Решение № 5305 от 5.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12501/2023 г.

Ищците В. В. В., ЕГН ••••••••••, Я. А. Х., ЕГН •••••••••• и П. В. Й. предявяват против Ц. Б. Б., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба се твърди , че всеки един от тримата ищци е собственик на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда на ъгъла на ул. „Ген. Паренсов" и бул. „Евлоги и Христо Г.и". Ищецът В. В. В. притежава АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.199.1.3, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „••••••••, ет. 4, а по документи за собственост на трети /надпартерен/ етаж, състоящ се от четири стаи, маломерна еркерна стая, преходен вестибюл, коридор, антре, кухня, килер, баня и клозет, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива: 1, с посочена в документа площ 125,70 кв.метра, заедно с прилежащи части: избено помещение – 16 кв.метра, таванско помещение - 8 кв.метра, заедно с 22.50% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта 68134.106.199.1.2; над обекта - 68134.106.199.1.4, както и съответните на този етаж 17.586% ид.части, от поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор 68134.106.199 по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени съсЗаповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „••••••••, с площ от 234 кв.метра, номер по предходен план: 16, квартал 442, парцел I, при съседни ПИ с идентификатори: 68134.109.4; 68134.106.198; 68134.106.200 и 68134.106.204. Ищецът Я. А. Х. е собственик на АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.199.1.2, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район Средец, бул. „••••••••, ет. 3, а по документи за собственост на втори /надпартерен/ етаж, състоящ се от четири стаи, маломерна еркерна стая, преходен вестибюл, коридор, антре, кухня, килер, баня и клозет, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива: 1, с посочена в документа площ 125.70 кв.метра, заедно с прилежащи части: избено помещение и таванско помещение, заедно с 22.50% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - 68134.106.199.1.1; над обекта 68134.106.199.1.3. Тримата ищци заявяват, че са съсобственици по наследство от общите им наследодатели Р.Л. В.а, ЕГН ••••••••••, починала на 30.06.2016 г. и В. Й. В., ЕГН ••••••••••, починал на 24.11.2021 г., на АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.199.1.4, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „••••••••, ет. 5, а по документи за собственост мансарден етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, коридор, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива: 1, с посочена в документа площ 55 кв.метра, заедно с прилежащи части: 10.50% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - 68134.106.199.1.3; над обекта - няма. По-нататък твърдят, че ответницата Ц. Б. Б. претендира да е собственик на трите процесни имота, които е закупила от продавач несобственик - С.Л.Б., като същият се е легитимирал пред нотариуса, като собственик на трите имота, въз основа на завещание от лицето Л.Н.В., починал на 21.05.1993 г., което завещание е обявено с протокол за обявяване, удостоверен от съдия по вписванията при СРС на 24.11.2000 г. и вписано в служба по вписванията гр. София с вх.рег. № 68287/29.09.2023 г., акт 123, том 14. Ищците считат, че в наследството, оставено от Л.Н.В., не е влизало правото на собственост върху 100% ид. части от правото на собственост върху процесните имоти, а най-много 4/5 идеални части от тях, като с последваща извършена доброволна делба с Договор за доброволна делба от 11.02.1994 г. на II Нотариус при втори районен съд, вписана в служба по вписванията гр. София с акт 104, том 2, рег.№ 3330/14.02.1994 г., съсобствениците по наследяване и съделители по договора С.Л.В., Р.Л. В.а и Я. А. Х. са уредили окончателнимуществените си отношения, като са разделили сънаследствените им имоти в индивидуални дялове, поради което завещанието, оставено от Л.Н.В. в полза на С.Л.Б. не прехвърля собственически права върху процесните недвижими имоти. Заявяват, че заветникът С.Л.Б. е обявил завещанието едва на 24.11.2000 г. т.е. повече от 5 г. след отриването на наследството на Л.Н.Б., поради което считат, че правото му да приеме наследяването по завещание е било погасено по давност. В тази връзка ищците молят съда да постанови решение, с което: Да се признае по отношение на Ц. Б. Б.. ЕГН ••••••••••. че В. В. В. с ЕГН •••••••••• е собственик на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.199.1.3, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18- 33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „••••••••, ет. 4, а по документи за собственост на трети /надпартерен/ етаж, състоящ се от четири стаи, маломерна еркерна стая, преходен вестибюл, коридор, антре, кухня, килер, баня и клозет, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива: 1, с посочена в документа площ 125.70 /сто двадесет и пет цяло и седемдесет стотни/ кв.