Решение № 37 от 29.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 657/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 30.10.2024г. от КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“, ЕИК 115013944, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Брезовска“ №8, ет.1, представлявана от председателя на кооперацията Р. П. Б., чрез пълномощника адвокат Н. Р. от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Х. К.“ №*, ет.*, ап.* против Ч. Г. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Р., общ.Р., обл.П., ул.„П. В.“ №*, Б. И. Д., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Д.“ №*, ет.*, ап.* и настоящ адрес: гр.Р., общ.Р., обл.П., ул.„П. В.“ №* и „КАЛИТЕЯ 2022“ ЕООД, ЕИК 207196962, със седалище и адрес на управление: гр.Р., общ.Р., обл.П., ул.„П. В.“ №*, представлявано от управителя Ч. Г. К., с която са предявени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства: Ищецът твърди, че е кредитна кооперация, учредена по Закона за кооперациите, създадена съгласно договореностите между правителството на Република България и Комисията на Европейския съюз чрез Меморандуми за разбирателство 9103 от 28.12.1995г. и август 1998г. и правилата за прилагане на Схема за земеделски капиталов фонд, регистрирана с решение на Пловдивски окръжен съд от 05.02.1996г. по ф.д. №711/1996г., пререгистрирана в Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ с ЕИК 115013944. Твърди, че е правоприемник на учредената през 1996г. с решение на Окръжен съд - Пловдив по ф.д. №711/1996г. кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани - Марица Инвест“, със седалище в гр.Пловдив, която е създадена по схема за земеделски капиталов фонд, съгласно сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, като съгласно §12 от ЗКИ, кредитната кооперация продължава дейността си като финансова институция по смисъла на ЗКИ и по ред, установен от Министерския съвет с Постановление №343/30.12.2008г. Кредитната кооперация осъществява дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди, че на 31.07.2023г. ответникът Ч. Г. К. е подал молба за членство, с искане да бъде приет за член-кооператор, която била одобрена и от 25.08.2023г. той бил приет за член на кооперацията. На 08.11.2023г. Ч. К. подал молба за кредит от кооперацията в размер на 14 000 евро за срок от 12 месеца, с предназначение „пари на време“. На 10.11.2023г. между кооперацията от една страна като кредитор и от друга страна като кредитополучател Ч. Г. К. бил сключен договор за кредит №5398 за сумата в размер на 14 000 евро по официалния фиксинг на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро, при условията и сроковете на договора и бил съставен погасителен план в лева за връщане на заемната сума, съгласно който отпуснатата заемна сума била в размер на 27 381,62 лв. Посочва, че в чл.4 ал.1 от договора за кредит били предвидени такси във връзка със сключването и обслужването на кредита, общата сума на които била в размер на 2 159,78 лв., която сума на основание чл.4 ал.2 от договора за кредит и със съгласието на кредитополучателя била прихваната от кооперацията от сумата на отпуснатия кредит от 27 381,62 лв., а остатъкът от заемната сума в размер на 25 221,84 лв. ищецът твърди, че е превел по банковата сметка на ответника Ч. Г. К.. От датата на усвояването на кредита на 10.11.2023г. върху главницата от 27 381,62 лв. започнали да се начисляват и дължат договорни лихви. Ищецът твърди, че вземането било обезпечено с два договора за поръчителство, а именно: Договор за поръчителство №5398/10.11.2023г. с поръчител Б. И. Д. и Договор за поръчителство №5398/10.11.2023г. с поръчител „Калитея 2022“ ЕООД, с управител Ч. Г. К., които се задължили за цялото задължение по кредита пред кооперацията - главница, договорни лихви, неустойките по чл.18 ал.1 и ал.2 от договора за кредит, обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, дължимо върху цялата главница, считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем до датата на предявяване на иска в съда или до изплащането й, таксите и разноските по чл.4 ал.4 от договора за кредит, разходите по принудително събиране на вземането, а също и за претърпените от кредитора вреди от неизпълнението. Сочи, че съгласно чл.5 ал.1 от договора за кредит крайният срок за погасяване на кредита бил до 20.10.2024г. Според погасителния план главницата е следвало да се погаси за срок от 1 година, като първата погасителна вноска била нулева, втората - в размер на 2489,22 лв. и още 10 равни месечни погасителни вноски от по 2489,24 лв. всяка. Ищецът твърди, че ответникът Ч. Г. К. не изпълнил задължението си да заплаща в срок дължимите погасителни вноски, като не били платени в срок вноската за главници с падеж 20.12.2023г. за 2 489,22 лв., както и тези с падеж: 20.01.2024г. за 2489,24 лв., 20.02.2024г. за 2 489,24 лв.; 20.03.2024г. за 2 489,24 лв.; 20.04.2024г. за 2 489,24 лв.; за 20.05.2024г. за 2 489,24 лв.; 20.06.2023г. за 2 489,24 лв. и за 20.07.2023г. за 2 489,24 лв. Общо просрочените и неплатени вноски за главници за периода 20.12.2023г. до 20.07.2024г. са в размер на 19 913,90 лв. Сочи, че по време на действие на кредита били постъпили две плащания от страна на кредитополучателя, но с тях били погасени само договорни лихви и неустойки. След 23.01.2024г. нямало други плащания по кредита. Поради забава на ответника и на основание чл.18 ал.1 и ал.2 от договора за кредит била начислена без предизвестие и без предупреждение неустойка в размер на 25% годишна лихва върху дължимата сума, считано от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което кредитополучателят, съдлъжникът и поръчителите били дали своето предварително съгласие. Ищецът твърди, че за периода на забавата на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви от 20.01.2024г. до 20.07.2024г. вкл. били начислени и дължими неустойки за неплатените вноски за договорни лихви. За периода на забавата на просрочените и неплатени вноски за главници от 20.12.2023г. до 20.07.2024г. вкл. били начислени и дължими неустойки за неплатените вноски за главници. Ищецът посочва, че подал при ЧСИ Зорница Добринова молби, с искане за връчване на писмена покана за предсрочна изискуемост до кредитополучателя Ч. Г. К. и до поръчителите „Калитея 2022“ ЕООД и Б. И. Д., с които покани на основание чл.17 ал.1, б.„б“ и б.”в” от договора за кредит било обявено задължението по кредит №5398/10.11.2023г. за изцяло и предсрочно изискуемо, като конкретното основание е невнасянето от кредитополучателя и изпадането в забава за общо 8 поредни погасителни вноски за главници за периода от 20.12.2023г. до 20.07.2024г., общо за сумата 19 913,90 лв., както и изпадането в забава за общо 7 поредни погасителни вноски за договорни лихви за периода от 20.01.2024г. до 20.07.2024г., както и невнасянето на погасителни вноски за погасяване на начислените и дължими неустойки на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви за периода от 20.01.2024г. до 20.07.2024г. вкл., и невнасянето на погасителни вноски за погасяване на начислените и дължими неустойки на просрочените и неплатени вноски за главници за периода от 20.12.2023г. до 20.07.2024г. вкл., както и поради виновно нарушение от страна на кредитополучателя на неговите задължения по чл.6 ал.1; чл.8, т.1 и т.2 от договора за кредит. С поканите тримата ответници били поканени доброволно в срок от 3 дни от получаването да заплатят на кооперацията цялото парично задължение по договора за кредит. Ищецът твърди, че поканата за предсрочна изискуемост по договор за кредит №5398/10.11.2023г. до кредитополучателя Ч. Г. К. била връчена на последния чрез ЧСИ Зорница Добринова на основание чл.47 ал.5 от ГПК. На 16.09.2024г. била настъпила предсрочната изискуемост на договора за кредит №5398. Поканата за предсрочна изискуемост по договор за кредит №5398/10.11.2023г. до поръчителя Б. И. Д. била връчена чрез ЧСИ Зорница Добринова на основание чл.47 ал.5 от ГПК, след като на 24.09.2024г. изтекъл двуседмичният срок за получаване на книжата от канцеларията на ЧСИ. Поканата за предсрочна изискуемост по договор за кредит №5398/10.11.2023г. до поръчителя „Калитея 2022“ ЕООД била връчена чрез ЧСИ Зорница Добринова на основание чл.50 ал.4 от ГПК, след като на 14.08.2024г. изтекъл двуседмичният срок за получаване на книжата от канцеларията на ЧСИ. Ищецът твърди, че в предоставения с поканата тридневен срок за доброволно изпълнение на задълженията не е извършено плащане от страна на който и да е от ответниците, като това не е сторено и към момента на подаване на исковата молба, поради което му се дължи сумата за главница в размер на 27 381,62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда на 30.10.2024г. Посочва, че съгласно чл.3 ал.1 от договора за кредит за предоставената заемна сума в размер на 27 381,62 лв. е уговорено възнаграждение за кредитора в размер на 14% годишна лихва. По отношение на дължимите погасителни вноски за договорни лихви бил изготвен левов погасителен план с плащане на всяко 20-то число на месеца, като месечните погасителни вноски са общо 12, с различен месечен размер. Лихвите се начислявали на базата на 365 дни за 1 година. В случай на редовно погасяване на кредита, лихва се дължала само за неплатения остатък от главницата, като едномесечният лихвопериод обхващал времето от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия месец. Твърди, че не била платена в срок вноската за договорна лихва с падеж на 20.11.2023г. На 20.12.2023г. бил постъпил банков превод по сметка на кооперацията за сумата 320 лв., с която били погасени: 2,16 лв. неустойка на просрочената вноска с падеж 20.11.2023г. за периода на забавата от 20.11.2023г. до 20.12.2023г.; 105,03 лв. за просрочената вноска за договорни лихви с падеж 20.11.2023г. Частично била погасена втората вноска за договорни лихви с падеж 20.12.2023г. Не била платена в срок вноската за договорни лихви с падеж 20.01.2024г. На 23.01.2024г. бил постъпил банков превод по сметка на кооперацията за сумата 300 лв., с която били погасени: неустойка на просрочената вноска за договорна лихва с падеж 20.12.2023г. за периода на забавата от 20.12.2023г. до 22.01.2024г.; неустойка на просрочената вноска за главница с падеж 20.12.2023г. за периода на забавата от 20.12.2023г. до 20.01.2024г.; остатъка от просрочена вноска за договорни лихви с падеж 20.12.2023г. Частично била погасена просрочената вноска за договорни лихви с падеж 20.01.2024г. Не били платени в срок 6 поредни вноски за договорни лихви с падежи: 20.02.2024г., 20.03.2024г., 20.04.2024г., 20.05.2024г., 20.06.2023г., 20.07.2023г. Към датата на изготвяне на поканата за предсрочна изискуемост на 25.07.2024г. били в забава 7 поредни вноски за договорни лихви за периода от 20.01.2024г. до 20.07.2024г. След връчването на поканата за доброволно изпълнение на кредитополучателя Ч. К. на 16.09.2024г. било преустановено начисляването на договорни лихви по кредита, поради което за периода от 20.01.2024г. до 15.09.2024г. включително (денят преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 16.09.2024г.) били начислени договорни лихви по кредита, които се дължали солидарно от ответниците на кооперацията-ищец. Твърди нарушение на чл.6 ал.1, чл.5 ал.1 и чл.8, т.1 от договора за кредит, което ангажирало отговорност по чл.18 ал.1 от договора за неустойка за периода на забавата на просрочените вноски за главници от 20.12.2023г. до 15.09.2024г. вкл. (денят преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 16.09.2024г.), дължима от ответниците солидарно. Твърдените нарушения, според ищеца, водели и до ангажиране на отговорност по чл.18 ал.2 от договора за кредит за неустойка в размер на 25% годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочените вноски за договорни лихви, считано от датата на забавата на всяка една вноска за договорна лихва с настъпил падеж до изплащането й. Посочва, че периодът на забавата на вноските за договорни лихви от 20.01.2024г. до 15.09.2024г. вкл. (денят преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 16.09.2024г.) били начислени неустойки, които се дължали солидарно от ответниците. Ищецът претендира на основание чл.4 ал.4 от договора за кредит солидарно от ответниците разноски в размер на сумата от 600 лева с включен ДДС, представляваща адвокатски хонорар за написване на три покани за предсрочна изискуемост на кредит №5398 и за представителство по преписките на ЧСИ Зорница Добринова с район ОС - Пловдив по връчване на поканата. За посочената правна услуга била издадена фактура по ДДС №0000001540 от 19.07.2024г., договор за правна защита и съдействие №0000001540 от 19.07.2024г., двата документа за сумата 600 лева с ДДС, която била платена от кооперацията на адвоката с преводно нареждане от 19.07.2024г., както и сумата от 360 лева с ДДС, заплатена на ЧСИ Зорница Добринова с преводно нареждане от 30.07.2024г., за която сума тя била издала Фактура №0000212168 от 30.07.2024г. за нейната услуга по връчване на трите покани за предсрочна изискуемост до кредитополучателя и до двамата поръчители. Ищецът претендира за солидарното осъждане на тримата ответници за заплащане на обезщетение за забава на главницата на основание чл.86 от ЗЗД за периода на забавата от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя - от 16.09.2024г. до 29.10.2024г. вкл. - деня преди подаване на исковата молба в съда на 30.10.2024г. С исковата молба кооперацията-ищец отправя писмена покана до тримата ответници за доброволно плащане на цялото задължение по договор за кредит №5398/10.11.2023г. в тридневен срок от получаването й. Ищецът иска /след допуснато изменение на исковите претенции на основание чл.214 ал.1 от ГПК в откритото съдебно заседание, проведено на 19.11.2025г./ ответниците Ч. Г. К., Б. И. Д. и „Калитея 2022“ ЕООД да бъдат осъдени солидарно да му заплатят следните суми: 1/. 27 381,62 лв., представляваща неплатената главница по договор за кредит №5398/10.11.2023г., обявен за предсрочно изискуем на 16.09.2024г., ведно със законната лихва на главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда на 30.10.2024г. до изплащането й.; 2/. 1 424,03 лв., представляваща неплатена договорна лихва, начислена за периода от 20.01.2024г. до 15.09.2024г. вкл. (денят преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 16.09.2024г.); 3/. 2 215,58 лв., представляваща начислените и неплатени неустойки по чл.92 от ЗЗД, във връзка с чл.18 ал.1 от договора за кредит върху просрочените и неплатени вноски за главници за периода на забавата от 20.12.2023г. до 15.09.2024г. вкл. (денят преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 16.09.2024г.); 4/. 140,90 лв., представляваща начислените и неплатените неустойки по чл.92 от ЗЗД, във връзка с чл.18 ал.2 от договора за кредит, върху размера на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви за периода на забавата от 20.01.2024г. до 15.09.2024г. вкл. (денят преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 16.09.2024г.); 5/. 960 лв., представляваща сумата за направените разноски по чл.4 ал.4 от договора за кредит относно подготовка, написване и подаване на три броя покани за предсрочна изискуемост от адвокат, както и за платени такси на ЧСИ за връчване на трите покани за предсрочна изискуемост на договор за кредит №5398/10.11.2023г.; 6/. сумата 456,13 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, считано от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 16.09.2024г. до 29.10.2024г. вкл., т.е. до деня преди подаване на исковата молба в съда на 30.10.2024г. Претендира и направените в производството разноски. Сочи банкова сметка, по която сумите могат да бъдат платени. В срока по чл.367 ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника Ч. Г. К., с който оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Възразява срещу процесния Договор за кредит №5398/10.11.2023г., сключен между ищовата кооперация и ответника и твърди, че същият е недействителен, сключен в нарушение на закона и добрите нрави, при липса на съгласие и основание. Договорът бил сключен при допуснати съществени нарушения на Устава на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“, ЕИК 115013944 и Постановление 343 на МС от 30.12.2008г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частните земеделски стопани. Ответниците Б. И. Д. и „Калитея 2022“ ЕООД не са депозирали отговори на исковата молба и не са взели становище по предявените искове. В срока по чл.372 ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва направените от особения представител на ответника Ч. К. възражения за недействителност на процесния договор за кредит. Посочва, че кредитната кооперация е небанкова финансова институция, съгласно §12 от ПЗР на Закона за кредитните институции. Съгласно §12 от ЗКИ, кредитната кооперация осъществява дейността си като финансова институция по смисъла на този закон и по ред, установен от Министерския съвет с Постановление №343 от 30.12.2008г. Кооперацията предоставяла кредити на членовете си със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което било видно от устава на кооперацията, от удостоверение №BGКн 00237 на БНБ, както и от заповед №БНБ-134260 от 27.11.2014г. на подуправителя на БНБ. Ищецът посочва, че съгласно чл.1 ал.6 от устава кооперацията не може да предлага услуги, включени в предмета й на дейност извън кръга на своите членове, а според ал.1 на чл.1 кредитната кооперация е доброволно сдружение на наймалко 200 дееспособни лица с минимален собствен капитал в размер от 34 000 лв., които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси, а ответникът Ч. К. е нейн член-кооператор. Счита, че не следва да се прилага изключението на чл.4 ал.1, т.13 от ЗПК, както и че в случая нормите на ЗПК и ЗЗП са неприложими, тъй като се касаело за отношения между кооперацията от една страна и член - кооператор от друга, а не за такива между търговец и потребител. Позовава се на чл.6 ал.2 от Постановление на МС №343/30.12.2008г., съгласно който кредитната кооперация може да отпуска кредити и за дейности извън земеделието, като спрямо ответника Ч. К. кооперацията не е имала изискване за регистрация като земеделски производител. Ищецът счита за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че договорът за кредит бил недействителен, поради нарушаване на закона, устава и ПМС №343. Неоснователно било и възражението на особения представител на ответника, че договорът за кредит бил недействителен, поради накърняване на добрите нрави. Счита, че предвидената в договора за кредит неустойка не е прекомерна, с оглед размера на дължимата главница и вредите от неизпълнението, като оспорва възражението на ответника в тази насока. За неоснователно счита и възражението за нищожност на неустойките поради противоречие с добрите нрави. В случая те не излизали от присъщите на неустойката функции. С отговора на допълнителната искова молба ответникът Ч. К., чрез назначения му особен представител, поддържа всички направени с отговора възражения. Предявените обективно съединени осъдителни искове са процесуално допустими. Сезираният съд е родово и местно компетентен да се произнесе по тях. Исковете са с правно основание чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Окръжен съд - Пловдив, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: От представените от ищеца, приети по делото и неоспорени от ответниците писмени доказателства се установява, че на 31.07.2023г. ответникът Ч. Г. К. е подал до УС на ищцовата кооперация молба с вх. №136/31.07.2023г. за членство, с искане да бъде приет за член-кооператор в кооперация „ВККЧЗС - Марица Инвест“, като заявил, че е запознат с Устава на кооперацията и произтичащите от него права и задължения за членовете. Молбата на Ч. Г. К. е разгледана на заседание на УС на кооперацията, проведено на 25.08.2023г., видно от представения Протокол №9 от 25.08.2023г. на Управителния съвет на кооперацията. В същия е отразено, че по т.1 от дневния ред - разглеждане на молби за членство в кооперацията /между които и тази на ответника Ч. Г. К./, УС единодушно е решил, че приема всички кандидати за членове на кооперацията. На 08.11.2023г. ответникът Ч. Г. К. е подал до кооперацията молба за кредит с вх.№196/08.11.2023г. с искане за получаване на кредит в размер на 14 000 евро за срок от 12 месеца с предназначение „пари на време". На 10.11.2023г. е изразено положително становище за разрешаване на кредита от кредитен инспектор на кооперацията, който е отразил, че Ч. Г. К. е член-кооператор, с добра кредитна история и че кредитът следва да се обезпечи със запис на заповед и с поръчителството на Б. И. Д. и „Калитея 2022" ЕООД. На същата дата - 10.11.2023г. между кооперацията-ищец като кредитор и ответника Ч. Г. К. като кредитополучател е сключен Договор за кредит №5398, съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на левовата равностойност на 14 000 евро по официалния фиксинг на Българска народна банка за 1 евро, равно на 1,95583 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора посочената сума по кредита, заедно с договорената лихва, при условията и сроковете, определени в договора и в левовия погасителен план, неразделна част от него - чл.1 ал.1 от договора. Кредитът е отпуснат с предназначение: за пари навреме - животновъдство, видно от чл.1 ал.3 от договора. Съгласно чл.3 ал.1 от договора срещу предоставената сума по кредита кредитополучателят дължи на кредитора на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД възнаграждение под формата на договорна лихва, в размер на 14% годишна лихва, която се начислява върху главницата по кредита, за периода на действие на договора, считано от датата на получаване на сумата в брой в касата на кооперацията или от датата на платежното нареждане за извършен банков превод на сумата по кредита от банковата сметка на кооперацията към банковата сметка на кредитополучателя до крайната дата (падежа) на договора. С чл.4 ал.1 от договора страните са се договорили, че за проучването на кредитополучателя, солидарния съдлъжник и поръчителите, за разглеждането на молбата за кредит, за управление и обслужване на кредита, кредитополучателят заплаща на кредитора следните такси и вноски: 1.еднократна такса за управление на кредита от 2,30% върху размера на главницата или сумата 629,78 лева; 2.еднократна такса за разглеждане и произнасяне по молбата за кредит - 30.00 лева; 3.вноска за дялов капитал или вноска за довнасяне на дялов капитал - 1500,00 лева. Кредитополучателят изрично е дал съгласието си заплащането на дължимите так си и вноски по чл.4 ал.1 да се прихване от паричните средства по предоставения му кредит – чл.4 ал.2 от договора. Съгласно чл.4 ал.4 от договора кредитополучателят дължи на кредитора сумата от всички направени разноски по договора за кредит: разноски за препоръчани писма и обратни разписки на „Български пощи“ ЕАД или други куриерски фирми по уведомяване и кореспонденция с кредитополучателя, солидарния съдлъжник и поръчителите; нотариални такси за нотариални покани за предсрочна изискуемост или други правни и фактически действия по договора; такси на ЧСИ за връчване на покани за предсрочна изискуемост или други правни и фактически действия по договора; суми за адвокатски хонорари за написване на покани за предсрочна изискуемост или други правни и фактически действия по договора; други разноски по повод изпълнение или неизпълнение на договора за кредит. Според чл.5 ал.1 от договора кредитополучателят се задължава да погаси целия кредит, съгласно сроковете за вноските в погасителния план с крайна падежна дата: 20.10.2024 година. С чл.18 ал.1 от договора страните са се договорили, че п ри частично или цялостно неплащане на погасителни вноски по главницата на кредита, и/или при просрочване и забава на погасителните вноски за главници, кредиторът начислява по партидата на кредитополучателя, без предизвестие и без предупреждение, неустойки с правно основание по чл.92 от ЗЗД, в размер на 25% годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочените вноски за главници, считано от датата на забавата на всяка една вноска за главница с настъпил падеж до изплащането й, за което кредитополучателят, съдлъжникът и поръчителите дават своето предварително съгласие и одобрение. При частично или цялостно неплащане на погасителни вноски за договорни лихви по кредита, и/или при просрочване и забава на погасителните вноски за договорни лихви, кредиторът начислява по партидата на кредитополучателя, без предизвестие и без предупреждение, неустойки с правно основание по чл.92 от ЗЗД в размер на 25% годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочените вноски за договорни лихви, считано от датата на забавата на всяка една вноска за договорна лихва с настъпил падеж до изплащането й, за което кредитополучателят, съдлъжникът и поръчителите дават своето предварително съгласие и одобрение – чл.18 ал.2 от договора. Съставен е погасителен план в лева, съгласно който отпуснатата заемна сума е в размер на 27 381,62 лв. Общата сума на таксите и вноските по чл.4 ал.2 от договора за кредит е в размер на 2159,78 лв. Тази сума на основание чл.4 ал.2 от договора за кредит е прихваната от кооперацията от сумата на отпуснатия кредит в размер на 27381,62 лв., с оглед на което, на 10.11.2023г. кооперацията е превела по личната разплащателна сметка на кредитополучателя Ч. Г. К., открита в „Алианц банк България“ АД, с банков превод с номер на операцията №420FTRQ233140001 от 10.11.2023г. остатъка от заемната сума в размер на 25 221,84 лева. С това кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора за кредит - да предаде заемната сума на кредитополучателя Ч. Г. К.. На 10.11.2023г. са сключени Договори за поръчителство №5398/10.11.2023г. между кооперацията - кредитор и поръчителите, съответно Б. И. Д. и „Калитея 2022“ ЕООД, представлявано от управителя Ч. Г. К., съгласно които поръчителите са се задължили да отговарят солидарно, заедно с кредитополучателя Ч. Г. К., пред кредитора за изпълнение на цялото задължение по договора за кредит, включващо: главница, договорни лихви, неустойките по чл.18 ал.1 и ал.2 от договора за кредит, разноските по чл.4 ал.4 от договора за кредит, обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, дължимо върху цялата главница, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на предявяване на иска в съда или до изплащането й, разходите по принудително събиране на вземането, а също и за претърпените от кредитора вреди от неизпълнението - чл.1 от договорите за поръчителство. Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, ищецът изпратил, чрез ЧСИ Зорница Добринова, писмени покани за предсрочна изискуемост до кредитополучателя Ч. Г. К. и до поръчителите - „Калитея 2022“ ЕООД и Б. И. Д., с които на основание чл.17 ал.1, б.„б“ и б.”в” от договора за кредит обявил задължението по кредит №5398/10.11.2023г. за изцяло и предсрочно изискуемо. Поканите са връчени на ответницитефизически лица при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на ответното дружество - по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. На 16.09.2024г. е настъпила предсрочната изискуемост на договора за кредит. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните, се установява, че размерът на неплатените и просрочени вноски за главници по договора за кредит и погасителен план в лева към него е на обща стойност 27381,62лв. Няма част от главницата, която да е платена с извършените плащания от ответниците. Експертизата дава заключение, че размерът на дължимите договорни лихви към датата 16.09.2024г. е на стойност 1424,03 л в . Дължимата неустойка върху неплатените вноски за главници по чл.18 ал.1 от договора за кредит за периода на забавата от 20.12.2023г. до 15.09.2024г. е в размер на 2215,58 лв. Дължимата неустойка върху неплатените вноски за договорни лихви по чл.18 ал.2 от договора за кредит за периода на забавата от 20. 01.2024г. до 15.09.2024г. е в размер на 140,90 лв. Според заключението кооперацията е направила следните разноски по чл.4 ал.4 от договора за кредит: 1/. сумата 600 лева с включен ДДС, представляваща адвокатски хонорар за написване на три покани за предсрочна изискуемост на кредит №5398 и за представителство по преписките на ЧСИ Зорница Добринова с район ОС - Пловдив по връчване на поканата. Издадена е фактура по ДДС №0000001540 от 19.07.2024г., сключен е договор за правна защита и съдействие №0000001540 от 19.07.2024г., двата документа за сумата 600 лева с ДДС, която е платена от кооперацията на адвоката с преводно нареждане от 19.07.2024г.; 2/ сумата 360 лева с ДДС, заплатена на ЧСИ Зорница Добринова с преводно нареждане от 30.07.2024г., за която сума тя е издала фактура №0000212168 от 30.07.2024г. за нейната услуга по връчване на трите покани за предсрочна изискуемост до кредитополучателя и до двамата поръчители. Експертизата дава заключение, че обещетението за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, считано от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 16.09.2024г. до 29.10.2024г. вкл. /датата преди датата на исковата молба/, е в размер на 456,13лв. Въз основа на така събраните доказателства съдът достига до следните фактически и правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор. Той се счита сключен от момента, в който заемодателят реално предостави в държане на заемателя определената парична сума. Според ал.2 на същата разпоредба заемателят дължи лихва с а м о ако това е уговорено писмено, а писмена уговорка за лихва в случая е постигната. Налице е и клауза в договора, предвиждаща неустойка п о чл.92 от ЗЗД при допускане на забава в плащанията на погасителни вноски. Установи се по делото, че заемодателят-ищец е изпълнил поетото в писмения договор парично задължение и е предал на заемополучателя сумата, предмет на процесния договор за заем, като е заверил банковата му сметка с нея. С получаването на сумата е финализиран фактическият състав на сключването на реалния по характера си договор за заем. От този момент за заемателя е възникнало задължението да върне заетата сума /в лева, по взаимното съгласие на страните/, ведно с договорна лихва в определения в писменото съглашение размер от 14% годишно. Крайният падеж на задължението за връщане на заема, ведно с лихвите , е настъпил на 20.10.2024г. – десет дни преди подаването на исковата молба. Поради това цялата непогасена главница е изискуема. Същата се установи от вещото лице в размер на 27 381,62 лв. Поради това искът за сума в същия този размер е доказан както по основание, така и по размер и следва да се уважи, като главницата се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 30.10.2024г. до окончателното плащане. Въз основа на заключението по експертизата се установяват по размер и акцесорните вземания, предмет на настоящото производство. Просрочената неплатена договорна лихва се установи в размер на 1424,03 лева, в който размер искът е доказан и следва да се уважи изцяло. Заемателят е допуснал значителни просрочия в изплащането на вноските, както и след настъпването на окончателния падеж, поради което е в забава и при наличие на предвиденото в договора основание му е начислявана неустойка за просрочена главница и за просрочени договорни лихви. Според вещото лице дължимата неустойка за просрочена главница е в размер на 2215,58 лв., поради което искът е доказан и по размер, и следва да се уважи изцяло. Изчислената от експерта неустойка върху просрочени договорни лихви е в размер на 140,90 лв., с оглед на което претенцията и по това перо следва да бъде уважена изцяло. Направените от кооперацията разноски по чл.4 ал.4 от договора за кредит са установени в размер от 960,00 лева и исковата претенция като доказана ще следва да се уважи изцяло. Обезщетението за забава върху неплатената главница е изчислено от вещото лице в размер на 456,13 лева, поради което искът се явява изцяло доказан и основателен и следва да се уважи. Ответникът Ч. Г. К., в отговора на исковата молба, чрез особения си представител, е изложил съображения за недействителност на процесния договор - сключен в нарушение на закона и добрите нрави, при липса на съгласие и основание, и при допуснати съществени нарушения на Устава на кооперацията и Постановление 343 на МС от 30.12.2008г. В представената по делото писмена защита са изложени доводи за нарушение на чл.37 ал.3 от Устава на кооперацията, съгласно който председателят на кооперацията сключва сделки по чл.32 ал.2 от Устава, каквато е и сделката, инкорпорирана в процесния договор за кредит, въз основа на предварително решение на Управителния съвет на кооперацията, каквото в случая не е налице. По така наведените възражения, съдът счита следното: Процесният договор за заем е сключен след приемането на Ч. Г. К. за член-кооператор. Затова в настоящия случай не намира приложение задължението на съда служебно да следи за наличието на неравноправност на договорни клаузи. Това задължение е относимо към потребителските кредити във връзка със Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а този закон не е приложим тук, тъй като ищцовата кооперация е небанкова финансова институция, съгласно §12 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКИ , а заемополучателят Ч. Г. К. е член-кооператор в същата кооперация и в това си качество е кандидатствал за заема по процесния договор. Касае с е за взаимоотношения между кооперация и член-кооператор, а не за такива между търговец и потребител, поради което ЗЗП е неприложим. Предвид гореизложеното сключеният между страните договор не е такъв по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което не следва да намерят приложение и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в частност чл.22, във връзка с чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1, т.7 - 9 от ЗПК. Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че между ищец а и ответника Ч. Г. К. е възникнало действително правоотношение по договор за заем, по силата на което ответната страна – заемополучател е поела задължение да върне левовата равностойност на предоставената в заем сума, в който смисъл съдът съобрази заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав. В случая предсрочна изискуемост на кредита се намира за установена, считано от датата на получаване на нарочна покана от заемополучателя Ч. Г. К., на 16.09.2024г., на основание чл.17 ал.1, б ."б" и б. "в" от договора за кредит. Освен това към датата на подаване на исковата молба в съда - 30.10.2024г., кредитът е падежирал изцяло. Поради изложеното и като съобрази заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че предявените против заемополучателя искове с л е д в а да бъдат уважени изцяло, доколкото претендираните техни размери, съответстват на установените от вещото лице. Съдът намира, че клаузите за неустойка, установени в разпоредбите на чл.18 ал.1 и ал.2 от договора за кредит са действителни, като последните не са установени в противоречие с добрите нрави. С тези клаузи е установена мораторна неустойка върху непогасените вноски за главница и лихва, която е в размер на 25% лихва на годишна база от датата на забавата до изплащане на задължението. Съгласно приетото в Тълкувателно решение №1 от 15.07.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1.естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2.дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3.вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение в установения за това срок, като размерът на последната не е прекомерен. До този извод съдът стига като съобразява размера на обезпеченото вземане, периода на забавата и вредите от неизпълнението. Доколкото неустойката притежава и санкционираща функция, съдът счита, че размерът й е установен в съответствие с общоприетите норми за добросъвестност. Размерът на договорената неустойка надвишава размера на законната лихва за забава в допустими за това граници, предвид принципа на свободното договаряне между страните. Предвид изложеното съдът намира, че клаузите от процесния договор за кредит, установяващи задължение за заплащане на неустойка за забава за заплащане на задълженията за главница и възнаградителна лихва са породили права и задължения между страните. Поради това предявените искове по чл.92 от ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, съобразно заключението на вещото лице. За неоснователно съдът намира възражението на особения представител н а ответника Ч. Г. К. за нищожност на процесния договор за заем, поради липсата на предварително решение на Управителния съвет на кооперацията по чл.21 ал.2, т.1/т.5 о т Закона за кооперациите (ЗК) (чл.37 ал.3 от Устава на кооперацията, във връзка с чл.32 ал.2, т.1/т.5 от Устава). Наличието на предварително решение на Управителния съвет на кооперацията не е необходимо условие за действителност на договор за заем, сключен от кооперацията с член-кооператор. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение №4 от 10.05.2018г. по тълк. д. №4/2016г. на ОСГТК на ВКС, наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл.15 ал.4, т.10 от ЗК не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган. Както е изяснено в мотивите на това тълкувателно решение, неспазването на изискванията на ЗК относно наличие на решение на общото събрание на кооперацията е от значение само във вътрешните отношения между председателя и кооперацията, но не и в отношенията с трети лица. Това тълкуване, макар и направено във връзка с разпореждането с недвижими имоти и вещни права върху такива имоти, следва да се приложи и към всички други сделки, сключвани от представляващия орган на кооперацията, включително договори за заем с член-кооператори, по отношение на които в закона - ЗК е въведено изискване за предварително решение на управителния съвет. На основание разясненията в тълкувателното решение следва да се приеме, че и изискването на чл.21 ал.2, т.1/т.5 от ЗК не ограничава представителната власт на представляващия кооперацията и по отношение на член-кооператорите, а и на третите лица, същият може да изразява волята на юридическото лице за сключване на всякакви договори. В този смисъл Определение №50058 от 30.01.2023г. на ВКС по т. д. №2464/2021г., I т. о., ТК . Относно поръчителството: Задълженията на заемополучателя Ч. Г. К. са обезпечени от страна на ответниците Б. И. Д. и „Калитея 2022“ ЕООД с договори за поръчителство. Договорът за поръчителство се сключва в писмена форма и представлява съглашение между кредитора и поръчителя, по силата на което последният поема задължение спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на чуждо задължение - това на главния длъжник спрямо кредитора, чрез поемане на лично обезпечение на дълга. Ответниците Б. И. Д. и „Калитея 2022“ ЕООД, поели задължение да поръчителстват по договора за кредит, остават задължени, доколкото кредитът е падежирал изцяло към дата, предхождаща подаването на исковата молба. Спазен е и предвиденият в разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД срок. Няма данни по делото, а и наведени твърдения, ответниците да са заплатили на ищеца дължимите суми по процесния договор за кредит. С оглед изхода на делото, право на разноски се поражда за ищеца на основание разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, които видно от представения по делото списък по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи възлизат в размер на 11 579,83 лева. По изложените съображения, съдът