Решение № 142 от 6.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 347/2024 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по НОХД №609/2024г. на Районен съд – Силистра, по което с протоколно определение № 146 от 19.07.2024г. било одобрено споразумение, по силата на което И. Б. Л. бил признат за виновен в две престъпления: по чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 предл. 2 от НК, за което във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим; и по чл. 237 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим. На основание чл. 381 ал. 8 от НПК във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му било определено по-тежкото - лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим, като на осн. чл. 59 от НК, било приспаднато времето на мярката задържане под стража, считано от 10.02.2024г. В искането се твърди, че са допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от НПК, съставляващи основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК. Иска се производството да бъде възобновено, постановеният съдебен акт - отменен, а наказателното производство – върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Акцентира на обстоятелството, че едно от незаконно притежаваните оръжия – автомат „Калашников“ - е изключително опасно бойно оръжие, което притежава много сериозна поразяваща сила и ведно с намерените 72 патрона за него, обуславя висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Това, според представителя на прокуратурата, е индиция за явна несправедливост на наложеното наказание.

Осъденият Л. се явява пред настоящата инстанция. Споделя, че се е съгласил с параметрите на споразумението и не е обжалвал определението на съда. Отправената молба до съда е да остави без уважение искането на Главния прокурор.

Защитникът на осъденото лице - адв. К., счита, че искането в частта досежно непровеждането на разпоредително заседание е формално основателно, а в останалата част е неоснователно. Твърди, че липсват данни за пострадало лице, в конкретния случай за настъпили имуществени вреди от деянието по чл. 237, ал.1 от НК. По отношение на деянието по чл. 339 от НК, намира, че количествата боеприпаси не са в обеми които да влияят отегчаващо на индивидуализацията на наказанието. Моли предложението на Главния прокурор да не бъде уважавано и производството да не бъде възобновявано, доколкото целите на законодателя са изпълнени с процесното споразумение.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С протоколно определение № 146 от 17.09.2024г. по НОХД № 609/2024г., Районен съд - Силистра е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, между прокурор от Районна прокуратура - Силистра и защитника на обвиняемия И. Б. Л., по силата на което обвиняемият се е признал за виновен в извършване на престъпления по: чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 предл. 2 от НК, за което във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим, и по чл. 237 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 19.07.2024г. и не подлежи на касационна проверка. Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то е основателно по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че срещу Л. е съставен обвинителен акт за извършени престъпления по: чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 предл. 2 от НК и чл. 237 ал. 1 от НК. По внесения в Районен съд - Силистра на 09.07.2024 г. обвинителен акт е образувано съдебно производство по НОХД № 609/2024г., разпределено на случаен принцип на състав от наказателното отделение на съда. С разпореждане №642/10.07.2024г. съдията-докладчик е постановил делото да бъде разгледано от състав – съдия и двама съдебни заседатели, като е насрочил разпоредително заседание по общия ред за дата 09.09.2024г. Междувременно на 19.07.2024г. бил внесен проект на споразумение, постигнато между РП-Силистра, подс. Л. и неговия защитник, като с разпореждане №659/19.07.2024г., председателят на състава е пренасрочил заседанието за същия ден - 19.07.2024г., и е променил хода на съдебното производство от общ ред в такъв по реда на Глава XXIX от НПК. След провеждане на съдебното заседание с протоколно определение от същата дата - 19.07.2024г., съдът еднолично е одобрил постигнатото споразумение между РП-Силистра, подс. Л. и неговия защитник.

Постановявайки двете разпореждания и приключвайки делото чрез проведена диференцирана процедура по Глава 29 от НПК, проверяваният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване процесуалните права на страните. Засегнати са били правата и законните интереси на подсъдимия – поради лишаването му от процесуални гаранции за справедлив процес и реализирания дисбаланс между приложимите принципи при определяне на наказанието, и на евентуалното ощетено юридическо лице (ЮЛ), което не е могло да предяви претенции за обезвреда пред съда. Съображенията на състава в този смисъл:

Задължителното провеждане на разпоредително заседание (РЗ) при внесен обвинителен акт произтича от чл. 247 б ал. 2 т. 2 от НПК. Следващите текстове на чл. 247 в, 247 г и чл. 248 от НПК очертават важността на РЗ като основното заседание по решаване на въпросите по подсъдността, допустимостта на съдебното производство, опороченост на досъдебното производство, конституиране на страни, предопределяне на процесуалния ред, и др. въпроси, изброени лимитативно в чл. 248 ал. 1 и ал. 2 от НПК. Правилното администриране и провеждане на РЗ е необходимо за законността на съдебното производство и предоставянето на гаранции за упражняване процесуалните права на пряко засегнатите субекти и страни, с което РС Силистра не се е съобразил, тъй като:

1. Произнасяйки разпореждане № 642/10.07.2024г. съдията – докладчик е разпоредил за насроченото на 09.09.2024г. РЗ: „Да се призоват: Районна прокуратура - Силистра; подсъдимият И. Б. Л. и неговият защитник- адв.Р. К. при АК-Разград; пострадалото лице, ако има такова; ощетеното ЮЛ, ако има такова.“, дал е и указания, относими към пострадалия и ощетеното ЮЛ. Същевременно, съдията не е конкретизирал има ли и кое е засегнатото ЮЛ, като очевидно и недопустимо е преотстъпил на съдебните служители да отговорят на тези въпроси и да призоват съответните представители. Видно от списъка за призоваване за РЗ на 09.09.24г. съдебни книжа са били изпратени само до прокурора, подсъдимия и защитника.

Съдията-докладчик не е изпълнил правомощието си да посочи кое е ощетеното ЮЛ, но според искането на Главния прокурор това е „Зли дол хънтинг“ ООД-гр. Силистра. Отделен е въпросът, че сред фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт не се откриват данни, че от престъплението по чл. 237 ал. 1 от НК са настъпили материални щети за дружеството „Зли дол хънтинг“ ООД-гр. Силистра. Няма индивидуализация землището на с. Ирник, общ. Ситово, обл. Силистра, да е територия на това дружество. Не е налице и никаква оценка на убитото животно – като благороден елен приживе, като трофей, като месо, която да обоснове извод за съответни имуществени вреди в резултат на смъртта му. В материалите по делото единствено в показанията на свид. Парашкевов (младши експерт в РУ на МВР - Тутракан), намиращи се на гърба на л.69 от Том I-ви от ДП, се посочва, че освен постъпилата информация за бракониерските прояви на Л., служители на Държавно дивечово стопанство – Зли дол също са наблюдавали, нееднократно, други подобни негови прояви. Този факт не е бил проверен и към момента не може да се твърди несъмнено, че „Зли дол хънтинг“ ООД-гр. Силистра и Държавно дивечово стопанство – Зли дол – са едно и също ЮЛ. Разследващите, от друга страна, са проучвали дали подсъдимият е регистрирал ловни трофеи, като са запитали – РДГ Русе, ТП ДГС Тутракан, ДЛС Каракуз, ТП ДГС Силистра, но не и Държавно дивечово стопанство – Зли дол. При отчитане и на разликата с проекта за споразумение в частта за разпореждане с петте трофея, намерени във владение на подсъдимия, в определението за одобряване на споразумението съдът ги отнел в полза на държавата и разпоредил да бъдат изпратени на ДЛС Каракуз.

На тази основа може да бъде обобщено, че нито в обвинителния акт са били изложени факти, относими към индивидуализация на ощетено ЮЛ, нито съдът в разпореждането си за насрочване на РЗ е дал ясни указания кое от различните ЮЛ, свързани с делото, счита за ощетено, съответно и чийто представител да бъде призован за РЗ. Прегледът на съдебната практика установява, че по наказателни производства с обвинения по чл. 237 ал. 1 от НК в съдебните производства са били допускани за разглеждане предявени от ощетени ЮЛ граждански искове, обосноваващо твърдението на Главния прокурор за незаконосъобразно лишаване на представител на ощетено ЮЛ да вземе участие в РЗ по настоящото дело.

2. С разпореждане № 659/19.07.2024г., подписано от съдията в 15: 13: 19ч., съдията-докладчик пренасрочил съдебното заседание за 16ч. в същия ден. По съображения, свързани с молба от защитника и представен проект за споразумение, своя предстоящ годишен отпуск и взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, съдията променил „хода на съдебното производство от общ ред на НПК в такъв по реда на гл.29 от НПК…“.

