Решение № 7128 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1333/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на Заместник-кмета на Община Варна, срещу Решение № 395/01.04.2026г. , постановено по НАХД № 4115/2025г. по описа на ВРС , с което е отменено издаденото от заместник-кмета на Община Варна наказателно постановление /НП/ № СК/2/-19/25.08.2025 г. и Община Варна е осъдена да заплати на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА на адв. Д. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро. Развити са в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон , като се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП. Изложени са съображения , че констатираните СМР са разрешени конкретно за изкопа до направата на обратен насип и са до периода на достигане на определено ниво , след което действат общите забранителни разпоредби , а не до завършването на строежа. Твърди се , че при извършените проверки на обекта било установено , че при строителството не били спазени указанията за обратния насип , което застрашавало живота и здравето на преминаващите. Сочи се , че правилно АНО бил ангажирал административноказателната отговорност на лицето на основание чл.23а, ал.1 от ЗУЧК , доколкото същият е установен да извършва СМР въпреки посочената в ЗУЧК забрана. Посочва се , че в Разрешение за строеж №149 от 28.10.2023 г. за обекта в т.14 било записано , че се забранявало извършването на СМР на територията на К.К. „••“ в периода от 15.05 до 01.10 на текущата година на основание чл.15 от ЗУЧК. Излагат се съображения , че процесният обект представлявал строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Навеждат се доводи , че не били налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно. Изложени са съображения , с които се оспорва обстоятелството , че К. Ш. бил материално затруднено лице , съответно неправилно било определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В съдебно заседание, касатора чрез ст. юрисконсулт Р. поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – К. А. Ш. , представляван от адв. Т. с депозиран писмен отговор вх.№ 34241/29.04.2026 г. и становище с.д.№10461/20.05.2026 г. , изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното НП , на основание чл.23а, ал. 1 от ЗУЧК е наложено на К. А. Ш. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушаване на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК , а именно : за това , че на 15.07.2025 г. при извършена проверка от служители в Община Варна на строителен обект находящ се в УПИ *-•• в кв.•• , к. к. „••“ е констатирано , че К. А. Ш. извършва СМР на находящия се в имота строеж : „К-Гардън" – жилищна сграда с подземни гаражи и басейн", изразяващи се в монтаж и полагане на армировка , въпреки влязлата в сила забрана за извършването на строителни дейности в курортните територии на населените места , курортите , курортни комплекси, ваканционните селища и къмпингите по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до първи октомври. Към административно-наказателната преписка е приобщено уведомително писмо от 13.06.2025 ч. на управителя на "С и С – С." ЕООД до Кмета на Община – Варна , с което последният е информиран , че е наложително продължаването на укрепителни и спомагателни строително-монтажни работи в обекта , съгласно приложено становище от проектанта на обекта по част "Геология" поне до завършване на обратните насипи около фундаментите и сутеренните стени. Във връзка с цитираното уведомление е изпратено до управителя на „С и С – С.“ ЕООД писмо с рег. № АУ 104662ВН_006ВН/23.06.2025 г. на директора на дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред" при Община – Варна , в което е посочено , че при огледа на строежа е установено , че при изпълнението на временните устойчиви откоси същите са по-стръмни от препоръчителните и от нормативно изискваните , както и че укрепването не било изпълнено. Посочено е , че за голяма част от изкопните стени има опасност от омокряне на откоса и че поради възможност от свличане на земни маси и опасност за живота и здравето на хората , както и на тяхно имущество , следва да не се прекъсват строително-монтажните дейности до достигане на кота ±0, 00м и направата на обратен насип. Разпоредено е стриктно изпълнение на препоръките от инженерно-геоложкото становище свързано с обезопасяване на изкопа. Цитираното писмо е предявено на контролните органи извършващи проверката на строежа на 15.07.2025 г. от представляващия изпълнителя с твърдението , че на обекта се извършват аварийно-ремонтни дейности. След като преценил , че извършваните строително-монтажни работи не са аварийно-ремонтни и не попадат в изключението на чл. 15, ал. 4 от ЗУЧК , инспектора в отдел "Строителен контрол" при община Варна К. А. съставила на К. Ш. процесния АУАН № 19/15.07.2025 год. За да отмени обжалваното пред него НП , районният съд е приел , че същото е издадено при допуснати в производството съществени процесуални нарушения , а именно : в АУАН не било обективирано надлежно описание на извършено нарушение ; липсвало посочено конкретно действие или бездействие осъществено от лицето , като в акта досежно изпълнителното деяние се съдържали единствено констатациите , че в обекта "се извършват строително-монтажни работи" , като не бил индивидуализиран характерът на дейностите ; описание на нарушението се съдържало едва в НП , което водело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице Ш. ; в АУАН не били посочени никакви факти и обстоятелства от които да е възможно недвусмислено да се извърши преценка коя от хипотезите визирани в чл. 15 от ЗУЧК била нарушена ; не можело да се разбере недвусмислено волята на АНО - дали наказва лицето за нарушение на въведената със закона забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие или го наказва за нарушаване на друга „влязла в сила забрана , още повече , че по делото била приобщена и заповед на кмета на Община Варна от 02.05.2025г. в тази насока ; в хода на производството не били събрани доказателства от които да се заключи, че извършваните в обекта СМР не са имали характер на аварийно-строителни такива ; не било установено безспорно какви конкретни действия е извършвал въззивника в процесния обект ; такава информация не се съдържала както в писмените материали по делото , така и в показанията на разпитаните свидетели , които сочели единствено констатациите си относно част от параметрите на изграждания обект и наличието на група лица обслужващи дейността по изграждането му. Също така съдът е направил извод , че дори да се приемело , че Ш. бил извършвал дейност представляваща СМР в нарушение на нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗУЧК , то същият е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед дадена по установения ред като тази заповед не е съдържала очевидно за него нарушение , поради което административнонаказателната му отговорност била ангажирана в нарушение на чл. 25 ЗАНН. Въззивният съд е приел още , че процесното нарушение не било осъществено по инициатива на наказаното лице , а било резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя , респективно подизпълнителя на строежа , поради което лицето което фактически е извършвало дейностите не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а , ал. 1 ЗУЧК. Касационният съд намира , че обжалваното решение е постановено при отсъствието на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс – нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В случая отговорността на ответника е била ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК , която норма определя че , в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1 , извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места , курортите , курортните комплекси , ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал. 1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности – чл. 15, ал. 4 ЗУЧК. Правилно ВРС е приел , че от събраните доказателства не може да се обоснове еднозначен извод относно вида на извършваните дейности в обекта в деня на проверката и при констатиране на нарушението. Безспорно полагането на армировка попада в обхвата на понятието "строителни и монтажни" работи по смисъла на § 5, т. 40 ДР ЗУТ , което обаче не е пречка тези дейности да попадат в обхвата на изключението по чл. 15, ал. 4 ЗУЧК – каквато проверка и обосновка АНО не е направил при издаване на наказателното постановление. В случая такава преценка безспорно е била дължима предвид приложените по преписката уведомително писмо от 13.06.2025 г. и писмо с препоръки рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025 г. и становището от м. 06. 2025 г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в имот с ид. №10135.2571.4773 по плана на к. к. „••“. Противно на това , в съставеният АУАН описанието на нарушението е бланкетно , а в наказателното постановление липсва описание на фактите за извода , че извършваните СМР не са неотложни аварийно-ремонтни работи. В тази връзка , правилно въззивният съд е приел наличието на допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение. Нормата на чл. 160, ал. 1 ЗУТ определя , че участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице , упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По аргумент от чл. 161, ал. 1 и чл. 163, ал. 1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл. 148, ал. 9, т. 2 ЗУТ свързани със започването и изпълнението на строежа е задължение , съответно на възложителя и на строителя. Видно от РС № 149/28.10.2024 г. , възложител на строежа е "С и С – С." ЕООД , съответно изпълнител на строежа е "К." ООД , като в т. 14 от условията по разрешението за строеж изрично е посочено , че на основание чл. 15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к. к. "••" в периода от 15. 05. до 01. 10. на текущата година. При тази правна уредба , настоящият касационен състав приема , че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице , а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа , поради което лицето което фактически е извършало дейностите не следва да бъде санкционирано по състава на чл. 23а ЗУЧК - в контекста на съставомерните признаци и специфичния характер на нарушението по чл. 15, ал. 3 ЗУЧК , извършването на нарушение не е било очевидно за К. Ш. по смисъла на чл.25 от ЗАНН. С оглед последното , издаденото НП освен процесуално незаконосъобразно се явява и материално незаконосъобразно , съответно подлежащо за отмяна като такова. Така като е отменил материално и процесуално незаконосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон , а при служебно извършената от касационния съд проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение такива пороци не се установиха , поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат , а с оглед своевременно заявеното искане , в полза на адв. Д. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от представеното пред РС – Варна пълномощно от 03.10.2025 г. , наказаното лице Ш. е упълномощило адв. Д. Х. Т. да го представлява и защитава във връзка с обжалването на НП № СК/2/-19/25.08.2025 г. във всички съдебни инстанции. Посочено е , че пълномощното-договор е сключено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица , поради което съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 , т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , както и при спазване на правилата на чл. 11, ал. 2 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България , на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента). Предвид изложеното , съдът