Решение № 439 от 8.4.2019 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 196/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от „Динипо“ЕООД, представлявано от Д.П., срещу решение №4764 от 23.11.2018г., постановено по гр.д. №680 по описа на Варненски районен съд за 2018г., 35-ти състав, с което е отхвърлен предявения от „Динипо“ ЕООД, иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС срещу Професионална гимназия по туризъм „Проф. Д- р Асен Златаров“, гр. Варна, ул. „Найден Геров“ № 1 за осъждане на ответника да се въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр. Варна, находящ се в обща на страните сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2, на етаж минус едно – в сутерена на сградата, чрез предоставяне на ключ за входната врата на сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2.1 и осигури свободен достъп, по всяко време, до общите части на сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2.1 – входна врата, коридор на първия етаж и стълбище към сутерена, и дружеството е осъдено да заплати на Професионална гимназия по туризъм „Проф. Д- р Асен Златаров“ разноски по делото в размер на 700лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като по подробни доводи и съображения се претендира същото да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск да се уважи. Счита, че съдът, в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и се оспорват изводите като неправилни и необосновани. Излага, че от доказателствата по делото безспорно се установяват твърденията в исковата молба и основателността на иска. Претендира разноските по делото. В предвидения срок въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По същество моли съда да потвърди решението и му присъди направените по делото разноски. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС, от „Динипо“ЕООД срещу Професионална гимназия по туризъм „Проф. Д- р Асен Златаров“, гр. Варна за осъждането на ответника да се въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да осъществява свободен достъп до обекта му, находящ се в обща на страните сграда – самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.1 – инфраструктурен обект в сградата/бивше котелно помещение/, на етаж „минус едно“- в сутерена на сградата, с площ от 951 кв.м., състоящ се от две зали и входно стълбище, като предостави ключ за входната врата на общата сграда и осигури свободен и безпрепятствен достъп през общите части на сградата – входна врата, коридор на първи етаж и стълбище към сутерен – до обекта на ищеца. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на посочения самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2560.420.2.2 – инфраструктурен обект в сграда, находящ се под ниското и високото тяло на училищната сграда на Професионална гимназия по туризъм. Собствеността е придобил въз основа на правна сделка от 25.07.2013г. Твърди, че с придобиване правото на собственост върху самостоятелния обект е придобил и 20.1969 % ид. ч. от общите части на сградата, в която той се намира. Останалата част от сградата е публична държавна собственост, предоставена за управление на учебното заведение, като на 12.05.2015г. е съставен е АДС № 8859. Единствената възможност за достъп до обекта, собственост на ищеца е през входната врата на учебното заведение, а ответникът отказва да му осигури достъп през нея, общи коридор и стълбището, водещо до обекта, като по този начин му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. Ответникът – Професионална гимназия по туризъм „Проф. Д- р Асен Златаров“, гр. Варна, с писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска като неоснователен. Не оспорва вещните права на ищеца по отношение на процесния обект, както и, че е отказава да предостави ключ от входната врата на сградата и достъп до сградата, предоставена за управление на учебното заведение, включително през коридор на първи етаж на сградата и стълбище. Твърди, че ищецът не е собственик на самостоятелен обект в сградата, до общите части на която - главен вход и коридора, водещ до стълбището, претендира да му бъде предоставен достъп. Обектът, собственост на ищеца се намира в сграда с ид. № 10135.2560.420.2, а посочените общи част са в сграда с ид. № 10135.2560.420.1. В последната няма обекти, собственост на трети лица, поради което и в режим на етажна собственост се намира само ниското тяло- с ид. № 10135.2560.420.2. Навежда и възражения, че коридорът не отговаря на изискванията за обща част по своето естество. По същество моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно е от представения по делото НА № 86, том І, рег. № 2981, дело 65/ 25.07.2013 год. Ищецът „Динипо“ ЕООД е придобил собствеността върху котелно помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 10135.2560.420.2.2, находящо се в гр. Варна, ул. „Найден Геров“, разположено на етаж – 1, кота -8.60, под ниското и високо тяло на училищната сграда на Техникум по туризъм, цялото със ЗП от 951 кв. м., ведно с 20.1969 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с „Русбулпромсоюз“ ООД. По делото е представен АДС № 8859/ 12.05.2015 год., съставен по отношение на Професионална гимназия по туризъм „Професор Д- р Асен Златаров“ – Варна, касаещ ПИ с идентификатор № 10135.2560.420 с площ от 3869 кв. м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420.1 с площ от 986 кв. м., представляваща първи корпус, състоящ се от сутерен, първи, втори и трети етаж, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2.1, разположен в сграда № 2, представляваща втори корпус, състоящ се от сутерен и първи етаж, ведно с 79.8031 % ид. части от общите части на сградата. От заключението по допуснатата пред ВРС съдебно – техническа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че ПГТ „Асен Златаров" съгласно КК е разположена в две сгради: едната, разположена в северната част на имота, с идентификатор 10135.2560.420.1 и втората, разположена в югозападната част на имота, с идентификатор 10135.2560.420.2. Вещото лице и извършило проверки в Община Варна, район „Приморски" при Община Варна, Държавен архив, Министерство на образованието, Областна администрация и не са открити строителните книжа за изграждане на сградата на училището. При огледа на място е констатирано, че е налице делатационна фуга от 2см между двете тела на сградата на училището, първи и втори корпус, съответно сгради с идентификатор 10135.2560.420.1 и 10135.2560.420.2 по КККР. Наличието на фугата е отразено и в архитектурното заснемане на сградата, изготвено във връзка с изследване на енергийната ефективност на сградата. Двете тела на сградата са със самостоятелни конструктивни елементи и двете части на строежа завършват със съответните носещи елементи - колони, греди и плочи, независимо от това, че има само един зид, който е на стълбището на високото тяло на сградата с идентификатор по КККР 10135 2560 420 1. Поради липсата на първоначални проекти вещото лице посочва, че не може да бъде установено как е бил предвиден достъп до ниското тяло на сградата по опроект и дали са извършвани промени в проекта в последствие. Към настоящия момент достъпът до сутерена на сградата, описан като „втори корпус" по АДС, на кота -8 60 по АДС и -7 85 по архитектурното заснемане, където е било разположено котелното помещение е единствено през главния вход на училището, през коридора на първия етаж на високото тяло и стълбището, разположено в южната част на високото тяло. Част от обекта на ищеца попада под площта на новото котелно, тоалетните, коридора, хранилището срещу стълбището, учебна стая № 9 и частично под кабинети № 1 и № 8 на високото тяло на кота -3 60. В котелното помещение, в крайния зид на ниското тяло, в западния край на сградата, по данни на служители в училището, е имало врати към бившата сграда на ресторант «Димят», които към настоящия момент са зазидани. Съществувал е и подемник /асансьор/ за обслужване на котелното помещение, излизащ в югозападната част на двора на училището, който е демонтиран и площадката над него е асфалтирана; котелното помещение се намира в подземния етаж на сградата, с идентификатор 10135.2560.420.2 и частично под сградата, с идентификатор 10135.2560.420.1; главният вход на училището, коридорът на първия етаж и стълбището към сутерена се намират в сградата, разположена в северната част на имота, посочена с идентификатор 10135.2560.420.1. Те свързват отделните помещения на първия етаж на сградата, а коридорът също е връзка и с помещенията разположени на първия етаж в сградата с идентификатор 10135.2560.420.2. Чрез стълбището са достъпни помещенията, разположени на подземния етаж на кота -3.60 и помещението на бившето котелното помещение, разположено на кота -7.85. От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, настоящият състав стигна до следните правни изводи: За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин, че ищецът притежава правото на собственост върху имота и, че ответникът по иска извършват действия, които ограничават, смущават и пречат на пълноценното ползване на имота. Искът по чл.109 ЗС предоставя защита на право на собственост и на ограничените вещни права, срещу всяко неоснователно въздействие, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното използване на вещта според предназначението й. Установяването на посочените обстоятелства, съобразно разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, следва да се извърши по пътя на пълното и главно доказване от ищеца по делото. В тежест на ответника по иска е да установи, че е имал право да извършат такива действия и, че те не засягат правата на собственика. В случая да установи възраженията си относно естеството и функционалното предназначение на процесните входна врата, коридор и стълбище и основателността на действията си, чието преустановяване се претендира. В настоящия случай не се спори между страните, а и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че ищецът е собственик на имот с идентификатор № 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр.Варна – инфраструктурен обект в сграда, находящ се на етаж минус едно (сутеренен етаж), под ниското и високото тяло на училищната сграда на Професионална гимназия по туризъм, находящ се в гр.Варна, ул.“Найден Геров“ №1, при граници: ул.“Найден Геров“, тревна площ към бул.“Княз Борис“, двор на хотел „Димят“ и вътрешен двор. Ответникът е собственик на другия самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.2560.420.2.1 и на другата сграда в имота с идентификатор 101. 2560.420.1. Безспорно от доказателствата по делото се установи, че въпреки, че двете сгради са с отделни идентификатори и притежават определена архитектурна самостоятелност – самостоятелни елементи, независими конструкции, към настоящият момент достъпът до имота на ищеца е възможен единствено през главния вход, коридора на първия етаж и стълбището към сутерена, които се намират в сградата, предоставена за управление на ответника. В тази връзка в настоящото производство са ирелевантни, наведените от ответника възражения, че след сключване на придобивната сделка от страна на ищеца в неговия патримониум са преминали права върху идеални части от общите части само на едната от сградите – втори корпус на учебното заведение, поради което и входната врата, коридор и стълбище не представляват общи части от сградата, в която е придобития от ищеца обект. Същите са и неоснователни, тъй като от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че посочените в НА и АДС проценти ид. Части от общите части на сградата, придобити в собственост от ищеца са изчислени на базата на общата от РЗП на двата корпуса на сградата / 20, 1969 % ид.ч. за „Динипо“ЕООД/. Двата корпуса на сградата са конструктивно и функционално свързани, като не са представени доказателства, че архитектурния проект, разрешението за строеж е предвиждал отделни входове или отделни стълбища. Липсват строителни книжа и документи, въз основа на които да се направи извод, че в етапа на изграждането на двата корпуса е допуснато изменение или изграденото е в отклонение или нарушение на разрешението. Изградената във високото тяло от сградата осигурява достъп до обектите в тази част на сградата, а също и до имота на ищеца. Единственият възможен достъп до този имот е през общия коридор на сградата и стълбището към сутерена. Отделянето на двата корпуса, двете тела на сградата в КККР като самостоятелни обекти с отделни идентификационни номера не се отразява на придобитите права на собственост на страните. Без значение за основателността на иска по чл.109 ЗС е наличието на възможност за достъп до имота, чрез извършване на преустройства и изграждане на нов вход към обекта на ищеца. З а да се уважи предявен иск по чл. 109 ЗС, необходимо е ищецът да докаже, че притежава правото на собственост върху имота си и че ответникът има поведение и извършва действия, чрез които препятства упражняването на правото на собственост. В настоящото производство безспорно се установява, че ищецът е собственик на имота, като ответникът отказва достъп до имота през, вход, коридор и стълбище, които са изградени в сграда, която е собственост на ответника, но са функционално свързани и единствени, чрез които се осъществява достъпа до имота на ищеца. Безспорно се установява, че към момента на придобиването на собствеността върху обекта, достъпът до него е възможен единствено и се е осъществявал през посочените вход, коридор и стълбище и не са били извършвани ремонти, преустройства в обекта на ищеца и в сградите на ответника. Настъпили промени в КККР и отделяне на сградите и части от тях като отделни самостоятелни обекти, след придобиването на собствеността не представляват основание за препятстване упражняването в пълен обем правото на собственост на собственик на отделен, съседен имот. Собственикът на сомостоятелния обект в сградата не е длъжен да търпи и понася ограничения за неговото право на собственост от създаденото ново състояние. От изложените съображения следва, че отказът на ответника да осигури достъп на ищеца до собствения му имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, накърнява възможността на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, поради което предявеният иск е основателен. Постановеното решение на ВРС следва да се отмени, като се постанови ново, с което с ответникът бъде осъдан на основание чл. 109 ЗС да се въздържа от действия, с които пречи на ищеца да осъществява свободен достъп до имота, като осигури необезпокоявано преминаване през входна врата, коридор на първи етаж на сградата и стълбище към сутерена. Предвид изхода от спора, въззивника има право на разноските по делото. Съдът не присъжда такива, предвид това че не са представени доказателства за реалното им извършване и не е представен списък по чл.80 ГПК. Воден от горното, съдът