Решение № 1615 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 25/2026 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „•••“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес] със законен представител управителя Г. Л. Г. чрез пълномощника адв.И. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В срещу ревизионен акт № Р-22001024003450-091-001/ 15.09.2025 г. на органи по приходите, потвърден с решение № 1508/ 03.12.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП В ЧАСТТА за начислените задължения:

1/по ЗКПО в общ размер от 1 427.28 лв., от които:

• 295.31 лв. корпоративен данък /КД/ за 2022 г. и

• 1 131.97 лв. КД за 2023 г. със съответните лихви върху сумите и

2/по ЗДДС в общ размер от 34 048.73 лв., от които:

• 494.12 лв. за данъчен период м.12.2020 г. допълнително задължение за ДДС за фири над допустимия размер,

• 5 215.58 лв. за данъчен период м.12.2021 г. допълнително задължение за ДДС за фири над допустимия размер,

• 590.63 лв. за данъчен период м.12.2022 г. допълнително задължение за ДДС за фири над допустимия размер,

• 763.94 лв. за данъчен период м.12.2023 г. допълнително задължение за ДДС за фири над допустимия размер,

• 23 583.33 лв. отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.07.2020 г. и м.08.2020 г. за лек автомобил “Мercedes А220“ и за данъчен период м.08.2021г. за лек автомобил „BMW 840DxDrive“,

• 401.13 лв. отказано право на приспадане на данъчен кредит за разходи за поддръжка и ремонт на автомобилите за данъчни периоди м.01.2020 г., м.03.2020 г., м.10.2020 г., м.04.2021г., м.07.2022 г., м.08.2022 г. и м.10.2022 г. по фактури, издадени от „•••“ ООД, „•••“ АД и „••••“ ООД и

• 3 000 лв. начислен ДДС за данъчни периоди м.01.2023 г. – м.03.2023 г. и м.01.2024 г. – м.03.204 г. за неотчетени приходи от наеми на комплекс „•••“ по договор с „•••“ ЕООД със съответстващите лихви върху сумите. Жалбоподателят навежда твърдения за нарушения на процесуалния и материален закон при издаване на РА и потвърждаващото го решение. Нарушенията на процедурата свързва с отсъствие на обективна преценка и анализ на събраните доказателства и неспазване на срока по чл.114 от ДОПК. Противоречието с материалния закон свързва с отсъствие на основания за допълнително начисляване на КД и ДДС. Твърди за технологични „наднормени фири“, тъй като пропан-бутана е силно чувствителен към изпарения и температурни амплитуди и технологичните операции /разтоварване, съхранение, прехвърляне/ водят до загуби на количества. В тази връзка счита за приложимо основанието по чл.28, ал.3 от ЗКПО за признаване на технологични фири и изключението по чл.80, ал.2, т.3 от ЗДДС /редакцията в сила до 31.12.2023 г./, поради което не следва да се извършва корекция на ДДС по чл.79 от ЗДДС. По отношение липсата на издадени фактури за месечни наеми твърди, че ревизията не се е съобразила с обясненията на ЗЛ за сключени споразумения за недължимост на наемните вноски, поради което не са издавани фактури и не е начислен ДДС. По отношение на леките автомобили твърди, че автомобилите са закупени с цел продажба, а тяхното движение е осъществено за провеждане на задължителни технически обслужвания, сервизни прегледи и предлагане на потенциални купувачи. Сочи, че всяко превозно средство е публикувано за продажба в сайта [интернет адрес], поради което е осъществено изключението по чл.70, ал.2, т.2 от ЗДДС. Моли за отмяна на РА в посочените части.

В съдебно заседание и писмени бележки адв.И. М. като пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски по списък.

В писмено становище главен юрисконсулт С. С. като пълномощник на ответния директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-22001024003450-020-001/ 12.07.2024 г., изменена със заповед № Р-22001024003450-020-002/ 21.10.2024 г., издадени от Р. М. С. на длъжност началник на сектор в ТД на НАП Варна, връчени на жалбоподателя. Предмет на ревизията са задължения за КД за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2023 г. и за ДДС за периода 01.01.2020 г. – 31.05.2024 г. Извършването на ревизията е възложено на главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията Д. Д. П., на главен инспектор по приходите Б. В. П. и на старши инспектор по приходите С. А. Х.. Със заповед № Р-22001024003450-ЗИД-001/ 16.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл.114, ал.4 от ДОПК въз основа на искане на директора на ТД на НАП София е удължен срока за извършване на ревизията до 21.03.2025 г., в която връзка е издадена заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизията № Р-22001024003450-020-003/ 17.12.2024 г. от Р. М. С.. Със заповед № Р-22001024003450-023-001/ 10.02.2025 г. на Р. М. С. на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК е спряно производството по извършване на ревизията, считано от 10.02.2025 г. до изтичане на срока на болничния лист и завръщането на работа на С. А. Х. по искане на ръководителя на ревизията, а със заповед № Р-22001024003450-143-001/ 24.03.2025 г. на възложителя на ревизията е възобновено производството по извършване на ревизията, считано от 24.03.2025 г. със срок на ревизията до 05.05.2025г .

Със заповед № З-ЦУ-971/ 10.05.2024 г. зам.изпълнителния директор на НАП на основание чл.12, ал.6 от ДОПК е определил органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК, между които е възложителя на ревизията Р. М. С. от ТД на НАП Варна.

Със заповед № З-ЦУ-1450/ 12.07.2024 г. на зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП е указано на служителите по заповед №З-ЦУ-971/ 10.05.2024 г. и по други заповеди да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол и да възлагат контролните производства по отношение на лицата, посочени в приложение към заповедта, за които компетентна по чл.8 от ДОПК е ТД на НАП София. Жалбоподателят е посочен в приложението към заповедта.

Правомощието на зам. изпълнителния директор на НАП за издаване на посочените две заповеди произтича от заповед № ЗЦУ-ОПР-14/ 16.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

Със заповед № РД-01-360/ 10.05.2024 г. на директора на ТД на НАП София е наредено функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК да се изпълняват от служители /органи по приходите/, за които съгласно заповед № З-ЦУ-971/ 10.05.2024 г. на заместник изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК, между които служители е възложителя на ревизията Р. М. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001024003450-092-001/ 18.08.2025 г. от екипа ревизори по заповедите за възлагане на ревизията. Ревизията е установила, че основната дейност на ЗЛ е търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали на територията на три бензиностанции: „•••“ в [населено място], ул“•••“ № 6, „•••“ в [населено място], [улица] „•••“ в [населено място],[улица]. Като съпътстваща дейност ЗЛ предлага туристически услуги за обект „•••“ и отдаване под наем на собствен имот – Комплекс „•••“.

В раздел IV от РД по ЗКПО ревизията е установила следното /вж. л.54-гръб – 66 от РД/:

За 2022 г. на основание чл.92 от ЗКПО е подадена декларация вх. № 1000И0175558/ 30.06.2023 г. с деклариран КД в размер на 12 712.12 лв. Отчетени са разходи по сметка 609 "Други разходи“ от 41 709.28 лв., в т.ч. 15 789.71лв. фири и липси на гориво. По отношение на тези разходи ревизията е установила липсата на фирмени стандарти за определяне на технологичен брак и отсъствие на съставени документи, доказващи реално установени фири /протоколи и др./. Има съставени инвентаризационни описи за всяка бензиностанция. За установяване на коректността на отчетените разходи за фири и за допустимите нива на фирите по чл.28 от ЗКПО ревизията е използвала нивата в Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. Сравнявайки данните от инвентаризационните описи и нормативите по наредбата ревизията е установила превишаване на отчетените фири над максимално допустимите в наредбата досежно газ пропан-бутан. ЗЛ е отчело фира от 7 649.80 л или 0.53% от общото заприходено количество от 1 441 395 л. Максимално допустимото по наредбата ниво на фира за газ е до 0.3%. При прилагане на максимално допустимата нормативно определена фира от 0.3% ревизията е установила, че размерът на признатата за данъчни цели фира е 4 324.19 л /1 441 395 л х 0.3%/. Отчетената от ЗЛ фира над посочената стойност е 3 325.61 л /7 649.80 л – 4 324.19 л/. Това задължава ЗЛ да преобразува счетоводния финансов резултат в посока увеличение със сумата от 2 953.14 лв. /3 325.61 л. х 0.888 лв/л средна цена/.

Отделно от това, ревизията е установила неотчетени приходи от наеми. В дневниците за продажби за 2022 г. са включени 9 бр. фактури с предмет „наем“, издадени от „•••“ на обща стойност 22 500 лв. /с ДО = 2 500 лв./, но няма издадени фактури за м.01, м.02 и м.03.2022 г. Фактурите са издадени въз основа на договор от 31.08.2018 г. за наем на [ПИ] по КККР на [населено място], м.“•••“, комплекс „•••“ срещу месечен наем от 2 500 лв. без ДДС. Съгласно Анекс № 1/ 14.3.2020 г. към договора наемателят не дължи месечен наем за периода на приетото от НС извънредно положение, но не по-късно от 13.05.2020 г. Ревизията е установила, че противоепидемичните мерки са отменени от 01.04.2022 г. Според писмените обяснения от ЗЛ, имотът е придобит през 2012 г. и е отдаден под наем на свързано лице – „•••“ ЕООД, а от 2018 г. е отдаден под наем на „•••“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала В. Т. /назначен в ЗЛ по трудов договор като сервитьор, а през периода м.03.2026 г. – м.09.2018 г. на длъжност салонен управител/. ЗЛ обяснява, че поради настъпилата пандемия от COVID-19 и всички негативни последствия върху ресторантьорския бизнес, през 2020 г. страните са сключили анекс към договора за наем със споразумение месеците януари, февруари и март /т.нар. „слаби месеци“/ да бъдат освободени от наеми.

Поради установените фири над нормата при газ пропан-бутан от 2 953.14 лв. на основание чл.28 от ЗКПО, заедно с други установени основания, които са извън предмета на делото, ревизията е извършила допълнително преобразуване на счетоводния финансов резултат и е определила КД за довнасяне от 9 960.08 лв. При изчисляване на КД за 2022 г. не са включени приходи от наем за обекта през периода м.01 – м.03.2022 г.

За 2023 г. на основание чл.92 от ЗКПО е подадена декларация вх. № 1000И0209091/ 30.06.2024 г. с деклариран КД от 31 408.62 лв. Отчетени са разходи по сметка 609 "Други разходи“ от 79 362.21 лв., в т.ч. 42 477.59 лв. фири и липси на гориво. Ревизията е констатирала превишение на установените фири над максимално допустимите в Наредба № 13а-10403 при газ пропан-бутан. ЗЛ е отчело фира от 8 254.31 л или 0.58% от общото заприходено количество от 1 411 195 л. В наредбата максималното ниво на фира за газ е до 0.3 %. При прилагане на максимално допустимата нормативно определена фира от 0.3% е установено, че размера на признатата за данъчни цели фира е 4 233.56 л /1 411 195 л х 0.3%/. Фирата над посочената стойност е 4 020.73 л /8 254.31 л – 4 233.56 л/. За ЗЛ е възникнало задължение за преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение със сумата 3 819.69 лв. /4 020.73 л х 0.95 лв./л средна цена/ на основание чл.28 от ЗКПО.

Отделно от това, ревизията е установила неотчетени приходи от наем. В дневниците за продажби за 2023 г. са включени 9 бр. фактури с предмет „наем“, издадени от „•••“ на обща стойност 22 500 лв. /с ДО = 2 500 лв./, но няма издадени фактури за м.01, м.02 и м.03.2023 г. по договора за наем от 31.08.2018 г. за посочения имот в местността“•••“, комплекс „•••“. Ревизията е отчела действието на Анекс № 1/ 14.3.2020 г. към договора за наем и отменянето на противоепидемичните мерки от 01.04.2022 г. От данните в масива на НАП е направено заключение, че в ползвания от наемателя обект е функционирало ФУ, като през периода м.01 – м.03.2023 г. са регистрирани /отчетени/ дневни обороти. Изводът на ревизията е за неправомерно неначислени приходи от наем за обекта през посочения период в размер на 7 500 лв. /3 месеца х 2 500 лв./.

Поради установените фири над нормата при газ пропан-бутан от 3 819.69 лв. на основание чл.28 от ЗКПО, неотразените приходи от наем на комплекс „•••“ от 7 500 лв., заедно с други установени основания, които са извън предмета на делото, ревизията е извършила допълнително преобразуване на счетоводния финансов резултат и е определила КД за довнасяне от 13 418.42 лв.

В раздел V от РД по ЗДДС констататициите са следните:

По т.V.2 Извършени доставки и начисления данък /продажби/ ревизията е установила следното /вж. л.67-79 от РД/:

-превишение на установените фири над максимално допустимите по Наредба № 13а-10403 за периода 2020 -2023 г.:

= за 2020 г. е установено превишение при газ пропан-бутан. Отчетената фира е 7 976.99 л, което е 0.56% от общото заприходено количество от 1 424 305 л при нормативна максимална стойност от 0.3%. Признатата фира е 4 272.92 л /1 424 305 л х 0.3%/. Над посочената стойност фирата възлиза на 3 704.07 л /7 976.99 л – 4 272.92 л/. На основание чл.79, ал.1 от ЗДДС за ЗЛ е възникнало основание за начисляване на ДДС в размер на 494.12 лв. /3 704.07 л х 0.667 лв/л средна цена = 2 470.62 лв. х 20% ДДС/.

=за 2021 г. е установено превишение при бензина и газ пропан-бутан. При бензина отчетената фира е 12 059.61 л, което е 1.332% от общото заприходено количество от 905 648.95 л. Максималният размер по наредбата е 4 528.24 л /905 648.95 л по 0.5%/, поради което превишението е 7 531.37 л при средна цена от 1.767 лв/л. ДО е 13 307.93 лв., а дължимия ДДС е 2 661.59 лв. При газ пропан-бутан отчетената фира е 17 252.06 л, което е 1.117% от общото заприходено количество от 1 544 510 л. Максималният размер по наредбата е 4 633.53 л /1 544 510 л х 0.3%/, поради което превишението е 12 618.53 л при средна цена от 1.012 лв/л. ДО е 12 769.95 лв., а дължимия ДДС е 2 553.99 лв. На основание чл.79, ал.1 от ЗДДС общия размер на дължимия ДДС за 2021 г. е 5 215.58 лв.

= за 2022 г. е установено превишение при газ пропан-бутан. Отчетената фира е 7 649.80 л, което е 0.53% от общото заприходено количество от 1 441 395 л. Максималният размер по наредбата е 4 324.19 л /1 441 395 л х 0.3%/. Над посочената стойност фирата възлиза на 3 325.61 л /7 649.80 л – 4 324.19 л/. На основание чл.79, ал.1 от ЗДДС е възникнало основание за начисляване на ДДС в размер на 590.63 лв. /3 325.61 л х 0.888 лв/л средна цена = 2 953.14 лв. х 20%/.

= за 2023 г. е установено превишение при газ пропан-бутан. Отчетената фира е 8 254.31 л, което е 0.58% от общото заприходено количество от 1 411 195 л. Максималният размер по наредбата е 4 233.56 л /1 411 195 л х 0.3%/. Над посочената стойност фирата възлиза на 4 020.56 л /8 254.31 л – 4 233.56 л/. На основание чл.79, ал.1 от ЗДДС е възникнало основание за начисляване на ДДС в размер на 763.94 лв. /4 020.56 л х 0.95 лв/л средна цена = 3819.69 лв. х 20%/.

-неотчетени приходи от наем. В дневниците за продажби през периода 2020 – 2024г. са включени фактури с предмет „наем“, издадени от „•••“ ЕООД, но няма фактури за периода м.04.2020 г., м.01 и м.12.2021 г., м.01, 02 и 03.2022 г., м.01, 02 и 03.2023 г. и м.01, 02 и 03.2024 г. По договора за наем от 31.08.2018 г. страните са уговорили дължим месечен наем от 2 500 лв. без ДДС, а с анекс № 1/ 14.03.2020 г. са уговорили без месечен наем за периода на извънредното положение, но не по-късно от 13.05.2020 г. Ревизията не е оспорила основанието за освобождаване от наем през периода м.03.2020 г. – м.04.2022 г., но е оспорила освобождаването от наем за периодите през 2023 г. и 2024 г., тъй като мерките са отменени, считано от 01.04.2022 г., а освен това от масива на НАП е видно, че във ФУ в обекта има отразени обороти през месеците, за които липсват издадени фактури за наеми поради което категорично е установено функционирането на заведението. Отчетените в НАП обороти от ФУ на обекта са както следва: м.01.2023 г. – 3 441.14 лв., м.02.2023 г. – 4 544.24 лв., м.03.2023 г. – 10 386.07 лв., м.01.2024 г . – 3 230.15 лв., м.02.2024 г. – 5 721.52 лв. и м.03.2024 г. – 23 913.87 лв. Поради изложеното ревизията е формирала извод, че през периодите м.01- м.03.2023 г. и м.01 – м.03.2024 г. не са били налице основания за неначисляване на приход, съответно ДДС от наеми. На база договора за наем данъкът е изискуем в началото на съответния месец. ДО е 2 500 лв., а дължимият ДДС е 500 лв. За шест месеца от 2023 г. и 2024 г. дължимият ДДС е в общ размер от 3 000 лв.

По т.V.3 Декларирани покупки и ползван данъчен кредит ревизията е установила следното /вж. л.79-гръб и л.94-96 от РД/:

-закупени МПС. Ревизията е установила, че ЗЛ е регистрирало две фактури от 16.06.2020 г. и 01.07.2020 г. с периоди на деклариране м.07 и м.08.2020 г. от доставчика „•••“ ЕООД /аванс и пълно плащане/ за закупуване на лек автомобил „БМВ 840Д х Драйв“ с рег. № [рег. номер] с начислен ДДС в размер на 21 585.33 лв., а през м.08.2021г . е регистрирало фактура и договор от 05.08.2021 г. от „Ганашеви“ ООД за закупуване на лек автомобил „Мерцедес А220“ с рег. № [рег. номер] с начислен ДДС в размер на 2 000 лв. Автомобилите са заведени по сметка 304 „Стоки“. Според писмените обяснения на ЗЛ автомобилите са закупени с цел повишаване на приходите от продажби от допълнителни дейности. Лекият автомобил „БМВ 840Д х Драйв“ е закупен и публикуван за продажба, но не е било известно, че автомобилът има щета. Имало е кандидати, които са го карали, включително извънградско за по няколко дни и е минавана границата на страната. Автомобилът не е продаден. По отношение на лек автомобил„Мерцедес А220“ ЗЛ е обяснило, че е закупен с цел продажба, но от предишните собственици от САЩ е бил наводняван, което не е бил известно и той не е продаден. ЗЛ твърди, че автомобилите са обявени в [интернет адрес], не са отдавани под наем и не са давани на служители в дружеството. От събраните в хода на ПУФО /УИН-П-22001023164353/ доказателства и допълнително приобщените ревизията е установила, че превозните средства са активно ползвани от закупуването им до 31.05.2024 г., а не са държани като стокови наличности, въпреки заприходяването им по сметка 304. От справка от АПИ относно всички записи от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на националното ТОЛ управление е установено, че за периода от закупуването на колите до 31.05.2024 г. същите са се движели по републиканската пътна мрежа в страната. Съгласно данните от масива на НАП превозните средства се водят на ЗЛ през целия този период. Автомобилите са били в активно движение през периода. Съгласно данните от ИА „Автомобилна администрация“ на автомобилите са извършвани периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност с надлежно отбелязани данни за километражите. За автомобил „БМВ 840Д х Драйв“ е установено, че през 2022 г. километражът е показвал 43 021 км, през 2023г. – 54 429 км /изминати 11 408 км./, през 2024 г. – 65 549 км /изминати 11 120 км/ и при проверката на ревизията на 30.01.2025 г. автомобилът се намирал на бензиностанция „•••“ с показател на километража 67 775 км, което означава, че през периода 08.10.2024 г. – 30.01.2025 г. са изминати над 2 200 км или над 550 км на месец, което е потвърдено от данните от АПИ. За автомобил „Мерцедес А220“ е установено, че през 2022 г. километражът е показвал 13 897 км., през 2023 г. – 20 454 км /изминати 6 557 км/, а през 2024 г. – 26 121 км /изминати 5 667 км/. При проверката на ревизията на 30.01.2025 г. автомобилът не е установен в обекта на ЗЛ. Заключението за ползването на автомобила е потвърдено от данните от АПИ. Ревизията е установила, че съгласно протоколите за извършени технически прегледи, по леките автомобили не са установени технически нередности, които да възпрепятстват допускането им до движение по пътищата. С оглед на тези данни, ревизията е установила, че стоките отговарят на дефиницията за „лек автомобил“ по §1, т.18 от ДР на ЗДДС и не е налице право на приспадане на данъчен кредит по чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС, като основанията по чл.70, ал.2 от ЗДДС са неприложими. Автомобилите не са предназначени за последваща реализация, въпреки, че са били заприходени като стоки, а активно са използвани в периода след тяхното придобиване. Няма данни автомобилите да са използвани за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или за подготовка на водачи. Неправомерно ползвания данъчен кредит за автомобилите е в размер на 23 583.33 лв.

-закупени резервни части за обслужване на леките автомобили по фактури, издадени от „•••“ ООД, „•••“ АД и „•••“ ООД. Ревизията е установила неправомерно ползван данъчен кредит по чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС по 3 бр. фактури за 2020 г. с ДО = 740.48 лв. и начислен ДДС = 148.09 лв., 1 бр. фактура за 2021 г. с ДО = 344.35 лв. и начислен ДДС = 68.87 лв. и 5 бр. фактури за 2022 г. с ДО = 920.83 лв. и начислен ДДС = 184.17 лв. Дължимият според ревизията ДДС за внасяне е в размер на 401.13 лв.

Въз основа на установеното в частта за ДДС ревизията е променила декларираните данни в подадените СД с ДДС за внасяне за:

-м.01.2020 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура за резервни части от „Елит Кар“ ООД,

-м.03.2020 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура за резервни части от „Корсер“ АД,

-м.07.2020 г. и м.08.2020 г. за неправомерно ползван данъчен кредит за покупка на лек автомобил „БМВ 840Д х Драйв“,

-м.10.2020 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура за резервни части от „Корсер“ АД,

-м.12.2020 г. за неначислен ДДС за превишение на фири за гориво над максимално допустимите и на други основания, извън спора по делото,

-м.04.2021 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура за резервни части от „•••“ ООД,

-м.08.2021г. за неправомерно ползван данъчен кредит за покупка на лек автомобил „Мерцедес А220“ и на други основания, извън спора по делото,

-м.12.2021 г. за неначислен ДДС за превишение на фири за гориво над максимално допустимите,

-м.07.2022 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура за резервни части от „•••“ ООД,

-м.08.2022 г. и м.10.2022 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактури за резервни части от „•••“ ООД,

-м.12.2022 г. за неначислен ДДС за превишение на фири за гориво над максимално допусимите и на други основания, извън спора по делото,

-м.01.2023 г., м.02.2023 г. и м.03.2023 г. за неначислен ДДС от месечен наем за обект „•••“ и на други основания, извън спора по делото,

-м.12.2023 г. за неначислен ДДС за превишение на фири за гориво над максимално допустимите и на други основания, извън спора по делото,

-м.01.2024 г., м.02.2024 г. и м.03.2024 г. за неначислен ДДС от месечен наем за обект „•••“ и на други основания, извън спора по делото. На основание чл.175 от ДОПК за невнесения в срок допълнителен ДДС са начислени съответните лихви.

РД е връчен на 18.08.2025 г.

Оспореният РА № Р-22001024003450-091-001/ 15.09.2025 г. е издаден от възложителя и ръководителя на ревизията. Издателите на РА са приели изложените в РД факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за установяване на КД и ЗДДС с лихвите за просрочие.

РА е връчен на 18.09.2025 г. ЗЛ го е оспорило с жалба вх. № Ж-10-24/ 02.10.2025 г., включително за процесните задължения за КД и ДДС.

С решение № 1508/ 03.12.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП издаденият РА е потвърден в процесните части, видно от диспозитива на решението /частта за изменяне и потвърждаване на РА/ и мотивите на решението, озаглавени „В частта на облагането по ЗДДС“ /т.2, т.5, т.6 и т.11 на стр.4, 6-8 и 13-15/ и „В частта за облагането по ЗКПО“ /т.1 и т.3 на стр.17 и 19-20/. По т.2 от решението органът е потвърдил извода на ревизията за недекларирани облагаеми доставки за отдаване под наем на комплекс „•••“, поради което не е спазена нормата на чл.25, ал.4 от ЗДДС. ЗЛ следва да издава фактура за всеки отделен данъчен период, включително за периодите от м.01 до м.03 на 2023г . и от м.01 до м.03 на 2024 г. Наемателят е извършвал търговска дейност през тези периоди и е отчитал приходи от продажби. По т.5 от решението органът е потвърдил отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м.07.2020 г., м.08.2020 г. и м.08.2021 г. за покупката на колите, тъй като същите са използвани активно и системно, въпреки закупуването им за продажба и заприходяването им по сметка 304 „Стоки“. Като относими към извода са приети данните от ИА „Автомобилна администрация“ за периодичните технически прегледи с промените в километража на колите, информацията от АПИ за движението на автомобилите главно в област Кюстендил и Софийска област и липсата на представени от ЗЛ доказателства за наличие на отрицателните предпоставки по чл.70, ал.2, т.1-4 от ЗДДС. По т.6 от решението органът е потвърдил отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за резервни части за автомобилите, тъй като закупените стоки са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на автомобилите, за които на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС не е налице основание за приспадане на данъчния кредит. Органът е установил основанието по чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС. По т.11 от решението органът е потвърдил извършената корекция на ползвания данъчен кредит поради отчетени фири на гориво надвишаващи нормативно определените в Наредба № 13а-10403. Установено е, че ЗЛ няма приети фирмени стандарти за определяне на технологичен брак и фири в резултат на промяна на физико-химичните свойства на горивата и не е представило документи, съставени по повод на установени липси, брак, фири и излишъци на горива над нормативите. Като неоснователно е прието възражението за приложение на чл.80, ал.2, т.3 от ЗДДС в редакцията до 31.12.2023 г. Посочено е, че липсват фирмени стандарти по арг. от чл.28, ал.2, т.3 от ЗКПО, поради което няма база за сравнение, а това означава, че изчисляването на допустимите фири е само на основание наредбата. За разликата над нормативно признатите фири е налице липса на стока, за която ЗЛ не е доказало, че е резултат от естествени фири. За облагането по ЗКПО по т.1 от решението органът е установил, че от фирите за гориво са взети предвид само разликите в повече за 2022 г. и 2023 г. и тези разходи не са признати за данъчни цели по чл.28, ал.2 от ЗКПО /ДО за 2022 г. е 2 953.14 лв., а ДО за 2023 г. е 3 819.69 лв./. Няма доказателства за промяна на количествата горива, която да се обосновава само с промяна във физико-химически свойства в изпълнение на изискванията на чл.28, ал.3 от ЗКПО. Намаляването на количествата на стоково-материалните запаси е в съответствие с понятието за естествени фири, което е съобразено при ревизията. Разходите за фири над нормативните не са документално обосновани. За облагането по ЗКПО по т.3 от решението органът е установил като недоказано твърдението на ЗЛ, че за м.01, 02 и 03.2023 г. са подписани споразумения с наемателя за недължимост на наема, тъй като тези споразумения не са представени. Съгласно СС 18 „Приходи“ приходите се начисляват текущо, когато за предприятието е възникнала икономическа изгода. Такава изгода е била налице и е следвало да се отчете въз основа на договора за наем и уговорената наемна цена.

Решението е връчено на 07.12.2025 г. и е оспорено на 16.12.2025 г.

Изводите на ревизията са обосновани от приложените в ревизионното производство писмени доказателства, които коректно са описани в съдържанието на РД и РА.

В съдебното производство са приети, представени от жалбоподателя 7 броя анекси към договора за наем на недвижим имот от 31.08.2018 г. Анексите са подписани от страните по договора. По време на ревизията е представен само анекс № 1/ 14.03.2020 г. Анекс № 2/ 27.11.2020 г. съдържа договорката, че за периода от 01.12.2020 г. до 28.02.2021 г. включително наемателят ще дължи заплащане на половината от договорената месечна наемна цена по договора. Анекс № 3/ 27.11.2021 г. съдържа договорката, че за периода от 01.12.2021г. до 31.03.2022 г. включително наемателят не дължи заплащане на договорената месечна наемна цена поради условията, създадени от ситуацията, свързана с COVID-19. Анекс № 4/ 26.11.2022 г. съдържа договорката, че за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. включително наемателят не дължи заплащане на договорената наемна цена. С подобно съдържание са анекс № 5/ 25.11.2023 г. /за периода 01.01.2024 г. – 31.03.2024 г. /, анекс № 6/ 30.11.2024 г. /за периода 01.01.2025 г. – 28.02.2025 г./ и анекс № 7/ 28.11.2025 г. /за периода 01.01.2026 г. – 28.02.2026 г./.

В съдебното производство са приети, представени от жалбоподателя копия на извлечения от електронна поща за публикувани обяви в [интернет адрес] и аbv.bg за продажба на двата автомобила. Обявите за продажба на лек автомобил „Мерцедес А220“ са в периода м.09.2021 г. – м.02.2026 г., а за лек автомобил „БМВ 840Д х Драйв“ са в периода м.07.2020 г. –м.01.2026 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Адресат на РА в оспорените части е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за неговото оспорване. РА в оспорените части е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК пред компетентния административен съд. Предметът на оспорване е съобразен с правилото на чл.156, ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.160, ал.2 от ДОПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

РА е издаден от компетентни органи. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Органът с правомощие да възлага ревизията е определен в чл.112, ал.2 от ДОПК. Съгласно заповед № РД-01-360/ 10.05.2024 г. на директора на ТД на НАП София, възлагането на ревизията е осъществено в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК – от орган по приходите, определен от директора на ТД на НАП. Титуляр на правото е Р. М. С., която е издател на РА. По правилото на чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК възложителят на ревизията с издаване на заповедта за възлагане на ревизията определя нейния ръководител. В случая, със заповедта за възлагане и изменителните заповеди като ръководител на ревизията е определена Д. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите. РА е подписан от посочените органи по приходите с валидни електронни подписи и е издаден във формата на електронен документ. Ревизията е възложена от служителят на ТД на НАП Варна, определен със заповедта на директора на ТД на НАП София въз основа на заповеди по чл.12, ал.6, изр.1 от ДОПК и чл.10, ал.9 от ЗНАП на зам. изпълнителния директор на НАП /заповед № З-ЦУ-971/ 10.05.2024 г. и заповед № З-ЦУ-1450/ 12.07.2024 г./ по възлагане от изпълнителния директор на НАП /заповед № ЗЦУ-ОПР-14/ 16.04.2024 г./, като по отношение на жалбоподателя, по правилата на чл.8 от ДОПК, компетентни са органите на ТД на НАП София. Това обстоятелство не води до нищожност на РА с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/ 26.06.2025 г. на ВАС по т.д. № 2/ 2024 г.

РА съответства на предвидената за него мотивирана писмена форма по чл.120, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Съдържа данни относно издателите, ЗЛ, обхвата на ревизията, има мотиви и разпоредителна част. Към РА е приложен РД, който има съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК и е съставен от екипа ревизори по заповедите за възлагане на ревизията. Докладът е придружен от писмените доказателства – негови приложения.

РА е издаден при спазване на формалната процедура по ДОПК. Съгласно правилото на чл.108, ал.1 от ДОПК данъчните задължения се установяват с РА по чл.118 от ДОПК. Нормата на чл.110, ал.2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл.112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на ЗЛ с нейните изменения, спазване на срока за извършване на ревизията /вж. чл.114 от ДОПК/ в съответното място /чл.115 от ДОПК/, изготвяне на РД по чл.117 от ДОПК и издаване на РА по чл.118-120 от ДОПК с осигуряване право на ЗЛ за възражения и представяне на доказателства. В случая по делото, органите по приходите са спазили императивно уредената процедура за издаване на РА. Отделно от това, е спазена и процедурата за задължителен административен контрол на РА по чл.152-155 от ДОПК. След постъпване на жалбата срещу РА, производството е пренесено пред компетентния решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК –директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, който е издал решение в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК и е упражнил валидно правомощието по чл.155, ал.2 от ДОПК. В решението органът е обсъдил възраженията в жалбата и е формирал изводите въз основа на цялостен анализ на доказателствата и приложимото право.

С оглед на изложеното неоснователно жалбоподателят възразява за отсъствие на обективна преценка и анализ на събраните доказателства и неспазване на срока по чл.114 от ДОПК. Срокът от 3 месеца за извършване на ревизията по чл.144, ал.1 от ДОПК е продължен по реда на чл.114, ал.2 от ДОПК с изменителните заповеди, като е използвана и възможността по чл.114, ал.4 от ДОПК за продължаване на срока поради фактическата сложност на случая. РА е издаден в рамките на продължения срок по чл.114, ал.4 от ДОПК в обхвата на който ревизията е била спряна на основанието по чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, удостоверено със съответните писмени доказателства. След спиране на ревизията същата е надлежно възобновена и приключена в определения от органа срок. Отделно от това, според трайно установената практика на ВАС, дори и при неспазване на сроковете по чл.114 от ДОПК това не води до нищожност на РА, нито до неговата незаконосъобразност, а като резултат не се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите орган, извършени след срока на ревизията. Този извод е поради характера на сроковете като инструктивни /вж. решение № 11028/ 16.10.1014г . на ВАС по адм.д. № 4461/ 2024 г. на VIII о., решение № 10850/ 09.11.2023 г. на ВАС по адм.д. № 6432/ 2023г . на I о., решение № 5599/ 09.06.2022г . на ВАС по адм.д. № 11954/ 2021г. на VIII о. и др./.

Оспореният РА съответства на материалния закон.

За преобразувания от ревизията счетоводен финансов резултат в посока увеличение със сумите 2 953.14 лв. за 2022 г. и 3 819.69 лв. за 2023г. и за извършената корекция на ползвания данъчен кредит поради отчетени фири на гориво, надвишаващи нормативно определените в Наредба № 13а-10403 в общ размер от 7 064.27 лв. /494.12 лв. за данъчен период м.12.2020 г., 5 215.58 лв. за данъчен период м.12.2021г., 590.63 лв. за данъчен период м.12.2022 г. и 763.94 лв. за данъчен период м.12.2023 г/:

Страните не спорят относно размерите на заприходеното гориво /газ пробан-бутан и бензин/ в счетоводството на жалбоподателя и за отчетените фири. Данните са обективирани в издадените инвентаризационни описи за всяка от трите бензиностанции в [населено място]. Конкретните данни се съдържат в материалните аналитични регистри за обектите. Инвентаризационните описи и аналитичните регистри са част от ревизионната преписка по делото. Не се спори и за верността на математическите изчисления от ревизията, които са направени на база отчетените от жалбоподателя горива - газ пропан-бутан за всички данъчни периоди и бензин за данъчен период м.12.2021г. Формулата за изчисляване на сумите включва определяне на отчетената от жалбоподателя фира на база размера на заприходеното количество гориво, определяне на превишението на фирата като разлика между отчетената фира и нормативно признатата такава, след което е определена ДО за превишението като произведение от превишението и определената от жалбоподателя средна цена на горивото. С тази ДО е увеличен счетоводния финансов резултат за 2022 г. и 2023 г., а дължимия невнесен ДДС е изчислен като произведение от ДО и ставката на данъка 20%.

Спорът между страните е относно изключенията по чл.28, ал.3 от ЗКПО и чл.80, ал.2, т.3 от ЗДДС /в редакцията в сила до 31.12.2023 г./. Жалбоподателят твърди че се касае за технологични „наднормени фири“, тъй като пропан-бутана е силно чувствителен към изпарения и температурни амплитуди и технологичните операции /разтоварване, съхранение, прехвърляне/ водят до загуби на количества. Посочените твърдения на жалбоподателя са неоснователни.

По см. на чл.28, ал.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключението по чл.28, ал.3, т.2 от ЗКПО предполага разходите да се дължат на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. В случая по делото, жалбоподателят няма разработени фирмени стандарти за формиране на посочените от него технологични фири, нито е съставил протоколи или други документи. Съставените инвентаризационни описи касаят нормативно признатите фири, които обаче се установяват по правилата и в максималните процентни показатели по Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им. Съгласно Таблица № 5, т. IV „При продажба и разпределяне от бензиностанции, магазини и др. при условия, сходни на бензиностанциите“ от Наредбата, пределните размери на естествените фири за газ е 0.3%, а за бензин е 0.5%. Наредбата урежда прилагането на нормите за естествените фири при посочените в чл.2 фази на движение и обръщение на стоково-материалните ценности, между които по б.“г“ се включва съхраняването и продажбата в търговската мрежа на дребно, каквато дейност извършва жалбоподателят. По см. на чл.1 от Наредбата „естествената фира“ е количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба, разпределяне и транспорт в следствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях. Към естествените фири не се отнасят количествените намаления на теглото в резултат на отпадъци при почистване на стоките, разваляне, бракуване, амбалаж и пр., всякакъв род повреди и загуби, които произлизат от неправилно и недобросъвестно манипулиране и от изкуствено предизвикани процеси – преработка, рандемани и др. Съгласно чл.3 от Наредбата нормите са пределни /максимални/ и се прилагат при ревизии. Нормите са задължителни за жалбоподателя по см. на чл.13 от наредбата. Поради изложеното, надвишението на отчетените фири на горивото над нормативно признатите фири представлява липси по см. на чл.28, ал.2 от ЗКПО, които не са документално обосновани. Тези липси не се признават за данъчни цели, поради което правилно ревизията е увеличила счетоводния финансов резултат за 2022 г. и 2023 г. с изчисленото парично изражение на надвишените отчетени фири на горивото. Посоченото изключва приложението на изключението по чл.80, ал.2, т.3 от ЗДДС, тъй като не се касае за липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири или за липса на гориво при съхраняването му съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали, в редакцията на нормата до 31.12.2023 г. Разликата над нормативно признатите фири представлява липса на гориво, за която жалбоподателят не е доказал, че е резултат от естествени фири. На основание чл.79, ал.1 от ЗДДС е дължима корекция на ползвания данъчен кредит поради отчетени фири на горивото, надвишаващи нормативно определените в Наредба № 13а-10403 в посочените от ревизията размери за отчетните периоди м.12.2020 г., м.12.2021 г., м.12.2022 г. и м.12.2023 г.

В резултат на установеното и при правилно прилагане на чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в срок публични задължения са начислени съответните лихви.

За преобразувания от ревизията счетоводен финансов резултат в посока увеличение със сумата 7 500 лв. за м.01, м.02 и м.03 на 2023г. поради неотчетени приходи от наем и за начисления ДДС за периодите м.01.2023 г. – м.03.2023 г. и м.01.2024 г. – м.03.2024 г. поради недекларирани облагаеми доставки за отдаване под наем на комплекс „•••“ на „•••“ ЕООД, [ЕИК] в общ размер от 3 000 лв. /6 месеца по 500 лв. ДДС/:

Страните не спорят и доказателствата от ревизията установяват, че по силата на договор за наем на недвижим имот от 31.08.2018 г., жалбоподателят е предоставил на „•••“ ЕООД за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот комплекс „•••“ в местността „•••“ в [населено място] срещу заплащане на месечен наем в размер на 2 500 лв. без ДДС, а с анекс № 1/ 14.03.2020 г. е договорено да не се дължи месечен наем за периода на приетото от НС извънредно положение, но не по-късно от 13.05.2020 г. Не е спорно и че в хода на ревизията въпреки задължаването от ревизиращите органи жалбоподателят не е представил други документи, установяващи различно времево действие на договора за наем. Безспорно е установено и че съгласно данните от НАП от работещото в обекта ФУ наемателят е развивал търговска дейност през спорните периоди, тъй като е отчитал приходи от продажби. Ревизията е установила, че наемателят не е издал фактури за наем за процесните периоди. При тези данни и с оглед отмяната на противоепидемичните мерки от 01.04.2022 г., правилен е изводът на ревизията, че за спорните периоди не са били налице основания за неначисляване на приход, съответно ДДС от наеми. На база договора за наем, ДДС е изискуем от началото на съответния месец. Установените факти са основание за допълнително преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2023 г. /увеличаване/ със сумата от 7 500 лв. с определяне на допълнителен КД по правилото на чл.78 от ЗКПО и начисляване на ДДС за недекларирани доставки в размер на 3 000 лв. /по 500 лв. ДДС за всеки данъчен период от 6 месеца/. Касае се за доставки на услуги по см. на чл.9, ал.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС. Доставките са с непрекъснато изпълнение в рамките на срока на договора за наем, поради което данъчното събитие за всяка доставка възниква на датата на която плащането е станало дължимо по правилото на чл.25, ал.4 от ЗДДС.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че ревизията не се е съобразила с обясненията, сочещи за сключени споразумения за недължимост на наемните вноски, поради което не са издавани фактури и не е начислен ДДС. В рамките на ревизионното производство органите по приходите нееднократно са задължили ЗЛ да представи всички действащи между страните договори и споразумения за отдадения под наем недвижим имот, в резултат на което жалбоподателят е депозирал единствено договора за наем и анекс № 1 към него. При тези доказателства и данните в масива на НАП за отразени обороти през процесните месеци от ФУ в обекта е видно, че обектът е извършвал търговска дейност и е отчитал приходи от продажби, а това води до отсъствие на основание за неначисляване на приход и ДДС от наеми за ЗЛ.

Представените от жалбоподателя едва в хода на съдебното производство по делото анекси с №2-7 към договора за наем, между които с анекс № 4/ 26.11.2022 г. и анекс № 5/ 25.11.2023 г. страните са уговорили да не се дължи договорената месечна наемна цена през периодите от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. и от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г., не могат да променят горния извод. Съдът не кредитира анексите. Като частни документи анексите се ползват само с формална доказателствена сила и нямат достоверна дата по см. на чл.181 от ГПК. Документите не доказват, че съдържанието им съответства на обективната действителност - не могат да удостоверят, че са съставени на посочените в тях дати. Тъй като анексите съдържат благоприятни за жалбоподателя обстоятелства, същите не могат да се противопоставят на органите по приходите до датата на представянето им по делото, която дата следва датата на установените задължения за КД и ДДС /издаването на РА/. Съдът отчита и обстоятелството, че представителите на страните по анексите са с дългогодишно познанство, като управителят на наемателя е бивш служител на наемодателя. Поради изложеното съдът намира, че анексите са създадени за нуждите на съдебното производство и не могат да докажат уговорка за незаплащане на месечния наем /в тази връзка вж. решение № 3668/ 08.04.2025 г. на ВАС по адм.д. № 1833/ 2025 г. на I о., решение № 6786/ 07.07.2022 г. на ВАС по адм.д. № 4076/ 2022 г. на I о., решение № 4112/ 20.03.2019 г. на ВАС по адм.д. № 13152/ 2018 г. на I о., решение № 9575/ 08.07.2014 г. на ВАС по адм.д. № 11641/ 2013 г. на I о., решение № 3122/ 05.03.2014 г. на ВАС по адм.д. № 6131/ 2013 г. на I о., решение № 3095/ 05.03.2013 г. на ВАС по адм.д. № 5943/ 2012 г. на VIII о., решение № 921/ 18.01.2012 г. на ВАС по адм.д. № 3370/ 2011 г. на VIII о., решение № 2675/ 22.02.2011 г. на ВАС по адм.д. № 8684/ 2010 г. на I о., решение № 12165/ 13.11.2008 г. на ВАС по адм.д. № 8397/ 2008 г. на I о. и др./.

В резултат на установеното и при правилно прилагане на чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в срок публични задължения са начислени съответните лихви.

За отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.07.2020 г., м.08.2020 г. и м.08.2021 г. за леките автомобили в размер на 23 583.33 лв. и за отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.01.2020 г., м.03.2020 г., м.10.2020 г., м.04.2021г., м.07.2022 г., м.08.2021 г. и м.10.2022 г. за разходите за поддръжка и ремонт на автомобилите по фактурите, издадени от „•••“ ООД, „•••“ АД и „•••“ ООД в размер на 401.13 лв.:

Страните не спорят и доказателствата по делото установяват, че през м.07 и м.08.2020 г. жалбоподателят е декларирал по две фактури закупен лек автомобил „БМВ 840Д х Драйв“ с рег. № [рег. номер] с начислен ДДС в размер на 21 585.33 лв., а през м.08.2021 г. е декларирал по една фактура закупен лек автомобил „Мерцедес А220“ с рег. № [рег. номер] с начислен ДДС в размер на 2 000 лв. Автомобилите са заведени по сметка 304 „Стоки“. По време на ревизията жалбоподателят е обяснил, че автомобилите са закупени с цел продажба за приходи от допълнителни дейности за предприятието. Жалбоподателят е декларирал, че автомобилите са публикувани за продажба, което твърдение е в съответствие с приетите по делото извлечения за публикувани обяви в [интернет адрес] и [интернет адрес] през периода на ревизията. Установено, че автомобилите не са отдавани под наем и не са давани на служители в дружеството. Чрез събирането на относими и допустими доказателства обаче органите по приходите са установили, че автомобилите са активно ползвани през периода на ревизията, от където е формиран извод, че автомобилите не са държани като стокови наличности въпреки заприходяването им по сметка 304. Съгласно справките от АПИ, автомобилите са се движели по републиканската пътна мрежа през ревизирания период, а съгласно данните от ИА „Автомобилна администрация“ автомобилите са с извършвани периодични прегледи за техническа изправност с непрекъснато увеличаващ се километраж. Изминатите километри, съгласно неоспорените от жалбоподателя данни от ревизията, установяват значителен пробег, поради което правилен е извода на ревизията, че автомобилите са били в активно движение, което изключва употребата им само и единствено за тестване с цел продажба и за извършване на ремонтни дейности. С автомобил „БМВ 840Д х Драйв“ през 2022 г. са изминати 11 408 км., през 2024 г. са изминати 11 120 км, а през периода 08.10.2024 г. – 30.01.2025 г. са изминати над 2 200 км. С автомобил „Мерцедес А220“ през 2023 г. са изминати 6 557 км, а през 2024 г. са изминати 5 667 км.

С оглед на изложеното, правилен е извода на ревизията, че въпреки заприходяването като стоки реално автомобилите не са ползвани като стокови наличности, поради което на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Заприходяването на стоките отговаря на дефиницията за „лек автомобил“ по §1, т.18 от ДР на ЗДДС, но не са налице изключенията по чл.70, ал.2 от ЗДДС. Няма данни и жалбоподателят отрича автомобилите да са използвани за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или за подготовка на водачи. Жалбоподателят не доказа твърдението, че движението на автомобилите е осъществено за провеждане на задължителни технически обслужвания, сервизни прегледи и предлагане на потенциални купувачи. Активното използване на автомобилите отрича тяхното предназначение на стоки, закупени с цел препродажба. Не е налице и изключението по чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС, тъй като автомобилите макар да са ползвани за дейности, различни от посочените по чл.70, ал.2, т.1-4 от ЗДДС, нито една от дейностите по ал.2, т.1-4 не е основна дейност за лицето по дефиницията за „основна дейност“ по §1, т.18а от ДР на ЗДДС. Използването на автомобилите като транспортни средства препятства правото на приспадане на данъчен кредит. Релевантен е действителният начин на ползване на автомобилите, а не намерението на дружеството при тяхното закупуване. Независимо от публикуваните обяви за продажба, автомобилите реално и системно са използвани като транспортни средства, а не като стоки на дружеството /вж. решение № 13745/ 16.10.2019 г. на ВАС по адм.д. № 3772/ 2019 г. на VIII о., решение № 4112/20.03.2019 г. на ВАС по адм.д. № 13152/ 2018 г. на I о. и др./.

Идентичен е извода на съда и за отказаното право на данъчен кредит за осчетоводените и декларирани от жалбоподателя разходи за поддръжка и ремонт на автомобилите по фактурите от трите дружества в общ размер от 401.13 лв. Разходите са осчетоводени в приложените по делото аналитични регистри и в оборотни ведомости на жалбоподателя. Касае се за стоки и услуги, предназначени за поддръжката и ремонта на автомобилите. На основание чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Отсъстват изключенията по чл.70, ал.2 от ЗДДС по мотиви, идентични с изложените такива за леките автомобили.

В резултат на установеното и при правилно прилагане на чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в срок публични задължения са начислени съответните лихви.

С оглед на изложеното, оспореният РА, потвърден с решението на директора на дирекция ОДОП, е законосъобразен и съдът ще отхвърли жалбата.

Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

На основание чл.161, ал.1, изр.3 и 4 от ДОПК жалбоподателят дължи заплащане на НАП на юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението се определя по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ и е в размер на 204.52 евро /равностойността на 400 лв./. Определеният размер кореспондира с правната сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и критериите за справедливост по дело С-438/ 22 на СЕС.

Мотивиран от горното, съдът