Решение № 17011 от 1.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3713/2026 г.

дело № 20261110103713 по описа за 2026 година Производството е образувано по искова молба на Е. А. А. срещу Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция /СБАЛГАР/ „Д-р М- в“ ООД, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 357, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ за признаване за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прикрито като гражданско или неформално, за периода от м. юни 2021 г. до м. май 2023 г. включително. Ищцата твърди, че през посочения период реално и постоянно е предоставяла личния си труд в полза на ответното лечебно заведение, като е извършвала дейности по координация на пациенти и донори, организация и съпровождане на процеси по лечение, комуникация с пациенти и представители на клиниката и изпълнение на възложени задачи, като поддържа, че дейността е осъществявана лично, регулярно, при организационна зависимост и контрол от страна на ответника, без тя да носи самостоятелен стопански риск. Ответникът оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че отношенията между страните са били гражданскоправни, възникнали въз основа на Граждански договор № 1/06.01.2021 г., по който ищцата е извършвала дейности по координиране на пациенти, а възнаграждението е било определяно за всеки конкретен случай според обема и спецификата на извършените консултации, без определено работно време, работно място, трудова дисциплина и йерархическа подчиненост. Ответникът се позовава и на дейността на ищцата като координатор на Фондация „Искам бебе“, както и на възможността обслужващи дейности да бъдат възлагани на външни лица. Предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, поради което по съдебен ред може да бъде установявано и съществуването на трудово правоотношение за минал период, включително когато се твърди, че то е било прикрито чрез гражданскоправна форма. В Определение № 355 от 21.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1045/2014 г., III г. о. на ВКС е прието, че производството по чл. 405а КТ пред контролните органи на инспекцията по труда не изключва възможността заинтересованото лице да предяви пред гражданския съд иск за установяване съществуването на трудово правоотношение. В същата насока е Решение № 7 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 3874/2015 г., III г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което, когато законът изрично предоставя възможност за установяване съществуването на трудово правоотношение, правният интерес от тази защита е нормативно признат и не може да бъде отречен единствено поради наличието на друг възможен способ за защита. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да установи фактите, от които извежда твърдяното трудово правоотношение, а именно не само фактическото извършване на определена дейност в интерес на ответника, но и обстоятелствата, характеризиращи тази дейност като предоставяне на работна сила в рамките на чужда трудова организация и под работодателска власт.. При спор дали гражданскоправно отношение по действителното си съдържание представлява предоставяне на работна сила, предмет на доказване са фактическите условия, при които дейността е осъществявана, поради което свидетелските показания са допустими относно начина на възлагане, организацията на работата, контрола, работното време, мястото на изпълнение, подчинеността и начина на отчитане. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Основният критерий за разграничаване на трудовия договор от гражданските договори, при които също се полага човешки труд, е предметът на дължимата престация и начинът, по който тя фактически се осъществява. В тази насока е и принципното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ОСГК на ВС, според което при трудовото правоотношение се предоставя работна сила в рамките на организиран трудов процес и при подчиняване на установения трудов ред, докато при гражданското правоотношение изпълнителят дължи самостоятелно осъществяване на определена работа, услуга или трудов резултат. Макар тълкувателният акт да е постановен при предходна нормативна уредба, неговият принципен разграничителен критерий съответства на действащото правило на чл. 1, ал. 2 КТ и следва да бъде съобразен при квалификацията на конкретното правоотношение. Същият подход намира развитие и в практиката на ВКС. С Решение № 268 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 1301/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че правната природа на договорното отношение се определя според неговото действително съдържание, а не според наименованието, което страните са му дали. Поради това обозначаването на процесния договор като „граждански“ не освобождава съда от задължението да изследва начина, по който отношенията действително са били изпълнявани. Същият разграничителен подход е застъпен и в трудовоправната теория. В трудовете на проф. Васил Мръчков и проф. Красимира Средкова разграничението между трудовия договор и гражданските договори, при които също се полага човешки труд, се извежда преди всичко от предмета на дължимата престация и от правното положение на лицето при нейното изпълнение. При трудовото правоотношение работникът предоставя работната си сила за използване в един продължаващ трудов процес, включва се в трудовата организация на работодателя и се подчинява на установения трудов ред и на работодателската власт, докато при гражданскоправните отношения изпълнителят поначало запазва по-голяма организационна самостоятелност и дължи определен резултат или извършването на конкретни фактически или правни действия. Различно е и разпределението на риска: при трудовото правоотношение стопанският риск от организацията и резултата на дейността се носи от работодателя, докато при договора за изработка изпълнителят носи характерния за гражданското право риск относно постигането и приемането на уговорения резултат. Различен е и характерът на възнаграждението, доколкото трудовото възнаграждение е насрещна престация за предоставянето на работната сила и изпълнението на трудовата функция, докато възнаграждението по граждански договор може да бъде обусловено от извършването, отчитането и приемането на конкретна услуга или резултат. Тези теоретични критерии съответстват на възприетото в практиката на ВКС разбиране, че квалификацията следва да бъде извършена въз основа на действителното съдържание на отношенията. Поради това съдът намира, че разграничението не може да бъде извършено механично чрез проверка за наличието или липсата на един отделен белег, нито работното време, работното място и йерархическата подчиненост следва да бъдат третирани като формални и абсолютно кумулативни предпоставки. Необходима е съвкупна оценка на предмета на престацията, личния характер на изпълнението, степента на организационна интеграция, наличието на текущи задължителни указания, трудова и дисциплинарна подчиненост, работно време и място, задължение за трудова готовност, начина на възлагане и отчитане, характера на възнаграждението, разпределението на стопанския риск, оперативната самостоятелност, продължителността и регулярността на отношенията. От представения по делото Граждански договор № 1 се установява, че по силата на т. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва дейности по координиране на пациенти. Самият предмет не позволява еднозначна квалификация, тъй като координационна дейност може да бъде осъществявана както в рамките на трудово правоотношение, така и като гражданскоправна услуга. Съществено значение има уговорката по т. 2, според която възнаграждението се определя за всеки случай поотделно в зависимост от обема и спецификата на извършените консултации и се изплаща след извършване и отчитане на услугата. Тази договорна конструкция свързва възнаграждението с отделния пациентски случай и с извършената и отчетена услуга, а не с предоставянето на работна сила за определен период независимо от броя на случаите. Това обстоятелство не е само по себе си достатъчно да изключи трудово правоотношение, но представлява съществена индиция за гражданскоправен модел, когато се преценява заедно с останалите доказателства. По т. 6 от договора възложителят има право да извършва проверка относно качеството, количеството и стадия на изпълнението, без да пречи на оперативната дейност на изпълнителя. Съдът не намира, че тази клауза сама по себе си установява работодателска власт. Контролът върху качеството, количеството и стадия на изпълнение е присъщ и на гражданските договори, при които възложителят има интерес да провери дали услугата се изпълнява съобразно уговореното. Работодателската власт има различно съдържание — тя включва възможността работодателят текущо да организира предоставянето на работната сила, да определя задължителен трудов ред и да упражнява дисциплинарна власт. Показателна в случая е и формулировката, че проверката не следва да пречи на „оперативната дейност на изпълнителя“, която по съдържанието си предполага запазена степен на самостоятелност при изпълнението. Писменият договор е със срок до 31.12.2021 г., поради което сам по себе си не установява правното основание и конкретните условия, при които отношенията между страните са продължили след тази дата. От показанията на свидетелката Д. К. З. се установява, че тя познава ищцата от 2019 г. и я е възприемала като представител на Клиника „Д-р М-в“, занимаващ се с пациенти и донори. Свидетелката е присъствала на телефонни разговори на ищцата с д-р М-в и с административния секретар, при които са били обсъждани донори, пациенти и назначени изследвания. Ищцата е съдействала на свидетелката при инвитро процедура, водила я е на консултации, изследвания и трансфери, съпровождала я е в различни кабинети и медицински центрове и е комуникирала с лекаря и персонала. Тези показания съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия и приема, че те доказват реалното и нееднократно извършване от ищцата на дейност, свързана с пациенти на ответника, както и трайна функционална връзка между нейната дейност и лечебното заведение. Показанията представляват доказателствена индиция в подкрепа на тезата на ищцата за определена степен на организационна свързаност с клиниката и не могат да бъдат обезценени само поради обстоятелството, че свидетелката е пациент, а не служител на ответника. Същевременно свидетелката изрично не знае дали ищцата е била в трудово правоотношение, не може да установи дали дейността е извършвана за всички пациенти и не дава сведения за договорените между страните условия, за работно време, задължително присъствие, контрол върху отработени часове, трудова дисциплина, дисциплинарна власт, гарантирано месечно възнаграждение или задължение на ищцата да бъде постоянно на разположение на ответника. Обстоятелството, че пациентът възприема дадено лице като „представител“ на клиниката, е относимо към външното проявление на отношенията, но не е достатъчно да установи вътрешното им трудовоправно съдържание. От показанията на свидетелката З. С. Г. се установява, че тя познава ищцата от дейността им като координатори на Фондация „Искам бебе“, като ищцата е била координатор за Пловдив и Южна България. Свидетелката описва дейността на координаторите като насочване, изслушване и придружаване на лица с репродуктивни проблеми, осъществяване на контакт с избрана от пациента клиника, записване на час и понякога придружаване до лечебното заведение. Тези показания имат значение, тъй като установяват, че дейности, сходни с част от извършваните от ищцата спрямо пациенти на ответника, са били присъщи и на координаторската дейност във фондацията и са били осъществявани спрямо различни лечебни заведения. Това прави законно недопустимо ищцата едновременно да е била и в трудово правоотношение с ответника. Съдът отчита и признанията на ищцата в устните състезания, че: „През периода от 2021 г. до 2023 г. д-р М-в ми предложи заплащане, за да може да получава 100% от донорите, тоест за да не ги водя пациентите на друго място.“ Тези признания съответстват и на свидетелските показания на свидетеля Герова, че за процесния период ищцата е в трудови отношения с фондацията и като част от това отношение тя съдейства на хората и ги свързва с клиниките, а заплащането от д-р М-в е за доведен пациент при ищцата, което изключва трудова връзка в този период, а доказват една специфична цел, която не се покрива с характера на трудово правоотношение. Особено внимание следва да бъде отделено на периода след 31.12.2021 г., когато срокът на представения писмен граждански договор е изтекъл. Показанията на св. Запрянова дават основание да се приеме, че фактическата връзка между ищцата и клиниката е продължила и след тази дата, включително през 2022 г. и част от 2023 г., на като е запазила очевидно същия характер. От това обаче не може да бъде установено при какви конкретни договорни и организационни условия е продължила дейността. Не са доказани честотата и обемът на възлаганите случаи, начинът на определяне и изплащане на възнаграждението, задължение за постоянно предоставяне на работна сила, определен график, контрол на присъствието, право на отпуск, дисциплинарна власт или други факти, от които да се направи сигурен извод, че след изтичането на гражданския договор отношенията са трансформирани в трудови. Всяко от тези обстоятелства подлежи на доказване, а доказателствената тежест относно твърдяното трудово правоотношение е на ищцата. Последващото възникване на трудово правоотношение между страните, доколкото се установява от доказателствата, също не е достатъчно да обоснове трудово правотоншение за минал период, най-малкото поради факта, че вече ищцата не била на трудов договор с Фондацията. То показва, че сходна дейност може да бъде организирана и като трудова функция, но не доказва, че през предходния период фактическата организация е била идентична. Правната квалификация следва да бъде извършена самостоятелно за процесния период според доказаните тогава условия. Неоснователно е и разбирането, че продължителността и регулярността на дейността сами по себе си я превръщат в трудова. Продължителни гражданскоправни отношения са възможни, включително когато се възлагат поредица от еднородни услуги. Продължителността има значение само в съвкупност с останалите белези, и най-вече с това дали лицето е било длъжно да предоставя работната си сила като част от организиран от работодателя трудов процес при наличие на работно време и изискване за трудов резултат, което не се установи по делото. Личният характер на изпълнението също е индиция в полза на трудовото правоотношение, но не е негов изключителен белег, тъй като гражданска услуга, основана на доверие, лични контакти, специфични знания и комуникационни умения, също може да бъде възложена с оглед личността на изпълнителя. Съдът не приема и че комуникацията на ищцата с д-р М-в, административния секретар и персонала сама по себе си доказва йерархическа подчиненост, тъй като това е част по задълженията по граждански договор. При гражданскоправна услуга, свързана с координация на пациенти, е естествено изпълнителят да получава информация, да съгласува действия и да предава информация между пациента и лечебното заведение. За да придобие този контрол характер на работодателска власт, следва да се установи, че ответникът е определял не само желания резултат или конкретния пациентски случай, а текущо е организирал кога, къде и по какъв начин ищцата е длъжна да предоставя работната си сила и е разполагал с характерната за трудовото право дисциплинарна власт. Такива факти не са доказани. Възражението на ответника, свързано с чл. 61, ал. 2 ЗЛЗ, има само допълнително значение. Възможността определени стопански или обслужващи дейности да бъдат възлагани на външни лица не дерогира императивното правило на чл. 1, ал. 2 КТ. Ако фактическото изпълнение разкрива предоставяне на работна сила, гражданскоправното оформяне не би могло да промени трудовия характер на правоотношението. В конкретния случай обаче изводът за гражданскоправен характер не се основава на самата допустимост на външното възлагане, а на съвкупната оценка на доказателствата. Доброволното подписване на граждански договор не препятства страната впоследствие да установява, че действителното изпълнение е било трудово, тъй като чл. 1, ал. 2 КТ има императивен характер. Съответно искът следва да бъде разрешен според това дали са доказани материалноправните белези на трудовото правоотношение, а не според субективния мотив за неговото предявяване. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът отчита, че в подкрепа на тезата на ищцата са установени лично и продължително извършване на дейност, реално координиране и придружаване на пациенти, комуникация с д-р М-в и персонала, възприемане на ищцата от пациент като представител на клиниката и фактическа полезност на дейността за ответника. Тези обстоятелства представляват реални индиции за организационна връзка и не могат да бъдат пренебрегнати. Срещу тях обаче стоят съдържанието на писмения договор, възнаграждението, определяно за всеки отделен случай според обема и спецификата на консултациите, плащането след извършване и отчитане на услугата, договорният контрол върху качеството и стадия на изпълнението при изрично запазена оперативна дейност на изпълнителя, липсата на доказан график и контрол на работното време, липсата на доказано задължение за постоянно предоставяне на трудова готовност, липсата на доказана дисциплинарна власт, липсата на доказано гарантирано възнаграждение независимо от броя на случаите и обстоятелството, че сходни координационни функции са били извършвани от ищцата и във връзка с дейността на Фондация „Искам бебе“ и други лечебни заведения. Съгласно възприетия в теорията и практиката разграничителен критерий решаващо е не дали ищцата е извършвала полезна, продължителна и лично осъществявана дейност за ответника - това е доказано - а дали тази дейност е представлявала предоставяне на работната сила като част от организиран от ответника трудов процес и под неговата работодателска власт. Именно този допълнителен качествен белег не е установен с необходимата степен на доказване. Доказателствата установяват функционална връзка, координация и фактическо съдействие, но не установяват достатъчно организационна и дисциплинарна зависимост, която да позволи гражданскоправната форма да бъде преодоляна и отношенията да бъдат квалифицирани като трудови. При това положение ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдението, че през целия процесен период от м. юни 2021 г. до м. май 2023 г. включително е предоставяла работната си сила на ответника при условията на трудово правоотношение. Поради това предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените разноски. От представения Договор за правна защита и съдействие се установява договорено адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро, като в договора е удостоверено, че сумата е платена в брой. С оглед направеното възражение за прекомерност съдът съобрази предмета на спора, проведените съдебни заседания, събраните писмени и гласни доказателства и необходимостта от анализ на действителното съдържание на отношенията между страните, съдът намира, че възнаграждението е явно несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до размер на 300 евро. Така мотивиран, Софийският районен съд