Решение № 11 от 16.1.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 9/2026 г.

Производството е по чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУАС). Образувано е по постъпило Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. и заверено копие на съдебен актнаказателна присъда №1158 от 25.07.2025 г., постановена от Съд Дробета - Турну Северин, Република Румъния, по дело № 10142/225/2024, влязла в сила на 28.08.2025год., с което българският гражданин М. И. А. с ЕГН ••••••••••, роден в гр. Берковица, с постоянен и настоящ адрес ••• е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.338, ал.1 от НК на Р Румъния, чието изпълнение е отложено условно, с продължителност на срока на отлагане 2 години и с постановяване на пробационни мерки- 1.а. да се явява в пробационната служба Мехединци на определените от нея дати; б. да приема посещения от пробационния консултант, назначен за негов надзор; в. да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни; г. да съобщава за промяната на мястото на работа; д. да съобщава информация и документи, позволяващи контрол върху средствата му за съществуване; 2.задължението да участва в една или повече програми за социална реинтеграция, провеждани от пробационната служба или организирани в сътрудничество с обществени институции; 3.задължението да извършва неплатена работа в полза на общността за период от 60 работни дни. В съдебно заседание представителят на Врачанска окръжна прокуратура изразява становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на съдебния акт на Република Румъния. Предлага наложените от чуждия съд пробационни мерки да бъдат адаптирани с налагане на пробационнна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК- "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", като съдът постанови пробационен надзор за срок от две години, считано от 28.08.2025год., на която дата е влязла в сила наказателната присъда на румънския съд спрямо М. А.. Счита, че е налице двойна наказуемост, тъй като извършеното от А. съставлява престъпление по чл.343, ал.3, предл.5, вр.ал.1, б.б НК, с редакцията й към датата на извършване на деянието 04.03.2021год. Предвид това счита, че следва съдът, при адаптирането на пробационната мярка следва да съобрази редакцията на чл.67, ал.3 НК отново към датата на деянието- 04.03.2021год. и да наложи само една от пробационните мерки предвидени в чл.42а, ал.2, т.2 НК. Осъденото лице М. А., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си адвокат Б. Н. от АК София. Защитата счита, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на румънския съдебен акт. Осъденото лице М. А. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли съда да приеме за изпълнение наложеното му наказание от румънския съд. Врачански окръжен съд, след като прецени материалите по делото и обсъди доводите на страните, изразени в съдебно заседание, приема за установено от фактическа страна следното: Постановеният спрямо осъденото лице М. А. съдебен акт - наказателна присъда №1158 от 25.07.2025 г., постановена от Съд Дробета - Турну Северин, Република Румъния, по дело № 10142/225/2024, влязла в сила на 28.08.2025год. е издаден в държава членка на Европейския съюз и е изпратен за признаване и изпълнение в Окръжен съд-Враца. По делото е безспорно установено, че осъденото лице М. А. към настоящия момент се е завърнал в Р България и е с местоживеене в •••, което и определя Врачански окръжен съд като родово и местно компетентен съд, съгласно чл. 8 от ЗПИИСРРПОУАС. От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУАС и придружаващите го документи се установява следното: С наказателна присъда №1158 от 25.07.2025 г., постановена от Съд Дробета - Турну Северин, Република Румъния, по дело № 10142/225/2024, влязла в сила на 28.08.2025год., българският гражданин М. И. А. с ЕГН ••••••••••, роден в гр. Берковица, с постоянен и настоящ адрес ••• е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.338, ал.1 от НК на Р Румъния, чието изпълнение е отложено условно, с продължителност на срока на отлагане 2 години и с постановяване на пробационни мерки- 1.а. да се явява в пробационната служба Мехединци на определените от нея дати; б. да приема посещения от пробационния консултант, назначен за негов надзор; в. да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни; г. да съобщава за промяната на мястото на работа; д. да съобщава информация и документи, позволяващи контрол върху средствата му за съществуване; 2.задължението да участва в една или повече програми за социална реинтеграция, провеждани от пробационната служба или организирани в сътрудничество с обществени институции; 3.