Решение № 113 от 23.7.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 369/2025 г.

Производството е по реда на чл.432 от ГПК. Образувано е по молба на Ф. Ш. Д., подадена чрез пълномощник против ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, гр.София за осъждането му да заплати на ищцата искова сума в размер на 206 514,80 лв., от които 200 000 лева неимуществени вреди, болки и страдания и 6 514,80 лв. имуществени вреди, вследствие претърпяно от ищцата ПТП, настъпило на 17.02.2025г. по вина на водач на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ••, застрахован при ответника.Исковите суми се претендират ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника – 17.04.2025 г., до окончателното им заплащане.Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски. Сочи се ,че във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи също ,че за процесното ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 2025-1041-90 и било образувано ДП № 275 ЗМ-65/2025 г., което е приключило с влязло в сила определение по НОХД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е одобрено постигнато споразумение, по силата на което подс.Д. С. Р. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което й е наложено съответно наказание. Твърди се, че лекият автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ••, който причинил процесното ПТП бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 06.08.2024 г. до 05.08.2025 г. В резултат на пътния инцидент ищцата е откарана от екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград" АД, където същата била приета в Отделение по анестезиология и интензивно лечение. След извършени изследвания била поставена окончателна диагноза: травматичен шок, съчетана травма: гърди, корем, таз, контузия на гръден кош, хемоторакс в дясно, контузия на корем, фрактура на седалищна кост, фрактура на шийката на бедрената кост и субтрохантерна фрактура в дясно. Предприета оперативна интервенция: закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, фемур. На 21.02.2025 г. ищцата била изписана от лечебното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и е насочена към МБАЛ „Св. Панталеймон – Плевен“ ООД за оперативно лечение. Ищцата посетила на 21.02.2025 г. препоръчаното лечебно заведение в гр. Плевен, където била приета за лечение. След извършени изследвания е предприета оперативна интервенция: отворено наместване на фрактура на бедрена кост с вътрешна фиксация. Била изписана от лечебното заведение на 28.02.2025 г. с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и посещение за смяна на превръзки през 3 дни и сваляне на конците на 14-тия ден. Ищцата се придвижвала с помощни средства. На 29.04.2025 г. ищцата посетила друг специалист – ортопед, който поставил диагноза: субтрохантерна фрактура и предписал терапия за подходящ физически режим. Към настоящия момент ищцата е в състояние на временна неработоспособност, продължава лечението си, придвижва се с помощни средства, приема медикаменти и се възстановява от травматичните увреди. Твърди се, че във връзка с провежданото лечение, ищцата е заплатила разходи в размер на 6514,80 лева, които се претендират в настоящото производство. Поддържа се също така, че настъпилият пътен инцидент безвъзвратно е променил начина й на живот. От претърпените телесни увреждания ищцата е търпяла, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, все още се нуждае от чужда помощ, за да може да се обслужва. От посочените увреждания и операции ще останат загрозяващи белези по тялото на ищцата. Твърди се, че при нея са налице интензивни болки и страдания. Същата е преживяла изключително тежко претърпения инцидент, което е влошило емоционалното и психическото й състояние. В първите седмици след инцидента болките на ищцата били особено интензивни като са смущавали ежедневието и съня й. За продължителен период от време е трябвало да спазва ограничен двигателен режим без натоварване.Преди инцидента ищцата е била активен и жизнерадостен човек, а след него животът й се е променил изцяло. Твърди се, че освен здравословните проблеми при ищцата се забелязвало и влошване на емоционалното и психическото състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за неспособност за спряване с установената ситуация след инцидента и депресия. Ищцата навежда доводи, че ответното застрахователно дружество било поканено на 17.04.2025 г. да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. По случая била заведена застрахователна преписка по щета № 0411-970-0003-2025. С писмо ищцата била уведомена, че следва да представи допълнителни документи. Счита, че поведението на застрахователното дружество следва да се приеме като отказ от заплащане на обезщетение. Намира, че справедливият размер за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди би бил справедлив в размер на 200 000 лева, а по отношение на претърпените имуществени вреди в размер на 6514,80 лева, ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателното им изплащане. Моли ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да й заплати сумата в размер на 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на причинените телесни увреждания в резултат на процесното ПТП от 17.02.2025 година, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2025 година, както и сумата в размер на 6514,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същия пътен инцидент, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2025 година. Претендират се разноски, вкл.адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор. В срока за отговор е постъпил такъв от процесуалния представител на ответното дружество – адв. Г. Х. от АК - София. По същество се поддържа становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер, при наличие на валидно сключена застраховка“ГО“, както и отправената от ищцата покана за заплащане на обезщетение. Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва се виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при застрахователното дружество автомобил. Оспорват се твърденията на ищцата, че водачът на застрахования при тях автомобил е нарушил разпоредбите на ЗДвП, тъй като се твърди, че същият е управлявал непрекъснато процесния автомобил, който се е движел със съобразена с пътната обстановка скорост. Счита, че вредоносното събитие представлява случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Излагат се подробни съображения. Твърди се, че ищцата се е възстановила в много по-кратък период от посочения в исковата молба, както и че същата не е положила необходимата грижа в процеса по възстановяване. Оспорват се сочените в исковата молба телесни увреждания, като получени от процесното ПТП. Оспорва се твърдението за настъпили психологически последици за ищеца. Оспорва исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди като твърде завишена по размер и несъответна на характера и степентта на увредата. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени и имуществени вреди – като неоснователен, по съображения, че ищцата не е представила изисканите й медицински и разходни документи. По отношение на претенцията за имуществени вреди се застъпва становище за неоснователност, по подробно изложени съображения. Правят се доказателствени искания. Навежда се твърдение, че по пътното платно е била налична снежна покривка, която била причина за отклоняване на застрахования при ответника лек автомобил. Сочи, че служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са изпълнили задълженията си по поддържане на пътния участък, като в резултат от тяхното бездействие е настъпил пътния инцидент. С оглед на това е направено искане Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 000695089, гр. София да бъде привлечена като трето лица помагач на страната на ответника на основание чл. 219 от ГПК, което искане е било уважено от съда. В обобщение моли предявените от ищцата искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.Претендира разноски, съобразно предоставен списък В предоставения от съда срок е постъпил писмен отговор от третото лице помагач на страната на ответника, Агенция „Пътна инфраструктура“гр. София, в който на първо място се застъпва становище за допустимост на предявените с исковата молба претенции, но по същество счита същите за неоснователни. Изразява становище, че основната причина за настъпване на произшествието е именно поведението на пътя на водача Д. Ф., която не е контролирала превозното средство, поради което е изгубила управление над него. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен колан. Сочи се, че към датата на настъпване на процесното ПТП се е осъществявало зимно поддържане на републиканската пътна мрежа от изпълнителя по сключен Договор № РД-37-107/20.12.2023 г. – ДЗЗД „ТРП Разград“. През целия ден били изпълнени дейностите за снегопочистване и опесъчване, с което е постигнато нивото на поддържане на републиканския път. Твърди се, че по делото няма данни показателите за допустима дебелина на снежната покривка да са завишени, спрямо допустимите такива за процесния участък с ниво на зимно поддържане „Б“ от 5 см., съгласно нормативните изисквания. Изтъква се, че констатираното при огледа на произшествието – „участък покрит със сняг“ по никакъв начин не сочи виновно неизпълнение на задълженията от стопанина на пътя, а напротив експлоатационното състояние на платното за движение преди и след инцидента е било съгласно изискванията. Оспорват се твърденията на ответника, че загубата на управление на превозното средство се дължало на състоянието на пътната настилка, доколкото не е установено, че по пътното платно е имало лед и то там, откъдето е започнало неуправляемото движение на автомобила. В представения по делото протокол за оглед на ПТП не са направени констатации за неопесъчено и необработено с изискуемите материали пътно платно. Сочи се, че предвид интензитета на атмосферните условия през зимния сезон и във връзка с периодичния снеговалеж на процесната дата на път III-205 в участъка стопанисван от ОПУ Разград са били проведени дейности по поддържане на републиканския път съобразно изискванията и съобразно максимално предвидения за това срок. Третото лице помагач изтъква, че е изпълнило пълно и добросъвестно законовите си и договорни задължения, като е осигурило проходимост на пътя при зимни условия,достигайки установените нива на поддържане. Оспорва предявения от ищцата иск по размер, считайки същия за прекомерно завишен. В обобщение се моли искът да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства, прави и доказателствени искания у които са уважени. За да се произнесе по заявената претенция, с оглед доводите и становищата на страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че л. автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ••, който причинил процесното ПТП на 17.02.2025г. бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 06.08.2024 г. до 05.08.2025 г. Същият е бил управляван от св. Д. С. Р., дъщеря на ищцата , която като водач на л.а. „Форд Фиеста, е излязла от автомобила веднага след ПТП на 17.02.2025г., като сочи ,че майка й като пътник до шофьора е била заклещена с вратата след удара и извадена от автомобила с помощта на полицаи и пожарникари, дошли на произшествието, което настъпило поради навалелия сняг и заледяването на пътя по който тя не могла да овладее автомобила и поради натискане на спирачка, колата се завъртяла и се ударила в автомобил, движещ се в насрещното платно. По отношение на свидетелката е водено НОХД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих, като по същото е одобрено с споразумение, по силата на което подс.Д. С. Р. е призната за виновна за извършено на 17.02.2025г. престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което й е наложено съответно наказание, при приети нарушения на ЗДвП, както следва:- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като поради изгубване на контрол върху управлявания от нея л. а.“Форд Фиеста“ с рег. № •••,управляван от нея, в следствие на което е навлязла в лентата за насрещно движение, като с това Д.ие по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на две лица, едното от които е нейната майка Ф. Ш. Д., изразяваща се в субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост-счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване 6-8 месеца и счупване на дясна пубисна кост на таза, което причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник със среден срок за възстановяване 2-3 месеца. По отношение на механизма на процесното ПТП по делото е изслушано заключението на съдебна авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото на 17.02.2025 г.около 17.00ч.на път III-205 при 29+000км.в землището на гр.Исперих , обл.Разград между гр.Исперих и с.Голям Поровец е настъпило ПТП по вина на водача на л.а."Форд Фиеста"с рег.№••- Д. С. Ф., която навлиза в насрещното движение и удря челно противоположно движещия се автомобил" Фолксваген Голф"с рег.№••• управляван от А. Л..В резултат на настъпилото ПТП, телесни повреди са претърпели ищцата и водача на л.а. " Фолксваген Голф"с рег.№••• А. Л..Вещото лице посочва като причина за настъпване на процесното ПТП загубата на контрол върху управлявания от Д. С. Ф. л.а."Форд Фиеста", която допуска по време на движение по заснежената настилка поднасяне на автомобила първо в дясно, след което следва рязко завъртане на волана на ляво и натискане на спирачният педал, които довеждат до неуправляемост на л.а."Форд Фиеста" и невъзможност да повлияе на неговата траектория и скорост на движение навлизайки в насрещното движение.В този момент водачът на л.а,"Фолксваген Голф"А. Л., виждайки навлизащия в нейната лента л.а. Форд Фиеста"поради твърде малкото отстояние между тях не успява да предприеме спиране или някакво отклоняване с цел да избегне предстоящия сблъсък.Двата автомобила се сблъскват в лентата в която се е движил л.а."Фолксвакен Голф"посока с.Голям Поровец , като удара е настъпил в предните десните части на процесиите автомобил и. В.Л. е посочило, че в протокола за оглед няма констатации за необработено, неопесачено пътно платно, а според АПИ на процесният участък е осигурена проходимост на пътя при зимни условия, предвид периодичният снеговалеж на 17.02.2025г.на пътя, където е настъпило ПТП, стопанисван от ОПУ Разград и приложените от тях дейности за поддържане на републиканския път е съгласно изискванията. Не е установило в протокола за ПТП данни за замерване на снежната покривка, поради което приема , че поради липса на данни за завишени показатели снежната покривка, спрямо допустимите такива за процесния участък с ниво на зимно поддържане от 5см.Посочило е, че зимните условия оказват съществено влияние върху безопасността на движение по пътищата, като снегът върху платното за движение променя характеристиките на пътната настилка и създава предпоставки за ПТП, поради намалено сцепление, удължава спирачния път,затруднява управлението.В такъв случай гумите контактуват с образувалия се слой от снега, а не с асфалтовата настилка, което намалява коефициента на триене, което увеличава и спирачния път неколкократно.Водачът Д. С. Ф. при управление на лек автомобил .''Форд Фиеста“ е допуснала по време на движение по заснежената настилка поднасяне на автомобила първо в дясно, след което реакцията и рязко завъртане на волана на ляво и натискане на спирачният педал, довежда до неуправляемост на л.а."Форд Фиеста" и невъзможност да повлияе на неговата траектория и скорост на движение.От техническа гледна точка причината лек автомобил "Форд Фиеста"да се отклони в насрещната лента в процесния пътен инцидент е:Загуба на сцепление на предните гуми (недозавиване),на сняг или лед предните гуми губят сцепление с пътя. Когато това се случи:предните гуми не могат да следват посоката, зададена от волана автомобилът продължава по инерция в посоката на плъзгането и съответно може да излезе от траекторията и да навлезе в лентата за насрещно движение.