Решение № 17 от 28.1.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 476/2025 г.

Производството е въззивно по глава двадесет и първа от НПК. С присъда №52/30.04.2025 г., постановена по НОХД № 20244520201747/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, VI наказателен състав, съдът е признал подсъдимия Г. П. В. от гр. Русе за невинен в това, на 05.11.2023 г. в гр. Русе, в условията на повторност, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – кафе-бар „•••••“ ударил с юмрук прозорец на заведението, отправил обидни думи и псувни към персонала на заведението – сервитьорките Р. Д. С. и В. Л. А., като ги наричал „•••••“, „боклук“, „мишка“, при опит да бъде изведен от заведението от служители на „СОТ 161“ П. Е. М. и А. Е. Т. – ударил с юмрук по масата, поставил метален карабинер на ръката си и извадил нож, насочвайки го към тях и отправил обидни думи, псувни и заплахи, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Г. П. В. за виновен в това, че на 05.11.2023 г. в гр. Русе е извършил проява на дребно хулиганство, изразяваща се в удряне с юмрук по прозорец и по маса на заведение за обществено хранене, както и в отправяне на обидни думи и псувни към персонала на същото заведение, поради което и на основание чл. 1, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от УБДХ и чл. 301, ал. 4, вр. чл. 305, ал. 6 от НПК му е наложено административно наказание „ЗАДЪРЖАНЕ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА ОДМВР – Русе“ за срок от десет денонощия. Със същата присъда съдът е постановил веществените доказателства – 1 брой сгъваем нож с черна дръжка и отвори и 1 брой метален туристически карабинер, приложени по делото, да се върнат на лицето, от което са взети, както и е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР – Русе сумата от 185,01 лв., представляваща разноски в досъдебното производство. Срещу присъдата в оправдателната част, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, е подаден протест и допълнение към него от Районна прокуратура – Русе. В протеста се поддържа, че съдебният акт в тази му част е неправилен, необоснован и постановен при неправилна преценка на доказателствения материал, като се излагат съображения, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин осъществяването на инкриминираното деяние като престъпление по чл. 325 НК. На това основание се иска отмяна на оправдателната част на присъдата и постановяване на осъдителна такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Русе поддържа протеста по изложените в него съображения, като моли съда да го уважи изцяло и да отмени присъдата в оправдателната част, а доводите на защитата и възраженията на подсъдимия счита за неоснователни. Подсъдимият В., лично и чрез упълномощения си защитник адв. Д. С., оспорва подадения от прокуратурата протест и поддържа становището си за неговата неоснователност. В писмена защита и в съдебното заседание пред въззивната инстанция заявява, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като моли въззивния съд да остави протеста без уважение и да потвърди изцяло постановения съдебен акт. Русенският окръжен съд, след обстойна преценка на събраните по делото доказателства и като извърши самостоятелна служебна проверка на присъдата в нейната цялост, независимо от основанията, наведени от страните, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира протеста за неоснователен. Първоинстанционният съд е събрал необходимия доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения е достигнал до обосновани правни изводи относно характера и правната квалификация на деянието, като правилно е приел, че установеното поведение на подсъдимия съставлява административно нарушение по чл. 1 от УБДХ, а не престъпление по чл. 325 НК. Районният съд правилно е приел за установено, че на 05.11.2023 г. подсъдимият В. е пребивавал в кафе-бар „•••••“ в гр. Русе, където, след употреба на значително количество алкохол, е проявил арогантно и агресивно поведение спрямо персонала на заведението. От показанията на свидетелките Р. С. и В. А. се установява, че подсъдимият е удрял по остъклението и по масата, отправял е обидни думи и псувни, като поведението му е предизвикало основателно притеснение у тях и е станало причина за задействане на паник-бутона и повикване на служители на „СОТ 161“. От събраните доказателства се установява още, че след пристигането на служителите на СОТ между тях и подсъдимия е възникнал конфликт, който ескалирал извън заведението. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отчел както действията на подсъдимия, така и поведението на служителите на охранителната фирма, включително използването на лютив спрей, както и обстоятелството, че сгъваемият нож и металният карабинер не са били иззети на място и не е било установено по несъмнен начин дали същите са били използвани като средство за нападение. Въззивният съд споделя извършената от първоинстанционния съд оценка на гласните доказателствени средства. Правилно и обосновано са кредитирани показанията на свидетелките С. и А., които като непосредствени очевидци на поведението на подсъдимия в заведението са възприели лично релевантните за делото факти. Техните показания са вътрешно непротиворечиви, последователни и взаимно се подкрепят, като не се установяват данни за лична заинтересованост от изхода на делото или за мотив за тяхното изопачаване. Същите намират потвърждение и в останалия доказателствен материал по делото. Същевременно правилно първата инстанция не е кредитирала изцяло показанията на свидетелите М. и Т. – служители на „СОТ 161“, доколкото от събраните доказателства се установява, че при изпълнение на служебните си задължения са използвали помощно средство, което не е сред изчерпателно изброените в чл. 60, ал. 2 от ЗЧОД, както и че чрез собствените си действия са допринесли за ескалацията на конфликта. В този контекст е обоснован изводът на районния съд, че съществува обективна предпоставка за заинтересованост на тези свидетели от представяне на фактите по начин, оправдаващ собственото им поведение, което налага техните показания да бъдат преценявани с повишена критичност. Не се установява районният съд да е подходил произволно или избирателно при оценката на доказателствата. Напротив – гласните доказателствени средства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са съпоставени с писмените и веществените доказателства. Изводът за частично кредитиране на показанията на отделни свидетели е мотивиран и съответства на изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК. Въззивният съд, след като отново подложи на самостоятелен и задълбочен анализ събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените от районния съд правни изводи и се подкрепят от съвкупната оценка на доказателствения материал. Обект на престъплението хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ са установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия", изразени в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята пониска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия може да се извършват в найразнообразни форми, като освен това публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност. От субективна страна, поведението на подсъдимия е умишлено, като същият е целял да демонстрира неуважението си към околните. Съдът приема, че деянието е извършено при пряк умисъл. Поведението на подсъдимия разкрива съзнателно и целенасочено демонстриране на неуважение към обществения ред и към присъстващите клиенти и персонал в заведението. Характерът и последователността на осъществените действия – нанасяне на удари, употреба на обидни изрази и отправяне на заплахи на публично място – изключват възможността за непредпазливо извършване. Няма данни подсъдимият да е бил в състояние, изключващо вменяемостта му. Отделно от това, употребата на алкохол не води до различен извод относно вината, която се установява като умишлена. От обективна страна подс. В. е осъществил състава на нарушението по чл. 1 от УБДХ чрез действие, тъй като е ударил с юмрук по прозореца на заведението, отправял е обидни думи към свидетелката С., ударил е с юмрук по масата и е отправял закани и заплахи за саморазправа към свидетелите М. и Т.., поради което извършеното представлява непристойна проява на публично място по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Несъмнено агресивното поведение на подсъдимия е израз на незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие. Непристойните действия били извършени на обществено място в присъствието на други лица и нарушавали обществения ред и спокойствие, но с оглед по-ниската си степен на обществена опасност не попада в обхвата на престъпния състав по чл. 325 от НК, който извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд за липса на безспорни доказателства относно използването на сгъваемия нож и металния карабинер като средства за нападение, както и за наличието на квалифициращи признаци, обуславящи по-висока степен на обществена опасност на деянието. При отсъствие на иззети веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествието и при недостатъчност на свидетелските показания не може да се установи с необходимата сигурност дали ножът е бил в отворено положение и дали е използван по начин, представляващ реална заплаха за живота или здравето на други лица. С оглед установената по делото фактическа обстановка, правилно районният съд е направил извод, че извършените от подсъдимия хулигански действия се отличават с по-ниска степен на обществена опасност. Макар действията на обвиняемия да нарушават обществения ред и спокойствието, съдът отчита и активните действия на свидетеля Тошков, които в значителна степен са провокирали поведението на обвиняемия след пристигането на първия патрул от СОТ. При този нисък интензитет на действията и при наличието на такава провокация, същите, макар да нарушават обществения ред и спокойствието, не притежават степента на обществена опасност, изискуема за обективиране на престъпление по смисъла на НК, поради което съставляват административно нарушение по УБДХ. При така установеното, неоснователни се явяват доводите, изложени в протеста на прокуратурата, с които се иска отмяна на оправдателната част и ангажиране на наказателна отговорност по чл. 325 НК, тъй като събраният по делото доказателствен материал не обосновава извод за доказаност на престъпния състав по НК. Предвид това законосъобразно районният съд е признал подсъдимия Г. В. за виновен за извършване на проява на дребно хулиганство и му е наложил административно наказание. При индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил характера и интензитета на извършените действия, както и начина на извършване на деянието. Въззивният съд споделя извода, че наложеното административно наказание „задържане в структурно звено на ОДМВР – Русе за срок от десет денонощия“ е правилно индивидуализирано, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и постига целите на наказанието. Предвид изложеното въззивният съд намира, че постановената от Районен съд – Русе присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, липсват допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от първата инстанция, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда, нито са налични основания, налагащи нейното изменение, поради което съдът счита, че присъдата следва да се потвърди изцяло. Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,