Решение № 1396 от 4.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3514/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № /7.07.2022г, постановено по гр.д.№ 207/2021г по описа на ОС-Видин, е осъдено, , R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София да заплати както следва: -на В. В. П., ЕГН ••••••••••, сумата от 150 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща В. П. Р., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.01.2021 г до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 искът е отхвърлен. -на Н. М. Б. ЕГН •••••••••• сумата от 150 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съжител В. П. Р., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.01.2021 г до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева искът е отхвърлен. Осъдено е, , R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София да заплати по сметката на ВОС сумата 12 005 лева, д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдено е, , R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Л. И. от АК Видин дължимото адв. възнаграждение за един адвокат съгл. чл.38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска, а именно 7530 лева. Осъдени са В. В. П., ЕГН •••••••••• и Н. М. Б. ЕГН •••••••••• от гр. ••• да заплатят на „R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ- РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София сумата от 2 276.51 лева всеки един от тях за разноски. Решението е обжалвано от В. В. П. и Н. М. Б., чрез адв.Ц.И. от АК-Видин, в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата от 150 000лв. до 200 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди като неоснователни. Възразяват, че съдът е определил размерите на обезщетенията без да съобрази нанесените неимуществени вреди, отражението върху емоционалното и психическо състояние, социално-икономическото положение. Претендирали са да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски.. Решението е обжалвано и от „R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС- БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София, чрез адв. Т.Б. от АК-Пловдив, в частта му, с която са уважени исковите претенции за сумите от 90 000лв. до 150 000лв., с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съществен порок на решението е пропускът на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка, че не е съобразено, че е заплатил суми от по 100 000лв. на Н. М. В. и на В. В. П. на 21.06.2021г. по банкови сметки, посочени от пълномощника им. Поддържа, че неправилно не е прието за доказано възражението за съпричиняване от страна на пострадалия В. П. Р. поради нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, който е бил алкохолно повлиян, бутал е велосипед и е пресякъл на нерегламентирано място, като е отнел предимството на автомобила и създал внезапна опасност. Позовава се на заключението на автотехническата експертиза, съгласно което пешеходецът е могъл да забележи приближаващия се лек автомобил и да го пропусне, но е предприел пресичане на пътното платно, тъй като е бил дезориентиран. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото, намира за установено следното: Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество, частично основателна е жалбата на застрахователното дружество и неоснователна е жалбата на въззивниците-наследници на пострадалия при ПТП. Ищците по делото В. В. П. и Н. М. Б. са посочили в исковата молба, че на 3.08.2020г, около 23.00ч, в района на кръстовището на път Е-79 и общински път с направление гр.Видин-с.Рупци, при управление на лек автомобил-марка „Мицубиши“, модел „Еклипс Крос“, с немски рег. № ••••••••, Д. Ц. Б., нарушавайки правилата за движение по пътищата, е блъснал и причинил смъртта на пресичащия пътното платно пешеходец В. П. Р. с ЕГН ••••••••••, за което е било образувано досъдебно производство № 188/2020г по описа на ОД на МВР-Видин, пр.преписка № 01409/2020г на ОП-Видин. Посочили са, че водачът на МПС има вина за ПТП, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, неспазвайки ограниченията на скоростта в пътния участък от 60км/ч, като се е движел със скорост 86км/ч, което нарушение е в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на ПТП и смъртта на пешеходеца. Починалият В. П. Р. е баща на първия ищец на В. В. П. и съпруг /живял във фактическо съжителство/без сключен граждански брак/ на втория ищец Н. М. В.. Смъртта на В. П. Р. е била изненадваща за семейството му и преждевременна. Бил е грижовен баща и съпруг, поради което ищците не могат да преодолеят загубата му, разчитали са на неговата помощ, били са сплотено семейство. Не са могли да се възстановят емоционално от загубата му. Към момента на ПТП МПС-марка „Мицубиши“, модел „Еклипс Крос“, е било застраховано от R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София. Била е образувана щета при застрахователя на 16.12.2020г, като в тримесечният срок за произнасяне по чл.298, ал.3 КЗ не се е стигнало до споразумение и съответно изплащане на обезщетението, независимо, че застрахователят е признал извънсъдебно основателността й, като е възразил за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Претендирали са да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. за всеки един от двамата ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането 3.08.2020г до окончателното изплащане на сумата. Ответната страна-„R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ- РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София, е оспорила исковите претенции с доводи, че са неоснователни. Заявила е, че оспорва виновното поведение от страна на водача на лекия автомобил, както и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и вреди. Навела е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия В. Р., тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, като е бил алкохолно повлиян, бутащ велосипед и пресякъл на нерегламентирано място, като е отнел предимството на автомобила. Оспорила е размерите на претендираните обезщетения като завишени, съобразно принципа на справедливост. Възразила е, че дължи лихва за забава, тъй като многократно е отправяла покани да бъдат представени доказателства за виновното поведение от страна на водача на лекия автомобил, което е довело до забавяне на плащането на застрахователното обезщетение. На 21.06.2021г по банковите сметки, посочени от пълномощника на ищците, са преведени определените обезщетения, като е отчетено наличното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Р.. С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетения за неимуществени вреди за по 150 000лв. и е отхвърлил същите до претендираните 200 000лв., като е приел за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Безспорно между страните е, че на 3.06.2020г е настъпила смъртта на В. П. Р. при ПТП, който е баща на първия ищец и е фактически съжителствал с ищцата. Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща деликтната отговорност на виновния водач към датата на застрахователното събитие. От заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило извън населеното място, в зоната на кръстовище, образувано от пресичането на международен път Е79 с общински път, водещ от гр.Видин в посока с.Рупци, в тъмната част на деноношието, на прав хоризонтален участък, суха пътна настилка. Водачът на лекия автомобил е управлявал с 93 км/ч /изчислена по метода на Appel и въз основа на установените деформации на автомобила/, при въведено ограничение- 60км/ч, с пътен знак В 26, като се е движил в лявата пътна лента. При навлизане в зоната на действие на пътен знак B 26 водачът е продължил движението си в права посока за преминаване през кръстовището, като се е движил в лявата пътна лента от 4-лентовия път, предназначена за движение само в права посока чрез надлъжна пътна маркировка, като в същото време пострадалият пешеходец е предприел пресичане на трасето напречно, отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът е преминал двете пътни ленти за насрещно движение и в момент, когато е навлязъл в лентата на лекия автомобил, е настъпил ударът, който за лекия автомобил е бил в областта на предната му дясна част. След настъпване на удара между лекия автомобил и пешеходеца, бутащ велосипед, в резултат на удара под центъра на тежестта на системата пешеходец-велосипед, и скорост на движение на л.а. 93км/ч, велосипедът е отхвърлен в посока напред и вдясно, като се е установил в десния крайпътен банкет, а тялото на пешеходеца е отхвърлено в посока нагоре, деформирало е предния капак на лекия автомобил в дясната му част и се е плъзнало към предното ветрово стъкло на автомобила, като го е счупило в десния му край. Не са намерени спирачни следи от гуми върху асфалта. В резултат на удара пешеходецът е починал на място, като смъртта му е в причинно- следствена връзка с ПТП. При спазване на ограничението от 60км/ч, на която съответства опасната зона за спиране на лекия автомобил- 44 метра, и при зона на осветеност на фаровете на къси светлини 50 метра, пешеходецът ще е видим за водача и при предприемане на действия за аварийно спиране или друга спасителна маневра, пешеходецът нямало да попадне в опасната зона и ударът е предотвратим. При скорост на движение на автомобила от 60км/ч, пешеходецът ще успее да пресече пътя и да премине преди лекият автомобил да достигне до него. Управлението с превишена скорост не е позволило на водача да намали скоростта и да спре в зоната на късите светлини. Пешеходецът е бил възприет като опасност в последния момент, когато е било технически невъзможно водачът да предприеме действия по аварийно спиране. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със скорост 93км/ч е около 84метра, а при движение с разрешената скорост е 44км/ч. Пешеходецът се е движел с 3.9км/ч. Водачът на лекия автомобил, при управление със скорост от 60км/ч / каквато е разрешената/, на къси светлини, е имал техническа възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране. Пешеходецът е могъл да избегне ПТП, ако преди да навлезе на платното за движение, се е съобразил с приближаващия се лек автомобил. От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че В. Р. е получил съчетана травма при ПТП, която е довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилия изход-смъртта му. Вещото лице–д-р Р. А. е дало заключение, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият е имал концентрация на алкохол в кръвта 2.55промила, което отговаря на границата между средна и тежка степен на алкохолно опиване и води до нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на движенията, загуба на способност за правилни действия, разстройство на говора, груби нарушения на сложните психомоторни дейности, загуба на мускулна координация, нарушения в походката, нарушено равновесие при затваряне на очите. Налице е строга индивидуална поносимост към алкохола, като лица и с по-голяма алкохолна концентрация /4.00промила/, могат да извършват обичайни дейности и да управляват велосипед. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като свидетелят Ц. М. е дал показания, че познава В. В. и Н. М., както и починалият В. П. Р.. В. и Н. са живели повече от 40 години заедно, имат две деца В. и К.. След като е разбрал от В. за смъртта на В. при ПТП, е отишъл при Н., за да я успокои. В. и Н. много тежко са преживели загубата, тъй като близкият им е бил добър човек, трудолюбив, работел като пастир в с.•••. Помагал е в издръжката на семейството, пазарувал е за децата си, за внуците си, карал е децата на училище, тъй като В. е бил в София на работа. Н. продължавала да скърби. В. трудно го е изживял, защото баща му е помагал. Почитат го след смъртта му. Свидетелят М. И. е дал показания, че познава В. Р. и знае, че е починал при ПТП, както и В. и Н.. Заявил е, че е на 25години, и откакто се помни знае, че Н. и В. живеят заедно. В. бил здрав човек, работил в някакво село, гледал животни. В. и Н. трудно посрещнали смъртта на В.. В. се е прибрал от София. Свидетелят видял Н., че била неадекватна, имала е нужда от медицинска помощ, изпитвала е тъга. С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: По делото са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, съгласно която разпоредба застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил. Не се спори между страните, че следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество, тъй като е установен фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице: ищците да са от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, този близък на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило смъртта на близкия на ищците, налице е застраховка „Гражданска отговорност” на виновния причинител при ответника, ищците да са претърпели неимуществени вреди. Тези обстоятелства се установява, че са налице от обсъдените по-горе доказателства, като единствено спорен е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Съгласно т.ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По делото се установи, че починалият е бил на 65 години към датата на ПТП, живеел е във фактическо съжителство с ищцата Н. М. В., от което са имали две деца- първият ищец В. В. П. и дъщеря. Имали са близки отношения с починалия, като свидетелите са дали показания, че ищцата и пострадалият при ПТП са живеели над 40 години заедно. Установява се и, че ищците са преживели тежко смъртта на близкия си. Следва да се отчетат и конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната практика. Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 1.01.2010г е бил 700 000лв., а след 1.01.2010г до 11.06.2012г е бил 1 000 000лв., след 11.06.2012г е 2 000 000лв. Съдебната практика е определяла обезщетения в границите от 80 000лв. до 200 000лв. При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковите претенции на В. В. П. и Н. М. В. се явяват основателни за сумите от по 150 000лв, за обезщетения за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на В. П. Р.. По възражението за съпричиняване следва да се съобрази, че е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д. №35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д. №1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.№623/2010г на II Т.О От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на трасето напречно, отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, като е бил в състояние на алкохолно опиянение. Пешеходецът е преминал двете пътни ленти за насрещно движение и в момент, когато е навлязъл в лентата на лекия автомобил, е настъпил ударът, който за лекия автомобил е бил в областта на предната му дясна част. С това си поведение същият е поставил във висок риск живота и здравето си, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Пешеходецът е могъл да избегне ПТП, ако преди да навлезе на платното за движение, се съобрази с приближаващия се лек автомобил. От това следва, че същият е нарушил чл.113, ал.1, т.1 вр. ал.2 ЗДвП и чл.114, т.2 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил с разстоянието и скоростта на движение на автомобила при условията на ограничена видимост. Следва да се извърши съпоставяне на поведението и действията на пострадалия и водача на лекия автомобил, като участници в процесното ПТП, и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, като следва да се определи конкретният принос на всеки от тях за причиняване на съответното ПТП. При спазване на ограничението от 60км/ч, на която съответства опасната зона за спиране на лекия автомобил-44 метра, и при зона на осветеност на фаровете на къси светлини 50 метра, пешеходецът ще е видим за водача и при предприемане на действия за аварийно спиране или друга спасителна маневра, пешеходецът нямало да попадне в опасната зона и ударът е предотвратим. При скорост на движение на автомобила от 60км/ч, пешеходецът ще успее да пресече пътя и да премине преди лекият автомобил да достигне до него. Управлението с превишена скорост не е позволило на водача да намали скоростта и да спре в зоната на късите светлини. Пешеходецът е бил възприет като опасност в последния момент, когато е било технически невъзможно водачът да предприеме действия по аварийно спиране. Не са намерени спирачни следи от автомобила, поради което същият е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, което установява задължението на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност. Движението на автомобила с превишена скорост не е била съобразена с пътните условия-тъмната част на денонощието, неосветена част на пътя. При съпоставяне на тежестта на извършените нарушения от двамата участници в ПТП следва да се приеме, че отговорността на водача на превозното средство за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази не пешеходците, поради което приносът за съпричиняване на пострадалия следва да се определи в размер на 20%. /Виж решение № 60174/8.04.2022Г на ВКС по т.д..№ 1708/2020г, I Т.О., ТК., решение № 105/19.06.2017 г. по гр. д. № 60353/2016 г. на ВКС, ГК, ІII г. о., решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІI т. о. и други актове, постановени по реда на чл. 290 от ГПК./ Въз основа на изложеното следва, че предявените искови претенции по чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважат за сумите от по 120 000лв. По възражението за изплащане на сумите на л.53 по делото на ВОС е представена справка, в която е посочено, че са извършвани преводи на 21.06.2021г на Н. М. В. и В. В. П., която не е подписана от издалото я лице, нито е отразено кой и на какво основание е изготвил същата. Действително от приложената кореспонденция се установява, че застрахователното дружество е уведомило представителя на В. П. и Н. В., че предлага подписване на споразумение за изплащането на по 100 000лв. за неимуществени вреди на всеки от тях, но самото извършване на плащането не е установено по надлежен ред. Твърденията пред въззивната инстанция, че това се установява от посоченото в съдебно решение № 122/7.07.2022г, постановено по гр.д.№ 332/2021г по описа на ОС-Видин, също не може да се приеме за доказателство за извършено плащане на сумите. Въз основа на изложеното следва да се отмени решение № /7.07.2022г, постановено по гр.д.№ 207/2021г по описа на ОС-Видин, В ЧАСТТА му, с която е осъдено, , R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София да заплати както следва: -на В. В. П., ЕГН ••••••••••, сумата за разликата от 120 000лв. до 150 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща В. П. Р., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.01.2021 г -на Н. М. Б. ЕГН •••••••••• за сумата, за разликата от от 120 000лв. до 150 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съжител В. П. Р., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.01.2021 г до окончателното изплащане на сумата, и да се отхвърлят исковите претенции в тази им част. С оглед изхода на спора и на основание чл.38 ЗАдв следва да бъде осъдено, , R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София да заплати на адвокат Ц. Л. И. сумата от 5450лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по отношение на отхвърлената част на въззивната жалба на застрахователното дружество. Процесуалният представител на застрахователното дружество адв. Т. Б. е претендирал присъждане на разноски за пред въззивната инстанция в размер на 600лв. за държавна такса, която не се дължи от ищците, тъй като са освободени от заплащането й. По отношение на адвокатското възнаграждение същият е претендирал и представил доказателства за уговорено такова в размер на 14 496лв. / фактура № 1895/1.11.2022г и договор за правна защита и съдействие от 1.11.2022г/. Представеното преводно нареждане е за сумата от 20 994.00лв. и като основание в него е посочено адв. услуги по известния първоинстанционен номер на делото № 207/2021г, поради което съобразно изхода на спора следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 248лв. за пред въззивната инстанция. Следва да отмени решението в частта му, с която е осъдено, , R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София да заплати по сметката на ВОС сумата за разликата от 9600лв. до 12 005 лева, д.т. върху размера на обезщетенията. Следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК В. В. П., ЕГН •••••••••• и Н. М. Б. ЕГН •••••••••• да заплатят на, , R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС- БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София допълнително по 1265.91лв. /всеки от тях/ за разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Мотивиран от горното, съдът