Решение № 1047 от 13.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 3/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на Х. И. А. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-4537-000014 от 08.12.2025 г., издадена от И. Г. Р., на длъжност полицейски инспектор към РДГП Смолян, ГПУ Ново село. Жалбоподателят счита обжалваната Заповед за издадена от некомпетентен орган. Не ставало ясно от съдържанието на заповедта на каква длъжност е назначен издателят й. Не било ясно и от коя от точките на Заповед №3282з-5208/18.09.2025г. на Директора на Главна дирекция „ГП“, административния орган черпи правомощия. Отделно от това в хода на административното производство били допуснати редица съществени нарушения на административнопроизводствените правила и оспореният акт противоречал на материалния закон. В допълнителна молба, процесуалният представител на жалбоподателя, а именно адв.И. А. Д. е изложил мотиви, че в АУАН и процесната ЗППАМ липсвало описание на изпълнителното деяние, което пък било съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на атакуваната заповед. В тази връзка се иска съдът да отмени атакуваната заповед и да присъди разноски. Ответникът, полицейски инспектор към РДГП Смолян, ГПУ Ново село, не ангажира становище по жалбата. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 07.12.2025г. от Г. Х. К., на длъжност командир на отделение при ГПУ Ново село, в присъствието на свидетеля К. П. Ш. и М. К. Т., последните двамата служители в РДГП Смолян, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД №917014, срещу Х. И. А. от [населено място], за това, че на 07.12.2025г. около 15.00 часа, на път ІІІ-597 при км.30+160, общ.Л., в посока от [населено място] към [населено място], управлява МПС „Тойота Рав 4“ с рег.№[рег. номер]. при проверката се установило, че Х. И. А. е лишен от правото да управлява МПС, по административен ред със ЗППАМ №25-0351-00097/19.07.2025г., на осн.чл.171, т.1 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.150а от ЗДвП. Като доказателство са иззети СРМПС II част №010811132 и 2 броя табели регистрационен номер [рег. номер]. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетелите и от нарушителя Х. И. А., който срещу подпис на 07.12.2025г. е получил екземпляр от АУАН, без да посочи възражения по него. Като част от административната преписка по делото е представена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0351-00097/19.07.2025г., издадена от Г. В. Д. - младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с която на основание чл.171, т.1, б.„Б“ от ЗДвП на Х. И. А. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“ и отнет документ – СУ МПС №283933554. В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок по административен и съдебен ред. Под текста на заповедта е попълнена разписка, съгласно която на 13.08.2025г. същата е връчена на адв.Г. Г., пълномощник на Х. И. А.. От направената служебна справка в системата на Административен съд –Хасково, се установи, че последната ЗППАМ е потвърдена с Решение №7862/27.10.2025г. по административно дело № 20257260701504 / 2025 г. по описа на Административен съд –Хасково. Съдебният акт не подлежи на обжалване. С обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-4537-000014 от 08.12.2025г., издадена от И. Г. Р., на длъжност полицейски инспектор към РДГП Смолян, ГПУ Ново село, се налага на Х. И. А., с постоянен адрес в [населено място], принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Тойота РАВ – 4“ с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети: СРМПС II част №010811132 и 2 броя табели регистрационен номер [рег. номер]. Заповедта е обоснована с това, че Г. Х. К., на длъжност командир на отделение към РДГП Смолян, ГПУ Ново село, е съставил АУАН Серия АД №917014/07.12.2025г., против Х. И. А., като водач на МПС, за това, че на 07.12.2025г. около 15.00 часа, на път ІІІ-597 при км.30+160, общ.Л., в посока от [населено място] към [населено място], управлява МПС „Тойота Рав 4“ с рег.№[рег. номер]. при проверката се установило, че Х. И. А. е лишен от правото да управлява МПС, по административен ред със ЗППАМ №25-0351-00097/19.07.2025г., на осн.чл.171, т.1 от ЗДвП. Лицето управлявало процесното МПС „Тойота Рав 4“ с рег.№[рег. номер], което било негова собственост. С което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП– който управлява моторно превозно средство, след като СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Иззети са СРМПС II част №010811132 и 2 броя табели регистрационен номер [рег. номер]. Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, на 23.12.2025г. Х. И. А. е получил препис от съставената ЗППАМ срещу подпис. Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.01.2026г. в Административан съд -Хасково. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган. На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №3282з-5208/18.09.2025г. на Директора на Главна дирекция „ГП“, която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на Главна дирекция „ГП“, на основание Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., изменена и допълнена със Заповед №8121з-1389/07.10.2024г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил в (т.1.3) инспекторите VІ-V степен от ГПУ към РДГП да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.41 от ЗМВР и чл.39, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., изменена и допълнена със Заповед №8121з-1389/07.10.2024г. на министъра на вътрешните работи, Директорът на ГДГП е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Съгласно справка предоставена от „Човешки ресурси“ при РДГП –Смолян, И. Г. Р., заема длъжност полицейски инспектор VІ ст. в 04 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Ново село при РДГП-Смолян, като същият е държавен служител. С тази справка е удостоверено, че И. Г. Р. е полицейски орган измежду посочените в т.1.3от цитираната заповед - №3282з-5208/18.09.2025г. на Директора на Главна дирекция „ГП“, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта. Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Като правно основание за издаването ѝ в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“ В мотивите на процесната заповед е посочено, че на определена дата и място Х. И. А. управлява индивидуализиран лек автомобил, след като преди това Свидетелството му за управление на МПС е било отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП с цитирана с номера си ЗППАМ от 19.07.2025г. Така извършеното фактическо мотивиране на акта е напълно достатъчно за адресата на приложената мярка да разбере в коя от визираните в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП хипотези е наложена принудителната мярка Прекратяване на регистрацията на ППС, както и да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП. Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат. Съдът не споделя и доводите в жалбата, че в обжалваната ЗППАМ липсвало описание на изпълнителното деяние, което пък било съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на атакуваната заповед. Настоящият състав на съда намира, че изчерпателно в обжалваната ЗППАМ е описано изпълнителното деяние, което сочи на извършено от жалбоподателя нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДВП, както правилно е приел административния орган. Посочени са всички елементи от субективна и обективна страна на твърдяното нарушение, за което е бил издаден АУАН и на тази база е издадена обжалваната заповед. На първо място, обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на управлявания от него лек автомобил на практика не е спорно. Последното обстоятелство се доказва и от представената и приета по делото справка за регистрацията на процесното МПС. Това, че жалбоподателя е управлявал автомобила, преди да бъде спрян за проверка също не е спорно. Другото релевантно обстоятелство, че към датата 07.12.2025г. свидетелството за управление на МПС на Х. И. А. е било временно отнето, по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, се доказва с представената по делото ЗППАМ №25-0351-00097/19.07.2025г. и от извършената служебна справка от съда в системата на Административен съд –Хасково, от която се установи, че последната ЗППАМ №25-0351-00097/19.07.2025г. е потвърдена с Решение №7862/27.10.2025г. по административно дело № 20257260701504 / 2025г. по описа на Административен съд –Хасково и съдебният акт не подлежи на обжалване. Тоест факта на отнемане на свидетелството на жалбоподателя към датата на нарушението е безспорно доказано от представените писмени доказателства. Или ЗППАМ №25-0351-00097/19.07.2025г., с която е отнето СУМПС на водача А. е била стабилен административен акт към 07.12.2025г. Тук следва да се отбележи и факта, че видно от справката за нарушител/водач по отношение на жалбоподателя, издаденото НП по АУАН GA3443144/19.07.2025г., на база на който е издадена и ЗППАМ №25-0351-00097/19.07.2025г. е влязло в сила на 14.10.2025г., като с него е било наложено наказание временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя за срок от 6 месеца. Поради това съдът намира, че са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя. Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния. Правилно е определен и срока на прекратяване на регистрацията на МПС „Тойота Рав 4“ с рег.№[рег. номер], като същият е минимално предвиденият такъв в закона, шест месеца. Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът