Решение № 2367 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 248/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик против Решение № 25/30.01.2026 г., постановено по АНД № 40/2024 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 92/15.03.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на А. П. К., [ЕГН], за нарушение на чл. 209 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл. 268, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и постановено друго, с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3789/20.04.2026 г., в което се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение с искане да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – А. П. К., редовно призован, се представлява от адв. Р. И., който по изложени съображения моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на районния съд, с което е отменено издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд - Панагюрище е приел следното от фактическа страна: А. П. К. е санкциониран за това, че на 28.06.2023 г., при извършена проверка по повод подаден сигнал на тел. 112 за осъществяване на съмнителна сеч и извоз на дървесина в отдел 241, подотдел „З“, находящ се в местността „Фетенци“, общ. Панагюрище, било установено, че контролната горска марка (КГМ), с която била маркирана изсечената и натоварена дървесина, се намирала в багажника на лек автомобил [Марка], управляван от П. М.. Контролната горска марка била собственост на А. К., а към момента на проверката същият отсъствал от обекта. Това обстоятелство породило съмнение у контролните органи, че ответникът К. е преотстъпил КГМ за ползване на друго лице, поради което бил подаден сигнал до органите на МВР. По случая било образувано досъдебно производство, което впоследствие било прекратено поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление. В постановлението за прекратяване прокурорът разпоредил, след влизане в сила на съдебния акт, административнонаказателната преписка, ведно с материалите по досъдебното производство, да бъдат изпратени на РДГ – Пазарджик с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на виновните лица. Въз основа на това бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до непълно описание на нарушението и непосочване на всички обстоятелства, при които то е извършено. Съдът е приел, че не е установено по безспорен начин извършване на административно нарушение по чл. 209 от ЗГ, тъй като преотстъпването на контролната горска марка предполага предоставянето й на друго лице и използването й от това лице в отсъстивето на нейния притежател и без осъществяване на контрол от последния, а дори и жалбоподателят да я предоставил на лицето П. М., то липсват констатации в акта, от които да се установява, че П. М. се е възползвал от предоставената му КГМ. Предвид на това е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН при съставянето на АУАН, като това процесуално нарушение е било повторено и в наказателното постановление в нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на това обжалваното наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно. Касационната инстанция намира за неправилни изводите на районния съд поради следното: Съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и притежават нормативно изискуемите реквизити, визирани съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, не е изтекъл и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на районния съд, че при съставянето на АУАН е извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН като не е описано в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Видно е от приложения по делото АУАН № 92/22.02.2024 г., че нарушителят е санкциониран за преотстъпване на собствената си контролна горска марка № Б 4680, с която са маркирани 117 бр. иглолистни материали от вида черен бор. Разпоредбата на чл. 209 от ЗГ забранява преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки. Законът не изисква КГМ да е ползвана от лицето, на което е била преотстъпена, за маркиране на дървесина, за да се счита КГМ за преотстъпена. Това дали другото лице е ползвало горската марка по предназначение в нарушение на чл. 268, ал.1, т.2 от ЗГ, не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 268, ал.1, т. 1 ЗГ, достатъчно за извършване на нарушението е предоставянето на горската марка в държане на друго лице. Действително не е доказано, че К. е предприел активни действия по физическо предоставяне на КГМ конкретно на П. М., но същият е извършил нарушението чрез други действия и бездействия – оставяне на личната КГМ в багажника на лек автомобил „Опел Астра“, без надзор и докато отсъства, по такъв начин, че достъпът до нея да не е възпрепятстван по никакъв начин (например заключена в превозно средство, ключът на което да съхранява единствено лесовъдът), създавайки съзнателно по този начин предпоставки всяко от трите лица на сечището в онзи момент да поеме свободно държането на вещта и да я ползва в отсъствие на лесовъда. На което сечище лесовъдът носи отговорност за спазване на законовите изисквания в срока на позволителното. С оглед изложеното, съдът намира, че е изпълнено изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в АУАН, поради което и не е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. От друга страна дори и да приемем, че е допуснато нарушение при съставянето на АУАН относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, то първоинстнционният съд е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е конкретният казус. Спорът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава, не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, самоличността на нарушителя и неговата вина, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на НП. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правнорегламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането на нарушението би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието. Настоящият съдебен състав счита, че дори и да се приеме, че в съставения АУАН не е описано в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, то нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява да бъде извършена корекция в НП и щом от представените доказателства се установяват авторството и вината на А. К. за извършеното нарушение, то не е налице порок, водещ до незаконосъобразност на издаденото НП. Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната му. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Описанието на нарушението и посочените правни разпоредби по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на Районен съд гр. Панагюрище следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се потвърди издаденото наказателно постановление. Пред касационната инстанция няма направено искане за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик