Присъда № 35 от 15.4.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1904/2025 г.

НОХД № 1904/ 2025 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия А. Д. В. - роден на ••• в гр. Х,обл. П., живущ гр. *обл. П., *, б., б. г., вдовец, неосъждан, с висше образование, работещ, ЕГН •••••••••• за:

1) престъпление по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК , за това, че на 03.01.2024 год. в гр. *, област Пловдив, е държал археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, предвиден в чл. 96-99 от Закона за културното наследство във вр.с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /обн., ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г./, като археологическите обекти са повече от три, както следва:

• Монета, бронз, римска, размери диаметър 10/10 мм., тегло: 0.85 гр., силно изтрита, състояние на запазеност - лошо, коефициент - 0,5;

• Монета, бронз, зелена патина, византийска /имп. Юстиниан I /527 - 565/, размери 29/29 мм., тегло: 13.11 гр., състояние на запазеност - лошо, коефициент - 0,5;

• Монета, бронз, зелена патина, византийска /имп. Юстиниан I /527 - 565/, размери 25/28 мм., тегло: 9.32 гр., състояние на запазеност - лошо, коефициент - 0,5;

• Монета, бронз, със зелена патина, римска, състояние на запазеност - силно изтрита, неопределяема, размери 19/19 мм., тегло: 2.52 гр., коефициент - 0,5;

• Монета, бронз, VI в., състояние на запазеност - лошо, силно патинирана, размери 22/24 мм., тегло: 7.71 гр., коефициент - 0,5;

• Монета, бронз, имп. Александър III /336 - 323г. пр. Хр./; състояние на запазеност - средно, патинирана, размери 17/18 мм.; тегло - 5,15 гр., коефициент - 0,5;

• Копче от дреха, оловно-никелова сплав; размери диаметър 22 мм.; тегло - 4,63 гр.;

• Монета, бронз, османска, състояние на запазеност - сгъната на две, размери диаметър 13 мм.; тегло 5,50 гр.; коефициент - 0,5;

• Монета, бронз, византийска, анонимен фолис, имп. Роман III /1028 - 1034 г./; състояние на запазеност - средно, патинирана, размери 25/26 мм.; тегло - 7,60 гр., коефициент - 0,5;

• Каменна брадва, II хил. пр. Хр.; добре оформено острие, състояние на запазеност - средно, в горния край - леко отчупена; гладкостта на повърхността е нарушена; размери: дълж. 11,7 см., шир. 5,4/3,8 см.; тегло - 290,58 гр.;

• Фрагмент от глинен съд /дръжка и част от устие/, II хил. пр. Хр.; в горния край на устието - врязана украса от успоредни линии; размери: вие. 11,5 см., шир. В средната част - 6,2 cм.; тегло - 161,67 гр.;

• Каменна брадва, II хил. пр. Хр.; добре оформено острие състояние на запазеност - добро, гладка повърхност; размери: дълж. 7,7 см., шир. 4,9/3,8 см.; тегло - 137,21 гр.;

• Каменна брадва, II хил. пр. Хр.; състояние на запазеност - средно, острието - отчупено, в горния край – отчупена; гладкостта на повърхността е нарушена; размери: дълж. 8,5 см., шир. 3,5/2,3 см.; тегло -77,35 гр.;

2) и за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за това, че на 03.01.2024 год. в гр. *, област Пловдив, е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва;

• 21 /двадесет и един/ броя стандартни, заводски, ловни патр кал. 12x70;

• 1 /един/ брой стандартен, заводски, ловен патрон кал. 16x70;

• 30 /тридесет/ броя стандартни, заводски, бойни патрони кал. 9х19 мм.;

• 50 /петдесет/ броя стандартни, заводски, ловни патрони кал. 32

• 5 /пет/ броя стандартни, заводски, бойни патрони кал. 8x57 мм

• 2 /два/ броя стандартни, заводски, бойни патрони кал. 7,65х17 мм.;

• 1 /един/ брой стандартен, заводски, боен патрон кал. 22 WMR

• 11 /единадесет/ броя стандартни, заводски, бойни, пистолетни патрони кал. 9x18 мм.;

• 83 /осемдесет и три/ броя стандартни, заводски, бойни, пистолетни патрони кал. 7,62x25 мм.

без да има за това надлежно разрешение по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, указващ, че „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение“ , чл. 50, ал. 2 от ЗОБВВПИ , указващ, че „Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение“ и чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ , указващ, че „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и съдебното следствие – разпити на свидетелите, писмени доказателства: протокол за претърсване и изземване одобрен от Пловдивски окръжен съд, експертизи – комплексна съдебно-археологическа и оценъчна и две балистични. Според държавното обвинение всички те установят фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, както и умисъла на подсъдимия за извършването на двете престъпления. Държавното обвинение обосновава оспорване на довода на защитата, че има допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство. По отношение наказуемостта, предлага за деянието по чл.278 ал.6 пр.3 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, както и наказания глоба в минимален размер – равностойността в евро на 3000лв., като не се налагат другите кумулативно предвидени наказания – конфискация на част от имущиството и лишаване от право да заема определена професия или да извършва определан дейност. А по отношение на деянието по чл.399 ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Предлага да се определи общо най-тежко заседание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от пет години и да се присъедини изцяло предложеното наказание глоба. Предлага веществените доказателства представляващи археологически обекти и боеприпаси за огнестрелни оръжия да бъдат иззети в полза на Държавата. Приобщените като веществени доказателства по делото пушки, произведени преди 1900г. да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият А. Д. В. не изразява конкретно отношение по въпроса за вината. По същество поддържа изразените от защитниците му доводи да бъде оправдан, а именно: по отношение на обектите, които представляват археологически обекти да се вземе предвид обстоятелството, че са намерени в помещение, част от жилищната сграда, която се обитава и ползва от подсъдимия, но не само от него, но и от негови родственици, поради което нямало как да се твърди, че подсъдимият е единственият, който има отношение към намиране, придобИ.е, пренасяне държане и т.н. на конкретните монети и вещи; наред с това липсвала информация къде са намерени тези културни ценности, поради което не попадали в кръга на подлежащите на регистрация; По отношение на обвинението за държане на боеприпаси и други предмети, които имат характеристиката на оръжия, се сочи, че от м. февруари 2024 г. има изменение в ЗОБВВПИ, според което е увеличен броя на боеприпасите, които могат да бъдат държани и съхранявани и следователно подсъдимият дори да е превишил количеството на държаните боеприпаси за оръжия, за които има надлежно разрешение, то подсъдимият в случая следвало да се ползва от по-благоприятната за него разпоредба; твърди се, че има разлики и противоречия между създадените на 03.01.2024г. (включително и грешно посочена година) и в последствие документи по повод конкретния казус и поставяли под съмнение съответния документ или конкретни действия, които били описани да са извършени. Поради това нямали процесуална стойност и не били годно доказателствено средство. А когато нямало безспорни доказателства не можело да бъде постановявана осъдителна присъда; веществените доказателства – боеприпаси били приобщени по делото с протокол за доброволно предаване, който не бил доказателствено средство по НПК; В протокола по чл.161 от НПК липсвала конкретизация на калибъра на иззетите боеприпаси; заключението на балистичната експертиза изследвала боеприпасите над разрешеното количество за първи път била сторила това индивидуализиране, при което посочвала различен брой проверени за техтическа пригодност.

С оглед на тези доводи защитата моли съда да признае подсъдимия В. за невиновен.

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

Подсъдимият е :

А. Д. В. - роден на ••• в гр. Х,обл. П., живущ гр. *обл. П., *, б., б. г., вдовец, неосъждан, с висше образование, работещ, ЕГН ••••••••••.

Фактическата обстановка е следната:

На 03.01.2024 г. служители при РУ * при ОДМВР гр. Пловдив извършвали проверка относно съхранението на оръжието на ловци в централна градска част на гр.*. Свидетелите Д. Г., И. В. и С. Ч. – служители на РУ * извършвали проверките, като свидетеля С. Ч. позвънил по мобилния телефон на подсъдимия В., за когото се знаело, че притежава законно късо оръжие за самоохрана и ловно оръжие, за да му извършат проверка.

В. имал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160174275 /05.01.2021г., като същото било валидно до 04.01.2026г. Съобразно разрешителното той имал право да съхранява в дома си пистолет марка „ТТ“ калибър 7,62 мм с № ГБ 1824, пистолет марка „Макаров“ калибър 9х18 мм с № AE 2735 и ловна пушка „СКС“ калибър 7,62 х 39 мм. с № Р 556 П. Обвиняемото лице имало право да държи до 50 бр. боеприпаси с калибър 9х18 мм за пистолета марка „Макаров“, до 50 бр. боеприпаси с калибър 7,62 мм за пистолета марка „ТТ“ и до 100 бр. боеприпаси с калибър 7,62 х 39 мм. за пушката си „СКС“.

В. посрещнал пред дома си в гр.*, на *, служителите на РУ *, след което ги поканил в дома си, за да осъществят проверка за съхранение на законно притежаваното от него оръжие. На втория етаж от къщата на посочения адрес била монтирана метална каса. Подсъдимият показал на свидетелите металната каса, в която се съхранявали два пистолета, пушката и патроните за тях. Свидетелите, обаче установили, че освен законно притежаваните от подсъдимия огнестрелни оръжия, както и боеприпаси за тях В. държал поголям брой боеприпаси от разрешените за късото нарезно оръжие пистолет „Макаров“, като държал за него 61 броя бойни патрони с калибър 9х18 милиметра, а именно 11 броя бойни патрони повече от разрешените 50 броя. На същата дата и място подсъдимият държал по-голям брой боеприпаси от разрешените за късото нарезно оръжие пистолет „ТТ“, като държал за него 133 броя бойни патрони с калибър 7,62х25 милиметра, а именно 83 броя бойни патрони повече от разрешените 50 броя. За карабината си държал по-малко от разрешените 100 броя боеприпаси, а именно 8 броя бойни патрони калибър 7,69х39 милиметра, както и че са налични множество други боеприпаси, предназначени за оръжия, за които подсъдимият нямал разрешително за съхранение, носене и употреба, а именно 110 броя стандартни заводски ловни и бойни патрони в различен калибър. Проверяващите установили и държани от А. В. старовремски монети, керамика и остриета. Свидетелите сигнализирали дежурната част при РУ Хисар, като следствено-оперативна група посетила дома на обвиняемото лице и започнала извършване на процесуално-следствено действие претърсване и изземване.

Описаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото доказателства: частични обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Д. Г., И. В. и С. Ч. – служители на РУ * извършили проверката, дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и прочетените по чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК части от дадените пред орган на ДП; от протокол за извършени процесуално следствени действия претърсване и изземване и албум към него (л.9-23 от ДП); от изслушаното в хода на съдебното следствие заключение на балистична експертиза с вещо лице Б. Ж. л.71-77 от ДП); от изслушаното в хода на съдебното следствие заключение на комплексна съдебно археологическа и оценителна експертиза с вещи лица М. М. и М. М. (л.83-89 от ДП); от изслушаното в хода на съдебното следствие заключение на балистична експертиза с вещо лице * (л.114-116 от ДП); от събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: фактура от оръжеен магазин за пушка кранка; преписка с рег.№ 273р- 7875/2024г. на РУ *; разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160174275 /05.01.2021г.; разпореждане от НОИ за отпускане на пенсия по инвалидност на А. В.; ЕР на ТЕЛК на В., заповед от Дирекция „Социално подпомагане“ за отпускане на финансова подкрепа на В. за периода 01.04.22-31.03.2024г.; справка за съдимост, характеристична справка; веществените доказателства.

Видно от протокола за извършване на процесуално-следствено действие претърсване и изземване:

В стая, находяща се в ляво след стълбището на втория етаж в жилището обитавано от подсъдимия, находящо се в гр. *, *, в метална каса до вратата, червена на цвят, били намерени и иззети боеприпаси, които не били предназначени за оръжията, за които А. В. имал разрешително. Държаните на 03.01.2024 г. в гр. *обл. П. боеприпаси за огнестрелни оръжия били 118 на брой (сред които - 8-те броя законни бойни патрони за карабина СКС), като същите били приобщени по установения от закона ред по делото, както следва:

Обект №1 - 8/осем / бр. ловни патрони различни на цвят с надпис 12 к. Обект №2 - 1/един / бр. ловен патрон син на цвят с надпис на чашката 16к. Обект №3 - 2/два / бр. бойни патрони

Обект №4 - 5 /пет/ бр. бойни патрони, захванати заедно с метален пълнител. Обект №5 - 1/ един / бр. картонена, червено черна кутия с надпис „HEXAGON“ 9 мм. LUGER 124gr /8DG / съдържаща 29/двадесет и девет/ бр. бойни патрони.

Обект №6 - два бр. картонени еднакви, бяло зелени на цвят кутии с надпис „FIOCCHI CIASSIC 32 calibro“ съдържащи общо 50/петдесет / бр. ловни патрони.

Обект №7 - 1 /един / бр. сив на цвят адаптор с надпис изобразен на него 12GA – 9мм“;

До касата върху стелаж на секционен шкаф в червена полиетиленова торбичка били намерени, описани и иззети:

Обект №8 - 13/тринадесет/ на брой ловни патрони различни на цвят.

В пластмасова кутия на същия рафт се намерили описали и иззели: Обект №9 - 8/осем / бр. ловни патрони с надпис на чашката 7.62; Обект №10 - 2 /два / бр. медни на цвят боеприпаси;

Върху долния рафт на същия секционен шкаф били намерени, описани и иззети археологически обекти (по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за културното наследство), които А. В. държал на 03.01.2024 г. в дома си в гр. *обл. П., както следва:

Обект №11 - 4 бр. старинни предмети, различни по форма и вид , както и червен класьор 8 броя старинни антични монети – бронзови от различни епохи;

Обект №12 - 15 броя монети, различни по форма и вид, със следи от античен произход , корозирали,

Подсъдимият съхранявал в дома си в копче от дреха от оловно-никелова сплав, фрагмент от глинен съд, както и 3 броя каменни брадви от II хил.пр.Хр., както и множество други монети.

На същия етаж след стълбището в дясно през втора дървена врата от помещение спалня се намерили описали и иззели намерени под леглото : Обект №13 - 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка без надписи. Обект №14 - 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с № 10578 Обект №15 - 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с №3007 Обект №16 - 1/един / бр. едноцевна,тъмно кафява на цвят пушка без надписи. Обект №17 - 1/един / бр. едноцевна, светло кафява на цвят пушка без надписи. Обект №18 - 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с №89124 на главата .

Обект №19 - 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с№25868.

Следственото действие било надлежно одобрено с разпореждане на съдия при ОС Пловдив №21/04.01.2024г.(л.8 от ДП).