задължението да извършва неплатена работа в полза на общността за период от 60 работни дни. Съгласно постановената присъда българският гражданин М. И. А. с ЕГН •••••••••• е признат за виновен в това, че на 04.03.2021 г., около 19:29 ч., е управлявал микробуса Peugeot Boxer № М•••ВР по DN6, от посока Оршова към Дробета Турну Северин, и на км 345+400 север, в района на ресторант „Taverna Sarbului“, е ударил с лявото си огледало за обратно виждане въпросната М. Й., която се е движила като пешеходец по пътното платно, като същата е получила травматични наранявания, медицински оценени като 70-75 дни медицински грижи. Подсъдимият А. не е спрял, напуснал е местопрестъплението, без да съобщи за събитието и без съгласието на полицията, като по-късно е бил идентифициран на граничния контролнопропускателен пункт Калафат. По този начин е доказано, че на 04.03.2021 г. полицейските служители от полицейското управление Мехединци, Пътна служба, са били уведомени служебно за пътнотранспортно произшествие на DN6, на км 345+400 м, извън село Гура Въии, окръг Мехединци. От протокола за оглед на място, скицата на местопрестъплението и фотографската плака е видно, че въпросната М. Й. е била блъсната от превозно средство на пътен участък, разположен в опасен завой, без пешеходни пътеки, снабден с подсилен банкет. Идентифицирани са парчета пластмаса и стъкло, идващи от огледало за обратно виждане, по средата на пътя. Не са установени следи от спиране или плъзгане. Кодовете на частите, идентифицирани на мястото на произшествието, показват, че те идват от ван Peugeot Boxer. След преглед на видеозаписите, заснети в района на ресторант „Taverna Sarbului“, се оказава, че на 05.03.2021 г., около 19:27 г., в посока „Дробета Турну Северин“ е забелязан товарен микробус, който е син на цвят, веднага след което движението е спряло, образувайки колона от неподвижни превозни средства. От съдебномедицинския доклад № 287/А/58 от 05.03.2021 г. се установява, че свидетелката М. Й., на 71 години, страдаща от Алцхаймерова деменция, е претърпяла травматични наранявания, оценени на 70-75 дни медицински грижи, които не са застрашили живота й. Според протокола и снимковия материал от 05.03.2021 г., вечерта на 04.03.2021 г. е била идентифициран на гранично-пропускателния пункт Калафат-Видин, на излизане микробус Peugeot Boxer № М•••ВР, син на цвят, на който липсвало лявото огледало за обратно виждане, а прахът по каросерията е показвал динамични следи. Сигналният елемент на дясното огледало за обратно виждане съответствал на сигналния елемент, свален от произшествието. Микробусът е бил управляван от подсъдимия М. И. А., а пътникът е бил свидетелят М. М.. Двамата са тествани за консумация на алкохол, като резултатът е бил отрицателен. Фактическото поведение на българския гражданин е квалифицирано, като покриващо признаците на престъпление по наказателния закон на Република Румъния, а именно: престъпление „напускане на местопроизшествието или промяна или заличаване на следи от него“, предвидено в чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс – „Напускането на местопроизшествието без съгласието на полицията или прокурора, провеждащ разследването на местопрестъплението, от водача на превозното средство или от инструктора по шофиране, който е в процес на обучение, или от изпитващия на компетентния орган, който е в процес на провеждане на практическите изпити от изпита за шофьорска книжка, участвал в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 7 години.“ Съгласно отразеното в наказателната присъда на Р Румъния, М. А. е признал извършването на престъплението по чл.338, ал.1 НК на Р Румъния, като за това му е наложено наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено за срок от 2 години от датата на влизане в сила на наказателната присъда, като по време на срока на надзор на осъденото лице са наложени следните мерки: 1.а. да се явява в пробационната служба Мехединци на определените от нея дати; б. да приема посещения от пробационния консултант, назначен за негов надзор; в. да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни; г. да съобщава за промяната на мястото на работа; д. да съобщава информация и документи, позволяващи контрол върху средствата му за съществуване; 2.задължението да участва в една или повече програми за социална реинтеграция, провеждани от пробационната служба или организирани в сътрудничество с обществени институции; 3.задължението да извършва неплатена работа в полза на общността за период от 60 работни дни. В срока на изпълнение на наложените мерки за пробационен надзор осъденият М. А., чрез договорния му защитник е пожелал процедурата по признаване на наказателната присъда налагаща наказание, което не включва лишаване от свобода да започне в Р България, град Враца, тъй като това е постоянния и настоящ адрес на осъденото лице. Поради това, с писмо изх.№ 10142/225/2024 от 05.12.2025год. на Съд Дробета Турну Северин, Република Румъния на Окръжен съд Враца е изпратено Удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУАС и придружаващите го документи. При извършената проверка по същество, настоящият съдебен състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл.14 от ЗПИИСРРПОУАС, поради следното: Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от държава- член на Европейския съюз, е постановен във връзка с деяние, което съгласно фактическото му описание, покрива признаците на предвидено и по българското законодателство престъпление – по чл. 343, ал.3, предл.5, вр. ал.1, б.б от НК, в редакцията на ДВ бр.60/2012год. Тоест, първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУАС е налице. Също така следва да се посочи, че изпратената за признаване и постановяване изпълнението наказателна присъда несъмнено съставлява решение по смисъла на чл. 3, т. 1, б. б от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като е окончателен акт на съд на издаващата държава, с който се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение, което е съпроводено с една или повече пробационни мерки. Наложените пробационни мерки, съответно, са такива по смисъла на чл. 3, т. 6 от ЗПИИСРРПОУАС и попадат в обхвата на посочените в чл. 4 от същия закон видове мерки и по конкретно в чл.4, т.1 – задължение да информира определен орган за всяка промяна на мястото на пребиваване и местоработата си; чл.4, т.5 – задължение да се отчита в определени часове пред съответния орган; чл.4, т.9 – задължение да съдейства на пробационен служител или на представител на социална служба, който носи отговорност по отношение на осъдените лица и чл.4, т.8 – задължение на осъденото лице да извърши труд в полза на обществото. Осъденото лице М. А., както се отбеляза по-горе, има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и трайно установени връзки: семейство, работа и близки в гр.Враца, обл. Враца, определящи местоживеенето му (като фактическа връзка с определено място, съгласно даденото в Решение № 3 от 08.02.2021 г. по к. д. № 16/2000 г. на Конституционния съд на Република България разяснение: "фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия за относително продължителен период от време", именно на територията на Република България. Казано иначе, осъденото лице има местоживеене на територията на Република България и се е завърнало в страната, с което е изпълнено кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУАС за признаване на изпратения съдебен акт. На следващо място, не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1- т. 9 от ЗПИИСРРПОУАС. Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – наказателна присъда №1158 от 25.07.2025 г., постановена от Съд Дробета - Турну Северин, Република Румъния, по дело № 10142/225/2024, влязла в сила на 28.08.2025год. Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то има местоживеене, съответно се намира на нейна територия; Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е безпредметно обсъждането й, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България; Изпратената за признаване и изпълнение наказателна присъда №1158 от 25.07.2025 г., постановена от Съд Дробета - Турну Северин, Република Румъния, по дело № 10142/225/2024, влязла в сила на 28.08.2025год. се отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България при приемането на ЗПИИСРРПОУАС резерви или декларация, относно неизразена готовност за упражняване на надзор. Признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като по делото не са събрани данни за постановен или приведен в изпълнение съдебен акт за същото деяние в друга държава, различна от издаващата (Румъния). Както се посочи, съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което съгласно описаните му признаци съставлява престъпление и по българското законодателство – по чл.343, ал.3, пр.5, вр. ал.1, б.б НК, редакция ДВ бр.60/2012год., респективно са наказуеми и по българския наказателен закон. Настоящият съдебен състав счита, че в развилото се в Република Румъния досъдебно производство, посредством експертни заключения е установено, че на 04.03.2021 г., около 19:29 ч., А. е управлявал микробуса Peugeot Boxer № М•••ВР по DN6, от посока Оршова към Дробета Турну Северин, и на км 345+400 север, в района на ресторант „Taverna Sarbului“, е ударил с лявото си огледало за обратно виждане въпросната М. Й., която се е движила като пешеходец по пътното платно, като същата е получила травматични наранявания, медицински оценени като 70-75 дни медицински грижи. Съгласно българският наказателен закон, от обективна страна за съставомерността на деянието е необходимо да е настъпило ПТП по непредпазливост, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на пострадалата, като извършителя е напуснал местопроизшествието. В конкретният случай, от обективна страна, е установено, че осъденият