Решение № 478 от 16.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 328/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК вр. чл.93 ЗМГО. С Решение № 101 от 18.01.2024 г., постановено по т.д.№ 2284/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-12-ти състав, е отхвърлен предявения от ТЪРГОВСКО- ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Бутилираща компания Хисар“- гр.София срещу „Хисар Милениум“ ЕООД иск с правно основание чл.93 от ЗМГО за установяване, че минерални води от находище „Старо Железаре“, с. Старо Железаре, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежават установените качества и особености на Хисарска минерална вода, като е осъдил ищеца да заплати в полза на ответника сумата от 3 100 лв. адвокатско възнаграждение. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК решението е обжалвано от ТЪРГОВСКО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Бутилираща компания Хисар“- гр.София, като са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че качествата и свойствата на добиваната от ответника вода съответстват на тези, установени в Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. на Министерството на околната среда и водите, при отчитане на естествените отклонения /флуктуации/ от 20% в различните състояния и сезони. Минералните води, добивани от находище „Хисаря“, се различават съществено от качествата и характеристиките на минералните води, добивани от находището на с. Старо Железаре, като тези, добивани от находище „Старо Железаре“, не притежават установените за местността Хисаря качества и особености. Поради това, вписването на „Хисар Милениум“ ООД като ползвател на географско указание „Хисарска минерална вода“ се явява незаконосъобразно. Съгласно Заповед № РД- 1012/27.09.2004 г. на министъра на околната среда и водите, минерална вода „Хисаря“ се характеризира като слабо минерализирана /М=0, 250-0, 300 г/л/, с алкална реакция /рН 8.6-9.0/, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви /H2SiО3=52-60 мг/л/и флуорни /F=4, 0-5, 0 мг/л. Сочи, че съставът на водата извън посочените граници, определени със заповедта на МОСВ, какъвто е случаят с минералната вода, добивана от ответника в находището на с. Старо Железаре, сондаж № 2 и сондаж № 4, води до извод, че същата не притежава установените качества и особености на Хисарската минерална вода, на основание чл.89, ал.2 от ЗМГО във връзка с чл.93 от ЗМГО. Твърди, че от представените официални писмени документи - сертификати относно съдържанието, качествата и свойствата на минералните води, добивани от ответника чрез сондаж № 2 и сондаж № 4 се установява, че минерализацията на водите превишава определената такава със заповедта на министъра на околната среда и водите /съответно 332/317 мг/л и 333/322 мг/л за Сондаж № 2 и за Сондаж № 4/; отсъства сулфатният йон, поради което водата не може да бъде определена като сулфатна. Съдържанието на силиций, определено с обсъжданата заповед, също е превишено във водите, добивани от ответника в сондаж № 2 и сондаж № 4, а съдържанието на флуор, определено в обсъжданата заповед, е в по-ниски количества във водите, добивани от ответника сондаж № 2 и сондаж № 4. Минералните води, добивани от ответника, не отговарят и на алкалната реакция, определена в заповедта по чл.54, ал.2 от ЗМГО. Предвид на изложеното, се прави извод, че минералните води, добивани от ответника чрез сондаж № 2 и сондаж № 4 не отговарят на качествата и особеностите на хисарската минерална вода, определени със Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.54, ал.2 във връзка с чл.51, ал.З от ЗМГО /отм./. Допълва, че от приетото по делото заключение на съдебната експертиза, изготвена от инж. И. Б. се установява, че основните разлики в състава на водите, добивани от ищеца и от ответника, се наблюдава в общата минерализация, съдържанието на флуорид и сулфат. Изтъква, че видно от доказателствата по делото е, че водата, добивана от ответника се определя като ниско минерализирана и с наличие на хидрокарбонатни, натриеви и флоурни йони и на метасилициева киселина, от което следва, че въпреки наличието на сулфатен йон в минимални количества, същата вода не може да се определи като сулфатна. Хисарската минерална вода се определя като хидрокарбонатна-сулфатно-натриева в заповедта на централното ведомство Министерство на околната среда и водите № РД- 1012/27.09.2004 г., а в представените от ответника по делото сертификати минералната вода, добивана в находището на с.Старо Железаре, сондаж № 2 и сондаж № 4, е определена като хидрокарбонатно-натриева и силициева, поради което следва да се състави извод, че същата се различава по характеристиките си съществено от определените качества и особености за Хисарската минерална вода, дефинирани в заповедта на МОСВ. Твърди се, че съдът неправилно не е кредитирал изцяло заключението на обсъжданата експертиза и при постановяване на решението си не е взел предвид констатациите на вещото лице относно съдържанието и състава на минералните води, добивани от ищеца и от ответника. В допълнение се сочи, че дори и да се възприеме извода на съда, че в границите на химичния състав на Хисарската минерална вода, определени в заповедта на МОСВ, не е отчетена естествената флуктуация на водата /20 %/, отново се налага извод, че по четири от петте показателя, посочени в заповедта и изведени като определящи качеството и особеностите на Хисарската минерална вода /алкална реакция, съдържание на сулфатен йон, съдържание на силиций и флуор/, водата, добивана в находище „Старо Железаре“, сондаж № 2 и сондаж № 4, излиза извън тези граници, а именно: липсата на сулфатен йон, алкалната реакция, съдържанието на силиций и флуор. Намира за неправилни изводите на съда, че доводът, основан на липсата на функционална връзка между географската среда, е ирелевантен в хода на настоящото производство, тъй като след като границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му и след като при определяне на границите на географското място в обсъжданата заповед № РД- 1012/27.09.2004 г. находището, от което добива вода ответникът- находище „Старо Железаре, както и стопанисваните от него сондажи - Сондаж № 2 и Сондаж № 4 не са посочени в границите па географското място, доказана се явява исковата молба и в частта, че сондажите не попадат в определените по реда на чл.54, ал.2 от ЗМГО /отм./ граници. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен, а при условията на евентуалност да бъде установено, че бутилираната от ответника минерална вода е загубила своите качества в период, последващ вписването на „Хисар Милениум“ ООД като ползвател на наименованието за произход. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Хисар Милениум“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна, като са изложени подробни съображения. Сочи, че жалбата съдържа неоснователни и/или неотносими оплаквания и доводи, базирани на неверни, недоказани и/или неотносими фактически твърдения. На първо място твърди, че в заповедта на МОСВ четири от показателите на водата са дадени с числови стойности, и по-конкретно, чрез референтен диапазон. Съотношението между крайните стойности при три от показателите (75%), а именно pH, метасилициева киселина, флуориди, не е 20%, както твърди ищецът, (а съответно 17, 15 и 25%) и опровергава твърдението, че посочените в заповедта стойности включват естествената флуктуация от 20%. На следващо място изтъква, че ищецът е вписан като първи ползвател на процесното ГУ въз основа на Протоколи №119/1993 и №75/1991 на Националния център по физикално лечение и рехабилитация в Овча Купел. Те установяват, че стойностите на общата минерализация на водата на ищеца са съответно 257, 3 и 246, 6 mg/1, което е извън интервала в заповедта на МОСВ. Стойността на метасилициевата киселина (60, 6 mg/1, видно от протокол 119/1993), е също извън интервала за този показател в заповедта на МОСВ. От горното следва, че ако диапазоните на стойностите на четирите показателя в заповедта на МОСВ бяха „твърди“ и включваха и 20% сезонна флуктуация, процесното ГУ 178 нямаше да бъде регистрирано, защото ищецът нямаше да бъде вписан като ползвател. В допълнение сочи, че стойностите на три от показателите, дадени в заповедта на МОСВ с диапазон на водата на ищеца, са почти през цялото време извън „твърдите“ граници на диапазона. Прави извод, че посочените в заповедта диапазони са референтни и не включват естествени сезонни и други отклонения от 20%, които следва да се съобразят отделно, поради това свойствата и особеностите на водата се характеризират чрез посочване на средни референтни интервали на стойностите —на съответния показател или чрез наименованието на елемент/съединение, което присъства в нея в значимо количество („хидрокарбонатна“, „хлорна“ и пр.). Поради своето естество, минералната вода не може да се характеризира с конкретна средна стойност на показателите, тъй като те варират в широка лента около референтните стойности (и в двете посоки). Прието е отклонение от 20% от средните референтни стойности, (както е посочено в Протокол 119/1993 на НЦФЛР). Твърди, че бутилираната от "Хисар Милениум“ ЕООД минерална вода притежава качествата и особеностите, установени за процесното ГУ, както към датата на вписването на ответника за ползвател, така и в последващите периоди. Стойностите на общата pH, обща минерализация, дилиция (под форма на метасилициева киселина) и флуориди са в рамките на допустимите естествени отклонения от средните референтни стойности, посочени в заповедта на МОСВ. Намира твърденията, че водата на ответника се различава от водата на ищеца, базирани на заключението на в.л. Б. за неотносими. Изводите на в.л. Б. са неотносими към предмета на делото, тъй като изводите на вещото лице се базират на сравнение между стойностите на показателите на водите, бутилирани от ответника, с тези на водите, бутилирани от ищеца, а не с референтите стойности, определени за процесното ГУ 178. Освен това, вещото лице не е работило по доказателствата в папката на делото, взело е предвид само данни от анализи от последните 10 години и е работило на база на усреднени резултати, а не тези в досието на процесното ГУ. Сочи като неверни твърденията на ищеца, че „сулфатът отсъства от съдържанието на водата, добивана от ответника, както и че сулфатният йон бил в „минимално количество“. Данните по делото водят до логически извод, че сулфатите във водите на ищеца превишават силно допустимите референтни стойности, определени за процесното ГУ, а не че сулфатите „отсъстват“ или са в „минимално количество“ във водата на ответника. По отношение твърдението на ищеца, че под „околностите па град Хисаря“ се разбирало само кварталите Момина баня, Веригово и Миромир сочи, че към датата на регистриране на процесното ГУ Веригово и Миромир са част от гр. Хисаря, а не са негови околности. Самият град Хисаря е съставен чрез обединение на с. Хисаря и с. Момина баня малко по-рано с указ 546/11.09.1964 г. на Президиума на НС. Прави се извод, че под „околностите на града“ се разбира територия, която е извън града, но в близост до него, каквато е местността, където се намират сондажи № 2 и №4, собственост на община Хисаря, които ответникът експлоатира въз основа на концесионен договор с общината. В заключение изтъква, че ответникът е вписан като четвърти ползвател на процесното ГУ „Хисарска минерална вода“ с решение от 15.04.2005 г. въз основа на заключения на Директора на СБФТР към MЗ и ръководителя на Химичната лаборатория на СБФТР относно характеристиките на водата на ответника и според тях минерална вода от сондаж 2 и сондаж 4 на водоизточник Cт. Железаре е изследвана многократно в Акредитираната лаборатория за анализ на минерални води към СБФТР - Овча купел и е установено, че има физико-химична характеристика, сходна на всички води в Хисарския регион и може да бъде причислена към типа на минералните води от Хисаря“. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено. Претендира разноски. Апелативен съд-София, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: От фактическа страна: Производството пред СГС е образувано по искова молба на ТЪРГОВСКО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Бутилираща компания Хисар“- гр.София против „Хисар Милениум“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че ищецът е регистрирал наименование за произход "Минерална вода Хисар", заявено на 22.12.1993 г. и регистрирано на 13.06.1994 г., като за извършената регистрация е издадено Свидетелство за наименование за произход № 178-1 от Института за изобретения и рационализации на Народна Република България, съгласно което за място на произход на минерална вода е определено: изворите в гр. Хисар и околностите му, които са на територията на землището на гр. Хисар с неговите квартали Момина баня, Веригово и Миромир. Изложил е, че минералната вода се добива и бутилира въз основа на Договор от 12.02.1999 г. за предоставяне на концесия за минерална вода от находище на минерална вода "Хисаря", гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 1 и сондаж № 7, сключен между Република България чрез министъра на околната среда и водите и ТЪРГОВСКО- ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Бутилираща компания Хисар“. Твърди, че ответникът е регистриран ползвател на наименование за произход „Хисарска минерална вода“, съгласно регистрация от 15.04.2005 г., с регистрационен номер 178-04 в Регистъра на географските означения на Патентното ведомство, като регистрацията е за същия клас стоки – клас 32: минерална вода. Сочи, че съгласно копие от Държавния регистър, в графа „Страна, област, местност на производство“ е посочено като минерален водоизточник - сондаж № 2 и сондаж № 4 в землището на с.