метра, заедно с прилежащи части: избено помещение - 16 /шестнадесет/ кв.метра, таванско помещение - 8 /осем/ кв.метра, заедно с 22.50% /двадесет и две цяло и петдесет стотни върху сто/ ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - 68134.106.199.1.2; над обекта 68134.106.199.1.4, както и съответните на този етаж 17.586% /седемнадесет цяло и петстотин осемдесет и шест хилядни върху сто/ ид.части, от поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор 68134.106.199 по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „••••••••, с площ от 234 /двеста тридесет и четири/ кв.метра, номер по предходен план: 16 /шестнадесет/, квартал 442 /четиристотин четиридесет и две/, парцел I /първи/, при съседни ПИ с идентификатори: 68134.109.4; 68134.106.198; 68134.106.200 и 68134.106.204. Да се признае по отношение на Ц. Б. Б., ЕГН ••••••••••, че Я. А. Х., ЕГН •••••••••• е собственик на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.199.1.2, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „••••••••, ет. 3, а по документи за собственост на втори /надпартерен/ етаж, състоящ се от четири стаи, маломерна еркерна стая, преходен вестибюл, коридор, антре, кухня, килер, баняи клозет, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива: 1, с посочена в документа площ 125.70 /сто двадесет и пет цяло и седемдесет стотни/ кв.метра, заедно с прилежащи части: избено помещение и таванско помещение, заедно с 22.50% /двадесет и две цяло и петдесет стотни върху сто/ ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - 68134.106.199.1.1; над обекта - 68134.106.199.1.3. Да се признае по отношение на Ц. Б. Б., ЕГН ••••••••••. че Я. А. Х. с ЕГН •••••••••• е собственик на 1/3 ид.част, П. В. Й. с ЕГН •••••••••• е собственик на 1/6 ид.част и В. В. В. с ЕГН •••••••••• е собственик на 1/2 ид.част на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.199.1.4, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „••••••••, ет. 5, а по документи за собственост мансарден етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, коридор, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива: 1, с посочена в документа площ 55.00 /петдесет и пет/ кв.метра, заедно с прилежащи части: 10.50% /двадесет и две цяло и петдесет стотни върху сто/ ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - 68134.106.199.1.3; над обекта - няма. На 16.01.2024 г. по делото е депозирана молба от ищците, с която на основание чл. 228, ал. 3 ГПК правят искане да бъде конституиран като нов ответник по делото С.Л.Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. София, бул. •••••••• оставена без уважение от съда с протоколно определение от първото по делото о.с.з., проведено на 17.3.2025г.. Ответникът Ц. Б. Б. оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Твърди, че ищците не са придобили собствеността върху имотите на основанията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, като твърди, че някои от придобивните сделки са нищожни, респективно не са прехвърлили права, предвид което и последващото наследяване и сделка, чрез които в крайна сметка ищците обосновават собствеността си върху процесните имоти не са имали транслативен ефект. Оспорва, че Л.Н.В. през 1977 г. се е отказал от наследството на майка си Р.В.В., починала през 1962 г., като твърди, че така направеният отказ от наследство е недействителен, защото преди това същият с конклудентни действия е приел наследството от майка си, защото той и сестра му М.В. са си разделили нейно имущество. Оспорва твърдението на ищците, че М.Н.В. е оставила саморъчно завещание в полза на племенника си Я. А. Х., като оспорваистинността на завещанието и твърди, че същото не е написано и подписано от М.Н.В.. Оспорва правилността на твърдението, че в наследството, оставено от Л.Н.В., са били включени най-много 4/5 идеални части от собствеността върху имотите. Оспорва твърдението, че с договора за делба от 11.02.1994 г. наследниците по закон са си уредили окончателно имуществените си отношения във връзка с наследените имоти и че завещанието, оставено от Л.В. не прехвърляло собственически права. Оспорва твърдението, че след обявяването на саморъчното завещание, оставено от баща му Л.Н.В., наследникът по завещание С.Л.В. не е уведомил сестра си Р.В. и племенника си Я. Х. за наличието на завещанието от 24.02.1993 г. Оспорва твърдението, че правото на С.В. да приема наследството по завещание се е погасило по давност. Твърди, че М.В. не е завещала цялото си имущество на Я. А. Х. и в тази връзка оспорва истинността на завещанието и твърди, че същото е нищожно. Дори да е имало такова валидно завещание в полза на Я. Х. твърди, че последният не е приел наследството по завещание по надлежния ред и в законния срок, респ. правото му да приеме наследството по завещание се е погасило по давност. Твърди, че към 25.02.1992 г. Л.Н.Б. е бил едноличен собственик на целите процесни имоти, предвид възстановяването на собствеността на отчуждените от Л.Н.Б. и М.Н.Б. общо 4/5 идеални части, в негово лице лично и като единствен наследник по закон на сестра си М.Н.Б.. По силата на саморъчното завещание от 24.02.1993 г., оставено от Л.Н.Б., цялото му недвижимо и движимо имущество, включително целите процесни трети, четвърти и пети етажи от жилищната сграда на бул. „••••••••, са наследени от неговия син С.Л.Б., който е приел наследството по завещание с конклудентни действия чрез неговото обявяване на 24.11.2000 г. Счита, че сключеният договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 11.02.1994 г. е бил нищожен, защото поради липса на нотариална форма не е бил годен да прехвърли собственост на лица, чужди на съсобствеността, предвид обстоятелството, че по силата на завещанието имотите са принадлежали изцяло само на един от съделителите, С.Л.Б.. Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени доказателства, подробно описани в отговора на исковата молба. Не възразява да се приемат писмените доказателства, описани в доказателствената част на исковата молба, с изключение на доказателствата под № 10, 12, 15 и 20, по отношение на които прави следните оспорвания: По доказателство № 10 - отказа от наследство на Л.Н.В. оспорва, че такъв отказ е направен, а дори и да е направенсъщият е недействителен; По доказателство № 12 - Саморъчно завещание от М.Н.В., на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва същото като неистинско; По доказателство № 15 - Договор за доброволна делба, твърди, че същият е нищожен. Моли, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК да се задължат ищците да представят в оригинал писмени доказателства под № 10, 12, 15 и 20 от описната част на исковата молба. Моли да се задължат ищците да представят част от документите, описани в края на Договора за делба от 11.02.1994 г., а именно: У-ние № 351/25.05.1988 г.; У-ние № 2545/10.11.1980 г.; У-ние № 931/18.03.1993 г.; У-ние № 71/25.01.1974 г. на БлРНС - отдел Държавни имоти; Завещания - 2 броя. В първото по делото о.с.з., проведено на 17.3.2025г. на основание чл.143,ал.2 ГПК, ищците са навели евентуално твърдение , на което основават правото си на собственост – че още от завършване на реституцията на имотите от 1992г., но не по – късно от датата на доброволната делба, са установили владение, трансформирано в право на собственост. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното: Страните не спорят по следните факти, в какъвто смисъл е изявлението на ответницата в отговора, подаден от адв.К.: Че Н.А.Б. е придобил чрез покупка празно дворно място през 1906г. и след това през 1930г. го е застроил с пететажна жилищна сграда /партер и четири етажа/, който имот до смъртта му е бил иегова изключителна собственост; Че на 29.07.1947г. Н.А.Б. е починал и оставил за негови законни наследници две деца и преживяла го съпруга, с квоти, както са посочени в исковата молба: Л.Н.Б. с наследствена квота 2/5 идеални части, М.Н.Б. с наследствена квота 2/5 и Р.В.Б. с наследствена квота - 1/5 идеална част, съгласно правилата на действащия тогава Закон за наследството /отм./ ; Че на основание ЗОЕГПНС са били отчуждени общо 4/5 идеални части от трите процесни етажи - по 2/5 идеални част и от всеки един от двамата Л.Б. и Л..Б., както и че 1/5 идеална част от същите имоти, принадлежала на майка им Р.Б., е била освободена от отчуждаване по ЗОЕГПНС. ; Че Р.Б. е починала на 28.04.1962г. и че е оставила за единствени свои наследници син Л.Н.Б. и дъщеря М.Н.Б.. Че Л..Б. е починала на 26.10.1980г и е оставила за свой единствен наследник по закон брат си Л.Н.Б.; Че с влизане в сила на ЗВСОНИ, считано от 25.02.1992г. е възстановено правото на собственост на отнетите 4/5 ид.ч. Че Л.Н.Б. е починал на 21.05.1993г. и е оставил за свои единствени наследници по закон: син С.Л.Б. и дъщеря Р.Л. Б.; Че със саморъчно завещание от 24.02.1993г. Л.Н.Б. е завещал на сина си С.Л.Б. цялото си недвижимо и движимо имущество, като в завещанието е посочено, че се завещават процесните трети, четвърти, и пети етажи от имота на бул. „••••••••, изрично упоменати в завещанието; Че наследниците по закон на Л.Б. - С.И Р.Б. и синът на последната - Я. Х. са сключили договор за доброволна делба на процесните етажи от имота на бул. •••••••• и апартамента на ул. ••••••••, по силата на конто договор са ги разпределили помежду си по начина, посочен в същия, както и че не е уговорено и плащано парично уравнение ; Че С.Б., след като е открил завещанието, оставено от баща му Л.В., го е обявил по надлежния ред с протокол за обявяване от 24.11.2000г. при нотариус И.Н., Че Р.Л. В.а е починала на 30.06.2016г. и е оставила за свои законни наследници: съпруг В. Й. В., син Я. А. Х. и син В. В. В.; Че Р.Л. В.а е едно и също лице с Р.Л. Б. и Р.Л. Х.а; Че на 21.03.2018г. е извършено дарение, с което В. В. и Я. Х. даряват на В. В. наследствените си общо 2/3 идеални части от апартамента на четвъртия етаж от сградата на бул. „••••••••; Че на 24.11.2021г. В. Й. В. е починал и е оставил за свои единствени наследници по закон П. В. Й. и В. В. В. ; Че с трите описани в исковата молба нотариални актове от 26.10.2023г., изповядани при нотариус С.М., С.Л.Б. е продал на ответницата трите процесни имоти, като си е запазил пожизнено вещно право на ползване до размер на ½ идеална част от всеки един от тях. Първите спорни въпроси се очертават около действителността на двете завещания - оставеното от Л.Н.Б. и оставеното от М.Н.Б.. По делото са приети, неоспорени от страните, съдебно – почеркови експертизи, от които се установява непротиворечиво, че двете завещания са съставени и подписани от посочените лица. Относно наведения от Я. Х. довод едва в писмените бележки, че завещанието, оставено от Л.Б., е нищожно, защото датата в него е поправена. Липсва такова твърдение до приключване на съдебното дирене пред съда, ето защо, съдът счита, че същото е преклудирано. Въпреки изложеното, защото това твърдение води до нищожност на завещанието, по него съдът намира следното: С оглед установените факти, датата на изготвяне на завещанието е установена, а именно – 24.02.1993 г. Същата е посочена както в текста на документа / в началото на текста/, така и след изявленията, като действително, е налице поправката относно годината - след изписване на мястото на съставяне – „София“, изписване „Завещател“ и полагане на подпис, е поставена дата. Навярно е налице допусната техническа грешка относно стотиците на числото (годината е първоначално изписана като 1893, а в последствие поправена на 1993). Съгласно константната съдебна практика датата е съществен реквизит от съдържанието на саморъчното завещание. Липсата на дата или невъзможност да се установи точно датата на съставяне на завещанието е основание същото да се приеме за нищожно. Не съществува обаче законово изискване къде следва да е разположена същата в материалния носител. Изискването е единствено да може да се установи недвусмислено кога същото е написано от завещателя и подписът на завещателя да е положен накрая на документа. Така и Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М., "Липсва изискване датата да е част от текста на саморъчното завещание и следователно, за да се приеме, че завещанието е датирано, е достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител, върху който е обективирано завещателното разпореждане, като щом предхожда подписа е без значение нейното място върху материалния носител". При процесното завещание, в началото на материалния носител е изписано словосъчетанието: "Днес, 24.02.1993 г...", което дава достатъчно основание да се установи датата на написване на завещанието и тя е именно сочената дата. Обосновано е да се приеме и че датата в дъното на документа е идентична, предвид деня и месеца, но е допусната техническа грешка от завещателя, която е коригирана лично от него (за което свидетелства идентичната химикална паста и липсата на нанесени последващи корекции върху завещанието, както е посочено от вещото лице). По изложените съображения, съдът приема, че формата на саморъчното завещание е спазена. Завещанието е автентично - написано е ръкописно от завещателя, подписано е лично от него под завещателните разпореждания и достоверно датирано, не се установява външна намеса или корекции върху документа, а тези, извършени от автора (поправена цифра в годината в датата на съставянето му) не пречи за еднозначното установяване на формираната воля и момента на обективирането й. По изложените съображения съдът приема, че при съставяне на процесното завещание са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Следващ и основен спорен въпрос се очертава относно придобитите от Р. В.а и С.Б. наследствени права, респективно – правното действие на доброволната делба и завещателното разпореждане и колизията между тях, тъй като разпоредителните сделки на С.Б., с които Ц. Б. закупува имотите се основават на завещанието. Преди разглеждането му, следва да се съобрази обема на придобитите с откриване на наследството, останало от Л.Б., починал през 1993г., права. Н.А.Б., починал на 29.07.1947 г. и съпругата му - Р.В.Б., починала през 1962 г. са били семейство и приживе са имали 2 (две) деца - дъщеря М.Н.Б., родена през 1909 г., починала на 26.10.1980 г., разведена, без деца , и син Л.Н.Б., роден през 1915 г., починал през 1993 г., женен, който има 2 (две) деца - дъщеря Р.Л. В.а, родена през 1948 г., починала през 2016 г. и син - С.Л.Б., роден през 1961 г. От препис на Акт № 193/28.10.1949 г. , съставен на основание ЗОЕГПНС, по преписка № 4818/48 г. IV р. от 04.08.1949 г., Министерско постановление № 77, е видно, че от М.Н.Б. е завзет за държавен (одържавен) имот, представляващ 2/5 ид. ч. от къща, находяща се на бул. “Евлоги и Христо Г.и” № 87 (предишен бул. „••••••••), с изключение на 2/5 ид. ч. от партерния и първи етажи заедно със съответните избени и тавански помещения и общите части. Посочва се, че след одържавяването съсобственици на имотите са: Л.Б. (брат) с 2/5 ид. ч. и Р.Б. (майка) с 1/5 ид. части. Установява се от Акт № 539/03.10.1949 г., съставен на основание ЗОЕГПНС и Акт за държавна собственост (АДС) № 3386/03.10.1949 г. , съставен на основание ЗОЕГПНС, по преписка № 4816/48 г. IV р. от 04.08.1949 г., Министерско постановление № 77, че от Л.Н.Б. е завзет за държавен (одържавен) имот, представляващ 2/5 ид. ч. от къща, находяща се на бул. „•••••••• (предишен бул. „••••••••), с изключение на партерния и първи етажи заедно със сътветните избени и тавански помещения и общите части. Посочва се, че след одържавяването съсобственици на имотите са: М.Б. (сестра) с 2/5 ид. ч. и Р.Б. (майка) с 1/5 ид. части. М.Н.Б. и Л.Н.Б. са завели дело за делба. Съгласно решение по дело № 722/1974 г. за делба между Л.Н.Б. и М.Н.Б., което видно от протокол от 19 март 1974 г. (л.168) е приключило със съдебна спогодба, по силата на която като в дял на Л..Б. е поставен втори надпартерен апартамент от къща, находяща се на бул. „•••••••• (предишен бул. „••••••••), а в дял на Л.Б. е поставен партерен апартамент от къща, находяща се на бул. „•••••••• (предишен бул. „••••••••). През 1977 г. Л.Н.Б. е подал молба с вх. № 68965/1977 г. в Софийски районен съд, с която е заявил, че се отказва от наследството, останало от покойната му майка - Р.В.Б., починала на 28.04.1962 г., който отказ е вписан в специалната книга на СРС под № 1026/1977 г., за което в настоящото съдебно производство е представено Удостоверение с № 68965/1977 г., издадено от СРС. На 05.04.1980 г. М.Н.Б. съставя саморъчно завещание, с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, заедно с жилищния си спестовен влог на Доверителя ми - Я. Л. Х., приложено по настоящото дело. От Заповед № РД-57-1233/16.10.1992 г. и Удостоверение от Столична община - Район "Средец, се установява, че за процесните имоти са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по силата на чл. 1 от ЗВСВОНИ, с което 4/5 ид. ч. от одържавените имоти съгласно Акт № 193, Акт № 539 и АДС №3386 по-горе са възстановени в собственост на Л..Б. (починала) и Л.Б. (жив). От изложеното следва, че първоначалния праводател на страните и тутуляр на правото на собственост върху сградата находяща се на бул. „•••••••• е починал в момент преди издаване на двата акта за завземане на недвижимите имоти – т.е. преди м.10 1949 г. По силата на Закон за наследството от 1890 г. (отм. ДВ. бр.22 от 29 януари 1949 г.,), и доколкото процесната сграда представлява покрит недвижим имот, М.Н.Б. и Л.Н.Б. – деца на починалия, са наследили по равни части на глава (чл.21 ЗН-отм.), а Р.Б. – съпруга, е наследила част, равна тя е равна на половината от частта на всяко дете (чл.38 ЗН-отм.). От горното следва, че съсобствеността, след смъртта на праводателя, е била между следните лица и при следните квоти: По 2/5 ид.ч. за М.Н.Б. и Л.Н.Б. и 1/5 ид.ч. за Р.Б.. С актовете за завземане по реда на ЗОЕПГНС са отчуждени в полза на държавата от М. Б. и Л.Б. по 2/5 ид. ч. от втори, трети и тавански етаж от къщата на бул. „••••••••. Не са отчуждавани партерния и първи етажи от къщата, както и притежаваната от Р.Б. 1/5 ид.ч. от сградата. Р.Б. е починала на 28.04.1962 г., което не се спори от страните, и по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН нейни наследници по закон са Л..Б. (дъщеря) и Л.Б. (син), които я наследяват при равни дялове. От това следва, че нейната 1/5 ид. ч. (неодържавена) от процесните имоти е наследена поравно и всеки от наследниците й е станал собственик на 1/2 ид.ч. от партерен и първи етаж (към собствения си дял от 2/5 е прибавил половината от дела на майка си или 1/10) и 1/10 ид. ч. от втори, трети и таванския етаж. По силата на делба на наследство, извършена през 1974 г. по гр.д. № 722/1974 г. на СРС, 1 състав, Л..Б. и Л.Б. са сключили спогодба, одобрена от съда, по силата на която като в дял на Л..Б. е поставен надпартерния апартамент от къщата на бул. „••••••••, а в дял на Л.Б. е поставен партерния апартамент от къщата. Съсобствената на Л..Б. и Л.Б. 1/5 ид.ч. (или по 1/10 ид.ч.) от втори, трети и тавански етаж, която са наследили поравно от Р.В., е останала неподелена. По доводите в отговора, че извършеният през 1977 г. от Л.Б. отказ от наследството на Р.Б., вписан с п.д. № 1026/77 г., е недействителен. От представената делба по гр.д. № 722/1974 г. на СРС е видно, че наследниците на Р.Б. са извършили делба на два апартамента в къщата, където се намират процесните имоти - партерен и първи надпартерен, собствеността върху които е формирана както по наследство от баща им Н.Б., така и от майка им Р.Б.. С извършената делба на партерен и надпартерен етажи наследниците са извършили действия на разпореждане със своите идеални части. Съдът счита, че тези действия предполагат несъмнено приемане на наследството по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН, което действие е извършено от страна на Л.Б. преди изявлението за изричен отказ от наследство. Безспорно е в съдебната практика и правната теория, че правото на наследяване е опционно субективно право - носителят му разполага с две правомощия, които следва да упражни алтернативно спрямо откритото наследство - да приеме наследството или да се откаже от него. Приемане на наследството законът предвижда бъде извършено изрично – по реда на чл. 49, ал. 1, или конклудентно - по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН. При извършено приемане на наследството, последващият отказ се явява недействителен, защото наследникът вече не разполага с такава възможност, която се е погасила поради извършеното приемане. Делбата от 1974 г., в която участва Л.Б., предшества изявлението за отказ от наследство, извършен през 1977 г. Действията по делба на наследство, в това число – относно идеалните части в имотите (1/10 ид.ч.), получени по наследяване от Р.Б., представлява обективирано действие, несъмнено предполагащо намерение за приемане на наследството. Следователно, извършеният от Л.Б. последващ отказ от наследството на Р.Б. е недействителен. Ето защо, след смъртта на Р.Б., нейната 1/5 ид. ч. от процесните имоти, представляващи втори, трети и тавански / мансарден/ етаж са наследени при равни ид. ч. от нейните наследници, а именно Л..Б. 1/10 ид. ч. и Л.Б. - 1/10 ид. ч. Л..Б. е починала на 26.10.1980 г. , без преки наследници по закон, като е оставила саморъчно завещание, съставено на 05.04.1980 г., обявено на 11.01.1982 г. по н.д. 1308/81 г. при II нотариус при СРС, с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на ищеца Я. Х.. Установи се, че завещанието е валидно. По реда на ЗВСОНИ (обн. ДВ бр.15 от 21.02.1992 г.) е възстановена собствеността върху отчуждените от Л..Б. 2/5 ид. ч. от процесните имоти, като реституцията е настъпила по силата на закона, считано от влизането му в сила. Съгласно чл. 90а ЗН, завещание, съставено след одържавяване на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти. Съобразявайки посочената разпоредба, завещанието на Л..Б., съставено и обявено преди възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, няма действие по отношение на имотите, предмет на реституцията, но същото има валидно транслативно действие по отношение на имотите, които не са отчуждени по ЗОЕГПНС, а именно надпартерния апартамент и собствените й 1/10 ид.ч. от втори, трети и тавански / мансарден/ етаж от сградата на бул. „•••••••• / неподелени по силата на съдебната делба/. Единствен наследник по закон на Л..Б. към 1992 г. (влизане в сила на ЗВСОНИ) е нейният брат Л.Н.Б. (наследник от трети ред). Съдът приема, че отчуждените по ЗОЕГПНС 2/4 ид. ч. от процесните имоти, са възстановени по реда на ЗВСОНИ в полза на наследника по закон Л.Б.. В резултат на това Л.Б. се явява собственик на 1/10 ид. ч. (по наследство от Р.Б.), на 2/5 ид.ч. (по наследство от Н.Б.) и на 2/5 ид. ч. (по наследство по закон от Л..Б.) или общо 9/10 ид. ч. от втори, трети, четвърти и пети / мансарден/ етаж; , а ищецът Я. Х. се явява собственик на 1/10 ид.ч. от имота на втори / надпартерен/ етаж – по завещание от Л..Б.. Л.Н.Б. е починал на 21.5.1993г, като е оставил свои наследници по закон – деца: Р. В.а и С.Б.. Установява се от представено по делото копие от саморъчно завещание на Л.Н.Б., починал на 21.05.1993 г., съставено на 24.02.1993 г. и оставено за съхранение в служба по вписванията на гр. София по н.д. 215/1993 г. на 04.03.1993 г., обявено на 24.11.2000 г., че Л.Б. завещава цялото си недвижимо имущество на С.Л.Б.. Същото е вписано през 2023г. в Служба по вписванията. Видно от договор за доброволна делба между наследници от 11.02.1994 г. на II нотариус при втори районен съд, вписан в Служба по вписванията град София, с акт 104, том 2, peг. № 3330/14.02.1994 г., Р.Л. В.а, Я. А. Х. (представляван от майка си Р. В.а) и С.Л.Б. са изявили съгласие да извършат делба на съсобствени имоти, спред които и процесните, като в индивидуален дял на Я. Х. е поставен имот с идентификатор 68134.106.199.1.2 (апартамент на втори надпартерен); на Р.Л. В.а са поставени в индивидуален дял имоти с идентификатори 68134.106.199.1.3 (трети надпартерен) и 68134.106.199.1.4 (таван, мансарден), а на С.Б. са поставени в индивидуален дял други имоти, които не са в процесната сграда. Относно колизията на завещанието и договора за доброволна делба, съдът намира следното. Съдът не споделя възражението на ответната страна за нищожност на договора за делба, поради неспазване на формата – същата, видно от представения по делото официално заверен препис, е спазена. Ищцовата страна счита, че със сключването на договора, С.Б. е приел с конклудентни действия оставеното от Л.Б. наследство и по този начин е встъпил в правата си на наследник по закон. Действително, при откриване на наследството, едно и също лице може да съвместява качеството наследник по закон и заветник. Завещанието дава възможност на всяко лице да се разпореди с имуществото си за след смъртта си, включително в обема, предвиден и по закон. Общото между наследяването по закон и по завещание, е, че правата и задълженията преминават на наследника, от откриването на наследството, с приемането му. Съгласно чл. 48 и чл. 49 ЗН наследството по закон или универсално завещание се придобива с приемането му, т.е. въз основа на изразена за това изрично или с конклудентни действия воля. По същия начин се придобива собствеността и на имущество, предмет на завет – чл. 22, ал. 2 вр. чл. 48 - 54 ЗН. Обявяването на саморъчно завещание по искане на бенефициер и вписването му, когато са налице условията на чл. 4, б. „к“ ПВ съставлява конклудентно действие по приемане на имуществото, предмет на универсално или частно завещателно разпореждане. Предвид изложеното дотук, и завещателното разпореждане на Л.Б. с „цялото си движимо и недвижимо имущество в София и Пловдив“, както следва: апартаменти в София, ул. ••••••••/ бул. ••••••••/- трети, четвърти етажи и таванския / мансарден етаж на същия адрес; апартамент на улица Оборище 23а, място в Овча купел, то се налага извод, че Л.Б. се е разпоредил с повече от притежаваното към смъртта му по отношение отделните обекти в сградата. Отделно, ясна е волята да се разпореди с цялото си имущество, поради което и завещанието е универсално. Същото се установи да е валидно по смисъла на закона. При наличие на валидно завещание, с настъпване на смъртта на наследодателя, то поражда правно действие, като в полза на наследника възниква право на наследяване. Обявяването на завещанието е действие по оповестяване за настъпилите правни последици. Завещанието следва да бъде незабавно обявено след настъпване на смъртта. Възможно е да изтече известен период между настъпването на смъртта и обявяването на завещанието поради обективни причини като например незнание или невъзможност за обявяване. Затова практиката приема, че с обявяване на завещанието, последиците настъпват с обратно действие от датата на настъпване на смъртта на завещателя, от който момент настъпва правоприемството между завещател и наследник. Възраженията на ищеца за късното обявяване на завещанието са ирелевантни – в закона липсва срок, който да погасява правото на наследник по завещание да упражни субективното си право на наследяване, още по – малко правото да се наследи се погасява с давностен срок. Такъв срок е предвиден единствено за възстановяване на запазена част от наследството /т.3, буква”г” на ППВС №7/1973г. /, но не и за упражняване на правата по завещанието. С решение №176/15.05.2010г. по гр.д.№673/2010г. на ІІ ГО е прието,че когато саморъчното завещание е оставено на съхранение при нотариус,моментът,в който заветникът упражнява правата си по завещанието, е моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено то съгласно чл.27,ал.4 ЗН-от този момент за наследника по закон съществува възможност да се уведоми за наличието на завещание и за лицето,в полза на което е направено то, за да защити евентуално накърнени с него свои имуществени права. Приемайки изложеното, се налага изводът, че С.Б. е упражнил правата си по завещанието след сключване на договора за доброволна делба. Обяснението затова се намери при разпита на С.Б. пред съда, който посочи, че е бил посъветван от адвокат да провери за завещание, каквото е намерил „на Патриарха“, след което го е обявил по надлежния ред. Не може да се сподели доводът на защитата на ищците, че С.Б. е знаел към сключването на договора за доброволна делба за съдържанието на завещанието – липсват каквито е да е доказателства в тази посока, още по – малко такъв извод може да се извлече от казаното от Б. пред съда като свидетел. Той сочи, че е знаел, че баща му иска да му завещае цялото си имущество, но сочи, че желанието е било да се издадат трудовете му, да има продължител на рода. Липсва изявление, от което да стане ясно, че С.Б. е бил наясно към датата на сключване на договора за доброволна делба, със съдържанието на завещанието, за да се приеме, че упражняването на правата по завещанието с оповестяването му, чрез обявяването му през 2000г. е опорочено. С обявяването на завещанието през 2000г, последиците на наследствено правоприемство, в обема, притежаван от наследодателя, настъпват с обратна сила, към момента на откриване на наследството. Ето защо, за 9/10 ид. ч. от втори, трети, четвърти и пети / мансарден/ етаж, притежавани от Л.Б. към откриване на наследството му, договорът за доброволна делба, сключен през 1994 г. няма правно действие, не прехвърля права на останалите съсобственици. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищците не доказаха твърдението си за деривативното основание за придобиване на имотите, вследствие на наследствено правоприемство от Л.Б. и последвалото прехвърляне с договор за доброволна делба. Единствено Я. Х. е собственик на 1/10 ид.ч. от апартамент на втори / надпартерен/ етаж, – по завещание от Л..Б.. Ето защо, главното основание на иска не се доказа. При изложеното, следва да се разгледа евентуално въведеното основание на исковете, че имотите са придобити по силата на владение и изтекла давност. Към момента на съставяне на договора за доброволна делба, наследниците по закон на Л.Б. са: С.Б. и Р. В.а – брат и сестра. От събраните по делото доказателства – разпитът на свидетелите .Е.А.М. и С. Б., както и представените писмени документи, се установява, че след извършване на делбата през 1994г., до 2023г. – моментът на вписването на саморъчното завещание в Службата по вписванията, прехвърлителните сделки, както и сключването на договора за ремонт на сградата, С.Б. не правил опит да упражни нито едно от правомощията, включени в правото на собственост. Не води до противен извод нотариалната покана, изпратена от него, до сестра му през 2003г., към който момент, Б. е бил наясно със съдържанието на саморъчното завещание, обявено от него през 2000г., той отново се легитимира пред сестра си единствено като собственик на апартамент / в единствено число/, и то по силата на нотариален акт. Видно от представените по делото доказателства, С.Б. е собственик / самостоятелен/ на партерния етаж, като целта на поканата е осигуряване на достъп до обслужващи помещения. Липсва изявление, отправено до сестра му Р. В.а, с което Б. да заявява правата си по завещанието, нито изискване за достъп или ползване на обектите, предмет на делото. Обратно – от показанията на самия С.Б. се установи, че за периода след съставяне на договора за доброволна делба, до 2003г., е било налице обособяване на сградата, Р. В.а е осигурявала фактическият достъп до сградата / без партерния етаж, който е бил галерия/. Не съставлява смущаване на владението по смисъла на чл.2 ЗИСС / отм/, притежаването на ключове за цялата сграда / по думите на свидетеля Б./, нито данните са давани от Р. суми, които свидетелят не можа да уточни пред съда – нито като размер, нито като години. Обратно, от показанията на свидетеля М., кум на Р. В.а и съпруга й, се установи, че по празници, когато С.Б. идвал „на етажа на В.“, позвънявал и му отваряли. Липсват каквито е да е доказателства, че за период от 1994г., до 2023г. С.Б. е упражнил което и да е от правомощията на собственик по отношение на спорните имоти. Не може да се приеме, че получаването от Р. В.а на нотариалната покана през 2003г., е действие, прекъсващо установеното от нея владение, защото същата не съдържа искане по отношение спорните имоти, а по отношение обслужващи помещения. Ето защо, предвид на обстоятелството, че се установи, че от 1994г. факитческата власт се осъществява първо от праводателя на ищците – Р. В.а, впоследствие и от тях / включително, чрез наематели/, то към 2004г., собствените 9/10 ид.ч. на С.Б. са придобити от Р. В.а. Липсват доказателства владението да е било смутено след смъртта на В.а от С.Б., до прехвърлителните сделки, сключени с ответницата едва през 2023г., когато имотите, без партерния етаж, са били придобити по давност. Р. В.а е починала на 30.6.2016г. , като е оставила свои наследници по закон: В. В. – преживял съпруг, Я. Х. и В. В. - синове. На основание чл.9,ал.1 ЗН, дяловете на наследниците са равни. Я. Х. има 1/10 ид.ч. по наследство от Л..Б. от втори, трети и тавански / мансарден/ етаж . По силата на нотариалния акт за дарение, сключен на 21.3.2018г., наследниците по закон, са се позовали на изтеклата придобивна давност, по смисъла, вложен в ТР № 4/2012г. на ВКС. Със смъртта на В. В., негови наследници по закон са: В. В. и П.Й., негови синове. Ето защо, исковете следва да се уважат на оригинерно основание. Въпреки посочването от страна на ищците, на квотите в апартамент 1.4, съдът счита, че не следва същите да се посочват в диспозитива на решението – по отношение на Ц. Б., същите са неотносими, защото тя се летимира по прехвърлителна сделка, и решението не формира сила на пресъдено нещо за тях / която се формира спрямо насрещната страна/, а с договора за дарение, тримата ищци – наследници по закон, са уредили отношенията си по отношение на отделните обекти. Ето защо, съдът счита, че исковете са основателни, на евентуалното основание. При този изход на спора, право на разноски имат само ищците. На ищеца Х. следва да се присъди платеното адвокатско възнаграждение от 2500евро, като възражението на ответната страна за прекомерност е неоснователно, на основание чл.78,ал.5, изречение последно ГПК / предвид плащането на същата сума от ответницата /. Същата сума следва да се определи, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на адвокат Д., за процесуално представителство на В. В., което се осъществява безплатно. На В. В. следва да се присъди сумата 3633,70 лева държавна такса, като на П. Й. и В. В. следва да се признае платената сума 1000 лева депозит за СГрЕ. Воден от горното, съдът,