Решение № 18 от 21.1.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 433/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от от Х. Ф. Х., ЕГН •••••••••• с адрес с. Н., ул. „Ш. к.“, № 10, общ. Шумен, обл. Шумен със съдебен адрес гр. Шумен, ул. „Бачо Киро“, № 5, офис 7, чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК – Шумен срещу решение № 5/21.05.2021г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 96/2020г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него срещу Сдружение „Ловно – рибарско дружество Сокол- Шумен“, ЕИК 127532929 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Христо Ботев“, № 9а, представлявано от председателя на УС С. Й. С.ов иск с правно основание чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ за отмяна решението на Общото събрание на сдружението, проведено на 02.09.2020 г., потвърждаващо решение на Дисциплинарния съд при сдружението по дисциплинарно дело № 1/2020г., с което на Х.. Ф. Х.. е наложено наказание „Лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон“. Според въззивника обжалваното решение е немотивирано, тъй като съдът не е изложил нито един аргумент относно това – извършил ли е нарушение, коя разпоредба на Устава или на ЗЛОД е нарушена, доказано ли е това нарушение по безспорен начин и законосъобразно ли е за това нарушение наложеното наказание, потвърдено с атакуваното решение на Общото събрание. Решението е още и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на ЗЛОД и Устава на сдружението. Съгласно чл.96 ал.1 ЗЛОД нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдно образование, длъжностните лица по чл.67 или от упълномощени служители на МВР. А в случая безспорно установено по делото е, че компетентните органи – гл.експерт в РДГ – Шумен и служители на РУ на МВР – Шумен са извършили проверка и са констатирали, че няма извършени нарушения нито на ЗЛОД, нито на ЗОБВВПИ. Като е приел, че Уставът на сдружението може да предвижда друг ред за установяване на нарушения по ЗЛОД, съдът е извършил грубо нарушение на закона. Не е посочено какво е нарушението и дали то е доказано. Наложеното наказание е за съвсем друг вид нарушения, каквито нито се твърди, нито се доказва да са извършени от ищеца. Наложеното наказание е неясно – не е посочено от откриването на кой ловен сезон тече наказанието, от коя дата и година. Налагането на наказание, което изобщо не е предвидено за извършеното нарушение и което е неясно, е незаконосъобразно и опорочава решението на Общото събрание. Иска се от съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, както и на ищеца да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното: Предявеният иск е с правно основание чл.25 ал.4 вр.чл.6 от ЗЮЛНЦ. Ищецът Х.. Ф. Х.., с ЕГН ••••••••••, член на ЛРД в Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол – Шумен“, ЕИК 127532929, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Христо Ботев“ № 9а, община Шумен, област Шумен, представлявано от председателя на УС С. Й. С.ов претендира за отмяната на решение от 02.09.2020г. на Общото събрание на сдружението, с което е потвърдено решение на Дисциплинарния съд по дисциплинарно дело № 1/2020г., с което му е наложено наказание „Лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон“ като незаконосъобразно, несъответстващо на Устава, неправилно, недоказано и постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че на 16.10.2019г. Н. Н. – председател на ловната дружинка към ЛРД с.Н. получил от офиса на Сдружение „Сокол – Шумен“ разрешително за групов лов за отстрел на дива свиня, който трябвало да се проведе в 4-то ловище местност „Аккая“. В него взели участие освен Н. още двама членове на сдружението – ищецът Х.Х. и Д. Д.. За попълване на разрешителното до максималния брой ловци са поканени още петима ловци от съседна ловна дружинка в с.Кочово. След разставянето на ловците по утвърден график за контрол била извършена проверка от С. И. С.ов - специалист ЛСД при СЛРД „Сокол – Шумен“ и Д. Д. Д. – ловен надзирател при същото сдружение. След проверка на ловните дружинки в съседни села, към 11, 00часа било проверено и ловище „Аккая“, където ловци не били открити. С мобилно обаждане до ръководителя на лова С.ов помолил ловците да се съберат при един фургон, за да им бъде извършена проверка. Едновременно с това бил сигнализиран представител на ДГС „Шумен“ със съмнения за нередности при извършване на лова. Сигнал бил подаден и до МВР Шумен за съдействие. Според мотивите към решението по дисциплинарното производство – л.21, придвижвайки се към ключов горски път във 2-ро ловище „Баламица“, С.ов забелязал паркирания джип на Н., като до него стояли самият Н. и ищецът Х.. Според твърденията на проверяващия и двамата държали в ръце ловни пушки, на които не били монтирани изискуемите от закона заключващи устройства. След няколко минути от същото ловище излязъл и джипът на третия ловец Д. Д., като неговото оръжие също било без предпазен заключващ механизъм на спусъка. След него пристигнали и другите петима ловци от с.Кочово и вписали имената си в разрешителното за лов. В съставения в резултат на проверката Констативен протокол от 16.10.19г. от С. С.ов ищецът Х. е упоменат единствено като част от намерената във второ ловище „Баламица“ група от 8 ловци. В Доклада към протокола е описано, че е локализиран от проверяващия С.ов като стоящ край джипа на Н. Н. в момента на срещата между тях, както и че е бил вписан в разрешителното за лов. В този смисъл са и депозираните от С.ов показания като свидетел по делото. В Рапорта от 16.10.19г. на Джейхан Таксинов – горски надзирател в ТП ДГС Шумен – л.226, както и в Констативния протокол, съставен от същия служител – л.227, изрично е отбелязано, че по сведение и показания на специалиста по ЛСД С. С.ов ищецът Х. е забелязан извън ловището, за което разрешение за ловуване, като същият е бил без оръжие. В констативния протокол е дадена и препоръка да се извърши допълнителна документална проверка дали лицата са ловували в указаното в разрешителното ловище, като при установяване на нарушение да се състави АУАН по ЗЛОД. Няма спор по делото, че такъв акт не е съставен. В Обясненията си до Председателя на УС на сдружението ищецът Х. посочва, че на 16.10.19г. е участвал в груповия лов на дива свиня в землището на с.Н., местност „Аккая“, 4-то ловище. Първата гонка била направена в местността „Павли чука“ в ловище „Аккая“, след което било взето решение да се ловува в друга местност от същото ловище. Ръководителят на лова дал указания ловците да заобиколят с автомобилите си м.“Дерин ендек“, която се намирала във 2-ро ловище „Баламица“, за да не безпокоят дивеча в ловището, където щяли да ловуват. Ищецът и Недко Н. останали в м.“Павли чука“ да изчакат кучкаря, за да не се обърка. Десетина минути след като ловците тръгнали с автомобилите си разбрал от Н., че ще има проверка от С. С.ов – служител на СЛРД „Сокол – Шумен“. Н. се обадил по мобилния си телефон на заминалите ловци да се върнат за проверката. Преди завръщането им проверяващите вече били при тях. Ловното му оръжие били без патрони в калъф и със заключващи механизми, а пушката му била прибрана в колата. След това дошли служители на ТП ДГС – Шумен и МВР Шумен, които също извършили проверка на разрешителното за лов и оръжието на ловците, не констатирали нарушения и не открили нарушения., не били съставени актове по смисъла на чл.96 от ЗЛОД и ЗОБВВПИ. Категорично заявява, че в деня на проверката ловуване е осъществено единствено в разрешеното 4-то ловище – м.“Аккая“. Според Становището на главен експерт в РДГ – Шумен –л.41, базиращо се на извършена проверка от служители на дирекцията, няма основание да се търси административна отговорност за извършено нарушение от който и да е от участниците в лова. Според свидетеля Г. В. и М. М. – ловци от ЛД с.Кочово, последният и кучкар, проверяващите от сдружението не са имали със себе си карта на ловището или GPS устройство, с което да установят, че ловците са навлезли в район, в който не трябва да ловуват. Дошлите по-късно горски и полицаи проверили разрешителното и оръжието им и им казали да си ходят. Т.е. – по отношение на ищеца Х. няма твърдения, че е бил с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие нито в дисциплинарното обвинение, нито в решението на Дисциплинарния съд, нито в Констативния протокол от 16.10.19г. и Доклада към него, нито в показанията на С. С.ов. Такова твърдение се съдържа единствено в мотивите към решението по дисциплинарно дело № 1/2020г., но то остава изолирано и неподкрепено с никакви доказателства. Независимо от това на ищеца, като член на ответното ЛРД, му е било повдигнато дисциплинарно обвинение по образуваното срещу него и още двама членове на сдружението дисциплинарно производство № 1/20г. за това, че като участник в лов, съобразно издадено разрешително за групов лов на 16.10.2019г. в 4-то ловище „Аккая“, ПЛСР Н., е допуснал нарушения на ЗЛОД, ППЗЛОД, ЗОБВППС, нормите на ловната етика и осъществил лов, който може да бъде квалифициран като бракониерство съгласно даденото в чл.24 ал.3 б.“ж“ от Устава на сдружението легално определение за това. На проведеното на 27.02.2020г. заседание на Дисциплинарния съд му е наложено наказание „Лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон“. Наказанието е обжалвано пред Общото събрание на сдружението с искане за неговата отмяна. Жалбата му е разгледана като т.9 от дневния ред на проведеното на 02.09.20г. Общо събрание на СЛРД „Сокол – Шумен“, като предложението за отмяната на наложеното му наказание не е прието. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗЛОД „Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици- обект на лов. А според легалната дефиниция на ал. 3 „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не“. Въз основа на фактическата установеност по делото съдът прави извода, че по отношение на ищеца Х. ловуване извън разрешеното за това място не е доказано при условията на главно и пълно доказване – нито в хипотезата на същинско ловуване, съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл.43 ал.2 от ЗЛОД, нито в хипотезата на приравнено на същинското ловуване, съгласно чл.43 ал.3 с.з. Единственото установено по делото е, че в момента на проверката от служителя на ответното дружество С.ов ищецът се е намирал на път, разположен в ловище, за което няма разрешително за ловуване. Това обстоятелство обаче не покрива състава на дисциплинарното нарушение, за което му е наложено атакуваното от него дисциплинарно наказание, а именно -бракониерството по смисъла на чл.24 от Устава на сдружението. Ето защо твърдението на ищеца, че не е извършил деянието, за което му е наложено наказанието, се явява основателно. Основателно е и оплакването му, че дори и това деяние да беше доказано, предвиденото за него наказание в устава е „изключване“, а не наложеното му „лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон“. Т.е. – наложено му е наказание, което не е предвидено за повдигнатото му обвинение в извършване на дисциплинарно нарушение „бракониерство“ по смисъла на Устава на сдружението. По изложените съображения предявената искова претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. Наложеното наказание на ищеца е неоснователно, недоказано и несъответстващо на Устава на сдружението. С оглед изхода на спора на ищцовата страна се присъждат всички направени от нея разходи за водене на делото в двете инстанции в общ размер на 1 240лв. Водим от горното, съдът