Решение № 746 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1112/2025 г.

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК и е образувано по жалба от „З. Е“ ООД, седалище [населено място], представлявано от Управителя Ж. Т. против Решение № Р-462/32-334846 от 31.10.2025г. на Директор на А. М., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ПНПОМ № 14/32-296950 от 01.10.2025г., издадено от Директор на ТД Митница Пловдив. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение, тъй като същото потвърждава ПНПОМ, което е издадено без да са налице предпоставките за това, установени в ЗАДС. Поддържа възражение за липса на компетентност на Директора на ТД Митница Пловдив да налага ПОМ, с оглед на което и иска обявяване нищожността на обжалваното ПНПОМ. На последно място поддържа твърдение и за материална незаконосъобразност на потвърденото с обжалваното решение ПНПОМ, тъй като липсват доказателства за спазване на чл.195, ал.6 от ДОПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.107г, ал.5 от ЗАДС, а именно, че наложените с постановлението обезпечения върху имоти на жалбоподателя са по тяхната данъчна оценка, определена съгласно Приложение №2 от ЗМДТ. На последно място се поддържа и довод за материална незаконосъобразност, тъй като органът е издал своя акт в нарушение на принципа по чл.6 от АПК, чл.121, ал.3 и мл.195, ал.7 от ДОПК. Ответникът – Директор А. М., пледира за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения за издаване на акта от компетентен по см. на чл.104г, ал.4 от ЗАДС орган, в изискуемата се писмена форма, при визиране на фактическите и правни основания на акта по ЗАДС и съобразно целта – обезпечаване на вземанията по актовете до влизане в сила на същите. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт по представен списък и в условия на евентуалност се прави възражение за прекомерността на договореното възнаграждение за един адвокат от оспорващата страна. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, Съдът приема за установено от фактическа страна следното: По допустимостта на оспорването: същото изхожда от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и е в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.107г, ал.5 от ЗАДС и пред местно компетентния административен съд, предвид на което е допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно по следните съображения: Пред съда се повдига изрично възражение за липса на компетентност на органа, издател на ПНПОМ, което е потвърдено от Директора на А. М.. Следва да се посочи, че предметно на този спор е решението на директор на А. М., който в случая е органа компетентен по см. на чл. 197, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.107г, ал.5 от ЗАДС. Въпреки това, горестоящият орган е длъжен да извърши цялостна преценка за законосъобразност на ПНПОВ, вкл. и дали то е издадено от материално компетентния органа. Съгласно чл.107г, ал.4 от ЗАДС Директорът на ТД в района, в който е установено нарушението, е материално компетентния административен орган да наложени обезпечителни мерки с постановление. В случая от приложените доказателства по преписката /НП №BG2025/9999-29/НП от 30.05.2025г. и №BG2025/9999-30/НП от 30.05.2025г./ е видно, че нарушенията, квалифицирани като такива по чл.123а, ал.1 от ЗАДС, са установени, като извършени в района на ТД Митница Пловдив, с оглед на което и по силата на правилото на чл.107г, ал.4 от ЗАДС, именно нейният директор се явява материално овластения орган да издаде акта по чл.107г, ал.1 т.3 от ЗАДС. С оглед на това, не са налице обстоятелства, които да предпоставят извод за нищожност на решението, съотв. на ПНПОМ. Съдът приема извод, че са налице основания по чл.146, т.3-4 от АПК за отмяна на решението и потвърденото с ПНПОМ. На първо място Съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателя, че законът не е приложен правилно, доколкото съгласно чл.107г, ал.1 от него, обезпечителните мерки се налагат за обезпечаване на бъдещи вземания по съставен АУАН, а в случая постановлението е издадено въз основа на две наказателни постановления, с които са определени размери на административно – наказателни санкции. Целта на закона обаче е друга, редът по чл.107г от ЗАДС се прилага, когато се породи нужда от обезпечаване на публично вземане, което възниква от съставен АУАН, каквото в случая е налице, тъй като по силата на съставени АУАН № BG06122024/9999/A-147 от 06.12.2024г. и № BG06122024/9999/A-148 от 06.12.2024г. по отношение на „З.-Е“ ООД се установяват бъдещи вземания за акциз в общия размер от над 8,6 млн. лева, което налага това бъдещо вземане да бъде обезпечено чрез налагане на обезпечителна мярка по реда на чл.107г от ЗАДС. В случая органът не процедира по този ред, тъй като Постановлението не е издадено след съставянето на визираните два АУАН, а едва след издаване на НП, с които се определят административно-наказателни санкции, но те не са основанието за прилагане реда по чл.107г от ЗАДС. Основателно е и второто наведено съображение за незаконосъобразността на решението и потвърденото с него ПНПОМ, тъй като от доказателствата по делото е безспорно, че постановлението е издадено в нарушение на императива на чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК /изм. ДВ 66/2023, в сила от 05.08.2023г./, доколкото обезпечителната мярка, която е наложена е възбрана върху два недвижими имота, собствени на дружеството до размера от 8 976 219,28 лева, а тази разпоредба е приложима по силата на препращащата норма на чл.107г, ал.5 от ЗАДС. Съгласно чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК, обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта; 2. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от тези по т. 1, а когато активът не е застрахован – по балансовата му стойност; 3. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на движими вещи, различни от тези по т. 1 – собственост на физически лица, а когато вещта не е застрахована и би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната й стойност, намалена с 20 на сто годишно, в това число за годината на придобиването й; когато вещта не е застрахована и не би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната й стойност. Както се посочи, в случая обезпечителните мерки са наложени върху собствени на дружеството жалбоподател недвижимости, надлежно индивидуализирани в ПНПОМ. Видно от диспозитива на Постановлението, органът по чл.170г, ал.4 от ЗАДС определя стойността на активите /две ниви/ позовавайки се на тяхната „данъчна оценка“. Както в преписката, така и пред съда липсва доказателство, което да удостовери факта, че преди издаване на ПНПОМ от компетентния по ЗАДС орган, същият е удостоверил по надлежен ред каква е данъчната оценка на активите, които ще се обезпечават чрез обезпечителните мерки по начина, установен в чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК. Пред съда не се представиха като доказателства надлежно издадени от Община Стара Загора удостоверения за данъчна оценка на собствените на дружеството недвижимости, върху които се налагат обезпечителните мерки. Представените два броя нот. актове, чрез които дружеството се легитимира, като собственик на двата имота, не са доказателството, което законът предвижда да служи при определяне стойността на активите, върху които се прави обезпечаване. Законът императивно изисква стойността на недвижимите активи, които ще се обезпечават, да е тяхната данъчна оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти. Т.е., чрез надлежно издаден документ за удостоверяване на това обстоятелство от съотв. общинска администрация. В постановлението се сочат някакви размери на данъчни оценки на възбранените недвижимости, но тези стойности не са надлежно удостоверени, тъй като в преписката липсва, както се посочи вече, съответен официален удостоверителен документ, издаден от общинската администрация за определена съгласно Приложение №2 от ЗМДТ такава. Нарушението е съществено такова и самостоятелно основание да се приеме извод, че издаденото при допускането му ПНПОМ е незаконосъобразно и като такова е следвало да се отмени от горестоящия приходен орган. Вместо това ответникът е постановил неговото потвърждаване, поради което и процесното решение също се явява незаконосъобразно издадено. Жалбата е основателна. При този изход на спора, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него деловодни разноски, които се доказват за сумата от 1050 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, заплатено в брой /л.64/. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В случая възражението не е мотивирано по същество, а и Съдът, при съобразяване на правната и фактическа сложност на спора,приема извод, че така договореното и заплатено от оспорващата страна възнаграждение за един адвокат в размер [рег. номер]., не се явява прекомерен, като в случая следва да се присъди в полза на жалбоподателя равностойността му в евро. Водим от тези мотиви и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК Съдът