Решение № 168 от 21.9.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 490/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2/2026 от 15.05.2026година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на М. Д. А. с ЕГН •••••••••• с адрес гр.•••••••••••••••••• , за нарушение на чл.130,ал.1,т.3 вр с чл.50,ал.1 вр. с чл.24,ал.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено на основание чл.130,ал.1,т.3 от Закона за храните/ЗХ/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 511,29евро/1000 лв. /. Недоволен от така издаденото НП е останал жалбоподателя М. Д. А. ,който в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения,както на материалния закон,така и за допуснати процесуални нарушения при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП, без да се излагат конкретни съображения ,като се иска от съда да отмени обжалваното НП. В съдебната фаза, жалбоподателя редовно призовано, не се явява. За него се явява адв.М.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва още,че неправилно АНО е вменил адм.нарушение,доколкото клиента му не бил бизнесоператор, отделно от това не била ясна датата на нарушението,поради което моли съда да отмени обжалваното НП. Претендират се разноски за адвокат ,за което представя списък на същите. Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно,за което излага писмени съображения в тази насока. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което представя списък. Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Във връзка с постъпило искане за оказване на съдействие от РУ Свиленград била издадена Заповед №4255/11.12.2025г. на Директора на ОДБХ Хасково . На 11.12.2025г. в сградата на РУ Свиленград,находяща се на у.Крайречна №2,били изпратени свидетелите С. М. А. и М. Д. Х. да извършат проверка на МПС марка •••••••••••••••••• с рег. №••••••••••••••••••. На место свидетелите констатирали ,че процесното МПС било спряно за проверка от полицейски служители/- от св. И. А. Т. на ••••••••••••••••••г в гр.Свиленград, на ул.•••••• , кв.•••••••••••••••••• ,като МПС било управлявано от жалбоподателя,а в МПС били открити след съпровождането му в сградата на РУ Свиленград и в присъствието на св. А. Д. К., месни продукти от животински произход-замразено пилешко филе-360кг. поставено в кашони с етикети на турски език и 1500яйца,общо 75кг,поставени в потребителски опаковки с етикети на турски език , без придружаващи документи,а самото МПС не било хладилно. При това положение проверяващите свидетели приели,че на ••••••••••••••••••г. на ул.••••••,кв.••••••••••••••••••, гр.Свиленград,жалбоподателя извършва транспортиране на храни от животински произход- замразено пилешко филе-360кг. поставено в кашони с етикети на турски език и 1500яйца,общо 75кг,поставени в потребителски опаковки с етикети на турски език , в МПС- марка •••••••••••••••••• с рег. №••••••••••••••••••,без хладилен контрол,което не е регистрирано и вписано в регистъра на бизнес операторите,обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните,предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване по чл.24,ал.1 от Закона за храните/ЗХ/. За така констатираното бил съставен Констативен протокол от същата дата /11.12.2025г./ , Разпореждане за насочване на храни №26018-1 от 11.12.2025г. с което е разпоредено тяхното унищожаване и е връчена покана на нарушителя за явяване в сградата на ОДБХ на 05.01.2026г. за времето от 10.00ч. до 11,00часа за съставяне и връчване на АУАН. На посочената дата/05.01.2026г./ въпреки връчената покана,нарушителя не се явил,поради което и в негово отсъствие бил съставен АУАН №3/2026 от 05.01.2026г. от свидетеля С. М. А.,в присъствието на св.М. Д. Х., като същият е бил изпратен за връчване чрез Общ.адм.Свиленград и връчен на нарушителя на 20.01.2026г. В седмодневния срок не подадено писмено възражение срещу АУАН от нарушителя. Представено е в съдебно заседание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.01.2026г. , като видно от същото наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил прокурорската преписка,като е изпратил материалите на АНО за реализиране на адм.наказателната отговорност на дееца. Като се представени и копия от материалите по образуваната преписка. Сезиран надлежно с така съставения АУАН и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.01.2026г. , след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП на 15.05.2026г. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган , видно от диспозитива на обжалвания акт. Обжалваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 18.05.2026 година. Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите С. М. А. , М. Д. Х., И. А. Т. и А. Д. К. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите С. М. А. , М. Д. Х., И. А. Т. и А. Д. К., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите С. М. А. и М. Д. Х. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по официалния контрол / С. М. А. и М. Д. Х. /, т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените и гласните такива/ в частност с останалите разпитани по делото свидетели полицейски служители присъствали на установяване на нарушението - И. А. Т. и А. Д. К. /, нито пък се опровергават с насрещни доказателства. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на четиримата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН /доколкото НП е връчена на 18.05.2026г. лично на жалбоподателя,а жалбата е входирана в регистратурата на съда на -29.05.2026г./,като липсва плащане на процент от наложената ГЛОБА,съгласно посоченото в придружителното писмо до съда. Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. т. 2-7 и 10 от ЗАНН,поради което съдът не споделя доводът на процесуалният представител на жалбоподателя,че липсвала дата на извършване на нарушението,доколкото видно от процесното ,като дата на извършване на нарушението е посочена ••••••••••••••••••г.,когато лицето е забелязано да транспортира процесните храни,описани в акта и НП. Налице е подробно описана фактическа обосновка,очертаваща по безспорен начин осъщественото от нарушителя. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателят виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното му административно наказание. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, доколкото същият е бил редовно поканен за съставяне на АУАН,но не се явил,поради което след съставянето му и подписването от актосъставителя и свидетеля по акта е бил изпратен за връчване от нарушителя и респективно връчен срещу подпис, в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и чл.43,ал. 4 от ЗАНН . Поради гореизложеното,съдът намира,че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Относно материалноправната законосъобразност на НП. На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗХ , съгласно който бизнес оператор може да извършва транспортиране на храни в обхвата на Приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 само с превозни средства, регистрирани от съответния компетентен орган, обозначени и вписани в регистъра по чл. 24, ал. 1. Със Закона за храните в сила от 09.06.2020 г., са въведените нови понятия, кореспондиращи с европейското законодателство и очертаващи кръга на субекти и обекти, които попадат в обхвата на Закона. Съгласно посочения закон "бизнес операторите" са физически или юридически лица, отговорни за спазването на законодателството за храните в контролираните от тях обекти, като понятието следва общото европейско определение по Регламент (ЕО) № 178/2002, като "обект" е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба и която е свързана с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя с или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго), подвижен, временен, преместваем или открит обект. Безспорно е установено от доказателствата по делото/видно от свидетелските показания на И. А. Т., че на процесната дата – 1 0.12.2025 г. жалбоподателят е управлявал МПС- марка •••••••••••••••••• с рег. №••••••••••••••••••,без хладилен контрол. Безспорно е установено по делото , че с управлявания от жалбоподателя, автомобил е превозвал 360кг. поставено в кашони с етикети на турски език и 1500яйца,общо 75кг,поставени в потребителски опаковки с етикети на турски език,/видно от свидетелските показания на Т. ,К. А. и Х./. При това положение следва да се приеме,че в настоящия случай безспорно от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателя при пренасянето на храни - замразено пилешко филе-360кг. поставено в кашони с етикети на турски език и 1500яйца,общо 75кг,поставени в потребителски опаковки с етикети на турски език, не е изпълнил задължението си да извърши транспортирането им с превозно средство, регистрирано от съответния компетентен орган, обозначено и вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ . Следователно жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗХ , за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Санкционната разпоредба на чл. 130, ал. 1, т. 3 от ЗХ предвижда глоба в размер от 1000 до 2000 лв. за физическо лице, което транспортира храни с превозни средства в нарушение на чл. 50 ЗХ. Съдът намира, че по отношение на това деяние административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 130, ал. 1, т. 3 от ЗХ , като е наложил санкция в минимално предвидения размер от 511,29евро/1000 лева. Обсъждайки размера на наложената глоба, съдът намира същия за правилно определен в размер на минималния, предвид липсата на данни за други нарушения на ЗХ. Тъй като наложената глоба е в минималния предвиден размер, то в настоящето производство съдът не е в правомощия за неговото изменение в посока намаляване. Съгласно § 1, т. 3 ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Не са налице предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай не се отличава от останалите нарушения от същия вид спрямо него, както и спрямо нарушителя не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито само едно, но изключително такова, поради което липсва основание случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства през районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН /изм.. ДВ бр. 17/2026 г. / ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая с оглед изхода на делото , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение /с оглед сложността на делото,съдът намира,че същото следва да е в размер на 66,47евро/130 лв./,които следва да се заплатят от жалбоподателя . Процесуалният представител на жалбоподателя обаче възразява относно поисканото присъждане от страна на проц.представител на АНО,като намира,че изначално такова не се дължи,доколкото същият полагал трудово правоотношение при последния. По така направеното възражение,съдът намира следното : съгласно чл.63Д,ал.4 от ЗАНН- в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като съгласно ал.5 в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,поради което съдът намира възражението за неоснователно. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДБХ, е отговаряла БАБХ, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в полза на БАБХ. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, съдът