищецът започнал да плаща по банков път сумите, като заплатил общо 7200 евро с плащания, извършени в периода 06.06.2023г.-11.03.2024г. Счита, че съгласно чл. 435 КЗ има право да получи от своя застраховател платените суми, като се е суброгирал в правата на увредения. Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 7200 евро, предявена като част от вземане в общ размер от 22 315,08 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Признава, че страните са обвързани от застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на международен автомобилен превозвач“ с период на покритие 27.04.2016г.-26.04.2017г. Счита, че искът е неоснователен. Посочва, че от ищеца са изискани набор от документи, които били представени едва на 15.12.2017г. в нарушение на чл. 106 КЗ. Посочва, че не е страна по сключеното споразумение със застрахователя в Германия, но на 10.01.2023г. изразил становище, че сключването на такова споразумение би била най-разумната стъпка, след което застрахованият можело да претендира сумата от него, като приложи всички доказателства. Изтъква, че до датата на исковата молба не била предявена доброволна претенция към ответника, ведно с цялата информация и документация. Счита, че не е дал повод за завеждане на иска и не дължи разноски и лихва за забава. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 435 КЗ. Съгласно цитираната норма, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. Разпоредбите на чл. 434, ал. 1 и 2 гласят, че спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри. Спогодба, постигната със знанието и съгласието на представител по чл. 430, ал. 3, се смята за одобрена от застрахователя. По делото е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по имуществена застраховка „Отговорност на международен автомобилен превозвач“, включваща застраховане отговорността за превозваните с посочените МПС стоки; настъпване на твърдяното събитие, от което са произлезли сочените вреди, както и че същото представлява покрит застрахователен риск и е настъпило в периода на действие на застраховката; стойността на увредената стока; сключване на съдебна спогодба със застрахователя на увреденото лице за изплащане на обезщетение за увредената стока на сочената стойност, като застрахователят вече е изплатил такова на увредения и ответникът е знаел и одобрил тази спогодба на стойност 22 315,08 евро. Единственият спорен факт е относно изплащане от страна на ищеца в полза на застрахователя на увредения на суми в общ размер от 7200 евро. За установяване на този спорен факт, свързан с плащането, по делото са събрани писмени доказателства и е прието експертно заключение. Видно е, че с решение на Областен съд – Елванген, Германия по дело 10 О 13/18 /л. 126/ по предявения от Axa Corporate Solutions Германия срещу „Афеса транс“ ООД иск е постигнато и одобрено споразумение, според което българското дружество се задължава да заплати сумата от 22 315,08 евро на месечни вноски от 1500 евро и последна вноска от 1315,08 евро, считано от 01.06.2023г. Плащанията се извършват по сметката на Axa XL Citigroup Global Markets, Reuterweg 16 60323 Франкфурт (IBAN ••••••••••••••••••••••••••), като се посочва номерът на щетата •••••••••••••••••. Представени са извлечения от сметка (л. 206-212), според които ищцовото дружество е наредило по посочената в споразумението банкова сметка суми както следва: на 05.06.2023г. – 1500 евро; 04.07.2023г. – 1500 евро; на 07.08.2023г. – 1000 евро; на 21.09.2023г. – 500 евро; на 01.12.2023г. – 1500 евро; 08.03.2024г. – 1200 евро, което се потвърждава и от експертното заключение. Според вещото лице, всичките плащания в общ размер от 7200 евро са извършени по банковата сметка на немското дружество, посочена в одобреното споразумение. Изискана е информация от обслужващата банка на ищцовото дружество – наредител, като е отговорено, че преводите не са били отказани или върнати. При всички преводи като основание е посочен номерът на делото пред съда в Елванген – 10 О 13/18, както и че е плащане на вноски. В някои от преводите вместо контрагента AXA XL e посочен L G Еллванген (Областен съд Елванген), но според вещото лице водещо при банковите преводи е IBAN-ът, който след като е правилен и няма данни преводите да са отказани или върнати, може да се заключи, че сумите са постъпили по банковата сметка на получателя. Експертът посочва, че в четири от преводите няма посочен номер на щетата, а в два от тях са объркани една буква и една цифра (втора буква и последна цифра). При горните обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен. Представени са убедителни доказателства, които не са опровергани, че ищцовото дружество е заплатило в периода 05.06.2023г.-08.03.2024г. по посочената в споразумението банкова сметка суми в общ размер от 7200 евро, като във всяко от платежните нареждания като основание се сочи номерът на делото пред Областния съд в Елванген, който е одобрил постигнатото споразумение. Предвид че посоченият в преводите IBAN е правилен и няма никакви данни наредените суми да са върнати или отказани, не може да се приеме, че същите не са постъпили по банковата сметка на получателя. От това следва, че ищецът е удовлетворил частично застрахователя на увреденото лице, който от своя страна е удовлетворил последния и е встъпил в неговите права спрямо деликвента, поради което ищецът има право да получи обезщетение за извършените от него плащания като делинквент от собствения си застраховател – ответното дружество, обезпечаващ неговата отговорност. Както се посочи, единствените спорни факти в настоящото производство са свързани с плащанията на сумите от страна на ищеца, които съдът приема за доказани. Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищецът, като възражението на ответника, че не дължи разноски, се явява неоснователно, тъй като оспорва иска и с поведението си е дал повод за завеждането му (не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като липсва признание). Ищецът е доказал разноски в размер на 563,27лв. за държавна такса, 350лв. депозит за експертиза 4969,87лв. с ДДС за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и моли да бъде намалено до размерите по Наредба № 1/2004г. Съдът намира възражението за основателно, тъй като макар делото е с по-голяма продължителност, същото е било отлагано по искане на страните с оглед доброволно уреждане на спора и спирано по тяхно съгласие. Същото не се отличава с голяма правна и фактическа сложност, предвид че е спорен само един факт относно плащанията. Процесуалният представител на ищеца се е явил на 4 от 7 открити съдебни заседания. Ето защо, при съобразяване на тези обстоятелства, възнаграждението следва да бъде намалено на 1667,37лв. (чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата) плюс 500лв. (чл. 7, ал. 9) или общо 2167,37лв. Към тази сума следва да се добави и ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС и се получава възнаграждение от 2600,84лв. с ДДС. Именно такъв размер следва да се присъди на ищеца, като заедно с другите разноски се получава обща сума от 3514,11лв. Воден от горното, съдът