Решение № 26 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1488/2025 г.

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Д. П. И. против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. В исковата молба се твърди, че ищецът работил по трудово правоотношение от ••• г. при ответника, на длъжност „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Л.. На ••• г. му е връчена заповед от ••• г. за прекратяване на трудовото му правоотношение поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Ищецът оспорва законността на уволнението и поддържа, че не е налице валидно приключила процедура за определяне на длъжността за заемане от държавен служител – акт на работодателя, с който длъжността да е определена за заемане от държавен служител, в това число датата на влизане в сила на взетото решение. Мотивираният доклад от ••• г., въз основа на който е направено изменението на длъжностното разписание, е изготвен от некомпетентно лице съгласно вътрешните правила – от секретаря, вместо от директора на дирекция или ръководител на звено. Оспорва заеманата от него длъжност „инспектор“ да е трансформирана за заемане от държавен служител, а създадената такава твърди, че съществено се различава по възложени трудови функции от възложените му. Ако трудовите задължения за длъжността „инспектор“, предвидена за заемане от държавен служител са идентични, с изпълняваните от него по трудово правоотношение, ищецът поддържа, че ответникът е бил задължен да му я предложи за заемане. Твърди, че притежава нужната квалификация – степен на образование бакалавър, със специалност „Двигатели с вътрешно горене“, даваща му възможност да продължи да изпълнява възложените му функции съгласно Наредбата за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията. Ищецът твърди, че заповедта му е връчена след датата, посочена за в нея за прекратяване на трудовото връзка. Към датата на издавена заповедта ищецът твърди, че е трудоустроен, а ТЕЛК му е определени 50 % ТНР. Оспорва преди прекратяването на трудовата връзка ответникът да е поискал и получил разрешение от Инспекция по труда. И. твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед е бил член на синдиката „П.“. Поддържа, че ответникът е извършил масово уволнение по смисъла на 130а КТр без да спази предвидената за това процедура. След прекратяване на трудовата връзка ищецът твърди, че е останал без работа. Последното получено от него възнаграждение посочва, че е в размер на 1 678,00 лв. и претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 10 068,00 лв. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което за признае за незаконно уволнението на ищеца и отмени заповедта, с която то е извършено, за го възстанови на заеманата от него длъжност и да му заплати обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение в размер на 10 068,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й и сторените разноски. Ответникът подържа в отговора, че оспорената от ищеца заповед е издадена в предписаната от закона форма, от компетентен орган, като са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Издаването на заповедта е предхождано от решение, с което длъжността, заемана от ищеца по трудово правоотношение, е предвидена за държавен служител. Съгласно щатното разписание на ОО „АА“ Л. към ••• г. в него фигурират три щатни бройки за длъжността „инспектор“, предвидени за заемане по трудово правоотношение. След направени предложения и изготвени доклади за финансова обезпеченост е одобрено ново щатно разписание от ••• г. от изпълнителния директор на Агенцията, съгласно което в ОО „АА“ длъжността, заемана от ищеца по трудово правоотношение, е предвидена за заемане по служебно правоотношение. Наред с това броя на длъжностите, заемани по трудово правоотношение в областния отдел, са намелени от три на две. Ответникът поддържа, че трудовите функции, възложени на длъжността „инспектор“ по трудово и по служебно правоотношение са идентични. Ответникът оспорва фактическия състав, на който е прекратено правоотношение с ищеца да изиска връчване на ново щатно разписания. Оспорва също ищецът да се ползва с предвидената в кодекса на труда закрила, тъй като тя не е приложима към случаите на прекратяване на трудово правоотношение поради предвиждането длъжността да се заеме от държавен служител. Оспорва да е налице масово уволнение по смисъла на чл. 130а КТр. Поддържа, че заповедта е връчена на ищеца при отказ. Ответникът оспорва да са налице основание за заплащане на ищеца на обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконното му уволнение. По делото ищецът участва лично и с адв. Н., който по същество излага становище за основателност на заявените искове. Поддържа, че състава на чл. 325, т. 12 КТр не е осъществен, тъй като заповедта, с която длъжността е определена за заемане от държавен служител не е валиден административен акт, не е връчена на ищеца, с което се обезпечава правото му да я оспори. Не е спазен реда за одобряване на ново щатно разписание, тъй като не постъпила доклад от прекия ръководител на ищеца, а предложението за промяна е подписано само от директор на Главна дирекция „Автомобилна администрация“. Със заповедта само една бройка – тази персонално заемана от ищеца, е трансформирана по служебни правоотношения, като той има