Старо Железаре, община Хисаря, Пловдивска област, което се намира на разстояние 5.2 км югозападно от центъра на гр. Хисар, в местността „Влачище“ и 2.8 км североизточно от с. Старо Железаре, като минералният извор е собственост на община Хисар. Излага, че ответникът осъществява търговската си дейност като бутилира, съхранява, разпространява и предлага на пазара натурална минерална вода - „Натурална минерална вода Хисар”. Ищецът е изложил, че минералните води от находище „Хисаря“ имат следните характеристики: слабо минерализирани (М=0.250-0.300 г/л), с алкална реакция (pH 8.6-9.0), хидрокорбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви (52-56 мг/л) и флуорни (4.0- 5.0 мг/л), а минералните води от находище „Старо Железаре“ имат следните качества и свойства: хидрокарбонатно-сулфатна-натриева, със слабо изразена алкална реакция /рН 8.6/, с температура 29-30 градуса по Целзий. Обобщава, че по характеристики, минерален и химичен състав на минералните води, добивани от находище „Хисаря“, се различават съществено от качествата и характеристиките на минералните води, добивани от находището на с. Старо Железаре, като тези, добивани от находище „Старо Железаре“, не притежават установените за местността Хисаря качества и особености, включително и поради липсата на функционална връзка между географската среда - землището на Хисаря, евентуално, че бутилираната от ответника минерална вода е загубила тези качества в период, последващ вписването на „Хисар Милениум“ ЕООД като ползвател на наименованието за произход. С оглед на това е поискано, основание чл. 93 ЗМГО, да бъде признато за установено, че минерални води от находище „Старо Железаре“, с. Старо Железаре, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежават установените качества и особености на Хисарска минерална вода. Ответникът е оспорил исковата молба, като е изложил, че географското означение „Хисарска минерална вода“, регистрирано под № 178, е географско указание, а не наименование за произход, както твърди ищецът, тъй като наименованието за произход „Хисарска минерална вода“, регистрирано през 1994 г. под № 178, е пререгистрирано като географско указание, а вписаните ползватели на това наименованието за произход са били пререгистрирани като ползватели на географското указание „Хисарска минерална вода“. Посочено е, че доколкото територията на община Хисаря се свързва с наименованието Хисар/Хисаря, е обосновано минералната вода, добивана от водовземни съоръжения на територията на общината, да се назовава Хисарска минерална вода, ако има качествата и особеностите, които са характерни за тази вода, както е в случая. Излага твърдения, че водата от сондажи № 2 и 4 в с. Старо Железаре, община Хисаря е хипотермална, ниско минерализирана, хидрокарбонатно-натриева и силициева, съдържаща флуорид, без санитарно- химични и микробиологични признаци на замърсяване. Съдържанието на изследваните компоненти са в границите на нормите за минерални води, като отклонението в отделните показатели на водата от сондажи № 2 и 4 във времето не е по-голямо от отклонението, което се наблюдава при водата от другите водовземни съоръжения в географското място. С оглед на това счита искът за неоснователен. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.89, ал.2 ЗМГО качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се дефинират от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му, като по делото е представена Заповед № РД-1012/27.09.2004 г., съгласно която качествата или особеностите на минералната вода от находище „Хисаря“, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход, са следните: слабо минерализирани (М = 0, 250 -0, 300 г/л), с алкална реакция (РН 8, 6 – 9, 0), хидрокарбонатно – сулфакто-натриеви, силициеви (Н2SiO3=52-60 мг/л) и флуорни ( F = 4, 0 – 5, 0 мг/л). В тази връзка съдът е изложил, че за да е налице несъответствие на качества или особеностите, водите на ответника следва да са с характеристики различни от тези отразени в Заповед № РД1012/27.09.2004 г., при отчитане на диапазона на възможните флуктоации (20 %). При сравняване на релевантните стойности с тези, установени с издадените в полза на ответника през периода 2007-2020 г. сертификати, се установява, че те са в рамките на допустимото отклонение (20%), от което е направен извод, че добиваната и предлагана на пазара от ответника минерална вода притежава установените качества или особености, съответни на наименованието за произход. По отношение довода на ищеца, основан на липсата на функционална връзка между географската среда, съдът е счел, че това обстоятелство е ирелевантно в хода на производството, тъй като ответникът е регистриран ползвател на наименование на произход, с определени географски граници на водоизточниците му, които не могат да са предмет на настоящото дело. Правно значимо с оглед хипотезата на чл. 93 от ЗМГО е единствено дали стоката притежава установените качества или особености. По делото са представени Свидетелство за наименование за произход № 178-1 от Института за изобретения и рационализации на Народна Република България за „Минерална вода Хисар“; Сертификати геоложките и хидрогеоложки характерисики на водата добивана от сондаж №1, сондаж №7, за каптиран естествен извор „Банчето-Миромир“ и за каптиран естествен извор „ Чобан чешма“ за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., , 2015 г. и 2016 г., както и за сондаж №2 и сондаж №4 на находище на минерална вода „Старо Железаре“ за 2022 г., 2007 г., 2013 г., 2019 г. и за 2020 г.; Решение на Комисия за пререгистрация, назначена със заповед № 149/11.06.2001 г. на председателя на Патентното ведомство от 05.12.2001 г. за пререгистриране на наименование за произход минерална вода Хисар като географско указание; Експертно заключение относно съответствието на минералната вода от сондажи № 2 и № 4 в находището на Старо Железаре с географското наименование и мястото на произход; Писмо от Акредитирана лаборатория за анализ на минерални води към НСБФТР ЕАД към МЗ, съгласно което качествата на произведената и бутилирана вода от ответника отговаря по физико-химичен състав на водата, добита от водовземно съоръжение в с. Старо Железаре, община Хисар и че същата се определя като Хисарски тип вода; Балнеологична оценка №178/19.06.2020 г. на минералната вода, добита от водовземно съоръжение находище на минерална вода „Старо Железаре“, издадена от министъра на здравеопазването; Балнеологична оценка №64/19.06.2017 г. на минералната вода, добита от водовземно съоръжение каптиран естетсвен извод „Банчето миромир“ на находище на минерална вода „Хисаря“, издадена от министъра на здравеопазването свидетелство за използване на географско указание, издадено в полза на ответника; Удостоверение, издадено от Община Хисар за извършване на производствена дейност на територията на общината. В представената по делото Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. издадена на осн. чл.54, ал.2 от ЗМГ(отм.) на МОСВ, са определени специфичните качества и особеност на минералните води от находище „Хисаря“, гр.Хисаря, както и тяхната връзка с природните условия – геоложки строеж и хидрогеоложки особености, като са очертани и експлоатационните водоизточници. По делото е допуснато изслушването на съдебно-химична експертиза, която да установи характеристиките, минералния и химичен състав на минералните води, добивани от находищата, ползвани от ищеца и различават ли се те от качествата на водите, добивани от ответника в находището „Старо Железаре“, както и добиваните в находището в с. Старо Железаре минерални води, притежават ли качествата и особеностите на Хисарска минерална вода. В първата част на задачата, настоящата инстанция намира, че не следва да кредитира заключението, тъй като, както правилно е посочил и СГС, е извършено сравнението между качествата на водите, произведени от страните, на база обобщени резултати от изпитвания, проведени в СЛАМВ за периода 1993 -2022 г., част от архива на лабораторията, като настоящият състав счита, че качествата на водата на ищеца не се явява еталон за качествата на „Хисарска минерална вода“, като вещото лице не е сравнявало качествата на минералната вода от находището в с. Старо Железаре с релевантните за спора величини. В останалата част на заключението, което настоящата инстанция намира за обективно и компетентно изготвено, и обясненията дадени от ВЛ в о.с.з. на 03.02.2023 г., се сочи, че съдържанието на химическите елементите във водата и нейните свойства показва естествени отклонения (флуктоации) от 20 % в различните състояния и сезони. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл.85, ал.1 от ЗМГО под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание. Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори, а географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Най-съществената особеност при географските означения е връзката между качествата или свойствата на стоките и произхода им от съответна географска среда, като: при наименованията за произход специфичните характеристики на стоките се дължат изключително на географската среда, или предимно на нея – при комбинирано влияние на природни и човешки фактори, а при географските указания качеството на стоките, известността им или други техни характеристики може да се отдадат на техния географски произход, т.е. те могат да зависят от чисто природни фактори. Понятието географско означение е използвано от националния ни законодател както при регламентиране на административното производство за придобиване право на използване на географско означение и обхвата на това право, така и при очертаване на обхвата на правна закрила на географското означение, като обект на интелектуалната собственост, в категорията индустриална собственост. Съгласно чл.89 ЗМГО, право на заявяване има всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености, като границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му. В чл.90 от ЗМГО е посочено, че регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател, а вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Съгласно чл. 93 ЗМГО, вписването на ползвател се отменя по искане на всяко лице, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености. В настоящото производство от представените писмени доказателства се установява, а и няма спор между страните по делото, че ищецът е регистрирал процесното географско означение и е вписан като първо ползвател на същото, а ответникът е вписан като 4 по ред ползвател; че на 05.12.2001 г. е извършена пререгистрация на регистрираното наименование за произход Минерална вода Хисар, като географско указание; че в полза на страните са издадени свидетелства за използване на географско указание; че и ищецът, и ответникът осъществяват производствена дейност по бутилиране на натурална минерална вода. Спорно между страните е добиваната и предлагана на пазара от ответника минерална вода притежава ли установените качества или особености, съответни на наименованието за произход, налице ли е обективна и функционална връзка между географската среда, от която произхожда минералната вода и нейните характерни качества и свойства. Анализът на правната регулация на обществените отношения детерминира наименованието за произход като комплекс от същностни качества на стоката, дължащи се на конкретния географски произход и производствени традиции, като такива качества могат да бъдат постигнати не само от един производител, съответно - ползвател на географско означение. Видно от легалната дефиниция на понятието, иманентен белег на защитения обект е съществуването на обективна връзка между конкретната географска среда и спецификациите на произхождащия от тази среда продукт. В този смисъл, за да съществува годен обект на закрила, следва да е налице доказана пряка релация между уникалните качества на стоката и мястото на производство. Съгласно т.98. (нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) от ЗВ, "находище на минерална вода" е подземно водно тяло или част от него, съдържащо минерални води, еднотипни по химически състав и свойства. Съгласно решение от 24 юни 2015 г. по дело С-207/2014 във връзка с преюдициално запитване за тълкуване на чл. 8 от Директива 2009/54/ЕО понятието "натурална минерална вода от един и същ извор", съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, трябва да се тълкува в смисъл, че означава натурална минерална вода, която е експлоатирана от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище, ако на всички тези естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността тази вода притежава идентични характеристики с оглед на критериите, посочени в приложение I към споменатата директива, и тези характеристики остават постоянни в рамките на естествената флуктуация. Във връзка със спорните по делото обстоятелства, настоящият състав на въззивната инстанция изцяло споделя мотивите, изложени в обжалваното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. На първо място, съдът намира, че след като законодателят е предвидил в чл.89 от ЗМГО, че границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му, а право на заявяване има всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, както и като се вземе предвид, че ответникът е регистриран ползвател на наименование на произход, с определени географски граници на водоизточниците му, то в настоящото производство не следва да се извършва преценка относно функционална връзка между географската среда и качествата на водата. Всяко физическо или юридическо лице, което произвежда определена стока в дадено географско място и тя отговаря на установените качества или особености, имащи пряка връзка с коментираната географска среда, може да подаде заявка за вписване като ползвател на вече регистрирано географско означение. Правото на ползване върху съответно географско означение може да бъде придобито от множество лица, чиито брой не може да бъде лимитиран, доколкото множество лица могат да извършват производствена дейност в определено географско място. Законът за марките и географските означения предоставя нормативна опция на всеки правен субект, който има право на заявяване да има аналогичната възможност и за вписване като ползвател на регистрирано географско означение. Съгласно чл.95, ал.3 от ЗМГО, заявката трябва да съдържа искането за регистрация; името и адреса на заявителя; наименованието за произход или географското указание; номер на класа и списък на стоки и класове по МКСУ; описание на границите на географското място, и описание на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход, като към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 89, ал. 2 и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място. Под географско място се разбира страната, районът или определената местност. С оглед на това, при преценката на представените от страните доказателства се установява, че находището в с. Старо Железаре е на територията на община Хисаря. Видно е, че Минерален извод в с. Старо Железаре е публична общинска собственост на община Хисар. Видно е, че във връзка с подадената от ответника заявка са представени пред Патентното ведомство удостоверение от Ощинска администрация гр. Хисар, че заявителят упражнява производствена дейност в определеното географско място, както и два броя карти на географското място, спрямо които е извършена от централното ведомство проверка за съответствие. В процесния случай се касае за географско указание, а не за наименование за произход, поради което и връзката с географското място или липсата на човешки фактор при географското указание позволява по-широко определяне на границите на географското място. Действително в процесната заповед № РД1012/27.09.2004 г., издадена от министъра на околната среда и водите, са посочени границите на находището на минерална вода „Хисаря“, като сред експлоатационните ресурси на находището не са вписани сондаж № 2 и № 4 в находището на с. Старо Железаре, но това означава, че находището на минерална вода „Хисаря“ включва посочените сондажи и КЕИ, но не и че минералната вода, която притежава същите качества като посочените в заповедта, но се извлича от ответника от друга част на района, друго място за водовземане, попадащо в района на община Хисар, не притежава качествата на хисарската вода. Напротив, от представените писмени доказателства се установява още, че качествата на минералната вода, извличана от вписаните в заповедта ресурси се доближава или се различава незначително от качествата на водата, извличана от находището в с. Старо Железаре, сондаж № 2 и сондаж №4, който според въпрос ще бъде разгледан по-долу. На следващо място досежно обстоятелството притежава ли минералната вода, произвеждана от ответника, качеството на регистрираното географско указание, настоящата инстанция намира следното: Съгласно Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход, са следните: слабо минерализирани (М = 0, 250 -0, 300 г/л), с алкална реакция (РН 8, 6 – 9, 0), хидрокарбонатно – сулфакто-натриеви, силициеви(Н2SiO3=52-60 мг/л) и флуорни( F = 4, 0 – 5, 0 мг/л). Както е посочил и СГС, при съпоставка релевантните стойности с тези установени със Сертификати №61 и № 62 на МЗ през различните години (2007 г.; 2013 г.; 2019 г.; 2020 г.) за минерална вода от сондажи № 2 и № 4 на водоизточник с. Старо Железаре, община Хисаря през периода 2002-2020 г., се установява, че те са в рамките на допустимото отклонение (20%), като за Сертификат № 62/ 2020 г. (сондаж 4) те са: Обща минерализация в mg/l – 322(Слабо Минерализирана); pH - 8. 52; F Флуорид в mg/l - 2, 96; H2Si03 - 64. 73 мг/л; а за Сертификат 61/2019 г. (сондаж 2) са: Обща минера лизация в mg/l – 317(Слабо Минерализирана); pH - 8. 49; F Флуорид в mg/l - 2, 96; H2Si03 64. 73 мг/л. В подкрепа на твърдението, че добиваната и предлагана на пазара от ответника минерална вода притежава установените качества или особености, съответни на наименованието за произход, е и Протокол №119/09.06.1993 г. за изследване на минерална вода, изготвен от химическата лаборатория за анализ на минерални води към Национален център по физикално лечение и рехабилитация, в който е посочено, че към посочената дата характеристиката на водата от водоизточник Хисар, сондаж 7 е хидрокарбонатно-сулфатна, натриева, съдържаща флуорид. Видно е още от Балнеологична оценка №64/19.06.2017 г., че минералната вода, добита от водовземно съоръжение КЕИ „Банчето миромир“ на находището на минерална вода Хисаря, който КЕИ е вписан в издадената на 27.09.2004 г. от министъра на околната среда и водите заповед като експлоатационен ресурс, е също хидрокарбонатно- сулфатна, натриева, флуорна. От това може да се направи извод, че качествата на водата са с променливи характеристика, като могат да варират в допустимите 20 % отклонение от посочените в заповедта референтни стойности, което не води до извод, че стоките не притежават качествата и свойствата на регистрираното географско указание. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че минералната вода от находище „Старо Железаре“, с. Старо Железаре, община Хисаря, сондаж № 2 и сондаж № 4 не притежават установените качества и особености на Хисарска минерална вода, поради което и при съвпадение крайните изводи на двете инстанция, въззивната жалба, подадена от ТЪРГОВСКО- ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Бутилираща компания Хисар“- гр.София се явява неоснователна, а обжалваното с нея решение- правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора, в полза на „Хисар Милениум“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски, сторени в настоящото производство в размер на 2 500 лв. Воден от горното, Софийският апелативен съд, 15-ти състав