Видно от показанията на свидетелите Д. Г., И. В. и С. Ч. - като служители при РУ * при ОДМВР гр. Пловдив - на 03.01.2024 г. извършили проверка относно съхранението на оръжието в дома на подсъдимия в гр. *, при което установили, че освен разрешените му съгласно разрешително № 20160174275 /05.01.2021г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, установили две кутии патрони за оръжие, каквото В. нямал, патрони над разрешеното по закон количество за едно от разрешените му оръжия и под разрешеното – да друго от разрешените му оръжия, че притежава и старинни оръжия, освен това калибров адаптер, монети, каска, щикове. Съдът възприема като безпристрастни и достоверни показанията на тримата свидетели които възпроизвеждат възприятията си от извършената от тях проверка последователно, логично и според индивидуалните си впечатления. От показанията им се установява еднозначно датата на извършване на проверката - 03.01.2024г., установеното обстоятелство, че подсъдимият В. държи в помещението където е неговата каза за оръжия - боеприпаси в повече от допустимия по закон брой, както и боеприпаси за които няма разрешително, както и че са видели и „старовремски“ оръжия под леглото в стаята, където била касата на сина на подсъдимия. Съдът не установи противоречия нито вътрешно, нито помежду им. Предвид установените липса на спомен при свидетеля В. и Ч. и липса на спомен и противоречия със заявеното в досадебното производство в показанията на свидетеля Г. – се приобщиха, прочетоха и потвърдиха от свидетелите показанията им от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 от НПК, касателно съдържанието на касата с оръжието на подсъдимия, както и за извършената проверка на касата за оръжие на единия син на подсъдимия. Липсата на спомен и несъответствието между заявеното пред съда и прочетеното по посочения процесуален ред, съдът намери, че се дължи на продължителния период от време (повече от две години) между процесната проверка, непосредствено след нея дадените в ДП показания на свидетелите, когато спомените са им били пресни и от друга страна – разпитите им в хода на съдебното следствие.

Видно от приложения (л.105 от ДП) към преписка с рег.№ 273р- 7875/2024г. на РУ *, Протокол за приемане на ОБВВПИ на 03.01.2024г. подсъдимият е предал на свидетеля В. в качеството му на мл.ПИ по КОС при РУ * при ОД на МВР:

1. Един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев марка „СКС“,

кал. 7,62х39, №Р556П;

2. Един брой късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка „Макаров“,

кал.9х18, №АЕ27235;

3. Един брой късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка

„ТТ“,кал.7,62х25, №ГБ1824;

4. Два броя пълнители за пистолет “Макаров“;

5. Един брой пълнител за пистолет „ТТ“;

6. 133 броя боеприпаси калибър 7,62х25;

7. 61 брой боеприпаси калибър 9х18;

8. Разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160174275 /05.01.2021г.

Т.е. трите оръжия по разрешителното, пълнители за късоцевните разрешени оръжия и боеприпаси за тях, от които: от 133 броя боеприпаси калибър 7,62х25 – 50 броя са разрешени, а останалите 83 броя са в повече от разрешените, съгласно действалата към 03.01.2024г. и 61 брой боеприпаси калибър 9х18 от които 50 броя са разрешените, а 11 броя са в повече от разрешените.

Видно от заключението на назначената в досъдебното производство балистична експертиза, обективирано в протокол №148/29.02.2024г. (л.71-77 от ДП), изготвена от вещото лице Б. Ж., изслушано в две поредни заседания (л.56-57 и л.70-71 от съдебното дело) и прието без възражения в хода на съдебното следствие, намерените 118 броя патрони, които не са за нито едно от разрешените на подсъдимия оръжия и са иззети с протокола по чл.161 от НПК, представляват боеприпас за огнестрелно оръжие. Седемте броя пушки били разработени преди 01.01.1900г. което не било включено в категориите по чл.5 от ЗОБВВПИ и държането им не било забранено от закона, не подлежали на регистрация и контрол според българското законодателство. Илюстрирани и описани от ф. к. № 1 до № 7 в настоящия протокол пушки, произведени преди 1 януари 1900 г. като тип оръжие се включвали в хипотезата на чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗОБВВПИ, според който: Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен в случаите, когато е:…оръжие или копие на оръжие, което не е включено в категориите по чл. 5, произведено или чийто модел е разработен преди 1 януари 1900 г.”

Според експерта представените за изследване, общо 118 бр. патрони, различни видове и калибри, описани подробно по вид и калибър в заключението, с изключение на 2 бр. от тях, са технически изправни и годни за ползване по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, тези 116 бр. представляват годни боеприпаси за огнестрелни оръжия. Два броя от патроните кал. 12 не възпроизвели изстрели (според експерта вероятно поради дефектни капсул възпламенители), поради което ги е определил като негодни за ползване по предназначение.

Експертът е изследвал и възложеният му за изследване 1/един/ брой сив на цвят адаптер с надпис на него „12GA - 9 mm.“, като сочи, че е стандартен фабричен и дава възможност на пушка кал.12 да изстрелва боеприпас, кал. 9x19 мм.

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство от вещото лице * съдебно-балистична експертиза, обективирано в протокол № 721/ 14.11.2024г. (л.114-116 от ДП) и прието без възражение от страните в хода на съдебното следствие (л.52 – гръб от съдебното дело), приобщените с протокол рег.№273р-8648/04.09.2024г. (л.111 от ДП) и представени за изследване общо 94 броя патрони над разрешения за притежаване, съгласно чл.6 от ЗОБВВПИ (11 бр. кал.9х18 мм. и 83 бр. кал.7,62х25 мм) са стандартни, бойни, пистолетни. Патроните, според експерта са изправни и годни за ползване по предназначение и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.

Видно от заключението на назначената и изготвена от вещите лица М. М. и М. М., в досъдебното производство комплексна съдебно-археологическа и оценъчна експертиза (л.83-89 от ДП), изслушана и приета без възражения от страните в хода на съдебното следствие (л.57-59 от съдебното дело), предоставените за експертизата веществени доказателства след преглед са датирани, подредени и номерирани във фотоалбум както следва:

1. Монета (акче), османска, пробита, размери: диам. 15/15 мм, тегло 0,46 гр., състояние на запазеност - средно, коефициент - 0,5, цена 0,00 лв., фалшификат

2. Монета, бронз, римска, размери: диам. 10/10 мм, тегло - 0,85 гр., силно изтрита, състояние на запазеност - лошо, коефициент - 0,5, цена 0,00 лв.

3. Монета, бронз, зелена патина, византийска (имп. Юстиниан I /527 - 565/, размери: 29/29 мм, тегло - 13,11 гр., състояние на запазеност - лошо, коефициент- 0,5, цена - 2,00 лв.

4. Монета, бронз, зелена патина, византийска (имп. Юстиниан I /527 - 565/, размери: 25/28 мм, тегло - 9,32 гр., състояние на запазеност - лошо, коефициент- 0,5, цена - 0,00 лв.

5. Монета, бронз, лека патина, (имитация на Константинова династия - IV в.?), размери: 13/12 мм; тегло - 0,78 гр.; състояние на запазеност - средно, фалшификат

6. Монета, бронз, византийска?, размери: 23/27 мм; тегло - 2,42 гр., състояние на запазеност - лошо със силна корозия, фалшификат.

7. Монета, бронз със зелена патина, римска?, състояние на запазеност - силно изтрита, неопределяема; размери: 19/19 мм, тегло - 2,52 гр.; коефициент - 0,5; оценка 0,00 лв.

8. Монета, сребро, османска, акче, размери: 11/12 мм; тегло - 1,00 гр.; фалшификат.

9. Монета, бронз, VI в.; състояние на запазеност - лошо, силно патинирана; размери: 22824 мм, тегло - 7,71 гр.; коефициент - 0,5; оценка - 0,00 лв.

10. Монета, сребро, османски период, екче, състояние на запазеност - добро; размери: 10/10 мм; тегло - 0,96 гр.; фалшификат.

11. Монета, бронз, византийска, имп. Тетър Герон (960-1092 г.); състояние на запазеност - средно, патинирана, леко отчупена; размери: 21/23 мм; тегло - 3,28 гр.; фалшификат.

12. Монета, бронз, имп. Александър III (336 - 323 г. пр. Хр.); състояние на запазеност- средно, патинирана; размери: 17/18 мм; тегло - 5,15 гр.; коефициент- 0,5; оценка - 5,00 лв.

13. Копче от дреха, оловно-никелова сплав; размери: диам. 22 мм; тегло - 4,63 гр.

14. Монета, бронз, османска, състояние на запазеност - сгъната на две, размери: диам. 13 мм; тегло - 5,50 гр.; коефициент - 0,5; оценка - 0,00 лв.

15. Монета, бронз, византийска, анонимен фолис, имп. Роман III (1028 - 1034 г.); състояние на запазеност - средно, патинирана; размери: 25/26 мм; тегло - 7,60 гр. коефициент - 0,5; оценка 0,00 лв.

16. Каменна брадва, II хил. пр. Хр.; добре оформено острие, състояние на запазеност- средно, в горния край - леко отчупена; гладкостта на повърхността е нарушена; размери: дълж. 11,7 см, шир. 5,4/3,8 см; тегло - 290,58 гр.; оценка - 0,00 лв.

17. Фрагмент от глинен съд (дръжка и част от устие), II хил. пр. Хр.; в горния край на устието - врязана украса от успоредни линии; размери: вие. 11,5 см, шир. В средната част - 6,2 см.; тегло - 161, 67 гр.; оценка - 0,00 лв.

18. Каменна брадва, II хил. пр. Хр.; добре оформено острие, състояние на запазеност- добро, гладка повърхност; размери: дълж. 7,7 см, шир. 4,9/3,8 см; тегло - 137,21 гр.; оценка - 0,00 лв.

19. Каменна брадва, II хил. пр. Хр.; състояние на запазеност- средно, острието - отчупено, в горния край - отчупена; гладкостта на повърхността е нарушена; размери: дълж. 8,5 см, шир. 3,5/2,3 см; тегло - 77,35 гр.; оценка - 0,00 лв.

Според експертите, от така описаните предмети движима културна ценност (ДКЦ), по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗКН, са тези с номера: 2 ,3, 4, 7, 9, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 (общо - 13 предмета). От тях оценки в BG лева имат предметите с номера 3 и 12). Предметите, които експертите са определили като ДКЦ, съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗКН спадали към категорията „масов материал“, тъй като са с неясен произход и не са открити в контекст на археологическа среда. Предметите са повредени или изтрити и нямат художествена стойност, а имат културна и научна стойност, тъй като дават индивидуална историческа информация, касаеща самите тях, не представляват национално богатство.

Останалите предмети с номера: 1,5, 6, 8, 10 и 11 (общо 6 броя) по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗКН не са ДКЦ, а били фалшификати.

Съдът възприе заключенията на двете балистични експертизи и комплексната съдебно-археологическа и оценъчна експертиза като компетентни, обосновани и безпристрастни. Те са неоспорени от страните, а вещите лица имат необходимите знания и опит в съответната област, свързана с предмета на изследване.

Подсъдимият не се възползва от неколкократно предоставената му възможност да осъществи правото си да даде обяснения.

На база на всичко изложено до тук съдът възприе като подкрепена с достатъчно и безпротиворечиви доказателства изложената по-горе фактическа обстановка.

От коментираните по-горе доказателства, съдът намери за установено безпротиворечиво авторството на подсъдимия върху инкриминираните деяния, предвид наличието на взаимно допълващи се и безпротиворечиви данни от коментираните по-горе доказателства.

Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията, за които е обвинен: по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК и по чл.339 ал.1 от НК.

От обективна страна, видно от събраните по делото доказателства са осъществени съставомерните признаци на престъпление по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК – подсъдимият е държал повече от три, а именно тринадесет археологически обекта, представляващи културна ценност, за които не е направил постъпки за идентификация и регистрация по предвидения в нормативните актове ред – дали последното е направено, като положителен факт е в доказателствена тежест на подсъдимия. Подсъдимият В. е следвало съгласно § 5 ал.1 от ПЗРЗКН вр. чл.107 от ЗКН и чл.97 от ЗКН, чл.9 от НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, издадена от министъра на културата, oбн., ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г. да поиска „от съответния по тематичен и териториален обхват национален или регионален музей или до общински и частен музей, определен за извършване на идентификация със заповед на министъра на културата“, за да „се определи дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация”(чл.96 ал.1 на Закона за културното наследство) и да се впише в регистрите по чл.102 ал.5 на Закона за културното наследство, съгласно чл.26 от НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, издадена от министъра на културата, oбн., ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.

Видно от заключението на КСАОЕ инкриминираните тринадесет движими вещи представляват движима културна ценност по смисъла на ЗКЦ и съгласно чл.3 ал. 1 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, издадена от министъра на културата, oбн., ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г. подлежат на идентификация и регистрация по същата Наредба. По силата на чл.7, ал.1 от ЗКН културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗКН археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Съобразно реда предвиден в чл.96 - чл.99 от ЗКН подлежат на идентификация и регистрация, но от подсъдимия не били направени постъпки за надлежно заявление за регистрация и идентификация на държаните от него културни ценности. Археологически обекти представлявали и намерените в дома на подсъдимия В. старинни предмети: копче от дреха от оловно-никелова сплав, фрагмент от глинен съд и каменни брадви от II хил.пр.Хр.

Археологическите обекти не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред предвиден в Закона за културното наследство и НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, издадена от министъра на културата, oбн., ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.

По описания и възприет от съда за доказан по-горе начин на 03.01.2024 г. в дома си в гр. *обл. П. обв. А. Д. В. осъществил инкриминираното в разпоредбата на чл. 278, ал. 6, предл. 3-то от НК деяние, като държал повече от 3 или общо 13 археологически обекта, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред.

Възражението на защитата, че тъй като е неизвестно къде са открити и дали са открити на територията на България, следователно не попадали под обхвата на ЗКН – съдът намери за неоснователно. Съгласно чл.6 ал.1 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности твърдението на защитата би било вярно само ако, цит: „археологическите предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната, с произход от други държави – са придружени с документ за произхода и за способа на придобИ.ето им“. Такъв документ защитата в чиято доказателствена тежест е да докаже подобно твърдение - по делото не е представила.

Деянието е извършено от подсъдимия умишлено – той е съзнавал свойството и значението на извършеното, съзнавал е, че държи инкриминираните тринадесет археологически обекта, представляващи културна ценност. Те са намерени в същото помещение на обитаваното от него жилище, в което е била разположена и касата за съхранение на оръжие и боеприпаси на подсъдимия. От показанията на тримата свидетели, извършили проверката на 03.01.2024г. за съхранение на оръжия и боеприпаси в дома на подсъдимия В., помещенията в които синовете му ползват и съхраняват оръжията си са други и различни и по делото няма данни претърсеното по реда на чл.161 от НПК помещение, където са матерени процесните вещи да е с предназначение за общо ползване от различни членове на домакинството. Поради това и не може да се възприеме тезата на защитата, че не е доказана съпричастността на подсъдимия към престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК. Следователно подсъдимият е извършил процесното деяние съзнавайки общественоопасния му характер, като не ги е предоставил на определените в ЗКЦ институции за идентификация и регистрация, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки настъпването им – налице е субективна съставомерност на извършеното.

По отношение обвинението по чл.339 ал.1 от НК, от обективна страна, видно от събраните по делото доказателства са осъществени съставомерните признаци на престъпление по този текст. За осъществяване на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК е необходимо да бъде извършено в една от формите на изпълнително деяние, регламентирани в редакцията на чл.339 ал.1 от НК от ДВ бр.84 от 2023г., като в случая подсъдимия В. го е извършил чрез изпълнителното деяние "държи". От Протокол за приемане на ОБВВПИ от 03.01.2024г. на служба КОС при РУ * при ОД на МВР по преписка рег.№ 273р- 7875/2024г. на РУ *, и от протокол по чл.161 ал.2 от НПК както и от показанията на тримата свидетели е безспорен факт намирането на боеприпаси, за които подсъдимия А. В. няма надлежно разрешение (а именно: 21 броя стандартни, заводски, ловни патр кал. 12x70; 1 брой стандартен, заводски, ловен патрон кал. 16x70; 30 броя стандартни, заводски, бойни патрони кал. 9х19 мм.; 50 броя стандартни, заводски, ловни патрони кал. 32; 5 броя стандартни, заводски, бойни патрони кал. 8x57 мм; 2 броя стандартни, заводски, бойни патрони кал. 7,65х17 мм.; 1 брой стандартен, заводски, боен патрон кал. 22 WMR; 11 броя стандартни, заводски, бойни, пистолетни патрони кал. 9x18 мм.; 83 броя стандартни, заводски, бойни, пистолетни патрони кал. 7,62x25 мм), което в случая е безспорно установено по делото от представеното разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160174275 /05.01.2021г., валидно до 04.01.2026г. Всичко това е достатъчно, за да породи наказателна отговорност за "държане" на така изброените вещи, което е поставено под разрешителен режим. Видно заключенията на двете съдебно-балистични експертизи, които съдът кредитира, и които са приети без оспорване от страните е, че изброените патрони представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ, представляват "боеприпаси" по смисъла на ЗОБВВПИ, и са годен предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че малко повече от месец след инкриминираното време на извършване на дейнието е променен/увеличен броя на разрешените боеприпаси от 50 на 100 броя за разрешените оръжия не е обстоятелство, което може да оневини подсъдимия, както се претендира от защитата, тъй като правилото на чл. 2, ал. 2 НК е приложимо при изменение на наказателноправните норми, а не при промяната на законовата уредба, запълваща бланкетния състав на престъплението, в който случай е от значение правилото, действащо към момента на деянието.

Подсъдимият е извършил процесното деяние съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки настъпването им – налице е субективна съставомерност на извършеното при пряк умисъл и липсват обстоятелства, които да го изключват. Подсъдимият е съзнавал незаконното притежаване и държане на патроните над разрешеното количество и извън разрешените видове, изводимо от обстоятелството, че е имал разрешително за три огнестрелни оръжия, с което се е снабдил по изискуемия от закона ред, и следователно е съзнавал какъв е реда за държане на боеприпаси и че държи надвишаващите законния брой и изключените от разрешителното боеприпаси – в нарушение на закона.

Възраженията на защитата за разлики и противоречия между създадените на 03.01.2024г. и в последствие документи по повод конкретния казус, които поставяли под съмнение съответния документ или конкретни действия, които били описани да са извършени, поради което нямали процесуална стойност и не били годно доказателствено средствои не можело да обосноват осъдителна присъда – съдът намери за неоснователно.

Разлики се сочат между датата на протокола по чл.161 ал.2 от НПК и всички останали действия извършени по повод обсъждания казус. Факт е, че в протокола по чл.161 ал.2 от НПК като дата на извършване на процесуалноследственото действие е отразена датата 03.01.2023г. ръкописно. Че действието е извършено не през 2023г., а през 2024г. се установява от показанията на тримата свидетели, от които е видно, че процесуалноследственото действие отразено в протокола по чл.161 ал.2 от НПК е било инициирано именно от тях, като резултат от констатирани от тях данни за извършено престъпление, а те са категорични, че годината е 2024г. Това е и годината отразена в определениетоза одобряване от ОС Пловдив на тези ПСД, от датите по приобщената по делото преписка с рег.№ 273р-7875/2024г. на РУ *, включително и от данните за продажбата на законно притежавания пистолет „Макаров“, срещу чиято доброволност подсъдимият оспорва и инициира проверка по преписка №8047/25г. на ОП Пловдив (видно от Постановление от 24.03.2026г.). Така, че съдът намери за безспорно установена като време на извършване на престъплението датата 03.01.2024г.

В контекста на твърдените разлики и противоречия защитата посочва и съпоставката на часовете на извършване на процесуално-следственото действие по чл.161 от НПК и часа на задържане по чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като нелогично, според защитата последното било извършено 20 минути преди действието по чл.161 ал.2 от НПК. Съдът намира възражението за неоснователно. Действията по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР представляват

принудителна административна мярка и не представляват част от производството по чл.214 ал.2 от НПК, каквото нарушение твърди защитата. Отразяването на часа на задържане е свидетелстващо обстоятелство в официален документ и е от значение за отчитане и ограничаване на времето на задържане по ЗМВР. Поради това и очевидното му изготвяне извън местопрестъплението, не го опорочава. На същото основание не го опорочава и отразяването като основание за задържането държането на археологически обекти и образуваното досъдебно производство. Няма данни за обжалването на заповедта за задържане по АПК.

Неоснователно е и възражението на защитата, че индивидуализацията по белези и калибър на иззетите с действията по чл.161 ал.2 от НПК боеприпаси е сторено едва с балистичните експертизи, вместо в самия протокол по чл.161 ал.2 от НПК, което правело последния негодно доказателствено средство и като действие по чл.214 ал.2 от НПК поради този си недостатък – опорочавало всички по-нататъшни следствени действия и водело до недоказаност на обвинението. Видно от протокола по чл.161 ал.2 от НПК описаните и иззети вещи са описани по външни признаци от разследващия полицай, чиято компетентност не изисква притежаване на специални знания, в случая по балистика.

Относно вида и размера на наказанието:

От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че подсъдимият не е осъждан.

От характеристичната му справка се установява, че подсъдимият има добри характеристични данни - трудово ангажиран и с висше образование.

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия се взеха предвид възрастта му, чистото му съдебно минало, високото ниво на образование, трудовата му ангажираност, здравословните му проблеми

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не се установиха.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът приложи чл.54 от НК. По делото не се установиха данни, които да го характеризират като лице с висока степен на обществена опасност. По отношение обществената опасност на деянията, съдът също не я счита за висока. По отношение престъплението по чл.339 ал.1 от НК, макар критериите да следва да се преценяват към момента на извършването, не може да не се вземе предвид и променения допустим брой боеприпаси според измененията от ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г. на ЗОБВВПИ, т.е. само след около месец след инкриминираната дата като смекчаващо отговорността обстоятелство

Предвиденият размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл.278 ал.6 пр.3 от НК е до 6 години лишаване от свобода и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като може да се наложи и конфискация до 182 от имуществото на виновния и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. Съдът счете, че на подс.В. следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, както и наказание глоба в размер на равностойността в евро на минималния предвиден в НК размер от 3000лв., а именно – 1533,88 Евро. Определената продължителност на наказанието лишаване от свобода и размера на наказанието глоба в съвкупност съгласно чл.57 ал.2 от НК биха способствали за превъзпитанието на подсъдимия и постигане в пълна степен на целите по чл.36 от НК. По отношение останалите предвидените кумулативни по-леки наказания, на основание съдът счете, че за осъществяване целите на наказанията не следва да се прилагат наказанията конфискация и лишаване от права.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.339 ал.1 от НК, съдът съобрази следното:

Предвиденият размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл.339 ал.1 от НК е от две до осем години. Съдът счита, че на подс.В. следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на две години, който срок ще постигане в пълна степен целите по чл.36 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието

изтърпяване на осн. чл. 66 ал.1 от НК съдът намери, че не следва да бъде реално, като при установеното наличие на предпоставките на този текст, съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо реалното му изтърпяване.

На основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини към общото най-тежко наказание лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 3000лв./1533,88 Евро.

На основание чл.59 ал.1, т.1 и ал.2 от НК, съдът постанови приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 03.01.2024г.

За неприложима, обаче, съдът намери разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко.

Съдът намира, че по вид и размер така определените наказания са съответни на тежестта на престъпленията и че ще осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК. На обществото ще бъде показана безкомпромисност спрямо деяния свързани с общоопасни средства, както и спрямо деянията насочени против опазване на културното наследство на България, а спрямо подсъдимия, съдът счита, че размера и вида на наложеното общо най-тежко наказание и присъединената глоба ще имат превъзпитателен и възпиращ ефект.

Относно веществените доказатества:

На основание чл. 278 ал. 7 от НК съдът постанови веществените доказателства: 4 бр. старинни предмети, различни по форма и вид; 15 бр. монети, различни по форма и вид – да се отнемат в полза на държавата.

На основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК съдът постанови веществените доказателства: 2 бр. негодни патрони; 8 бр. боеприпаси кал. 9х18 и 3 бр. гилзи кал. 9х18; - 77 бр. боеприпаси кал. 7,62х25 и 6 бр. гилзи кал. 7,62х25, - 50 бр. патрони кал.7.62 х 25, намиращи се на съхранение при мл. ПИ по „КОС“ РУ * ОДМВР Пловдив – да се отнемат в полза на държавата.

Веществените доказателства: 1 бр. кафява на цвят пушка без надписи – бойна пушка „Маузер“, модел „М1887г“, кал. 9,5х60; - 1 бр. пушка с № 10578 – бойна еднозарядна нарезна пушка марка „Пибоди и Мартини“, модел „1871г“, кал. 11.43мм.; - 1 бр. пушка с № 3007 – бойна пехотна, марка „Крана“ – 1869г., кал. 15,24х40; - 1 бр. пушка тъмно-кафява на цвят без надпис – кал. 15мм. с обща дължина 106см. и цев 60см.; - 1 бр. пушка светло-кафява на цвят – бойна пехотна, марка „Крана“ - „ТОЗ 1866;7664;Т“, кал. 15.24х40; - 1 бр. пушка с номер на главата 89124 – пушка с предно пълнене на заряд и куршум с обща дължина 90см и дължина на цевта 52см.; - 1 бр. пушка с номер 25868 – бойна кавалерийска, марка „Бердан“, модел „Б 2“, образец 1872, кал. 10,67мм., №10578, ПК23;1119; - 1 бр. метален сив на цвят адаптор с надпис изобразен върху него „12GA->9mm”1 – съдът постанови да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия А. Д. В. беше осъден да заплати в полза на по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 2 011 /две хиляди и единадесет/ лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото, както и да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ОС Пловдив сумата от 225 Евро, представляващи разноски за вещи лица.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател: