Решение № 14282 от 16.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 25535/2025 г.

дело № 20251110125535 по описа за 2025 година Производството е по чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на Т. С. К., подадена чрез адв. П. срещу Л. Г. Г. – К., А. С. К., Ф. С. К., И. С. П.- М.а и А. Л. М.. Първоначално е образувано гр.д. № 4041/2023 г. по описа на РС- Перник по предявени субективно и обективно съединените искове за прогласяване нищожност на договор за дарение и иск за делба на съсобствени имоти oт Т. С. К. срещу Л. Г. Г. – К., А. С. К., Ф. С. К.. С определение от 16.11.2023 г. производството по делото е разделено и по исковете за недействителност на договора за продажба и разкриване на симулацията е образувано гр.д. №5396/2023 г. по описа на РС-Перник, което е прекратено с определение от 21.11.2023 г. и производството е изпратено по подсъдност в Софийски районен съд. Образувано е гр.д. № 71300/2023 г. по описа на СРС, 32 с-в, в което производство като страни са конституирани и И. С. П.- М.а и А. Л. М.. На основание чл. 103, т. 4 ГПК производството по делото е прекратено по подсъдност и делото е изпратено на Софийски градски съд. Образувано е гр.д. № 9449/2024 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 с-в. След частично оттегляне на предявените искове на основание чл. 232 ГПК, с определение от 04.04.2025 г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС на основание чл. 119, ал. 1 във вр. чл. 118, ал. 2 вр. чл. 103 ГПК. Образувано е настоящото гр.д. № 25535/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в. След последователното уточняване на исковата молба с молби, подадени по гр.д. № 71300/2023 г. по описа на СРС, 32 с-в и уточнителни молби, подадени по гр.д. № 9449/2024 г. по описа на СГС, ГО. I-12 с-в, предмет на делото са предявени в условията на обективно и пасивно субективно съединяване установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 35, том I , рег. № 1344, дело № 26 от 2017 г., с който И. С. П.- М.а и А. Л. М. даряват на Л. Г. Г. – К. ателие № 9, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••••• по КККР на •••••••••••••••••••••••••••••••••, заедно с 5, 843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 15, находящо се в сутерена на жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, ведно с 0, 088 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, е недействителен поради наличието на относителна симулация, както и за разкриване на прикритата сделка, а именно договор за покупко-продажба по отношение на 1/8 ид.ч. от процесния имот. Ищецът твърди, че с ответниците Л. Г. Г. – К., А. С. К., Ф. С. К. са наследници на С. В. К.. Посочва, че през 2017 г. наследодателят им заедно с неговата съпруга – Л. Г. Г. – К. купили ателие, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••••••, находящ се в ••••••••••••••••••••••••••••••••••. Излага, че така сключената сделка била обективирана в Нотариален акт No 35, том I, рег. No 1344, дело № 26 от 2017г. като дарение. Поддържа, че договорът за дарение е нищожен поради симулация и прикрива извършена покупко-продажба между страните. Сочи, че източник на доходите на семейството била изцяло дейността като художник на общия наследодател С. В. К., липсвали каквито и да било мотиви дарителите да даряват процесното ателие, поради което и прави извода, че то е закупено. Счита, че след като се установи действителният предмет на прехвърлителната сделка, ще се установи, че имотът е част от наследствената маса на наследодателя му С. В. К.. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците Л. Г. Г. – К., А. С. К., Ф. С. К. са депозирали отговор на исковата молба – л. 22 и сл., гр.д. 5396/2023 г., по описа на РС- Перник, чрез редовно упълномощения си процесуален представител адв. А., в които излагат становище за неоснователност на предявените искове. Релевират възражение, че сключеният договор за дарение е деиствителен и волята на съдоговарящите е била да надарят ответницата Л. Г. Г. – К. поради изключително близки отношения. Молят за отхвърляне на предявения иск. В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. С. П.- М.а и А. Л. М. са депозирали отговор на исковата молба, с които оспорват предявения иск. Релевират възражение, че деиствителната воля на страните била правото на собственост върху процесния недвижим имот да се прехвърли безвъзмездно на Л. Г. Г. – К. поради изключително близки отношения. Твърди, че първоначално продавачите възнамерявали да дарят имота на Ф. С. К., но с оглед неговото заминаване в ••• през април 2016 г. решили същият да бъде дарен на неговата маика. Молят за отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуални представители поддържат претенциите и възраженията си. Постъпила е писмена защита от Т. С. К., подадена чрез адв. П.. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от Удостоверение за наследници /л. 30, гр.д. № 5396, РС-Перник/ С. В. К. е починал на 23.11.2021 г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си Л. Г. Г. – К. и низходящите си Т. С. К. – син, А. С. К. – дъщеря и Ф. С. К. – син. На 21.03.2017 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 35, том I, рег. № 1344, дело № 26/2017 г., съставен от нотариус Л. С., по силата на който И. С. П. - М.а и А. Л. М. в качеството им на дарители са дарили на Л. Г. Г. – К. ателие № 9, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••••• по КККР на •••••••••••••••••••••••••••••••••, заедно с 5, 843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 15, находящо се в сутерена на жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, ведно с 0, 088 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. С. С. - Г. – приятелка на Л. Г. Г. – К. и И. К. Д. – съдружник на А. Л. М.. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, непосредствени и ги кредитира с доверие по реда на чл. 172 ГПК. Не се установиха никакви данни за евентуална заинтересованост на свидетелите, същите дават сведения за обстоятелства, които са възприели лично и свои непосредствени впечатления, поради което ги счита за достоверни. Свидетелката Г. споделя, че познава ответните страни по делото още от студентските си години през 1978 г. Сочи, че покрай Л. познава братовчед й А.. Разказва, че през годините е поддържала много близки отношения с Л. и семейството й, а покрай нея и с А.. Празнували са заедно, събирали са се семейно. Общото й впечатление било, че Л. и А. са роднини, които много са се поддържали. Знае, че А. е държал да направи дарение на сина на Л. Ф.. Спомня си за случая, защото въпросният имот, който А. искал да дари бил таванско помещение и синът на свидетелката, който е архитект, съдействал за смяната на предназначението на имота. Спомня си, че от 2013 г. Ф. живеел в таванското помещение, процедурата по смяна на предназначението обаче се забавила по административни причини и точно през 2016 г., когато е трябвало да се прехвърли имота с дарение Ф. получил зелена карта и заминал за •••••••, затова имотът бил дарен на майка му. А. М. имал строителна фирма, която построила блока, в който се намирал имотът, в тази фирма работила и Л.. Синът на свидетелката работил само инцидентно с фирмата на М., спомня си, че може би само още веднъж му възложили някаква поръчка. Свидетелката е познавала починалия съпруг на Л.. Не знае между М. и Л. да се разменяли някакви парични средства. От показанията на свидетеля Д. се,че двамата с А. М. били съдружници в няколко фирми, те построили сградата на у•••••••••••••••••. Л. К. работила при тях и отговаряла за продажбата на апартаментите в построените сгради. Знае, че А. искал да дари на Ф. – сина на Л., ателие в сградата на у•••••••••••••••••, лично А. му е споделил. Спомня си, че Ф. живеел в ателието и А. решил да му го дари, но после Ф. заминал за •••••••. Самото ателие си е било собственост на А., а не на общите им дружества. Знае, че А. и Л. са братовчеди, а отношенията им били изключително близки. Семействата на свидетеля и ответните страните били семейни приятели и били в една компания, включително и със съпруга на Л. – С., който починал. През всичките години Л. е работила при тях и отношенията им никога не били конфликтни. Знае, че А. и И. нямат деца, а отношението на А. към децата на Л. било много топло, А. и Ф. често идвали в офиса. Не знае С. К. да е имал каквото и да било отношение към сделката за дарение на ателието, никога не се е говорило. Не знае А. да е дарявал други имоти. Знае, че разпитаната свидетелка е архитект и се е случвало тя и сина й да дават консултации на фирмата при специфични въпроси за продажби на апартаменти, но не са имали трайни търговски отношения. Знае, че Л. и свидетелката са приятелки. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съдът е сезиран с пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт No 35, том I , рег. No 1344, дело No 26 от 2017 г., поради относителна симулация и за разкриване на прикритата сделка, а именно договор за покупко-продажба по отношение на 1/8 ид.ч. от процесния имот. Уважаването на предявените искове е обусловено от установяването при в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между И. С. П.- М.а и А. Л. М. в качеството им на дарители и Л. Г. Г. – К. в качеството й на надарена, е сключен договор за дарение на процесния недвижим имот, че облигационното отношение по дарение на ателието е привидно, доколкото настъпилите правни последици са симулативни и имат за цел да прикрият договор за покупко-продажба на въпросното ателие, както и че действителната сделка за прехвърляне собствеността на процесния имот била покупкопродажба. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с Нотариален акт No 35, том I, рег. No 1344, дело № 26 от 2017г. е сключен договор за дарение между И. С. П.- М.а и А. Л. М. в качеството им на дарители и Л. Г. Г. – К. в качеството й на надарена, по отношение на ателие № 9, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••••• по КККР на •••••••••••••••••••••••••••••••••, заедно с 5, 843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 15, находящо се в сутерена на жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, ведно с 0,088 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, сключени при относителна симулация – когато с явната сделка се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. Целта е да се създаде привидност пред третите лица /не и между страните/ за това какви са действителните отношения между страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание, тогава е налице абсолютна симулация, а когато волята на страните е да си дължат нещо различно от посоченото в договора, е налице относителна симулация. При относителната симулация има две съглашения - явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такова, което урежда действителните отношения. Както при абсолютната, така и при относителната симулация, привидният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата случая страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с привидния договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. В настоящия случай наследник твърди, че неговият наследодател в качеството му на съпруг на приобретател е придобил по силата на прикрита прехвърлителна сделка за покупко-продажба собствеността върху недвижим имот. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно действителната воля на страните по прехвърлителната сделка, тъй като в тежест на страната, която претендира привидна сделка е да докаже симулацията /Решение № 163/2011 г по гр.д № 1536/2009г І. г.о по реда на чл. 290 ГПК/, както и в тежест на страната, която претендира ,че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание /Решение № 184 от 19.01.2016 г. по гр.д. 6349/2014 г. по описа на ВКС, III г.о./. За разкриване на симулацията като относителна е необходимо доказване съществуването на прикритата сделка. Ако при установените обстоятелства може да се направи категоричен извод за естеството на оспорваната престация, извод за съществуването на прикрит договор за покупко-продажба няма да е обусловен от размера на договорената цена, стига да се докаже ,че тя е била определена или определяема в действителните отношения на симулиралите дарение страни. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда /Решение № 31/09.03.2012 г., постановено по гр. д. № 502 по описа за 2011 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г.(отм.) и съответно - чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/9.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В подобен смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК – решение № 61 от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., ГК. В случая ищцовата страна не проведе нито пряко, нито косевно доказване на твърдените от нея факти, а именно, че сключеният договор за дарение на процесното ателие всъщност прикрива договор за покупко-продажбата му. Налице са единствено съждения и вероятни изводи, че липсва правен интерес от сключване на договор за дарение, че такива договори не се сключват по принцип, че не отговарят на изискванията на реалността и др. Липсват каквито и да било доказателства, оборващи дарственото намерение, обективирано в процесния нотариален акт, както и свидетелстващи за различна воля между страните по оспорената сделка. В практиката на ВКС е изяснена разликата между иска за установяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД се разглеждат като самостоятелни , което не отрича връзката между привидно и прикрито съглашение при доказването на симулацията, включително ако при манифестирано дарение се прикрива насрещно задължение. Изводът за съществуването на двустранен възмезден договор като прикрита сделка при явно дарение на недвижим имот се изгражда при обсъждане на всички установени обстоятелства и връзките между фактите /Решение № 184 от 19.01.2016 г. по гр.д. 6349/2014 г. по описа на ВКС, III г.о./. В случая липсват каквито и да било установени факти, оборващи наличието и реализирането на дарственото намерение. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД договорът за дарение е договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. По своята правна същност договорът за дарение е едностранна и безвъзмездна сделка, която не създава никакви задължения за надарения, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение /Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.; Решение № 96/05.04.2011 г., по гр.д. № 352/ 2010 г., на IV г.о./. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че действителната воля на дарителите И. С. П. - М.а и А. Л. М. първоначално е била да надарят Ф. С. К. с процесното ателие, а впоследствие са променили решението си поради заминаването на Ф. в чужбина и са надарили неговата майка Л. Г. Г. – К.. Всички хипотетични тълкувания на осъществилите се факти, направени от ищцовата страна с цел да се обоснове тезата на за симулативност на сключения договор, не обосновават никакъв извод за недействителност на сделката или намерението. Страните по договора за дарение са били и все още са в близки, роднински отношения, които са продължавали през целия им живот. Прехвърлителите в качеството си на титуляри на правото на собственост са свободни да се разпореждат с него, както намерят за добре, включително и безвъзмездно, а субективната оценка и разсъждения на трето за сделката лице са лишени от правна стойност. По делото липсва каквото и да било доказателство, създаващо дори индиция, че между страните по разпоредителната сделка е съществувала различна воля от обективираната. Правен абсурд би било да се разглеждат различни вероятностни хипотези за възможни отношения между страните по сделката, при условие, че Т. С. К. не представи никакви доказателства за наличие на такива. Като съобрази изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответните страни имат право на разноски. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение единствено от ответниците Л. Г. Г. – К., А. С. К., Ф. С. К. в размер на 960 евро, за които са представени доказателства, че действително са сторени. Съдът намира релевираното възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за неоснователно, с оглед предмета на предявените искове, праванта ифактическата им сложност и извършените процесуални действия. Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в