Допълнителни фактори, които усилват отклонението е: рязко извиване на волана в противоположна посока, натискане на спирачния педал върху хлъзгав път, несъобразена скорост намалено сцепление.За л.а."Форд Фиеста"съприкосновението е настъпило главно в предна дясна страна на автомобила, основно в преден десен калник и предна дясна врата от страната на пасажера.Засегната е и задна дясна врата,но най-пострадала е дясната страна ,основно в областта на предна дясна врата. Установило е ,че увреждащият автомобил „Форд Фиеста" в който е пътувала ищцата като пътник на предна дясна седалка е бил оборудван с предпазни колани, триточкови инерционни.Същите в.л.описва като най-разпространената система за безопасност на автомобилите днес и въздушни възглавници.При внезапно спиране или удар,инерционния механизъм се активира, като коланът блокира мигновено, за да не позволи на тялото да се придвижи напред, като предотвратява удар в таблото за пътника на предната седалка и предпазва от вторични удари в купето.Прави извод ,че ако ищцата в случая е била с правилно поставен предпазен колан напълно е възможно, крайниците и таза да контактуват с части от интериора на процесния автомобил, посочвайки ,че при удар със скорост от около 50 км/ч тялото есе още изпитва много голямо ускорение и различни части мотат да пострадат, включително краката и таза на пътник на предната седалка.При челен удар автомобилът спира рязко, но тялото продължава да се движи напред по инерция. Предпазният колан задържа основно:гърдите раменете и таза, но долната част на тялото може да се придвижи напред и да се удари в части от купето.Възможни контакти:—колене и подбедрица с табло или долна част на арматурно табло;ръцетабло,волан,врата;таз-седалка,странични настина интериора.централна конзола.Установило е, че ищцата е понесла наранявания основно в дясната страна по-точно с десен долен крайник и дясна тазобедрена става .Имало е контакт с таблото на автомобила, предвид намерената в разтворено състояние "Жабка" на атомобила и по-всяка вероятности с части от дясната пасажерска врата и централна конзола. При съобразяване с огледния протокол, според който „предпазния колан на пасажера от предна дясна седалка е намерен в разпънато и блокирано състояние , заключава ,че ищцата Ф. Д. е била с поставен предпазен колан по време на инцидента.Лек автомобил "Форд Фиеста" с рег.№•• както и всички от този модел и марка автомобили са оборудвани с въздушни възгланици (ЕЪРБЕГ)-еърбег за шофьора -във волана стандартно, еърбег за пътника отпред в арматурното табло в случая над жабката,странични еърбеци в предните седалки.При сблъсък автомобила спира рязко, но тялото на пътника продължава да се движи по-инерция.В това време еърбега се задейства като ,създава мека преграда между тялото на пътуващите и твърдите части на автомобила(таблото/волана и др.). Задействан е само в предната седалка на пасажера се намера, в отворено.състояние, което означава че той е бил задействан по време на процесното ПТП. При процесният автомобил в който се е возила ищцата поставянето на предпазния колан не оказва влияние дали ще се задейства еърбегът,който се активира според силата и посоката на удара. Вещото лице по назначената СМЕ е установило следните увреждания при ищцата Ф. Д. ,следствие на ПТП, настъпило на 17.02.20225г. счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост и счупване непосредствено под масивите на дясната бедрена кост, счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост, травматичен шок, кръвоизливи под конюнктивата на дясната очна ябълка, ожулвания в дясната тазобедрена област.Супването на дясната бедрена кост обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца.Счупването на горното и долното рамо на дясната срамна кост, сами по себе си, обуславят трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца.Сам по себе си травматичният шок обуславя временно разстройство на здравето опасно за живота.Останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.Пострадалата е приета в тежко общо състояние, в съзнание, с деформация и нарушена функция на ниво дясна тазобедрена става, с картината на травматичен шок - ниско кръвно налягане, учестен пулс, бледи кожа и лигавици, студени крайници.След стабилизиране на състоянието, пострадалата е транспортирана за оперативно лечение в МБАЛ „Св.Пантелеймон”, гр. Плевен, с поставена директна екстензия на десен долен крайник, стабилизирани пулс и кръвно налягане, добра диуреза.Извършени са две оперативни интервенции, а именно първоначално поставяне на директна екстензия, като продължителността на тази интервенция е от порядък на около 10 минути, а оперативното лечение в МБАЛ „Св.Пантелеймон”, гр. Плевен - в порядъка на около 1 час, като същото с оглед своята специфика се води оперативно лечение с голям обем и сложност.Заключава ,че След получаване на такива травматични увреждания е налице един продължителен възстановителен процес, като към настоящия момент ищцата се е възстановила по отношение на травматичния шок и счупването на дясната срамна кост, а по отношение на тежкото счупване на дясната бедрена кост процесът не е завършил.Към настоящия момент е налице накуцваща походка, ограничено сгъване-разгъване, отвеждане и привеждане и ротация на дясната тазобедрена става.Към настоящия момент са налице четири на брой розови белега с дължина 2-5см.,-следи от хирургична обработка, по страничната повърхност на дясното бедро. Същите са слабо отчетливи спрямо околната тъкан.Непосредствено след получаване на гореописаните травматични увреждания е налице болка, нарушена функция, невъзможност за предвижване в пространството, във връзка с установеният травматичен шок е било налице временна опасност за живота й, а след изписването е било налице невъзможност за предвижване в пространството самостоятелно, като първоначално се е налагала помощ от друго лице за извършване на ежедневните нужди.Към настоящия момент и за в бъдеще ищцата ще продължава да ползва помощни средства, като точния срок за ползване не може да бъде казан.При извършване на оперативното лечение в МБАЛ „Св.Пантелеймон”, гр. Плевен, са поставени интрамедуларен дълъг пирон, който в горната трета е фиксиран с трохантерен антиротационен винт, а в долната трета - два кортикални винта. Поставенето им е във връзка с тежкото счупване на дясната бедрена кост.Посочило е ,че при правилно протичане на оздравителния процес, обичайно остеосинтезиращия материал се отстранява, но в конкретния случай възстановителният процес не е приключил и същите не са отстранени.И по време на болничното лечение, и към настоящия момент - по време на клиничния преглед, пострадалата се предвижва с помощта на помощни средства, налице е при нея и накуцваща походка поради ограничените и намалени в обем движения в областта на дясната тазобедрена става.Счита, че във връзка с забавения процес на възстановяване са необходими последващи рехабилитации, контроли прегледи при специалист ортопед-травматолог и при забавено възстановяване - оперативно лечение - алопластика на тазобедрената става.При ищцата понастоящем е налице ограничена функция на дясна тазобедрена става - сгъване, разгъване, привеждане, отвеждане и ротация.Описаните в Исковата молба разходно-оправдателни документи са във връзка с получените травматични увреждания.При ищцата не са установени предхождащи травмите от ПТП заболявания, като е провела двукратна физиотерапия във Физиотерапевтична болница „Медика”, гр. Русе, като след нея е налице известно подобрение в нарушените сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане и ротация на дясната тазобедрена става.Била е в отпуск по болест до 28.07.2025год.При получените от нея травматични увреждания , за транспортиране от едно здравно заведение до друго здравно заведение е необходимо да се използва специализиран медицински транспорт, поради поставената директна екстензия на десния долен крайник. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно детайли от купето на лек автомобил, реализирани в областта на главата, дясната тазова половина, десния долен крайник.Същите могат да бъдат получени и пи поставен предпазен колан и при наличие и задействане на предпазни въздушни възглавници.Заключението на вещото лице не е променено и след поясненията му в съд.заседание на 01.07.2026г. на зададените от ответника нарочни въпроси с молба, вх.№2751/20.05.2026г. Вещото лице по назначената по делото СПЕ е заключило при съобразяване на данните от писихологическото изследване и гласните доказателства ,събрани в тази насока ,че в месеците след събитието е налице промяна в реактивността на емоциите и чувствата с депресивен оттенък, които покриват критериите на Адаптационна тревожно-депресивна реакция. Същата се развива като пряк резултат на силно стресово събитие (ПТП от 17,02.2025г.), съпътствано със значими промени в начина на живот и жизнената среда. Касае се за състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране, които възникват след значима промяна в начина на живот и в периода на адаптация към възвръщане на двигателната активност и самостоятелност, възстановяване от тежките травми и справяне с развилите се последици свързани с ограничените движения, затруднена активност, бързата уморяемост и др., като пряка последица на стресогенното жизнено събитие. / в случая преживяната травма след ПТП /. Клиничната картина варира и включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, ограничена психична и физическа работоспособност и чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на настоящето и бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация, която в случая нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности.Влошеното след ПТП-то здравословно състояние свързано с получените травми и ограничаване на физическата й активност водят до затруднено придвижване, бърза уморяемост с усещане на болка в областта на получените травми, намалена автономност при изпълнение на ежедневните и базови потребности (нуждае се от подкрепата на близките си за хигиенни дейности). Това оказва влияние на възгледите, самооценката и цялостното световъзприемане в песимистичен план, понижавайки самоувереността и самочувствието й. Неблагоприятното събитие оказва влияние най-вече върху емоционалната стабилност на личността, сенсибилизирайки я, и заедно с физическите болки от травмата на крака и ограниченото придвижване променят изначално стабилната реактивност на индивида, снижавайки ресурсите й за справяне със стреса при променените условия на живот.Към момента на обследването ищцата е споделила, че се чувства по-добре, в сравнение с месеците след събитието, но все още състоянието й не е възстановено, по отношение на мобилност и физическа издръжливост, което възпрепятства връщане към трудова заетост и ограничава и голяма част от социалните активности. Откроява се чувството на несигурност и опасения за здравето след събитието. В преживяванията се идентифицират депресивност, потиснатост и емоционална лабилност, несигурност и усещане, че е увредена и няма да се възстанови.Посочило е ,че катастрофата е неочаквано травматично събитие водещо след себе си до определен тип реакции с характеристиките на Остра стресова реакция, разгърнала се непосредствено след инцидента, в причинна връзка с преживения стрес, включващ и причинената болка от фрактурите. След първоначална фаза на „зашеметеност” се наблюдават високо ниво на тревожност, паника, опасения, свръхактивност или пълна пасивност. В конкретния случай обаче, инцидента води до промяна в начина на живот - хоспитализиране, оперативна интервенция придружена с болка и обездвижване, необходимост някой да се грижи за нея. Събитието предизвиква силни и неочаквани физически и психически натоварвания, които водят до физиологични, емоционални и поведенчески реакции на лицето в новата и променена ситуация - адаптационни реакции с тревожно депресивен фон (описани във въпрос 1). Типът и продължителността на адаптационната реакция към променените условия на живот е различен, като в повечето случаи симптомите са с продължителност от три до шест месеца в зависимост от конкретните възрастови и личностови особености, семейната и социалната подкрепа, ползваната специализирана психиатрична или психологична помощ. В болшинството случаи завършва с оздравяване, но е възможно някои от оплакванията да персистират по-дълго от година, като с течение на времето отслабват.При ищцата като реакция на психотравмиращото събитие, в рамките на адаптационното разстройство са се отключили най-вече тревожност, депресивни преживявания, разстройства на съня, страх да не остане увредена, загуба на увереност, чувство за несигурност, повтарящи се картини от събитието, липса на активност, обусловени от преживения физически и психически стрес. Сами по себе си тревожните и страхови чувства и преживявания, регистрирани след събитието се преработват успешно и без намесата на специализирана помощ и зависят от личностовите особености и ресурсите за справяне, които в случая са устойчиви, но зависими от процеса на възстановяване и връщане към обичайното социално функциониране от преди събитието. Факторите на средата /семейство, близки/ са благоприятни и оказват своето позитивно въздействие за отработване на травмата. За търпените от ищцата болки и страдания са сочени гласни доказателства.Разпитани са двама свидетели.Показанията на дъщеря й Д. Р., съдът намира за достоверни , независимо от родствената връзка между тях , досежно оперативните интервенции търпените болки , залежаването в продължение на три месеца, нуждата от чужда помощ в ежедневното обслужване на същата, получени при залежаването декубитални рани и такива от поставения й катетър.За трудностите в психоемоционалното й състояние , за плачът , за депресивните изживявания, неудобството и срама от невъзможността да се справя сама с ежедневни задачи , които преди е вършила с лекота, за продължаващите трудности по нейното придвижване в пространството. Св.А.И. Д., етърва на ищцата, с която живеят в къщи-близнак също сочи за търпените силни физически болки и страдания от Ф., за безсънните нощи, в които мислела за катастрофата, за трудното придвижване понастоящем и необходимостта от чужда помощ и помощни средства , за невъзможността й въпреки желанието да се върне на робота. Сочени са и гласни доказателства във връзка с поддържането на пътя на който е настъпило ПТП на 17.02.2025г.Св.М.Д., производствен директор в „Строймонтаж“ ЕАД, който ползвайки бележки е заявил в показанията си, че дружеството в което работи има сключен договор с АПИ за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на област Разград и по силата на длъжността, която заема отговаря за цялостната организация.Предвид на това ,че АПИ се явява техен възложител, то дружеството следва тяхната нормативна база ,свързана с поддържане на републиканската пътна мрежа при зимни условия, а именно Технически правила и изисквания за поддържане на пътища, издадена от Национална агенция пътна инфраструктура от София, 2009г. Сочи,че съгласно този алманах, в таблица 23.2.1, където са регламентирани нивата на зимно поддържане на републиканските пътища, въпросния път, където е настъпило събитието и степен на поддържане ниво 1 или 2 с ниво на зимно поддържане Б. Съгласно тези изисквания при снеговалеж допустимата дебелина на снега, която може да допусната е 5 см. Максималният срок за провеждане на мероприятия със зимната хлъзгавост е до три часа. След справка в журналите на дружеството свидетеля установил,че в 11ч. на обяд излязъл автомобил с рег. № ••, оборудван с пясъкоразпръскващо устройство за борба с хлъзгавината и гребло за снегочистене, като двете операции се извършвали едновременно. Греблото, което е в предната част на МПС-то изчиства снега, а пясъкоразпръскващото устройство отзад третира против хлъзгавина. След 11ч. снеговалежа спирал. Около 17ч. започнал нов снеговалеж. В 17:35ч. от базата им излязъл автомобил за поредната обработка, която включвала разриване на пътното платно от навалелия сняг и за обработка против зимната хлъзгавина. Според негови колеги, които посетили мястото, снегът бил около 2-3 см. и не е имало лед. Според св.П. Х., служител на АПИ, ОПУ-Разград, който в деня на инцидента е отговарял за пътя, където е станало ПТП снеговалежа бил спрял до обяд, пътищата били обработени, но след три часа следобед започнал нов снеговалеж, който се засили към 16ч. и последвало обаждане към фирмите да обработват участъците си. В този ден правил частичен обход на пътя. Не е спорно между страните, че ищцата, чрез пълномощник е заявила обезщетителната си претенция пред ответника на 17.04.2025г. както за неимуществени, така и за имуществени вреди, но в по-малък от претендирания сега размер за последните, а именно 4714,80 лева. Налични са по делото й разходооправдателни документи за сторени разноски от нея по лечение в размер на 6 514,80 лева. Въз основа на приетото до тук от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи: За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: Д.ие (действие или бездействие), противоправност на Д.ието, вреда, причинна връзка между Д.ието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между Д.ието на деликвента и вредоносния резултат. Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, . В случая по отношение на виновния водач Д. Ф. по НОХД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е одобрено постигнато споразумение, по силата на което подс.Д. С. Р. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което й е наложено съответно наказание, с което по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно две лица, едното от които е и ищцата, Ф. Д., на която конкретно са причинени субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост-счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване 6-8 месеца и счупване на дясна пубисна кост на таза, което причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник със среден срок за възстановяване 2-3 месеца. По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за гражданския съд е установено обстоятелството, че Д. С. Ф. е извършила посоченото в споразумението действие, като поведението й е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в ЗДвП задължителни норми, което е законът скрепява с наказателна санкция. Налице е установено противоправно виновно поведение от страна на водача на застрахования автомобил „Форд Фиеста“, причинени на ищцата вреди и причинна връзка между тях. Доколкото застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника ОЗК Застраховане“АД, гр.София. САТЕ изготвена по делото също, както и в наказателното производство заключава ,че при установения механизъм на ПТП, вината за настъпване на същото е на водача на автомобила, застрахован при ответника, с конкретно посочените по-горе от фактическа страна нарушени норми на Закона за движение по пътищата. Вещото лице е категорично ,че данните сочат за това ,че ищцата е пътувала при инцидента с поставен предпазен колан. От СМЕ, изготвена по делото и приета от съда като компетентна и обосновано се установява ,че на Ф. Д. вследствие на ПТП от 17.02.2025г. са причинени счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост и счупване непосредствено под масивите на дясната бедрена кост, счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост, травматичен шок, кръвоизливи под конюнктивата на дясната очна ябълка, ожулвания в дясната тазобедрена област.Супването на дясната бедрена кост обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца.Счупването на горното и долното рамо на дясната срамна кост, сами по себе си, обуславят трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца.Сам по себе си травматичният шок обуславя временно разстройство на здравето опасно за живота.Останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.При проследените от вещото лице две оперативни интервенции, различни по сложност и наложителни , извършени в гр.Разград и гр.Плевен и извършения преглед на ищцата , при който е установило наличието на един продължителен възстановителен процес, при който понастоящем ищцата се е възстановила по отношение на травматичния шок и счупването на дясната срамна кост, но по отношение на тежкото счупване на дясната бедрена кост процесът не е завършил и при неяь е налице накуцваща походка, ограничено сгъване-разгъване, отвеждане и привеждане и ротация на дясната тазобедрена става, придружени с болка, като и за в бъдеще ищцата ще продължава да ползва помощни средства, като точния срок за ползване не може да бъде определен, порради което въпруки следваните до сега препоръки от лекар ще са необходими и последващи рехабилитации, контроли прегледи при специалист ортопед-травматолог и оперативно лечение - алопластика на тазобедрената става. Соченото от експертизата ,че непосредствено след получаване на гореописаните травматични увреждания е налице болка, нарушена функция, невъзможност за предвижване в пространството, във връзка с установеният травматичен шок е било налице временна опасност за живота й, а след изписването е било налице невъзможност за предвижване в пространството самостоятелно, като първоначално се е налагала помощ от друго лице за извършване на ежедневните нужди се подкрепя от сочените от ищцата гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Д. и Д. Ф., които са били лицата подпомагили ищцата в нейното ежедневие през първите месеци след инцидента. Същите свидетелстват и за психологическата промяна в живота на ищцата , наред с изгивените физически болки и стрес , за пълната промяна в начина й на живот , за невъзможността й да върши нещата ,които е правила сама преди инцидента, както и да се върне на работата, която е обичала и работила. За невъзможността да спи, мислите за катастрофата. Съдът кредитира в цялост и заключението по назначената , изслушана и приета СПЕ , съгласно което при ищцата е налице състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране, които възникват след значима промяна в начина на живот и в периода на адаптация към възвръщане на двигателната активност и самостоятелност, възстановяване от тежките травми и справяне с развилите се последици свързани с ограничените движения, затруднена активност, бързата уморяемост и др., като пряка последица на стресогенното жизнено събитие. С оглед на горните факти по делото е доказано, че в следствие на пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. В конкретния случай при определяне размера на обезщетението следва бъдат взети предвид получените травми от Ф. Д. в тяхната цялост , така както са посочени по-горе от в.л. по СМЕ и то преди всичко двете счупвания , съответно в счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост и счупване непосредствено под масивите на дясната бедрена кост, счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост, и кнай-вече невъзстановеното към настоящия момент счупване на бедрената кост , въпреки претъпените операции, наличието на куцаща походка, невъзможността за извършване на движения с десен долен крайник в пълен обем и ползване на помощни средства, както и необходимостта от последваща операция на тазобедрена става.Самото произшествие и последиците от него са дали отражение и върху психиката на ищцата, която е променила съществено досегашния си начин на живот и преживява последиците от него и към настоящия момент. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, обосновават по-висок размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от обичайното такова. Именно този по-висок размер справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би компенсирал ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Затова, отчитайки броя на травматичните увреждания, състоянието на ищцата по време и след произшествието във възстановителния й период, както и отражението, което произшествието е дало върху физическото и психичното състояние на ищцата, съобразявайки се с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 102 258, 38 евро /с левова равностойност 200 000, 00 лв. / справедливо ще обезщети ищцата за претърпените вече и бъдещите неимуществени вреди, вследствие на инцидента от 17.02.2025г., поради което предявеният иск в тази му част следва да бъде уважен за посочения размер, както е и предявен. По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди. От събраните по делото доказателства се установява, че Ф. Ш. Д. е сторила общо разходи по лечението си в размер на 6 514,80 лв., като всички те са свързани с травматичните увреждания от ПТП и са били необходими с оглед конкретиката на същите, поради което предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в цялост в размер на 3 330,96 евро. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което е основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради пътуването й в автомобила без поставен предпазен колан. В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото доказателства, гласни, САТЕтози съд намира, възражението за съпричиняване за недоказано, поради което на ищцата ще се дължи обезщетение за неимуществени вреди в посочения по-горе размер, без намаляване. По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД: Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от 17.03.2025 г. – датата, на която застрахователя е уведомен за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане. По отношение обаче на претърпените имуществени вреди законна лихва ще следва да се присъди ,считано от датата на завеждане на исковата молба в съда,30.07.2025г., предвид пълното конкретизиране на предвидения размер на тези вреди именно с исковата молба На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички суми следва да се присъдят в евро, изчислени по курса, посочен в чл. 5 от същия закон. По отношение на разноските: Ищцата претендират присъждане на разноски по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. От същия е видно, че претенцията й е за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представен договор за правна помощ, сключен на посоченото основание. С оглед уважените искове, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 4 000, 00 евро с ДДС, което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищцата – адв. Н. Н. Д. , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доколкото ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РОС сумата от 4 223, 63 евро, дължима държавна такса , съобразно размера на уважените в цялост искове и 1175,65 евро, разноски за вещи лица от бюджетните суми на съда. Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд