Решение № 78 от 13.2.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 601/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 421 ТЗ. Ищецът основават претенцията си на твърдения, че с нотариално завещание № 2, том I, рег. № 2765, нот. дело № 20/2024г. на нотаруис Д. А., са му завещани всички средства налични по банковите сметки на завещателя в Банка ДСК /наличност в разплащателни сметки, влогове и депозити/. Ищецът допълва, че след смъртта на завещателя на 29.08.2024г. е представил нотариалното завещание в клона на ответника в гр.П., но последният е отказал да изпълни завещателното разпореждане, тъй като счита същото за неясно. Ищецът уточнява, че е сдружение с нестопанска цел, което подкрепя даровити деца в нужда и че завещателят дълги години е помагал с финансови средства тази кауза, като е заявявал, че ще даде за нея всички средства, с които разполага. Ищецът като изтъква, че процесното завещание е съставено при спазване на предвидения в закона ред и форма и че в него е отразена действителната воля на завещателя, отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати всички налични средства по сметките на завещателя /разплащателни, влогове и депозити/, възлизащи на 258 867, 66 лв. С отговора на исковата молба ответната банка оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че завещателят е бил титуляр на банкова сметка, която е разкрита през 2018г. и че към момента наличността й възлиза на 270 911, 07 лв., тъй като по нея все още постъпват суми от пенсия от британски осигурителен орган. Възразява, че след представяне на процесното завещание и предвид вписаната в него наличност по сметките на завещателя от 2000 лв. е изразил готовност да заплати тази сума. Без да отрича принципното си задължение да изплати сумите по сметката на завещателя на наследниците му по закон и завещание, смята че последното е неясно относно размера на завещаната сума и че волята на завещателя подлежи на тълкуване, което не може да бъде извършено от него. Не оспорва, че процесното завещание отговаря на изискванията на чл. 24 ал. 1 ЗН и сочи, че към датата на завещателното разпореждане – 20.08.2024г. салдото по разплащателната сметка на завещателя е било в размер на 2810, 96 лв., което е близко до посочената в завещанието сума от 2000 лв. Уточнява, че всички останали средства на завещателя са били налични в спестовната компонента към сметката му, която съгласно чл. 96 ал. 1 от ОУ на банката се използва за съхранение на пари, които са били видими по всяка време. Ответникът разяснява, че в случая не се касае за отделна банкова сметка, че парите в тази компонента в размер на 241 509, 88 лв. имат спестовен характер, олихвяват се ежедневно и не могат да се използват за извършване на платежни операции, както и че същите са върнати в разплащателната сметка на завещателя, след неговата смърт. В тази връзка ответникът смята, че завещателното разпореждане не обхваща сумите над размера от 2000 лв., поради което е отказала да ги изплати. Счита, че за тези суми ищецът не се явява надлежен кредитор по см. на чл. 75 ал. 1 ЗЗД и не може да получи изпълнение за тях, тъй като плащането ще представлява неправомерна платежна операция. В условията на евентуалност ответникът навежда възражение за нищожност на процесното завещателно разпореждане, поради нарушение на чл. 42 б. „б“ ЗН вр. чл. 24 ал. 2 пред. 1 – 3 ЗН, тъй като нотариусът не е записал точно и изрично волята на завещателя и същата е останала неясна относно завещания размер на сумите по банковата му сметка. С тези доводи се иска отхвърляне на предявения иск, а в случай на осъдително решение се развиват съображения, че банката не е дала повод за завеждане на делото, поради което не следва да й се възлагат разноските по него. Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че в полза на ищеца е извършено завещателно разпореждане от британския гражданин П.Д., който е имал разкрита банкова сметка в ответната банка. От представения препис от нотариално завещание № 2, том I, рег. № 2765, нот. дело № 20/2024г. на нотаруис Д. А. се установява, че на 20.08.2024г. завещателят в дома си в с. М., в присъствието на свидетелите Д. Б. и А. Ч., с участието на преводача П. С. - С., извършваща превод от английски на български език, разбирайки смисъла и значението на акта и с желание да го извърши, е продиктувал на явилия се при него нотариус, волята си, отразена от последния в документа на нотариалния акт, че в знак за привързаност завещава на три отделни лица, неучастващи по делото, два недвижими имота в гр. С., всичките си дялове в еднолично търговско дружество, както и едно МПС, а на ищеца по делото завещава всички свои сметки в ответната банка /наличност в разплащателни сметки, влогове, депозити/. В нотариалното завещание е посочено, че към настоящият момент завещателят оценява наличността по тях на 2000 лв., като конкретна парична стойност под формата на данъчна оценка и застрахователна стойност е посочена и за всеки от един от другите завещани обекти. За изготвяне на нотариалното завещание пред нотариуса е депозирана молба от 15.08.2024г., написана на български и на английски език, с която завещателят е поискал от него да го посети в дома му в с. М., поради много лошото му състояние, за да направи нотариален завет, с който да изрази волята си за разпределение на цялото си имущество за след смъртта си. В молбата волята на завещателя за разпореждане с имуществените обекти е идентична с отразената в процесното нотариално завещание, без обаче да се сочи конкретна парична стойност за всеки от тях, вкл. и относно точна наличност по банковите му сметки. Завещателят е починал на 29.08.2024г., видно от представения препис – извлечение от акт за смърт № 0007/30.08.2024г., към който момент наличността по банковите му сметки, разкрити при ответника е възлизала на 242 498, 64 лв. /удостоверение от банката и извлечение за периода от банковите сметки/. От показаният на свид. П. С. – С. – преводач при извършване на нотариалното завещание се установява, че изразената от завещателя воля е да завещае средствата, с които разполага на училището в с. Р. за децата в него. Свидетелят няма спомен завещателят да е посочвал конкретен размер на средствата, които завещава и заявява, че същият е бил с бистър ум и наясно със ситуацията. От показанията на свид. Д. Б. се установява, че познавал добре завещателя, тъй като дълги години бил негов адвокат. Същият разполагал със средства и бил ангажиран с цялата дейност на училището в с. Р.. Освен, че помагал в заниманията с децата, участвал и във финансирането му, като закупил бус за училището, финансирал лагери за децата и построил за нуждите им цяла къща. През 2024г., поради влошаване здравословното състояние на завещателя, същият потърсил свидетеля, за да му помогне в изготвянето на завещание. Свидетелят изготвил проекта на завещанието и молбата до нотариуса в двуезичен вариант за извършване на завещателното разпореждане. Нотариусът посетил завещателя в дома му, поради невъзможност да се придвижва, като свидетелят присъствал при изготвянето на завещанието, с още един свидетел, за което се подписали. Пред нотариуса завещателят заявил волята си да завещае имуществото си така, както е било посочено в проекта, като преводачът дословно превел от английски на български изявленията му в тази насока. Свидетелят излага, че нотариусът, за да събере следващите се нотариални такси за завещанието, попитал завещателя каква е наличността му по банковите сметки, но той не заявил конкретен размер от притеснение от присъстващите. Завещателят посочил сумата от 2000 лв., тъй като нотариусът искал да е налице някакъв материален интерес, въз основа на който да се определят нотариалните такси. От показанията на свид. Д. А. – извършилият завещанието нотариус се установява, че сумата от 2000 лв. й е посочена от завещателя и е вписана в завещанието единствено и само във връзка с таксуването на нотариалното удостоверяване, както и поради опасност да не се впише завещанието, поради липсата на материален интерес. Няма спор по делото, че след откриване на наследството на завещателя ищецът в качеството си на заветник е поискал от ответника да изпълни извършеното в негова полза разпореждане, като му преведе всички налични средства по сметките на П.Д., разкрити при него. Не е спорно по делото, че ответникът е изразил готовност да изплати само сумата от 2000 лв. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 421 ТЗ за реално изпълнение на задълженията на ответната банка по договор за паричен влог, като ищецът се легитимира като правоимащо лице на основание съставено в негова полза от титуляра на депозита нотариално завещание. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че има качеството на заветник на починалия завещател, че между последният и ответната банка е налице облигационна връзка по договор за влог и че въз основа на извършеното в негова полза завещателно разпореждане е придобил правото на получи депозираните от титуляра средства по този влог. Предявеният иск е процесуално допустим и сезираният съд е международно компетентен да го разгледа, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012г., доколкото починалият завещател е имал обичайно местопребиваване на територията на страната – с. М., общ. П., ул. „••“ № . В съответствие с чл. 21 от същия регламент приложимото материално право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата членка по обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. Следователно приложими към валидността и действието на процесното завещателно разпореждане са нормите на Закона за наследството /ЗН/. Според правната доктрина и съдебната практика завещанието е едностранен, личен, формален и отменим акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото или с част от имуществото си в полза на друго, определено от него лице. В действащия ЗН са уредени две форми на завещателно разпореждане – саморъчно и нотариално завещание. Съгласно чл. 24 ал. 1 и ал. 2 ЗН нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели, като при него завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който е записва така, както е изявена, след което протича завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му, след което то се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Тези въведени от законодателя изисквания касаят формата на нотариалното завещание и липсата на някой от тези реквизити е въздигнато от закона като основание за нищожност на завещателното разпореждане /чл. 42 б. „б“ вр. чл. 24 ЗН/. В случая ответникът е оспорил валидността на процесното завещание с възражения за неспазване на изискванията на чл. 24 ал. 2 ЗН и в частност, че нотариусът не е записал точно и ясно волята на завещателя, по начина който я е обективирал пред свидетелите и преводача. Във връзка с това възражение следва да се отбележи, че нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ и по арг. от чл. 179 ал. 1 ГПК доказва с обвързваща за съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в него. По тези съображения извършеното нотариално удостоверяване от нотариус А. удостоверява, че посочените в завещанието факти отговарят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както се изисква от чл. 24 ал. 2 ЗН. Това от една страна означава, че нотариусът на посочената в нотариалното завещание дата – 20.08.2024г. се е явил в дома на завещателя в с. М., ул. „••“ №. От друга страна това означава, че в присъствието на т. нар. „инструментарни свидетели“ /чл. 24 ал. 1 ЗН вр. чл. 585 ал. 1 ГПК/ и с участието на преводач по см. на чл. 582 ГПК, доколкото завещателят не знае български език, а езикът, с който си служи е непознат за нотариуса, първият е изявил устно завещателната си воля така, както е посочена от втория в съдържанието на документа. В тази връзка, при условията на чл. 179 ал. 1 ГПК следва да се приеме, че обективираните в нотариалното завещание изявление на завещателя са направени устно пред нотариуса и че той е записал именно устно изразената от завещателя воля. В тази насока са и събраните при разпита на свидетелите гласни доказателства, които установяват, че нотариусът е записал устно изразената от завещателя воля, което е била превеждана от английски на български език от участвалия преводач – свид. С., както и че след това в съответствие чл. 24 ал. 2 ЗН е прочел съдържанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Не води до нищожност на завещанието факта, че завещателят е използвал изразни средства, които се съдържат в предварително представен от него на нотариуса писмен текст, както и обстоятелство, че след изслушването му, последният е внесъл поправки и уточнения в първоначалния проект на завещателното разпореждане. Изготвянето на проект на нотариалния акт и техническото му оформяне като напечатан текст – чист и четлив е изискване по чл. 578 ал. 1 и ал. 2 ГПК, което нотариусът следва да спазва съгласно изрично посоченото в чл. 24 ал. 2 in fine ГПК. Нотариусът е длъжен да запише устно изявената пред него волята от завещателя, стига да е относима към предмета на завещанието. В тази връзка след като в съдържанието на нотариалния акт е материализирано изявление относно наличността по сметките в ответната банка и същото е прочетено и потвърдено от завещателя, за което се е подписал, заедно със свидетелите и преводача, не е налице опорочаване на процедура по чл. 24 ЗН за изготвяне на нотариално завещание. Все пак и свид. Б., присъствал като инструментарен свидетел при изготвяне на публичното завещание, както и самият нотариус /свид. А./ изнасят, че сумата от 2000 лв. е заявена от завещателя. Друг е въпроса по какви причини същата е посочена, но те са относими към тълкуване действителната воля на завещателя и не засягат валидността на завещателния акт. Дори да се приеме, че отразеното в процесното завещателно разпореждане изявление на завещателя, че оценява наличността по сметките в ответната банка към настоящия момент на 2000 лв., не е автентичен израз на волята му, доколкото е изявено под давление на нотариуса, това не следва да води до нищожност на извършения в полза на ищеца завет на парични средства, защото безспорно той би бил направен и без тази си част. По тези съображения настоящият състав на ВТОС намира, че процесното завещание не страда от пороци във формата си по см. на чл. 42 б. „б“ вр. чл. 24 ЗН относно начина на изразяване на волята на завещателя и отразяването й в него от нотариуса, поради което се явява действително и може да породи целените с него правни последици. Отделно от това спорният въпрос по делото всъщност е относно предмета на завета и неговата индивидуализация в процесното завещателно разпореждане, а не относно липсата на форма при изготвяне на публичното завещание. Както се посочи по – горе завещанието е едностранна сделка и по силата на чл. 44 ЗЗД за него съответно приложение намират правилата на договорите. В тази връзка и съгласно трайната съдебна практика /решение №197/06.02.2017 г. по т.д. 1085/16 г., решение № 380 от 31.05.2012 г. по т.д. 580/10 г. и решение № 855/11.12.2010г. по гр.д. № 1497/2009г., трите на I г.о. на ВКС /, завещанията подлежат на тълкуване на основание чл. 20 ЗЗД, по отношение на индивидуализацията на предмета на завещанието, като в текста на завещанието следва да се съдържа признак на завещания предмет, който го прави обективно определяем, съгласно правилата на формалната и житейска логика. При наличие на такъв признак е допустимо и тълкуването с оглед други доказателства по делото, за да се определи точно предмета на завещанието, при спазване указанията на чл. 20 ЗЗД – целта на завещателното разпореждане, обичаите в практиката и добросъвестността, взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието. В случая, с частта от завещанието предмета на спора, завещателят е завещал в полза на ищеца всички свои сметки в ответната банка – наличност в разплащателни сметки, влогове, депозити, като е посочил, че към настоящият момент оценява наличността по тях на 2000 лв. Безспорно е по делото, че към момента на извършване на завещателното разпореждане завещателят е имал разкрита в ответната банка разплащателна сметка със спестовна компонента. Съгласно ОУ на банката, а и по признания на самия ответник, наличните в спестовната компонента парични средства имат характер на спестявания и не са разполагаеми за извършване на платежни операции, а разлика от салдото по разплащателната сметка. Следователно от житейска гледна точка завещателят е имал повече от една банкова сметка в ответната банка и посочвайки в завещанието си различни видове сметки, същият не е ограничил завещателната си воля до актива само на една от тях. На следващо място завещавайки наличността по всичките си сметки, завещателят очевидно не е ограничил предмета на паричния завет до конкретна сума, а се е разпоредил за след смъртта си с всичките си средства по тях. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че завещавайки наличността си по всички сметки, същият я е оценил на 2000 лв. Безспорно към него момент паричния му актив в ответната банка е бил над 240 000 лв. и по всяка от сметките си в нея /разплащателна и спестовна/ е имал повече от посочената сума. В тази връзка без да е конкретизирал, че се разпорежда със средствата по някоя от сметките, при отразената му воля, че завещава наличността си по всички тях не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че предмета на паричния завет е в размер на посочената сумата от 2000 лв. Още повече, съпоставяйки отделните завещателни разпореждания, обективирани в процесното публично завещание, едно с друго и в смисъла, който произтича от целия му текст, съдът намира, че завещавайки недвижими имоти, автомобил и дружествени дялове на различни лица и то в пълния обем на правото на собственост, завещателят несъмнено е целял да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество. При това положение не е логично да се приеме, че при такова подробно разпореждане с имущество му, същият завещавайки наличността си по всички сметки, оценявайки я на 2000 лв., е решил да завещае единствено и само тази сума, като изключи от завещанието останалата част от паричните си средства в ответната банка и само за тази част да са приложими правилата за наследяване по закон. В подкрепа на този извод е отправената до нотариуса молба за извършване на нотариалното завещание, в която е отразена волята на завещателя да се разпореди с цялото си имущество, както и да завещае в полза на ищеца всички свои сметки разкрити при ответника, без да е посочена конкретна сума. При липсата на данни същият да е разполагал към момента на съставяне на нотариалното завещание с друго имущество, което да не е включено в предмета му и предвид установеното по делото обстоятелство, че посочването на сумата от 2000 лв. е по настояване на нотариуса, за да е налице материален интерес, въз основа на който да събере дължимите му нотариални такси за извършеното нотариално действие, следва да се приеме, че действителната воля на завещателя е да се разпореди с цялата си собственост, вкл. и с всичките си парични средства, налични по сметките в ответната банка. Освен това, с оглед на установените по делото обстоятелства, че завещателят преживее е подкрепял дейността на ищеца със значителни средства /закупил е МПС, финансирал е лагери за децата и построяването на къща за нуждите им/, не е житейски правдиво да се приеме, че със съставения от него завет в полза на сдружението е ограничил последната си воля до сумата от 2000 лв., при налично вземане спрямо банката по всичките си сметки, надхвърлящо общо сумата от 240 000 лв. Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че с процесното завещателно разпореждане завещателят е завещал на ищеца всичките си вземания, които има към ответната банка, по разкритите в нея банкови сметки, чийто титуляр е бил. Доколкото е завещано конкретно имущество и с него не се изчерпва притежаваната от завещателя собственост, в полза на ищеца е направен завет. За разликата от универсалното завещание, заветът има пряк транслативен ефект по отношение на конкретно завещаното имущество, стига то да се намира в патримониума на завещателя при откриване на наследството. От признанията на ответника и представените доказателства се установи, че към него момент /смъртта на завещателя, настъпила на 29.08.2024г./ общата наличност по банковите му сметки е била в размер на 242 498, 64 лв. В тази връзка, с оглед на настъпилото частно правоприемство по силата на извършеното в негова ползва завещателно разпореждане, ищецът на основание чл. 16 ал. 2 ЗН е материалноправно легитимиран като кредитор на вземане срещу ответната банка, произтичащо от договор за влог по чл. 421 ал. 1 ТЗ, в посочения размер от 242 498, 64 лв. До този размер предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД като основателен и доказан следва да се уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 258 867, 66 лв., същият подлежи на отхвърляне. При този изхода на делото всяка от страните по делото има право на разноски на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, като в полза на ищеца следва да се присъдят такива в размер на 12 510, 25 лв. в равностойност на 6396 39 евро за платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска респ. в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част в размер на 42, 68 лв. в равностойност на 21, 82 евро – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 2 НЗПрП. Възражението на ответника, че не дал повод за образуване на делото е неоснователно, след като същият не е изпълнил завещателното разпореждане при поискване от заветника. А и това обстоятелство е от значение за разпределяне отговорността за разноски в хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК, пред която не се изправени, тъй като ответната банка не е признала иска. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд