Решение № 520 от 9.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1889/2026 г.

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК. С Присъда № 80/11.02.2026г., постановена по НОХД № 16657/2024г., С офийски районен съд, НО, 99-ти състав е признал подсъдимата Д. Т. Х. за виновна за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимата е оправдана за това да е потвърдила неистина при разпита си на 11.01.2022г. в качеството на свидетел по ДП № 1680/2021г. на 07 РУ-СДВР, което деяние е било включено в продължаваното престъпление. В нейна тежест са възложени направените по делото разноски. Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата – адв. И. Ю., в която са наведени твърдения за нейната неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се присъдата в атакуваната част да бъде отменена, като Д. Х. бъде призната за невиновна изцяло по повдигнатото обвинение. Алтернативно е направено искане за намаляване на наложеното наказание. Срещу присъдата в оправдателната част е постъпил въззивен протест с искане за постановяване на осъдителен акт и за деянието на дата 11.01.2022г., поради доказаност на обвинението. Отделно е направено и искане за налагане на по-тежко наказание. В жалбата и протеста не са направени доказателствени искания С определение по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване на експертизи. В хода на въззивното производство към доказателствения материал по делото бяха приобщени: справка за съдимост по отношение на лицето Д. М. Л. и справка от СРП, ведно с Постановление за спиране на наказателното производство по ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР. В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа депозирания въззивен протест, като счита, че първостепенният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и в оправдателната част. В тази насока сочи практика на ВКС, в която се поддържа, че наказателната отговорност на свидетел би могла да бъде ангажирана единствено, ако последният е затаил истина или потвърдил неистина относно релевантни към воденото производство обстоятелства /какъвто случай за визираното деяние не бил налице/. По отношение депозираната въззивна жалба от защитата на подсъдимата, прокурорът оспорва същата. Излага доводи за доказаност на престъплението, за което Х. е била призната за виновна от първата инстанция. В тази връзка припомня съставомерните елементи на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, свързвайки ги с конкретиката по делото. Счита и наложеното наказанието за съответно на тежестта на обществена опасност на конкретното престъпление, поради което моли присъдата да бъде потвърдена изцяло. Защитата от своя страна, макар да изразява недоумение за причините, поради които протестът не се оттегля, а единствено не се поддържа от представителя на СГП, споделя доводите на прокурора за недоказаност на деянието, за което неговата подзащитна е била оправдана. Наред с това поддържа въззивната жалба и исканията, обективирани в нея. Според защитата обстоятелството на кой телефонен номер неговата подзащитна е говорила с лице, познато под името С., и дали същата го е разпознала при проведената очна ставка, са ирелевантни към предмета на доказване по воденото ДП № 1680/2021г. Отделно, било недоказуемо обстоятелството дали неговата подзащитна си е спомняла човека, който ползвал наетия от нея апартамент, доколкото това касаело нейната субективна представа и спомени относно неговата личност. Още повече, че към момента на провеждане на очната ставка, съпоставеното с нея лице, било задържано от дълго време, и престоят в ареста би могъл да се е отразил на неговата външност. Оспорва и изводите на първата инстанция във връзка с обвинението за лъжесвидетелстване, свързано с посочения от нея телефонен номер, чрез който установявала връзка с лицето С., като счита, че не се доказва прекия умисъл за това деяние. В заключение счита, че повдигнатото срещу неговата подзащитна обвинение не се доказва по нужния безспорен начин, поради което моли същата да бъде оправдана изцяло. Подсъдимата в хода по същество поддържа казаното от нейния защитник. В последната си дума заявява, че няма какво да каже. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК, намери за установено следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства първата инстанция законосъобразно е приела фактическа обстановка, която като цяло се споделя и от настоящия съд. Наред с това, настоящата инстанция съобразно правомощията си по чл. 316 НПК допълни частично фактологията по делото, като на свой пред прие за установено следното: Подсъдимата Д. Т. Х. с ЕГН: •••••••••• е родена на ••••••••г. в гр. София , българка, българска гражданка, с основно образование, разведена, неосъждана, с адрес на местоживеене: гр. София, ж.к. „••••••••. Същата към момента не е трудово ангажирана. Към 2021г. подсъдимата работела като готвач в заведение „При Вещиците“, находящо се на адрес: гр. София, ул. "••••••••. Докато работела в това заведение, подсъдимата се запознала с един от клиентите – С., който бил сириец, но пребивавал в България от години и говорел добре български език. Двамата се виждали многократно в това заведение. Подсъдимата запознала със С. и нейната колежка - свидетелката А. В., която работела в заведението като барман. На 04.12.2021г. между А..З. в качеството на „наемодател“ и подсъдимата Д. Х. в качеството на „наемател“ бил сключила договор за наем на апартамент № 51, находящ се на адрес: в гр. София, ж.к. „••••••••, който бил собственост на свид. З.. При сключване на договора подсъдимата Х. била заедно със своя приятелка, а на място присъствал и свидетелят С.Р. - брокер на недвижими имоти. Подсъдимата Х. споделила при подписването на договора за наем, че в апартамента можело да идват и техните мъже или партньори. Свидетелят З. предоставил на подсъдимата ключ от апартамента. В действителност подсъдимата Х. наела апартамента като услуга за нейния познат Сирач, като реално той щял да го ползва. Поради това след подписването на договора за наем, подсъдимата предоставила ключовете за апартамента на това лице. На 21.12.2021г. свидетелката И.Б., живуща в съседния апартамент № 49, чула шум от площадката на етажа. Погледнала през шпионката и видяла, че пред вратата на •••••••• имало мъж, който се опитвал да пробива с някаква машина бравата ана външната врата на апартамент № 51. Това бил свидетелят Г.А., който работел в „Ес О Ес Локсмит" ООД, извършващо ключарски услуги. Апартаментът бил посетен от свидетеля във връзка с обаждане, получено във фирмата от телефонен номер ••••••••, ползван от подсъдимата за заключена врата. Малко след това пред входната врата пристигнала и подсъдимата Х.. Свидетелката Б. се обадила по телефона на свид. З. и му съобщила за случващото се. Свидетелят З. се свързал с подсъдимата Х. по телефона и тя му обяснила, че имала познат ключар, който й съдействал да отворят вратата, като нямало нужда З. да ходи до апартамента. Междувременно, тъй като през последните седмици свидетелката Б. виждала около блока лица от арабски произход и това я усъмнило, т я споделила своите наблюдения със свидетеля З.. Поради това, свидетелят З. същата вечерта след 18:00ч. отишъл до апартамента и позвънил, но никой не му отворил. Обадил се отново на подсъдимата по телефона и й казал, че иска да се видят, но тя му съобщила, че не е в апартамента. След като й казал, че вътре светят лампите, тя му отговорила, че може да ги е забравила светнати. На следващия ден 22.12.2021г. свидетелят З. подал сигнал в полицията . Във връзка с подадения сигнал на 27.12.2021г. екип на 07 РУ-СДВР заедно със свидетеля З. влезли в отдаденото под наем жилище, където установили 16 чуждестранни граждани, пребиваващи нелегално в страната. За случая било образувано досъдебно производство № 1680/2021г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр. пр. № 43662/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 НК, а именно за това, че: от неустановена дата до 27.12.2021г. в гр. София, жк. „••••••••, ••••••••, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденци да пребивават в страната в нарушение на закон. Разследването по това досъдебно производство било водено от мл. разследващ полицай Д. П. – служител в 07 РУ-СДВР, която извършвала процесуално - следствените действия по делото. На 11.01.2022г. свидетелката П. в качеството си на разследващ полицай, разпитала подсъдимата Х. в качеството й на свидетел. Разследващият полицай разяснила на Х. правата й по чл. 119, чл. 121 и чл. 122 от НПК като свидетел и я предупреди л за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, съобразно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК. По време на този разпит подсъдимата в качеството си на свидетел заявила пред разследващия полицай, че жилището, което наела, се е ползвало само от лицето С., като не можела да предостави други данни за него. Казала също така, че го познава като клиент от заведението, в което работи и го описала по външни белези – около 30-35 годишен; висок около 160 см; с къса черна коса, слаб, без белези и татуировки. Казала също така, че С. й се обадил на 21.12.2021г. и й съобщил, че се бил заключил от вътрешната страна на апартамента, като не можел да си отвори, поради което подсъдимата посетила адреса с ключар и отворили вратата. Посочила също така, че е контактувала със С. чрез телефонен номер ••••••••••. Протоколът за разпит бил подписан от подсъдимата в качеството й на свидетел, както и от разследващ полицай П.. На 24.02.2022г. по същото ДП от разследващ полицай Д. П. бил извършен повторен разпит на подсъдимата, която отново била запозната с правата си по чл. 119, чл. 121 и чл. 122 от НПК и била предупредена за наказателната отговорност, която носи съобразно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК. По време на разпита подсъдимата казала отново откъде познава С. – като клиент на заведението „При вещиците“, както и, че го виждала повече от 10 пъти. По време на разпита подсъдимата посочила, че телефонният номер, на който се чувала със С., бил ••••••••. Протоколът бил подписан от разследващия полицай и от подсъдимата в качеството на свидетел. При нито един от тези разпити не бил извършен оглед на телефона на подсъдимата. Последната единствено показала на разследващия полицай на телефона си приложението WhatsApp, като заявила, че чрез него контактува с подсъдимия. Впоследствие по ДП били направени справки относно посочения телефонен номер •••••••• и се оказало, че същият е регистриран на фирма „Витани Транс-5“ ООД с управител свидетелката Т.П.Т., която го ползвала като личен и служебен от около 20 години и никога не го е предоставяла на други лица. Свидетелката Т. не познавала нито Д. Т. Х., нито мъж с име С., нито с имена Д. М. Л.. В хода на разследването по досъдебно производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ- СДВР на 14.10.2022г. било извършено разпознаване по снимков материал с разпознаващ подсъдимата Х.. Преди самото разпознаване бил извършен разпит на подсъдимата в качеството й на свидетел, при който същата посочила отличителните белези на лицето С. – мъжки пол; около 30-35 годишен; висок около 160 см; слаб; много тъмна къса коса; кръгло лице с нормален нос; прибрани уши; тъмни на цвят очи и дебели вежди. Посочила, че може да го разпознае по лицето му, специфичните черти на лицето, косата, разположението на очите и носа. Казала, че няма той няма татуировки, рани, белези, както и че ако види лицето, ще го разпознае. При проведеното процесуално-следствено действие, обективирано в протокол за разпознаване, при предявяване на фотоалбума на подсъдимата Х., последната разпознала лицето С., като мъжа на снимка № 2, отговаряща на Д. М. Л. с ЕГН ••••••••••. При разпознаването подсъдимата заявила, че е абсолютно сигурна, посочвайки лицето на снимка № 2 и казала, че това е лицето, което е посочила в показанията си като човек, който познава под името С., и който познава от заведението, в което работи. Посочила също така, че това е лицето, за което наела апартамента в жк. „••••••••, ап. № 51. След проведени издирвателни мероприятия било установено, че Д. М. Л., известен с прозвището С., бил задържан в ареста по друго досъдебно производство. В хода на ДП № 1680/2021г. лицето Д. М. Л. бил разпитан като свидетел, като заявил, че не познава жена с имена Д. Т. Х. и никога не бил отсядал в апартамент в гр. София, жк. Младост. Поради противоречията, които били установени между показанията на този свидетел и Д. Т. Х., разпитана също като свидетел по това ДП, на 24.11.2022г. между двамата била проведена очна ставка, обективирана в протокол от същата дата. Очната ставка била проведена от разследващ полицай Д. П., която предупредила свидетелите за правата им по чл. 119 НПК, чл. 121 НПК и чл. 122 НПК, както и за отговорността, която носят по чл. 290, ал. 1 НК за лъжесвидетелстване. При проведената очна ставка на въпрос към двамата - дали се познават, в какви отношения са и знае ли всеки от тях как се казва другия, подсъдимата отговорила: „Лицето, което стои пред мен, аз не го познавам. Не знам как се казва, за първи път го виждам и не се намираме в никакви отношения“. На въпрос - лицето, което стои пред нея, дали е лицето, за което познава под името „С.“, подсъдимата Х. заявила: „Категорично заявявам, че лицето, което виждам в момента, не е лицето, което познавам като „С.“. На въпрос - дали това е лицето, за което е наела на свое име апартамента под наем в гр. София, жк. „••••••••, ••••••••, ет. 1, тя отговорила: „Не, не е това лицето“. Протоколът за очна ставка бил подписан от разследващия полицай и от съпоставените лица, включително подсъдимата Х. в качеството й на свидетел. По време на очната ставка единствената разлика във външния вид на Д. Л. в сравнение със снимката му, която била предявена при разпознаването, което направила подсъдимата на дата 14.10.2022г., била по-дългата му брада при очната ставка. С Постановление на СРП от 27.02.2023г. копие от материалите по ДП № 1680/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР били отделени за образуване на отделно наказателно производство и такова било образувано под № 58/2023г. по описа на СДВР за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С Постановление на прокурор при СРП от 27.02.2023г. наказателното производство по ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 199 НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението. Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, не намери основание да дискредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие доказателства, като съобрази, че същите са логични, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалия, събран по делото доказателствен материал. Така, СГС постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетеля А..З. – наемодател на процесния имот, находящ се в гр. София, жк. „••••••••, ••••••••, сключил договор за наем с подсъдимата Д. Х.. Показанията на свидетеля съдържат достатъчно конкретика относно обстоятелствата, при които бил сключен договора за наем, както и относно последвалите събития, приключили с откриване на чуждите емигранти в апартамента. Констатираните от първата инстанция противоречия между показанията на свидетеля дадени пред съда и в хода на ДП относно част от релевантните обстоятелства, законосъобразно са били отстранени чрез прочитане на част от показанията му от ДП, потвърдени без колебание от А..З.. Доколкото разпитът на свидетеля в хода на воденото ДП е бил проведен в по-близък към периода на събитията момент, когато спомените на свидетеля са били по-ясни, настоящият съдебен състав кредитира именно тях, извеждайки фактологията по делото. Показанията на свид. З. намират подкрепа в приобщения по делото Договор за наем на процесния апартамент, който първата инстанция е кредитирала с основание. В подкрепа на заявеното от свид. З. са и показанията на свидетелката И.Б., живееща в съседство на отдадения под наем апартамент. Свидетелката е очевидец на част от събитията след наемането на апартамента от подсъдимата, включително разбиването на бравата на апартамента и забелязаните от нея известно време преди това подозрителни чужденци, за което е съобщила на собственика А..З.. В подкрепа на заявеното от обсъдените до тук свидетели са и показанията на свидетеля Х.Г. – домоуправител на входа на блока, в който се е намирал отдадения под наем апартамент. Този свидетел, макар да не е бил пряк очевидец на случилото се, е узнал от свид. Б. за събитията, за които разказва, като липсата на спомени относно част от фактологията, законосъобразно са били отстранени чрез прочитане на част от показанията на свидетеля от ДП. В кореспонденция с показанията на визираните по-горе свидетели са и тези на свидетеля Г.А., работещ в ключарското ателие, пристигнал на адреса за отключване на вратата. Липсата на спомени относно конкретния случай както при разпита на свидетеля пред съда, така и при разпита му от ДП /същият поради липса на спомени е бил приобщен в цялост по реда на НПК/, може да бъде отдадено на многобройните еднотипни служебни ангажименти на този свидетел. От показанията на свидетеля от ДП безспорно се установява, че именно той е отишъл на адреса по подадения сигнал, поради което настоящият състав прие за безспорно установен този факт. Ето защо, не намира за обоснован извода на първостепенния съд - мъжът, който се опитвал да разбира бравата на вратата на ап. № 51, да е бил от арабски произход. Настоящият съдебен състав не намери основание да дискредитира показанията на свидетеля С.Р., който към релевантния период е работел като брокер и е посредничил при сключването на договор за наем между свид. З. и подсъдимата, като показанията му съдържат достатъчно конкретика относно събитията в конкретния ден и съответстват на твърденията на свид. З.. СГС кредитира и показанията на свид. А. В., дадени в хода на съдебното следствие, единствено в частта, в която същата потвърждава, че е работела в заведението „При Вещиците“, където и самата подсъдима. В частта, в която пред съда свидетелката отрича да е била запознавана с мъже от арабски произход от подсъдимата, както и относно длъжността, която е заемала Х. /началник/, настоящият състав изключи твърденията й, като съобрази, че показанията й в тази част противоречат на заявеното от самата свидетелка през разследващ орган в ДП. Това противоречие е било санирано от първата инстанция чрез прочитане показанията й от ДП в цялост, които В. е потвърдила. Няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетелката Т. Т. – В., дадени в хода на съдебното следствие, която потвърждава, че телефонен номер 0887 792 323 е лично мой, като същият е ползван само от нея лично и като служебен впоследствие за фирма „Витани Транс – 5“ ООД, като никога не бил предоставян на други лица. Тези нейни твърдени намират подкрепа в приобщената по делото справка от Виваком относно собствеността на този телефонен номер. Фактът на образувано ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР и престъплението, за което същото е било водено – чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 НК, се установява от материалите по самото ДП, отделени в копие за образуване на настоящото ДП с постановление на прокурор при СРП. Същите представляват част от доказателствената съвкупност на настоящото /новообразувано/ досъдебно производство с оглед предвиденото в чл. 217а НПК /„Извършените действия по разследването и другите процесуални действия преди разделянето или обединяването на дела запазват процесуалната си стойност по отделеното, съответно по обединеното дело“/. От материалите по това ДП № 1680/2021г. се установяват и извършените по него процесуално – следствени действия, както и разследващия орган, който е водил разследването, а именно – свид. Д. П.. Тук съдът ще посочи, че съдържащите с в кориците на ДП № 1680/2021г.: Протоколи за разпит на Д. Т. Х. в качеството на свидетел от дата 11.01.2022г., както и от дата 24.02.2022г. и Протокол за очна ставка между Д. Т. Х. и Д. М. Л. в качеството им на свидетели /част от него се намира допълнително представен от прокуратурата по НОХД № 15526/2023г. на СРС, 106 състав /л. 32 от делото/, няма пречка да бъдат кредитирани като писмени доказателства. Въз основа на тях настоящата инстанция направи изводи конкретно относно заявеното от Д. Х. като свидетел и съответно участник в очната ставка. Няма пречка по настоящото дело да бъдат ползвани като писмени доказателства и Протокол за разпознаване по снимков материал, ведно с фотоалбум към него и протокол за разпит на Д. Х. от дата 14.10.2022г. за разпит на свидетел, извършен преди самото разпознаване. Правилно в основата на фактическите си изводи първата инстанция е поставила и показанията на свидетелката Д. П., дадени в хода на съдебното следствие /вкл. частично прочетените от ДП такива поради липса на спомен/, като е съобразила, че същите са логични, вътрешно безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на тази свидетелката се установяват освен заеманата от нея длъжност към релевантния момент в 07 РУ-СДВР – мл. разследващ полицай, както и факта, че именна тя е водила процесното ДП № 1680/2021г. Твърденията на свидетелката относно повода за образувано на ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР; извършените процесуално-следствени действия по това ДП, включително отделните разпити на Д. Х. като свидетел и заявеното от нея по време на тези разпити; участието й като разпознаващ при проведеното процесуално действие – разпознаване по снимков материал, при което последната е посочила именно Д. Л. като мъжът, който познавала от работата в заведението „При вещиците“, и за когото била наела процесния апартамент; относно установяването на лицето Д. Л. и провеждането на неговия разпит като свидетел и заявеното от него, че не познава жена с имената на подсъдимата и никога не е отсядал в апартамент в жк. „Младост“; относно причината за провеждане на очна ставка между него и подсъдимата и заявеното от последната по време на това процесуално следствено действие, намират подкрепа във визираните по-горе материали от ДП № 1680/2021г., които съдът кредитира като писмени доказателства, а така също и на показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели. Съдът кредитира и приобщената във въззивното производство справка от СРП ведно с Постановление за спиране на наказателното производство по ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР, от които направи извод относно етапа, на който се намира същото към момента. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд споделя само част от правните изводи на първата инстанция. Субект на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е лице, което е установено като свидетел във водено производство, като същото следва да е потвърдило неистина /осъществява се чрез активни действия, като се съобщава невярна информация/ или затаило истина /осъществява се чрез бездействие, като свидетелят премълчава факти, които е възприел/ при разпит, който се провежда пред надлежен орган на властта /пред когото е висящо съответното производство/. За да може да носи наказателна отговорност, деецът следва да е бил предупреден от съответния орган на власт, пред когото се извършва разпита, за отговорността, която носи за лъжествидетелстване. Наред с това, фактите, за които деецът е потвърдил неистина или затаил истина, трябва да имат значение за предмета на доказване по воденото производство, по което лицето се разпитва като свидетел. Разпитът следва да е извършен от орган, който е овластен да извършва такива процесуални действия и във връзка с правомощията си да установи истината относно определени факти. Престъплението може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл, когато деецът е съзнавал, че твърди неистина или затаява истина. В конкретния случай по отношение на Д. Х. е било повдигнато обвинение за съзнателно потвърждаване на неистина при два от поведените й по ДП № 1680/2021г. разпита в качеството на свидетел - съответно на дата 11.01.2022г. и 24.02.2022г. и при разпита й в качеството на свидетел при проведената очна на дата 24.11.2022г., т.е. за три деяния, включени в едно продължавано престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. По делото безспорно се установява, че свидетелката Д. П. към инкриминирания период е била служител в 07 РУ-СДВР – разследващ полицай /орган на власт/ и с оглед служебните си правомощия, предвидени в НПК е имала правомощие да извършва процесуалноследствените действия по разследване с оглед установяване на обективната истина по воденото дело, в това число и разпити на свидетели, в частност да провежда очни ставки между тях. Безспорно се установява освен това, че същата е водила разследването по ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР, образувано за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 НК, именно за това, че: от неустановена дата до 27.12.2021г. в гр. София, жк. „••••••••, •••••••• с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденци да пребивават в страната в нарушение на закон. Безспорно се установява освен това, че на трите от инкриминираните дати, подсъдимата е била разпитвана в качеството на свидетел, като е била предупредена както за правата й по чл. 119 НПК, чл. 121 НПК, така и за отговорността, която същата носи при лъжествидетелстване по чл. 290, ал. 1 НК и това се установява от отразеното в протоколите за разпит и съответно в протокола за очна ставка. Действително, видно от протокола за разпит на подсъдимата в качеството й на свидетел от дата 11.01.2022г. - същата е заявила пред разследващ орган, че на 21.12.2021г. С. й се обадил по телефона и й казал, че се е заключил от вътрешната страна на апартамента и не може да си отвори. Правилно е преценено от първата инстанция, обаче, че конкретно визираните обстоятелства нямат съществено значение за разкриване на обективната истина по воденото ДП с оглед неговия предмет, а именно - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 НК. Това е така, тъй като дали лицето С. се е било заключило на посочената дата в апартамента, който е бил нает от подсъдимата, или не, е без никакво значение за разкриване на обективната истина по това дело. Отделно, установява се, че на посочената дата е бил извикан ключар, който да отключи вратата, а справката за преминаване границата на страната от ГД „Гранична полиция“ касателно Д. Л. е непълна предвид избирателния контрол след влизане на РБ в ЕС, поради което и същата не би могла да послужи като безспорно доказателство, че към тази дата лицето е било извън страната. С оглед на горното, законосъобразно и в съответствие с материалния закон СРС на основание чл. 304 НПК е оправдал подсъдимата за това деяние. Настоящата инстанция споделя и правните изводи на СРС касателно деянието на дата 24.11.2022г., на която е проведена очната ставка между подсъдимата и Д. Л., които са имали качеството на свидетели. На посочената дата подсъдимата Д. Х. отново е била разпитана в качеството на свидетел и поставена в очна ставка с Д. Х. Л., което процесуално следствено-действие е било извършено от надлежен орган на власт – разследващ полицай П. по ДП № 1680/2021г. на 07 РУ-СДВР. Безспорно се установява от съдържанието на протокола за очна ставка, че свидетелката отново е била предупредена за отговорността, която носи за лъжествидетелстване по смисъла на чл. 290, ал. 1 НК, както и за правото й по чл. 121, ал. 1 НПК. На следващо място, от съдържанието на протокола за очна ставка се установява отговора, който подсъдимата е дала на зададения въпроси дали се познават с лицето, което е срещу нея /Д. Л./; дали знае как се казва и в какви отношения се намират, като е заявила, че не го познава, не знае как се казва, за първи път го вижда и не се намира в никакви отношения с него /„Лицето, което стои пред мен, аз не го познавам, не знам как се казва, за първи път го виждам и не се намирам в никакви отношения с него“ /л. 32 от НОХД № 15526/2023г. на 106 състав/. Заявявайки посоченото пред разследващия орган по време на очната ставка, подсъдимата е потвърдила неистина, доколкото е посочила неверен факт. Това е така, тъй като по делото безспорно се установява, че подсъдимата е познавала много добре Д. Л., известен като С. – същата го е познавала от заведението, в което е работила; запознала е и нейната колежка с него; виждала го е многократно там като клиент; наела е процесния апартамент, за да му го предостави да го ползва той. По делото е безспорно, че след проведени оперативно издирвателни мероприятия е било установено, че именно лицето Д. М.Х.Л. е лицето с прякор С., като от съществено значение е, че само около месец по-рано при провеждането на друго процесуално - следствено действие – разпознаване по снимки, подсъдимата отново в качеството си на свидетел и, след като е била предупредена за отговорността по чл. 290 НК, категорично е посочила именно Д. М. Л. като лицето С., за когото е казала, че го познава от заведението, в което работи и, за което е наела апартамент № 51 в жк. „••••••••. Установява се от показанията на свид. П. от друга страна, че единствената разлика, между външния вид на Д. Л. при проведената очна ставка и на снимката на това лице, предявена на подсъдимата в качеството й на разпознаващ при извършеното разпознаване на дата 14.10.2022г., е по-дългата брада на лицето към момента на очната ставка. Всички останали външни черти като очи, коса, устни, нос, уши са били същите. Правилно в тази връзка първата инстанция е преценила, че не е налице хипотезата на чл. 292, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочвайки, че познава мъжа, който е съпоставен с нея, и това, че това лице е С., подсъдимата по никакъв начин не би уличила себе си в извършване на престъпление, включително такова по чл. 281 НК, за което се е водело ДП. Това, че заявяваш познанство с лице, което би могло да бъде свързано по някакъв начин с престъпление, не е действие, чрез което свидетелката би се уличила в престъпление и това е така, въпреки факта, че същата е наела процесния апартамент, именно, за да бъде ползван от С.. Отделно от горното, факт е, че на подсъдимата преди провеждането на очната ставка са й били разяснени правата по чл. 121, ал. 1 НПК, от които явно не се е възползвала. В тази връзка настоящата инстанция ще припомни, че разпоредбата на чл. 121, ал. 1 НПК предоставя процесуални възможности на едно лице с качество на свидетел да откаже да даде показания по въпроси, които биха го уличили в престъпление, но в случаите, в които лицето е приело да свидетелства и по въпросите по чл. 121, ал. 1 НПК не е направило отказ да даде показания, то е длъжно да изложи фактите и обстоятелствата, станали му известни по делото, правдиво и вярно, максимално точно, обективно и съответстващо на действителността. В този случай наказателната отговорност по чл. 290 НК не отпада на основание чл. 121 НПК, когато свидетелят затаява истина или потвърждава неистина, защото на свидетеля не се дава правото да премълчава или преиначава факти, които са от значение за делото. Затова и в този конкретен случай не се препятства възникването на наказателната отговорност на основание чл. 292, ал. 1, т. 1 НК /в този смисъл: Решение № 349 от 17.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 391/2024 г., II н. о., НК; Решение № 54 от 1.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 50/2020 г., II н. о., НК; Решение № 13 от 22.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1657/2015 г., I н. о., НК/. На следващо място, безспорно е, че обстоятелството дали лицето, което е било съпоставено по време на очната ставка с подсъдимата, е именно лицето С., за когото същата е наела апартамента, за да го ползва, т.е. дали същата познава лицето срещу нея, е от съществено значение за разкриване на обективната истина по ДП № 1680/2021г., тъй като именно това лице е ползвало наетия от подсъдимата апартамент, където са били открити емигрантите. Т.е., обстоятелствата, за които е свидетелствала подсъдимата при очната ставка, са имали съществено значение за воденото ДП в частност относно установяване на извършителя на престъплението, за което се е водило това дело. От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл, доколкото е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е целяла именно този резултат. Знаела е, че като свидетел трябва да говори истината, но въпреки това е потвърдила неистина, като е целяла, съобщавайки неверни факти от обективната действителност, да попречи за разкриване на обективната истина по ДП, което и до момента е спряно поради неоткриване на извършителя. Ето защо, законосъобразно СРС е признал подсъдимата за виновна за това деяние, а възраженията на защитата за несъставомерност се явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав, обаче, не споделя крайния извод на първостепенния съд относно съставомерността на деянието от дата 24.02.2022г. Във връзка с тази дата срещу подсъдимата е повдигнато обвинение за това, че при проведения й разпит от разследващ полицай П. по ДП № 1680/2021г. е потвърдила неистина, а именно, че телефонният номер, на който се чувала със С., е ••••••••. Действително по делото безспорно се установява, че на 24.02.2022г. подсъдимата е била разпитата в качеството на свидетел по визираното ДП, като същата е била и предупредена за отговорността, която носи като свидетел по чл. 290, ал. 1 НК. Безспорно е освен това, че на въпроса относно телефонния номер, на който се е свързвала със С., е казала: „Телефонният номер, на който се чувах със С., е ••••••••“. Не е спорно също така, че именно този номер е бил собственост свид. Т. – В., която го е ползвала от дълги години като личен и служебен и не го е предоставяла на други лица. Настоящият съдебен състав счита, че това обстоятелство е имало и значение за разкриване на обективната истина и в частност за установяване на извършителя на престъплението, за което се е водело ДП № 1680/2021г. СГС, обаче, не поделя виждането на първата инстанция подсъдимата - да е действала умишлено при пряк умисъл. Аргументите на СГС за това са следните: Видно от материалите по ДП № 1680/2021г. на 07 РУ-СДВР, при първия проведен разпит на подсъдимата в качеството й на свидетел на дата 11.01.2022г., последната е посочила следния телефонен номер, на който е контактувала със С., а именно - 087792323. На следващия разпит, проведен на 24.02.2022г. подсъдимата е посочила още веднъж номера, като към него вече е добавена една цифра „8“ /••••••••/. Обстоятелството, че подсъдимата е посочила различни, но сходни телефонни номера при двата си разпита /първият от тези номера непълен/, като в протоколите не е отбелязано да си е служила с бележки или с мобилния си телефон, води до извод, че е говорила по спомен. По делото не е направен оглед на мобилния телефон на подсъдимата, като от показанията на свив. П. се установява, че Х. при разпита си дори е показала на разследващия полицай приложението WhatsApp, чрез което е твърдяла, че е осъществявала връзка със С., но самата П. при разпита си като свидетел е посочила, че не си спомня дали на телефона се е виждал изписан мобилен номер или снимка на лицето за контакт. Ето защо, при така установените обстоятелства не може да бъде направен безспорен извод подсъдимата да е действала умишлено, т.е. умишлено да е потвърдила неистина пред разследващия орган при този конкретен разпит. С оглед на това, СГС счита, че подсъдимата на основание чл. 304 НПК следва да бъде оправдана за това деяние. Същата следва да бъде оправдана и за това - да е извършила продължавано престъпление смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. По отношение на наложеното от първата инстанция наказание, контролиращият съд намира следното: За извършеното от подсъдимата Д. Х. престъпление по чл. 290, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 5 години. Подобно на първата инстанция, и настоящият състав при индивидуализация на наказанието отчита в полза на подсъдимата чистото й съдебно минало. СГС, обаче, счита, че неправилно първата инстанция при индивидуализация на наказанието е отчела факта на извършване на две деяния, тъй като това обстоятелство предопределя правната квалификация по чл. 26, ал. 1 НК. Въпреки, че подсъдимата следва да бъде оправдана за едно от деянията, за което е била призната за виновна от първостепенния съд, и по правната квалификация по чл. 26, ал. 1 НК, този състав счита, че наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което е към минимума, предвиден в закона, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и би изпълнило целите на наказанията по чл. 36 НПК в пълнота. По-леко наказание /каквото алтернативно искане прави защитата/ би облекчило без основание правното положение на подсъдимата и не би отговорило на обществената опасност на конкретното деяние. Това е така, тъй като извършеното от нея противоправно деяние е препятствало разкриване на обективната истина по воденото ДП до степен, че извършителят и към момента е останал неразкрит. Ето защо, и възраженията на защитата за прекомерна тежест на наложеното наказание се явява неоснователно. От друга страна, настоящият въззивен състав счита за неоснователно е и искането, обективирано във въззивния протест, за налагане на по-тежко наказание, тъй като в този случай би се стигнало до прекомерно утежняване положението на подсъдимата. В тази връзка следва да бъде съобразено, че подсъдимата е била привлечена като обвиняема по настоящото наказателно производство на 08.03.2023г., а постановлението за привличане й е било предявено на 27.09.2023г., и считано от този момент до настоящия /близо три години/ по отношение на нея поправително въздействие е имал и наказателния процес. СГС споделя виждането на първата инстанция за приложимост на нормата на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата към датата на деянието не е била осъждана, като за нейното превъзпитание и поправяне не е необходимо наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно ефективно. Правилно при този изход на делото направените от първата инстанция разноски за изплащане на пътни разходи на един свидетел са възложени в тежест на подсъдимата. С оглед на всичко изложено, присъдата на първата инстанция следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта, с която подс. Д. Х. е призната за виновна за това, че 24.02.2022г., в гр. София, пред надлежен орган на властта – младши разследващ полицай Д. П., в разпита си в качеството на свидетел по ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВ, пр.пр. № 43662/2021г. по описа на СРП, съзнателно устно е потвърдила неистина, като заявила: „Телефонният номер, на който се чувах със С., е ••••••••“ и вместо това – да бъде оправдана на основание чл. 304 НПК в тази част на поддържаното срещу нея обвинение, както и за това да е извършила продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. В останалата част присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, НО, XV-ти Въззивен състав,