Решение № 5929 от 2.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 452/2026 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. И. П. от [населено място], к - с „С.“, [адрес], Х. К. Г. от [населено място], к - с „С.“, [адрес] и К. Д. К. от [населено място], к - с „Братя Миладинови“, [адрес], против Решение за предоставяне на обществена информация № 130/16.02.2026г. на управителя на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД, ЕИК/Булстат 102927808, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

С жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че обжалваният отказ не е мотивиран и не съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Жалбоподателите считат, че поисканата информация има характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не са налице основания да им бъде отказан достъп до нея. По същество искат отмяна на обжалваното Решение за предоставяне на обществена информация № 130/16.02.2026г. и да бъде задължен ответникът да се произнесе по поставените въпроси, като представи исканата информация изцяло или да предостави частичен достъп по реда на чл. 37,ал. 2 ЗДОИ.

Ответникът - управителя на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД, ЕИК/Булстат 102927808, чрез упълномощен представител адв. Ш., взема становище за нейната неоснователност. Посочва, че „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД е дружество регистрирано по Закона за публичните предприятия със 100 % собственост на капитала на Министерство на транспорта и съобщенията. Излага доводи, че е предвиден специален ред за предоставяне на финансова информация относно дейността на дружеството и че исканата информация представлява търговска тайна. На следващо място се позовава на наличието на лични данни за пациенти в поискания достъп до обществена информация. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Административното производство е образувано по подадени от жалбоподателите заявления, както следва: Заявление от името на М. И. П. от „КВС" Бургас до Управителя на ТДКЦ ЕООД Бургас, № 33-00-87/29.09.2025 г., с искане за достъп до следната обществена информация, касаеща периодичните прегледи на състезатели от ПК „Б.":

1. Каква е била цената за провеждане на периодичен преглед на състезател през декември 2024 г. в ТДКЦ ЕООД БУРГАС?

2. Колко състезатели на ПК "Б." са преминали периодичен преглед през месец декември 2024?

3. Колко състезатели на ПК "Б." са преминали периодичен преглед през 2024 г.?

4. Каква е общата сума, която са платили от ПК „Б.“ на ТДКЦ ЕООД БУРГАС за извършването на периодичните медицински прегледи на състезателите си за 2024 г. и моля да се предоставят копия на финансовите документи (фактури + касови бележки) издадени за това?

5. Колко общо състезатели на ПК „Б." са преминали на периодичен медицински преглед поотделно за 2022, 2023 г.. и моля да ми се предоставят копия на

Финансовите документи (фактури + касови бележки), издадени за това?

6. Колко състезатели на ПК "Б. " са преминали периодичен преглед на 23.12.2024 г.?

7. Колко състезатели на ПК "Б." са преминали периодичен преглед на 27.12.2024 г.?

8. Какви са лабораторните номера на кръвните изследвания на състезателите от ПК „Б.", на които е направено кръвно изследване на 23-и и на 27-и декември 2024 г. и какво е името на лекаря, който се е подписал под техните лабораторни изследвания?

9. Преминал ли е периодичен медицински преглед състезателя В. Т. Т. от ПК „Б.", с [ЕГН], през Декември 2024 г.?

Заявление за достъп до обществена информация от № 33-00-86/29.09.2025 г. до Министъра на транспорта и съобщенията, подадено от Х. Г., М. П. и К. К., с което е поискан достъп до следната обществена информация: да бъдат предоставени копия на финансовите документи за преминати периодични медицински прегледи на състезателите от плувен клуб „Б." през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в Транспортен диагностично-консултативен център" /ТДКЦ ЕООД Бургас.

Поискано е информацията да бъде предоставена по електронна поща.

На основание чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.

Ответникът представя констативен протокол за извършена проверка в „ТДКЦ“ ЕООД Бургас № КП - 835/05.09.2025 г. от инспектори в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“, ИА „Медицински надзор“, Министерство на здравеопазването/МЗ/ по повод проведени профилактични прегледи на 23.12.2024 г. на състезатели от ПК „Б.“ юноши и девойки старша възраст, видно от който при проведените профилактични прегледи са издадени финансови документи и не са установени нарушения.

По подадените заявления е постановен първоначално отказ на управителя на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД за предоставяне достъп до обществена информация, обективиран в писмо, изх. № 104 от 16.10.2025 г. С решение № 1248/10.02.2026г., постановено по адм. дело № 2067 / 2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, отказът е отменен и преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне по заявлението/заявленията за достъп до обществена информация на жалбоподателите, като е определен 7-дневен срок за произнасяне.

В указания срок е постановено и обжалваното в настоящото производство Решение за предоставяне на обществена информация № 130/16.02.2026г. на управителя на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

В оспореното решение е посочено, че част от поисканата информация попада в ограниченията по чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, поради това, че част от поисканите данни представляват лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни, част от поисканата информация попада сред ограниченията по чл. 17, ал. 2 ЗДОИ - част от информацията представлява търговска тайна, тъй като засяга финансово- икономическата дейност на публично предприятие, а част от поисканата информация попада в ограниченията по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ - предоставянето на исканата информация би засегнало интересите на трети лица, за които не е налице изрично писмено съгласие, вкл.на непълнолетни и малолетни лица. В подадените заявления не били представени обстоятелства за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, който да оправдае предоставяне на защитена информация. Посочил, че не е възможно предоставяне на частичен достъп по смисъла на чл. 37, ал. 2 ЗДОИ, без да се разкрие защитена информация. С тези мотиви и на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, във връзка с чл. 2, ал. 5 и чл. 17, ал. 2 ЗДОИ управителят на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД е постановил обжалваният в настоящото производство отказ по подадените заявления.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

По делото няма данни относно датата на съобщаване на решението на жалбоподателя, но доколкото административният акт е с дата 16.02.2026 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на съда на 26.02.2026 г., съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК съобразно нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, поради което е процесуално допустима.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – управителя на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД, в рамките на правомощията му, съгласно чл. 28, ал.2, вр. с чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Задължените субекти са регламентирани в чл. 3, като в ал.1 е предвидено, че този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, а в ал. 2 е предвидено, че законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.

Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение /на лицата, които искат предоставяне на тази информация/ относно дейността на задължените субекти. Те са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността им. Предвид това, за да се приеме, че информацията, до която е поискан достъп, е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тя трябва да е свързана с дейността на органа, от когото е поискана - да се съдържа в издаден от него акт /официална обществена информация/ или да е събрана, създадена или съхранявана във връзка с официалната информация/служебна обществена информация.

По същество, установява се, че оспорваното решение е постановено в изпълнение на съдебно решение. В мотивите на съдебното решение, към които препраща диспозитива, изрично е указано, че мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания, чието наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити ефективно правата и интересите си. Посочването на правните, наред с фактическите основания за издаване на акта има съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Това е така, тъй като в рамките на съдебната проверка по чл. 168 АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания.

С разгледаните два броя заявления е поискан достъп до обществена информация по общо 10 отделни точки. Решението, с което е отказано предоставянето на търсената информация има неясна мотивна и разпоредителна част. Административният орган е изложил мотиви за отказ за предоставяне на търсената информация на три различни правни основания, но без да посочи по кои от отделните поставени въпроси отказва предоставяне на информация със съответните мотиви. Посочването, че „част от поисканите данни“ представляват лични данни, търговска тайна или засягат интереси на трети лица, следва да бъдат конкретно отнесени към всеки отделен поставен въпрос от заявителите. Като не е сторил това органът не е изпълнил дадените със съдебното решение указания.

Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10), а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11). Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им (чл. 12, ал. 1 и ал. 2), а достъпът до официална информация извън случаите по ал. 1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. Според чл. 13 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация също е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване на ограниченията по ал. 2 и отчитане на хипотезите по ал. 4 – случаите на надделяващ обществен интерес.

Освен цитираната разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, а именно: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 ДР на ЗДОИ.

За да бъде извършена преценка за законосъобразността на постановения отказ е необходимо посочените основания за него да са относими към конкретните поставени въпроси.

Оспореното решение е постановено в предвидената от закона писмена форма, но не съдържа реквизитите визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 38 от ЗДОИ – изложение на правните и фактически съображения, мотивите, обусловили решаващия извод на административния орган. Предвид особения характер на уредените обществени отношения и целта на приложимия за случая материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнесат с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, ответникът – управителя на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД е бил длъжен да изложи своите фактически и правни съображения защо отказва да предостави на заявителя исканата информация по отделните заявления, с които са въведени отделни въпроси, по които е поискан достъп до обществена информация.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в административния акт задължително се посочват фактическите и правните основания за издаването му, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. В производството по съдебен контрол върху административния акт се проверява дали изложените фактически основания отговарят на действителното фактическо положение и съответства ли на тях посоченото правно основание. Излагането от административния орган на фактическите основания, с които свързва упражняването на правомощията си да издаде индивидуален административен акт, позволяват на съда да извърши контрол за неговата законосъобразност, като прецени дали приетите за установени факти отговарят на хипотезата на относимата правна норма.

В оспорения акт не са посочени никакви фактически основания по отделните въпроси, а липсата на мотиви в тази насока представлява нарушаване на изискването за форма на административния акт – основание за оспорване и съответно за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Немотивирането на административния акт с фактически основания лишава съда от възможността да прецени дали актът е издаден в съответствие с целта на закона и при неговото правилно приложение, поради което дори и само на това основание той се явява незаконосъобразен. Мотивите за издаването на акта не се съдържат и в доказателствата по приложената административна преписка. Иначе казано, липсата на мотиви не дава възможност на съда да установи дали са доказани положителните материалноправни предпоставки в материалното административно правоотношение. Съдът няма задължение да предполага какви са били действителните правни съображения на ответника при постановяването на акта, да "тълкува" или "допълва" неговата воля и да извежда и квалифицира служебно правилното правно основание.

Тук е мястото, изрично да се цитира разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗДОИ, че дори и третите лица да са изразили изрично несъгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Не са налице доказателства административният орган да е предприел и действия в изпълнение на задълженията си по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, за да обоснове постановения отказ на основание чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, съгласно която информацията, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В ал. 3 на чл. 17 от ЗДОИ изрично е предвидено, че когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2, задължените субекти следва безусловно да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците, което в настоящия случай не е сторено. Едновременно с това разкриването на търговската тайна действително е възможно да доведе до нелоялна конкуренция. В случая, обаче, законодателят е преценил, че прикриването на обществена информация при наличие на надделяващ обществен интерес ще доведе до по-големи вреди, поради което е дал приоритет на изискването за нейното разкриване и предоставяне пред евентуалното проявление на нелоялна конкуренция.

В тази връзка и само за пълнота на изложеното е необходимо да се отбележи, че общите основания за отказ, относими, както към официалната, така и към служебната обществена информация са уредени в чл. 37 от ЗДОИ, като ако ответникът хипотетично е приел, че в случая се касае за служебна информация, то е дължал обосновка на доводите си, защо тя е такава и кое налага достъпът до нея да бъде ограничен, съобразявайки естествено и нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, според която достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от хипотезата по чл. 13, ал. 4 ЗДОИ и без излагането на мотиви за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респ. отсъствието на конкретни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ. Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е изпълнено от ответната страна.

Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от задължения субект по чл. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, вр. § 1, т. 4 ДР ЗДОИ индивидуални административни актове въз основа на посочените в тях фактически и правни основания. Липсата на мотиви препятства контрола за законосъобразност на административния акт, което налага неговата отмяна. По изложените съображения, преписката следва да се върне на управителя на „Транспортен диагностично - консултативен център“/ТДКЦ/ ЕООД Бургас за ново произнасяне по заявленията на жалбоподателите съобразно мотивите на настоящото решение, в определен на основание чл. 174 АПК срок.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас