Решение № 2878 от 16.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 27070/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „А.Б.“ ЕАД, искова молба насочена против „Б.Б.Е.Б.“ ЕООД, с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 288.12евро – неплатени суми за месечни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по договор ID на клиент 502469238, партида 102469338, ID на договор Б0050561 от 05.03.2002 г. за периода от 28.05.2023 г. до 27.11.2023 г., ведно със законната лихва за период от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането; 118.62евро, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент 502469238, партида 102469338, ID на договор Б0050561 от 05.03.2002 г. оборудване, ведно със законна лихва за периода от 05.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 40.62евро, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 03.08.2023 г. до 04.03.2025 г. и 15.36евро - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 06.08.2023 г. до 04.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.03..2025 г. по ч.гр.д. 13330/2025 г. по описа на СРС, 180-ти състав. Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между него и ответника е сключен Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 502469238, партида 102469338, ID на договор Б0050561 от 05.03.2002 г. Сочи, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги, се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора. Излага, че процесният договор е подновяван за нови срокове и са добавяни/променяни услуги и тарифни планове. Твърди, че по договора за процесния период са предоставяни следните услуги: 1/ 088800•••• с план А.М. клас Промо М с месечна такса 5.11евро без ДДС и включен допълнителен пакет 10000 MB интернет с месечна такса 5.11евро без ДДС; 2/ 088202•••• с план А.М.обилен интернет XS с месечна такса 2.56евро без ДДС; 3/ 098975•••• - фиксиран интернет през мобилна мрежа А.N. Box с месечна такса 6.81евро без ДДС и включен допълнителен пакет 75 GB интернет с месечна такса 4.15евро без ДДС. Сочи, че за услугата е предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване - Data Box 8684650332••••••, което абонатът е следвало да върне при прекратяване на договора; 4/ •••••••••• - фиксирана телефонна услуга с план Безкрак Фикс XL с месечна такса 7.66евро без ДДС. Сочи, че за услугата е предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване Voice box 3539801103••••••, което абонатът е следвало да върне при прекратяване на договора; 5/ пакет от услуги фиксиран интернет с номер 101000818167, антивирусна програма Ikarus.Anti.Virus и мобилна услуга Бизнес безкрай 30 на 3 броя SIM карти за номера 088406••••, 088722••••, 088971•••• с месечна такса за пакета 32.67евро без ДДС. Твърди, че за мобилни услуги 088722••••, 088971•••• е включен допълнителен пакет 10000 MB интернет с месечна такса 5.11евро без ДДС. Аргументира, че през март 2022 г. месечните такси са актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021 с 3,3 %, а през март 2023 г. - с 15,3 % за такси под 12.78евро и с 1.02евро без ДДС за такси над 12.78евро Твърди, че са издадени фактури на обща стойност 288.12евро, както следва: № 469872947/03.07.2023 г. на стойност 39.88евро; № 471357616/01.08.2023 г. на стойност 61.61евро; № 472843863/01.09.2023 г. на стойност 46.97евро; № 474329306/02.10.2023 г. на стойност 61.32евро; № 475808274/01.11.2023 г. на стойност 46.97евро; № 477285688/01.12.2023 г. на стойност 31.38евро. Излага, че договорът е прекратен едностранно от негова страна считано от 15.12.2023 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общите условия. Сочи, че за срока на действие на договора е предоставил за ползване оборудване, което след прекратяване на договора не му било върнато, поради което претендира неустойка в размер на 46.02евро за невърнато оборудване Voice box 3539801103•••••• и 71.58евро за невърнато оборудване Data Box 8684650332••••••. Претендира и обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 1.02евро, както и мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, в това число и предоставянето на услугите от страна на ищеца. Оспорва да е получавал оборудване Voice box 3539801103•••••• и оборудване Data Box 8684650332••••••, респективно и претенцията за неустойка, както и за мораторна лихва. Твърди, че е прекратил с едностранно едномесечно предизвестие от 21.04.2023 г., евентуално от 25.04.2023 г., сключения между страните договор. Евентуално сочи, че договорът е прекратен считано от 28.06.2023 г., както и че не е подновяван автоматично. Излага, че на 15.06.2023 г. е сключил договор с друг мобилен операт. В условията на евентуално оспорва претенциите по размер. Твърди, че е заплатил дължимите суми за месец май 2023 г. на 05.06.2023 г. Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния период процесната услуга на претендираната стойност, както и че вземането е станало изискуемо. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението. От приложените на л. 4 и на л. 13 по делото копия на договор № 502469238 се установява, че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношение, свързани с предоставяне на мобилни услуги, като договорът е подписан на 05.03.2002г. Наличието на облигационна връзка между страните, намира опора и в приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, в частност „информация“ /л. 71/, адресирана от ответника до ищцовото дружество, електронна кореспонденция /л. 72/, приемо-предавателни протоколи /л. 73 и л. 74/ От приложеното на л. 12 по делото Приложение № 2, в което е обективиран списък на телефонни номера, активирани по Приложение № 1 към договора, се установява, че са уговорени месечни абонаментни такси както следва: За мобилен № 88722•••• – 5.11евро За мобилен № 088800•••• – 5.11евро За мобилен № 088971•••• – 5.11евро За мобилен 0••••••••••- 7.66евро Обективираните в списъка параметри намират опора в приложените на л. 14, л. 17, и л. 18 по делото копия на Приложения № 1. От приложеното на л. 23 по делото допълнително приложение към приложение 1 се установява, че е активиран за ползване допълнителен пакет за интернет услуга за телефонен номер 098975•••• с месечна абонаментна такса от 4.15евро От съдържанието на представените писмени доказателства – в частност договорите за предоставяне на мобилни услуги и приложенията към тях, е видно, че е предвидено заплащането на абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги извън абонамента. Съобразно общите условия, към процесните договори, задължението за заплащане на абонаментни такси възниква срещу предоставен достъп до мрежата на мобилния оператор и се предплаща ежемесечно от потребителя с оглед избрания абонаментен план, а това за заплащане на такси за потребление на мобилни услуги извън абонамента – съобразно месечните цени за ползвани услуги. В този смисъл абонаментната такса е дължима, за да бъде осигурен достъп на потребителя по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗЕС до съответната електро-съобщителна мрежа. Абонаментната такса включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съобразно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали ще се възползва от предоставения достъп и ще ползва услугите на оператора, или не, като неползването на такива не го освобождава от задължението за заплати уговорената абонаментна такса /в този смисъл Решение № 4092 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 5912/2023 г. на СГС, Решение № 1115 от 25.02.2025 г. по в. гр. д. № 12819/2023 г. на СГС, Решение № 3573 от 09.06.2025 г. по в. гр. д. № 13583/2025 г. на СГС/. Общият размер на дължимите се месечните абонаментни такси за исковия период 28.05.2023г. – 27.11.2023г., е 162.90евро, за която част исковата претенция се явява основателна. Исковата претенция за останалата част се явява неоснователна, доколкото от страна на ищеца, въпреки изричното оспорване на ответника, че не са му предоставяни електронни съобщителни услуги, не бяха формулирани доказателствени искания, в частност допускане и назначаване на СТЕ, респективно исковата претенция над уважената част до максимално предявения размер от 288.12евро или за разликата от 125.22евро, се явява неоснователна. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не дължи сумите, доколкото е прекратил договора с едномесечно предизвестие, считано от 25.04.2023г. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 229а, ал. 1 от ЗЕС / закона за електронните съобщения/ - срочен договор за електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието. Настоящият съдебен състав намира, че приложеното към отговора на исковата молба копие на „Информация“ /л.71/, на първо място не може да се тълкува като едномесечно предизвестие по смисъла на чл. 229а, ал. 1 ЗЕС, доколкото е формулирано искане за предоставяне на оферти от страна на ищеца. На следващо място не се установява същото да е получено от ищеца, ако е получено не се установява на която дата е получено, за да се извърши преценка за датата, на която договорът евентуално е прекратен. Отделно от изложеното не е налице индивидуализация на договора, който се твърди, че се прекратява. По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД. По отношение на претенцията за обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 1.02евро Съгласно чл. 27.1 от Общите условия на мобилния оператор – в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи законна лихва за забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със събиране на дължимите се суми, включително за съдебно и извън съдебно събиране, извършено от А. или чрез трети лица, обезщетение в размер на 2.00лв. за обработка на просрочени задължения. В случая от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства за обработка на просрочени задължения, респективно исковата претенция за заплащане на сумата от 1.02евро се явява неоснователна. По отношение на неустойките за невърнато оборудване. За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/, наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и размера на неустойката за исковия период. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, в частност, че е върнал оборудването. От ищцовото дружество се претендира сумата от 117.60евро, от които 46.02евро – неустойка за невърнато оборудване Voice box 3539801103•••••• и 71.58евро – неустойка за невърнато оборудване Data Box 8684650332••••••. От страна на ищеца не се доказа по делото на ответника да е предоставено индивидуализираното оборудване, а именно Voice box 3539801103•••••• и Data Box 8684650332••••••. От ангажираните доказателства се установява, че е предоставено друг вид оборудване, а именно: От приложеното на л. 28 по делото копие на приемо – предавателен протокол се установява, че ищцовото дружество е предоставило на ответника телефонен апарат – Cordless phone D1210K. От приложеното на л. 73 по делото копие на приемо-предавателен протокол се установява, че ответното дружество е върнало на ищеца предоставен модем. От приложеното на л. 74 по делото копие на приемо-предавателен протокол се установява, че ищцовото дружество е предоставило на ответника TP-LINK. От приложеното на л. 75 по делото копие на приемо-предавателен протокол се установява, че ответникът е върнал на ищеца устройство SNMAC. От приложеното на л. 76 по делото копие на приемо-предавателен протокол се установява, че ответникът е върнал на ищеца телефонен апарат Cordless phone D1210K. Доколкото по делото остана недоказано твърдението на ищеца, че е предоставил на ответника оборудване Voice box 3539801103•••••• и оборудване Data Box 8684650332•••••• исковата претенция за сумата от 117.60евро се явява неоснователна. По исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на претенцията за мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 03.08.2023г. – 04.03.2025г. Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на доставяната далекосъобщителна услуга е дължимо в 15-дневен срок от датата на издаване на фактура за дължимите суми / чл. 26.5 от ОУ /, респективно ответникът е в забава в дължимите се месечни абонаментни такси за сумата от 162.90евро Размерът на дължимата се мораторна лихва за исковия период 03.08.2023 г. до 04.03.2025 г., изчислен с помощта на компютърна програма от датата на издаване на всяка отделна фактура е 23.24 евро, за която част акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума, до максимално предявения размер от 40.62 евро или за разликата от 17.38 евро претенцията е неоснователна. По отношение претенцията за мораторна лихва върху неустойките. С оглед извода за неоснователност на претенциите за неустойка, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва. По разноските. Предявени са искови претенции в общ размер на 462.72евро, уважената част е в размер на 186.14евро., респективно отхвърлената част е в размер на 276.58евро, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото. На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 279.29евро / списък л. 120, обективиран в молбата/, включващи разноски за държавна такса в заповедното производство, държавна такса в исковото производство и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част в размер на 112.35евро. В полза на ответника разноски с оглед отхвърлената част на претенциите не следва да се присъжда, доколкото не се претендират такива, нито се доказа извършването на разноски. Водим от гореизложеното, съдът