Решение № 2038 от 9.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 16429/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Р. Х. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ул. ••••••• чрез пълномощника си адв. П. Г. С., против „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА 1921 - ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: 204181607 със седалище и адрес на управление: гр. •••••••• с правно основание член 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 357, ал. 1 КТ за признаване за установено, че трудов договор за наемане на ••••••••., сключен между Р. Х. А., ЕГН ••••••••••, заемащ длъжността ••••••••от една страна, и „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА 1921 - ПЛОВДИВ" АД. ЕИК: 204181607 от друга страна, е прекратен на основание чл.326, ал. 1 КТ, считано от 07.08.2023 г. Ищецът излага следните факти и обстоятелства: - да е сключил с ответното дружество Договор № ••••• г. за наемане на •••••••• - да е изпратил Заявление за прекратяване на процесния договор на осн. чл. 326, ал.1 КТ с дата от 28.06.2023г., чрез „Еконт Експрес“ ООД с товарителница №•••••••, в което се съдържа уведомление, че прекратява трудовия си договор с „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА 1921 ПЛОВДИВ“ АД, на основание чл. IX.1 от Трудов договор № ••••••• и чл.326, ал. 1, във вр. с член 220, ал. 1 от КТ, считано от датата на получаване на заявлението и че няма да спази законния срок на предизвестието.

• да е платил на работодателя си обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 3 брутни възнаграждения от 3867 лева по банковата сметка на работодателя на 28.06.2023г.

• да е поискал със заявлението оформяне на факта на прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 326. ал. 1 от КТ и връщане на трудовата книжка, както и да е поискал издаване на заверени преписи от документите от личното му трудово досие, и заповед, удостоверяваща прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл. 326, aл. 1 от КТ и връчените уведомления по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ. Твърди изпратените документи чрез „Еконт Експрес“ ООД да са достигнали до посочения адрес, но ответното дружество е отказало да ги получи. - да е връчил нотариална покана до „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА 1921 - ПЛОВДИВ“ АД. ЕИК: 204181607, със седалище и адрес на управление: гр.••••••, чрез ••••• С.К.- Н. с район на действие PC Пловдив, на 07.08.2023г. по реда на чл. 47. ал. 5 ГПК, в която също изрично е заявил, че прекратява трудовото си правоотношение, считано от датата на връчване на нотариалната покана - •••••г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, и че отново е поискал издаването на заверени преписи от документите, находящи се в ЛТД, както и Заповед, установяваща прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ с връчените уведомления на чл. 62, ал. 3 от КТ. - да е изпратено Заявление за прекратяване на трудовия договор по електронната поща: ••••••• на Г.Г., който е упълномощен от ищеца до електронния адрес: „••••••“, заявен от „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА 1921 - ПЛОВДИВ“ АД, в информационната система на ФИФА (ТМС), за което прилага справка- т.6 и т. 7 от приложените доказателства.

• сочи, че съгласно правилата на БФС и ФИФА с публикуването на електронните адреси на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА 1921 ПЛОВДИВ“ АД това дружество се е съгласило да получава известие от••••••, клубове, БФС и ФИФА по електронен път.

• да е поискал на 07.08.2023г. от СТК да му бъдат прекратени състезателните му права, произтичащи от прекратения му трудов договор и да му бъдат разрешени права за друг български клуб по негов избор на основание чл. 75, т. 3, т. 4, във вр. чл. 72 от ЗФВС, видно от приложеното доказателство- Заявление от Р. Х. А. до БФС СТК относно прекратяване на трудов договор с „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ МАРИЦА 1921- ПЛОВДИВ“ АД за констатиране от СТК прекратяването на състезателните му нрава, като с решение от 11.08.2023г. СТК на БФС, позовавайки се на чл. 34 от ПДТФ, регламентиращ, че сключен договор не може да се прекратява едностранно по време на сезона, освен ако са налице основателни причини, отказва да констатира, че спортносъстезателните права на ищеца са прекратени.

• че е подписал трудов договор с ••••• от •••••• на 12.08.2023г., а ФИФА се произнася с решение от 21.08.2023г. с което му разрешава картотека във посочения футболен клуб.

• че е подписал договор за преотстъпване на спортно-състезателните права с ••••••след което следва произнасяне на СТК с решение от 30.08.2023г., с което се констатира предполагаем заобикалящ трансфер по смисъла на чл. 18а от ПДТФ на Р. А., поради „едностранно прекратяване без причина на договора му с ПФК „Марица 1921“ Пд, подписване на професионален договор с •••••• и последващото му преотстъпване във ••••••, като се спира картотекирането му във •••••••••.

От ответника е подаден отговор на исковата молба в срока по член 131 ГПК със становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата молба.

Ответникът излага следните факти и обстоятелства: че представените по делото писмени доказателства не обективират прекратяване на сключения договор за наемане на професионален футболист, нито прекратяване от 07.08.2023 г., тъй като приложените заявление по електронна поща и извлечение от „плъгин“ не представляват документи по смисъла на закона, защото не са подписани с електронен подпис - нито квалифициран, нито обикновен и не представляват електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

• че през 2023 г. спрямо ищеца са проведени дисциплинарни производства за несериозно отношение към тренировъчния процес и трудовата дисциплина, лоша спортна форма и физическо състояние, преднамерено и умишлено саботиране на тренировъчния процес, като на 27.07.2023 г. в 15 ч. в Нотариалната кантора на •••• В. З. му е връчена Заповед № •••••• г. за налагане на наказание предупреждение за уволнение, която не е оспорена. Образувано било и второ дисциплинарно производството, което не било приключило.

• че на 12.10.2023 г. по електронен път лице, представящо се за пълномощник на ищеца, без представяне на необходимите документи за представителна власт, е направил опит да отправи волеизявления от името на футболиста, като след извършена справка е установено, че това лице не отговаря на изискванията на закона за представителство. След извършена справка в масивите на Висшия адвокатски съвет е установено, че същият не е вписан като адвокат. След подадено от клуба възражение, било прикачено пълномощно със задна дата, което считат за невалидно, антидатирано, изготвено за целите на настоящото производство и поради липса на нотариална заверка. - че изявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчено на ответника чрез куриер, по друг начин и чрез нотариална покана от •••• С. К.– Н., тъй като не е достигнало до работодателя, поради неспазената процедура, предписана в чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заявление от 28.06.2023 г., пратка по Еконт от 28.06.2023 г. и нотариална покана от 03.07.2023 г. са изпратени за връчване и оформени като връчени, не на адреса на работодателя – гр. ••••••, а на адреса на •••••• в гр. •••••••който адрес не е на работодателя.

• че обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, наредено по банков път от ищеца е анулирано като сумата е върната обратно по банковата сметка на наредителя.

• че трудовият договор не е прекратен, тъй като няма посочена основателна причина за прекратяване на трудовия договор на професионален футболист по смисъла на чл. 34 от ПДТФ.

Съдът, вземайки предвид събраните доказателства и въз основа на вътрешното си убеждение и закона, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Налице е интерес от уст. иск, доколкото е налице спор между страните по въпроса прекратено ли е трудовото правоотношение, ерго съществува или не съществува между тях трудово правоотношение.

Между страните не е налице спор за обстоятелството, че помежду им е сключен договор за наемане на професионален футболист на 1.07.2022г. в град П. за срок от две години. Спори се относно правната възможност на ищеца, в качеството му на нает професионален футболист, да прекрати трудовото си правоотношение с футболния си клуб, както и се спори относно това дали отправеното от ищеца писмено волеизявление за прекратяване на ТПО е било получено от адресата, към което е отправено – „•••••••••.

Според представения по делото и неоспорен от страните договор № •••••за наемане на професионален футболист на 1.07.2022г. в град П. в глава ІХ, озаглавена прекратяване на договора, договорът се прекратява по реда на КТ.

Видно от представеното от ищцовата страна заявление от Р. Х. А., адресирано до •••••• /л. 12/, ищецът е упражнил правото му по член 326, ал. 1 КТ във връзка с член 220, ал. 1 от КТ и на основание член ІХ.1 от трудовия му договор да прекрати трудовото си правоотношение с клуба. Представено е и преводно нареждане от 28.06.2023г. с основание за превод – обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ в размер на сумата от 3867 лева, което обезщетение е постъпило по банковата сметка на футболния клуб, доколкото е налице извършено признание на ответника в исковата му молба, че така постъпилата по банковата му сметка сума е анулирана и върната обратно на наредителя. Плащането на обезщетение за неспазеното предизвестие при прекратяване на срочното ТПО, чрез изпълнение по банковата сметка на клуба, има погасителен ефект /член 75, ал. 3 ЗЗД/, с оглед на което съдът приема, че последващото анулиране и връщане на преведената сума от ответника е ирелевантно и не отменя действието на извършеното плащане.

КТ урежда правото на предсрочно прекратяване на трудовия договор от работника, като режимът разписан в КТ се прилага и в отношенията между страните по настоящия спор, поради характера на създаденото между тях трудово правоотношение, и не се дерогира от приетия от БФК Правилник за договорите и трансферите на футболистите, тъй като последният нормативен акт не е закон. Според член 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да се изменят, прекратяват, развалят или отменят по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Макар и в член 34 от Правилника за договорите и трансферите на футболистите да е прогласен принципа на договорната стабилност, повеляващ забрана за едностранно прекратяване по време на сезона, освен при наличието на основателни причини, по-нататък в член 37, ал. 1 от същия правилник допуска предсрочно прекратяване на договора без основателна причина от страна по договора, но последната е длъжна да заплати обезщетение на другата страна по прекратения договор. Нещо повече в член 35, ал. 5 от ПДТФ изрично е посочено, че извън случаите по ал. 1 договорът се прекратява по реда и при условията на КТ.

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът е в правото си да прекрати едностранно трудовия си договор с ответника-работодател.

Видно е от съдържанието на нотариална покана от Р. А. до •••••••, че същата е представена на ••••• С.К. –Н. на 3.07.2023г., и че в същата се материализира изявлението на ищеца за предсрочно прекратяване на срочния трудов договор от датата на връчване на поканата без спазване срока на предизвестие. Уведомлението до ответника е залепено на адрес: гр. •••••••• на 23.07.2023г., след като връчител от •••••• е посетил този адрес три пъти, от които единият е в неработен ден, като двуседмичният срок за получаване е изтекъл на 6.08.2023г., в който срок адресатът й не се е явил, за да я получи, като същата се смята за връчена с изтичане на срока за получаване - на следващият ден – 7.08.2023 г. За осъществените посещения на адреса гр. ••••••••, съвпадащ с този, посочен в ТР като седалище и адрес на управление на клуба, са изготвени и представени обяснения от връчителя, удостоверяващи липсата на достъп до канцеларията на юридическото лице и залепянето на уведомлението на основание член 47 ГПК. Извършеното нотариално удостоверяване на връчване на поканата по член 47 ГПК има характер на официален свидетелстващ документ, чиято обвързваща доказ. сила не е отречена, макар и оспорена от ответника, с довода, че уведомлението е лепено на друг адрес – този на стадиона, който адрес е различен от посочения в ТР, което оспорване не бе проведено успешно.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан и основателен, като следва да бъде уважен, като на ищеца ще се присъдят сторените разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 1750 лева. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение съдът намери за неоснователно, защото размерът му е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 80 лева.

Така мотивиран, съдът