Решение № 3039 от 10.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16716/2025 г.

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Л. А. Р., с ЕГН: ••••••••••, чрез адв. В.Х. и В. С. против Наказателно Постановление № 25 - 4332 - 023243, издадено на 16.09.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се моли съда да го отмени и се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като в първото съдебно заседание е депозирана молба от процесуалните представители, че не възразяват делото да се разгледа в тяхно отсъствие, поддържат жалбата и претендират разноски. Във второто съдебно заседание се явява адв. С., поддържа жалбата като предлага на съда да я уважи. Излагат се доводи за това, че не е доказано авторството на нарушението. Претендират се разноски. Административно - наказващият орган - Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се излагат подробни аргументи в насока на нейното оставяне без уважение. В заключение се претендира потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Съдът, след като прецени жалбата, наведените доводи от страните и събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок – НП е връчено на 14.10.2025г., а жалбата подадена на 22.10.2025г./ и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. На 29.04.2025г. около 20:00ч., в гр.София, по ул. ,,Цар Асен“, с посока на движение от бул.,,Патриарх Евтимий“ към ул.,,Алабин“ непълнолетния А. Л. Р., с ЕГН:••••••••••, роден на ,,•••'', управлявал двуколесно превозно средство с марка ,,•••'', с номер на рама ••••••••••, и технически данни, взети от средствата за масова комуникация - мотор с мощност 2500 (W), максимална скорост 25/км/ч препоръчителна и до 80 км/ч. потенциална, въртящ момент на задно колело 233 (Nm) и батерия Li - ion 60V/40 Ah, което не било регистрирано по надлежния ред. Данните и превозното средство били заснети с техническо средство Таблет Т 60, а свидетелят Р. Б. в присъствието на Ц.И. и С. П. съставил АУАН на жалбоподателя – родител на непълнолетния А. Р., приемайки, че той е предоставила МПС на непълнолетния си син. Материалите били изпратени на СРП, която с Постановление на наблюдаващия прокурор от 29.08.2025г., по пр.пр.№ 36487/2025г. по описа на СРП отказала да образува наказателно производство и изпратила материалите на ОПП- СДВР за преценка за евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност на непълнолетния и неговия родител. Според мотивите на държавното обвинение в случая, се касае за маловажен такъв, и не са налице основания да се приеме съставомерно поведение по чл. 345, ал.2 от НК. Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР е издал обжалваното наказателно постановление, с което ангажирал отговорност за жалбоподателя, като са му наложени на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – АУАН срия GA № 3420591, НП, Справка – картон на водача, Заповед № 513з- 9824 от 13.09.2024г. на Директора на СДВР, заповеди № 8121к-12547 от 12.09.2024г. и 8121з- 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, постановление на СРП . От показанията на св. Б. се установява, че същият е актосъставител, като е извикан за съдействие и не е възприел движението на превозното средство, а е съставил акт на жалбоподателя по данни на Ц.И. и С. П., а от показанията на св. П., се установява, че няма спомен за конкретика по казуса, единствено потвърждава подписа си в предявения му АУАН, поради и което същите единствено дават яснота по отношение на процедурата по съставяне и предявяване на акт за установяване на административно нарушение, но не изясняват фактическите обстоятелства, възприети в него и в атакуваното НП. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По силата на чл.175 ал.3 от ЗДвП, наказва се с наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по основателността на жалбата: АУАН и НП са издадени от компетентни органи при условията на материална и териториална компетентност, както на актосъстовителя на АУАН, така и на административно наказващият орган. При издаване на наказателното постановление и АУАН съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение, и същото се изразява в следеното: Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗАНН административно-наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, по арг. от ал.2 на същата норма. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН от своя страна съдържа три възможни хипотези; 1/ чл. 26, ал. 3, пр. 1 от ЗАНН относно административни нарушения, извършени от малолетни; 2/ чл. 26, ал. 3, пр. 2 от ЗАНН - относно непълнолетни на възраст между 14 и 16г.; 3/ чл. 26, ал. 3, пр. 3 от ЗАНН - за поставени под пълно запрещение, поради което следва да бъдат разграничавани и субектите на административно наказателна отговорност, които я поемат вместо тези лица – родители, попечители или настойници. В конкретният случай в НП в нарушение на закона е вменена отговорност на жалбоподателя като родител, тъй като синът на жалбоподателя е лице, навършило към датата на нарушението – 29.04.2025г. – 17 години /А. Р. е роден на ,,•••''г./, който е административнонаказателно отговорен съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗАНН, ако е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради и което неправилно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, а такава е следвало да бъде ангажирана спрямо непълнолетния при изясняване на посочените погоре обстоятелства. С оглед на гореизложеното, съдът счита, в хода на административно наказателното производство при съставянето на АУАН и НП са допуснати груби процесуални нарушения, с които е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Ето защо, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в хода на опорочено административно-наказателно производство и по тази причина следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като се установи в същото време и че няма доказателсва за вината на родителя за управлението на нерегистрирано и без поставени рег.табели превозно средство. При този изход на делото и на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът следва да се произнесе по направени от страните разноски, ако такива са сторени и има искане в тази насока. От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 1000 лева /хиляда лева/, но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, единия от адвокатите упълномощени по делото се е явил в едно съдебно заседание, поради и което възнаграждението следва да бъде намалено. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400 лева, като в конкретния случай именно този размер е съразмерен и справедлив на извършената адвокатска работа. Искането за разноски на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът