Решение № 32 от 9.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 613/2025 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Й. В. Х., Г. Д. С. и М. Д. С., ищци, срещу решение № 6593 от 01.12.2024 г. по гр.д.№ 1822 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, I- 23 състав, с което са отхвърлени, предявените от тях срещу Община Габрово, „Пътстрой-Габрово“ АД, ЕТ „М.-93-Ц. А.“, „Канстракшън Супервижън Сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд Консултинг Груп“ ООД, исковете по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и в тяхна тежест са възложени разноските в процеса.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така

постановеното от първата съдебна инстанция, решение. Твърди се, че съда не е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства и така бил достигнал до неправилни правни изводи. Решението било постановено в разрез с приетата по делото съдебно-техническа експертиза и по-конкретно тази изготвена от вещото лице Г.. От същото се установявало противоречие на „добрите практики“. Заключението на вещото лице С. не следвало да се кредитира, тъй като същото било оспорено, освен това било изградено на основание свидетелските показания. Освен това давало отговори на правни въпроси. СГС не бил обсъдил и доводите на ищците, които били подкрепени от събраните по делото доказателства. СГС бил приложил неправилно чл.74, ал.1,т.1 ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. Не били взети предвид материалите от наказателното производство, които били приобщени към настоящето. Решението било постановено при непълнота на доказателствения материал, тъй като исканията на ищците били оставени без уважение. В тази хипотеза приложение намирало правилото на чл.161 ГПК. Свидетелските показания били кредитирани безкритично. Решението било постановено при нарушение на нормалната житейска логика. Същевременно се сочи, че СГС е отказал да спре производството на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК до окончателното приключване на ДП № 20/2017 г. по описа на ОСлС-Габрово, в което производство били разгледани същите обстоятелства като тези в настоящето производство. Излагат се доводи за дискриминация от страна на органите по досъдебното производство на база произход.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени така, както са предявени. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от „Пътстрой-Габрово“ АД, ответник, в който отговор се излага становище за нередовност на въззивната жалба поради невнасяне на дължимата държавна такса. Такава се следвала, тъй като освобождаването на ищците от държавна такса било само за първата съдебна инстанция, не и за въззивната такава. Излага се становище, ч е не били налице предпоставките за спиране на производството на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК като се позовава на изложеното от СГС в определението му от 23.09.2022 г., както и последващите произнасяния на съда в този смисъл в о.с.з. По същество се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивниците нарушения на материалния и процесуален закон. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ЕТ „М.-93-Ц. А.“, ответник, в който отговор се излага становище за недопустимост на исковата молба. Сочи се, че по това възражение първоинстанционният съд изобщо не се бил произнесъл. Липсвали доказателства за приемане на наследството на починалия Д. С. от страна на ищците; липсвали и доказателства същите да са негови наследници по закон, които обстоятелства били в тежест на доказване от ищците. Счита, че Й. Х. не следвало да бъде конституирана като ищец нито пред СГС, нито пред въззивната инстанция. Освен, че не било доказано наличието на конкубинат между нея и починалия, това обстоятелство било ирелевантно за спора съгласно българското законодателство, тъй като не пораждало последиците на гражданския брак като се аргументира с чл.4, ал.1 СК. Твърденията на тази ищца се опровергавали от представените от самите ищци писмени доказателства, така и от тези, представени с отговора на исковата молба. Не била налице и пасивна процесуална легитимация на ЕТ „М.-93-Ц. А.“, тъй като търговеца бил строител, а отговорността по чл.163, ал.2,т.1 ЗУТ на която разпоредба се позовавали ищците, била административна. Отговорността на този ответник не можела да бъде ангажирана поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, който бил краен и преклузивен. Затова отговорността на ЕТ като „солидарен поръчител“ не можела да бъде ангажирана. Освен това отговорността била лична и била в тежест на физическите лица. Погасителната давност била изтекла и по отношение на законната лихва по арг. от чл.111, б.“ в“, предл.2 ЗЗД, както и се позовава на съдебната практика на ВКС, ТО, която се цитира. По съществото на спора се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции. Подаването на въззивната жалба се дефинира като злоупотреба с процесуални права при явната неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции. Тази неоснователност била установена с многобройните доказателства събрани по делото- писмени, гласни и съдебни експертизи. От същите се установило, че изпълнителят на обществената поръчка бил извършвал дейностите в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на закона. Това се потвърждавало и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, която била приета и неоспорена. Правилно били кредитирани събраните по делото гласни доказателства. От същите се установило, че пострадалия Д. Х. бил лично и изрично уведомен за извършваните СМР, както и било установено, че същият многократно не се бил съобразявал с отправяните му предписания и указания от служителите на Община Габрово. Следвало да се вземе предвид, че проекта бил подложен на обществено обсъждане, както и медийно разгласен. Гласните доказателства се припокривали с писмените такива. Налице било съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което в случая било поне в размер на 90 %. Следвало да се вземе предвид, че от показанията на служителя на „Дирекция на пожарната“- И. И. било установено, че пострадалият е „лъхал на алкохол“. Счита, че експертизите следва да бъдат кредитирани. Липсата на противоправно Д.ие от страна на ответника позовава на прекратително постановление от 10.05.2019 г. по пр.пр.№ 587/17 г. образувано въз основа на следствено дело № 20/17 на ОП.Габрово. Прокурорската преписка била приобщена по делото. Намира, че не е налице дискриминация на ищците по произход. Счита, че всички граждани в страната имат равни права независимо от своя произход. Претендираното обезщетение по размер излизало извън рамките на справедливостта по чл.52 ЗЗД и надхвърляло с над 280 пъти минималната работна заплата за страната. Счита, че предявяването на исковата молба не може да служи за лично материално облагодетелстване от трагедията на един загинал човек Искането за спиране на производството намира за неоснователно, тъй като не били налице предпоставките на чл.229, ал.1,т.5 ГПК и същото следвало да бъде оставено без уважение. Разноски по чл.38 ЗАдв. не следвало да се присъждат, защото безплатно означавало „без пари“.

По въззивната жалба е постъпил отговор от Община- Габрово, ответник, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивниците нарушения на материалния и процесуален закон; събраните многобройни доказателства били обстойно обсъдени от първоинстанционния съд, правните изводи - правилни. Сочи, че твърдението на ищците, че обектът е бил необезопасен и неосветен било опровергано от събраните по делото доказателства – експертизи и свидетелски показания. Установило се, че бил осигурен алтернативен и безопасен маршрут, а по нерегламентираната пътека, по която се придвижвал пострадалия, била поставена предупредителна сигнализация. Регламентираните подходи изрично били показания на пострадалия. Налице била груба небрежност на пострадалия. Счита, че не са налице предпоставките за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от „Инженеринг енд консултинг Груп“ ЕООД, ответник, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Излагат се подробни доводи /на 19 страници/ защо намира, че не е установено по делото противоправно поведение на ответника, както и, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, което определя на 75 %. Налице било съпричиняване и от страна на ищците, което се определя в размер на 15 % или общо на 90 %. Намира претенциите на ищците за завишени по размер, както и за неверни и недоказани и като такива неоснователни. Исканията за лихви и разноски също следвало да бъдат отхвърлени. Тезата му се подкрепяла от многобройните събрани по делото доказателства – писмени, гласни и съдебни експертизи. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от „ Канстракшън супервижън сървисис“ ЕООД, ответник, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивниците нарушения на материалния и процесуален закон като доводите дословно съвпадат с тези по отговора на „Инженеринг енд консултинг Груп“ ЕООД. В хода по същество излага доводи, че по делото, както и в наказателното производство били събрани множество експертизи, изготвени от вещи лица, разпитани били свидетели, които били експерти в тази сфера и всяко едно вещо лице казвало, че не са нарушени нормативните изисквания. В случая се касаело до специфичен линеен обект- от едната страна бил града, която територия била урбанизирана и оградена, а от горната страна се намирала гората. Тази гора представлявала стотици декари неурбанизирана територия. Сочи, че съгласно Наредбата плътна ограда се поставя само на урбанизирана територия. Починалото лице било паднало от гората, то идвало от гората и пак имало ограда, която е поставена. Фактически и физически било невъзможно да се оградят стотици декари гора. Сочи, че служител на Общината лично бил завел починалото лице и му показал обходен път, който е безопасен и урбанизиран. Затова счита, че вината за неговата смърт е единствено и само противоправното поведение на пострадалия, който умишлено нарушил всички ограничителни знаци, навлязъл в охраняем

обект,за която охрана бил представен договор по делото. Претендират се разноски.

Третите лица помагачи – ЗК „Лев Инс“ АД конституиран на страната на ответника „Инженеринг енд Консултинг Груп“ ООД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД конституиран на страната на ответника „Пътстрой Габрово“ АД не са подали отговор по въззивната жалба. В течение на производството процесуалния представител на ЗК „Лев Инс“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от първата съдебна инстанция , решение.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от решението е било връчено на ищците на 06.01.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 17.01.2025 г./по пощата/.

Обжалваното решение подлежи на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Същата е редовна, а възражението, че не отговаря на изискванията на чл.261, т.4 ГПК – неоснователни, тъй като ищците/въззивници са освободени от заплащане на държавни такси и разноски с влезли в сила съдебни актове и то не само за пред първата съдебна инстанция.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, се установявало, че предявените искови претенции се явяват недоказани и подлежат на отхвърляне, тъй като в хода на производството не било проведено пълно и главно доказване, че вредите са настъпили по причина на работа, за чието изпълнение ответниците отговарят. От приложените документи по делото, от събраните гласни доказателства, както и от заключенията на СТЕ, се установило, че са спазени всички нормативни изисквания, всички добри строителни практики. Не се събрали доказателства, че са налице нарушения на нормативната уредба, както и нарушения, които имат причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Всички доказателства сочели, че е налице линеен обект, за който не само, че нямало нормативно изискване за плътна ограда, но и било невъзможно да бъде ограден целият с такава. Невъзможно било да се оградят стотици декари гора, за да не се спусне някой нарушител от там. Процесният строителен обект бил линеен и с дължина на 1600 метра. Характерно за такъв тип обекти било, че не се ограждат с плътни ограждения поради характера и естеството си. Налице б и л обективна невъзможност за изграждане на плътни ограждения, които да заградят обект с дължина над 1600 метра. За строителят не б и л налице възможност да изгради плътна ограда в гората и поради причината, че тя била собственост на частни лица.

Установило се от събраните гласни доказателства( вкл. и свидетеля на ищците- Б. Ш.), че пострадалият роднина на ищците бил ходил в Общината по повод процесната пътека, изтъквайки, че не могат да я ползват, тъй като строежът ги възпрепятствал. Служители в Община Габрово му обяснили, че минава през нерегламентирани пътища, което не било позволено и криело рискове, че всички регламентирани пътища, стълбища и т.н., са обезопасени и са сигнализирани и заедно преминали по тези пътища, за да му покажат от къде трябва да минава. Тези регламентирани пътища правели пътя му до къщата, която се намирала високо на ската, по-дълъг. Съдът напълно е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, тъй като те напълно кореспондирали с всички събрани по делото доказателства.

От събраните по делото гласни доказателства и неоспорената съдебнотехническа експертиза, приетата в о.с.з. от 25.10.2024 г. не се установили твърденията в исковата молба, че към момента на инцидента с Д. С. Х. строителната площадка не била оградена, не била сигнализирана и осветена, а по отношение на дълбокия изкоп не били предвидени каквито и да било обезопасителни мерки. Не се установило твърдението, че настъпването на злополуката било следствие най-вече от приетия план за безопасност и здраве на строежа, който не отговарял на чл. 10 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Планът за безопасност и здраве имал за цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на строителния обект лица, извършващи строителни и монтажни работи - Наредба № 2 била издадена на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда и не засягала пряко третите лица, които по една или друга причина самоволно се намирали или преминавали през строителната площадка. В случая б и л а приложима Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. От събраните доказателства се установявало, че такава организация е имало по време на строителството на улицата и тя не предвиждала заграждането на обекта с плътна преграда, тъй като това практически било невъзможно. Ставало дума за линеен обект - улица, част от градската инфраструктура. По протежение на улицата имало множество входове на къщи и по-големи жилищни сгради така, че практически невъзможно било с плътна ограда да се лишат живущите от достъп до имотите им. Строителната площадка била равна и нямала никаква денивелация. Съседният хълм, който се ползвал за преминаване от пострадалия, не бил част от нея. Мястото, на което бил намерен пострадалият Д. С. Х. било на Кота нула „0“. От приложените по делото извадки от кадастралната карта и от плана на град Габрово било видно, че от дома на пострадалия до мястото, където същият бил намерен, нямало регламентиран подход и се преминавало през имоти, които не били собственост на Община Габрово. Освен това видно било от хоризонталите на извадката от действащия регулационен план, че теренът е стръмен с голяма денивелация спрямо ул. "Марин Дринов" по цялата й дължина, което се потвърдило и от свидетелските показания. По описаните причини преминаването по ската над улицата било опасно и без в района да се извършват строителни дейности, както било и в момента. Невъзможно било да се постави обезопасителна ограда по целия хълм над улица "Марин Дринов".

От събраните доказателства се установило, че ответниците точно и добросъвестно са изпълнили вменените им от закона задължения във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд - одобреният проект съдържал план за безопасност и здраве, макар към онзи момент д а не съществувало такова изискване съгласно Закона за устройство на територията - чл. 156б от ЗУТ бил обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г., а Глава двадесет и втора от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти не била в сила към момента на одобряване на проекта за обект "Изграждане на част от източна градска улица гр. Габрово". Надлежно б и л издаден протокол за открИ.е на строителна площадка и за опреД.е на строителна линия и ниво - Приложение 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Стриктно б и л и спазени императивните изисквания на чл. 157, ал. 2 от Закона за устройство на територията . Нямало как да бъдат изпълнени всички описани процедурни действия на участниците в строителния процес, без да б и л о налице надлежно обозначаване и обезопасяване на строителния обект. По тази причина несъстоятелно било и позоваването в исковата на чл. 260 от ЗЗД. Това опровергавало и твърдението в исковата молба, че "... през строежа се е преминавало свободно ..." .

В хода на съдебното дирене се доказа ло, че пострадалият лично и на място е бил консултиран от служители на община Габрово относно безопасният подход към неговия имот- показанията на свидетелите Д. Т. Д. и М. К.. От събраните доказателства се установило, че извършваните СМР не били лишили Д. С. Х. от регламентиран достъп до обитаваното от него жилище. Строителят не бил имал задължението да изгради специален мост с парапети до входа на къщата. Изрично предупредили починалия наследодател на ищците, че е недопустимо ползването на пътеката, преминаваща през строителния обект, защото е опасно. Още следващата вечер обаче, в нарушение на всички правила и изрични предупреждения, Д. С. Х. опитал да мине през строителния обект и затова бил настъпил инцидентът. От всичко изложено ставало ясно, че причината за настъпването на злополуката, довела до смъртта на Д. С. Х. е неговото небрежно поведение, в разрез с елементарните правила, предупреждения и чувство за самосъхранение.

Това водело до извода, че не е налице един от задължителните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД - противоправно Д.ие на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, което да се намира в причинно- следствена връзка с причинения вредоносен резултат. Във всички хипотези на деликтната отговорност наличието на вина б и л о установено с оборима законова презумпция. Причинната връзка между конкретно противоправно поведение и конкретни вреди следвало да бъде доказана от увредения при условията на пълно и главно доказване, за да може да се приеме, че същите вреди са резултат от точно онова действие или бездействие, при чиято липса те не биха се проявили. Такова доказване в настоящото производство не било направено. При положение,

че по делото не били доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, не б и л и налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност на ответниците.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

О т н о с н о доводите за недопустимост на първоинстанционното производство:

Съгласно приетото в Решение № 24 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 5335/2015 г. на ІІ г.о., процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните, респ. липса на правото на иск или липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск; процесуално недопустимо е и решението, с което не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на твърденията на страните и доказаните факти /в т.ч. когато решението е произнесено по нередовна искова молба/, както и когато съдът е дал защита в обем по-голям от търсената т.е. в хипотезите на свръхпетитум.

Относно активната легитимация и правото на иск:

От представеното по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците М. Д. С. и Г. Д. С. са деца на пострадалия Д. С. Х., т.е. те са негови наследници по закон. Последното се потвърждава и от представеното по делото /пред първата съдебна инстанция/ удостоверение за наследници по закон, л.10, том І/.

Относно правото на иск на ищцата Й. В. Х.:

Първата предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, е ищецът да е материално легитимиран за това.

Лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък, не са уредени по законодателен път в националното право на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила тези лица да бъдат определени от Пленума на ВС, в последствие от ОСГТК на ВКС, като за отправна точка е използван принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД - Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

С т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадал, като е прието, че: материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Има произнасяне и относно лицата, които могат да се легитимират като граждански ищци в наказателния процес, при отчитане на спецификите на същия, съобразени и в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. ( т. 19 от преамбюла, чл. 2, параграф 2, буква "а" и чл. 10, параграф 2), транспонирана със ЗИД на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления / обн. ДВ бр. 51/2016 г., в сила от 07.10.2016 г. /. С оглед даденото разрешение в т. 1 от тълкувателния акт на ВКС, в т. 2 от него изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд.

Ищцата Й. Х. твърди да е живяла с пострадалия на съпружески начала, без да са имали сключен граждански брак, повече от 30 години преди смъртта му. Сочи, че вследствие смъртта на Д. С. Х. е загубила своя спътник в живота, с който очаквала да сподели старините си, загубила и подкрепата, която имала както в емоционален, така и в материален план.

Във връзка със задълженията и отношенията на партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство - съдебната практика приема, че те не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, като се приема, че отношенията между тях са "като между съпрузи". В динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически сложили се съпружески отношения, с присъщите на семейството отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа.

Действително, в представеното по делото удостоверение за наследници от 26.10.2017 г., том І, л.386 от първоинстционното производство, е посочено че пострадалият е имал съпруга – С. М. С.. Това удостоверение е оспорено от ищцовата страна в частта относно семейното положение на пострадиля. В удостоверението за съпруга и родствени връзки от 30.01.2023 г. е посочено, че починалия Д. С. Х. е със семейно положение „разведен“, виж л.34, том VІІ от първоинстанционното производство. В този смисъл е и удостоверението за наследници от 22.02.2024 г., л.234, том VІІ.

Действително, в удостоверението за настоящ адрес на ищцата Й. е посочен, такъв : гр.•••, ул. „•••“ № *, но същият е деклариран на 11.07.2017 г., т.е след процесния деликт, състоял се на 23.02.2017 г.

От събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетеля В. Я. Х., син на ищцата Й., се установява, че пострадалия и Й. Х. са живели заедно повече от 30 години. Самият свидетел е бил на 7 години, когато тримата се събрали /към момента на разпита свидетеля е на 41 г./. В този смисъл са и показанията на другия свидетел – Б. А. Ш., който също е син на Й.. И двамата свидетели припознават пострадалия като техен родител. Всички били живели в едно домакинство – пострадалия и неговите рождени деца, Й. и нейните деца. Ищцата Г. Д. С. е плод на връзката им с пострадалия, последният е биологичен баща на Г..

Налага се извод, че в полза на ищцата Й. В. Х. е налице право на иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.

Относно пасивната легитимация:

Ищците твърдят, че възложителя, строителят, в.т. техническия ръкводител на обекта, както и лицето, осъществяващо строителен надзор не са изпълнили задълженията си да осигурят здравословни и безопасни условия с оглед на извършваните изкопни работи на строежа, не била извършена и надеждна и адекватна оценка на риска. От страна на ответниците не били предприети мерки за недопускане на трети лица на строителната площадка, при условие, че на същата се извършвали изкопни работи с голяма дълбочина. Това означавало, че строителният обект не бил обезопасен и през него свободно се преминавало, което довело до падането на пострадалия в изкопа. Допуснатото от всеки един от участниците в обществената поръчка с възложител Община, гр.Габрово, виновно противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие, е довело до настъпването на увреждащото събитие – смъртта на Д. С. Х..

От приложения по делото Договор № BG16RFOP001-1.016- 0001-C01-S- 03/897-yp-16 от 29.08.2016 г. се установява, че възложител е била Община Габрово, изпълнител е било ДЗЗД Градска среда –П ътстрой Габрово със съдружници „Пътстрой Габрово“ АД и ЕТ „М. - 93 - Ц. А.“.

Видно от приложения Договор № 843-УР-16 от 11.08.2016 г., строителният надзор на обекта се е осъществявал от ДЗЗД КСС-ИКГ със съдружници „Канстракшън Супервижън Сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд Консултинг Груп“ ООД.

Ищците претендират осъждане на ответниците при условията на солидарност, като искат същите да им заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 130 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на вредоносното събитие, а именно – 23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл.122, ал.1 ЗЗД. Солидарните длъжници са обикновени другари.

По въпроса налице ли е солидарна отговорност, респ. ако такава не е налице, кой понася отговорността по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД /ако се установи противоправно поведение/ съдът дава отговор с решението си по съществото на спора, т.е. това не е елемент на допустимост, а на основателност.

По възражението на ЕТ „М. - 93 - Ц. А.“ за недопустимост на иска на основание изтекъл срок по чл.147 ЗЗД:

Съгласно чл. 138 ЗЗД /на която разпоредба се позовават ищците, за да обосноват солидарната отговорност на ответниците/ с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.

Следователно, договорът за поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника - да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Когато поръчителят плаща, той плаща чужд дълг.

Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.

Съгласно чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

С оглед приетото в т.4 б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС на РБ срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно.

В конкретния случай, обаче, Е Т „М. - 93 - Ц. А.“ няма качеството на поръчител; същият е съдружник в ДЗЗД Градска среда –Пътстрой Габрово, изпълнител на възложената от ответника Община, гр.Габрово, работа. Това се установява от представения по делото /том І, л.103 и следв. пред първата инстанция/ договор за учредяване на Обединение. Видно от самияя договор страните по него са наречени „партньори“- Обединение на партньори, което означава, че същите имат равни права и задължения.

Следователно възражението за неспазен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД се явява неоснователно.

При това положение въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По съществото на спора:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД /ППВС 7/1959 г./.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.

Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД , като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.

Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. ВС подчертава, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.

Причинноследствената връзка не се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично в т. 2 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ. Пряка причинноследствена връзка е налице, когато Д.ието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от Д.ието (решение по чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС).

Относно механизма на настъпване на деликта:

От събраните по делото доказателства /писмени и гласни такива/ се установява, че на 24.02.2017 г. сутринта дъщерята на пострадалия, ищцата Г. С., излизайки от дома си, за да заведе детето си на детска градина и минавайки по нерегламентираната пътека, ползвана от цялото семейство за придвижване, чула стонове и видяла баща си паднал в изкопа.

Видно от съдържащото се на л.241, том І, съобщение от Център за спешна медицинска помощ, гр.Габрово, в 07:16 ч. на 24.02.2017 г. е постъпило повикване за „паднал“ на „Гунин кладеец зад Темпото“ в гр.Габрово. Лицето е прегледано като в журнала за домашни повиквания медицинския фелдшер е отбелязал диагноза: „Разкъсно-контузна рана на главата.Съмнение за счупване на първи до четвърти шийни и първи до десети гръдни прешлени“. Пациентът е записан като Д. С. М., 58 г. и е предаден в спешно приемно отделение на МБАЛ „Д-р Т.Венкова“ АД с оглед последващо болнично лечение. В епикризата, снета по данни на пациента, последният е посочил, че през нощта е паднал и си е ударил главата и шията. Няма спомен за случилото се. Не може да движи горни и долни крайници, виж л.264, пак там.

Видно от историята на заболяване № 2257, л.244 пак там, пострадалият е хоспитализиран за лечение. Пролежал е 3 дни и на 27.02.2017 г. сутринта в 5 ч е починал. В протокола за обсъждане на случай на починал пациент е посочена окончателна диагноза : фракура С1, контузио ет компресио модуле спиналис квадриплегия. Оедема модуле спиналис. Екзитус леталис. Касае се за 58 г. болен постъпил в хирургично отделение с тежка гръбначно-мозъчна травма,виж л.257, пак там.

Противоправността като правна характеристика е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, винаги изисква нарушаване на правило на поведение, предвидено в конкретна правна норма, технологично правило или засягане на чужди абсолютни субективни блага.

Относно отговорността на строителя:

Съгласно легалната дефиниция на пар.5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В случая с оглед съставения окончателен доклад на 10.07.2018 г., л.306, том І, касае се до строеж трета категория, съгласно чл.137, ал.1,т.3 ЗУТ и чл.6, ал.1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Легална дефиниция на "Строителна площадка" е дадена в т.37 от пар.5 от ДР на ЗУТ, съгласно която строителна площадка представлява теренът, необходим за извършване на строежа и определен с инвестиционния проект или с границите на поземления имот, в който се извършва строителството

Видно от обяснителната записка, том І, л.27 от първоинстанционното производство, съгласно предвидения, действащ устройствен план на гр.Габрово- ЦГЧ /централна градска част/ проекта включва района на ул. „Източна – пътен участък от източната улица, в обхват от кръстовището на ул.“Мадара“ и ул.“Орловска“, по ул.“Хан Крум“ през съществуващия тунел по ул.“Марин Дринов“ и част от ул.“П.Славейков“. Посочено е още, че тунела, свързващ ул.“Хан Крум“ и ул.“М.Дринов“ е изграден, но не е завършен; ул. „Марин Дринов“ не е изпълнена, като започва от кръстовището, получено от пресичането на ул.“Топлик“, ул.“Отец Пайсий“ и ул.“Филип Тотю“. Връзката с ул.“Калоян“ ще се осъществи посредством стълби, поради големия надлъжен наклон. Предвидени са нови подпорни стени с местоположение по продължението на ул.“Мадара“ и „Марин Дринов“.

В раздел ІV са посочени мерките и изискванията за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на СМР, вкл. за местата със специфични рискове като по отношение на относимата за настоящето производство част от тези мерки, е посочено „осигуряване на задължителната за такива случаи сигнализация и марК.ка, както и осигуряване на сигналисти и регулатори на движението“, л.29, пак там.

Следователно обезопасяването на строителната площадка е задължение на изпълнителя на СМР- ответниците „Пътстрой –Габрово“ и ЕТ „М.-93-Ц. А.“. А контролът по обезопасяването се осъществява от строителния надзор – ответниците „Канстракшън супервижън сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд консултинг Груп“ ЕООД.

Касае се до реализиране на обществена поръчка в рамките на проект „Габрово- инвестиции за изграждане на съвременна градска среда“, финансиран по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ в обхвата на който влиза и обект „Изграждане на част от Източна градска улица, гр.Габрово“,

обособена позиция № 3. /В настоящето производство не ще бъде обсъдена законността на процедурата по възлагане на общественато поръчка, тъй като това не е предмета на спора/.

Видно от ангажираните от ответниците доказателства за популяризирането на проекта /разгласяване чрез местния печат/ целта на реализиране на проекта за новата Източна градска улица е облекчаване на трафика в центъра на гр.Габрово и довършване на ремонта на съществуващия тунел; изграждане на подпорни стени и обособяване на тротоари по уличната мрежа в обхвата на обекта, както и отД.е на зони за паркиране, л.148 и следв., том ІІ, пак там.

Противно на соченото от ответниците /по иска и по въззивната жалба/ проектът се реализира изцяло в рамките на урбанизираната територия на гр.Габрово, видно от писмото от 02.11.2015 г. на МОСВ, л.35, том VІ от първоинстанционното производство и представените строителни книжа в томове ІV, V и VІ от първоинстанционното производство.Това се потвърждава и от заключението на вещото лице арх.А. С., отговор на задача 1 от допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СГС/ основна съдебнотехническа експертиза, л.202, том VІІ от първоинстанционното производство. При съобразяване с указанията в чл. 202 ГПК въззивната инстанция приема, че заключението следва да бъде кредитирано, тъй като съответства на събраните по делото писмени доказателства, вкл. тези по възлагането на обществената поръчка, представени от Община Габрово, както и на строителните книжа, одобрени за реализиране на проекта.

Съгласно чл. 163, ал.1 ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.

По силата на ал.2 на чл.163 ЗУТ /редакция към процесния деликт/ строителят носи отговорност за:

1. изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 , както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка;

2. изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им;

3. своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2;

4. съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг участник в строителството, както и за съхраняването на другата техническа документация по изпълнението на строежа;

5. съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на строителството;

6. изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация п о чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.

Строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия- ал.3 от същия чл.163 ЗУТ.

Съгласно специалната норма на чл. 74, ал.1 строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен:

преди започване на строителството да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбИ.е на движението и други;

Видно от съдържащата се по делото, том І, л.51 от първоинстанционното производство, заповед № 182/29.11.2016 г. именно строителя ЕТ „М.-93“ е определил техническия ръководител на обекта, а именно: В. Е. В. с работно време от 08.00- 17.00 ч.

ЕТ „М.-93“ е определил и „координатор по безопасност и здраве“ на обекта – З. П. В., л.115, том ІІ от първоинстанционното производство.

Съгласно чл. 157, ал.1 ЗУТ за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за открИ.е на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга.

ОткрИ.е на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители по чл. 223, ал. 2 от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта или от техническия ръководител за строежите от пета категория, а за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната - от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или от председателя на Държавна агенция "Разузнаване", когато се отнася за обекти на тази агенция или от упълномощени от тях лица. ОткрИ.ето на строителна площадка и опреД.ето на строителна линия и ниво, както и заверката на заповедната книга, се извършват след представяне от възложителя на договор за изпълнение на строежа със строител, който е вписан по реда на чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите, освен ако строежът е от категория, за която не се изисква вписване на строителя в регистъра-ал.2.

Съгласно чл.30, ал.1 от НАРЕДБА № 2 ОТ 22 МАРТ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ

УСЛОВИЯ НА ТРУД ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ И

МОНТАЖНИ РАБОТИ, в сила от 06.11.2004 г., редакция към датата на деликта - ДВ. бр.102 от 19 декември 2006г., строителната площадка се определя и открива при условията и по реда на ЗУТ.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. строителните площадки в урбанизирани територии, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска

администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със С.ни сигнали.

Според чл. 31, ал. 3 от същата наредба, за преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част от денонощието. Контролът по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа, координира контрола по правилното извършване на строително монтажните работи - чл. 11, т. 5 от същата наредба.

Видно от съставения на 01.09.2016 г. протокол за открИ.е на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, т.1.4 е предвидено ограждане на строителната площадка с временна плътна ограда, виж л.290, том І. Посочено е, че достъпът до строителната площадка ще се осигурава посредством съществуващи улици „Васил Априлов“, „Мадара“, Димитричка Костова“, „Хан Крум“, отец „Паисий“, „Филип Тотю“ и „Пенчо Славейков“. Задължително ще се поставят всички необходими временни пътни знаци на обекта и на постъпите към обекта. Посочено е още, че предвидените мерси за безопасност са отразени в проекта, част „План за безопасност и здраве“ съгласно Наредба №2 от 22.05.2004 г. и правилата за осигуряване на ЗБУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ , лицето упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството.

Съгласно чл.168, ал.7 ЗУТ лицата, които упражняват строителен надзор, носят отговорност за щети, които са нанесли на възложителя и на другите участници в строителството, и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти. Отговорността по договора за строителен надзор е със срокове не по-малки от гаранционните срокове в строителството.

От представеното по делото пред първата съдебна инстанция, удостоверение за настоящ адрес, л.167, том ІІ, се установява, че пострадалият е живял, считано от 05.12.2011 г. на адрес: “ гр.•••, ул.“•••“ № *, за достъпа до който не се спори по делото, че се засяга с оглед извършваните в обхвата на разработката, по която е възложена обществената поръчка, СМР.

Установява се от заключението на основната съдебно-техническа експертиза, отговор на въпрос № 3, л.205, том VІІ, че инцидента е настъпил в близост до № 15 по ул. „Марин Дринов“ където са извършвани СМР на обект „Източна градска улица, гр.Габрово“ като срещу сградата на № 15 е било предвидено по проект и към момента констатирано от вещото лице за изпълнено, на подпорна стена с дължина 40 м. Над така предвидената подпорна стена е съществувала сочената от ответниците като

„нерегламентирана пътека“, водеща до ул. „Марин Дринов“, в близост до № 15. Тази пътека се била образувала от преминаващите по нея хора като е използвана за пряк достъп до улицата още преди началото на СМР. Вещото лице арх.С. констатира, че тази пътека не е била отразена в одобрения проект, с който проект не се предвижда извеждането й до ул. „Марин Дринов“. По регулационния план на града местостта е гора. От събраните по делото гласни доказателства /и на двете страни/ се установява, че над ската са били изградени къщи; имало е „махала“. За укрепването на склона е било предвидено реализиране на подпорна стена.

Въззивната инстания с оглед събраните по делото /писмени и гласни доказателства/ приема, че вечерта около 20:00 ч. на 23.02.2017 г. пострадалият Д. Х., преминавайки по тази „нерегламентирана пътека“, е паднал от ската в направения в предишен ден изкоп.

От показанията на свидетеля И. С. И., л.222, том VІ от първоинстанционното производство, се установява, че с оглед реализирането на подпорната страна „всъщност бяха отнели от ската, от пръстта, с цел разширяване на пътя“, което навежда на мисълта, че вследствие на това „отнемане“ от ската пострадалият може да се е подхлъзнал, което е довело до падането в строителния обект. В този смисъл са и обясненията на ищцата Й. Х., дадени по реда на чл.176 ГПК: „паднал е там, където се е ронила пътеката. Където се е ронила пътеката, там се е хлъзнал и е паднал“, л.224, том VІІ.

Установява се от показанията на свидетелите, разпитани на страната на ответниците, вкл. и дадените от същите по досъдебното производство, че вследствие на това „отнемане“ от ската са предизвикани свлачищни процеси, което дори е довело до спиране на строителството. По-голяма част от намиращите се на ската къщи, са били разрушени /показания на свидетелите и на двете страни/.

Независимо от това дали пострадалият е паднал от нерегламентираната пътека или идвайки от гористата местност /защото по РП на гр.Габрово местността е била обозначена като „гора“/ , по безспорен начин се установява, че падането е реализирано в рамките на строителния обект, както и е станало от височина 6-7 м /последното от показанията на свидетеля Б. А. Ш., както и от заявеното от свидетеля М. К. в досъдебното производство,л.250, том VІІ/: „сринал се от самата пътека и паднал“.

За неоснователен съдът намира довода на ответната страна, че в случая не се касаело до „изкоп“, видно от констативния протокол от 15.09.2016 г., л.388, том І, пак там, „изпълнява се изкоп за изграждане на водосток и профилиране на откос в ляво от пътното платно“. В протокола от 14.10.2016 г. пък са посочени изкопи за полагане на дренажни тръби, л.391, пак там. Установява се, че изкопа в който е паднал пострадалия е извършен предния ден – на 22.02.2017 г. Наред с това при изслушването си вещото лице арх. С. е посочила, че реализирането на подпорна стена изисква изкопни работи, виж протокола, съставен за о.с.з. на 09.02.2024 г. Това се потвръждава и от показанията на свидетеля К.: „Правят се изкопи за подпорна стена. Няма как да се изпълни подпорна стена без изкоп“. Че в деня на инцидента на обекта, където е паднал Д. Х. е бил налице изкоп, се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Д., разпитан на страна на ответниците: „В датата на инцидента изкоп имаше“.

Фактът, че на процесния ден на строителната площадка е бил налице изкоп се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г., отговор на задача №1, л.342, том VII от първоинстанционното производство. За да достигне до този извод, вещото лице се позовава на представената по делото количествено-стойностна сметка /КСС/, както и на документите, описани като приложение в Протокол, обр.16. В част II на Плана за безопасност и здраве, раздел „Конкретни мероприятия по видове дейности“ където също са посочени изкопи като вид строителна дейност, при изпълнението на която дейност е следвало да де съблюдават специфични мерки за безопасност, също посочени в Плана /ПБЗ/. Този план е бил одобрен и е имал действие за целия период на строежа от открИ.ето на строителната площадка до подписването на Протокол, обр.16, т.е. е имал действие и към процесния инцидент. Същевременно вещото лице констатира, че в представената по делото Заповедна книга /том І, л.350 и следв. от първоинстанционното производство/ няма отразени допълнителни мерки за преодоляване на друг вид рискове свързани с изпълнението на изкопи, поради нововъзникнали обстоятелства.

Вещото лице /също като настоящата инстанция/ констатира, че в подписания между ответниците по спора протокол № 2 а от 01.09.2016 г., е предвидено „ограждане на строителната площадка с временна плътна ограда“. Видът на тази ограда, времевият период през който ще се ползва, трасето на ограждане и начина на нейното строително изпълнение следва да са предмет на конкретно проектно решение или запис в Заповедната книга на строежа. След подробно проучване на приложените по делото строителни книжа вещото лице не установява наличие на проектни разработки или вписвания в Заповедната книга, които да касаят монтаж или изпълнение на временна плътна ограда. В тази връзка не се установяват и промени в ПБЗ. Според вещото лице в рамките на „добрите практики“ е да може ПБЗ да се допълва съобразно нововъзникнали обстоятелства. Вещото лице инж. Г., обаче, констатира че в случая съгласно предвиденото в чл.30, ал.2 от Наредба №2/2004 г. е следвало да се уточни в кои части на строежа, през кои периоди и от какъв вид плътна ограда, например разделител тип „стена“ – С-23 или друга, съгласно Наредба № 3/2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, е било целесъобразно да бъде изградена или мотирана. Това се правело найчесто чрез запис в заповедната книга на строежа или под формата на допълнително проектиране. Вещото лице счита, че в конкретния случай е необходимо да се предвиди и съответната хоризонтална марК.ка и вертикална сигнализация. При изслушването си вещото лице е посочило, че дори да не е задължително поставяне на временна плътна ограда, то в случая това е препоръчително.

Видно от отговор на задача № 7 на строителния обект е следвало да се прилагат мерките по чл.4 от Наредба №2/2004 г., а именно: оценка на риска, знаци и сигнали, организация на движението и сигнализация на пътищата, други, относими към недопускане на външни лица на строителния обект, други, относими към недопускане на преминаването на външни лица през строителния обект. В конкретния ПБЗ се съдържа схема на временната организация и безопасност на движението по транспортни и евакуационни пътища и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към нея.

Въззивната инстанция приема така депозиранато от вещото лице инж. Г. заключение за обективно и компетентно изготвено поради което следва да се кредитира.

Същевременно съдът не кредитира заключенията на експертизите, събрани в досъдебното производство, доколкото същите не представляват доказателствено средство събрано по реда на чл.195 и следв. ГПК, както и с оглед принципа на непосредственост. Затова и не разглежда доводите на ответниците по жалбата /и по иска/ основани на тези експертизи.

Доколкото разпоредбата на чл.30 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труди при извършване на СМР, не прави разграничение на това дали обектите са линейни /какъвто се сочи в основното заключение на СТЕ да е процесния/ или не, въззивната инстанция приема, че правилото за поставяне на плътна временна ограда е следвало да бъде спазено. Вещото лице арх.С. в заключението си в отговора на въпрос №4 е посочила: „може да се приеме, че са били предвидени и предприети на място достатъчно мерки за безопасност, с изключение на това, че в проектите не е отбелязано ограждане на обекта с временни плътни огради“, виж л.206, том VІІ от първоинстанционното производство.

Изложеното от свидетеля Г. П. Д., л.218, том VІІ, пак там, че в участъците в които е имало изкопи са били налице временни огради-бетонни фондаменти с пана, не съответства на останалите събрани по делото доказателства – писмени, гласни и двете заключения на СТЕ.

Установява се, че едва след инцидента с Д. Х. е предприето ограждане: „След инцидента оградиха. След инцидента поставиха метални арматури с вързани дъски. Насипаха от двете страни с насип след инцидента…В деня след инцидента пътеката беше обезопасена.“ - показания на свидетеля Б. Ш.. Това се потвърждава и от показанията на ищцата Г. С., дадени пред органите на досъдебното производство: „Вечерта, когато се прибирах видях, че мястото, където беше паднал татко е вече леко заринато и по пътеката вече е поставен парапет“, л.241, том VІІ. Последното опровергава и тезата на ответниците, че е било обективно невъзможно поставяне на ограждения.

Видно от показанията на собственика на ЕТ „М.-93“- В. В. самият той след инцидента е разпоредил по протежението на пътеката да се изгради парапет и поставят ленти. „Забити бяха железа и на тях поставен дървен парапет и опъната сигнална лента“, т.е. това не е било направено по-рано, а след инцидента.

Същевременно след изграждането на подпорната стена пътеката е продължила да съществува като е предвиден подход пак от там за тези къщи, където живеят свидетеля и роднините му. „Има една къща, за която стената /подпорната/ е прекъсната и са изградени стъпала“ – показания на свидетеля М. К., л.221, том VІІ, пак там.

Действително, установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че процесния проект е бил подложен на обществено

обсъждане, виж том І, л.31 и следв. от първоинстанционното производство. Установява се и, че от страна на ответниците са били предвидени обходи за придвижване на живущите в обхвата на района, където се извършват СМР, конкретно и по ул.“Никола Михов“- обходен маршрут откъм ул.“Извора 1“ и ул. „Череша“. Оповестяването на този маршрут е станало на проведените четири кръгли маси. Като по отношение на пострадалия е проведена нарочна беседа на 22.02.2017 г. от служители на Община Габрово, координатор на изпълнителя и служители от екипа, осъществяващ инвеститорски контрол, които заедно с пострадалия са преминали по обходния маршрут по ул. .“Извора 1“ и ул. „Череша“, който маршрут се установява от заключението на СТЕ, че е по-дълъг от този по нерегламентираната пътека, която е била използвана преди началото на СМР и в частност преди започване на изграждането на подпорната стена. Поставени са били и обозначителни знаци: „Забранено преминаването“ и указателни табели по кои улици може да се преминава, знаци с текст „Строителен обект. Забранено преминаването“, които да ограничават достъпа на външни лица до зоната на извършване на СМР. Също така са били били поставени обозначителни ленти, бализи /вертикални пътни знаци на границите на обекта/. На входовете на обекта съгласно графичната част на проекта са предвидени бариери и забранителен знак „Забранено преминаването“; поставена е информационна табела съгласно чл.157, ал.5 ЗУТ, съобразно установеното в констативния протокол от 15.09.2015 г.

Действително, живущите, вкл. пострадалият и семейството му са били предупредени за опасността да се ползва тази нерегламентирана пътека. Това поведение съдът ще обсъди по-долу в мотивите си във връзка с възражението за съпричиняване.

В случая, обаче, в процесния участък, където е настъпил деликта не е било налице нужното „възпиращо обезопосяване“. Според свидетеля М. К. „Обезопасено беше дотолкова, доколкото са опънати ленти, табели и обществеността е информирана, а там се работи близо година“, л.221, том VІІ от първоинстанционното производство.

Факт е, че пострадалия е „паднал отгоре“, от височината. Самият свидетел Д. Т. Д., разпитан на страна на ответниците, сочи че : „Обезопасителните ленти не могат да възпрепятстват падане в изкопите“.

Необходимостта от „възпиращо обезопасяване“ е породено и от това, че поведението на пострадалия е било известно на ответниците, факт, който е безспорно установен по делото от събраните гласни доказателства.

В показанията си пред досъдебното производство, свидетелят И. С. И., разпитан и по настоящето дело /пред СГС/ е посочил: „в края на сипея, под който видях да лежи пострадалия, имаше импорвизирана пътека, спускаща се от склона. Категорично на нея нямаше ограждения или сигнализиращи ленти. Помня, че времето беше студено, мястото –кално, като на места имаше сняг“, л.248, том VІІ.

От гласните доказателства се установява, че тази пътека е била използвана като път, водещ до Зоологическата градина и Планетариума; ползвана е била и от ученици – показания на свидетеля Б. Ш., л.217, том VІІ от първоинстанционното производство. Свидетелят Ш. сочи, че баща му лично е ходил в Общината да говори, че пътеката следва да се обезопаси, защото по нея минават и малки деца. Липсва резултат от това „ходене“. Пътеката била оставена „фиктивно“ и хората продължили да минават оттам. За това, че пострадалият е провел разговор в Общината по повод на тази пътека се установява и от показанията на свидетеля М. К. в досъдебното производство, л.250, том VІІ, където този свидетел сочи: “ записал се е в приемен ден в Община Габрово. Там е имал среща с колеги“. Така проведената среща се потвърждава и от показанията, дадени от И. Р. П., служител в Община, гр.Габрово, също пред органите на досъдебното производство, л.253, том VІІ, в които същата сочи, че в приемния ден в Общината на 22.02.2017 г. пострадалият Д. Х. се е явил и е споделил опасенията си относно безопасността на съществуващата пътека, използвана от семейството му като подход към къщата им- преминавало се трудно и опасно. Отишли на място и огледали подходите; препоръчано му било да ползва обхода откъм ул. „Извора“. Към датата на огледа – 22.02.2017 г. процесната пътека не е била сигнализирана/обезопасена с парапет или сигнални ленти. Такива са били поставени след това. Отсичането на склона е било стигнало до сами нея и предстояло прекъсването й. Към деня на огледа пътеката в горната й част е била заледена и заснежена.

С оглед съдебната практика на ВКС допустимо е свидетелски показания, дадени пред органите на досъдебното производство да се ценят във връзка с обективността на показанията на същите свидетели, депозирани поконкретното гр.д.,, респ. обяснения дадени от страните по делото за релевантни по спора факти /в този смисъл решение № 265/10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 170/12.10.2016 г. по гр. д. № 1953/2016 г. на ВКС, III-то ГО, решение № 210/19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV-то ГО /.

При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че независимо от това дали се касае до изкоп или сипей, извършването на СМР не следва да създава опасност както за работещите на строителния обект, така и на гражданите, живущи в близост до този обект, респ., преминаващи в обхвата на разработката. Още повече, че в случая с предложението си с което ответниците/изпълнители, са спечелили обществената поръчка, изрично са се задължили да не допускат застрашаване на трети лица.

Не се спори по делото, че в резултат на извършваните СМР пътеката, която е използвана от семейството на пострадалия /а и не само/ е станала опасна за използване. Това поражда необходимост от обезопасяване каквото не се установява да е сторено преди настъпването на инцидента.

При така обсъдените доказателства въззивната инстанция приема, че строителния обект е бил сигнализиран, но не е бил обезопасен. Т.нар. „нерегламентирана пътека“ по която пострадалия и ищите като част от неговото семейство, са преминавали на път за дома си и обратно нито е била сигнализирана като опасна, нито е била обезопасена, респ. преминаването по нея не е било ограничено по никакъв начин към деня на инцидента. Това е станало едва след падането на Д. Х. на строителната площадка.

Следователно дори да приемем, че правилото на чл.30, ал.2 от горецитираната Наредба № 2/2004 г. за поставяне на временна плътна ограда да не е било задължително, тъй като се касае до линеен обект, то е следвало тази пътека да бъде сигнализирана като опасна, респ. обезопасена, както и достъпът до нея да бъде ограничен.

Нещо повече, видно от съдържащия се на л.261, том VII от първоинстанционното производство, протокол за извършена проверка от ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда-Габрово“ констатирани са редица нарушения от страна на строителя ЕТ „М. – 93- Ц. А.“, като под т. 1.е посочено това, че строителят не е поставил на достъпни и видни места на строителната площадка инструкции за безопасност и здраве, квалифицирано като нарушение на чл.19, ал.2, т.1 от Наредба № 2/2004 г. Определен е срок за отстраняване на констатираните нарушения до 10.07.2017 г. Постановлението е връчено на 02.06.2017 г. Липсват данни срещу същото да е постъпило възражение от неговия адресат: ЕТ „М. – 93- Ц. А.“, респ. същото да е било обжалвано по съдебен ред.

Относно довода за наличие на „жива охрана“:

Действително, установява се, че между ответника ЕТ „М.-93“ Ц. А. и едно трето за спора юридичско лице – „Айс Секюрити“ ЕООД, е сключен на 22.11.2016 г. договор за въоръжена охрана, л.449, том І, пак там. Видно от договореното работното време е от 17:30 ч. до 08.00 ч. през всички дни от седмицата, а в празнични и почивни дни 24 часа, охраната е договорена да е 24 часа и по време на национални празници. В случая инцидентът е станал на 23.02.2017 г., което е ден четвъртък, срещу 24.02.2017 г. /петък/, т.е. на обекта е следвало да има въоръжена охрана във времевия период от 17:30 ч. до 08.00 ч.

