Решение № 57 от 9.3.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 770/2025 г.

Производството по делото е образувано след като с определение от проведено на дата 27.10.2025 год. съдебно заседание влязло в сила на дата 14.11.2025 год. , Районен съд Добрич е прекратил производството по гр.д. №1181/2025 год. по описа на ДРС и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд град Добрич, като първа инстанция по причина допуснато в същото съдебно заседание увеличение в размера на предявения иск ,като вместо за предявената сума от 6 000 лв., той се счита за предявен за сумата от 27 000 лв. С искова молба рег.№ 7309/15.04.2025 год. е заявена осъдителна претенция на К. Г. Т.,ЕГН ••••••••••1, от гр.Е.,ул.“К.••, общ.Е., обл.В.Т. срещу : 1./Административен съд Добрич,с адрес гр.Добрич,бул.“Трети март“ № 5; 2./Административен съд Варна, с адрес гр.Варна,ул.“Никола Вапцаров“ № 3А; 3./Районен съд Елена, с адрес гр.Е.,ул.“Йеромонах Йосиф Брадати“ № 2; 4./Окръжен съд В.Т., с адрес гр.В.Т.,ул.“Васил Левски“ № 16 и 5./Районен съд Горна Оряховица,с адрес гр.Горна Оряховица, пл.“Христо Ботев“ № 2. Основана е на твърдения ,че посочените съдилища са разглеждали заведено от ищеца дело, първоначално ответникът Административен съд Добрич,пред когото е била подадена исковата молба , а впоследствие ,след като е прекратявано и изпращано по подсъдност и от останалите ответници,като понастоящем делото,образувано под гр.д.№ 944/2025 год. се разглежда от Районен съд Горна Оряховица.Разпределените по делото докладчици са нарушили императивната местна и родова подсъдност по чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 118 ал. 2 и чл. 103 от ГПК, като са счели делото за местно и родово подсъдно, без да са изпълнили служебните си задължения да повдигнат препирня за подсъдност по реда на чл. 122 от ГПК. Ответниците като компетентен орган не са могли своевременно да защитят правата на ищеца да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което е засегната неимуществената сфера на ищеца - накърнено е чувството му за справедливост, същият изпитвал безсилие, гняв от противоправното поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера е значително - в резултат от продължителното генериране на негативни емоции (хроничен стрес) ищецът бил с нарушен сън, изпитвал продължително време тревожност, изпадал в депресивно съС.ие, раздразненост, потиснато настроение, имал хронично главоболие, настъпило разстройство на адаптацията, което и до настоящия момент не е напълно отзвучало, установимо от приложена медицинска документация. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, според ищеца, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответниците. Отправено е искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно на основание чл. 2б ал. 3 ,във вр. чл. 4 ал. 2 от ЗОДОВ сумата от 27 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който са последица от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, прокламирано в чл. 6 § 1 от КЗПЧОС в исковото производството по адм. дело № 1/2025 год. на Административен съд Добрич, преобразувано по подсъдност и висящо пред различни съдилища при ответниците и понастоящем движещо се като гр. дело № 944/2025 год. на Районен съд Горна Оряховица С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 10637/03.06.2025 год. ,ответникът Административен съд Добрич намира иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Пояснява , че исковата молба, въз основа на която е образувано адм. дело №1/2025 год. на Административен съд Добрич е получена на 02.01.2025 год., като делото незабавно е разпределено, а определения на случаен принцип докладчик още на следващия ден е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Варна на основание чл. 7 ал.2 от ЗОДОВ с неподлежащо на обжалване определение. Сочи се, че осъщественото в рамките на един ден разглеждане на делото в никакъв случай не може да бъде счетено за неразумен срок. С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 13045/08.07.2025 год. ,ответникът Административен съд Варна е изложил становището си ,че искът е заявен с нередовна искова молба ,в която липсва изложение на конкретни факти,които да обусловят извод за забавено правосъдие от ответника. По същество искът е и неоснователен и следва да бъде отхвърлен,тъй като проследени хронологично процесуалните действия, били извършвани незабавно , а доколкото можело да се говори за забавено правосъдие, то било по причина поведението на ищеца ,предявил иска си пред административен съд ,който не е компетентен да го разгледа,вън от горното е ответник по иска,както и бездействал и не изпълнявал указанията на съда, а паричния еквивалент на претендираното обезщетение бил завишен и несъобразен с критериите на чл.52 от ЗЗД. С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег. №12038/23.06.2025 год. ответникът Районен съд Елена , счита иска за допустим,но нередовно заявен поради липса на конкретика ,каква е продължителността на допуснатото от него забавяне и по какъв начин е увредило ищеца, а по същество за неоснователен ,тъй като проследени хронологично извършваните в съда процесуални действия не водели до извод за забавяне на производството и по време на висящността на делото пред него,ищецът не бил претърпял неимуществени вреди.Настоява за отхвърляне на иска. С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег. №12147/24.06.2025 год. ,ответникът Окръжен съд В.Т., счита иска за недопустим ,като заявен с нередовна искова молба , целящ злоупотреба с процесуални права и насочен срещу съд, който не е процесуално легитимиран да отговаря по него.Излага становище и за неоснователност на претенцията по причина липса на забавяне в действията на съда и прекомерност на претендираното обезщетение,поради което тя не следва да бъде уважавана. С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 13442/15.07.2025 год., ответникът Районен съд Горна Оряховица изразява становище за неоснователност на иска и настоява за отхвърлянето му поради липса на забавяне в разглеждането му ,както и по причина ,че с оглед множество водени от ищеца дела със сходен предмет е невъзможно да бъдат отграничени негативните последици, който търпи по настоящото делото и съответно определен размера им. Представителят на Окръжна Прокуратура дава становище за неоснователност на претенцията. Искът е допустим, но неоснователен въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва: К. Г. Т.,ЕГН ••••••••••1, с поС.ен адрес в гр.Е.,ул.“К.••,общ.Е.,обл.В.Т. е депозирал пред Административен съд Добрич искова молба с вх.№ 4/02.01.2025 год. ,с която е предявил срещу Административен съд Добрич осъдителен иск с посочено правно основание чл.2б ал.3 ,във връзка с чл.4 ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 6 000 лв.,представляваща претърпени неимуществени вреди във връзка с нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на административно дело № 615/2024 год. по описа на Административен съд Добрич,на който съд, първоначално образуваното административно дело № 689/2024 год. е било изпратено по подсъдност на основание чл.133 ал.6 от АПК от Административен съд В.Т.. На стр.3 от исковата молба , ищецът е изложил виждането си,че искът следва да бъде разгледан от граждански съд ,като се е позовал на съдебната практика : определение № 43/26.07.2024 год. на ВКС и ВАС по адм.д.№ 11/2024 год.,5-чл. състав и определение № 36/03.07.2024 год. на ВКС и ВАС по адм.д.№ 24/2024 год., 5-чл. състав,в които е посочено ,че съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6 §1 от Конвенцията. В ал. 2 пък било посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът вземал предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. На датата на подаване на искова молба вх.№ 4/02.01.2025 год. е било образувано административно дело № 1/2025 год. по описа на Административен съд Добрич, разпределено незабавно на същата дата и производството по което е било прекратено с определение № 6/03.01.2025 год. и изпратено по подсъдност на Административен съд Варна на основанието по чл.7 ал.2 от ЗОДОВ,съгласно който ,когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Продължителността на разглеждане на делото в Административен съд Добрич е 2 работни дни. Исковата молба е постъпила в Административен съд Варна с вх.№ 256/08.01.2025 год. и въз основа на същата на дата 09.01. 2025 год. е било образувано административно дело №54/2025 год. и разпределено на докладчик. При съобразяване ,че датата 03.01 2025 год. е петък ,делото е постъпило от Административен съд Добрич в Административен съд Варна на третия работен ден. Постановено е било определение № 515/16.01.2025 год. ,в което е посочено, че предявеният иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ,съгласно ал.2 на разпоредбата подлежи на разглеждане по реда на ГПК от районен съд с оглед цената на иска в размер на 6 000 лв. и правилото на чл. 7 ал.1 от ЗОДОВ ,че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.Производството по делото е било прекратено и същото изпратено по компетентност на Върховния административен съд за определяне на подсъдност. За времето след постъпване на делото в съда и до датата на постановяване на прекратителното определение от 09. 01. 2025 год. до 16 01. 2025 год.,работните дни са 6 ,в последния от който е постановено и посоченото определение. С определение № 908/05.02.2025 год. по адм.д.№ 665/2025 год. на ІІІ г.о. на ВАС , делото е било върнато на Административен съд Варна на дата 07.02.2025 год. за продължаване на съдопроизводствените действия с изискване на уточнения от ищеца, да направи избора си по чл. 7 ал.1 от ЗОДОВ за разглеждане на делото от Районен съд Елена или Районен съд Добрич. С определение № 1583/11.02.2025 год. по адм. д.№ 54/2025 год., съдът е указал на ищеца да посочи в 7-дневен срок от съобщението съдът ,който да разгледа предявения иск- Районен съд Елена (по поС.ния му адрес ) или Районен съд Добрич ( по мястото на увреждането ).На ищеца е било указано,че при неизпълнение на указанията в срок,съдът ще изпрати делото на Районен съд Елена. За времето от връщане на делото от ВАС на 07.02.2026 год. до 11.02.2026 год. работните дни са 2 и определението си Административния съд гр.Варна е постановил на втория от тях.Определението е било връчено на посочения на ищеца електронен адрес на дата 28.02.2025 год. и в рамките на дадения срок ,ищецът не е изпълнил указанията на съда. С разпореждане № 3146/20.03.2025 год. на Административен съд Варна адм.дело № 54/2025 год. е било изпратено на Районен съд Елена за разглеждане на предявения от К. Г. Т., от гр.Е. иск по чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на Административен съд Добрич да заплати обезщетение в размер на сумата от 6 000 лв.,представляваща неимуществени вреди ,настъпили в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане на съдебно производство в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Делото е препратено от Административен съд Варна на Районен съд Елена с писмо изх.№ 1241/20.03.2025 год. За времето от изтичане на предоставения на ищеца срок за отстраняване на нередовности и до постановяване на разпореждането работните дни са 9 и на деветия от тях е постановено препращане на делото на гражданския съд. Общата продължителност ,в която са извършвани процесуалните действия от съда са 17 работни дни. Делото е постъпило в Районен съд Елена с вх.рег.№ 1082/25.03.2025 год. и по исковата молба на ищеца в същия ден е било образувано гр.д.№ 118/2025 год. по описа на Районен съд Елена,както и на същата дата е направен избор на докладчик.Всички съдии,правораздаващи в Районен съд Елена са се отстранили от разглеждане на делото с определение рег.№129/27.03.2025 год. и определение рег.№131/27.03.2025 год.Отводите на съдиите са постановени по причини:заведени множество дела от К. Г. Т. срещу Районен съд Елена и срещу съдии от този съд;публично отправени закани за убийство и саморазправа от ищеца към съдия;отправени обиди към съдия в разговор с разследващ полицай; подадени сигнали от съдия срещу ищеца в качеството му на адвокат и участие по образувано срещу него дисциплинарно дело като свидетел,приключило с наложено му наказания“порицание“ и “право да упражнява ••• професия за срок от четири месеца“. Тъй като разглеждането на делото е станало невъзможно ,на основание чл.23 ал.3 от ГПК и определение рег.№ 136/28.03.2025 год. , производството по гр.д.№ 118/2025 год. на Районен съд Елена е било прекратено и делото изпратено на Окръжен съд В.Т. за определяне на друг равен по степен съд,който да го разгледа.Тъй като датата 28.03.2025 год. е петък, делото е било препратено на въззивния съд в първия работен ден след прекратяването му с писмо изх.№ 470/31.03.2025 год. Делото е постъпило и образувано от РС Елена на третия работен ден след изпращането му от Адм. Съд Варна,отводите на съдиите от Районен съд Елена са постановени в един и същи работен ден,а прекратяването на производството на следващия работен ден,т.е. в рамките на 2 работни дни, т.е. от деня на постъпване на делото до деня на изпращане са изминали общо 5 работни дни,вкл. тези на постъпване в съда и изпращане на друг съд. Делото е постъпило в Окръжен съд В.Т. с вх.рег.№ 4474/02.04.2025 год. С определение рег.№ 511/04.04.2025 год. по в.ч.гр.д.№ 320/2025 год., Окръжен съд В.Т., е постановил делото да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд Горна Оряховица,съответно препратено с писмо изх.№ 2099/08.04.2025 год. Делото е престояло в съда в рамките на 5 работни дни,вкл. тези на получаването и изпращането му. Препратената искова молба на К. Г. Т. е постъпила в Районен съд Горна Оряховица с вх.рег.№ 5225/10.04.2025 год. и на същата дата е било образувано гр.д.№ 944/2025 год. и определен съдията,който да го разгледа.С разпореждане рег.№ 1225/14.04.2025 год. по гр.д.№ 944/2025 год. в производството по чл.129 от ГПК за проверка редовността на исковата молба,тя е била оставена без движение и на ищеца указано да отстрани в едноседмичен срок нередовностите й ,свеждащи се до излагане на обосноваващи осъдителната претенция твърдения.Указани са били и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията-връщане на исковата молба.Разпореждането е постановено в рамките на 2 работни дни. Исковата молба,въз основа на която е образувано настоящото гражданско дело № 770/2025 год. е депозирана в Районен съд Добрич на дата 15.04.2025 год. и към този момент продължителността на разглеждане на гр.д.№ 944/2025 год. от Районен съд Горна Оряховица е в рамките на 3 работни дни. С определение рег.№552/02.05.2025 год. ,производството по гр.д.№ 944/2025 год. на Районен съд Горна Оряховица е било прекратено и върната исковата молба на К. Г. Т.,с която е предявил срещу Административен съд Добрич иск по чл.2б от ЗОДОВ за сумата от 6 000 лв.Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на дата 21.05.2025 год. При съобразяване ,че в периода от 10.04. 2025 год. до 02.05.2025 год. се включват официални празници-Великден и 01.05., делото е престояло в Районен съд Горна Оряховица в рамките на 14 работни дни , вкл.тези на образуването и прекратяването му. Производството по подадената от К. Г. Т. пред Административен съд Добрич искова молба вх.№ 4/02.01.2025 год. е приключило с прекратяването му на дата 02.05. 2025 год., т.е. в рамките на 4 месеца. От датата ,на която К. Г. Т. е депозирал пред Административен съд Добрич искова молба вх.№ 4/02.01.2025 год. за обезвреда на претърпени неимуществени вреди във връзка с нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на административно дело № 615/2024 год. по описа на Административен съд Добрич , процесуалните действия по образуваното въз основа на същата дело са били извършвани от 1./Административен съд Добрич;2./Административен съд Варна;3./Районен съд Елена; 4./Окръжен съд В.Т. и 5./Районен съд Горна Оряховица,съответно в рамките на 2 работни дни;17 работни дни;5 работни дни,5 работни дни и 3 работни дни, или общо на 32 работни дни до датата на депозиране по настоящото дело на искова молба рег.№ 7309/15.04.2025 год. Искът е допустим. Заявен е с искова молба,структурирана предимно с пространно изложение ,тълкуване и анализ на принципни постановки и нормативната уредба по въпроси за нарушаване на правилата за разглеждане и решаване на дело в разумен срок ,обуславящи задължението на държавата да обезщети причинените на граждани вреди,вкл. анализ на съдебна практика на ВКС и тази на ЕСПЧ в Страсбург по приложението на чл.6 §1 от КЗПЧОС и ЗОДОВ; пространна обосновка за характера и вида на търпените от ищеца вреди;посочени са правилата на ГПК и ЗОДОВ, които ищецът счита за нарушени от ответниците при разглеждане на делото ,довели до забавянето му, а конкретното забавяне по всяко едно от делата ,образувани от съдилищата ответници е обосновано,чрез препращане , изброяване и точно посочване на постановените в производствата пред тях съдебни актове ,т.е. формулировката на исковата молба ,е в достатъчна степен разбираема ,чрез разумно тълкуване на изложени твърдения и отправено до съда искане. Настоящият иск по чл. 2б ЗОДОВ е предявен на дата 15.04.2025 год. и е за присъждане на вреди от забавено правосъдие по висящо към тази дата дело , началото на което е сложено с подаване на искова молба на дата 02.01.2025 год. пред първия ответник Административен съд Добрич и висящността на което е преустановена в хода на настоящото производство с влязло в сила на дата 21.05.2025 год. прекратително определение от последния ответник Районен съд Горна Оряховица. Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо -чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ ,а допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и не поставя пред пострадалия процесуално условие да изчерпи административната процедура по глава ІІІа ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече предявения иск за обезщетяване на вреди от забавянето и не съставлява основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда-така решение № 153 от 13.06.2018 год. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 год., IV г. о.; решение № 577 от 14.10.2025 год. на ВКС по гр. д. № 4737/2024 год., IV г. о. Ищецът обуславя неразумната продължителност на делото започнало пред Административен съд Добрич и приключило пред Районен съд Горна Оряховица с твърдения за допуснати нарушения от съдии на императивни разпоредби във връзка с подсъдността,довели до удължаване на разглеждането му- чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 118 ал. 2 и чл. 103 от ГПК ,като са счели делото за местно и родово подсъдно, без да са изпълнили служебните си задължения да повдигнат препирня за подсъдност по реда на чл. 122 от ГПК. Действията на съдилищата във връзка с подсъдността ,не съставляват противоправни действия и бездействия на съдиите ,разглеждали делото , които да водят до неоснователното му забавяне и да са основание за ангажиране отговорността на съдилищата в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ . Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск,обуславящо допустимостта на иска,поради което и с оглед разпоредбата на чл.7 от ГПК ( задължаваща съда служебно да извърши необходимите процесуални действия по движение на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните ),съдът следва да направи проверка относно допустимостта на висящото пред него производство.Разпоредбите както на чл.118 ал.1 и ал.2 от ГПК, така и на чл.135 ал.1 и ал.2 от АПК указват, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Исковете по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс,т.е. от граждански съд. Съобразно чл. 7 ал.1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Така определената местна подсъдност е изборна за ищеца, но изборът е ограничен и следва да бъде направен при съобразяване на посочените в разпоредбата условия - настоящ адрес на ищеца и място на увреждането. Предвидената изборна местна подсъдност е предоставена като право на ищеца и с цел да се улесни достъпа на засегнатото лице до правосъдие по този закон. Съобразно разпоредбата на ал.2 на същата разпоредба ,когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Разпоредбата на чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ препятства разглеждането и решаването на делата по деликтните състави на ЗОДОВ от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, като целта й е да гарантира на ищеца достъп до независим и безпристрастен съд съгласно изискването на чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.На този принцип съответства и задължението на съдията ,да се отстрани от делото в случай на наличие на обстоятелства,които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие-чл.22 ал.2 от ГПК. Посочените по-горе действия на съдилищата –ответници ,напълно съответстват на тези задължаващи ги разпоредби :Административен съд Добрич да изпрати делото на Административен съд Варна;Административен съд Варна да укаже на ищеца да посочи избрания от него съд,който да разгледа иска му ,а поради неизпълнение да направи вместо него избор на предварително посочения в указанията Районен съд Елена,на когото е изпратил делото;Районен съд Елена да прекрати производството пред себе си поради отстраняване на всички съдии , горестоящия Окръжен съд Велико Търнова да постанови изпращането му за разглеждане в друг равен съд- Районен съд Горна Оряховица,неповдигнал препирня за подсъдност поради липса на основание за това. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с КЗПЧОС, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ , като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Дали периодът на разглеждане на делото е разумен се оценява с оглед конкретните обстоятелства, релевантни за съответния случай, като се търси баланс между интересите на лицето и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съответното производство. Несъмнено е установено от посоченото по-горе ,че съдилищата са предприемали процесуалните действия незабавно или в изключително кратки срокове , като общата им продължителност е 32 работни дни, а цялото времетраене на производството,разглеждано от 5 административни и граждански съдилища от различни апелативни райони , от образуването му до свършването е в рамките на 4 месеца. Делото не е престоявало в съдилищата ,без по него своевременно да се извършват следващите се от процесуалния закон действия.Съдилищата са образували и водели производството така,че то да отговаря на изискванията за разглеждането на делото в разумен срок при съблюдаване на процесуални и технологични срокове от съдии и служители. Правото да се защитават пред съд законните интереси на гражданите и задължението на съда да осигури справедливото разрешение на тези законни интереси е конституционно гарантирано чрез правото на достъп до правосъдие, но законът е очертал границите, в които тези права следва да се упражняват - в рамките на добросъвестността ,съобразно добрите нрави и без да се злоупотребява с тях-чл.3 от ГПК. Ищецът е упражнил правото на иск за цели, различни от целите, за които то е създадено.Съдът съобразява процесуалното поведение на ищеца във връзка с изготвяне и подаване на сезиращата съдилищата искова молба вх.№ 4/02.01.2025 год.Ищецът е правоспособен юрист , познава законите и по специално е бил напълно наясно ,че заявява претенцията си пред съд ,от когото тя не може да бъде разгледана-пред административен,вместо пред граждански съд и то пред съда,чието осъждане за вреди претендира с нея.Изрично на стр.3 от исковата молба , ищецът е посочил,че искът следва да бъде разгледан от граждански съд ,като се е позовал на съдебната практика (определения на 5 –членни състави на ВКС и ВАС)Ищецът не е изпълнявал даваните му в хода на производството указания във връзка с изборната подсъдност ,както и не е обжалвал определението на Районен съд Горна Оряховица за прекратяване на производството,въпреки че е излагал доводи ,че същото е от особена значимост за него и с него се изчерпва вътрешно правния ред за защитата му. Действията на ищеца следва да бъдат преценени като злоупотреба с право,доколкото не е целяно да бъде разрешен граждански спор,а изначална цел е било да бъдат създадени условия, разглеждането на делото да бъде разтеглено във времето в производства по определяне на компетентен съд,които съдилищата са били задължени да проведат и което да съставлява основание за предявяване на иск за обезвреда от забавено правосъдие. Осъдителната претенция на ищеца е неоснователна,поради което и съдът