След като насрочил делото за разглеждане в РЗ и в абсолютен дисонанс с поредността по чл. 252, ал.1 от НПК, РС Силистра внезапно е пренасрочил съдебното заседание, директно за обсъждане на проект за споразумение. В това разпореждане незаконосъобразно и недопустимо, самостоятелно, съдията-докладчик е взел решение по чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК за провеждане на производство по гл. 29 от НПК. Неправилно е и съображението, че така е променил общия ред на НПК, тъй като до „общ ред“ би могло да се достигне само след проведено РЗ и на основание чл. 252 ал. 2 от НПК, а именно, когато делото не е разгледано по реда на особените правила.

Съдът е нарушил процесуалните правила, като не е провел РЗ, и не е обсъдил въпросите по чл. 248 от НПК, не е разяснил на подсъдимия възможностите му за фактическа и правна защита, произтичащи от особените правила по НПК, вкл. възможността на подсъдимия да оспорва обвинението или да претендира за провеждане на процедура по гл. 27 от НПК. Процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, например, неминуемо би рефлектирала на евентуалното наказание по всяко от обвиненията с приложение на чл. 58 а ал. 1 или ал. 4 от НК.

За съда не е съществувала възможност да прилага чл. 382 от НПК, доколкото споразумението, предложено от страните, е изготвено след приключване на досъдебното производство и внасянето на обвинителния акт. В случая съдът е бил обвързан от правилата на чл. 384 от НПК, визиращи процесуалния диапазон от образуване на съдебното производство до започване на съдебното следствие. Следвало е да съобрази законния съдебен състав, съгласието на допълнителните страни - които е било възможно да бъдат конституирани в РЗ. В случая, поради непровеждане на същото, е била отнета и възможността да се конституира като граждански ищец ощетено ЮЛ.

Ето защо, пренасрочвайки производството от насрочено РЗ директно по реда на гл. 29 от НПК, РС Силистра е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила.

3. Съществени процесуални нарушения са били допуснати и при провеждане на съдебното заседание по разглеждане на проекта за споразумение.

Законодателят в Глава XXIX от НПК е предвидил две алтернативи за решаване на делото със споразумение – в досъдебно производство и в съдебно производство. Видно е, че в случая се касае за производство във втората хипотеза – чл. 384 от НПК, независимо, че в разглеждания протокол и определението за одобряване на споразумението от 19.07.2024г. неправилно са коментирани единствено правилата по чл. 381-383 от НПК.

Наказателното производство е водено и приключило за престъпления по чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 предл. 2 от НК и чл. 237 ал. 1 от НК. В случая по-тежко наказуемото деяние е това по чл. 339, ал.2 от НК, което предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода. Според чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът е следвало да заседава в състав от съдия и двама съдебни заседатели, което впрочем правилно е било съобразено от съда в разпореждането за насрочване на РЗ. Видно от приложения по делото протокол за проведеното на 19.07.2024г. съдебно заседание, същото е разгледано от съда еднолично, като е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Формирането на съдебния състав във връзка с разглеждане на процедури по чл. 384 и чл. 384 а от НПК, е обсъдено и в Становището на Аналитичното звено към НК на ВКС, прието на 13.07.2023г. от ОСНК.

На следващо място, ако твърдяното от Главния прокурор, или друго дружество-концесионер е било ощетено, а съдът е одобрил споразумение в разрез с чл. 384 ал. 1 вр. чл. 381, ал.3 от НПК, без подс. Л. да е възстановил свързаните с деянието по чл. 237 ал. 1 от НК имуществени вреди, би възникнало самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт.

Към тази група нарушения, допуснати от РС Силистра при одобряване на споразумението, съставът отнесе и възражението за явна несправедливост на наложените на подс. Л. наказания. Проверката установи следното:

Наказанието лишаване от свобода за деянието по чл. 339 ал. 2 от НК, било определено по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК за срок от 1 година, подлежащо на ефективно изтърпяване, при „Общ“ режим на изтърпяване, съгласно чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС. По отношение на деянието по чл. 237 ал. 1 от НК, без да бъде посочена правна норма, относима към индивидуализация на наказанието, било определено най-тежкото като вид наказание, в максималния му размер от 1 година, подлежащо на ефективно изтърпяване, при „Общ“ режим на изтърпяване, съгласно чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл. 23, ал.1 от НК било наложено като общо наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, подлежащо на ефективно изтърпяване, при „Общ“ режим на изтърпяване, съгласно чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС. Основателно е становището на Главния прокурор, че проверката, която съдът е следвало да извърши по отношение съответствието на постигнатото споразумение със закона, обхваща елементите на съгласие и тяхното доброволно приемане от подсъдимия, вкл. законът, по който да се извърши индивидуализацията – чл. 54 от НК и чл. 55 от НК. Подходът на страните да предложат на РС Силистра прилагане на чл. 55 от НК за по-тежкото престъпление едновременно с общата норма на чл. 54 от НК за второто престъпление, макар и размерът на санкциите да е изравнен, очертава пълен дисбаланс между принципите на законоустановеност и индивидуализация. Така, за едното престъпление е наложено наказание под минималния по закон предел, а за другото – най-тежкото наказание в максимален размер. Споразумението не налага автоматично възприемане на клаузите по съдържанието от решаващия съд и обвързването му с направеното предложение. В тази посока съдът е следвало да съобрази редица обстоятелства, свързани с обществената опасност на деянието, например във връзка с престъплението по чл. 339 ал. 2 от НК - откритите в солидно количество и видове оръжия и боеприпаси - самоделно изработено нарезно оръжие с калибър 7.62 х 39 мм., автомат „Калашников АКС-74” без сериен номер, калибър 5.45 мм, гладкоцевна ловна пушка, надцевка, 12-ти калибър марка „DURMAZ” и нарезна карабина фабрично канадско производство марка „MARK И”, калибър 22LR 5.6 мм., без фабричен номер и боеприпаси за огнестрелни оръжия: 168 бр. патрони за нарезно оръжие с различен калибър (72 бр. патрони с калибър 5.45 мм., 23 бр. патрони с калибър 7.62 мм., 73 бр. патрони калибър 22LR) и 2 бр. патрони калибър 12 за гладкоцевно оръжие; бойното оръжие — автомат „Калашников АКС74”, за което се изисква специален разрешителен режим; установеното нерегламентирано стрелбище; изработените заглушители. Съобразявайки изложеното, без да са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността на Л. обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото, предвидено в чл. 339 ал. 2 от НК наказание да се яви несъразмерно тежко спрямо извършеното, неправилно при индивидуализацията е бил приложен чл. 55 от НК. За престъплението по чл. 237 ал. 1 от НК, обаче, посоката на определяне на наказанието е достигнала максимума на предвиденото в закона. Не е ясно дали съдът е съобразил и данните за дееца, чисто съдебно минало, здравословно състояние, семейно положение и др. Съществуването на драстичен дисбаланс между принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, за всяко от престъпленията, в които подс. Л. се е признал за виновен, е довело до неправилно приложение на закона, съставляващо нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 5, т.1, вр. ал.1, т.3 НПК. Одобрявайки така формулираното от страните споразумение, без да се възползва от възможността по чл. 384 вр. чл. 382 ал. 5 от НПК, съдът е допуснал особено съществено процесуално нарушение. Трайната съдебна практика по приложението на института на споразумението разкрива важността на преценката на съда по вида и съдържанието на предложеното от страните, напр. Решение № 227 от 28.05.2014 г. по н. д. № 737/2014 Г., ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 75 от 20.03.2017 г. по н. д. № 173/2017 г., І н. о. на ВКС и др. При запознаване с материалите по делото и предвид предстоящото ново разглеждане на наказателното производство, съставът намира за необходимо да посочи и допуснатите нарушения при разпореждане с веществените доказателства по делото. Съдът е приложил „чл. 112 от НПК“, за да отнеме в полза на държавата оръжията, предмет на престъплението по чл. 339 ал. 2 от НК, както и притежаваните от подсъдимия ловни трофеи, несвързани с повдигнатите му обвинения. Вдействителност, нормата на чл. 112 от НПК има четири отделни алинеи, които индивидуализират реда на разпореждане при наличието на определени установени от съда условия. Така, например, чл. 112 ал. 1 от НПК е приложим само в случаите извън обхвата на чл. 53 от НК.

С оглед на изложените съображения, съставът счете, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД №609/2024г. на Районен съд – Силистра, разкрива особено съществени нарушения на закона и процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и отмяна на съдебния акт. Доколкото не е налице хипотезата на чл. 425 ал. 1 т. 4 от НПК, настоящата инстанция не би могла да се произнесе директно по акта след възобновяване на производството. Делото следва да бъде върнато на РС Силистра за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание.

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,