Действително, в писмото си охранителната фирма „Айс Секюрити“ ЕООД сочи, че е изпълнител по договора за охрана, както и, че фургона, в който се е помещавала тази охрана, се е намирал непосредствено зад Здравна каса – Габрово. Посочено е, че за посочената дата охранител бил М. Г., който бил открил пострадалия, но за дата на инцидента е посочена такава – 23.02.2017 г. Пострадалият, обаче, е бил открит на 24.02.2017 г. сутринта, а не на 23.02.2017 г., както се сочи в това писмо, виж съдържанието му на л.272, том VII от първоинстанционното производство. М. Г., съгласно представения график на л.452, том І, за дежурствата е бил определен да бъде нощна смяна на 24.02.2017 г. За нощна смяна на 23 срещу 24.02. е бил определен С. П., пак там. Същевременно разпитаните на страната на ответниците свидетели не могат да си спомнят дали в процесния ден след приключването на работното време в 17 ч е имало охрана на обекта.

Лицето, упражняващо строителен надзор /двамата ответници- „Канстракшън Суперввижън Сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд

Консултинг Груп“ ООД/ носят отговорност за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и строителство, както и недопускане на увреждане на трети лица вследствие на това строителство, арг. от чл.168, ал.1 ЗУТ.

При така обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства налага се извод за наличие на противоправно поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за обезопасяване на строителната площадка, за което отговаря както строителя /чл. 163, ал. 2, т. 1 и, ал. 3 ЗУТ / така и лицето, упражняващо строителен надзор /чл. 168, ал. 1, т. 5 ЗУТ /. За неоснователен съдът намира довода на ответника ЕТ „М.-93-Ц. А.“, че не носи „гражданска отговорност“ за нарушения на ЗУТ, тъй като отговорността по арг. от чл.163, ал.2 ЗУТ била административна. Противното е прието, както в чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД, така и в трайната съдебна практика.

Относно отговорността на възложителя /ответника Община, гр.Габрово/:

Съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ в процеса на проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и иизсква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите на здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя.

Възложителят или упълномощено от него лице определя координатори по безопасност и здраве за етапа на проектирането и за етапа на реализация на строежа, в изпълнение изискванията на чл.5, ал.2 от Наредба №2/2004 г.

Отгворността по ЗБУТ за етапа на изпълнение на строителстото е на координатора по безопасност и здраве, който следва да предприеме необходимите мерки за допускане на строителната площадка само на лицата, свързани с осъществяване на строителството, респ. за недопускане на трети лица, арг. от чл.11, т.6 от Наредба № 2/2004 г.

Независимо от опреД.е на координатори, обаче, възложителят не се освобождава от отговорност по отношение обезпечаване на ЗБУТ, съгласно чл.6 от Наредба № 2/2004 г.

Обстоятелството, че липсват сигнали, респ. наложени санкции по реда на ЗАНН или административно-наказателни мерки по ЗУТ, не означана липса на противоправно поведение на строителя и строителния надзор, а за наличие на бездействие от страна на възложителя.

Относно причинно-следствената връзка:

Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, л.281, том VII от първоинстанционното производство, причина за смъртта на Д. С. е тежката травма на шийния отдел на гръбначния стълб, с контузия на същия и възходящ оток и парализа на дихателния сърдечно – съдови центрове. Смъртта е настъпила постепенно.

Според вещото лице д-р Т. Г. Д.- С., травматичните увреждания на пострадалия Д. С. е възможно да са получени при подхлъзване и падане от високо „по лице“ с удар на челната част на главата в терена и извИ.е на шията назад, и по-лек удар по предната повърхност на тялото и на дясна предмишница в терена. От падането са получени и външните увреждания по главата и лицето, гръден кош, дясна предмишница и ляво бедро. Охлузването в долната част на лявата подбедрица е възможно да се получи в първата фаза на падането при подхлъзване на крака в терена на мястото откъдето е паднал. Кръвонасяданията на двете мишници биха могли да се получат при преместване на пострадалия от терена на носилката, л.283, пак там.

Налага се извод, че е налице е причинно-следствената връзка между получените от пострадалия травматични увреждания довели до неговата смърт и падането му поради установеното по-горе противоправно поведение, в необезопасения строителен изкоп.

Относно наличието на солидарна отговорност:

Съгласно чл. 121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

По правилото на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Действително, с договора от 23.08.2016 г., том І, л.34 и следв. от първоинстанционното производство, сключен между възложителя /Община Габрово/ и изпълнителя /ДЗЗД „Градска среда-Пътстрой Габрово“ със съдружници ответниците „Пътстрой Габрово“ АД и ЕТ „М.-93-Ц. А.“/, чл.9, ал.7 от същия, е договорено, че: „изпълнителя се задължава да поеме цялата отговорност в това число и отговорност за вреди от всякакъв характер, понесени при изпълнение на този договор или като последица от него, включително и за вреди, причинени на трети лица от неговите

подизпълнители, ако ползва такива.

Съгласно ал.8 на същия чл.9 от договора „Всички вреди, нанесени на трети лица при изпълнение на договора, се заплащат от изпълнителя“.

По силата на ал.14 на чл.9 от същия договор „Възложителят не носи отговорност, произтичаща от искове или жалби вследствие нарушения на нормативните изисквания, действия или бездействия от страна на изпълнителя, неговите подизпълнители, служители или лица, подчинени на неговите служители, или в резултат на нарушение на права на трети лица“.

Същевременно на 11.08.2016 г. между Община Габрово, от една страна като Възложител и от друга Обединение „КСС-Икт“ със съдружници „Канстракшън супервижън сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд консултинг Груп“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за възлагане от страна на обищната на тези ответници осъществяването на строителен надзор по време на осъществуването на процесните СМР като едно от задълженията на изпълнителите е „недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството“. В т.2 е посочено задължението за изготвяне и подписване на всички актове и протоколи по време на строителството, съгласно изискванията за безопасност и законосъобразното им изпълнение, а в т.5 – изпълняване функциите на координатор по безопасност и здраве на етапа на строителството, съгласно чл.5, ал.3 от Наредба №2 от 2004 г., виж том І, л.185 от първоинстанционното производство. Същите задължения са разписани и в чл.9 от договора, уреждащ задълженията на изпълнителя. За неизпълнение на тези си задължения изпълнителят носи отговорност по чл.19 от същия договор /л.190, пак там/. В същата точка е уговорена солидарна отговорност на изпълнителя със строителя.

В чл.2, ал.1 от договора е посочено, че изпълнителя ще упражнява тези функции от подписването на протокол за открИ.е на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво до внасяне на искане пред ДНСК за сформиране на държавна приемателна комисия за издаване на разрешение за ползване на обектити, като тогава предметът на договора ще се счита за изпълнен. Видно от представените доказателства – протокол за открИ.е на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, това е станало на 01.09.2016 г., т.е преди настъпване на процесния деликт, виж л.289, пак там. Разрешението за ползване е издадено на 01.10.2018 г., л.305, пак там, което означава, че договора за строителен надзор е прекратен поради настъпване на крайния му срок и това е станало след настъпване на процесния инцидент.

Представен е и Рамков договор за гражданско дружество /Обединение/, том І, л.205 и следв, сключен на 20.04.2016 г. между „Канстракшън супервижън сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд консултинг Груп“ ЕООД, в който договор страните по него са наречени също „Партньори“. В чл.14, ал.2 от този договор е посочено, че „партньори-те“ носят солидарна отговорност. А в чл.15 е посочено задължение за обезщетяване на „всяка трета срана, при възникнала отговорност във връзка с дейността на Обединението“, виж л.206, пак там. Солидарната отговорност е потвърдена с Анекс № 1 от 25.04.2016 г. Участието на всеки един от „партньори-те“ е определено по 50 %, л.208, пак там.

Съгласно чл. 160, ал.1 ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.

Въззивната инстанция приема, че в случая отговорността се носи от : възложителят на строежа, в качеството му на предприятие, което организира, ръководи и контролира работата /ППВС 17/1963 г./, така и строителя /чл. 163, ал. 2, т. 1 и, ал. 3 ЗУТ / и лицето, упражняващо строителен надзор /чл. 168, ал. 1, т. 5 ЗУТ /. С оглед даденото тълкуване и действаща нормативна уредба, настоящият състав приема, че по правилото на чл. 53 ЗЗД е налице солидарна отговорност за овъзмездяване на търпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на пострадалия вследствие на процесния деликт - Д. С. Х.. /по този въпрос е налице и съдебна практика, така например ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4647 ОТ 17.10.2025 Г. ПО К. ГР. Д. № 4663/2024 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС/.

Относно размера на обезщетението:

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при опреД.е на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при опреД.е на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

За да бъде удовлетворено изискването за справедливост, е необходимо да се извърши преценка на установените по делото факти, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието "справедливост" и позволяват на съда да определи паричната сума, с присъждането на която ще се постигне обезщетяване в максимална степен на понесените от ищците морални болки и страдания, респ. неимуществени вреди. Преценката на специфичните за конкретния случай факти не следва да бъде изолирана от общественото разбиране за справедливост към момента на проявление на вредите, поради което при опреД.е на обезщетението съдът следва да съобрази и обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Действително, в случая, пострадалият Д. С. Х. е в най-близка родствена връзка с ищците М. С. и Г. С. – те са негови деца. Ищцата Й. Х. е била негов партньор; живеели са на съпружески начала. Всички са живели в едно

домакинство независимо, че ищците М. С. и Г. С. са пълнолетни и са имали свои семейства.

Смъртта е внезапна. Възрастта на пострадалия е 58 г. към датата на инцидента. Затова и доводът на ответниците /строителен надзор/, че пострадилят бил „в напреднала възраст“ се явяват неоснователни.

От показанията на свидетелите разпитани на страната на ищците – В. Я. Х., син на ищцата Й., се установява, че пострадалия бил полагал грижи за ищците- морално и материално, тъй като бил работил в строителството. Самият свидетел се чувства като син на постарадилия, тъй като Д. Х. го бил отгледал като свой син от 7-годишна възраст. Помагал и на децата, и на внуците. Свидетелят сочи, че ищците още не били преодоляли смъртта на Д..

Тезата на ответниците за скандали в семейството не се потвърждава.

Действително, досежно трудовата заетост на пострадалия по делото е прието като доказателство удостоверение на НАП, л.36, том VІІ от първоинстанционното производство, което установява спорадично полагане на труд по трудово правоотношение – за периода от 05.07.2007 г.- 27.11.2007 г., от 03.12. 2007 г.-25.02.2008 г., 26.09.2013 г. до 01.11.2013 г. и 30.08.2016 г. до 23.12.2016 г. с трудово възнаграждение съответно от : 210лв., 305 лв., 310 лв. и 450 лв. Установява се /от свидетелските показания/, обаче, че Д. Х. е работил в строителството, сектор от икономиката на страната, който в голяма степен е в сенчестата й част. Факт, който е обществено известен.

Що се касае до здравословно състояние на Д. Х., то същото ще бъде обсъдено в частта на решението във връзка с приноса на пострадалия и съответно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, виж по-долу.

Размерът на обезщетението се съобразява и с общественоикономическите условия в страната, но към момента на конкретния деликт, а именно : 2017 г. В случая по общодостъпните данни на НСИ МРЗ за 2017 г. е в размер на 460 лв., а средната брутна заплата в размер на 1095 лв.

При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е такъв от 130 000 лв. /66 468,96 евро/ за всеки един от ищците. В рамките на този размер са и присъжданите от ВКС обезщетения за неимуществени вреди при деликти с настъпила смърт, състояли се през 2017 г.

Доводът на ответника ЕТ „М.-93-Ц. А.“, че ищците не били приели наследството на пострадалия Д. С. и затова нямали право на обезщетение, направен в писмените бележки по съществото, освен несвоевременно сторен е и неоснователен – предявяването на иск съдебната практика намира за конклудетно действие по приемането на наследството.

/Доводите на процесуалните представители на ищците за дискриминация по отношение на последните в проведеното досъдебно производство, както и за липсата на такава /възражения от страна на ответниците/ настоящата инстанция не обсъжда /нито са събирани доказателства по този въпрос/, тъй като не такъв е предмета на делото/.

Относно съпричиняването:

В съдебната практика на ВКС, така например, решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II т.о.; решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на II т.о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II т.о.; решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о.; решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г. на ІІ т.о., решение № 96 от 15.10. 2012 г. по т.д. № 936/2011 г. на І т.о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ІІ т.о., решение № 43 от 14.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 50 от 27.07.2015 г. по т.д. № 271/2014 г. на ІІ т.о. и др., е изяснено съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат. В тях е посочено, че поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Приносът на пострадалия съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие, но винаги поведението му следва да води до настъпване на вредите като ги обуславя в някаква степен. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносния резултат, наред с неправомерното поведение на виновния за непозволеното увреждане. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат. ОпреД.ето степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен

действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредата.

В конкретния случай от страна на ответниците своевременно – в срока по чл.131 ГПК е заявено възражение за съпричиняване.

Твърди се, че от страна на пострадалия е налице грубо нарушаване на установения ред в района, незаконосъобразно навлизане в гориста местност над строителната площадка, незаконосъобразно навлизане и с ясното съзнание за собствен риск навлизане в строителния обект, за който риск бил многократно предупреждаван, пренеберегване на всички табели, ограждения, сигнални ленти и бализи, преминаване през нерегламентирано място при условие, че е осигурен безопасен и достъпен обходен маршрут, преминаване през строителния обект при условие, че същият бил охраняван от жива охрана, както и след употреба на алкохол, виж л.223, том І. Последното е заявено своевременно с отговора по исковата молба от „Канстракшън Супервижън Сървисис“. Сочи се, че поради нетрезвото състояние на пострадалия, което състояние било притъпило защитните му рефлекси, Х. бил паднал с ръце в джобовете и по този начин не бил предпазил тялото си, а ударил директно главата си. Твърди се груба небрежност от страна на пострадалия Х.. Твърди се и незаинтересованост на роднините му /ищци/, тъй като пострадалият не се бил прибрал през нощта. Сочи се, че ако пострадалият е бил намерен своевременно и му била оказана медицинска помощ, нямало да настъпи фатален край, виж том І, л.224 от първоинстанционното производство. Тъй като роднините му не се били заинтересували от липсата на пострадалия, същият престоял в безпомощно състояние в продължение на 11 часа след инцидента и това довело да настъпилата смърт.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането.

Съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/2014 г по т. д. № 1/2014 г на ОСТК, за да се приеме съпричиняване, следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.

Възражението за съпричиняване подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД , цели намаляване на отговорността си към увреденото лице . Съгласно установеното в трайната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

В конкретния случай, действително, в показанията си свидетелят И. С., служител на Дирекция на пожарната, който е бил повикан на мястото на инцидента, сочи, че Д. Х. сутринта, когато е намерен на обекта, е бил жив, „миришеше на алкохол и фъфлеше. Той беше в една локва по корем. Направи ми тогава впечатление, че ръцете му бяха в джоба, но човекът беше адекватен, говореше и лъхаше на алкохол“.

В противен смисъл са показанията на свидетелите, разпитани на страната на ищците – пострадалият не бил употребявал алкохол, същият пиел лекарства и било противопоказно да употребява алкохол.

Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, л.284, пак там, липсва медицинска документация, от която да може да се направи извод, че пострадалия преди инцидента е употребил алкохол, респ., че е било налице алкохол в кръвта му. След допълнително запознаване с всички томове по делото, в допълнителното си заключение, л.329, том VII от първоинстанционното производство, вещото лице констатира, че няма документ за извършено изследване на кръвта на пострадалия Д. С. за алкохол.

Според вещото лице, фактът че пострадалия е паднал по лице не свидетелства същият да е бил в нетрезво състояние. Падането по лице се наблюдава при изместване центъра на тежестта на тялото напред, което води до загуба на равновесие. Такова падане може да се наблюдава и в трезво състояние.

Вещото лице не може да даде категоричен отговор дали пострадалият, ако при падането се е предпазил с двете ръце, респ., ако е паднал на рамото си, е нямало да получи конкретните травматични увреждания. Вещото лице, обаче, е категорично, че при падане от 3-4 метра височина върху мека и разорана почва има шанс пострадалото лице да не почине, но ако не получи травматични увреждания, които причиняват контузия и възходящ отток на грабначния мозък, които в случая са довели до парализа на дихателния и сърдечно-съдовия центрове.

Действително, с оглед горните мотиви, установяване се от доказателствата по делото /гласни такива/, че пострадалият е излязъл от дома си около обяд на 23.02.2017 г. и не се е прибрал вечерта. Същият е бил намерен от дъщеря си- ищцата Г. С. на следваща сутрин и това е станало случайно. Че пострадалият е стоял „в трапа“ цяла нощ се установява и от показанията на ищцата Й. Х., дадени пред органите на досъдебното производство, които показания съвпадат с обясненията й по чл.176 ГПК. В последните ищцата Й. Х. разяснява, че работи в чистотата и става в 5 ч затова си ляга рано.

Въззивната инстанция намира, че тази „незаинтересованост“ от страна на ищците би могла да бъде отнесена към последиците на съпричиняването в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако бъде доказана, но и ако е в причинноследствена връзка с настъпилия фатален изход- смъртта на пострадалия.

В конкретния случай, обаче, от една страна се касае се до пълнолетен човек - на 58 години, който не е поставен под запрещение или друго ограничение по медицински причини, например карантина.

От друга страна видно от заключението на СМЕ не се доказа тази „незаинтересованост“ да е в причинна връзка с настъпилата смърт.

Доводът за ненавременна медицинска помощ /забава на медицинските лица/, направен в писмената защита на ответниците „Канстракшън Супервижън Сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд консултинг груп“ ЕООД, е несвоеременно сторен и по арг. от чл.133 ГПК преклудиран, но и неоснователен пак с оглед заключението на СМЕ.

Въззивната инстанция намира освен за несвоевременно направен, неотносим към хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, така и за неоснователен, довода на ответника „Канстракшън Супервижън Сървисис“ ЕООД, както и на ответника „Инженеринг енд консултинг груп“ ЕООД в същия смисъл, в писмената им защита, че обезщетението следва да бъде намалено, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че: „починалият е имал множество бракове, децата му са от различни жени, че ищците не са

еднокръвни братя, имали са много доведени братя и сестри“.

Несвоевременно направен, а и неоснователен е довода на същите ответници - „Канстракшън Супервижън Сървисис“ ЕООД и „Инженеринг енд консултинг груп“ ЕООД, че пострадалия е следвало да ползва автомобил или колело за придвижване. Фактът е, че са налице обществено известни случаи за падане в изкопи на необезопасени строителни обекти с МПС-та и др. превозни средства. Не се и установява по делото придвижването на пешеходци да е било изцяло забранено в района.

По въпроса допринесло ли е здравословното състояние на пострадалия за настъпването на смъртта:

Устаановява се от представеното по делото, том І, л.268 от първоинстанционното производство, експертно решение на ТЕЛК № 3169 от 09.10.2015г., че пострадиля Д. С. Х. е бил с 76 % трайно намалена работоспособност. Освидетелстваният се е оплаквал от тежест и болка в гръдната кост, бил е опрериран за СА на дебелото черво, имал болки в кръста и затруднено навеждане; през м.03.2015 г. е получил счупване на лява подбедрица; трудно огъва гръбнака напред и встрани. Решението на ТЕЛК, представлява влязъл в сила административен акт, установяващ трайно намалена работоспособност на пострадалия Д. Х..

Същевременно в томографското изследване, л.276, том І от първоинстанционното производство, са констатирани дегенеративни промени на всички нива на шийния сегмент на гръбнака; спондилолистеза на ниво С3- С4.

Така представените медицински документи са обсъдени от допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, от заключението на която се установява, че пострадалия Д. С. приживе е страдал от исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, състояние след операция с деснострА. хемиколектомия, стеатоза на черния дроб, фибро липоматоза на панкреаса, слузно-гноен бронхит, шийна деформираща спондилоза; пострадалият е имал счупен крак преди 2 години, л.282 и л.285, том VII от първоинстанционното производство.

Вещото лице сочи, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреждания, възрастта му и придружаващите

заболявания, вероятността да не настъпи фатален край е практически

невъзможна, л.284, пак там.

При така събраните доказателства следва извода, че придружаващите заболявания, от които е страдал Д. С. Х., приживе, са допринесли за настъпването на фаталния край.

П о въпроса с отчитане проявлението на други фактори, довели до настъпване на вредоносния резултат е налице съдебна практика на ВКС. Съгласно същата, така например решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 123 от 2020 г. на ВКС, Трето ГО, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 323 ОТ 08.07.2022 Г. ПО ГР. Д. № 749/2022 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, се приема ч е е възможно Д.ието да не е единствената причина за резултата, т.е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. В подобни случаи причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в каузалната верига, а следва да се преценява възможността, която комплексно създават всички условия и връзката им с настъпването на вредата. При оценката на вредите с оглед установената комплексна каузална верига, трябва да се отчете фактическото допринасяне за настъпването на резултата на другите причинни фактори, като обезщетението следва да се намали с този каузален принос. Това не е съпричиняване по смисъла на закона, което визира човешко поведение, а причинен процес извън такова поведение за последиците, за които ответникът не следва (и не би могъл) да отговаря. В случая съдът отчита като други причинни фактори здравословното състояние на пострадалия при опреД.е обема на отговорността.

За основателно съдът намира възражението на ответниците за съпричиняване от страна на пострадалия на процесния деликт и с оглед несъобразяването на същия с поставените на място табели, сигнални ленти и бализи, предупреждаващи за опасност при навлизане в района на строителния обект. Както вече беше посочено по-горе, проведено е било обществено обсъждане на процесния проект и предвидените СМР за реализирането му; гражданите живеещи в района са били предупредени за тази опасност, както и са били предвидени обходни маршрути за преминаване. Предвидените обходни маршрути са били оповестени на проведените четири „кръгли маси“ с обществеността. Пострадалият неколкократно лично е бил запознаван с опасността от преминаване по т.нар. „нерегламентирана“ пътека. Предния ден – на 22.02.2017 г. на Д. Х. лично от служител на общината е била разяснена тази опасност, както и му е бил показан обходния маршрут. Координатор на изпълнителя и служители от екипа, осъществяващ инвеститорски контрол заедно с пострадалия са „проходили“ този обходен маршрут.

В конкретния случай въззивната инстанция приема, че от страна на пострадалия Д. Х. е налице допринасяне за настъпването на деликта и неговите необратими последици.

При отчитане на всички факти и обстоятелства и при съобразяване с горните мотиви въззивната инстанция намира, че приноса на пострадалия за настъпване на процесния деликт следва да бъде определен в размер на 50 %.

При това положение налага се извод, че в полза на всеки един от ищците следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 65 000 лв. или по 33 234,48 евро.

Относно погасителната давност:

Процесният деликт е настъпил на 23.02.2017 г., а исковата молба е предявена на 22.02.2022 г. Следователно претенцията по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД е извън погасителната давност, която в случая, тъй като се касае до деликт, е 5 годишна, арг. от чл.110 ЗЗД.

По отношение на лихвата – съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД погасителната давност е тригодишна. Ищците претендират законна лихва от датата на увреждането – 23.02.2017 г. до окончателното плащане.

Следователно възражението за изтекла погасителна давност е частично основателно - претенцията за лихва е погасена за периода от 23.02.2017 г. до 21.02.2019 г.

Законна лихва се дължи за период от 22.02.2019 г. до окончателното плащане.

Следователно въззивната жалба се явява частично основателна – обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която претенциите на ищците с правно основание по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД са отхвърлени за сумата от по 65 хиляди лева. Вместо това ще бъде постановено друго, с което в полза на всеки един от ищците ще бъде

присъдена сумата в размер на 65 000 лв. или по 33 234,48 евро.

Главниците ще бъде присъдени ведно със законната лихва, считано от 22.02.2019 г. до окончателното плащане.

Решението ще бъде потвърдено в частта, в която претенциите на ищците с правно основание по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата от по 65 хиляди лева до пълния предявен размер от всеки един от ищците – 130 000 лева /или 66 468,96 евро/.

Решението ще бъде потвърдено и в частта, в която претенциите на ищците за законна лихва върху главниците са отхвърлени за периода от 23.02.2017 г. до 21.02.2019 г., но при съобразяване, че това е поради изтекла погасителна давност.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора разноските следва да бъдет разпределени по следния начин:

В полза на ищците разноски се следват. Същите, обаче, на основание чл.83, ал.2 ЗЗД са освободени и такива не са правили. Затова и не им се пирсъждат.

На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. И. В. В., личен № 10••••••53, вписан в АК-Габрово /пълномощно л.16, том VІІ от първоинстанционното производство/ следва да бъде определено адв. възнаграждение, овъзмездяващо положения труд за защита интересите на процесуално-представляваните/ищци. За опреД.е на адв. възнаграждение съдът не е обвързан с посочената от адвоката сума. Съдът

се съобразява с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, обема на събраните доказателства, както и с изхода на спора. При това положение адекватен на положения труд е адв. възнаграждение в размер на 19 605 лв. или 10 024,03 евро, което се присъжда за процесуално представителство и на тримата ищци, тъй като интересът, фактите, защитата и доказателствата са идентични и за тримата представлявани.

За основателен съдът намира довода на ответниците, че адв. възнаграждение следва да бъде присъдено само за един адвокат по арг. от чл. 78, ал.1 ГПК.

За неоснователен съдът намира довода на ответниците, че адв. възнаграждение не следва да бъде присъдено, тъй като се касаело до „безплатна“ правна помощ. Помощта е безплатна, но за представляваните. При решаване на спора в полза на лицата, които се представляват в хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАДв., адв. възнаграждение се присъжда в тежест на насрещната страна, в случая в тежест на ответниците, арг. от чл.38, ал.2 ЗАДв.

На ответниците с оглед изхода на спора разноски също се дължат, а именно:

В полза на Община, гр.Габрово съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя юриск. възнаграждение в размер на 300 лв. или 153,39 евро също при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, както и изъврешинето от процесуалния представител на Общината действия в защита интересите на последната. В тази му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на „Пътстрой-Габрово“ АД при направени такива в общ размер на 9 940 лв./за адв. възнаграждение, за вещи лица и за свидетели/, съдът присъжда разноски в общ размер на 4970 лв. или 2541, 16 евро. В тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено за присъдената сума над 4970 лв.

В полза на ЕТ „М.-93- Ц. А. при направени такива в общ размер на 16 800 лв. адв.възнаграждение /с ДДС/ – 8400 лв. или 4294,92 евро за адв.възнаграждение за процесуално представителство, с ДДС. В тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено за присъдената сума над 8400 лв.

В полза на„Канстракшън Супервижън Сървисис“ ЕООД при направени такива в общ размер на 7800 лв. /за адв. възнаграждение и за вещо лице/ - 3900 лв. или 1994,07 евро. В тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено за присъдената сума над 3900 лв.

В полза на „Инженеринг енд консултинг груп“ ЕООД при направени такива в общ размер на 7800 лв. /за адв. възнаграждение и за вещо лице/ - 3900 лв. или 1994,07 евро. В тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено за присъдената сума над 3900 лв.

Пред въззивната инстанция:

За разпреД.е на разноските въззивната инстанция прилага същите принципи, както за първоинстанционното производство, а именно:

В полза на въззивниците разноски се следват за частта, в която обжалваното решение беше прието за неправилно. Същите, обаче, на основание чл.83, ал.2 ЗЗД са освободени и такива не са правили. Затова и не им се пирсъждат.

На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. И. В. В., личен № 10••••••53, вписан в АК-Габрово /пълномощно л.16, том VІІ от първоинстанционното производство/ определя адв. възнаграждение в размер на 19 605 лв. или 10 024,03 евро.

На ответниците по въззивната жалба, както следва:

В полза на Община, гр.Габрово - юриск. възнаграждение в размер на 153,39 евро / 300 лв.

В полза на „Пътстрой-Габрово“ АД – 4650 лв. или 2377,54 евро /без ДДС / като съдът приема за основателно направеното от процесуалните представители на въззивниците/ищци възражение по чл.78, ал.5 ГПК; претендираното адв. възнаграждение в размер на 14 хиляди лева без ДДС е прекомерно за извършените пред настоящата инстанция процесуални действия. Следва да бъде отбелязано и, че пред първата съдебна инстанция е било претендирано адв. възнаграждение в размер на 9300 лв. /без ДДС/, който размер е по-нисък от този, който се претендира пред въззивната инстанция. Именно сумата в размер на 9300 лв. съдът приема за база за опреД.е на адв. възнаграждение пред настоящата инстанция.

В полза на ЕТ „М.-93- Ц. А.- 5580 лв. /с ДДС/ или 2853,05 евро /с ДДС / . Тук също съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за основателно- претендираната сума от 11 760 лв /с ДДС/ за адв. възнаграждение е прекомерна за положения труд пред въззивната инстанция. При съобразяване с това, че двамата ответници „Пътстрой-Габрово“ АД и ЕТ „М.-93- Ц. А., извличат защитата си от едни и същи факти, съдът взема за база сумата в размер на 9300 лв. за опреД.е на дължимото адв. възнаграждение като в този случай начислява и ДДС.

В полза на„Канстракшън Супервижън Сървисис“ ЕООД – 7500 лв.

или 1917, 37 евро.

В полза на „Инженеринг енд консултинг груп“ ЕООД– 7500 лв. или 1917, 37 евро.

В полза на третите лица помачаги разноски не се присъждат за нито една от инстанциите, арг. от 78, ал.10 ГПК.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците дължат държавната такса за производството, която за първата съдебна инстанция възлиза на 7800 лв. или 3988,14 евро, а за въззивната – 3900 лв., което е 1994, 07 евро.Същата следва да бъде присъдена съответно в полза на Софийски градски съд и Апелативен съд – София.

Водим от горното, Апелативен съд- София