Решение № 89 от 9.3.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 688/2025 г.

№ 20255400500688 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 188/18.11.2025г., постановено по гр.д.№ 248/2025г. по описа на Районен съд- Мадан е признато за установено, че С. Ф. С.,с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М., общ. М., обл. С. дължи на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. А. Д.“ №*, представлявана от изпълнителния директор С. В., чрез пълномощника му ст.юрисконсулт И. Д. в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, отдел „Правен“ гр. П., следните суми: 8 209, 04 лева, представляващи неустойка, възникнала на основание т.6.1.2. от тристранен Договор № 606-0001-24- 51471/22.01.2024г. за Агенция по заетостта срещу С. Ф. С.; 773, 28 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно законната лихва върху сумата от 8 209, 14 лева от датата на депозиране на заявлението в съда - 26.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Осъден е С. Ф. С.,с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М., общ. М., обл. С. да заплати на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. А. Д.“ №*, представлявана от изпълнителния директор С. В., чрез пълномощника му ст.юрисконсулт И. Д. сумата от 229,65 лева - разноски по ч. гр. д. №118/2025 по описа на РС Мадан и сумата от 348,71 лева - разноски по гр. д. № 248/2025 г. по описа на РС Мадан. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3751/03.12.2025г. от С. Ф. С., чрез пълномощника му адв. Б. М., с оплакване за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните доказателства.Излагат се доводи, че неправилно е прието, че крайният срок за изпълнение е 22.03.2024 г., а не 06.08.2024 г.Съгласно раздел IV, т. 9 от договора срокът за изпълнение е до 06.08.2024 г. Твърди се, че междинните срокове са организационни и неспазването им не води автоматично до виновно неизпълнение, като съдът неправилно ги е възприел като крайни.В зависимост от обективните пречки за изпълнение и затрудненията е следвало да бъде дадена възможност за удължаване на срока и оказано съдействие за изпълнение на поетото задължение. При прекратяване на договора не е отчетено частичното изпълнение.Неправилно е приложен закона и договорните клаузи при прекратяване на договорните отношения.На 22.01.2024 г. е сключен тристранен договор с Агенция по заетостта и НОИ с предмет еднократно изплащане на полагаемото се обезщетение за безработица с цел започване на самостоятелна стопанска дейност по одобрен бизнес проект.След сключването на договора ответникът веднага е започнал активна подготовка за реализация на проекта - „Пекарна за хляб и тестени изделия“, като е наел подходящо помещение, но в резултат на административни пречки и непредвидени технически обстоятелства (вкл. необходимост от ремонтни дейности, съгласувания със съответните служби и доставки на оборудване), не успял да стартира дейността в рамките на първоначалния срок. Необосновани са констатациите ,че ответникът по делото изобщо не е започнал реализация на проекта, още помалко, че не е положил дължимата грижа. Процесът по подготовка за откриване на производствен обект (вкл. преработка на помещение, снабдяване с техника, регистрация на дейността и получаване на съответните разрешителни) е обективно възпрепятстван и зависи от външни институции.Освен това договорът не съдържа клауза, изключваща възможността за удължаване на сроковете или за предоставяне на допълнителен разумен срок за реализация на дейността. Дори т. 4.3.1. и т. 6.1.2. от договора предполагат възможност за обективна преценка от страна на възложителя, която в случая е направена формално и без задълбочена индивидуална оценка.В чл. 49а от ППЗНЗ е предвидено,че при временно забавяне срокът на договора може да бъде продължен.Налице е неправилно тълкуване на т.6.1.2. от договора, съгласно който неустойка се дължи при неизпълнение до 1 месец след срока по т. 4.1. В случая не е извършена обективна оценка дали е налице реално неизпълнение или временно забавяне по уважителни причини.Ако е констатирано още с първия протокол за проверка,че е налице неизпълнение то би трябвало още тогава да е прекратен договора и наложена санкцията за неизпълнение със срок от 1 месец.Съдът необосновано не е допуснал до разпит лицата извършвали проверка по изпълнението на договора, показанията на които са биха изяснили от фактическа страна спора. В същото време решението на съда е обосновано с протоколите от проверките. Самите протоколи нямат доказателствена стойност, тъй като лицата извършили проверките не са посочили трите си имена,ЕГН и адрес за призоваване, което не позволява тяхната идентификация, за да потвърдят констатациите,които са направили. Разпоредбата на чл.92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението и служи за обезщетение на вредите без да е нужно да се доказват. Във всички случаи неустойката е дължима ако има вреда,а в случая няма причинени вреди. Според чл.47 ЗНЗ еднократна парична сума представлява дължимото обезщетение за безработица . В закона не е предвидена санкция при невъзможност да стартираш бизнес. Предвидените в Раздел III. на Договора санкции не са законово обосновани и регламентирани, а противоречат на закона, поради което са нищожни. Агенцията по заетостта не е изпълнила задължението си за съдействие, съгласно чл.63,ал.2 ЗЗД. Не е предоставено удължаване, корекции или допълнителен срок за изпълнение.На ответника не е предоставена възможност за възражение или становище по направените проверки преди едностранното прекратяване на договора, което нарушава принципа за сътрудничество между страните и добросъвестността по чл. 63, ал. 2 от ЗЗД. Българското законодателство,уреждащо облигационните отношения не предвижда възможност за едностранно прекратяване на договор. При условията на чл. 87 ЗЗД кредиторът по един двустранен договор може да развали същия при условията предвидени в тази разпоредба и възможните хипотези след писмено предупреждение. В случая с Предизвестие от 05.07.2024 г. с № 10-06-06-1053#10 е направено изявление от Директора на Бюро по труда- М. за прекратяване на договора,като същото няма за последици разваляне на договора.Такова прекратяване не е уредено от закона и е недействително, както и целия раздел за неустойките. Неустойките са уредени в ЗЗД по двустранни насрещни облигационни отношения,а не по тристранни неадресирани права и задължения без да има насрещна престация в полза на договарящите, както и без да е налице вреда.В ЗНЗ са предвидени административнонаказателни разпоредби за нарушения при прилагане на закона. Такива е следвало да се предвидят и при нарушения във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.47 ЗНЗ. Предвидените в Договора отговорности са противоправни и не почиват на никакви законови разпоредби, включително и ЗЗД. С този договор се уреждат отношения на власт и подчинение като облигационни отношения между равнопоставени страни, което е в противоречие със императивни норми на закона и прави договора изцяло нищожен.Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна.Получената сума представлява осигурително обезщетение, което не подлежи на връщане и не може да бъде основа за санкция. Налице е нарушение на чл.26 ЗЗД, като се нарушава и принципът за забрана на неоснователното обогатяване.Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД дори когато дадена сделка не нарушава конкретна законова норма, тя може да бъде нищожна, ако е неморална, несправедлива или обществено неприемлива според критериите на добрите нрави.В съдебната практика се приема че противоречат на добрите нрави клаузи за прекомерни неустойки, които имат наказателен, а не обезщетителен характер. В случая неустойката е уговорена изцяло като санкция. Изпълнителят по договора е получил еднократна сума,която му е дължима като обезщетение за безработица. Това не е парична помощ отпусната от държавата или осигурителните фондове,която да уврежда фиска и няма . задължение тази сума да се връща на органа ,който я предоставил,затова не е налице щета за бюджета. С договора не е поето задължение да се обезпечава връщането на тази сума,при което неустойката няма обезпечителна функция. Клауза,която предвижда неустойката само като санкция е нищожна. В случая е налице хипотезата на чл.81 от ЗЗД. Налице е тежко заболяване на детето на жалбоподателя от муковисцидоза и хоспитализация в С.,както и рискова бременност на съпругата му, като той е единствен грижещ се родител.Тези обстоятелства правят обективно невъзможно изпълнението в посочения период. Макар и с временен характер тези причини имат обективен характер и са попречили на срочното стартиране на стопанска дейност. Ищецът би могъл да предостави достатъчен срок и възможност за ремонтиране на наетото помещение и пригаждането му за предвидената по проекта дейност. Изтъкнатите от районния съд мотиви са изключително формални и без всякаква емпатия.Заболяването на детето не е срочно,а изискващо постоянни грижи,а в момента се е наложило и болнично лечение.Неправилно съдът е приел, че договорът е валидно прекратен. Договорът не е развален по реда на чл. 87 ЗЗД - не е отправена покана с подходящ срок, няма доказано виновно неизпълнение, а прекратяването е извършено формално и незаконосъобразно.В Българското законодателство не е уредено едностранното прекратяване на договор с автоматична последица заплащане на неустойка и то при пълна липса на вреда, каквито Агенцията по заетостта не доказва да са настъпили. Неустойката служи за обезщетяване, а не за санкциониране.На ищеца според договора не се дължи неустойка, а никоя от двете други страни по договора не е претърпяла вреда,която да бъде обезщетена. Ищецът има само контролна функция по договора. Между ответника и ищеца няма двустранна облигационна връзка,която да поражда задължение за заплащане на неустойка.Няма и вреда, породена от неизпълнение на насрещно задължение,която да бъде обезщетена.Неустойка,която е предназначена само като санкция е нищожна,поради противоречие с добрите нрави. Размерът на неустойката е и прекомерен. Дори да се приеме частично неизпълнение, размерът на неустойката е абсолютно несъразмерен ,като в случая изобщо липсва вреда, доказването на която е в тежест на този,който я претендира. Съдът не е обсъдил представените епикризи, свидетелските показания и реалните обстоятелства, свързани с невъзможността да се изпълни договора.Не са допуснати до разпит като свидетели лицата упражнявали контрол по изпълнението на договора,визирани в протоколите от проверките.Не е обсъдено и възражението за частично изпълнение, както и всички направени възражения.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен изцяло предявения иск.Претендира за разноски. В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 3958/18.12.2025г. от Агенция по заетостта гр.С., чрез пълномощника й гл.юрисконсулт В. Г., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че от първоинстанционния съд не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон закон. Правилно съдът е приел, че крайният срок за изпълнение на тристранния договор с № 606-0001-24- 51471/22.01.2024г. е 22.03.2024г., предвид текста на т.4.1 от Раздел II „Права и задължения на страните".Неоснователно се твърди в жалбата, че договорът не изключва възможността за удължаване на срока по т.4.1. В случая обаче от текста на т.4.1 е видно, че или се започва реалното да се осъществява стопанска дейност в указания срок или не. При незапочване, в срок, на стопанската дейност е налице пълно неизпълнение на т.4.1 от договора, както е правилно е приел и съда. При условие, че е налице фактическият състав по т.4.1 от договора ръководителя на ДБТ М., е длъжен да действа в условията на обвързана компетентност и да предприеме действията по т.6.1.2 от договора, както е и направено. Неоснователно е и твърдението за неправилно тълкуване на т.6.1.2 от договора, тъй като от страна на ДБТ М. многократно е предоставяна възможност на ответника да докаже, че е започнал реално да се осъществява стопанска дейност дори и след срока по т.4.1. (22.03.2024г.),като последната проверка на обекта е на 14.06.2024г., а писменото предизвестие за прекратяване на договора и поканата за доброволно възстановяване на изплатените средства му е връчена на 08.07.2024г. Тези факти са установени и от съда, т.е. преди да се предприемат действия по прекратяване на договора е извършена обективна оценка от страна на ДБТ М. за изпълнението на същия. Не се доказват твърдените от ответника обективни обстоятелства, които са го възпрепятствали да започне в срок стопанската дейност. Същият не представя, каквито и да е доказателства за входирани заявления за получаване на разрешение за осъществяване на дейността, фактури за закупена техника и за извършени ремонти в помещението, както и договор за наем на помещението, в което ще се осъществява дейността.Неоснователно е и твърдението, че съдът неправилно не е допуснал разпит на длъжностните лица изготвили констативните протоколи при проверките на ДБТ М., тъй като протоколите от извършени проверки според съдебната практика представляват официални документи, които съставляват доказателство за направените пред длъжностното лице изявления и за извършените от него и пред него действия. Твърденията в жалбата, че няма причинени вреди и на основание чл.47 от ЗНЗ ответникът е получил дължимото си обезщетение за безработица не по месеци, а наведнъж и тази сума му била дължима от осигурителния орган. В случая по инициатива на ответника е възникнало валидно облигационно отношение (тристранен договор № 606-0001-24-51471 от 22.01.2024г.),като с цел насърчаване на предприемачество на лицето е изплатено цялото обезщетение наведнъж под формата на еднократна парична помощ, за да бъде подпомогнат да започне дейност по представения от него бизнес проект. Ако не е сключен този вид договор, то лицето ежемесечно би получавало обезщетение до 06.08.2024г. (крайният срок на договора). Това обаче е едно бъдещо събитие, което не е сигурно с оглед на това, че лицето в този период може да започне работа на трудов договор по-рано от изтичане на срока, т.е. няма да има законово право да си получава обезщетението до края. Следователно държавата гласува доверие на ответника като му предоставя голяма сума пари предварително срещу поетото от него задължение да започне да осъществява стопанска дейност. Поради това е обосновано да се уговори в договор, че при неизпълнение на задължението на лицето се дължи неустойка в размер на получените от него суми. Неоснователни са и твърденията в жалбата за нарушение на чл.63, ал.2 от ЗЗД, тъй като на ответника многократно е давана възможност да вземе отношение по констатациите при всяка една от проверките на ДБТ М..Неоснователно е и твърдението, че в облигационните отношения не е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора и че предизвестието от 05.07.2024г. с № 10-06-0б-1053#10 за прекратяване на договора, няма за последица разваляне на същия, като съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Относно твърденията за власт и подчинение следва да се посочи, че в настоящата хипотеза е налице възникнало валидно облигационно отношение с изрично записани права и задължения, който всяка една от страните е длъжна да спазва. Обстоятелството, че сключения договор е между държавни институции и физическо лице по никакъв начин не е ограничило възможността на ответника да направи възражения по клаузите на договора преди неговото сключване. След като такива не са направени, това означава, че същият се е съгласил с посочените в договора права и задължения на страните. Неоснователно е и твърдението за нищожност на неустойката. Правилно МРС е приел, че уговорката за неустойка не е нищожна и не надхвърля обезпечителната, обезщетителната и санкционна си функция, доколкото размера й съответства на заплатените суми за финансиране на стопанската дейност на ответника - „и не е необосновано висок с оглед характера на неизпълнението на задълженията на ответника, което следва да се квалифицира като пълно неизпълнение." В случая неустойката е валидно уговорена, в т.6.1.2 от договора между страните в размер на действително направени разходи от страна навъзложителя. Относно твърденията в жалбата за невиновна невъзможност на ответника да изпълни задълженията си по договора, в обжалваното решение подробно е посочено, защо представените експертизи на роднини на ответника, не доказват невиновна невъзможност за изпълнение на т.4.1. от договора, като „представените епикризи за съпругата му са за период около два месеца след срока на договора, а по отношение на сина му са представено решение на ТЕЛК и решение на специализирана комисия от УМБАЛ, които са от значителен период преди действието на договора. Съдът е взел предвид и факта, че тези твърдения ответникът не е изтъквал при извършените му проверки, а ги излага с отговора на исковата молба. Неоснователно е и твърдението, че съдът неправилно е приел, че договорът е валидно прекратен, тъй като съдебното решение е ясно мотивираното: „С договора е предоставена парична сума срещу поето задължение за изпълнение на точно определено действие. Съгласно чл. 79 от ЗЗД, поетите задължение трябва да се изпълняват точно. Това означава, не само да се престира дължимото, но и това да стане в уговорения от страните срок. Те са постигнали съгласие ответника да извърши необходимото действие до срока на договора. След като ответникът не ги е изпълнил,то е налице пълно неизпълнение на договорните задължения, което е дало основание на ищеца да търси връщане на даденото." Неоснователно е твърдението, че липсват доказани вреди и че неустойката служи само за санкциониране, както и за нейната прекомерност. Твърди се, че обжалваното решение е мотивирано и съдържа всички правни и фактически аргументи, подкрепящи изводите по делото след задълбочен анализ на всички събрани доказателства и взети под внимание всички факти и обстоятелства. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски. В съдебно заседание жалбоподателят С. Ф. С. лично и чрез пълномощника си адв. Б. М. поддържа въззивната си жалба. Въззиваемият Агенция по заетостта гр.С., чрез пълномощника й ст.юрисконсулт Е. М., оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Смолянският окръжен съд,като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита , че въззивната жалба подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с предявен от Агенция по заетостта, гр. С. против С. Ф. С. иск правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.47,ал.1 от ЗНЗ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата: 8 209, 04 лева – представляваща неустойка, възникнала на основание т.6.1.2. от тристранен Договор № 606-0001-24- 51471/22.01.2024 г. за Агенция по заетостта срещу С. Ф. С.; 773, 28 лева – представляващи мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. (датата, в която длъжникът е изпаднал в забава) до 25.03.2025 г.(дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение);законна лихва, предвидена в т.6.1.2. от договора върху сумата от главницата 8 209, 14 лв., за периода от дата на образуване на заповедното производство -26.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е суми е издадена срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 118/2025 г. на Районен съд - Мадан. В отговора на исковата молба ответникът С. Ф. С. е оспорил иска като неоснователен с твърдение, че неправилно е определен крайният срок за изпълнение на 22.03.2024., а не на 06.08.2024г. , че не е отчетено започнатото изпълнение на договора, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие със закона, тъй като получената сума за безработица не подлежи на връщане, че не е съобразено наличието на обективни причини за забавянето, а именно тежко заболяване на детето на жалбоподателя и на съпругата му От фактическа страна се установява следното: С Разпореждане № 201-00-938-3/08.11.2023г. на ответника С. Ф. С. е възобновено на основание чл.54ж,ал1 във вр. с чл.54г,ал.3 от КСО изплащането на парично обезщетение за безработица за периода от 07.10.2023г. до 06.08.2024г. в размер на 59,92 лева дневно. С подадено от С. Ф. С. Заявление с вх.№ 10-06-06-1053/20.12.2023г. с приложен към него бизнес проект „Пекарна за хляб и тестени изделия“ до Дирекция „Бюро по труда“ гр.М. същият е поискал да му бъде разрешено да получи полагащото му се обезщетение за безработица наведнъж, съгласно чл.47,ал.1 от ЗНЗ. С Решение № 1/19.04.2024г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. М. представеният от ответника бизнес проект е одобрен. С Разпореждане № 201-00-938- 6/22.01.2024г. на ответника на основание чл.47,ал.1 от ЗНЗ е отпусната еднократна парична сума от фонд „Безработица“ в размер на 8 209,04 лева за периода от 22.01.2024г. до 06.08.2024г. Между ответника С. Ф. С., Агенцията по заетостта - Дирекция "Бюро по труда" гр. М. и Национален осигурител институт, ТП на НОИ гр. С. е сключен Договор № 606-0001-24- 51471/22.01.2024г. на основание чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ с предмет предоставяне от страна на НОИ на еднократна парична сума от фонд Безработица в размер на цялото или остатъка от дължимото парично обезщетение за безработица, на което има право безработния ответник, съгласно решение на Директора на Дирекция "Бюро по труда", за одобряване на бизнес проекта за стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги и на разпореждане за отпускане на еднократна парична сума, издадено от длъжностното лице в ТП на НОИ, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или от друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, като характерът, видът и икономическата обосновка на стопанската дейност са определени в одобрения бизнес проект, който е неразделна част от договора. Съгласно Раздел II, т.2.1. от договора на С. Ф. С. е отпусната еднократна парична сума, в размер на 8 209, 04 лева, срещу поето от него задължение съгласно Раздел II, т.4.1, да започне стопанска дейност по одобрен бизнес проект: „Пекарна за хляб и тестени изделия“ като ЕООД до 22.03.2024 година, като съгласно т.4.2 в този срок, следва да представи в Дирекцията „Бюро по труда“ заверени копия от документи за извършена регистрация и разрешения за започване на стопанска дейност. Дирекцията "Бюро по труда" се е задължила с този договор, да осъществява контрол по изпълнението му. В т.7 от раздел ІV Общи условия е предвидено, че измененията и допълненията на договора се правят само с писмено споразумение между страните. В т.14 от същия раздел страните са се договорили, че договорът може да бъде прекратен при неизпълнение на задълженията на някоя от страните чрез едностранно волеизявление, което изправната страна по договора отправя до неизправната, в срок от пет работни дни от получаване на волеизявлението. В т.9 от Общите условия е договорен срок до 06.08.2024 г. /крайният срок до който има право на парично обезщетение за безработица/. В чл.6 от договора за предвидени санкции при неизпълнение на договора от страна на ответника С. Ф. С., а именно по т.6.1.2 , че при неизпълнение до един месец от срока за изпълнение на задължението по договора дължи неустойка в размер на сумата по т. 2.1,т.е получената сума от 8209,04 лв., ведно със законната лихва върху нея, както и че договорът се прекратява по т.14 от Общите условия. От Дирекция "Бюро по труда" гр. М. са извършени три проверки за изпълнение на задължението на ответника по договора на място на обекта, заявен от него. При извършената първа проверка, видно от Констативен протокол за проверка на място № 4 от 11.04.2024 г. в присъствие на ответника е отразено, че предприемача няма обособено производствено помещение и не осъществява дейност в момента на проверката, не представя разходно-оправдателни документи за ремонт, материали и оборудване. Като коментар на предприемача в протокола е отразено, заявеното от ответника,че не успял да се побере в срока за изпълнение. В извършената втора проверка,видно от Констативен протокол за проверка на място № 11 от 07.06.2024 г. е отразено, че в момента на проверката лицето не е открито и посочения обект от лицето при проведен разговор по телефона е заключен. Отразено е също, че не е констатирано съответствие на осъществяваната дейност с планираната съгласно одобрения бизнес проект по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ и липсата на наличие на отчетени с разходно-оправдателни документи активи и/или материали. С писмо от 11.06.2024 г. на ДБТ М. на ответника С. е изпратено копие от съставения констативен Протокол № 11/07.06.2024 г. и същия е получен от него ст известие за доставяне от 12.06.2024 г. При извършената трета проверка, видно от Констативен протокол за проверка на място № 12 от 14.06.2024 г. изготвен в присъствие на ответника е отразено, че на обекта не се осъществява дейност спрямо одобрения бизнес проект, помещението не е оборудвано за заложената дейност на проекта и че предстои ремонт на помещението. Като коментар от ответника е отразено, че времето за ремонт не му е стигнало и за започване на дейност. С писмо от 05.07.2024 г. на Дирекция „Бюро по труда“ гр. М. ответникът е бил уведомен, че поради неизпълнение на задължението по т.4.1 от договора, в съответствие с т. 14 от му се отправя писмено предизвестие за прекратяване на договора и е информиран, че след изтичането на 5 работни дни от получаването му, договорът се счита за прекратен. Уведомен е също, че на основание т.6.1.2 „Раздел III. Санкции при неизпълнение“ дължи неустойка в размер на 8 209,04 лева, за която му е отправена покана за доброволно възстановяване на сумата в срок от 5 работни дни от получаване на поканата. Писменото предизвестие и поканата за доброволно възстановяване на сумата са връчени на ответника на 08.07.2024 г., видно от известие за доставяне. Тъй като сумата не е била възстановена в указания му срок от ответника От Агенцията по заетостта е подадено заявление с вх.№ 890/26.03.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Ф. С. за сумата от 8 209,04 лева , ведно със законната лихва , считано от подаване на заявлението -26.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 773,28 за периода от 16.07.2024г. до 25.03.2025г. По подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 118/2025 г. по описа на РС Мадан и е издадена Заповед № 55/04.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на Агенция по заетостта, срещу С. Ф. С. за следните суми: 8209,04 лева – неустойка, дължима на основание т. 6.1.2 от Раздел III от Договор № 606-0001- 24-51471/22.01.2024 г.,сключен между Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ гр.М., Национален осигурителен институт чрез Териториално поделение на НОИ гр. С. и С. Ф. С., поради неизпълнение на задължение по т. 4.1 от договора да започне осъществяване на стопанска дейност, съгласно одобрения от Дирекция „Бюро по труда“ гр. М. бизнес проект „Пекарна за хляб и тестени изделия“ като еднолично дружество с ограничена отговорност в срок до 22.03.2024 г.; 773,28 лева – мораторна лихва върху сумата за периода от 16.07.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –26.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 179,65 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника на 09.04.2025г. като от същия е постъпило в срок на 30.04.2025г. възражение по чл. 414 ГПК, поради което на заявителя с Разпореждане № 293/30.04.2025г. са дадени указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено на 19.05.2025г. В едномесечният срок по чл.415,ал.4 от ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането,входиран с вх.№ 1743/17.06.2025г., поради което правилно е прието от районният съд, че искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество. От показанията на свидетеля С. Х. С. – съпруга на ответника, се установява, че същата е запозната с договорните отношения на съпруга й с Агенцията по заетостта. Искали да отворят баничарница в домашни условия, тъй като имали болно дето. Когато им дошли на проверка установили, че не става в домашни условия и взели друго помещение. Започнали да го подготвят за работа, но в този момент детето им, което боледувало се наложило да посещава болница в С.. В този период била бременна с проблемна бременност и ходила по болници. Парите, които били отпуснати на съпруга й отишли за разходите по болници за детето им и нея. Сочи, че първото помещение което пригодили за стопанска дейност е било в къщата в която живеят в с. М., а след това другото помещение било в друга сграда в близост в същото село.Във второто помещение разчиствали, викнали майстори, но не успели да го завършат докато прекратят договора, защото не им стигнали средствата. Нямали издадени документи за ремонта. Нямали писмен договор със собственика на второто помещение, което наели, а имали с него само устна договорка. За продажбата на закуските мислили сами да си търсят пазар по магазините. Сочи също, че тя е присъствала на първата проверка извършена в дома им. Съпругът й открил фирма за целта и се внасяли осигуровки. От представеното Експертно решение на ТЕЛК № 0222/03.02.2021г. и удостоверение за раждане се установява, че детето на ответника е със 100% вид и степен на увреждане без чужда помощ. Представени са и 4 епикризи от МБАЛ гр.М. за стационарно лечение при бременност с повишен риск на съпругата на ответника С. Х. С. за по три дни, от -7.05.2024г. до 10.05.2024г; от 10.06.2024г. до 13.06.2024г.,; от 14.07.2024г. до 17.07.2024г. и от 17.08.2024г. до 20.08.2024г. При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.47,ал.1 от ЗНЗ и правилно е приел, че същият е основателен и доказан. От приетите по делото и посочени по-горе писмени доказателства безспорно с установява, че между ищеца Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ гр.М. и НОИ, ТП на НОИ гр. С. от една страна и ответника С. С. от друга на основание на чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ е сключен Договор № 606-0001-24-51471 от 22.01.2024г., по силата на който НОИ е предоставило на ответника еднократна парична сума от фонд „Безработица“ в размер на цялото или остатъка от дължимото парично обезщетение, на което имал право в размер на от 8209,04 лева за периода от 22.01.2024г. до 06.08.2024г. Ответникът е поел задължението по т.4 .1 от договора да започне осъществяването на стопанска дейност по одобрения бизнес проект „Пекарна за хляб и тестени изделия“ като ЕООД в срок до 22.03.2024г. и да представи документи, удостоверяващи извършена регистрация и разрешения за започване на стопанска дейност. Ответникът не оспорва, че е получил сумата от 8209,04 лева. Не оспорва също, че в договорения срок до 22.03.2024г. не е предоставил документи, които да доказват започване на осъществяване на стопанска дейност на обекта, както и това че в следващите месеци и до момента не е започнал реално да осъществява самостоятелна стопанска дейност. Това обстоятелство се установява и от извършените на място проверки в срока на договора, за което са съставени Констативни протоколи от 11.04.2024г., от 07.06.2024г. и от 14.06.2024г. от служители на Дирекция “Бюро по труда“ гр. М., в които се установява от първата проверка, че няма обособено производствено помещение и не се осъществява дейност , а от последната проверка, че н обекта не се осъществява дейност съгласно одобрения бизнес проект,помещението не е оборудвано за заложената дейност и предстои ремонт на помещението. Като коментар ответникът е посочил в протоколите, че времето за ремонт и за започване на дейност не му е стигнало. Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест ,като е приел, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношението, от което той черпи правата си, т.е сключен договор с ответника и изпълнение на задължението да му предаде еднократно посочената в договора сума, което не се отрича от ответника. В тежест на ответника е да представи доказателства, че е изпълнил в срок поетите с договора задължения и е започнал осъществяването на одобрения бизнес проект. От ответника обаче не се представят доказателства за това, а именно документи за входирани заявления за получаване на разрешения за осъществяване на дейността си, договор за наемането на помещение за извършване на стопанската дейност, фактури за закупуване на материали за извършени ремонти в помещението, фактури за закупено оборудване необходимо за осъществяване на дейността. Единствено в показанията си св. С. С.- съпруга на ответника твърди, че са наели помещение, но без договор, което не се установява от другите доказателства по делото и с оглед заинтересоваността й от изхода на делото правилно районният съд не е кредитирал показанията й в тази им част. Същата свидетелка твърди още, че парите, които са отпуснати за реализирането на бизнес проекта са отишли като разходи по болниците, тъй като имала проблемна бременност и решили, че здравето на децата е по-важно и първо трябва да се погрижат за тях, а другото да оставят на заден план. В тази част показанията на свидетелката съдържат признание, че отпуснатата еднократна парична сума от фонд „Безработица“ в размер на 8 209,04 лева не е използвана по предназначение, а от представените 4 броя Епикризи е видно, че болничното й лечение от по 3 дни е започнало от 07.05.2024г., т.е месеч и половина след като е изтекъл срокът по т.4.1 от договора. Неподкрепено с доказателства е и твърдението на ответника за влошено здравословното състояние на сина му и наложило се болнично лечение, доколкото от представеното Експертно решение на ТЕЛК от 03.02.2021г. е видно, че е издадено значителен период преди действието на договора, а решението на специализираната комисия за определяне на лечение на терапевничния отговор при пациенти, получаващи скъпоструващи лекарствени продукти по реда на чл.78,т.2 от ЗЗО е от 20.11.2024г., т.е доста време след прекратяването на договора, като Епикриза за твърдения болничен престой на детето от 27.04.2024г. до 29.04.2029г. не е представена. Твърдените от ответника обективни причини за неизпълнение на договора, свързани със здравословното състояние на сина и на съпругата му не са посочени от него като основание при извършените проверки на изпълнение на договора и съставените констативни протоколи. Тези причини се изтъкват едва с отговора на исковата молба. Следователно правилно районният съд е приел, че в случая не е налице невиновна невъзможност за изпълнение на договора. Поетото с договора задължение за изпълнение на определени действия-изпълнение на одобрения бизнес проект е следвало да се извърши и в уговорения между страните срок. След като ответникът не изпълнил в договорения срок по т.4.1 поетите с договора задължения, то е налице пълно неизпълнение на договорните задължения, дало основание на ищеца да търси връщане на даденото, съгласно т.6.1,2 от договора. Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка. Съгласно т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка - парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Неустойката по т.6.1.2 от процесния договор е валидно уговорена в размер на действително направени разходи от страна на възложителя, ведно със законната лихва върху нея. Доколкото размерът й съответства на заплатената от възложителя сума за финансиране на стопанската дейност на ответника и не е необосновано висок с оглед пълното неизпълнение на договора, правилно районният съд е приел, че в случая неустойката не надхвърля обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция, доколкото размерът й съответства на заплатената от възложителя сума за финансиране на стопанската дейност на ответника и не е необосновано висок с оглед характера на неизпълнението на задълженията на ответника, което следва да се квалифицира като пълно неизпълнение. Правилно е прието за неоснователно и искането на ответника за намаляване размера на уговорената неустойка на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. В настоящия случай неустойката не е прекомерно голяма в сравнение с прекомерните вреди, доколкото същата както се посочи по-горе е в размера на заплатената от възложителя сума за финансиране на самостоятелна стопанската дейност на ответника. Не е налице и основание за намаляване на неустойката поради частично изпълнение на задълженията на ответника, доколкото по делото не са налице доказателства, че ответникът е започнал да осъществява самостоятелна стопанска дейност в срока на договора. С оглед на така установеното са налице основанията на т.6.1.2 от процесния договор за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, а именно ответникът виновно не е изпълнил основното си задължение да започне да осъществява стопанска дейност съгласно одобрен бизнес проект в срока по т.4,1 от договора, поради което същият следва да възстанови на възложителя направените във връзка с финансирането на самостоятелната му стопанската му дейност сума в размер на 8209,04 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението-26.03.2025г. Основателен е и акцесорният иск за мораторна лихва в размер на 773,28 лева върху главницата за периода от 16.07.2024г.(датата на която ответникът е изпаднал в забава след изтичане на дадения му срок да възстанови сумата с писмото-покана от 05.07.2024г.) до 25.03.2025г. ( датата на подаване на заявлението). По изложените съображения правилно районният съд е уважил предявените искове като основателни. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че неправилно районният съд е приел, че крайният срок за изпълнение на договора е 22.03.2024г., а не 06.08.2024г. Районният съд не е направил такъв извод, а правилно е съобразил разпоредбата на т.4.1 от договора, както и предвидените последици в т.6.1.2 от неизпълнението на тази разпоредба, тъй като в предвидения срок до 22.03.2024г. ответникът не доказва да е започнал осъществяването на стопанска дейност, още повече, че му е предоставена възможност да докаже това при извършените три проверки,последната от които на 14.06.2024г., при която в показаното от ответника като наето помещение (без да е представен договор за наем) все още не е започнато извършването на ремонт, нито е налично оборудване за посочената стопанска дейност почти два месеца след изтичането на срока по т.4.1. Затова неоснователно е твърдението, че не е отчетено започването на изпълнение на договора от ответника С., за което твърдяно започване не се представят никакви доказателства.Неоснователни са и твърденията в жалбата, че районният съд не е извършил преценка дали не са налице уважителни причини за забавяне изпълнението на договора. Правилно районният съд е приел за недоказани твърденията на ответника за наличието на обективни причини за неизпълнението, поради здравословни проблеми на членовете на семейството му. От представените писмени доказателства ЕР на ТЕЛК и 4бр.епикризи не се установява тези проблеми да са били налични към момента на срока по чл.4.1 т.е. от 22.01.2024г. до 22.03.2024г., когато е следвало да започне осъществяването на стопанската дейност и да бъдат представени доказателства за това. Неоснователно е и оплакването, че неустойка не се дължи, тъй като не е налице вреда, а неустойката е уговорена само като санкция. Както бе посочено по-горе неустойката е уговорена в размера на заплатената от възложителя сума за финансиране на самостоятелна стопанската дейност от ответника, която е започнала по негова инициатива и обезщетението за безработица му е изплатено с цел насърчаване на предприемачеството под формата на еднократна парична помощ, за да бъде подпомогнат за започване на дейност по представения от него бизнес проект. Ако не е сключен процесния договор ответникът би получавало обезщетение на ден до изтичането на срока-06.08.2024г, което е бъдещо несигурно събитие, тъй като той би могъл да започне работа много преди изтичането на крайния срок и тогава не би имал право на обезщетение, и след като на лицето е гласувано доверие със сключването на договора, че ще го изпълни и ще започне осъществяването на стопанска дейност, обосновано е договорена неустойка при неизпълнение и тъй като в случая е налице пълно неизпълнение се дължи като неустойка цялата получена сума, която представлява вреда за възложителя. Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, поради недопускане от районния съд до разпит в качеството на свидетели на лицата съставили констативните протоколи. Констативните протоколи са официални документи по смисъла на чл.179 от ГПК и се ползват с доказателствена сила за установените в тях факти, още повече, че констатациите са извършени в присъствието на ответника и същият е изразил коментар, представляващ признание за неизпълнение, че времето за ремонт не му е стигнало за започване дейност. Още повече, че от показанията на съпругата му се установява, че полученото обезщетение е изразходвано не по предназначение. По изложените съображения Въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл.25,ал.1 ат НЗПП ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (102,23 евро). Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд