Решение № 64 от 22.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 177/2024 г.

Производство по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1 -3 от ЗПИИАКОРНФС. С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е признал и е допуснал изпълнението на Решение № 96/113321-22 г. от 24.10.2022 г., постановено от съдебен орган в Кралство • за налагане на финансова санкция на българския гражданин И. Л. К., с ЕГН ••••••••••, роден на 16.03.• г., с което му е наложена финансовата санкция „парична глоба“ в размер на 100 евро с левова равностойност в размер на 195, 58 лева по курса на БНБ към момента на постановяване на решението- 24.10.2022 г. Срещу решението е постъпила жалба от служебния защитник на засегнатото лице- адв. Б.. В жалбата, която е своевременно предявена, се твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, поради неконстатирано от първия съд несъответствие на съдържанието на Удостоверението по чл. 4 от РР с дължимото. С оглед това се настоява обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови отказ за приемане и изпълнение на чуждестранния акт. В съдебно заседание прокурорът от въззивната прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и иска решението, като обосновано и законосъобразно да бъде оставено в сила. Защитникът поддържа жалбата и заявените в нея доводи за незаконосъобразност на решението. Засегнатото лице не се явява, нередовно призовано. На установения настоящ и постоянен адрес не е намерено. От наличните по делото данни се установява да е извън страната и адресът му да е неизвестен. Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е приел, че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия съд съдържат всички изискуеми реквизити на ЗПИИАКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Намерил е, че са налице влязъл в сила акт на съдебен орган за извършено нарушение по законодателството на Кралство • с наложена парична санкция и съответното удостоверение по образец, придружено от превод на български език. Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като е заключил, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС. Изложил е и подробни съображения, с които е отхвърлил възраженията на защитата на засегнатото, като неоснователни. Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да изпълни решението. Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и законосъобразно в преобладаващата му част. Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво нарушение е извършил българският гражданин И. Л. К.. Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите на ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и решаването на процесната проблематика по същество от настоящата инстанция. Неправилно контролираният съд е приел, че санкционираното нарушение е сред визираните в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдържащ изключение от установения в ал. 1 на с. т. принцип, че решение за налагане на финансови санкции, постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава - членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство. Приетото от окръжния съд, че е санкционирано поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, е в противоречие с уредбата в ЗДвП и ППЗДвП, установяващи правилата за движение по пътищата в Република България. И двата нормативни акта не регулират задълженията на лицата, ползващи обществен транспорт относно наличието на валиден документ за договореност и възмездност на услугата, респ.– за освобождаването им от задължение да притежават такъв. Задълженията на пътниците в обществения транспорт, в частност – в трамвай( за каквото нарушение е санкциониран К.), са уредени в Закона за автомобилните превози/ЗАП/. В чл. 1, т. 4 от същия е указано, че той приложим за особените правила при договорите за превоз на пътници и товари. В чл. 36 от закона билетът е посочен като превозен документ, установяващ наличието на такъв договор и е установено задължение на превозвача да го издаде. В чл. 37, ал. 3 от ЗАП се предвижда, че за превозите, извършени с трамваен транспорт(в какъвто е било извършено нарушението, санкционирано в издаващата държава) се използват превозните документи по този раздел. Съответно и санкционирането на нарушения на обсъдените по- горе норми е по реда на този именно закон, в чл. 101 на който е предвидено административно наказание „глоба“ за „пътник в моторно превозно средство за обществен превоз по общинските, междуселищните и международните транспортни схеми, който пътува без билет или друг превозен документ“. Т.е., нарушението, за което е санкционирано засегнатото лице, не е измежду тези, за които не се изисква двойна наказуемост, но е административно нарушение и според законодателството на страната ни и е наказуемо по чл. 101 от ЗАП. На анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво нарушение е извършил И. К.. И въззивната инстанция констатира липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. За санкциониращото го решение и неговата обжалваемост засегнатото лице не е било уведомено. В Удостоверението по чл. 4 от РР изрично е отбелязано, че макар лицето да не се е явило лично в съдебния процес, в който е постановено решението, то на 18.06.2023 г. К. лично е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си на повторно разглеждане или обжалване, при което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество. Внимателният прочит на приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от РР сочи то да съдържа всички реквизити, установени в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. и в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, с който същото е транспонирано в националното ни законодателство. Наведените пред настоящия съд общо заявени оплаквания в тази насока са неоснователни. Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при отсъствие на процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от ЗПИИАКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,