Решение № 10815 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1838/2024 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на В. К. М., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.4 и настоящ адрес [населено място], Област София, [улица], вх.А, ет.2, ап.4 против Решение №2153 – 15-186/04.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], потвърждаващо Разпореждане № О-15-999-00-0002222768 от 18.08.2023г., издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Пловдив, с което на М. е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20230049391.

Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се влизането в законна сила на ЕР № 00566 от зас. № 127/04.07.2023г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Анна-София” АД [населено място], с което процесния болничен лист е анулиран, с доводи, че решението не й е съобщено и не е запозната с неговото съдържание.В тази връзка се сочат допуснати нарушения по чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК в хода на административното производство, поради неизискването на данни за влизане в законна сила на експертното решение. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-[населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІ. За фактите:

5. Производството пред административния орган е започнало по повод представено на 13.03.2023 г. с вх. №Р 14-15-000-00-0012071021 на ТП на НОИ - Пловдив за осигуреното лице В. К. М., от осигурител ЕТ „В. 2011”, ЕИК 201509899 удостоверение - приложение №9 към чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №Е20230049391, с период от 01.03.2023 г. до 06.04.2023 г. вкл., издаден от "МБАЛ Пирдоп" АД при Обща лекарска консултативна комисия (ОЛКК).

С жалба изх. №1029-15-8067/16.03.2023 г. на ТП на НОИ Пловдив болничен лист №Е20230049391 е обжалван от страна на директор на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (33) и във връзка с чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).

Във връзка с така подадената жалба, с разпореждане №Д-15-999-00-0002098622/17.03.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО, е спряно административното производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20230049391, до приключване на производството по обжалване на експертното решение.

С Експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г., ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място] се е произнесла по жалбата на Директора на ТП на НОИ - Пловдив с изх. №1029-15-8067/17.03.2023 г., като е анулирала болничен лист №Е20230049391, с период от 01.03.2023 г. до 06.04.2023 г. вкл. В мотивите на решението е прието, че освидетелстваното лице е било редовно призовано, не се е явило на посочените дати в ТЕЛК, поради което, и поради липса на медицинска документация, ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място] е анулирла обжалвания болничен лист №Е20230049391.

Експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място] е постъпило в ТП на НОИ-Пловдив с вх.№ 1029-15-8067# 1/31.07.2023 г., изпратено с писмо изх.№435/26.07.2023 г. на Регионална здравна инспекция - София област. На експертното решение е изрично отбелязано, че същото е влязло в законна сила на дата 25.07.2023 г. С оглед на постъпилото експертно решение на ТЕЛК в ТП на НОИ Пловдив, с разпореждане №М-15-999-00-0002098622/18.08.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 55 от АПК е възобновено спряното с разпореждане №Д-15-999-00-0002098622/17.03.2023 г. производство по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20230049391.

6. При тези данни, с разпореждане №0-15-999-00-0002222768/18.08.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив на В. К. М., на основание чл.40, ал.3 и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20230049391, с период от 01.03.2023 г. до 06.04.2023 г. вкл., като е прието, че не е налице основание за отпускане на парично обезщетение за временна неработостпособност поради общо заболяване, тъй като с експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място], болничният лист е анулиран.

7. Този резултат е обжалван В. К. М. пред горестоящия в йерархията административен орган, с жалба, получена по пощата чрез лицензиран пощенски оператор, с вх. №1012-15-341/11.09.2023 г. в ТП на НОИ – Пловдив.

В хода на административното обжалване на въпросното разпореждане, е изискана нова информация от ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" - [населено място] относно това дали е постъпвала жалба срещу експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г., съответно дали последното е влязло в законна сила и на коя дата.

След проведена кореспонденция, с писмо с вх. №1029-15-8067#9/05.06.2024 г., ТП на НОИ-Пловдив е информирано, че експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. е влязло в сила на 25.07.2023 г., и че в РКМЕ - София област не е постъпвала жалба от В. К. М.. 8. При тези данни е издадено обжалваното в настоящето съдебно производство решение № 2153-15-186/04.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №0-15-999-00-0002222768/18.08.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с което на М. е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20230049391, по изложените в него фактически и правни основания.

ІV. За правото:

9. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание Г. Ч., Р. П. от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.40, ал.3 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ [населено място]. В този смисъл и във връзка с установяване компетентността на административния орган към административната преписка е приложената Заповед № 1015-15-86/08.03.2021г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, от която се установява компетнентността на административния орган. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

10. По делото не съществува спор относно фактите. Спорът е от правен характер, като противоположните становища на страните в настоящото производство се концентрирт във въпроса относно наличието на предпоставките по чл.40, ал.1 от КСО за отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по процесния болничен лист.

С оглед разрешаване на административноправния спор на първо място следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 40. ал. 1 изречение първо от КСО, съгласно която осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

На следващо място за разрешаване на административноправния спор следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, съгласно която преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по чл. 1, ал. 1 от НПОПДОО се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО), приета с постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ. бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от НПОПДОО.

По делото е безспорно установено, че с влязло в законна сила експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място] е анулиран процесният болничен лист №Е20230049391, въз основа на който от М. се претендира отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. При това положение, в случая не може да се приеме, че за жалбоподателката е налице отпуск поради временна неработоспособност, съответно, следва да се приеме, че не са изпълнени условията, визирани в чл. 40, ал. 1 изречение първо от КСО, поради което и законосъобразно с процесния административен акт е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по този болничен лист.

Предвид гореизложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателката за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК. В хода на административното производство са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени възраженията на М., обективирани в жалба с вх.№1012-15-341/11.09.2023 г. на ТП на НОИ Пловдив. В тази насока е изискана информация относно влизане в законна сила на експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място], като след проведена кореспонденция с РКМЕ-София област, посочената в експертното решение датата на влизане в законна сила, е била потвърдена от компетентния орган.

В тази насока не следва да бъде споделено твърдението в жалбата, че по-горестоящият административен орган, в лицето на директора на ТП на НОИ-Пловдив неправилно е възприел, че експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София'' АД - [населено място] е влязло в сила. В случая датата на влизане в сила е отбелязана на самото експертно решение, видно от поставения върху документа печат от РКМЕ към РЗИ-София област, като същата е потвърдена и с оглед данните, съдържащи се в писмо №08-9-1/03.06.2024 г. на РЗИ-Софийска област, с вх. № с вх. №1029-15-8067#9/05.06.2024 г. на ТП на НОИ-Пловдив. Според чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) - в относимата редакция, регионалната картотека по постоянния адрес на лицето изпраща на ТП на НОИ първия екземпляр от експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване по чл. 63, ал. 1 е изтекъл. Ето защо, и като се е позовал на отбелязването в експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място] относно влизането му в законна сила и на допълнително постъпилите данни в тази насока, съгласно писмо вх. № с вх. №1029-15-8067#9/05.06.2024 г. на ТП на НОИ-Пловдив, директорът на ТП на НОИ-Пловдив е процедирал в съответствие с относимите правни норми.

В този смисъл не кореспондира с данните по делото, твърдението на жалбоподателката, че не й е съобщено експертно решение №00566 от зас. №127/04.07.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Света Анна - София" АД - [населено място] и същата не е запозната с него. Но дори и да се приеме, че решението на ТЕЛК не е надлежно съобщено на жалбоподателката, то следва да се отбележи, че същата е узнала за този административен акт с връчване на процесното разпореждане №О-15-999-00-0002222768/18.08.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Пловдив, не е упражнила правото си на обжалване на същото (доказателства в тази насока липсват), поради което и следва да се приеме, че експертното решение на ТЕЛК, по отношение на нея е влязло в сила на 08.09.2023 г. Посоченото обстоятелство от своя страна обосновава извода, че спрямо жалбоподателката няма разрешен от органите на медицинската експертиза отпуск за временна неработоспособност, поради което и не са налице условията, визирани в чл. 40, ал. 1 изречение първо от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради което и правилно това право е отречено с обжалвания адмисистративен акт.

11. В случая доказателства, които да подложат на съмнение възприетите изводи от страна на органите на ТП на НОИ Пловдив не са ангажирани от страна на жалбоподателката.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V.За разноските:

13. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав