Решение № 1454 от 20.12.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 744/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на П. Ц. П., ЕГН••••••••••, срещу срещу Решение №2918/11.08.2023г. по гр. дело №14082/2022г. на ВРС, 14-ти състав, в частите с което:

1/е прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между П. Ц. П., ЕГН •••••••••• и Л. И. Н., ЕГН ••••••••••, сключен на 01.11.2012г. и прекратен с решението на ВРС, е и на двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал.3 от СК;

2/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение на детето М. П. П., ЕГН••••••••••, на майката Л. И. Н., ЕГН••••••••••, при която е определено и местоживеенето на детето;

3 / е определен режим на лични отношения на бащата П. Ц. П., ЕГН••••••••••, с детето М. П. П., ЕГН••••••••••:

• всяка нечетна седмица в годината (като първата седмица в година е нечетна) от 18: 30 часа в петък до 16: 00 часа в неделя; на рождения ден на детето М. от 14: 00 часа до 18: 00 часа на единадесети ноември ако денят е неучебен и от 18.00 часа до 20.00 часа ако денят е учебен; при съгласие между родителите те заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него заедно;

• през Коледната ваканция всяка нечетна година от 18: 30 часа на 25.12. (двадесет и пети декември) до 18: 30 часа на 30.12. (тридесети декември) и всяка четна година от 18: 30 часа на (двадесет и осми декември) до 18: 30 часа на 02.01 (втори януари);

• през Великденските празници (официални почивни дни) всяка четна година от 18: 30 часа в събота до 18: 30 часа в неделя; през лятната ваканция за един месец или два пъти за по две седмици с преспиване при бащата когато бащата е в страната и когато майката не ползва платен годишен отпуск от 8.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден;

• на рождения ден на бащата от 8.00 часа до 18.00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден от 18: 30 часа на 21.02. (двадесет и първи февруари) до 07.30 часа на следващия ден 22.02. ако денят е учебен, а ако не е учебен ден до 18: 30 часа на 22.02. (дванадесет и втори февруари);

• когато се прилага РЛО за ваканциите не се прилага месечния режим. - на 24.12. (двадесет и четвърти декември), рожденния ден на майката, не се прилага нито един от описаните РЛО;

• при изпълнение на РЛО бащата ще взема детето от дома в който то се отглежда и ще го връща в същия дом;

4/ е осъден бащата П. Ц. П., ЕГН••••••••••, да заплати на детето М. П. П., ЕГН••••••••••, чрез майка му законен представител Л. И. Н., ЕГН••••••••••, издръжка в размер на 350 лева, считано от 24.09.2022г. до 24.10.2022г. и от депозиране на исковата молба в съда на 25.10.2022г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по развода и фамилното име, както и по отхвърлените части от издръжките.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и в противоречие с интересите на детето. Не са били преценени правилно от ВРС събраните по делото доказателства, а други сочени доказателства не са били събрани поради процесуални нарушения. По отношение на вината ВРС не е взел предвид неколкократно изтеглените само от съпругата парични средства, натрупани изцяло от труда на П. П., с което тя е извършвала „системно разпиляване“ на негово или поне на семейно имущество и е накърнила интересите на съпруга и на детето. И към момента се сочи, че от всички изтеглени от съпругата с пълномощни средства от сметките на П. П. са останали невърнати 18 227.28 щатски долара и така Л. П. е извършила тежко брачно провинение. Относно родителските права липсва преценка на личността, на възпитателските качества и на другите важни съобразно ППВС обстоятелства за избора на титуляр на правата; в тази връзка също е от значение системното разсипване на придобитите чрез съпруга пари, вместо те да служат за нужди на семейството; освен това след м.11.2022г. Л. Н. многократно е лишавала бащата от контакти със сина му, което показва родителските й разбирания; средата при майката също не е добра за детето. Издръжка за минало време (24.09.2022г. – 24.10.2022г.) не се дължи изобщо, защото бащата се е грижил за детето си. По същите причини не се дължи и от подаване на исковата молба (25.10.2022г.) до 28.11.2022г. Отделно предвид постановените на 07.02.2023г. от ВРС привременни мерки началният момент на задължението по чл.143 от СК следва да бъде от решението относно развода, съобразно ППВС №5/1970г., а не от исковата молба, както е приел ВРС. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части, вместо което: да се приеме, че вина за развода има съпругата; родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото детето да живее; на майката да бъде определен от съда режим на лични контакти, като бъде осъдена последната за издръжа от 350лв.

В о.с.з. чрез пълномощник и чрез последващи молби поддържа доводите си, акцентира върху финансовите взаимоотношения между съпрузите, въвежда и нови твърдения за брачни нарушения с оглед факти, настъпили през 2024г., поддържа исканията си по съществото на спора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Счита решението за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Относно вината не е доказано тя да е пропилявала семейни средтва; сумите са постъпвали по нейна сметка и са били разходвани за семейни нужди. Относно родителските права промяната в отглеждането на детето би било негативно за него, а и бащата е на кораб по 5-6 месеца в годината и не може да се грижи за сина си. Издръжката се дължи от претендираната начална дата, а привременни мерки не са основание за друг начален момент на задължението. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за присъждане на разноски. В о.с.з. поддържа позицията и искането си до съда.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК вр. чл.59, ал.2-4 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК на Л. И. Н., ЕГН••••••••••, срещу П. Ц. П., ЕГН ••••••••••, както следва:

• за прекратяване на сключения между тях на 01.11.2012г. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника;

• за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо детето М. П. П., ЕГН••••••••••, на майката Л. И. Н., ЕГН••••••••••, при която да бъде определено и местоживеенето на детето на посочен от нея адрес;

• за определяне на претендиран от ищцата режим на лични отношения на бащата П. Ц. П. с детето М. П. П.;

• за осъждане на ответника П. Ц. П. да заплати на детето М. П. П., ЕГН••••••••••, чрез майка му законен представител Л. И. Н., ЕГН••••••••••, издръжка в размер на 600.00лв. за изминал период от 24.09.2022г. до 24.10.2022г., както и в размер на 600.00лв. от депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2022г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове на П. Ц. П., ЕГН••••••••••, срещу Л. И. Н., ЕГН••••••••••, с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК вр. чл.59, ал.2-4 от СК, както следва:

• за прекратяване на сключения между тях на 01.11.2012г. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата;

• за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо детето М. П. П., ЕГН••••••••••, на бащата П. Ц. П., при когото да бъде определено местоживеенето на детето на посочен от него адрес;

• евентуално за предоставяне на разширен режим на лични отношения на бащата с детето.

Ищцата твърди, че страните по делото са сключили брак на 01.11.2012г. и че са родители на детето М. П. П., родено на 11.11.2014г. От м.11.2022г. съпрузите са във фактическа раздяла.

Твърди, че след раждането на детето е поела непосредствените грижи за него и за семейството, а бащата продължил да работи като капитан на кораб и да работи по няколко месеца извън страната. Така майката станала водещият родител за детето, а при завръщанията си отв. П. отправял непрекъснати критики и нападки към нед и често се заяждал за дребни неща с майката и със сина им. През 2021г., след като закупили семейно жилище в гр. ••••, ищцата, освен грижите за детето, сама организирала целия ремонт на апартамента, така че да отговаря на нуждите на семейството и на сина им като ученик. Ответникът участвал с пари, но и „със скандали от кораба“; настоявал да бъде прекарана газ в жилището, но имало проблеми със съседите. Започнал да заплашва съпругата с развод, както се случвало и преди. През втората половина на 2021г. и през 2022г. отношенията между съпрузите се влошили до степен на нетърпимост. Ответникът заплашвал съпругата си от кораба, обвинявал я в измислени от него неща, силно драматизирал всичко случващо се, продължил със заплахите за развод и че „ще ни бие шута“, бил изключително груб към нея и към детето, принудил я „да му върне 84 690 щ.д. по негова сметка. След завръщането си на 30.09.2022г. заповядал на съпругата да му събере багажа и поискал да напусне жилището. След това й казал, че ще живеят като съквартиранти и че той ще ходи където си поиска, както и че има интимна връзка. Заявил, че ако тя има претенции към имотите му, ще й вземе детето. Фактическата раздяла настъпила на 07.11.2022г., когато съпругата била принудена да напусне семейното жилище заедно с детето М.. Предвид изложеното ищцата счита, че бракът е изчерпан от съдържание, между съпрузите липсва доверие и обич, бракът съществува само формално и не изпълнява функцията си, поради което следва да бъде прекратен по вина на ответника по делото.

Поддържа, че от раждането на детето през всичките години и досега тя е полагала и полага всички основни грижи за детето. Бащата е осигурявал само финансово семейството, но не е помагал в отглеждането му. Между майката и детето има изключително силна емоционална връзка. В отговора по насрещния иск допълва, че бащата е с компрометиран родителски капацитет, не познава нуждите на сина им и не е в състояние да ги задоволи адекватно. Ответникът често е бил груб и към сина си, крещял му е и го е нагрубявал, а самото момче се страхува от баща си. Отделно последният отсъства по половин година от България, а бабата по бащина линия живее в Ловеч и е на преклонна възраст, поради което не може и да помага на бащата при гледането на детето. И към момента майката е единственият родител, който освен да се грижи за сина си му помага в обучението, познава кога започва да се разболява и при нужда го води на лекар, осигурява цялото му ежедневие.

С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си и привързаността си с детето ищцата поддържа, че тя следва да упражнява родителските права върху общото на страните дете.

Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая.

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски. В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор (в който са инкорпорирани и насрещни искове/искания), в който не оспорва, че с ищцата са родители на детето М., че след раждането му за него се е грижела майка му, но поддържа, че цялата финансова издръжка на детето и семейството през годините била осигурявана от ответника. Не оспорва и че в момента на делото отношенията между съпрузите са силно конфликтни, както и че двамата са във фактическа раздяла. В отговора и последващите си молби оспорва останалите твърдения на ищцата, счита ги набеждаващи, неверни, клеветнически и израз на злоупотреба с права.

Относно вината: Оспорва обвиненията за отправени закани, заплахи и скандали, вкл. на сочените от ищцата дати. На 07.10.2022г. ищцата върнала на мъжа си само 84 690 щатски долара от много повечето получени от него през годините. По-конкретно от 06.10.2017г. до 10.08.2022г. по банковите сметки на Л. П. съпругът П. П. бил превел следните суми: 55 400 щатски долара чрез банков превод на 06.10.2017г.; 35 000 щатски долара чрез шест банкови превода на шест месечни заплати от 09.09.2017г. до 26.02.2018г.; 62 100 щатски долара чрез осем банкови превода на осем месечни заплати от 02.06.2018г. до 31.01.2019г.; 53 233 щатски долара чрез седем банкови превода на седем месечни заплати от 06.07.2019г. до 06.02.2020г.; 28 994 щатски долара чрез четири банкови превода на четири месечни заплати от 01.06.2020г. до 22.09.2020г.; 43 842 щатски долара чрез банков превод на 31.03.2022г.; 40 575 щатски долара чрез четири банкови превода на четири месечни заплати от 12.05.2022г. до 10.08.2022г. Всички суми от работата на П. като капитан на различни кораби, но били изтеглени и използвани от Л. П. за лични нейни цели. С преводно нареждане на „Юробаик България“ АД на 21.05.2021г. Л. П. превела на продавача Р.К.Ч. продажната цена от 150 000 лева, равностойни на 94 339.62 щатски долара по курс за 1 USD 1.59 лева и така апартамент №49 в гр.•••• бил закупен изцяло с пари на П. П., но записан само лично на Л. П.. Последващите подобрения, ремонт и обзавеждане на имота също били платени само от пари на съпруга. Пак така съпругата придобила в лична собственост нов автомобил „Рено-Талисман" на стойност от 54 604лв., платени на 07.04.2017г. с парите на П. П. от работата му като капитан. Отделно съпругата се обогатила със сумата 83 000 евро – продажната цена на апартамент №30 в гр.••••, лична собственост на П. отпреди брака, която сума изтеглила с нотариално пълномощно от банкова му сметка в брой в периода от 03.06.2021г. до 16.07.2021г. Л. П. неоснователно се обогатила с още 128 000 щатски долара „капитански заплати“, постъпили по нейни сметки в периода от 06.10.2017 г. до 30.09.2022г., след приспадане на: 12 000 щатски долара издръжка за детето М. П. по 200 щатски долара за пет години, считано от октомври 2017г.; на 94 339 щатски долара платена на 21.05.2021г. цена на апартамента; и върнатите на 07.10.2022г. от съпругата на съпруга сума от 84 690 щатски долара. С оглед на изложеното съпругата превърнала „брака в придобивно основнаие“ и дължи на съпруга си връщане на много пари.

Ответникът оспорва обвиненията за интимна връзка. Твърди, че фактическата раздяла е настъпила на 12.06.2021г. когато заминал на плаване и когато, след получаване на сумата 83 000 евро - цена за продажбата на семейното апартамент №30 в гр.••••, Л. П. сама преместила багажа си в апартамент №4 в гр.•••• с площ 88.70 кв.м., който е нейна собственост и в който живее със сина им. А апартамент №49 в гр.•••• не бил „семейно жилище“ по смисъла СК, тъй като след фактическата раздяла жилището не било обитавано от двамата съпрузи и непълнолетно дете.

Оспорва размера на издръжката и заявява, че заплатата му като капитан на кораби била само около 1700 щатски долара на месец, а когато е на брега не получава средства. Поради това от нужни 500лв. счита, че може да заплаща само по 300лв. на месец за сина си.

По същество моли за развод по вина на съпругата и за предоставяне на него на родителските права на детето, евентуално за разширен режим на лични отношения с детето, както и разноски по делото. В о.с.з. доразвива позицията си, настоява че е „ограбен, измамен и омерзен“ от съпругата си, която водела „разгулен живот“, поддържа искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК съпругата оспорва обвиненията към нея в насрещната искова молба, поддържа позицията си за компрометирана роля на бащата като родител за сметка на водещата такава на майката. Твърди и че всички получени средства от П. П. са били използвани за закупуване, обзавеждане и поддържане на новото жилище, за семейния автомобил и за домакинтвото и детето през годините. Поддържа искането си до съда.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище по съществото на спора, поддържа позицията си в изготвените социални доклади.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за граждански брак, че на 01.11.2012г. страните П. Ц. П. и Л. И. Н. са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилията на съпруга си.

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето М. П. П. е родено на 11.11.2014г., а негови родители са страните по делото П. Ц. П. и Л. И. П. (Н.).

Няма спор и за това, че съпрузита са във фактическа раздяла (спори се дали от м.11.2022г. или от м.06.2021г.), че отношенията им са силно обтегнати и че от раздялата детето живее с майка си в нейно жилище.

С необжалваните и влезли в сила части на решението на ВРС бракът на страните е прекратен още през м.09.2023г., а предбрачното фамилно име на съпругата възстановено.

От приетите служебна бележка и трудов договор се потвърждава, че отв.

П. П. е работел времето на брака му с Л. П. на длъжността „капитан“ или сходни такива на различни кораби, по което не се и спори.

На л.81-133, на л.222-255, на л.303-313 и други от делото на ВРС, както и на л.87-94 и други от делото на ВОС са приложени множество извлечения от движения по сметки, преводни нареждания, удостоверения за смекти, справки за възнаграждения и други изцяло фискални документи в подкрепа на соченото от П. П., че: от 06.10.2017г. до 10.08.2022г. по банкови сметки на Л. П. съпругът е превел сумите: 55 400 щатски долара чрез банков превод на 06.10.2017г.; 35 000 щатски долара чрез шест банкови превода на шест месечни заплати от 09.09.2017г. до 26.02.2018г.; 62 100 щатски долара чрез осем банкови превода на осем месечни заплати от 02.06.2018г. до 31.01.2019г.; 53 233 щатски долара чрез седем банкови превода на седем месечни заплати от 06.07.2019г. до 06.02.2020г.; 28 994 щатски долара чрез четири банкови превода на четири месечни заплати от 01.06.2020г. до 22.09.2020г.; 43 842 щатски долара чрез банков превод на 31.03.2022г.; 40 575 щатски долара чрез четири банкови превода на четири месечни заплати от 12.05.2022г. до 10.08.2022г. Всички пари са били от работата на П. П. като капитан на различни кораби, но са били изтегляни от Л. П. с валидно дадено й от съпруга й пълномощно. Твърденията не са оспорени от съпругата (оспорено е за какви цели са били използвани).

Видно от приетите на л.78-80 от дело на ВРС материали през м.04.2017г. съпрузите са придобили в режим на СИО (чл.21 от СК) собствеността върху лек автомобил на стойност 54 604лв., платени със средствата от заплата на П. П.. Видно от съдържанието на приетото на л.125 от делото пълномощно с нотариална заверка, на 21.05.2021г. П. П. е делегирал на съпругата си пълна и неограничена представителна власт относно средствата по сметките на упълномощителя във всички банки, в т.ч. по вид и характер на действията.

С обективираната в приетия НА от 27.05.2021г. сделка съпрузите са придобили в режим на СИО (чл.21 от СК) собствеността върху имот в гр.•••• срещу цена от 150 000лв., платена със средства от заплата на П. П., при данъчна оценка на имота около 130 000лв. За произхода на средствата е приета и декларация по чл.66, ал.2 от ЗМПИ.

С обективираната в приетия НА от 21.06.2021г. П. П. е продал, чрез съпругата си с валидно и неограничено пълномощно за това (л.126) своя собствен, придобит преди брака, апартамент в гр. ••••, за сумата от 83 000 евро.

С платежно нареждане от 07.10.2022г. Л. П. е превела в полза на П. П. сумата от 84 690 щатски долара.

По твърденията на ответника във въззивната му жалба, към момента на нейното подаване от всичките изтеглени от Л. П. чрез пълномощни средства от сметките на П. П. са останали невърнати 18 227.28 щатски долара.

Видно от приетия протокол от ОС на ЕС на адрес гр.••••, Л. П. е участвала на събранието на ЕС на датата 27.07.2021г. и е заплатила задължение към ЕС, видно от квитанция за това.

Видно от приетия трудов договор, считано от 20.10.2022г. Л. П. работи по ТПО с „Таксбек“ ЕООД при основна заплата от 1200лв. на месец.

От прието удостоверение от 19.10.2022г. се установява, че към тази дата детето М. П. е било редовен ученик във 2-ри клас в СУЕО „А. С. Пушкин“ в гр. Варна, като няма спор че продължава да учи в това училище.

От прието служебна бележка (л.265 от делото на ВРС) се установява, че през м.07.2023г. детето М. е било записано да посещава „Варненче“ срещу такса от 199лв. за месеца.

От прието служебна бележка (л.266 от делото на ВРС) се установява, че от м.04.2023г. детето М. е било записано на тренировки по футбол в „ДФК Виктори“ и е посещавало редовно тенировките по три пъти седмично, водено от майка му.

Приложени по делото са разписки, фискални бонове и други документи за извършени, предполагаемо от майката, разходи за битови нужди и услуги за семейството, в.т. за дрехи, храна и сметки и други.

На л.323-333 от делото е приета преписката във връзка с изготвените от ДСП социални доклади, която поради това не е с водещо значение за спора, за разлика от самите доклади, обобщаващи информацията за детето в рамките на делегираното от ДСП правомощие за това.

В приобщения първи социален доклад на ДСП са застъпени констатации на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че М. се отглежда основно от майката в дома на бабата по майчина линия при добри и подходящи за него условия и среда. Момчето е привързано към майка си, а тя е в конфликтни отношения с бащата. Пред социалните служители момчето е потвърдило, че с майката са били подложени на тормоз от бащата. В интерес на детето е да бъде запазено настоящото статукво на отглеждането му, за да се запази емоционалната му стабилност и чувството му за сигурност. Момчето има нужда и от пълноценен контакт с бащата с цел възстановяване на връзката между тях.

В приобщения втори социален доклад на ДСП са застъпени констатации на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че М. се чувства видимо добре, спокойно и сигурно в обкръжението на майка си. От наблюдение на срещи между бащата и детето се потвърждава, че и между тях има добра комуникация, а желанието на момчето е контактите да продължат.

Показанията на св. И.И. съдът цени като обективни и базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че във времето преди раздялата между Л. и П., последният е имал хубави отношения с детето – „бяга към него, радва му се“. Прекарвали са време заедно в училище, „сменяме гуми на колите, по автомивки“, „мъжки неща“. Съпрузите първо са живели в жилището на „Чаталджа“, после Л. си била изнесла багажа и се преместила при майка си, а в новия апартамент на ул. •••• не са живели заедно. Свидетелят е ходил в новия апартамент в периода от есента на 2021г. до есента на 2022г. за да „довършваме ремонта“. Някои помещения останали недовършени, но имотът не е бил ползван от съпрузите и детето. През 2022г. Л. и П. вече не са били заедно, били са разделени. От П. свидетелят разбрал, че Л. била „задигнала някакви пари“ след като продала от името на съпруга си старият му апартамент на „Чаталджа“. П. купил и нов автомобил „Рено Талисман“, но го записали на името на Л. заради синята зона. П. бил грижовен, държал на био храните, не бил извършвал насилие над жена си и детето си в присъствие на свидетеля, макар че Л. се оплаквала на свидетеля от това. Когато бил на кораб детето оставало само с майка си, която не е работела, и ставало „малко разхайтено“. През 2022г. П. е бил на дълъг рейс в чужбина – от месец април-май до месец октомври-ноември.

Показанията на св. Д.П. съдът цени като обективни и като базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че раздялата между Л. и П. настъпила през месец октомври 2022г., когато Л. се обадила на свидетелката, била много уплашена от мъжа си и св. П. й помогнала с колата да изнесе багажа си и да се пренесе при бабата по майчина линия. И досега детето живее там и за него се грижи изцяло Л.. Тя го води на на училище (Руското) и го прибира от там; тя го води на футбол и на други извънкласни занимания; иска да го запише и на английски, но финансово не може да си го позволи в момента. Отношенията между Л. и П. са се влошили силно около петата годишнина на М.. П. и съпругът й са били свидетели на сериозни скандали между П. и Л., след които последната е нощувала при свидетелката. П. потискал цялостно съпругата си, като един път детето разказало на свидетелката, че бащата е записал майката в телефона си като „овцата“. Л. се е оплаквала на свидетелката от случай на насилие над детето от бащата. П. е посещавала новото закупено жилище преди след ремонта му, включително е присъствала на освещаването му през месец декември 2021г. При първото гостуване на свидетелката в новия апартамент П. П. й се похвалил, че дал 40 00 долара за ремонт, а сумата за самия апартамент била 160 000евро. През годините във връзка с работата си на кораб П. отсъствал по 5-6 месеца от България, прибирал се за по 2-3 месеца и отново заминавал. През годините всички грижи за детето били поети от Л., тя дори не го е оставила на ясла и на градина до петгодишна възраст, гледала го ежедневно сама. И в периодите, когато П. бил във Варна, отново предимно Л. се занимавала със сина им. До раздялата през 2022г. Л. не е работила, грижела се изцяло за дома и детето, като вероятно са се издържали от работата на П., но свидетелката не знае подброности.

Показанията на св.Г.И. съдът цени корективно, поради известна тяхна декларативност и известно противоречие с другите доказателства за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че до лятото на 2021г. П. и Л. живеели заедно в жилище на ул. „Ген. Колев“, а в новия закупен апартамент зад „Св. Петка“ не са живяло, защото ремонтът му бил завършен в края на 2022г., когато съпрузите вече били разделени. Когато били заедно в града П. и Л. заедно се грижели за детето и жилището, а според свидетеля когато П. бил на рейс детето било гледано основно от бабата по бащина линия, която идвала от Ловеч (в тази част показанията са в явно противоречие с всички други доказателства по делото, в т.ч. със социалните доклади, поради което не се кредитират от съда). Когато баща и син са били заедно момчето се радвало на баща си, защото „той е капитан на кораб“; когато бил в България П. П. отделял доста време за сина си, а отделно държал на био храните. Л. не е работила през време на брака, а се е издържала от парите на П., защото „капитанът дава парите“. Когато П. П. бил на рейс свидетелят рядко е ходил в жилището на ул. „Генерал Колев“, само когато имало проблеми с техниката.

С въззивната жалба на П. П. беше отправено следното искане: „за назначаване на вещо лице психолог по допусната експертиза с протоколно определение от 21.04.2023“. Така заявено искането бе при явно нарушение на чл.156, ал.4 от ГПК. В допълнение пред ВРС изобщо не е била допускана СПЕ, а е била дадена възможност на страните да уточнят въпросите към нея в срок от една седмица от изготвяне на протокола от о.с.з. (л.184-гръб и л.185- гръб от делото на ВРС). В рамките на този срок П. П. чрез адв. Р. не е изпълнил указанията и СПсЕ пред ВРС не е била ангажирана. Поради това и с оглед изискванията на чл.260 от ГПК и принципа на генералната преклузия, искането в жалбата, в грубо нарушение на чл.156, ал.4 от ГПК, би следвало да бъде отхвърлено с определението по чл.267 от ГПК. Въпреки това, доколкото се касае до интересите на дете при спор за родителски права, при който са спорни и възпитателските качества на страните и привързаността на детето към всеки от тях, въззивният съдът служебно санира нередовността, като допусна СПсЕ и формулира служебно задачите й по релевантните за случая въпроси с определението по чл.267 от ГПК още на 10.05.2024г. С него съдът указа на въззивника П. П. задълженията му за заплащане на депозит за експертизата, в изпълнение на чл.76 ГПК, а също и за оказване съдействие за изготвяне на СПсЕ, с предупреждение за последиците от неизпълнение по чл.161 от ГПК. До първото о.с.з. пред ВОС въззивникът не изпълни дадените му указания, но след произнасяне на съда по въпроса заяви чрез адв. Р.: „парите ще ги внесем, но съдействие не можем да осигурим преди м.11.2024г.“; „ангажирам се да заплатим средствата по делозита“. Съдът прояви разбиране и даде нови аналогични указания и предупреждения към въззивника. До о.с.з. на 30.09.2024г. отново не последва никакво изпълнение от въззивника, а съдът даде поредна възможност за изпълнение задълженията на страната, отново и с предупреждение за последиците от неизпълнението им, като отделно уважи и молбата за следващо о.с.з. през м.11.2024г. с оглед данните, че П. П. е на кораб и ще се върне в България в края на м.10.2024г. И до о.с.з. на 25.11. 2024г., в продължение на половин година, въззивникът трайно и еднозначно продължи да бездейства и да не изпълнява неколкократно дадените му от съда преки указания, както за заплащане на депозит за допусната от съда, в изпълнение на служебните му задължения за преценка и за обезпечаване на интересите на детето, съдебно – психологична експертиза, така и за реално съдействие за нейното осъществяване. Въпреки положените от съда усилия и дадените възможности и до 25.11.2024г. въззивникът продължи за отказва да съдейства по какъвто и да било начин за ангажирането на СПсЕ и дори с молба вх. №26824/25.10.2024г. декларира, че няма да ги изпълни. По тези причини експертизата беше заличена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Както вече се посочи с необжалваните и следователно с влезлите в сила части от решението на ВРС по настоящото дело: е прекратен бракът между съпрузите (през м.09.2023г. на осн. чл.325 ГПК); е възстановено предбрачното фамилно име на съпругата (Н.); и е отхвърлен частично искът за издръжка в полза на детето (по размер). Възведените пред въззивната инстанция спорни въпроси са относно вината за изчерпването на брачната връзка; родителските права спрямо детето; и обусловените от тях въпроси относно местоживеенето, режима на неотглеждащия родител и издръжката (до 350лв.), като по тях съдът намира следното за случая:

По вината: Брачното правоотношение включва сложен коплекс от много по вид и характер права и задължения, някои от които между самите съпрузи, друга част – насочени към грижата и защитата на децата, а трета част касаят отношения с външни за семейството лица. Поради това с нормите на чл.13-17 от СК са регламентирани най-важните принципи на дължимо поведение от всеки съпруг, като техните конкретни във времето проявни форми са различни и многообразни и следва да се преценяват съобразно принципите. Поради това за да бъде прието от съда, че само единият от съпрузите е предизвикал разрушаването на брачната връзка, е необходимо да бъде установено негово трайно и системно поведение, в грубо и драстично отклонение от изискванията на чл.13-17 от СК, както спрямо другия съпруг, така и спрямо децата, като се съобразява, че конкретно брачно провинение или група провинения на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения, нито може да обоснове само по себе си вина за състоянието на брачните отношения, и като заедно с това се докаже, че през време на брака другият съпруг е изпълнявал стриктно и цялостно нормативите на чл.13-17 от СК спрямо всички членове на семейството (така ППВС №10/1971г. и трайната практика на съдилищата). При всички случаи е нужно да бъдат доказани не само сочените брачни нарушения, но и връзката и значението им за крайното състояние на брака (така Решение №44/26.03.2015г. по гр.д. №3828/2014г. на 3-то ГО на ВКС и много други).

В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели и от двата социални доклада се изясни, че още след раждането на детето през 2014г. и през всичките седем или осем години (до фактическата раздяла) съпрузите са разпределили задълженията си към семейството и детето, като майката е била родителят, осъществявал непосредственото отглеждане на детето, а бащата е отсъствал за дълго (за по 5-6 месеца) от България, прибирал се е за по 2-3 месеца и отново е заминавал за нови месеци на кораб. Касае се за установено по общата воля на съпрузите разпределение на задълженията им, в резултат на което е съвсем логично (и не съставлява брачно провинение на Л. П.) това, че П. П. е осигурявал финансово семейството. В същото време съпругата е отглеждала години наред детето, включително не го е изпратила на ясла и на градина до петгодишната му възраст (св. П.), а след това и досега го води на градина и училище, връща го, записала го е и го води на извънучебни занимания в негов интерес и като цяло е осигурявала и продължава да осигурява цялостното обгрижване на момчето. Дори съпругът да е подпомагал този процес, когато е бил в страната, по данни от свидетелите му, това не разколебава полаганите от майката години наред грижи. В резултат на именно тях, съобразно социалните доклади, М. се отглежда при добри и подходящи за него условия и среда, силно е привързан към майка си, чувства се спокоен, сиггурен и защитен при актуалните условия на отглеждане. Касае се за важен към семейството принос съобразно изискванията на чл.13-17 от СК. В същото време, видно от писмените доказателства по делото, П. П. е получавал през годините значителни парични средства от труд като капитан на различни кораби, които е изпращал на съпругата си и с които тя и детето са се издържали. Видно от множеството разпечатки от сметки, преводни нареждания и други, а и не е оспорено, че от 06.10.2017г. до 10.08.2022г. Л. П. е получила или изтеглила суми от съпруга си в размер около 300 000 долара. По този начин обаче той е изпълнявал своята част от задълженията към дома и към семейството, а решението за това е било общо на съпрузите (не се сочат крайна нужда или други сходни обстоятелства). Тук е мястото да се напомни, че семейните отношения са сложни и многопластови, поради което да се третира като брачна вина невърнат остатък от предоставени помежду съпрузите суми, по чисто математичски съображения, е необосновано. Не се касае до случай, при който само единият от двамата да е престирал комплекса от действия по чл.13-17 СК, а другият да е бил дезинтересиран от задълженията си, но да е използвал пари за чисто лични нужди. Обратното – от материалите по делото е видно, че с по-голямата част от получаваните от съпруга си средства (с пълномощно да разполага и да се разпорежда с тях по нейна преценка), съпругата е сключила договори за покупко-продажба на ново жилище (минимум 150 000лева или около 95 000 щ. д.) и нов автомобил (около 55 000лв.), които на осн. чл.21 от СК са в режим на СИО, без значение от „записването“ в договорите, като сделките са били съгласувани с г-н П.. С друга част от средствата (по показания на св. П. около 40 000 долара) съпругата е организирала и координирала ремонта на новото жилище, също със семейна цел. Трета част (84 690 щатски долара) дори е върнала на съпруга си с банков превод. А разликата, предвид недоказаността на твърденията да е „разпилявала“ имуществото (да е закупувала конкретни скъпи вещи за лични цели, да е пътувала системно на почивки по света и т.н.), е логично да се приеме, че е послужила за задоволяване на ежедневни нужди, нейни и на детето, което е отглеждала. Така дори да са останали средства, които според П. П. да следва да му бъдат върнати от Л. П. (Н.), това е въпрос на бъдещи имуществени спорове между двамата, но не може да бъде брачно провинение, разбирано в контекста на принципите по чл.13-17 от СК. Изобщо уреждането на имуществените отношения между съпрузите за след развода, основано на идеята за преодоляване на неоснователно обогатяване, не може да бъде разгледано в бракоразводния процес като единствено доказателство за брачна вина на единия съпруг, при доказано престираните от него грижи в натура за дома, детето и семейството през годините.

Нещо повече – както се посочи за да бъде прието, че само единият от съпрузите е предизвикал разрушаването на брачната връзка, е необходимо да бъдат установени не само негови системни брачни провинения (каквито не се доказаха в случая), но освен това е необходимо да бъде установено и че точно и конкретно те са пряката и водеща причина за влишаване състоянието на брака. Доказателства за последното още по-малко липсват по делото. По- вероятно е, както се извежда и от позициите на двете страни и от гласните доказателства, причините да включват съвкупност от фактори, в т.ч. взаимно натрупани от съпрузите във времето негативи и разочарования един от друг, градирали в крайна сметка до актуалното изчерпване на брачното отношение.

В заключение по въпроса съдът приема, че причините за състоянието на брака са както обективни, така и субективни, поради което и двамата съпрузи в известна степен, са допринесли за изчерпването му. Решението на ВРС следва да се потвърди в тази му част.

Относно родителските права: Изборът на родител за непосредствено упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за всеки отделен случай фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г. критерии, сред които са родителските качества и индивидуалните особености на родителите, битовите условия в домовете им, установеното положение във връзка с отглеждането на детето и отражението му върху него, наличието на подходяща подкрепяща среда при всеки от родителите, възрастта и пола на детето, неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и потребности, изразеното му желание и причините за него, данните за пряко или непряко поведение на някой от родителите, резултиращо в негативна промяна на отношението към другия родител, и други. В този процес всяка от страните следва да докаже пълно и главно въведените от нея твърдения досежно релевантните обстоятелства и ефекта на същите върху детето. А интересите на детето, преценявани в конкретиката на случая, са винаги първостепенния и решаващ за съда фактор.

По този спорен за производството въпрос се установи от показанията на разпитаните свидетели и от двата социални доклада, че от раждането му и до момента, детето М. е израснало и е било отглеждано приемуществено от майката, предвид и обективния факт на ежегодно отсъствие на бащата от дома за месеци наред. След фактическата раздяла, независимо от точния момент на същата, положението е било запазено и момчето продължава да живее с и при майка си. В резултат на полаганите приоритетно от майката грижи М. е спокоен, сигурен и защитен, отглежда се при подходящи за него условия и среда, потребностите му са задоволени (противно на доводите за обратното) и е силно привързан към майка си, видно от докладите на ДСП. А бащата обективно продължава да работи месеци наред всяка година извън страната, което е и обективна пречка да отглежда сам детето през тези период. Дори и само при тези данни следва да бъде съобразена препоръката на ДСП, че запазването на актуалното статукво е в интерес на детето. Доброто общуване с бащата е аргумент относно режима на лични отношения, но при горните данни е изключено да мотивира, че крайна промяна в отглеждането на момчето би било в негов интерес.

Нещо повече – с въззивната жалба на П. П. беше отправено следното искане: „за назначаване на вещо лице психолог по допусната експертиза с протоколно определение от 21.04.2023г.“. Така заявено искането бе при явно нарушение на чл.156, ал.4 от ГПК. В допълнение пред ВРС изобщо не е била допускана СПЕ, а е била дадена възможност на страните да уточнят въпросите към нея в срок от една седмица от изготвяне на протокола от о.с.з. (л.184-гръб и л.185-гръб от делото на ВРС). В рамките на този срок П. П. чрез адв. Р. не е изпълнил указанията и СПсЕ пред ВРС не е била ангажирана. Поради това и с оглед изискванията на чл.260 от ГПК и принципа на генералната преклузия, искането в жалбата, в грубо нарушение на чл.156, ал.4 от ГПК, би следвало да бъде отхвърлено с определението по чл.267 от ГПК. Въпреки това, доколкото се касае до интересите на дете при спор за родителски права, при който са спорни и възпитателските качества на страните и привързаността на детето към всеки от тях, въззивният съдът служебно санира нередовността, като допусна СПсЕ и формулира служебно задачите й по релевантните за случая въпроси с определението по чл.267 от ГПК още на 10.05.2024г. С него съдът указа на въззивника П. П. задълженията му за заплащане на депозит за експертизата, в изпълнение на чл.76 от ГПК, а също и за оказване съдействие за изготвяне на СПсЕ, с предупреждение за последиците от неизпълнение по чл.161 от ГПК. До първото о.с.з. пред ВОС въззивникът не изпълни дадените му указания, но заяви чрез адв. Р.: „парите ще ги внесем, но съдействие не можем да осигурим преди м.11.2024г.“; „ангажирам се да заплатим средствата по делозита“. Съдът прояви разбиране и даде нови аналогични указания и предупреждения към въззивника. До о.с.з. на 30.09.2024г. отново не последва никакво изпълнение от въззивника, а съдът даде поредна възможност за изпълнение задълженията на страната, отново и с предупреждение за последиците от неизпълнението им, като отделно уважи и молбата следващото о.с.з. да бъде през м.11.2024г. с оглед данните, че П. П. е на кораб и ще се върне в България в края на м.10.2024г. Но и до о.с.з. на 25.11.2024г., в продължение на половин година, въззивникът трайно и еднозначно продължи да бездейства и да не изпълнява неколкократно дадените му от съда преки указания, както за заплащане на депозит за допусната от съда, в изпълнение на служебните му задължения за преценка и за обезпечаване на интересите на детето, съдебно – психологична експертиза, така и за реално съдействие за нейното осъществяване. Въпреки положените от съда усилия и дадените възможности и до 25.11.2024г. въззивникът продължи за отказва да съдейства по какъвто и да било начин за ангажирането на СПсЕ и дори с молба вх. №26824/25.10.2024г. декларира, че няма да изпълни указанията на съда. По тези причини експертизата беше заличена, а въззивникът стана причина за невъзможността от събиране на така допуснатото доказателство. С което са налице и предпоставките на чл.161 ГПК, като по този начин всички твърдения в жалбата на П. П. чрез адв. Р. за родителски дефицити и за негативна среда при майката, респ. за отглеждане на детето основно от баща му в интерес на последното, са категорично и напълно недоказани и неоснователни, в който смисъл впрочем са данните и от двата социални доклада на ДСП. Изложеното кореспондира с мотивирания от съда краен извод по въпроса.

В заключение по разглеждания въпрос съдът преценява, че по делото не се доказаха причини за диаметрална промяна на съществуващото и подходящо за детето статукво, нито такива, обуславящи явно подобряване на състоянието му при извеждане от дома, в който живее години наред. Майката следва да продължи да осъществява ежедневните и непосредствените грижи за детето при присъствие на бащата в живота му чрез подходящ РЛО. Решението на ВРС следа да се потвърди по отношение на родителските права.

Относно местоживеенето: Съобразно чл.126, ал.1 от СК ненавършилите пълнолетие лица живеят заедно с родителите, респ. с този от тях, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен ако важни причини не налагат друго.

Предвид приетото от съда относно родителските права и отсъствието на важни причини, които да налагат друго, местоживеенето на детето при майката, на изяснения й по делото адрес, на който според социалния доклад са налице необходимите материално-битови условия, следва да се утвърди от настоящия съдебен състав. Решението на ВРС следва да се потвърди в тази му част.

Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при липса на вредоносно спрямо детето поведение, както е в случая. От съвкупния анализ на гласните доказателства и двата социални доклада може да се приеме, че детето има потребността от общуване с баща му; между баща и син има добра комуникация, а желанието на момчето е контактите им да продължат. Избраният от ВРС режим на лични отношения между детето и бащата (през седмица, от петък до неделя; отделно на личните празници на бащата и на големите християнски такива; отделно общо четири седмици през лятото) съответства на посочената потребност на детето и на препоръките на ДСП относно неговия РЛО с баща му, поради което следва да бъде потвърден. Тук следва да се посочи, че макар без съмнение да е предмет на производството пред ВОС режимът на бащата (при обжалването на решението относно родителските права, както беше многокрано обяснено от всички съдилища на въззивника), срещу определения от ВРС режим реално няма конкретни въззивни доводи и оплаквания, което и по арг. от чл.269 от ГПК потвърждава крайния извод на ВОС. А с оглед обсъденото по-горе бездействие на въззивника по повод допуснатата СПсЕ, по-увеличен РЛО не е доказан и необоснован. Решението на ВРС следва да се потвърди в тази му част.

За издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на базисните нужди, който да се разпредели между родителите според техните възможности, според упражняването на родителските права и други конкретни обстоятелства. А при съществена промяна на тези обстоятелства размерът на издръжката може и следва да бъде съответно изменен съобразно чл.150 от СК. В горния е смисъл и задължителната съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г. и др.).

Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС №193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е в размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на 233.25лв. (а от 01.01. 2025г. минималната заплата в страната ще бъде 1077лв. на месец и съответно минималната издръжка – 269.25лв.). Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст, без каквито и да било особени нужди и без значение от възможностите на призования за плащане родител, поради което същата е явно недостатъчна за дете в ученическа възраст.

В настоящия случай детето М. е ученик в Руското училище, като за всички деца на подобна възраст е обичайна нуждата от предварително и след това периодично закупуване на дрехи, обувки, допълнителни помагала извън базовия пакет учебници, пособия и разходи в ежедневието, за които несъмнено са нужни средства. Отделно видно от приетите писмени и гласни доказателства детето посещава и други извънучилищни занимания, които са полезни за него, но изискват още средства.

В същото време бащата П. П. от много години полага труд като капитан на кораб и очевидно разполага със значителни финансови средства, което следва да бъде отчетено при определяне на издръжката според ППВС.

При това положение издръжка от 350лв. на месец съставът на ВОС счита за дори занижена, но доколкото е в рамките на обжалваемия интерес – изцяло и напълно обоснована. Оплаквания срещу размера й няма в жалбата.

Възраженията, че издръжката следвало да бъде присъдена едва за след решението за развода са несъстоятелни. В т.22 от ППВС №5/1970г. е прието, че изплащането на определената сума като привременна издръжка „погасява“ задължението за времето, за което се отнася, което означава, че се взема предвид (приспада се) при изпълнение на задължението по принудителен ред, в който смисъл е и актуалната съдебна практика. Освен това „привременния“ характер на осъждането се свързва с обезпечаване базисните нужди на детето по време на делото, но не почива на цялостен анализ на предпоставките по чл. 143 от СК и доказателствата в конкретния случай, за да дерогира правото на детето от издръжка в пълния дължим за случая размер, което е водещ негов интерес в производството. Ето защо правилно ВРС е присъдил издръжката по чл.143 от СК от предявения момент – подаване на исковата молба в размера, приет за доказан по делото. Решението на ВРС следва да се потвърди и в тази частта по иска по чл.143 от СК.

Относно издръжката за минало време (от 24.09.2022г. до 24.10.2022г.) е относимо всичко гореизложено, а защитните възражения за недължимост, тъй като през този период бащата бил гледал детето, са опровергани от събраните по делото доказателства, в т.ч. дори от показанията на водения от бащата св. Иванов, че през 2022г. П. е бил на дълъг рейс в чужбина – от месец април-май до месец октомври-ноември, при което очевидно той не е полагал сочените лични грижи за м.09 и м.10 на 2022г.; отделно че поддържа фактическа раздяла дори от по-ранен момент, след който майката и детето не са живели с бащата. Недоказани на последно място са и твърденията за създавани пречки от страна на майката за общуване на бащата с детето през този период. Решението на ВРС следва да се потвърди и в тази му част.

Частната жалба по чл.248 от ГПК е върната с влязло в сила определение по настоящото дело, потвърдено и от ВАпС с определение №698/26.11.2024г. по ч.гр.д. №537/2024г. на ВАпС, неподлежащо на касационно обжалване, при което въззивният съд не дължи произнасяне по нея. Подаването на нова жалба срещу посочен за необжалваем акт (определението на ВАпС) не възстановява висящността на производството по частната жалба.

По разноските: Предвид изхода по спора и разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноските пред ВРС не следва да бъдат ревизирани.

Предвид изхода по спора и приетата за изцяло неоснователна въззивна жалба, по арг. от чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК и по арг. от ТР №3/27.06.2024г. по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски – адв. хонорар от 1700лв. Последният не се приема за прекомерен предвид множеството по вид и обем защитни пред ВОС действия, извършени от насрещната страна, в т.ч. по поредица от искания, молби, жалби и други, в т.ч. няколко проведени о.с.з. пред ВОС. В допълнение хонорарът на въззивника не се различава драстично от този на въззиваемата, което също е индикатор за обема на осъществената защита от адвокатите страните пред въззивния съд.

Воден от горното съдът