найвисоко образование от тримата служители. Представителят на ищеца поддържа, че заповедта е връчена на доверителя му 15-ти септември при отказ и поражда правни последици от 11-ти септември. Счита, че след като тя не е връчена на посочената в нея датата, от която влиза в сила щатното разписания, счита, че тя не поражда правно действие. Мотивирания доклад и мотивирано предложение на главния директор не са връчени на ищеца, с което е нарушено правото му на защита. Поддържа, че ищецът, като член на синдикална организация, е жертва на тенденциозното поведение на работодателя. Изложените в откритото съдебно заседание аргументи за незаконосъобразност на заповедта процесуалния представител на ищеца доразвива в ангажирани по делото писмени бележки. Ответникът не участва чрез свой представител, а становище за неоснователност на заявените искове излага в молба от 07.01.2026 г. В нея поддържа, че са налице материалните предпоставки за възникване правото на ответника да прекрати трудовата връзка с ответника поради определянето й за заемане от държавен служител. Счита, че ищецът не се ползва с предвидената в закона закрила. Порази неоснователност на иска за признаването на уволнението за незаконно, намира, че неоснователни са и останалите две претенции. След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Между Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (Агенцията) от една страна и Д. П. И., от друга, е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който Агенцията възлага на И. изпълнението на длъжността Главен специалист – инспектор“ в Главна дирекция „ДАИ“ – РО ДАИ Л. срещу заплащане на месечно възнаграждение от 263,00 лв., при пълно работно време от осем часа, което се установява от препис на трудов договор от ••• г. (л. 36 от делото). С допълнително споразумение от ••• г. е изменена трудовата връзка на ищец, като възнаграждение за заеманата от него длъжност „Инспектор“ е увеличено от 1 201,00 лв. на 1 441,00 лв. от 01.12.2022 г., а със споразумение от ••• г. е изменено мястото му на работа от Отдел „Контрол към Регионална дирекция „“Автомобилна администрация“ П. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Л., Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (л. 102-103 от делото). Задълженията за длъжността „инспектор“ са описани в длъжностна характеристика, връчена на ищеца срещу подпис на ••• г. Те са свързани с извършването на контрол по приложените на посочени нормативни актове и съставяне на проверки и доклади, във връзка с тях и на актове за установяване на административни нарушения; участие в обслужване на потребители и в поддръжката на база данни (л. 64-69 от делото). Със заповед от ••• г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е изменено щатното разписание на Агенцията, като изменението влиза в сила от ••• г. (л. 37 от делото). Съгласно длъжностното щатно разпасания от ••• г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в ОО „Автомобилна администрация“ Л. има три щатни длъжности „Инспектор“, предвидени за заемане по трудово правоотношение, с изискуемо образование „средно“, а за заемането им не е предвидено изискване за стаж (опит) - л. 38-44 от делото. В поименното щатно разписание от ••• г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е отразено, че в областен отдел „Автомобилна администрация“ Л., на длъжност „инспектор“ са назначени служителите М. Д. М., И. Ц. М. и Д. П. И.. Служителите М. и И. е отразено в щатното, че са със средно образование, а И. е бакалавър (л. 46-47 от делото). В предложени на Главния директор на „Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е направено предложение, с цел подобряване процеса на работа и засилване на контролната дейност, подобряване събираемостта, обработката и систематизацията на информация, при спазване на установените срокове и за обезпечаване дейността на ОО „Автомобилна админтрация“ Л. и разпределението на работата между заетите служители, да се предприемат дейности по промяна на някой длъжности и и определянето им за заемане от държавни служители. За реализиране на основни принципи при изпълнението на държавната служба (законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост) е предложено трудовото правоотношение между Агенцията и Д. П. И., на длъжност „инспектор“ към ОО „АА“ Л., да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 12 КТр и длъжността да бъде определена за заемане от държавен служител, съгласно Закона за държавния служител (л. 49-50 от делото). Във връзка с предложението на Главния директор на „Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в доклад до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е предложил да се подкрепи и да се финализира процедурата по него, като длъжностното разписание се измени, както следва: длъжността „инспектор“ – една щатна бройка, заемана от Д. П. И. по трудово правоотношение в ОО „АА“ Л. да се определи за длъжност „инспектор“ – една щатна бройка по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител и Класификатора на длъжностите в администрацията. В тази връзка се предлага да се прекрати трудовото правоотношение с Д. П. И. на основание чл. 325, т. 12 КТр и длъжността „инспектор“, предвидена за заемане по служебно правоотношение в ОО „АА“ Л. да се обяви за заемане, съгласно чл. 10 ЗДС (л. 48 от делото). Доклада и предложението са одобрени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Със Заповед № ••• г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, издадена във връзка с коментираните по-горе доклад и предложения и други от същата и други дати, е наредено да се измени длъжностното разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като длъжността „инспектор“ – една щатна бройка, заемана от Д. П. И. по трудово правоотношение в ОО „АА“ Л. да се определи за длъжност „инспектор“ – една щатна бройка по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител и Класификатора на длъжностите в администрацията. В тази връзка да се прекрати трудовото правоотношение с Д. П. И. на основание чл. 325, т. 12 КТр. В заповедта е допусната промяна и прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание и с други служители на Агенцията, назначени на длъжност „инспектор“ в областни отдели в Б. и П. и за прехвърляне на заета длъжност от едни отдел в друг и определянето й да заемане по служебно правоотношение и трансформацията на длъжност и предвиждането й за заемане по служебно правоотношение. В заповедта е отразено, че разпоредената промяна влиза в сила от ••• г. В утвърденото щатно разписание от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в сила от ••• г., в ОО „АА“ Л. има две щатни длъжности „инспектор“, предвидени за заемане по трудово правоотношение, с изискуемо образование „средно“, а за заемането им не е предвидено изискване за стаж (опит) и една щатна длъжност „инспектор“, предвидена за заемане по служебно правоотношение, с изискуемо образование „Бакалавър“ без изискване за стаж (опит) - л. 53-59 от делото. В поименното щатно разписание от ••• г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е отразено, че в областен отдел „Автомобилна администрация“ Л., на длъжност „инспектор“ са назначени служителите М. Д. М. и И. Ц. М., като длъжностите са определени за заемане по трудово правоотношение. Третата длъжност „инспектор“ е определена за заемане по служебно правоотношение и е отразена като свободна (л. 61-62 от делото). С решение на ТЕЛК при МБАЛ „П.“ АД от ••• г. на Д. П. И. са определение 50 % ТНР за период от две години (до ••• г.), с водеща диагноза: Застойна сърдечна недостатъчност, с противопоказания – тежък физически труд (л. 4 от делото). В отговор на писмо, адресирано до Д. П. И., Дирекция „Инспекция по труда“ Л. е уведомила П., че от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в Дирекция „Инспекция по труда“ Л. не е постъпвало искане за издаване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТр и такова разрешение не е издавано от Инспекция по труда. (л. 108 от делото). В служебна бележка, издадено на ••• г. от Национална федерация Техническа индустрия, Наука, Информатика към КТ „П.“ е удостоверено, че Д. И. П. е редовен индивидуален синдикален член на Фирмена синдикална организация на КТ „П.“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при МТС, считано от ••• г. и понастоящем (л. 104 от делото). Със заповед от ••• г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, във връзка с мотивирано предложение на главния директор на Главна дирекция „Автомобилна администрация“ от ••• г., мотивиран доклад на главния секретар на Изпълнителна администрация „Автомобилна администрация“ от същата дата и Заповед ••• г. на изпълнителя директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за изменение на длъжностно разписание и след определяне на длъжността за заемане от държавен служител и е прекратено трудовото правоотношение с Д. П. И., на длъжност „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“Л., в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, считано от ••• г. Заповедта е връчена на ищеца при отказ на ••• г., удостоверен с подписите на двама свидетели (л. 63 от делото). От регистрационна карта, издадена на ••• г. на името на Д. И. от Дирекция „Бюро по труда“ Л., се установява, че в същата са вписани срещи с трудов посредник на ••• г. (л. 106-107 от делото). От заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в месеца, предхождащ освобождаването на ищеца от работа, той е получил възнаграждение в размер на 1 728,52 лв. Постоянният размер на плащанията по трудовата връзка с ищеца е в размер на 1 678,49 лв. При изслушването вещото лице то уточнява, че при присъждане на обезщетение за целия 6-месечен период обезщетението следва да се определи като произведение на периода и месечния му размер. При преценка за частична основателност изчисленията следва да се направят пропорционално на периода. При очертаване фактите по делото съдът се позовава на ангажираните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, излючае писмо от председателя на НФТИНИ при КТ „П.“ във връзка с изменение на Националния класификатор на длъжностите в администрацията, тъй като не е относимо към фактите, подлежащи на установяване в производството. Анализираните от съда доказателства не са оспорени в хода на производство и между тях не се установяват противоречия. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице по изслушваната съдебно-счетоводна експертиза. То е изготвено след проверка на документи за изплатени възнаграждения на ищеца, а установения размер на възнагражденията с постоянен характер не е оспорен от страните. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: При условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът е сезиран с три искови претенции: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр; възстановяване на предишната работа – иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение – искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 връзка чл. 225, ал. 1 КТр. Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу работодателя, т. е. от и против лица, които са активно и пасивно легитимирани да водят, респективно да отговарят по такива искове. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на който, съгласно съгласно чл. 7, т. 14 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е възложена дейността по сключване, изменение и прекратяване трудовите договори на служителите в Агенцията. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТр – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 12 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изпълнителния директор Агенцията определя структурата на звената, утвърждава длъжностното разписание на агенцията и поименното разписание на длъжностите в агенцията. Длъжностите в администрацията се заемат по служебно или трудовото правоотношение, а наименованието им се определя в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). Те се заемат въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика (чл. 2, ал. 1 Наредба за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията). Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗДСл и чл. 11, ал. 1 от Наредба за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец, съгласно приложение № 1, в което се посочва и вида на правоотношението, по което длъжността ще се заеме (трудово или служебно). От изложеното следва, че изпълнителния директор на Агенцията, като лице, на което е възложено сключването, изменение и прекратяването на трудовите договори със служителите и утвърждаването на длъжностното разписание на длъжностите, вкл. вида, броя им и вида на правоотношенията, по което те да бъдат заемани, е ръководител на администрацията. По делото е установено, че ищецът е работил на длъжност „инспектор“ към ОО „АА“. Със заповед от ••• г. на изпълнителния директор на Агенцията, ръководител на администрацията, съгласно устройствения правилник, е утвърдено изменение в длъжностното разписание, според което от една от длъжностите „инспектор“ от общо три, определени за заемане по трудово правоотношение в областния отдел в Л., е определена за заемане по служебно правоотношение. Ищецът оспорва заповедта за изменение на щатното разписания и поддържа, че тя има характер на индивидуален административен акт, а възможността й да я оспори чрез връчване препис от нея, не му е обезпечена. Съдът не споделя заявената позиция относно характера на заповедта за утвърждаване на щатно разписание като индивидуален административен акт. Тя като частен документ не обективира разпореждане с права. От заповедта или от щатното разписание, което се утвърждава с нея, работниците и служителите не могат да черпят права. Щатното разписание и заповедта, с което то се одобрява, съставлява вътрешен акт за администрацията и отразяват промени във вида на длъжностите и тяхното разпределение и броя на служителите, които ги заемат. По отношение на тях съдът следва да провежда контрол за валидност, при наведени възражения, но те не подлежат на самостоятелна проверка, а от там и на връчване на работниците и служителите в администрацията (това разбиране е изложено в определение № 117/21.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1248/2013 г. на IV г. о.; определение № 153/20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1507/2013 г. на II г. о.; определение № 266/16.04.2013 г. но ч. гр. д. № 1533/2013 г. на III г. о.; Решение № 177/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г., III г. о. и решение № 343/10.07.2025 г. по гр. д. № 4072/2024 г. на III г. о.). По-горе в мотивите съдът посочи, че заповедта е издадена от компетентно лице, на което е възложено ръководството на администрацията, в частност вземането на решения за утвърждаване на длъжностно разписание, както и за последващи промени в него. Изготвените преди издаването на заповедта доклади и предложения имат само подготвително роля и са основа за формиране решение от ръководителя да предприеме ли предложеното му промяна или да я отхвърли. Чрез обективираното в тях изявление за одобряването им изпълнителния директор е заявил, че приема предложенията, а със заповедта, с която е разпоредил предложената промяна, е упражнил правомощието си да промени щатното разписание. Предложенията за промяна в щата, както и заповедта, с която изменението е извършено, имат вътрешен характери, не подлежат на самостоятелен контрол, респективно на връчване на ищеца. Преценката на работодателя дали експертните длъжности в съответната администрация да се изпълняват по трудово или по служебно правоотношение е предоставена на съответния административен орган, тя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Извод за това може да се изведе и от разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията, според която длъжността "инспектор" в администрацията може да се заема и от служител с минимална степен на завършено образование "средно", който има придобито професионално образование с квалификация по професия в съответната на длъжността професионална област, като в този случай длъжността се заема по трудово правоотношение. При прекратяване на трудово правоотношение с работник поради определяне на длъжността му за заемане по служебно правоотношение работодателят може да упражни потестативното си право на прекратяване без да е обвързан от разпоредбата на чл. 333 КТр, свързана с преодоляване на предвидената в закона закрила. В тази връзка обстоятелството, че ищецът е трудоустроен от ТЕЛК не е основание за искане разрешение от Инспекция по труда и мнение от ТЕЛК за прекратяване на трудовата връзка с него. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТр поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение работодателят не е задължен да извършва подбор по реда на чл. 329 КТр. Подборът е приложим при съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудова връзка. Запазвайки щатната численост на персонала работодателят няма задължение по подбор. Заемащият длъжността по трудово правоотношение, след определянето й за заемане по служебно правоотношение, той може да изпълнява след участие в проведен за нея конкурс, ако отговаря на изискванията за това. Преценката се извършва от назначена конкурсна комисия, а не в процедурата по утвърждаването на ново щатно разписание. В тази връзка неоснователно е възражението на ищеца, че ответникът не е отчел, че той притежава образование за заемане на длъжността по служебна правоотношение и след определянето й за заемане по такова правоотношение не му я е предложил. (Решение № 80 от 3.04.2015 г. по гр. д. № 4358/2014 г., IV г. о. и решение № 343/10.07.2025 г. по гр. д. № 4072/2024 г. на III г. о.). Съдът не счита за основателни възраженията ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовата му връзка не е породила правно действие, тъй като не му е връчена на посочената в нея дата за прекратяване. Трудовата връзка на ищеца е прекратена без предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТр тя се счита прекратена от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на договора. Оспорената заповед е връчена на ищеца при отказ на ••• г. От този момент (••• г.) трудовата връзка се счита прекратена, а не от датата, посочена в нея. Датата на прекратяване в заповедта отразява момента на влизане в сила на акта на работодателя по промяна на щатното разписание, в което длъжността е предвидена за заемане по служебна правоотношение, който се явява основание за прекратяване на трудовата връзка. Предпоставка за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТр е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. По делото е установено, че в областния отдел в Л. към Агенцията към ••• г. има три длъжности „инспектор“, заети по трудово правоотношение. С валиден акт от ръководителя на администрацията е взето решение за изменение на щатното разписание, като длъжността, заемана от ищеца, е предвидена за заемане по служебно правоотношение. Основанието, на което е прекратено правоотношение с ищеца, се е осъществило. Възраженията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, изразяващи се в недобросъвестно упражняване право му да прекрати трудовата връзка, съдът намира за недоказани. В чл. 8, ал. 2 КТр е установена презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. При оспорването й оспорващият следва да проведе доказване на твърденията си. В хода на производството ищецът не е доказал, че прекратяването на трудовата му връзка е извършено с цел увреждане интереса му, в частност, че са прекратени правоотношения само с членове на синдикални организации, какъвто е той. В тази насока са единствено твърденията на ищеца, заявени в хода на делото по същество. Изложеното дава основани за формиране на извод за неоснователност на иска за признаване на уволнението за незаконна и неговата отмяна. Този извод е основание за отхвърляне и на останалите две обективно съединени претенции за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа, доколкото те са обусловени от изхода на спора по претенцията за незаконност на уволнението. Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. При изхода на спора съдът намира, че това искане не следва да се уважава. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт. Процесуалната активност на юрисконсулта е свързана с изготвяне на отговор и становище по същество, като той не е участвал в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание. Вземайки предвид изложеното, съдът приема, че за процесуално представителство на ответника следва да се определи възнаграждение в размер на 35,79 евро, което, при изхода на спора се възложи в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК разноските в производството следва да останат в тежест на съда. В хода на производството страните са насочени към информационна среща за провеждане на медиация. Според данните по делото в насрочената среща ищецът е участвал лично. Ответникът не е участвал чрез свой представител и не са налице данни за основателна причина за това, с оглед на което и на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК той следва да понесе разноските за провеждането на информационна среща в размер на 30,68 евро. Водим от горното, съдът