Решение № 863 от 6.7.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4890/2025 г.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Г. Т. В. против ЗАД ”ОЗК Застраховане” АД с ЕИК: 121265177 за заплащане на сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от увреждане на здравето при ПТП, настъпило на •••••••• г. по вина на лице, по отношение на което ответникът имал качеството застраховател по застраховка „ГО”, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяване на застрахователната претенция - 29.06.2023г., до окончателно изплащане на дължимата сума. Ищцата твърди, че на ••••••••г., около 19:20 часа, в село И.о, община Пазарджик, на ул.••••••••, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „•••“, модел ••••• с рег. № •••••••••, управляван от Д. И. Л. и лек автомобил лек автомобил марка „•••“, модел „•••••••“ с рег. № •••••, управляван от Й.П. В.. Пътният инцидент настъпил в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил „••• ••• Д. Л., вследствие на неосигуряване на достатъчно разстояние с движещия се пред нея лек автомобил „••• •••••••“, плавно намаляващ скоростта, за да извърши маневра завой на ляво. Ищцата, която пътувала в автомобила „••• •••••••“ на предната дясна седалка, претърпяла неимуществени вреди от произшествието. По време на настъпване на инцидента Г. В. била с правилно поставен обезопасителен колан. Мястото на настъпване на произшествието било посетено от служители на ОДМВР – Пазарджик, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 8295/29.05.2023 г. Съгласно него, вина имал водачът на лекият автомобил „•••“, модел ••• с рег. № ••••••••• Д. И. Л., която не се движила на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство, намаляващо плавно скоростта, че да може избегне удар в него. Излага, че вследствие на ПТП – то претърпяла травма на окосмената част на главата, от която получила силно главоболие, силна болка в шийната област и главозамайване. Откарана била по спешност в МБАЛ — Пазарджик АД, където била прегледана в КДБ/СО. Там раната на главата й била обработена хирургически. В следствие на инцидента се наложило да търпи ограничения от битовохигиенен характер, тъй като не можела да мие главата си до зарастване на раната. Издаден й бил болничен лист за ползване на отпуск по болест поради временно намалена работоспособност до 18.06.2023г. Излага, че се възстановявала в домашни условия. В първите дни имала силни и продължителни болки, за което се налагало да приема обезболяващи медикаменти и световъртеж. Забранено й било да се излага на пряка слънчева светлина, да използва компютър и др. мобилни устройства, да чете, както и да гледа телевизия, да мие главата си. Излага, че през първата седмица след инцидента, не можела да извършва обичайните си домакински дейности и била подпомагана от близките си. За период от около един месец изпитвала главоболие и световъртеж, дори само от светлината от лампи или от кратко излизане навън, както и при попродължително стоене в изправено положение. Твърди е, че понастоящем често продължавала да изпитва болки в главата и сутрешно главозамайване, каквито не изпитвала преди причинените й травми от пътнотранспортното произшествие, настъпило на ••••••••г. Излага, че към датата на настъпване на инцидента за отговорността на водача на лек автомобил марка ”•••”, модел ••• с рег. № ••••••••• имало валидна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ЗАК ”ОЗК Застраховане” АД по застрахователна полица № ••••••••••, с период на действие от 26.02.2023г. до 25.02.2024г. Ищцата предявила към застрахователя претенция за заплащане неимуществени вреди на 29.06.2023г., с молба вх. № 99-4253/29.06.22023г. По молбата ответното дружество образувало преписка по щета № 0411-440-0002- 2023г. Били изискани допълнителни документи, които своевременно представила. Ответникът обаче отказал изплащане на застрахователни обезщетения. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което да ангажира отговорността на ЗАД ”ОЗК Застраховане” АД с ЕИК 121265177 - виновно и противоправно деяние, извършено от водача на МПС марка „•••“, модел ••••• с peг. № ••••••••• Д. И. Л. и пряка причинно-следствена връзка между извършените нарушения на правилата за движение, настъпилото пътнотранспортното произшествие и претърпените от него вреди. Същото представлявало застрахователно събитие, вследствие на което за увреденото лице възниквало право да претендира обезщетение за всички претърпени вреди от отговорния застраховател, в лицето на ответното дружество. Предявява иск за сумата 3000 лв. причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 29.06.2023г. до окончателното плащане. Претендира разноски. В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърденията, че вина за настъпването му има водачът на лек автомобил „•••” модел ••• № ••••••••• Д. И. Л.. Счита, че съставеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 8295/29.05.2023 г. не се ползва с материална доказателствена сила досежно механизма на настъпване на произшествието. Счита, че доколкото длъжностното лице, което го е съставило не е присъствало при настъпване на пътнотранспортното произшествие, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно този факт. Оспорва, че са налице предпоставките на член 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение - виновно и противоправно деяние на прекия извършител, което да е в причинно-следствена връзка с настъпване на вредата. Излага, че водачът на лек автомобил „•••” модел ••• № ••••••••• Д. И. Л. се е движила със съобразена скорост и е спазвала необходимата дистанция с движещия се пред нея лек автомобил •••” модел „•••••••” с рег. № ••••••••. Поддържа, че настъпването на пътнотранспортното произшествие е в причинна връзка с виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „•••” модел „•••••••”— Й.П. В., която виновно е нарушила разпоредбата на член 24, ал. 1 и ал. 2 ЗДВП, намалявайки рязко скоростта, с която се е движила, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Й. В. е извършила и нарушение на член 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като преди да предприеме завой на ляво не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея и не се е съобразила с тяхното местоположение и скорост на движение, както и на чл. 26 ЗДВП, като не е подала сигнал преди да започне извършване на маневрата. Счита, че за водачката на лек автомобил „•••” модел ••• № ••••••••• Д. Л. събитието било случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като била в обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите Релевира доводи, че настъпването на транспортното произшествие се дължи изцяло на поведението на ищцата, респективно било налице съпричиняване на вредите, в резултат на виновното й поведение, тъй като била без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДВП. Това обективно е допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като в случай, че е била с поставен обезопасителен колан дори и да е било възможно да се получат увреждания, същите са щели да бъдат в много по-лека степен и в по-малък обем. Оспорва твърденията за вида на претърпените неимуществени вреди, както и техния размер, като завишен. Излага, че не били представени медицински документи за протичането на възстановителния период, след изписването от болничното заведение. Счита, че ако ищцата е провела правилен и адекватен лечебно оздравителен процес след изписването й от болничното заведение, той в значителна степен би повлиял върху периода на възстановяване, както и до намаляване на преживяната от нея болка. Счита, че при определяне на размера на исковата претенция следва да бъде отчетено, че увреждането, което Г. В. е получила от настъпилото ПТП не е тежко, че не са засегнати жизнено важни органи, че при такъв тип увреждания болката е слаба и краткотрайна, както и че пострадалата е в млада възраст, което предполага по – бързото й възстановяване. Счита, че размерът на претендираното обезщетение не е съобразен със социално икономическите условия в страната към момента на настъпването на пътния инцидент. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което счита за прекомерно и несъобразено критериите по чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това смята, че претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, евентуално при уважаването й да бъде отчетен приносът на пострадалата за настъпване на вредите. Претендира разноски. Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна: На ••••••••г., около 19:20 часа, в село И.о, на ул. „••••••• е настъпило ПТП между лек автомобил „••• •••••••“ с рег. № •••••••, управляван от Й.П. В. и движещия се след него лек автомобил „••• •••, с рег. № •••••••••, управляван от Д. И. Л.. Двата автомобила се движили в посока от гр. Пазарджик към село ••••. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при облачно време, на мокра и чиста асфалтова настилка, износена, без неравности. Участъкът не бил сигнализиран с пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по – висока от 50 км. ч. за населено място. Водачът на лек автомобил „••• •••••••“ се пристроил в ляво до осовата разделителна линия, за да предприеме маневра завой на ляво. Тогава автомобилът бил ударен в задната си дясна част от движещия се зад него лек автомобил ••• ••••. При удара лекият автомобил „••• •••••••“ се завъртял по посока, обратна на часовниковата стрелка, отклонил на ляво и изминавайки около 19 м. се установил с предната си лява гума върху насрещния тротоар. Автомобил ••• •••• продължил напред, отклонявайки се надясно с предната си част и се установил на около 11 м. от мястото на удара. В лекия автомобил „••• •••••••“ на предната дясна седалка пътувала ищцата Г. В., майка на водачката. В резултат на сблъсъка между двата автомобила, получила удар в тилната област на главата. Усетила болка. Била замаяна. Не е губила съзнание. Местопроизшествието било посетено от служители на РУ – Пазарджик, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 8295/29.05.2023 г., съгласно приложение 1 на чл. 2, ал. 1, т. 1 ГПК от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и план – схема към него. В него отразили данни за участниците в пътнотранспортното произшествие, за пострадалите лица, за местоположението на автомобилите след удара, за констатираните повреди по тях. Изготвен бил и снимков материал. По случая било образувано административнонаказателно производство, по което на водачката на лек автомобил ••• •••• Д. Л. било наложено административно наказание глоба, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП за извършено административно нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП с Наказателно постановление № 23 – 1006 – 001344 от 21.06.2023г. Същото било обжалвано и е влязло в сила. Местопроизшествието било посетено и от екип на ЦСМП Пазарджик. Ищцата била транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ Пазарджик, където била прегледана. Констатирано било наличие повърхностна травма на главата и хематом на тила, описани в Лист за преглед на пациент в КБД/СО № 010586 от ••••••••г. Отказала хоспитализация и се прибрала в дома си, тъй като нямало кой да се грижи за детето на другата пострадала от произшествието Й. В., нейна дъщеря, която останала за хоспитализация. Според показанията на свидетелката Й. В. след инцидента, в продължение на един месец майка й продължила да изпитва болка в задната част на главата, оплаквала се, че се чувства замаяна, че й се гади и й заглъхват ушите. Била диабетичка и хипертоничка и след случая не можела да контролира нивата на кръвната си захар. Имала стара шийна травма, която след удара започнала да й създава проблеми. Дълго време отказвала да пътува с кола, защото се притеснявала. Към 26.03.2026г. за лек автомобил ••• •••• с рег. № ••••••••• имало валидно сключена и действаща застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество ОЗК Застраховане АД по Застрахователна полица № BG/23/123000522193 със срок на валидност 26.02.2023г. – 25.02.2024г. На 29.06.2023г. Г. В. предявила застрахователна претенция пред ОЗК Застраховане АД, за причинени в резултат на настъпилото ПТП неимуществени вреди от претърпени болки и страдания. Представила Протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 8295/29.05.2023 г. и лист за преглед на пациент в КБО от 26.05.2026г. По претенцията била образувана преписка по щета № 0411 – 440 – 0002 – 2023. С писмо № 99 – 4292/30.06.2023 г. ответникът изискал да бъдат представени допълнително копие от съставен АУАН или влязло в сила наказателно постановление на водача на лек автомобил ••• •••• с рег. № •••••••••. Такива не били представени от ищцата, поради което ОЗК Застраховане постановил отказ да заплати обезщетение за неимуществени вреди, обективиран в писмо № 99 – 6410/29.09.2023г. с доводи, че не са представени изисканите от В. документи, а представените към момента не са достатъчни за доказване на основателността на претенцията и определяна на размера на обезщетението. Според заключението от назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена, пътнотранспортното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието на ••••••••г. към 19:20 часа, при облачнодъждовно време, на мокра и чиста пътна асфалтова настилка, износена без неравности. Протекло е на прав пътен участък на ул. •••••••••••• в с. И.о около № 32. Пътното платно е разделено на две ленти с непрекъсната разделителна линия М1 на две ленти в двете посоки с широчина по 5,40 метра. В зоната на местопроизшествието, което е в рамките на населено място, няма пътен знак от групата въвеждащи забрана В 26. Автомобил ••• ••••••• с рег. № •••••• се е движил в посока от гр. Пазарджик към •••• със скорост 49,7 км. ч. След него, със скорост 65 + 70 км. ч. и на дистанция 24 - 26 м. се е движил лек автомобил ••• •••• с рег. № •••••••••. В зоната на дом № 32 водачът на „••• •••••••” се е престроил до осовата разделителна линия, с намерение да извърши маневрата завой на ляво към ул. „17-та”, като в този момент предната част на автомобила отстояла на около 43 м. от кръстовището. Водачът на лекият автомобил ••• •••• не предприел намаляване на скоростта и пристрояване в дясно, застигал и с предната си лява част се ударил в задната дясна част на попътно движещия се и намаляващ скоростта отпред автомобил, управляван от Й.П. В., в който пътувала ищцата. След протеклия заден удар с неголяма кинетична енергия, лекият автомобил ”••• •••••••” рязко се завъртял по посока обратна на часовата стрелка и се отклонил наляво, като изминавайки около 19 м. се установил с предна лява гума върху западния тротоар. В резултат на сблъсъка били нанесени материални щети по двата автомобила и травми на водача и пътниците в л. а. „••• •••••••”. Според вещото лице, причина за настъпване на ПТП в конкретната пътна ситуация е бездействието на водача на л. а. „••• •••••” с рег. № ••••••••• Д. И. Л., която не е възприела своевременно опасността за движението и не е реагирала на спиране или намаляване на скоростта, както и не е спазила необходимата дистанция между от 30,17 м. - 37,77 м., предвид скоростта, с която се е движила. Според заключението, произшествието е могло да бъде избегнато, при условие, че и двата автомобила са се движили попътно с еднаква скорост в населеното място, при непрекъснато наблюдаване на пътната обстановка и при навременна реакция на водача на „••• ••••” за намаляване на скоростта или спиране. Настъпването му не се дължи на технически причини, свързани с неизправности по двата автомобила, а на причини от субективен характер, дължащи се на поведението на водачката Д. Л.. Според назначената по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на настъпилото на ••••••••г. ПТП Г. В. е получила повърхностна травма на окосмената част на главата; хематом /кръвонасядане и оток/ на тила на главата; гадене, без повръщане и без загуба на съзнание. Според заключението, повърхностната травма на окосмената част на главата с хематома в тилната област е причинил на ищцата болка и страдание, която е отшумяла за период от 2 до 4 дни след травмата. Последвалото главоболие с предварително гадене преди травмата е причинило лекостепенно мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещо лица дава становище, че настъпилите травматични увреждания отговарят да са получени от претърпяното ПТП. Травматичните увреждания са довели до временно увреждане на здравето. Възстановителният период е траел 10 – 14 дни от датата на травмата, след което е настъпило пълно възстановяване. Понастоящем не се налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата. През периода на възстановяването ищцата е изпитвала физически болки и страдания. Според заключението, при така протеклия механизъм на ПТП – то, а именно удар на автомобила отзад от друг автомобил, в зависимост от силата на удара, е възможно пострадалият да се отклони в посока напред, но не достатъчно силно, за да травмира други части на главата и тялото в предната част на лекия автомобил. Изслушан в съдебно заседание вещото лице заяви, че колебанията в кръвната захар и в кръвното налягане, които понастоящем ищцата не може да овладее непълно, не се дължат на преживения стрес от претърпения инцидент. Съгласно чл. 477, ал.1 КЗ - обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Тази отговорност възниква когато настъпят всички правно релевантни факти, предвидени като основание за възникването й – противоправно деяние, вреди, причинна връзка, вина /която се презумира/. На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Възможно е деянието да не е единствената причина за вредата, а тя да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество действия или събития, което не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. При преценката за наличието й е от значение дали деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, а то е такова когато, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, неправомерният резултат не би настъпил /решение по гр.д.№ 1144/2017г.на ІІІ г.о./ И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице, без значение дали деянието е било осъществено, то тогава причинна връзка между тях не е налице. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от тези лицата за управлението или ползването на моторното превозно средство. За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица. Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител на вредата. За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк причинител на вредата и застрахователя. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че към ••••••••г. е налице валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество за лек автомобил ••• •••• с рег. № •••••••••, с чието участие е настъпило застрахователното събитие, с полица № ••••••••••, с начална дата на покритие 26.02.2023г. и крайна дата на покритие 25.02.2024г. Установи се и че е настъпило застрахователно събитие на •••••••• г., изразяващо се в реализиране на ПТП в с. И.о, общ. Пазарджик на ул. •••••••••••• пред № 32 в посока гр. Пазарджик – с. ••••, при което лек автомобил ••• •••• с рег. № рег. № •••••••••, управляван от Д. И. Л., блъска с предната си лява част, движещия се пред него лек автомобил ••• ••••••• с рег. № •••••••. В тази насока са показанията на свидетелите и на двата автомобила, участващи в произшествието Д. И. Л. и Й.П. В. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ••••••••г. Констативният протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и е официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл.179 ГПК. Като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно непосредствено възприети от длъжностното лице факти и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ, относими за механизма на ПТП. В конкретния случай, след посещение на място от длъжностното лице от РУ МВР-Пазарджик в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е удостоверено, че на ••••••••г. на описаното място при ПТП е пострадала ищцата Г. Т. В. вкл. са посочени обстоятелства и причини на произшествието – в с. И.о на ул. •••, водачът на лек автомобил ••• •••• с рег. № ••••••••• Д. И. Л. не се движи на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или рязко спре. Отразено е местоположението на автомобилите и нанесените по тях щети. Действително част от тези обстоятелства, с изключение на състоянието на превозните средства, не са непосредствено възприети от длъжностното лице. За установяване на механизма на ПТП обаче са ангажирани и други обстоятелства, които в тяхната съвкупност, го установяват. От показанията на свидетелите Й. В. и Д. Л., участници в ПТП – то се установява, че на процесната дата е настъпил сблъсък между лек автомобил ••• ••••••• и движещия се след него автомобил ••• ••••. При сблъсъка са настъпили повреди и по двата автомобила. В тази насока показанията на свидетелите и на двете страни са непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в тази част. Същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и не бяха ангажирани доказателства, които ги опровергават. Свидетелката Д. Л. не оспорва, че е ударила движещия се пред нея лек автомобил, тъй като е отклонила вниманието си от пътната обстановка и не е забелязала, че се е пристроил в вляво, за да предприеме маневра за завиване в тази посока. Установява се, че описаният от свидетелите механизъм на ПТП е възможен от техническа гледна точка /разгледан от приетата от съда и неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза/, а претърпените от ищцата травми, изразяващи се в хематом и лекостепенно мозъчно сътресение, отговарят да са получени по начина и да са в причинно-следствена връзка с описаното ПТП. Ищцата е заявила претенциите си за заплащане на имуществени и неимуществени вреди пред ответника на 29.06.2023г. видно от приложената по делото молба с поставен входящ номер № 99 – 4253 от същата дата от ОЗК Застраховане АД. В тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ от предявяване на застрахователната претенция, а и до приключване на делото пред настоящата инстанция не е извършено плащане. Относно механизма на настъпване на ПТП, от показанията на свидетелите Й. В., Д. Л. и от назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че причините за настъпване на ПТП – то са субективни, а именно дължат се неправомерното поведение на водача на лекия автомобил ••• •••• Д. Л., изразяващо се в управление на превозното средство на дистанция по – малка от техническа съобразената, със скорост над разрешената за населено място и при несъблюдаване на пътната обстановка. От изложеното следва, че е налице причинна връзка между поведението на водача Д. Л. и вредите. В този смисъл, ако Л. се е движила на дистанция 30,17м. – 35,77м., със скорост под 50 км. ч. и е реагирала чрез намаляване на скоростта или спиране своевременно, произшествието не би настъпило. Настъпването на пътно-транспортното произшествие не се дължи на случайно събитие, което да изключва отговорността на водача на застрахованото при ищеца МПС ••• •••• Д. Л.. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Възраженията на ответника биха били основателни, ако се установи, че Л. е спазила правилата за дистанция и непрекъснат контрол над МПС – то, но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. В случая при безспорно установени нарушения на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП от страна на Л. преди настъпване на ПТП – то и доказана причинна връзка между нарушението и настъпването на вредите, не може да се приеме, че е налице случайно деяние. Следва да е посочи и че Л. е санкционирана по административен ред за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и не е обжалвала наложеното наказание. Именно неправомерното поведение на водача на лекия автомобил ••• ••••, който в нарушение на изискванията на ЗДвП се е движил при неспазване на необходимата дистанция след автомобил ••• ••••••• е станало причина за сблъсъка между двата автомобила. В резултат на сблъсъка е пострадала ищцата. Действията на водача са причинили вредата, защото е налице последователно осъществени поредица от действия за кратък период от време, между които са налице решаващи и съществени връзки на необходимост и които са довели до настъпване на гореописаните вреди за пострадалата. Тези вреди са предизвикани от деянието на водача, защото при мислено изключване на неговото поведение, тяхното настъпване не би било възможно, т. е. налице е причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Не се установи, че за настъпване на ПТП – то отговорност следва да носи водачът на лек автомобил „••• •••••••“, в който е пътувала ищцата. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза лекият автомобил се е движил със скорост в рамките на разрешената за населено място от 49,7 км. ч.. Няма данни, че водачката е намалила рязко скоростта. Според вещото лице липсва данни за спирачен път и на двата автомобила. Твърденията за нарушение на чл. 25, ал. 2 и чл. 26 ЗДвП от страна на Й. В. не налага извод, че ответникът не носи отговорност. Управляваният от В. автомобил се е отклонил наляво, щетите са нанесени в дясната задна част на автомобил „••• •••••••“ и в лявата предна част на автомобил ••• ••••, следователно, ако Д. Л. беше спазила необходимата дистанция и беше съблюдавала пътната обстановка, удар между тях не би настъпил. Съдът приема, че в процеса се установиха всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно, виновно поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" моторно превозно средство /лек автомобил ••• ••••"/, в причинна връзка с което са настъпилите имуществени и неимуществени вреди. При така установеното, на основание чл. 432 от КЗ ответникът дължи обезвреда за вредите от ПТП, причинени при управление на застрахования при него лек автомобил. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се изхожда от принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Съгласно указанията в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., които са актуални и понастоящем, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди. Такива други обстоятелства са икономическите условия за живот по време на определяне на обезщетението. Установи се, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания в областта на тила, изразяващи се в повърхностна травма на окосмената част на главата, хематом /кръвонасядане и оток/ и лекостепенно мозъчно сътресение, от които е изпитвала болки и страдания в продължение на 10 до 14 дни, след което е настъпило пълно възстановяване на здравето. Била е уплашена и стресирана. Понастоящем здравословното й състояние е напълно възстановено. Не са налице трайни последици от травматичните увреждания, които да влияят на негативно на физическото или психическото състояние на ищцата. По отношение на претърпените увреждания съдът кредитира изцяло заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвено въз основа на издадените медицински документи и проведения преглед на Г. В.. Недоказани останаха изложените в исковата молба твърдения, че е получила рана, която е била обработена хирургически и е търпяла ограничения от битово – хигиенен характер, тъй като не е могла да мие главата си до зарастване на раната. Рана в областта на главата не е установена при прегледа на ищцата, непосредствено след инцидента, нито е съобщила за такава. Недоказани останаха и твърденията, че е била неработоспособна в продължение на близо месец, че през първата седмица не е могла да извършва обичайните си дейности и е била подпомагана от близките си, че в продължение на един месец е продължила да изпитва главоболие и световъртеж от светлина и в изправено положение, каквито преди не е имала и каквито търпи е понастоящем. Представения по делото болничен лист е на свидетелката Й. В., а не на ищцата. Според показанията на тази свидетелка майка й е отказала да бъде хоспитализирана, за да може да се грижи за детето й, докато тя е в болница, което опровергава твърденията, че самата тя се е нуждаела от помощ в ежедневието. Няма данни да са й изписвани болкоуспокояващи или друга медикаменти или да са й давани препоръки за спазване на определен режим. В представения по делото Лист за преглед на пациент в КБО/СО № 010584 от 26.05.2026г. е посочено, че липсва необходимост от болнично лечение и насочена за продължаване на диагностика и лечение в извънболничната помощ. Няма данни ищцата да търсила извънболнична помощ във връзка със състоянието си след инцидента, поради което съдът намира, че състоянието й не е било особено тежко. Досежно показанията на свидетелката Й. В., че ищцата страда от диабет и високо артериално налягане, които след ••••••••г. не може да контролира, тъй като такива твърдения не са изложени в исковата молба, не следва да се обсъжда дали са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Съдът като съобрази, че травматичните увреждания не са засегнали жизнено важни органи, че периодът на претърпени физически болки е краткотраен, че здравето на ищцата е възстановено в непродължителен период и че понастоящем води обичайния си начин на живот както преди увреждането, намира че справедливият размер на обезщетението, който би могъл да възмезди претърпените неимуществени вреди е 2000 лв. или 1022,58 евро. Същият е съобразен с ценността на накърненото благо-човешкото здраве и с икономическите условия и жизнения стандарт в страната. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредите при настъпване на процесното ПТП. Предпоставките за редуциране на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, изисква наличие на пряка причинна връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен. Преценката за реалния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и процентното съотношение на този принос. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. В случая няма данни с поведението си ищцата да е допринесла за настъпване на травматичните увреждания. Според заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза, травматичните увреждания са причинени от удар на главата на пострадалата в подглавника на дясната седалка, при рязкото й движение назад, причинено от удара на движещия е отзад лек автомобил. При тази маханогенеза на травмата движението на тялото и главата на пострадалата е противоположно на въздействащата сила. След това в зависимост от силата на удара, тялото й се е придвижило напред, но не толкова, че да се травмира в предното обзавеждане на лекия автомобил. Затова дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан, или не, е правноерелевантно за настъпилите травми, тъй като не биха се повлияли от него. Неоснователно е възражението, че ищцата не е ограничила настъпването на вредите, като не е провела правилен и адекватен лечебно - възстановителен процес. Тъй като настъпването на вредите се дължи на противоправното поведение на лицето, за което ответникът отговаря, същият не може да се освободи от отговорност, твърдейки, че пострадалият не е провел лечение, което не би се наложило да провежда, ако застрахователното събитие не беше настъпило. Предвид гореизложеното, претенцията на ищцата за заплащане на неимуществени вреди от настъпило на ••••••••г. в. с. И.о, на ул. ••••••••••••, пред № 32, следва да се уважи за сумата от 2 000 лв. или 1022,58 евро, а за разликата над нея до претендираната от 1533,88 евро, да се отхвърли като неоснователна. Върху размера на присъдените обезщетения се дължи лихва за забава. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Тези лихви текат от момента на поранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1./изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2./ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ. С исковата молба Г. В. е поискала присъждане на законна лихва от датата 29.06.2023 г. Според представените по делото доказателства, претенцията й като увредено лице пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, е била заведена на тази дата, поради което законната лихва върху обезщетението се дължи от 29.06.2023г. до окончателното изплащане. Настоящият състав намира, че незаконосъобразно от страна на застрахователя са изискани допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ. Предвид нормата на чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за ПТП, както в случая. Алинея 4 на чл. 496 КЗ предвижда правото на застрахователя, когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица, но това негово право не може да бъде упражнявано превратно чрез изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията, в който смисъл е и изричната забрана на чл. 106, ал. 5 КЗ. Изисканите от ответника с писмо изх. № 99 - 4292/30.06.2023г. доказателства – копие от съставен АУАН и/или влязло в сила наказателно постановление на водача на лек автомобил ••• ••••, не могат да бъдат определени като такива, които са от съществено значение за установяване на основанието и размера на обезщетението в процесната хипотеза, при която пострадалият е представил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и друга налична медицинска документация. Освен това са такива, с които за пострадалия съществуват пречки да се снабди, доколкото към датата на отправеното искане няма данни да съществуват и съставянето им не зависи от волята на лицето, от което са изискани. Искането на застрахователя в този смисъл се явява противно на императивното правило на чл. 106, ал. 5 КЗ, цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията и представлява неправомерно поведение, от което застрахователят не може да черпи права. Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, разноски се дължат и на двете страни, съразмерно уважената и отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото ищцата е направила разноски за държавна такса в размера на 120 лв. или 61,63 евро, депозит в размер на 125 евро за съдебно – медицинска експертиза и депозит в размер на 125 евро за съдебно – автотехническа експертиза, или общо 311,63 евро Съобразно уважената част от иска, ответникът дължи разноски в размер на 209,75 евро. В производството по делото ищцата е задължена да внесе сумата от 25 евро допълнителен депозит за вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза, с протоколно определение от 08.06.2026г., която не е внесена, поради което, на осн. чл. 77 ГПК следва да бъде осъдена да я заплати в полза на Районен съд – Пазарджик. В производството по гр. д. 4890/2025г. на Районен съд – Пазарджик ищцата е представлявана адв. М. Д. – САК, за което е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 550 евро, в брой, видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие. Съобразно уважената част от иска й се дължат разноски в размера на 366,66 евро. Общо ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 576,41 евро разноски по делото. По делото ответникът е направил разноски в размер на 150 евро за съдебно – автотехническа експертиза и 125 евро за съдебно – медицинска експертиза и 15 евро депозит за свидетел, или общо 190 евро. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 64 евро. В производството по делото ответникът е представляван от адв. Н. Ш. – АК П. и адв. Л. С. – АС П., преупълномощен от адв. Н. Ш.. Представен е договор за правна защита и съдействие с адв. Ш., с който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 368,40 евро с ДДС по банков път. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, при които е договорено заплащането на адвокатското възнаграждение да става по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая по делото не е представено преводно нареждане, от което да е видно, че уговорената сума е платена по посочената във фактура № 184/12.06.2026г. банкова сметка на адв. Ш., а самата фактура не доказва извършеното плащане. Ето защо в частта, с която ответникът претендира разноски за процесуално представителство, претенцията следва да бъде оставена без уважение. Предвид че страните не са се явили на насрочената информационна среща за процедура по медиация, без да са налице уважителни причини, същите следва да понесат разноските за администрирането и провеждането на информационна среща в размер на 30 лв. или 15,34 евро и възнаграждение на медиатор към съдебен център по медиация за участие в информационна среща в размер на 30,68 евро или общо 46,02 евро, като всеки от тях дължи 23,01 евро. По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд – Пазарджик