Решение № 3176 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1026/2024 г.

Производтвото е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.145 и сл. от КСО, образувано по жалбата на В. З. К. от [населено място], общ. К., чрез упълномощен адвокат, против Решение №1040-23-81/ 07.11.2024г. на Директора на ТП НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-680-3/30.09.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Стара Загора за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл.54ж, ал.1, вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент /ЕО/ 883/ 2004г. в размер на 56,84 лв. дневно за периода, считано от 11.07.2024 до 10.07.2025г. Жалбоподателката твърди материална незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Стара Загора, като издадени в нарушение на чл.54б, ал.8 от КСО по правни съображения подробно изложени в жалбата й. Твърди, че текстът от КСО е в сила от 13.08.2024г., а дотогава е прилагана разпоредбата на чл.62 от Регламент /ЕО/ 883/ 2004г., като задължително правило за страните членки на ЕС, като съобразно на нея размера на обезщетението за безработица следва да се определи на база получено в държавата членка последно трудово възнаграждение, а в случая последната й трудова заетост е била на територията на друга държава-членка, съотв. и там е полученото от нея последно трудово възнаграждение, което следва по приложение на този текст от регламента да служи и за база за определяне на размера на обезщетението да безработица. На второ място твърди, че неправилно органът прилага чл.54б, ал.8 от КСО и спрямо висящите административни производства, т.е. образуваните преди влизането в сила на разпоредбата, тъй като законодателят не е дал обратна сила на нормата. В случая подаденото от нея заявление за отпускате на обезщетение за безработица е подадено преди влизане в сила на нормата – на 16.07.2024г., но поради не зависещи от нея обстоятелства произнасянето на органа е станало след датата 13.08.2024 г., поради което заявлението е следвало да бъде разгледано и органът е дължал произнасяни по него като приложи текстът на чл.54б от КСО преди неговото изменение, а органът незаконосъобразно е приложил новата разпоредба на чл.54б, ал.8 от КСО без да са налице предпоставки за това. Ответникът, чрез процесуален представител пледира за неоснователност на жалбата, като се позована и на тълкуването, дадено в Решение по дело С-116/25 на СЕС и на Решение № 5/ 11.05.2017г. на КСРБ. От фактическа страна по делото е установено, че В. К. падала чрез Д. Б. по труда Казанлък на 19.07.2024г. /л.19/ заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което декларирала заетост като сезонен работник за периода 04.05-10.07.2024г. в Република Австрия, като приложила декларация относно определяне на пребиваване във връзка с чл.65/2/ от Регламент 883/2004, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС, копия на документи от Австрия, като декларирала осигурителен период в Австрия за времето от 04.05.2024г. до 10.07.2024г. С разпореждане на орган при ТП на НОИ административното производство е спряно за събиране на доказателства за осигурителен стаж и доход, придобит по законодателството на Австрия, като в резултат на получени чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна система структурирани електронни документи СЕД U017 и U004 от Австрия /л.24-27/ е удостоверено, че г-жа К. имала периоди на трудова заетост за времето от 04.05.2024г. до 10.07.2024г., с основание за прекратяване на заетостта – уволнение от работодател и брутен доход пред периода на заетост от 1468,67 евро. От служебно извършена проверка на осигурителния орган е установено, че лицето е регистрирано като безработно в Агенция по заетостта. С разпореждане [номер]-00-680-3 от 30.09.2024г. на Ръководител на осигуряването за безработица /л.16/ по подаденото от В. К. заявление е определен общ осигурителен стаж от 15г. и 2м., осигурителен доход за периода от 24 м. преди датата на прекратяване на осигуряването в размер на 47939,33 лв., определен е среднодневен осигурителен доход – 94.74лв. и е определено дневно парично обезщетение в размер на 60% от среднодневния равно на 56,84 лв. и на осн. чл.54ж, ал.1, вр. с 54а, ал., чл.54б, ал.8, ч.54в, ал- от КСО и чл.62, §3 от Регламент ЕО № 883/20204г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 11.07.2024г. до 10.07.2025г. в размер на 56,84 лв. В. К. подала, чрез адв. К., жалба пред Директора на ТП на НОИ против разпореждане [номер]-00-680-3 от 30.09.2024г. основно аргументирана с неправилно приложение на новата разпоредба на чл.54ч, ал.8 от КСО. С обжалваното Решение № 140-23-81/07.11.2024г. Директорът на ТП на НОИ отхвърлил жалбата и потвърдил изцяло разпореждане [номер]-00-680-3 от 30.09.2024г. Решението е съобщено на В. К. на 14.11.2024г., а жалбата до съда е подадена чрез органа на 21.11.2024г., което е в срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което жалбата е допустима, като подаден в срок и от активно легитимираното лице. Разгледана по същество е неоснователна по така наведените в нея правни доводи. Съгласно чл.54л от КСО изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извръшва въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетентията при усолвия и поред определени с акт на МС. Съгласно чл.54б ал.1 от КСО, размерът на дневното парично обезщетение за безработциа е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, т.е. от 01.07.2022г. до 01.07.2024г. вкл. Не се повдига спор, че за периода на трудова заетост ва Австрия, т.е. от 04.05.2024г. до 10.07.2024г. е в размер на 1468.67 евро, превърнат в лева за целия период на заетостта в тази държава членка – 6592,88 лв.; към който са прибавени и съответните доходи получени за периода от 01.07.2022г. до 10.07.2024г. в страната, равен на 41346,45 лв., при което общият доход, от който следва да се определя размер на обезщетението за безработица за периода от 01.07.2022г. до 01.07.2024г. е в размер на 47393,33лв. Броят на работните дни в този период е 506, прие което общият доход, разделен на 506 работни дни, дава резултат от 94.74лв /среднодневен осигурителен доход/. Дневното парично обезщетение за безработица, съгласно чл.54б, ал.1 от КСО от 60% върху 94.74лв е равно на 56.84лв. , каквото е опеделено с разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработици при ТП на НОИ Стара Загора, за койот се прилага доказателство за компетентност /л.68-69/. Пред горестоящият орган е въведено възражението за не прилагане на чл.54б ал.8 от КСО, поддържано и в жалбата пред съдебната инстанция, като с решението на ответника е прието, че разпоредбата на чл.54б ал.8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила, включително и за заварените правоотношения, при които парично обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, тъй като не става дума за обратно действие на закона, а за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на новата норма, но не са завършили совето действие. Така нареченото не същинско обратно действие на материалния закон се отнася до юридически факти, които са настъпили преди влизане в сила на новия закон, но без да са се сбъднали техните правни последици. Становището на ответника е правилно. Разпоредбата на чл.62 §1 и §2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета е тълкувана по задължителен за националните съдилища начин, при това от момента на нейното влизане в сила с Решнеие по дело С-116/25г. на СЕС, а именно: член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност, като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка. 2) Член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка. Всяка държава членка прилага Правото на ЕС от момента, в който става пълноправен член на Съюза. В. Р. координира, като цели осигуряване на свободното движение на работници. Нормите от регламента не определят по задължителен начин държавата членка на избора на лицето къде да получава обезщетение за безработица - в държавата, в която не е имало задължението за плащане на осигурителни вноски, но тя е държава по пребиваване и най-често по произход, или в държавата по последна заетост, където е плащало за съответения /в случая безрабтица/ осигурителен риск. Ето защо в съображение по т.34 от Решението на СЕС е казано, че въпреки наложеното от член 62, параграф 1 от посочения регламент отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, то липсата на такова уточнение в параграф 3 от този член 62 предполага институцията по пребиваване да е длъжна да вземе предвид, но не и „изключително“, трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани съгласно член 65, параграф 5, буква а) от същия регламент от безработно лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Т.е., тълкуването сочи, че лицето може да се ползва от последното си трудово възнаграждение, но то няма да е единствено определящо размера на обезщетението, защото задължението е да се вземе предвид, но не само това трудово възнаграждение и не само периода на неговото получаване, а да се кумулирира при равни условия с приноса към осигурителните фондове и изискуеми специални периоди, определени в законодателството на държавата-членка. Ето защо, така определеното обезщетение за безработица на г-жа К. е съобразено напълно с правото на свободно движение и с избора на лицето да счита държавата си произход като държава по пребиваване, но то трябва да се подчини на нейното законодателство, което е координирано и се прилага съобразно прякото действие на Регламента, изяснено и от тълкуването на СЕС. Относно поддържаното от органа тълкуване за приложимостта на правилата на чл.54б ал.8 от КСО, следва да се има предвид, че те изцяло съответстват на тълкуваните норми от Регламента и то по силата на прякото и непосредствено негово приложение и съгласно така, както е тълкувана нормата на чл.62 от Регламента, последното трудово възнаграждение би намерило същото отражение във формулата за изчисляване на размера на обезщетението, защото тя е установена в чл.54б ал.1 и ал.7 от КСО, които са в действие и преди датата на подаване на заявлението за безработица. Размера на паричното обезщетение за безработица се определя според материално правните норми, действащи към момента на издаване на разпореждането, с което същото право се признава. Фактическият състав, от който правото възниква винаги предхожда подаването на заявлението за безработица, но съдържанието му има два основни елементи - размер и период, а те се определят от действащата нормативна уредба към датата на издаване на разпореждането за отпускане на обезщетение. Под обратно действие на закон се има предвид да се преуредят вече настъпили правни последици, а несъщинското обратно действие е онова, което се отнася до сбъднати юридически факти с ненастъпили правни последици, не преклудирани. Предвид на което правно необноснована е искането да не се прилага чл.54б ал.8 от КСО, което би е в противоречие и в нарушение на ПЕС. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора