Решение № 193 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1004/2025 г.

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. чл. 405,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД. Ищецът Е. П. П. от с.Макариополско, общ.Търговище, действащ чрез процесуален представител адв.Т. Г. -ВАК твърди в исковата молба, че на 09.05.2025г. около 23.00 часа по път между с. Макариополско и с. Мировец, в землището на с. Мировец, по време на движение в посока с. Мировец със собствения му лек автомобил „Мерцедес”, модел „ S 350”, с per. № Т09••АН, модификация 350 4Matic 7G-tronic, управляван от И. Г. И., ЕГН ••••••••••, автомобилът започнал да се задимява, започнал да пуши, като се чул и гърмеж, при което водачът спрял автомобила и заедно със собственика му слезли от него и след като отворили предния капак, лумнали пламъци и автомобилът се запалил. Ищецът излага, че незабавно позвънили на тел.112, като десет минути по-късно пристигнала и пожарна кола, за възникналия пожар е издадено удостоверение с per. № 744200- 292/12.05.2025г. на МВР РСПБЗН- Търговище, в който са описани мястото и времето на възникналия пожар, както и че произшествието е посетено от органи на РСПБЗН- Търговище.Сочи също, че към датата на събитието е била налице валидно сключена застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № 440124211033203, издадена от ответното застрахователно дружество, със срок на валидност 27.11.2024г. - 26.11.2025г., в която е отразено, че автомобилът е застрахован за застрахователна сума в размер на 29 800 лева, върху която е определена и застрахователната премия в размер на 1 545,76 лева.Твърди още, че за застрахователно събитие, настъпило на 09.05.2025г., е заведена извънсъдебна претенция с №44012512503091/12.05.2025г. към застрахователя с искане за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди въз основа на което е образувана щета №44012512503091, като на 12.05.2025г. застрахователят изискал допълнителни документи, представени от ищеца на 13.05.2025г. и 15.05.2025г. от представител на застрахователя е изготвен описзаключение по щетата, но с писмо изх. № 0-92-6629/28.08.2025г. застрахователят изпратил отговор до ищеца, според който от последния е назначена пожаротехническа експертиза, от която застрахователят констатирал, че декларираните обстоятелства не отговарят на описаното от застрахования в предявената от него претенция и позовавайки се на т.9.1.9 от ОУ на автомобилна застраховка „Каско+“ застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение.С оглед на изложеното и като счита, че пожарът е причинил на застрахования автомобил тотална щета, излагайки подробни съображения, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, предявен като частичен за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 5000лв. от общо 24 900лв.(изменен в съдебно заседание след допуснато от съда изменение на размера на иска до сумата от 8 206,23евро/16 050лв./, на осн. чл. 214,ал.1 от ГПК), претендира законната лихва считано от датата на отказа, а именно от 28.05.2025г. до окончателното плащане, както и направените разноски.В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. Т. Г. – ВАК, който пледира за уважаването й, претендира разноски. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрисконсулт В. Й., в който предявения иск се оспорва изцяло по основание и размер.Не се оспорва обстоятелството, че е налице валиден към датата на посоченото произшествие договор за застраховка „Каско”, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л.а. „Мерцедес S 350” с per. № Т 09•• АН, обективиран в полица № 440124211033203, както и обстоятелството, че п о повод на предявената претенция в дружеството е образувана преписка по щета № 44012512503091.Въвежда се възражение за надзастраховане по см. на чл.388 от КЗ, обосновано с твърдения, че автомобили със същите характеристики - модел, марка, година на производство и със същите параметри като процесния, имат цена, значително по - ниска от тази, за която е застрахован процесния автомобил, както и че при определяне на действителната му пазарна стойност следва да се вземе предвид и намалената му стойност от амортизация.Излага се, че е налице и необходимост от установяване на предпоставките по чл. 390 от КЗ.Оспорва се и механизма на настъпване на вредите, като ответникът твърди, че вредите са настъпили в резултат на напълно различен механизъм, което дава основание на застрахователя да постанови отказ от изплащане на обезщетение, изрично уговорен в клаузата на т. 9.1.9. от Общите условия, представляващи неразделна част от застрахователния договор; оспорва се и доказателствената стойност на представения от ищеца удостоверение с p e r . № 744200- 292/12.05.2025 г., издадено от МВР РСПБЗН – Търговище, както и размера на предявената претенция, иска се отхвърлянето на иска изцяло, претендират се разноски.В съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа въведените възражения, като моли за отхмърлянето на иска, претендира разноски. След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото обстоятелството, че към датата на застрахователното събитие-09.05.2025г., ищецът е имал валидно сключен договор за застраховка „Каско“ в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л.а. „Мерцедес S 350” с p e r. № Т 09•• АН, обективиран в полица № 440124211033203, както и обстоятелството, че по повод на предявената претенция в дружеството е образувана преписка по щета № 44012512503091, видно и от приложените писмени доказателства по делото. От приложеното удостоверение рег.№ 744200-292/12.05.2025г., изд. от МВР ГДПБЗН се установява, че на 09.05.2025г. около 23 ч. възниква пожар в кола „Мерцедес S 350” с per. № Т 09•• АН , от който пожар са нанесени материални щети и произшествието е посетено от екип на РСПБЗН Търговище, а от изискана от съда справка е представена и телефонограма № 107/09.05.2025г., от която се установява, че на 09.05.2025г. в 23,00ч. в РСПБЗН Търговище, е. Мировец, е получено съобщение за пожар с преки материални щети на превозно средство с обект лек автомобил, място-двигател, с предопагаема причина –късо съединение, като на място е заминал пожарен автомобил с рег № Т 1633 ТН, пристигнал на място в 23,22ч. на 09.05.2025г. и пожарът е ликвидиран в 00,03ч. на 10.05.2025г.По делото е приложена и застрахователната преписка, от която се установява, че на 12.05.2025г. ищецът е подал до ответния застраховател уведомление за щета № 44012512503091, представил е и изисканите от застрахователя документи, вкл. удостоверение за техническа изправност на автомобила от 25.11.2024г., а от опис-заключение по щетата от 15.05.2025г., изготвен от застрахователя се установява, че е посочено „цялостно опожарен автомобил, без запазени части“ и от писмо изх.№0-92-6629/28.05.2025г. на застрахователя до ищеца се установява, че от назначена от самия застраховател експертиза е установено, че декларираните обстоятелства не отговарят на описаното от ищеца събитие, при което и позовавайки се на т.9.1.9, раздел I от ОУ към застраховатления договор, ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца и писмото е получено от ищеца на 29.06.2025г, видно от приложеното известие за доставяне.От изисканата от съда справка за метеорологичните условия към момента на застрахователното събитие от 09.05.2025г., от писмо от НИМХ Филиал Варна се установява, че на процесната дата в периода от 22,40ч. на 09.05.2025г. до 07,10ч. на 10.05.2025г. в района на МС гр.Търговище вали слаб дъжд с отчетено количество 6,7мм, а в района на МС Шумен в периода от 23.30ч. на 09.05.2025г. до 24,00ч. вали слаб краткотраен дъжд, продължил и на 10.05.2025г. с отчетено количество 2,0мм. От заключението по първоначално назначената САвтЕ, оспорено от страните се установява, че процесният лек автомобил „Мерцедес”, модел „S350 4МАТИС 7G-tronic” с per. № Т 09•• АН, рама № WDD2210561A000797 е цялостно опожарен. Унищожени са всички части и детайли от ходовата част, цялостна част на купето, електрическата инсталация, целият интериор вътре в купето, брони, фарове, тотално унищожени са части, детайли и агрегати в двигателния отсек, както и самия двигател, унищожена е трансмисията. Процесният лек автомобил „Мерцедес”, модел „S350 4МАТИС 7G-tronic” с per. № Т 09•• АН, рама № WDD2210561A000797 е цялостно унищожен, без запазени части, същият не подлежи на ремонт, налице е „тотална щета“ на автомобила, а стойността на автомобила към датата на събитието 09.05.2025г. в неувредено състояние възлиза на сумата 13 666,33 лева.От заключението на назначената повторна САвтЕ, неоспорено от страните се установява, че пазарната цена на процесния лек автомобил „Мерцедес”, модел „S350 4МАТИС 7G-tronic” с per. № Т 0966 АН модификация „S350 4МАТИС 7G- tronic” към датата на застрахователното събитие, а именно 09.05.2025 г. е в размер на 16 050,00 лева.Съдът, преценявайки двете заключения приема, че макар и двете да са безпристрастни и отговарящи на поставените задачи, следва да кредитира изцяло второто такова, като по-пълно и обстойно в изследването на пазарните аналози и като по-обосновано. От заключението по назначената СПТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че най-вероятната причина за пожара на автомобила е от техническо естество-дефескти, техн. неизправности, като не са налице данни са умишлен палеж, като пожарът е възникнал при експлотационно дефектиране на темпорално „остаряла“ изолация , следствено електро-термиично разрушаване (ЕТР) на меден проводник по механизма първично, метално „Късо Съединение“ (ПКС) и финално топлинно натоварване (загряване) и запалване ( „тлеещ пожар“ преди отваряне на капака) на близко разположени горими материали в двигателния отсек, като огнището на пожара е в двигателния отсек на процесното МПС, в предната част на процесния автомобил.Вещото лице посочва още, че максималното време на пожара, считано от започването му до потушаването му от пожарната слружба, е в рамките на 25-27 мин., като при намеса на човек с използване на пожарогасител, пожарът е можел да бъде ограничен и не са налице данни за отделяне на акумулаторни клеми от полюсите на източника на ел. енергия ( акумулатора ) след идентификацията на пожарните белези и спирането на автомобила.Посочва още, че не е било възможно потушаване на пожара в рамките на 10 мин., като общото време за развитието му многократно надвишава 10 мин. В съдебно заседание вещото лице пояснява, ч е благоприятстващи пожара обстоятелства за ускоряването на пожара са валежа и вятъра, като вещото лице е категоричен, че пожарът е започнал в двигателния отсек и се е развивал отпред назад в автомобила, като данни за умишлен палеж не се намират по делото. По делото са събрани и гласни доказателства.Св. И. Г. И., управлявал автомобила по време на инцидента твърди, че на 09.05.2025г. вечерта тръгнали към гр.Русе да вземат брата на ищеца и свидетелят управлявал автомобила, тао като ищецат бил с отнето СУМПС.Свидетелят твърди, че още н вачалото, след няколко километра по време на движение, колата взела много да прекъсва и да мирише на дим, при окето спрял автомобила и двамата с ищеца излезли от него, видели, че колата пуши под предния капак и се опитали да го отворят, при което огънят лумнал и те се отдръпнали настрани.Пояснява, че преди да спрат, забелязали, че колата много прекъсвала и се чувало нещо като „гърмеж“, нещо се случило с нея, отнякъде миришело на дим и след като спрели, видели, че излиза дим от предния капак на автомобила. Твърди още, че двамата се уплашили и не могли изобщо да вземат пожарогасителя, за да опитат да гасят колата, като излага, че той самият треперел, а ищецът не успял да отвори багажника и се отдръпнали настрани, докато цялата кола горяла и пожарът тръгнал отпред и малко по малко се разпростирал към купето. Твърди също, че позвънили на пожарната, като пожарния автомобил пристигнал след около 10-15 мин. и изгасили пожара, а свидетелят и ищеца се обадили и на застрахователя, както и на Пътна помощ, които описали какво се е случило, снимали колата, натоварили я и я закарали пред дома на ищеца. Съдът, преценявайки свидетелските показания съгл. изискванията по чл. 172 от ГПК счита, че следва да ги кредитира изцяло, като логични и непротиворечиви, дадени от очевидец на случилото се, а и като отговарящи и на писмените доказателства по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за тотална щета на автомобил по чл. 405,ал.1 от КЗ. Съгласно чл. 390 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.Съгласно цитираните разпоредби и трайната съдебна практика, включително задължителна такава, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погИ.е (както е в случая) или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т. к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Поради липса на специална разпоредба при определяне на обезщетението за тотална щета е приложимо правилото по чл. 386 от КЗ. З а установяване основателността на претенцията си ищецът следва да установи, че е собственик на застрахованото МПС, наличието на застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение. По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, за което ответникът е образувал преписка по щ е т а № 44012512503091 о т 12.05.2025г, като е извършен оглед на автомобила, а не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение и е направил изричен писмен отказ с писмо с писмо изх. № 0-92-6629/28.08.2025г. За неоснователни приема съдът възраженията на ответника за това, че е налице надзастраховане по см. на чл.388 от КЗ, обосновано с твърдения, че автомобили със същите характеристики: от модел, марка, година на производство и със същите параметри като процесния, имат цена, значително по - ниска от тази, за която е застрахован процесния автомобил, поради следното: Съгласно чл. 400, ал. 3 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото, т. е. законът въвежда оборима презумпция за съответствие на посочената в договора застрахователна сума (която в случая съгл. застр. полица е 29 800 лв.) на действителната стойност на застрахования автомобил. Тази презумпция според съда в конкретния случай не е оборена от ответника по иска, за да има основание да се приеме, че е налице такова несъответствие между застрахователната сума и действителната застрахователна стойност на автомобила. Във вр. с това следва да се има предвид и закрепеното в чл. 400, ал. 3, изр. Второ от КЗ право на застрахователя да извърши оглед на застрахованото имущество за да установи действителната застрахователна стойност. В случая застрахователят не твърди да е бил лишен от това свое право и да не е имал възможност да извърши оглед на автомобила. При такъв оглед, ако се приеме, че е положил дължимата грижа за собствените си работи, застрахователят който се занимава с тази дейност по занятие и разполага с необходимите специалисти, би следвало да е в състояние да определи действителната застрахователна стойност на застрахования лек автомобил за който сключва застрахователния договор и да не допусне надзастраховане. Заедно с това от събраните по делото доказателства няма основание да се счита, че има някакво умишлено поведение на застрахования за въвеждане на застрахователя в заблуждение относно действителната застрахователна стойност на автомобила. Поради тези съображения съдът приема, че не е налице надзастраховане по смисъла на чл. 388, ал. 1 от КЗ и няма основание за намаляване на посочената в договора застрахователна сума до друг, по –нисък размер от договорената 29 800 лв., която следва да бъде съобразена като горна граница до която се простира отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Неоснователно е и възражението относно определяне на действителната пазарна стойност на автомобила, като следва да се вземе предвид и намалената му стойност от амортизация, доколкото съдът вече посочи, че при определяне на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност- в този см.Решение № 165/24.10.2013г. по т. дело № 469 /2012г. на ВКС, IIт.о. Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д.№ 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др., съобразно които, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, вкл. и в хипотезата на тотална щета. Неоснователно е и възражението относно механизма на настъпване на застрахователното събитие, а именно-запалването на автомобила, доколкото ответникът не е посочил, нито представил доказателства за това да е налице умишлен палеж или т. нар. „застрахователна измама“.От доказателствата по делото съдът приема за установено както наличието на валидно застрахователно оправоотношение между страните по застраховка „Каско“ на процесния авгомобил, така и настъпилото застрахователно събитие на 09.05.2026г., от което е причинена тотална щета на автомобила на ищеца, за репарирането на която, съобр. заключението на вещото лице е необходима сума в размер на 8 206,23 евро ( 16 050,00 лева), обуславящо основателността на предявиня иск и неговото уважаване в посочения размер, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на задължението, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ.Относно искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на на отказа, а именно от 28.05.2025г. до окончателното плащане, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл. 390,ал.1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.В случая ищецът не е представил такива доказателства за дерегистриране на автомобила. Съдебната практика на ВКС безпротиворечиво приема, че неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето на доказателства за това пред застрахователя е ирелевантно обстоятелство за основателността на претенцията за главница за застрахователно обезщетение, но следва да бъде съобразено при определяне на началния срок на изпадането в забава (така напр. Решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.). ВКС приема, че изпълнението на административната процедура по дерегистрация обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователното обезщетение).С оглед на изложеното, съдът приема, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от датата на на отказа, а именно от 28.05.2025г. до депозиране на исковата молба на 03.07.2025г. е неоснователно и следва да се отхвърли, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 390,ал.1 от КЗ. С оглед изхода от спора, ищецът има право на разноски, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1686,16 евро платени д. такса, адв. възнаграждение и депозит за вещо лице, които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. С протоколно определение от 02.04.2025г., пост. по делото, съдът е определил допълнително възнаграждение на вещото лице по назначената Съдебна пожаро-техническа експертиза в размер на 602,35 евро, като е задължил ответника за внесе сумата н едноседмичен срок, което задължение ответникът не е изпълнил в определения срок, изтекъл на 09.04.2025г. поради което съдът приема, че следва да осъди ответника да заплати по сметка на РС Търговище сумата от 602,35 евро разноски за вещо лице, на осн. чл. 77 вр. чл. 75 от ГПК. Мотивиран от изложеното, съдът