Решение № 9877 от 28.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1308/2026 г.

Производството е по реда на чл.145. и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. Закона за социално подпомагане /ЗСП/. Образувано е по жалбата на Н. А. Н. срещу Заповед № 3СП/Д-В/421/27.03.2026 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна /ДСП-Варна/, потвърдено с Решение № Х 03-РД06-0021/20.04.26 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Варна. Жалбоподателят сочи, че на 09.01.2026г. е подал заявление за помощ по чл.9 от ППЗСП, като в самото заявление бил записан срок на изпълнение 27 дни. На 27.01.2026г. му е връчена заповед от 23.01.2026г., с която му е отпусната помощ по чл.9 от ППЗСП от 01.01.2026г. до 31.12.2026г. На 01.03.2026г. получил средства от НОИ Варна, като на 3-4 март 2026г. получил разпореждането на НОИ Варна и веднага при спазване на месечния срок декларирал тази промяна в обстоятелствата на 20.03.2026г. На 27.03.2026г. е издадена заповедта за промяната на обстоятелствата. Счита, че заповедта е издадена поради узнаване от административния орган за подадена жалба срещу ДСП Варна пред КЗЛД. Счита, че в заповедта не е отразен коректно фактът, на подадената от него декларация за промяна на обстоятелствата. Счита, че служители на ДСП – Варна не са извършвали проверка на адреса на 25.02.2026г. Сочи, че не е напускал адреса посочен пред ДСП-Варна и оспорва констатациите на административния орган направени в тази посока. Сочи, че органът е имал данни за промяната на адреса в предходни периоди, т.к. писмата на г-н Н. от ДСП-Варна са се връщали на административния орган, но че за предходните периоди органът е игнорирал тези факти. Намира, че административния орган е извършил социална анкета без посещение на адрес през м. янури 2026г. и е издал заповед за отпускане на социална помощ. Цитира съдебна практика и прави извод, че няма пречка да живее на един адрес и да подаде заявление, като посочи друг адрес. Сочи, че живее на адрес, на който не може да се регистрира и затова в заявлението е посочил адрес на който не живее, но се води негов настоящ адрес. Релевира довод, че към момента на издаването на оспорената заповед не е имало промяна в обстоятелствата, която да е следвало да декларира, т.к. още преди 31.12.2025г. не живее на адреса, посочен в заявлението до ДСП- Варна и че това е било служебно известно на администрацията. Сочи, че сумата изплатена от НОИ е за няколко периода и че при проверка в системата се виждали няколко превода. Сочи, че при направените от него справки не се констатирало да е пенсионер. Позовава се на чл.32, ал.6 от ППЗСП и счита, че прекратяването на помощта е следвало да е считано от 01.04.2026г., а не както било посочено в заповедта на 02.03.2026г. Иска издаването на съдебен акт в посоченият смисъл. Ответникът, в писмено становище чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. При съобразяване на твърденията и доводите на страните, съдържанието на оспорения административен акт и доказателствата приложени към административната преписка и в хода на съдебното производство, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лицето, адресат на административния акт, за което последният е неблагоприятен, в предвидената форма и срок, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 3СП/Д-В/421/27.03.2026 г. издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт по чл.168 от АПК на основанията, посочени в чл.146 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган по чл.13, ал.2 от ЗСП - директора на Дирекция Социално подпомагане - Варна. При издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗСП и Правилника за прилагането му, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка. За да издаде оспореният административен акт административният орган е констатирал, че:1.доходът за предходният месец на Н. А. Н. е по-висок от определеният диференциран доход, предвид представената информация от НОИ, съгласно която за м. февруари г-н Н. е получил доход в размер на 2306.75 евро, като е направен извод, че са отпаднали предпоставките по чл.9, ал.1 от ППЗСП за отпускането на месечната помощ и 2.при извършено посещение на 25.02.2026г. на адрес гр. Варна, [жк], [адрес] от двама социални работници, по повод подаденото заявление – декларация за отпускането на еднократна помощ е установено, че г-н Н. е освободил жилището и е сменил местоживеенето си, като е констатирано, че г-н Н. не е уведомил в установения от закона едномесечен срок ДПС – Варна за настъпилата промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечната социална помощ. Помощта е прекратена на основание чл.12, ал.2, т.8 от ЗСПЗЗ вр. чл.8 и чл.32, ал.4 и ал.6 от ППЗСП. Жалбоподателят не оспорва установеният от административния орган факт, че е не живее в жилището, адресът на което е посочил като адрес, на който пребивава в заявлението за отпускане на помощ по ЗСП, поради което съдът възприема този факт. Жалбоподателят оспорва констатациите на административния орган относно периода на получаването на плащането от НОИ и твърди, че е получил сумата от НОИ през м. март 2026г. и, че в нея са включени няколко суми, обхващащи предходни периоди, но не представя доказателства за тези твърдения, поради което съдът приема че фактите са настъпили по начина описан в заповедта, а именно, че м. февруари 2026г. г-н Н. е получил доход в размер на 2306.75 евро. Спорът както е формулиран в жалбата е за датата, от която е следвало да бъде прекратена помощта, като г-н Н. счита, че тази дата следва да е 01.04.2026г. За да се произнесе по така формулирания спор съдът съобрази относимите разпоредби на ППЗСП. Съгласно чл. 8. От ППЗСП „Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета.“ Съгласно чл.32, ал.2, т.3 от ППЗСП „Месечните помощи се прекратяват: от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.“ Съгласно чл.32, ал.3 от ППЗСП „При настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечна социална помощ, подпомаганото лице е длъжно в едномесечен срок да уведоми писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички настъпили промени, като попълва декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Съгласно чл.32, ал.5 от ППЗСП „Всяка промяна в обстоятелствата, във връзка с която месечната помощ се изменя, спира, възобновява или прекратява, се отразява в допълнителен анкетен лист на лицето или семейството по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.“ Съгласно чл.32, ал.6 от ППЗСП „Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват или прекратяват считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на настъпване на съответната промяна …“. Съгласно чл.27, ал.1 от ППЗСП „В срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.“ Съгласно чл.27, ал.2 вр. ал.3 и ал.8 от ППЗСП „Социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство. Социалната анкета включва: 1. проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес; 2. проучване и анализиране на документи; 3. събиране на информация.“, като „При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.“ Съгласно чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП „В случай че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде извършена в дома, социалният работник оставя уведомление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка.“ и „Ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане".“ Съгласно чл.27, ал.7 от ППЗСП „Ако в срока по ал. 6 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета.“ Съгласно чл.27, ал.9 от ППЗСП „Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер.“ Анализът на цитираните разпоредба налага няколко извода: 1.социалната анкета включва посещение на дома на лицето, заявило нужда от социална помощ, но не се изчерпва с това посещение, а включва и анализ на документи и установяване на други факти имащи значение за отпускането на социална помощ; 2.посещението от социален работник в дома на лицето, заявило нужда от отпускане на социална помощ е от съществено значение за установяването на фактите свързани с необходимостта от предоставянето на социална помощ – условия на живот, среда, възможност за самоиздръжка; 3.при условие, че лицето не бъде установено на адреса, който е посочило в заявлението за отпускане на социална помощ социалните работници му оставят в последователност два пъти уведомление за явяване в дирекция "Социално подпомагане" за справка; 4.при условие, че лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета и 5.условието по чл.27, ал.7 от ППЗСП е самостоятелно основание за прекратяването на социалната помощ. Не се спори от страните, че социална анкета в обитаваното от заявителя жилище не е извършена. Констатира се, че в случая социалните работници са посетили адресът, посочен в заявлението от г-н Н. на 25.02.2026г. и втори път на 04.03.2026г., че са му оставили уведомления, т.к. не са го открили на адреса и че г-н Н. не се е явил в ДСП – Варна след оставените съобщения. Налице е предпоставката по чл.27, ал.7 от ППЗСП за прекратяването на помощта. Съдът намира, че административният орган правилно е определил датата на прекратяването на помощта по арг. от чл. 32, ал.2, т.3 от ППЗСП, т.к. прекратяването на помощта е направено на две основания – получена сума от НОИ и невъзможност да бъде извършена проверка на дома на заявителя. През м. февруари на г-н Н. е отпусната сума от НОИ, поради което помощта правилно е прекратена от 01.03.2026г. Видно е от доказателствата по делото и, че през м. февруари 2026г. социалните работници не са можели да направят проверка в дома на заявителя, предвид твърдението на същия, че още към момента на подаването на заявлението за социална помощ не е живеел на посоченият в заявлението адрес. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че няма пречка да живее на един адрес и да подаде заявление, като посочи друг адрес. Съгласно § 1, т.11 от ПЗР на ЗСП вр. чл.27, ал.2 вр. ал.3 и ал.8 от ППЗСП социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Визираното процесуално действие не се изразява само в проучване на документация и събиране на информация, а и в проверка на лицето на посочения адрес. Посещението на дома на лицето е законоустановен способ за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ. С посещението на дома, в който живее лицето, социалният работник следва да установи фактите свързани с възможностите на лицето за самоиздръжка, както и други факти и обстоятелства имащи значение за отпускането на социална помощ, поради това не намирането на лицето на посочения в молбата-декларация адрес и не явяването му в Дирекция Социално подпомагане, след поставянето на съобщения от социалния работник, представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно производствата пред КЗЛД, т.к. от събраните доказателства се констатира, че са налице предпоставките на ЗСП и ППЗСП за прекратяването на социалната помощ. Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 вр. ал.2 от АПК, Съдът