е причинил ПТП, в резултат на което е причинена средна телесна повреда и той е избягал от местопроизшествието, което е достатъчно основание, за да възникне наказателна отговорност. Изпълнението на наложеното наказание не е погасено по давност, съгласно българското законодателство, тъй като наказателната присъда на румънския съд е влязла в сила на 28.08.2025год. и към момента на постъпване на искането в Република България- 05.01.2026год. не са изтекли предвидените в чл.82, ал.1, т.4 НК пет години, представляващи давностен срок за погасяване изпълнението на наказание, в случаите, като настоящия, когато наказанието е лишаване от свобода по- малко от три години. Осъденото лице М. А. е на 38 години и съгласно българското законодателство – чл.31, ал.1 НК на РБългария е пълнолетен, а с оглед социалния му статус, не е лице, което се ползва с имунитет по българското законодателство. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУАС. Видно от описанието на процедурата и реда за постановяване на съдебния акт в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице М. А. се е явил лично по време на съдебното производство, довело до постановяване на съдебния акт, чието признаване се иска. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т.12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на деянието, тъй като видно от описанието на инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на територията на издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки (две години), не е по-малка от 6 месеца. Съдът счита, че по делото не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като, както се отбеляза Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на Врачански окръжен съд намира за налични основанията за признаване на изпратения съдебен акт на държава-членка на Европейския съюз и следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки, с цел упражняване на надзор при изпълнението им. По отношение пробационните мерки следва да се има предвид следното: Изпратената за признаване и изпълнение наказателна присъда, съгласно съдържанието си, както се посочи по- горе представлява акт по смисъла на чл.3, т.1, б.б от ЗПИИСРРПОУАС- съдебно решение с отложено изпълнение, съпроводено с една или повече пробационни мерки. Съгласно чл.3, т.2 от ЗПИИСРРПОУАС „наказание с отложено изпълнение“ е наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки. В случая, на осъденото лице е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение на отложено за период на надзор от две години, като именно по време на „срока на надзор“ на М. Антов са определени и посочените по- горе пробационни мерки. Приложното поле на ЗПИИСРРПОУАС е предпоставено както от точния вид на акта, изпратен за признаване /попадащ в разпоредбите на чл.3 от ЗПИИСРРПОУАС/, така и вида на мерките съставляващи несъмнено пробационни такива по смисъла на чл.42а от НК. С оглед изискването на чл.5, ал.2 от ЗПИИСРРПОУАС, изпълняващият съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава мярка. В случая са наложени 3 мерки, които по естеството си не съставляват наказанието "пробация" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, представляващо, съгласно чл. 42а, ал. 1 от НК "съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно илипоотделно", а са наложени в хипотеза, съответна на предвидената в чл. 67, ал. 3 от НК на Република България, но по начало обуславят възможност за преценка за адаптиране. Според посочената норма, в редакцията й в ДВ бр.27/2009год., към датата на извършване на деянието 04.03.2021год., когато отложеното наказание "лишаване от свобода" е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т . 1-4 от НК през изпитателния срок. Настоящият съдебен състав намира, че така определената пробационна мярка по съдържанието си не съставлява наказание пробация, а е съпътстваща мярка за контрол и възпитателно действие, което обуславя и извода за дължимо адаптиране - не на всички пробационни мерки, наложени в срока на надзор, а само на една от тях в съответствие с приложимото национално законодателство, а именно на основание чл.5 от ЗПИИСРРПОУАС във вр. с чл. 67, ал. 3 от НК в редакцията й в ДВ бр.27/2009год., към датата на извършване на деянието 04.03.2021год. Посоченото предопределя и правомощието на настоящият съд при изпълнение на задължението му за адаптиране, съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУАС да определи само една от наложените пробационни мерки, тъй като цитираната разпоредба е била в сила към момента на извършване на деянието и е по благоприятна за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 НК. С оглед изискването на чл. 5, ал. 2 на ЗПИИСРРПОУАС, изпълняващият съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава мярка. В случая са наложени няколко, които, съгласно съдържанието си, кореспондират на вложеното в чл. 42а, ал. 2 от НК и в този смисъл по начало обуславят възможност за преценка за адаптиране.В тази насока е налице съдебна практика, която настоящия съдебен състав възприема, а именно Решение №160/27.05.2020г. по ВЧНД №504/2020г. по описа на Софийски апелативен съд; Решение №317/01.07.2019г. по ВЧНД №541/2019г. по описа на Софийски апелативен съд; Определение №486/04.11.2019г. по ВЧНД №1000/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да се явява пред пробационната служба на датите посочени от нея съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – "Задължителна регистрация по настоящ адрес, която по съдържанието си (чл. 42б, ал. 1 от НК) се състои именно в задължението за "явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да приема посещения на пробационен служител определен за надзора му съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", която по съдържанието си (чл. 42б, ал. 2 от НК) се състои именно в задължението за осъществяване на задължителни периодични срещи с пробационен служител, като мястото на провеждането им е в пробационната служба, но "По изключение може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това". Третата и четвъртата надзорни мерки, определени на осъдения, изразени в задължението му "да уведомява предварително за смяната на жилището и за всяко пътуване, което превишава пет дни, както и за връщането си и задължението да уведомява за промяна на работното място" съответстват най-общо на предвидената в чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК пробационна мярка, а именно "ограничения в свободното придвижване", които съгласно чл. 42б, ал. 3, т. 2 от НК се състоят в забраната за "напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или на прокурора". Петата пробационна мярка – "да предоставя информация и документи, които да позволяват контрола върху средствата за препитание" не намира сходство с която и да е от другите пробационни мерки по националното законодателство, поради което и същата е извън преценката, поради изначална липса на възможност за адаптиране. Шестата пробационна мярка "да посещава една или повече програми за социална реинтеграция" съответства на предвидената в чл.42а, ал.2, т.4 НК мярка – "включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие" и последната, седма наложена мярка е "да положи общественополезен труд за срок от 60 дни" съответства на предвидената в чл.42а, ал.2, т. 6 "безвъзмезден труд в полза на обществото". От принципно приложимите шест пробационни мерки и след като, по изложените съображения, съгласно чл. 67, ал. 3 от НК в случая следва да бъде определена една от тях, то и съдът следва да съобрази при определянето и измежду възможните тази, която в най-пълна степен би способствала за изпълнение на нейното предназначение и целта, преследвана с нейното прилагане. Приоритетни в преценката, като задължително предвидени за налагане, съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК са първите две: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, при избора между тях приоритетно е вложеното по същността си възпитателно въздействие. По съдържанието си "Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. "Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител" се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения (чл. 42б, ал. 2 от НК). Детайлизираното прилагане на втората пробационна мярка е разписано и в чл. 212 от ЗИНЗС и в чл. 248 от ППЗИНЗС и съобразно предвидените условия, съдът прие, че в случая именно тази пробационна мярка, след адаптирането й, следва да бъде определена по реда на настоящото производство. При осъществяване на предвидените – планирани, или извънредни, включително и с възможност за иницииране от самото осъдено лице срещи с пробационния служител, несъмнено възпитателния, контролиращ и предупредителния им ефект в пълна степен ще допринесе за постигане на заложените в чл. 67, ал. 3 от НК цели: максимално да се въздейства с цел превъзпитание на осъдения в рамките на определения му изпитателен срок, за който е допуснато отлагане изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода. При изложените съображения, съдът намери за основателно искането и прие, че следва да бъде призната изпратената от съда наказателна присъда №1158 от 25.07.2025 г., постановена от Съд Дробета - Турну Северин, Република Румъния- акт по смисъла на чл. 3, т 1 б. "б" от ЗПИИСРРПОУАС за една от пробационните мерки - и да бъде постановено неговото изпълнение чрез адаптиране на съдържанието на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител, като срокът и е обвързан с определения от изпращащия съд - период на надзор, а именно две години. Водим от горното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСРРПОУАС, Врачанският окръжен съд: